Начало > Статии > Запетая в "Пробуждане"

ЗАПЕТАЯ

Правопис в www.probujdane.com

 

запетая

 

Тази страница е резултат на продължаващите ми с години проучвания в областта на правописа на запетайки, слети и полуслети думи и пряка реч. Всичко тук съм съгласувал с официални помагала, сборници и ръководства по български език, значи можеш да му се довериш.Изтегли - Визия за "Новото образование" на България

Въпреки неприязънта си към сложните обяснения,  тук-таме се налага да използвам и такива утвърдени граматически понятия. За сметка на това съм ги оформил като препратка към подробното им обяснение, намиращо се най-долу в тази страница.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 Да членувам или да не членувам с пълен член (-ът, -ят)?

 Запетайката − тука или там? ( Хвърли един поглед и на строежа на новата страница, посветена изцяло на запетайката. )

 Пише се слято, разделено или с тиренце?

 Неизбежни дефиниции
 

 

ПЪЛЕН ЧЛЕН (горе)

 

Ти самият С пълен член.

В изречението "Посочваш един управник, докато ти самият се поставяш встрани." самият е членувано с пълен член (ят), защото цялото ти самият  е подлог в простото изречение "Ти самият се поставяш встрани."

Първоначално го бях сбъркал, написвайки го без т. Случва ми се, когато изречението е по-дълго, т.е. сложно, и не си проличава веднага кой е подлогът на всяко едно от простите изречения в състава му.

Има едно простичко правило:

Правило

Ако можеш да заместиш въпросната дума или словосъчетание с местоименията той или ти, като запазиш основната идея на изречението, означава, че става въпрос за подлог. Следователно го членуваш с пълен член ът / ят. Ако на въпросната дума и отива повече заместването с него, означава, че тя не е подлог и че не й се полага пълен член.

 

Moят сайт е най-прегледният и най-консултираният инструмент : С пълен член са и нещата, които подлогът Е.

Първоначално сбърках, написвайки ... най-прегледния и най-консултирания ... , т.е. с непълен вместо с пълен член. Бързах и в двоумението си пробвах да видя резултата от заместването на Моят сайт (тука положението беше ясно), най-прегледният и най-консултираният инструмент с той, той и той (според горното "простичко правило"). Получаваше се едно изречение, което никак не ми харесваше: Той е той и той.  Много по добре звучи, но забелязвам чак сега, Той е това и това. Ето значи и следващото правило:

Правило

Ако конструкцията на изречението е от типа Той е това и това нещо, трябва да членуваш с пълен член ът / ят, и нещата, които Той (подлогът) е.

примери:

Мартин е шампионът.

Георги е най-добрият човек, когото познавам.

Южният полюс е по-студеният от двата полюса.

Учебникът на Мая е най-хубаво подвързаният.       и също         Най-хубаво подвързаният учебник е учебникът на Мая.

 

"Кръстникa и силните" : Без пълен член.

Това е заглавие на книга!

Както и в други заглавия и имена на сайтове, съществителното от мъжки род единствено число е членувано с непълен член ( а / я ). Моят собсвен сайт е СайтА на Павел Лазаров и една от книгите в библиотеката ми е КръстникА и силните. Този непълен член ме тормозеше, но пък и пълният не ми звучеше много на място. Хипотезата ми бе, че за заглавията е различно от тялото на текста. Ето обяснението, получено от безспорни специалисти.


   В заглавия, където няма сказуемо, трябва да е с пълен член, защото се явява подлог: "Повелителят на мухите", "Спасителят в ръжта".

Изключение се получава в случаите с прякори и прозвища. Според правилата, те не се членуват, а по-точно е да се каже - не се менят . Например - Апостола, Дякона (за Левски), Щастливеца (за Алеко), Моканина (от "По жицата"). Тези имена като прозвища никога не се употребяват с пълен член (и в заглавия). Въпросът е дали едно име се е утвърдило в публичното говорене като прозвище (или в конкретен текст, например - в роман). Такъв е случаят с Кръстника. Достатъчно е утвърдено като прозвище и затова не се членува с пълен член - и в заглавие, и в изречението, когато е подлог.

Случаят със "Сайта на ..." е интересен за разглеждане. Доколкото официалният речник не го е приел като прозвище, би трябвало да е "Сайтът на Павел". Но, от друга страна, ти имаш право да го утвърдиш в своя контекст (на самия сайт) като прозвище и да го наложиш като име. Т.е. когато се ползва в кавички.


 

ЗАПЕТАЙКИ    

Внимание запетайка!

Запетайката – защо

Философско въведение   --   Моят метод   --   Интонацията и запетайките  --  Различните функции на запетайката  

 За начало − един съвет  -- ... и едно важно съобщение -- Казуси
 

-- прескочи увода --

 

Ползата от правилната употреба на препинателните знаци не е достатъчно добре обяснена в училище. И затова учениците не разбират и недоумяват: „За какво ми е всичко това?!”. Тази книжка е отговор на въпроса "За какво са ми тези запетайки?". Тя има претенцията да ти помогне да разбереш в дълбочина и веднъж завинаги материята. Ще стане дума за това, в кои случаи се поставя запетайка и в кои не, пред какви думички да и пред какви не, какви части на изречението огражда и какви части на изречението разделя. И защо: Защо да я поставяш тук, а не там? Защо изобщо да я поставяш? Какво ще се случи, ако не го сториш? До каква степен си свободен да избираш?

 

Философско въведениеИзтегли - Визия за "Новото образование" на България

Първият ми контакт със запетайката беше някъде към 5-6-ти клас. В съзнанието ми, както и в съзнанието на всичките ми връстници вярвам, тя е свързана завинаги с един съюз ( че ) и с едно местоимение ( който ), с разните му форми за род и число. Понеча ли да напиша че или който, в главата ми светва червената лампа „Запетайката!”. За жалост този автоматизъм е сбъркан. Такива са до един автоматизмите, създавани в училище! Той е плод на зазубряне, на повърхностно разбиране, свеждащо всяка по-обширна тема до две-три лесни, но очевидно недостатъчни правила.

С илюзията за „лесното” живеем обикновено от 6−ти до 12−ти клас, след което, който от нас иска да продължи да учи филология, право или друга хуманитарна наука, се усеща колко много се е лъгал и че всяка запетайка, освен послушен придружител на съюза че, тежи 25 (или колкото са там) стотни в оценката на кандидатстудентския изпит. И започва голямото търсене: „Тука пише ли се, не се ли пише?! Ама, винаги ли се пише, или има изключения?”. Останалите от нас − онези, които не желаят или не могат да кандидатстват във ВУЗ, си оставаме с простото, но грешно правило, забодено в главите. То и без друго едва ли би влезнало някога в употреба: „Представи си кога някой ще ми даде думата да се изкажа публично!? ... А пък и да напиша, и да публикувам нещо ...?!”.

Следвайки тази „убедителна” логика, знаещите знаят, останалите не. Знаещите са взели някой друг частен урок, дискутирали са, питали са някой още по-знаещ. Прочели са нещичко. Другите са полегнали на старите си „знания” и ги използват все по-рядко и както дойде. И без това, да се оплачат от някого или нещо, или да заплашат някого, че ще му счупят главата, стигат. Зяпат хората телевизия и се убеждават, че за да успееш, много-много знания не се изискват. А и да дефинират това, що е успех, не се налага: „Ето го нà, Слави Трифонов. Това е!”.

*

Запетайката обикновено е пауза в поток от думи, изразяващи една стройна мисъл. (Но мисълта май не е много на мода вече, а? ... „Мисъл!? Ха-ха-а-а-а-а-а! Браво бе, умник! Мисъл! Колко мислители като тебе мога да купя. Колко учени мижитурки като тебе работят в офисите ми, знаеш ли? Айде, иди изкарай пари с мислите си, бе задръстеняк!!?”) Една запетайка, поставена на точното мястото, е опит да бъдеш възможно най-ясен за читателите си. Тя е израз на уважение (... „Абе, ти луд ли си, бе? Кажи! Ха-ха-ха-ха-а-а-а ...!” ...) и е истинска необходимост в по-сложните изречения. („Абе. Тоя ше ме скъса от смях, бе! Ха-ха-ха-а-а-а-а, аааааааааааа-а-а! А, а, а-а-а-а-а!!!”) Но нека да караме по ред и да оставим настрана дебелашките подхвърляния.

 

Моят метод

Специалистите по български език едва ли си дават сметка, че броят на понятията в указанията им за запетайките е близо 40 и че повечето от тях са изключително сложни. Ето едно случайно подбрано пояснение в престижно научно издание ... Пред съюза "да" се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи. Само тук са използвали 3 от тези сложнотии! Но непознаването дори на една единствена от тях ти стига, за да бъдеш неприятно несигурен! А колко от нас знаят какво е подчинено изречение?! И колко от нас могат да определят кои думи са вметнати и кои обособени?

Материята е сложна и това като че ли е оправдавало още по-сложното й представяне през годините. Нещата са сложни - да, но именно заради това, трябва да бъдат представяни ясно и възможно най-просто. А там, където е използван сложен термин, задължително трябва да има препратка към изчерпателното му обяснение. Това мое убеждение предопределя и формата, и отправната точка на този труд. Той съдържа списък на всички термини, имащи някакво отношение към запетайката, и примери там, където не утежняват прекалено много нещата.

Старал съм се да бъда възможно най-кратък, да елиминирам всяка дума, изглеждаща излишна. Но с навлизането ми в дълбочина в материята, разбирам, че е изключено да избягам от установената терминология. Просто нещата са сложни.

(Тук ще намериш подробен списък и кратък коментар на случаите, в които съм срещал трудности аз. Той нараства непрекъснато с поредния прочит на всеки от собствените ми текстове. Намирам този факт за удивителен!)

 

Интонацията и запетайките

Запетайките подсказват интонацията и отбелязват голяма част от паузите в писаното ни слово. Ето защо е задължително да знаем какво точно искаме да кажем и с каква интонация да го кажем, много преди да се заемем с уточняването на мястото на запетайките. Именно това е нещото, което обезсмисля и обрича на провал обучението на петокласниците по тази тема. Децата не използват такива сложни изречения и далеч не възприемат препинателните знаци като инструмент за предаване на някаква интонация.

За правилното използване на запетайките е особено полезно да се вслушваме внимателно в изречената на глас фраза. Мястото, където усетим запъване или извиване на интонацията, е достоен кандидат за една запетайка, но за жалост това не стига.

 

Различните функции на запетайката

Изпускаме или бъркаме място на запетайките, защото не знаем, че те изпълняват не една, ами цели две правописни функции в изречението:

1. разделителна − за разделяне на точно определени части на простото изречение (което може да бъде самостойно или част от друго по-дълго изречение) и за разделяне на някои повторени части в сложното изречение.

2. ограждаща − в простото, за ограждане на определени думи и изрази; в сложното − за маркиране на границите на всяко едно просто изречение в състава му.

Бъркаме много по-лесно ограждащите запетайки (наричани също "скобни"), като обикновено първата слагаме пред някоя сигнална дума, но пропускаме да сложим втората. В действителност е редно да мислим за запетайки около и между, а не пред разни думи или изрази.

За правилното използване на запетайките е абсолютно задължително прецизното (раз)познаване на всички части на изречението и квалифицирането им като "изискващи" или "неизискващи ограждане". Това разпознаване е операцията, която усложнява нещата най-много от всичко и която изисква познаването на тези повече от 40 сложни граматични понятия. Избирай сам дали и доколко ти е нужно всичко това.

 

За начало − един съвет

Ако желаеш да научиш добре и веднъж завинаги запетайките, те съветвам да насочиш вниманието си първо към изясняването на това, що е част на изречението и що е част на речта. ( За да стигна до този важен извод, аз се лутах близо 2 години! ) Така ще си в състояние да (си) задаваш само правилни въпроси, които със сигурност ще те отведат и до правилните отговори.

 

... и едно важно съобщение      

 

Съобщавам ти веднага две важни новини:
ПРЕД ЧЕ НЕВИНАГИ СЕ ПИШЕ ЗАПЕТАЯ и
ИМА СЛУЧАИ, В КОИТО ЗАПЕТАЯ ПРЕД  И СЕ ПИШЕ !

 


КАЗУСИ

... , но ако вали ...                     Без запетайка пред ако.

Изречението е    Ася обикновено се разхожда в неделя, ноБез запетайка тук! ако вали дъжд, си остава вкъщи.   

Положението е деликатно, да видим защо:Изтегли - Визия за "Новото образование" на България

I.   Изречението е сложно и е съставено от три прости изречения:

  • Ася обикновено се разхожда в неделя.

  • (Но) Ася си остава вкъщи.

  • (Ако) вали дъжд.

Бих могъл да го разглеждам като две самостоятелни (експертите казват "самостойни") изречения, първото от които е просто, а второто − друго сложно изречение:

  1.  Ася обикновено се разхожда в неделя.

  2. Но  ако вали дъжд, Ася си остава вкъщи.                или
      
    Но Ася си остава вкъщи, ако вали дъжд.

II.  Ако вали дъжд е едно подчинено обстоятелствено изречение, въведено с подчинителния съюз ако, значи е редно е да го оградим със запетайки. Първата от тях трябва да поставим пред съюза ако.

Забелязваш колко е подвижно маркираното с      изречение. То може да седи в началото, в края и дори по средата на изречение номер 2. Важното е да е оградено винаги със запетайки!

III. (Включваме в играта но-то.) В случаите, в които маркираното с      подчинено изречение е долепено до кратък неударен съюз (като моето но), запетайка между съюза и подчиненото изречение не се поставя.

Правило

Между два кратки, неударени смислово съюза запетая не се поставя.


 ... как се издава книга ...                 Без запетайка пред как.

Изречението е        Аз знаяБез запетайка тук! как се издава книга.   

Как въвежда един специален вид подчинено допълнително изречение в състава на сложното - косвен (непряк или бивш) въпрос.

Правило (непълно! Виж следващия казус)

 Пред косвен въпрос запетайка не се пише.


... в кои случаи се пише ...                Без запетайка пред кои или пред в.

Изречението е        ОбяснявамБез запетайка тук! в кои случаи се пише запетая.

Забележи разликата между двете изречения:

   1. Обяснявам в кои случаи се пише запетая.

   2. Обяснявам това, в кои случаи се пише запетая..

Това е местоимение, към което се отнася последващото подчинено определително изречение. В този случай запетайка има!

Ето и още един пример:

   1.  Мая се питаше кой е този човек.                   но

   2.  Мая си зададе въпросаВнимание запетайка! кой е този човек.

   3.  Мая се интересуваше от товаВнимание запетайка! кой е този човек.
 

Правило

Пред косвен въпрос запетайка не се пише. Но ако косвеният въпрос следва плътно и пояснява едно съществително име или местоимението това, тогава между него и поясняваната дума запетайка се слага. (2 авторитетни книжни източника тук.)


... , в случай че ...     Със запетайка пред целия израз, а не непосредствено пред че.

Изречението е Обръщам ти внимание, в случай че не забелязваш промените.

В случай че въвежда ново подчинено обстоятелствено изречение (маркираното   така   ) в състава на сложното, което трябва да оградим с ограждащи запетайки.

В случай че е съюз-сигнален израз, равностоен на съюза ако, пред който пишем първата от двете ограждащи запетайки.

В моето изречение, краят на подчиненото изречение съвпада с края на цялото сложно изречение. Точката слага край и на едното, и на другото, и естествено не мога да накачуля запетайка върху точката. Но ако изречението ми беше по-дълго, трябваше да се погрижа и за втората ограждаща запетайка в края на подчиненото изречение:

Обръщам ти внимание, в случай че не забелязваш променитеВнимание запетайка! за да не продължаваш в същия стил.

Забележи как подчиненото изречение мени безпроблемно позицията си в рамките на сложното изречение:

Обръщам ти внимание, за да не продължаваш в същия стил, в случай че не забелязваш промените.

В случай че не забелязваш промените,  ти обръщам внимание, за да не продължаваш в същия стил.

Важното е да е винаги оградено!


... , но както винаги, чета ... За пътя към прозрението/: Без запетайка между но и както винаги (независимо че както винаги е вметнат израз, който принципно се огражда със запетайки).

Изречението е Нямам много време за четене, ноБез запетайка тук! както винаги, чета по няколко книги.

Положението е деликатно, да видим защо:

I.   Изречението е сложно и е съставено от две "равноправни" прости изречения:
              1.
Нямам много време за четене                 и
              2.
(но) както винаги, чета по няколко книги.

II.  Второто просто изречение е въведено със съчинителния съюз но, значи е редно е да го оградим със запетайки, като първата от тях поставим пред съюза но.

III. Във второто просто изречение имаме вметнати думи (маркираното   така  ), които по правило се ограждат със запетайки.

Следвайки вярно горните правила, бях поставил една запетайка и след но-то (Нямам много време за четене, но, както винаги, чета по няколко книги.), но допусках грешка.

Правилото гласи:

Когато вметнатите думи са долепени до кратък съюз, запетайка между съюза и вметнатите думи не се пише.

Ето едно допълнително усложнение: когато "вметнати" са думи и къси, неударени смислово изрази от рода на обаче, например, да кажем, естествено, според мен, по мое мнение, надявам се, струва ми се, напротив, обратно, от една страна, може би, наистина, следователно, значи, вероятно, навярно, по всяка вероятност, по такъв начин, като че ли, всъщност, сякаш, очевидно; когато те са в началото на изречението и играят ролята на просто пояснение, те не нарушават интонацията на изказването и не се формират като вметнати − следователно не се отделят със запетаи.

Опит за обобщение на правилата за ОГРАЖДАНЕ НА ВМЕТНАТИ ДУМИ И ИЗРАЗИ В ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ (виж също в "строежа")

1а. По правило трябва да ги ограждаме със запетайки.

1б. Но ако следват плътно един кратък, неударен, изискващ запетая съюз, между тях и съюза запетайка не се пише. Вместо това, първата от ограждащите запетайки слагаме пред съюза (понеже въвежда ново просто изречение!), а втората в края на вметнатите думи.

2. Ако са от типа на обаче − къси, неударени смислово и играещи ролята на просто пояснение думи, - не трябва изобщо да ги ограждаме със запетайки. Естествено, това важи и в случаите, когато следват плътно един съюз.    Примери са ... , но за жалост това не стига ... / ... и като че ли имаше право ... / ... но според мен бъркаше ...

 


... , ако се оплакваш ... За пътя към прозрението/: Със запетайка пред ако !

Изречението е Няма как да си здравВнимание запетайка! ако се оплакваш.

Първоначално го бях написал грешно − без запетайка пред ако,− защото не си давах сметка, че съюзът ако въвежда едно подчинено обстоятелствено изречение (маркираното с      ) в състава на сложното. Не знаех следното ...

Правило

Едно просто подчинено обстоятелствено изречение в състава на сложното се огражда с ограждащи запетаи. Първата от ограждащите запетаи е непосредствено пред въвеждащия съюз, местоимение или наречие. Ако го предхожда друг съюз, запетайката се "подхлъзва" пред първия съюз.

Ако подчиненото обстоятелствено изречение е след главното изречение и е въведено със:

а) съюзите: само, едва, чак, даже;

б) уточняващите наречия: единствено, именно, тъкмо, много, малко, или

в) отрицателната частица не

... между него и главното изречение запетая не се пише.

Ако подчиненото обстоятелствено изречение е след главното и е въведено със съюза да, употребен в смисъл на за да или ако, пред него се пише запетая.

С две думи, ако е дума подсказваща съществуването на едно подчинено обстоятелствено изречение, което най-вероятно трябва да оградя със запетайки, то трябва да бъде оградено независимо дали е в началото, в края или в средата на сложното изречение.

Няма как да си здрав, ако се оплакваш.

Ако се оплакваш, няма как да си здрав.

Когато си сам в планината, ако се оплакваш, няма кой да те чуе.

 


Изтегли - Визия за "Новото образование" на България

, въпреки че  /11.09.2005 г./: Не пред че, ами пред въпреки. Запетайката е ограждаща.

Въпреки че е сложен съюз, произлизащ от простия че.

Пред съюза че и пред произлизащите от него сложни съюзи като:

макар че, така че*, тъй че*, сякаш че, само че, независимо че, добре че, затова че, в случай че, при условие че, при все че, освен че, в смисъл че, поради това че, като че, като че ли, благодарение на това че, добре че, вярно че, все едно че, още повече че, по причина че, поради причината че

... по правило се пише запетая, понеже въвеждат едно подчинено допълнително изречение (маркираното    така    по-долу) в състава на сложното.

пример:

Отивам на кино, въпреки че ми се спи.

Слагаме запетаята пред съюза, който въвежда едно подчинено допълнително изречение в състава на сложното. (Казваме, че съюзът че е подчинителен съюз − свързва две прости изречения, от които едното пояснява другото.)

Внимание! Не бива да забравяме втората от ограждащите запетаи!
Това не се налага в случаите, в които подчиненото изречение − това за ограждане − се намира в самия край на сложното изречение.

Очевидно правилото, набивано ни в главите от учителката по български език някъде към 6-7-ми клас, че пред че винаги се пише запетайка, Е НЕВЯРНО.

Внимание също на запетаята в случаите мисля, че ...; вярвам, че ...; смятам, че ... и т.н.! В тези случаи нямаме сложен съюз, а просто преход към следващото подчинено допълнително изречение.


така, че ... /в Българският път/: Запетайка е пред че, а не пред цялото така че.

Първоначално я бях написал грешно − пред така че,− понеже бях приложил следното ...

Правило

Едно просто подчинено допълнително изречение в състава на сложното се огражда с ... ограждащи запетаи. Когато простото изречение (маркираното   така    ) е въведено със сложен съюз с участието на че, първата от ограждащите запетаи се поставя пред сложния съюз.

Изречението е Нека да стимулираме талантите такаВнимание запетайка! че да израстват истински лидери. Тук така че НЕ Е сложен съюз! Така и че са си съвсем самостоятелни. Тук така означава по такъв начин.

Както виждаш, положението е много деликатно − пред така че принципно запетая се пише, но в този случай НЕ.


Така че желая ли ... /в "Искам!"/ : Без запетайка пред че и без запетайка след Така че.

Изречението е Така че желая ли хората да ме четат, трябва да пиша правилно.

Така че е в началото на изречението. Тук то не е сложен съюз, ами вметнат израз, с който започва изречението.

Правило

Не пишем запетайка пред вметнати думи и къси изрази като обаче, например, да кажем, според мен, по мое мнение, надявам се, струва ми се, напротив, обратно, от една страна, може би, наистина, следователно, значи, вероятно, навярно, по всяка вероятност, по такъв начин, като че ли, всъщност, сякаш, очевидно в случаите, в които играят роля на просто пояснение. Когато са в началото на изречението, те не нарушават интонацията на изказването и не се формират като вметнати. Следователно не се отделят със запетаи.

Моето така че е равносилно на значи, в началото на изречението и не нарушава интонационно фразата, следователно ... никакви запетайки.


... , поради причината че ... /в старата версия на увода на тази секция/: Запетайката пред поради, а не пред че.

Изречението е Бъркаме място на запетайкитеВнимание запетайка! поради причината че те изпълняват две функции.

Въпросният израз играе ролята на защото (местоименно наречие за причина), което въвежда едно подчинено обстоятелствено изречение (маркирано   така   ) в състава на сложното.

Правило

Едно подчинено обстоятелствено изречение, в състава на сложното, се отделя от главното изречение с ограждащи запетаи. Първата от ограждащите запетаи е непосредствено пред въвеждащите местоимения или местоименни наречия. Ако те са предхождани от съюз, запетайката се "подхлъзва" пред съюза.


... причините, поради които /в "Искам!"/: Запетайката пред поради не пред които.

Цялото изречение звучи така: Не ми бяха понятни причинитеВнимание запетайка! поради които трябваше да подчертавам подлозите така. Ограждам простото (подчинено определително) изречение (маркираното   така   ) в състава на сложното.

Правило

Едно подчинено определително изречение, в състава на сложното, се отделя от главното изречение с ограждащи запетаи. Първата от ограждащите запетаи е непосредствено пред въвеждащите местоимения или местоименни наречия. Ако те са предхождани от съюз, запетайката се "подхлъзва" пред съюза.


... това, което /14.12.2005 г./: Запетайката е ограждаща. Мястото й е именно пред местоимението което.

Което е сигнална дума, въвеждаща едно подчинено определително изречение (това са маркираните   така   думи по-долу) в състава на сложното. Естествено не бива да пропускам и втората ограждаща запетайка в края му. Когато въпросното подчинено изречение е в края на цялото изречение, точката играе ролята на втората ограждаща запетайка.

пример:

Можеш да разбереш това, което ти казвам.

Можеш да разбереш това, което ти казвам, само ако внимаваш.


Изтегли - Визия за "Новото образование" на България... , обаче :    Внимание: Положението е деликатно! Голяма роля играе интонацията, която се стремим да предадем!

Не пишем запетайка пред вметнати думи и къси изрази като обаче, например, да кажем, според мен, по мое мнение, надявам се, струва ми се, напротив, обратно, от една страна, може би, наистина, следователно, значи, вероятно, навярно, по всяка вероятност, по такъв начин, като че ли, всъщност, сякаш, очевидно в случаите, в които играят роля на просто пояснение. Когато са в началото на изречението, те не нарушават интонацията на изказването и не се формират като вметнати. Следователно не се отделят със запетаи.

примери:

Аз обаче не изпълних обещанието си.

Това наистина не е обикновено събитие.

Кажи ми нещо например за вчерашното обсъждане.

 

Но ако такива думи въвеждат ново просто изречение, пред тях задължително се пише запетая.

примери:

Аз исках да дойда, обаче се разболях.

Щом мислиш така, очевидно имаш основателни причини.


ОТВОРЕНИ ВЪПРОСИ и казуси в очакване на уточнение към 03.08.2011 г.

1. Има ли, или няма запетайка след дълго изреждане? След колко дълго изреждане?

2. Кои са критериите за окончателно определяне на един израз като "вметнати думи" или "обособена част"?

3. Купи каквото ти решиш. Усещането ми е, че пред каквото запетайка няма, но трябва да проверя какво казват книгите ми.

 

 

_

 

нè безразлùчни: разделено, а не слято (небезразлични).

Първоначално го бях написал слято в текста "Благодарност" от февруари 2004 г.

Ето и обяснението на грешката ми: бях приложил правописното правило, обаче бях пренебрегнал пояснението за поведението на отрицателната частица в случаите, в които тя и последващата дума запазват самостоятелните си ударения.

Правило

Отрицателната частица не се пише слято със съществителни, прилагателни, причастия и наречия, ако с тях образува ново значение, противоположно на основното (До тук добре. Това е моят случай − безразлични е прилагателно.); в този случай тя е най-често без ударение.

При глаголи, числителни имена и местоимения отрицателната частица не се пише отделно: не мога, не искат, не един, не ти, не мене, не нам.

Примери: немил, немит, необут, неважен, неведнъж.

Но "моята" частица не е ударена! Също както в нè мàлък, нè стрàшен, нè срàмен. Следователно се пише отделно от прилагателното.


като че ли: а не като чели.

Прочетох грешно изписаното в един превод от руски и веднага погледнах в моя "Речник на слятото, полуслятото и разделното писане за 21 век".


неведнъж: а не не веднъж.


налице: Слято! А не разделено (на лице).

В текста от сряда, 03.05.2006 г. първоначално го бях написал неправилно.


общественозначим  рубриката Българският език от 14.09.2005 г./:    Слято! А не обществено-значим или обществено значим.

Две прилагателни (обществен и значим) образуват сложното прилагателно общественозначим.

Пише се слято, защото първото от прилагателните конкретизира и стеснява значението на второто (говорим за „подчинително отношение” между тях). За проверка служи размяната на местата на двете думи. В случая с общественозначим заместването с израза „значим обществено” не е възможно.

Други примери са: старобългарски, светлозелен, високопроизводителен и т.н.


15-годишен : Пише се полуслято − с тиренце.


активнодействащ : Пише се слято, както и правостоящ, постояннодействащ и т.н.

Това е правилото за всички сложни прилагателни съставени от едно прилагателно (постоянен) и едно причастие (действащ).


в бъдеще : Пише се разделено, а не слято (вбъдеще).

Не го бъркай с всъщност и с вляво, които са сложни наречия!


на два пъти : а не на двапъти


от време на време : а не от време-на време или от време, на време


най-накрая : а не най на края

 

 

  Неизбежни сложнотии или дефиниции
(горе) 

 

Части на изречението

 

   

 

Понятие

Дефиниция

сложно изречение

 

Сложно изречение най-общо е изречение с двe или повече сказуеми.

В сложното изречение     Рада каза, че момичетата ще помагат    имаме две сказуеми - каза и ще помагат.

просто изречение

 

Просто изречение е изречение, което не е "сложно":  Рада разказва приказка.  (Едно сказуемо!)

подлог

Подлогът е действащото лице в едно изречение. Той може да бъде явен или подразбиращ се.
Подлогът е една от главните части на изречението.
Отговаря на въпросите Кой? Кои?

сказуемо

Сказуемото е действието, поясняващо подлога в изречението.
То е отговор на въпросите Какво прави? Какво направи? Какви са?
Например глаголът съм в изречението Аз съм българин.

главни части на изречението

Главни части на изречението са пòдлога и сказуемото.

второстепенни части на изречението

Второстепенни части на изречението са допълнението, обстоятелството (наричано още обстоятелствено пояснение) и определението.

определение

Определение е дума (или израз), която пояснява съществителното име в изречението, като показва негов признак.
Отговаря на въпроса Кой? Какъв? Чий? Колко?

примери:

Много ми харесва тази стара къща. (Каква къща?)

Посетихме всички села в областта. (Кои села? Ú Всички в областта.) 

В моя квартал има две училища. (Колко училища?)

 

обстоятелство или обстоятелствено пояснение

Дума, която пояснява сказуемото, като означава как и при какви условия става действието, се нарича обстоятелствено пояснение.
Отговаря на въпросите (с въпросителните наречия) как, къде, кога, колко, защо и т.н.

примери:

На село му харесваше много. (Колко му харесваше?)

Петър отиде при кмета на разговор. (Защо отиде при кмета?)

По шосето  се точеха непрекъснато колони камиони. (Как се точеха?)

 

допълнение

Дума, която пояснява сказуемото, като означава предмет, засегнат от глаголното действие, се нарича допълнение.
Допълнението отговаря на въпросите кой, що, какво, кому. Към въпросите могат да се прибавят и предлози с кого, с що.

примери:

Нейко поздрави (кого?) ковача.

Ковачът въртеше (що?) желязото (с що?) с клещи.

 

обособени части
в изречението

Обособени части са части на изречението, отделени смислово от останалите му части.
Чрез тях се подчертават признаци и обстоятелства, които са особено важни за говорещия.
Те са второстепенни части на изречението.

примери:

Велко, висок и снажен, гледаше умълчан към реката.

Хлапетата, шумни и доста развеселени, се заиграха в парка.

Хлапетата се заиграха в парка, на катерушките.

 

вметнати думи и изрази
в изречението

 

Вметнати думи и изрази в изречението са онези  (предимно глаголни) изрази в изречението, които не са свързани граматически с която и да е негова част и изразяват оценка, отношение или разяснение от страна на автора.
Те не са пълноправни части на изречението! Те не са нито главни, нито второстепенни негови части, ами са именно вметнати, подхвърлени, попаднали някак си случайно там думи. (Ето защо е грешно да се говори за "вметнати части в изречението", но много експерти по български език го правят!)

примери:

Утре, може би, ще вали.

Идеята е, както съм казвал многократно, да се размърдат мозъците.

Разбира се, нищо не става от само себе си.

 

Вметнати са думи и изрази като напротив, обратно, първо, второ, от една страна, от друга страна, разбира се, ...

Забележка:

Винаги ще използвам този сив фон за маркиране вметнати думи в простото изречение.

 

еднородни части
в изречението

Еднородни части в изречението са едни и същи части на речта (съществителни, прилагателни), които представляват една и съща част на изречението (подлози, допълнения, обстоятелствени пояснения, определения).
Най-често те са свързани със съчинителна връзка (запетая, съюзите и, или, ту-ту, нито-нито, дали-или и др.)

 

повторени части
в изречението

Изтегли - Визия за "Новото образование" на БългарияЧастите на изречението, които се повтарят с цел да се изтъкне предмет, начин или действие се наричат повторени части.

примери:

Стана светло, светло.

Тъй, както го хвърляш ти, на гнезда, на гнезда ще изникне.

А дъждът ръми, ръми, ръми.

 

 

главно изречение

Независимото просто изречение в състава на сложното, към което се отнася подчиненото изречение, се нарича главно изречение.

подчинено изречение

Подчинено изречение е едно просто изречение (в състава на сложното), което пояснява дума от друго просто изречение в състава на същото сложно изречение.

сложно съставно изречение
 

Сложно съставно изречение е сложно изречение, в което едното от простите изречения пояснява другото.

сложно съчинено изречение

Сложно съчинено изречение е сложно изречение, което се състои от независими едно от друго прости изречения.

подчинено допълнително изречение

Подчинено допълнително изречение е изречение, което пояснява сказуемото в главното изречение и изпълнява службата на допълнение.
Отговаря на въпросите какво, що.

пример:

Подчинено допълнително изречение

Що знае(ше) Светлин?

подчинено обстоятелствено изречение

Подчинено обстоятелствено изречение е изречение, което пояснява сказуемото в главното изречение откъм време, начин, място, цел, причина, условие и др.
Отговаря на въпросите кога, как, къде, защо, поради каква причина, с каква цел, при какво условие и др.
Изпълнява службата на обстоятелство.

пример:

Подчинено остоятелствено изречение

Кога видяхме светлинките на къщите?

подчинено определително изречение

Подчинено определително изречение е изречение, което пояснява съществителни имена или местоимения в главното изречение.
Отговаря на въпросите кой (коя, кое, кои), чий (чия, чие, чии), какъв (каква, какво, какви), колко.
Изпълнява службата на определениe.

примери:

  Кое цвете?

 

Кои лешници?

 

Кой връх?

 

 

подчинено подложно изречение

Подчинено подложно изречение е изречение, което изпълнява службата на подлог в главното изречение.
Отговаря на въпроса кой (коя, кое, кои, какво), що

примери:

   Що е ясно?

   Що се твърди?

   Що изглежда?

   Що е приятно?

   Що е известно?

   Кой не ходи в гората?

 

 

косвен въпрос

Косвен въпрос наричаме "фалшивия" въпрос в състава на сложното изречение, което обикновено не е въпросително. Бихме могли спокойно да го наречем "бивш въпрос", тъй като за него се разказва като за нещо минало. Той не е в центъра на вниманието на говорещия.

Косвеният въпрос е едно подчинено допълнително изречение в състава на сложното.

примери:

Разбрах какво знаеш.

Не зная кога ще се върне.

Емил не знае защо изпращат именно него.

И до днес никой не знае дали те са стигнали върха на непостижимите скали.

Аз не зная защо съм на тоз свят роден.

Знаеш ли защо Мария се бави?

 

съчинителна връзка в изречението

Внимание! Дефиницията е в процес на уточняване!
        Съчинителна връзка е вид връзка между простите изречения в едно сложно изречение. Различаваме между ...

съюз

Съюз е неизменяема дума, която свързва думи като еднакви части в простото изречение или цели изречения.

съюзна дума

местоимение или местоименно наречие.

сложен съюз

съюз съставен от:

два или повече съюза − но че, ами че, и да, ако и да, а пък, макар че, ...

предлог и съюз − без да, преди да, въпреки че, ...

наречие и съюз − така че, тъй че, щом като, стига да, ...

предлог и съюзна дума - пред който, в която, че защото и т.н.

местоимение-съюз

Въпросителни и относителни местоимения, които запазват ролята си на самостоен член в състава на подчиненото изречение, като служат същевременно и за връзка между него и главното изречение, например:

Знаеш ли кой ме е търсил?

Намери човека, който ме е търсил.

наречие-съюз

(дефиницията е в процес на обработка!)

съчинителни съюзи

Съюзи, които свързват еднакви части в простото изречение или самостоятелни прости изречения в сложното се наричат съчинителни.
По значение те биват:

съединителнии, па, та, че, и − и, ни − ни, нито − нито, както − така и, не само − но и, колкото − толкова и други. Те свързват думи при изреждане или изброяване;

разделителниили, или − или, било −било, я − я, ту − ту;

противоположни но, обаче, а, ала, ама и др. (виж долу)

 

съчинителни противоположни съюзи или противопоставителни съюзи

но, обаче, а, ала, ама, ами, пък, макар,
не ни ... само − но и,
не стига че − но и,
само че, стига само да
и др.

подчинителни съюзи

Подчинителни са съюзи, въвеждащи изречения, които не са самостоятелни по смисъл, а са "подчинени" на други изречения, тъй като поясняват отделни техни части.
Според типа на подчиненото изречение, което водят, подчинителните съюзи биват:

допълнителни − които поясняват глагола в главното изречение: да, че и всички въпросителни местоимения (кой, какво, къде и т.н.) или местоименни наречия.

определителни − относителните местоимения или местоименни наречия, когато се отнасят до някое съществително име (или негов заместник) в главното изречение.

обстоятелствени − които свързват подчинени обстоятелствени изречения с глагола или наречията в главното изречение. В по-голямата си част те са относителни местоименни наречия (където, когато и т.н.), но се употребяват и някои други съюзи и наречия.

 

 

Части на речта

 

   

 

Понятие

Дефиниция

местоимение

Местоименията са думи, които се използват вместо съществителни, прилагателни или числителни имена. Те не означават определени предмети, признаци и числа, ами могат да заместят имената на всякакви предмети, признаци и числа.
Местоименията са думи с много обобщено значение. Конкретното им значение зависи от ситуацията.

Терминът местоимение означава дума, употребена вместо някое име (съществително, прилагателно или числително).

Местоимението може да бъде:

  • личноаз, ти, той, тя, то, ние, вие, те;

  • относително който (която, което, които), какъвто (каквато, каквото, каквито), чийто (чиято, чието, чиито), що, дето (разговорни, остарели) ;

  • въпросителнокой, кого, какъв, чий и др.

наречие

Наречията са неизменяеми думи, които изразяват обстоятелства (място, време, начин, количество, причина, цел, и др.)

примери:

отивам далече,
пристигнах вчера,
говоря правилно,
предупредих го двукратно,
вероятно ще се забавя.

 

местоименнo наречиe

 

Наречия, които служат за заместване на други наречия и изрази по същия начин, както местоименията заместват имената, се наричат местоименни наречия.

  • за време ­ когато, докато, щом, след като, преди да и др.;

  • за място ­ където, докъдето, откъдето и др.;

  • за начин ­ както, като, без да и др.;

  • за причина ­ защото, понеже, тъй като.

 

www.probujdane.com

пощата ми

 

 

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч.