Тази статия е
в книгата

Поръчай "Пробуждане" - Книгата

 

 

 

ЕМИГРАНТСКО ВЕРУЮ
част втора
 

Триест, април 2003 г.

Горчива прогноза

Настоящото Народно събрание не е способно да свърши каквато и да е смислена работа. За голямо мое съжаление следващото ще бъде същото, защото пробуждането е мъчително бавно, а активността на престъпниците за запазване на статуквото е традиционно висока. Продължава кампанията за отвращаването на хората от политиката и отдалечаването им обществените дискусии. Продължава и системното унищожаване на просветната ни система. (Дали е случайна тазгодишната какафония с матурите? А орязването на фондовете за образование? Не е ли любопитно, че кризата на прехода задушава първо и преди всичко учителската гилдия? А че университетите са се превърнали в бит-пазар?!) ... ?!?

Та този и следващият парламентарни цикли ще са все такива. Не е изключено и третият да е такъв. Но от четвъртия нататък … С непоносимостта на положението; с прозрението, което неизбежно идва с новите поколения, чиито мозъци не са претърпели тоталитаризъм, и при условие че не всички са  дрогирани(!); със значителната гражданска активност, чието начало поставяме днес; с инициативите на 30-40-годишните, сблъскали се с  реалностите по света, добили образование и критично мислене в престижни учебни заведения, и оцелели след гурбет; с международната обстановка, в която великите манипулации в полза на малоброен икономически елит остават все по-трудно “на тъмно”; с възможността за публикуване и разпространение на алтернативи идеи чрез Интернет и печат на достъпна цена; с възможността за мирен протест без страх от насилие … Значи, след 10-15 години, при отсъствие на войни и репресии(!), България ще започне своето достойно съществуване.  

А до тогава? ... Не зная. ... До тогава най-вероятно ще се опитваме, ще се борим, ще се мъчим, но със сигурност НЕ ЩЕ МЪЛЧИМ, защото е дошло времето да говорим за това в каква България желаем да живеем. За да започнем да зреем като мисъл, морал, и умения, защото от небето нищо няма да ни падне. Или по-лошо - ще ни падат само чужди "универсални решения" и бездарните им изпълнители (виж сегашните!).

И не се заблуждавай че едно членство в Европейския Съюз, да кажем през 2007-ма, ще ни разреши проблемите. Италия е била винаги тук (в ЕС), но от Рим на юг животът е бил винаги тежък. На места по-тежък отколкото в Българя!?! (Ако имам време и вдъхновение ще ти разкажа и за това.) Вярвай ми, шокът да откриеш такава гигантска разлика в благосъстоянието на поданиците на същата тази Италия е голям, при все че законите, валутата, ресурсите (никакви!), езикът, инфлацията и парламентът, президентът и конституционният съд, са едни за всички. Това е нещо невероятно и на пръв поглед необяснимо. Нещо много много тъжно заради всичките свестни хора и заради приятелите ми неаполитанци, имигранти точно като мен, чиито очи също се пълнят със сълзи когато коментират мизерията и безнадеждността у дома. Обяснението на гигантската разликата тук е, казват, в трагичното примирение и в … силата на мафията.

Та, накъде отиваме?

Накъде отиваме

Запътили сме се към светъл капитализъм, казват. Такъв от европейски тип. "Ще прилагаме европейски закони, ще гоним европейски стандарти" - хубаво! Само че тукашният капитализъм започва да демонстрира явна ... умора и неспособност да се справя с остри социални проблеми. За това и моето желание е да говорим по теми които отиват отвъд този модел. Моето мнение е една критична изповед, която чувствам длъжен да споделя в желанието си да живея в наистина просперираща България, а не просто в копие на една Италия например. Знам, че тези редове ще предизвикат бурен смях у някой. Сега не ще се и опитвам да излагам аргументи, за да го прекъсна. Ще споделя само, че аз вярвам, че "български път" има, защото България е   у н и к а л н а! Имам предвид както територията, земята и климата, така и "племето", както презрително чувах да назовават, българския народ.

***

Основна теза на капитализма е да правиш инвестиции, след което да се радваш на възвръщаемостта на инвестирания капитал - да инвестираш пари и време,  живота си(!), и да правиш някой друг компромис в името на  бъдещия дивидент. В този благодатен процес ни помагат икономически теории и правила за мениджмънт. Дивидентите пък правят хората по-богати, за да бъдат свободни и да ... консумират. Не свободни да избират дали и какво да консумират, ами единствено свободни да консумират стоките, които им подсказва рекламната индустрия – пропагандата, “промивката на мозъците”, както я наричам аз. Защото ако хората консумират единствено стоките, които са им наистина необходими, капиталистическия модел не издържа. Виждаш ли, инвестицията (например в едно масово производство) е направена и трябва да се изплати с достатъчно продажби. Най-добрата гаранция за това е подобаващата промивка на мозъци. Ако хората бяха наистина свободни да избират, биха избрали да консумират ... живота си, да имат повече свободно време, за да отглеждат децата си например, или за да се срещат по-често с близки и приятели, за да пеят и танцуват денем, а не по нощите, когато нормалния човек спи. Не е ли безобразно банално!?

Някой може ли да ми обясни каква точно е нуждата да притежаваш ... часовник Ролекс? И каква е тази да се обличаш във Версаче, и тази да пиеш скъпо шампанско? И тази да изкарваш 15 дни в годината на Малдивските острови и седмица в Кортина д’Ампецо? Ако на теб ти е трудно, читателю, има много хора, които могат и ще ми се притекат бързо на помощ. Аз пък ще ти кажа какво мисля аз - нуждата да носиш скъп часовник и скъпи дрехи, да консумираш скъпо шампанско и скъпи ваканции е никаква. НИКАКВА !!!  Н е   с ъ щ е с т в у в а! По въпроса за скъпите курорти, вероятно съществува някаква нужда – почивка, бягство от големия град,- но това се постига и без безумни разходи по горските и планински пътеки и по пустите плажове по южното ни Черноморие, примерно. Но нали народа има нужда от отдушник, а баровците от демонстрация на положение, и ... консумират. Консумират това, което рекламата им втълпява, че трябва да консумират, за да се чувстват по-добре. „Е, и? Чувстват ли се по-добре?” Виждал ли си, познаваш ли човек с Ролекс и скъпи дрешки, работещ престижна професия, почиващ в скъп курорт? Аз да, и не е дин. И, вярвай ми (с „я”!), не пожелавам нито на себе си, нито на най-близките си хора такова трагично съществуване, в което с покупки да се опитваш да запълваш душевни ями. Аз не желая опропастен, охолен живот!

Иначе парите са, за да може човек да си купи къща, кола и вила (повече вили, по-добре!), хубаво обзавеждане за къщата (и за вилите!), дрешки, часовници и бижута; за ресторанти, курорти и  престижно училище за детето (за онези, които са склонни да си развалят кефа с подобна глупост –детето, де); за пътувания, екскурзии, фиести и любовници. Сигурно пропускам нещо.

Може и да си забелязал, че това е светът, който ни набива в главата ... рекламата. (Ако не си го забелязал - нищо, но ще ти е малко по-трудно да схванеш идеята на това писание.)  Дори когато декорът на рекламата е различен, целта пак е да се подчертае колко е грозен светът без тази кола, бижу, телефон ... (хайде, няма да ги изброявам пак всичките). Виждал ли си някъде реклама на едно истинско ведро съществуване? Най-вероятно да – обстановка далеч от всичко онова в горния списък с едно единствено изключение ...- толкова нужния ти телефон/ джип/ часовник/ ликьор/ ... А?!? Пак часовник и пак от тези скъпите?! Манипулацията е   б е з о б р а з н а!

На нас ни се сервира свят, в който щастието е един пакет, една “потребителска кошница”, и само трябва да си купиш това-онова, за да станеш щастлив. Какво е тогава обяснението, че индивиди, които не само са си напълнили кошницата ами са я препълнили здравата, са по-нещастни и по-депресирани от последния просяк? Хайде ще ти помогна в размисъла: ЩАСТИЕТО НЕ СЕ КУПУВА! Но недей да го казваш на специалистите по маркетинг и реклама, защото веднага ще започнат да те убеждават в обратното, а за бедняците ще ти обяснят тутакси, че са невежи и че не познават собствените си потребности, затова само изглеждат ведри, а всъщност са нещастни. Попитай ги, тогава, защо тия с препълнените кошници изглеждат толкова депресирани, отровени и болни, като всъщност са толкова щастливи, за да видиш разкривените им физиономии (на специалистите, де). Казвам ти го, защото съм бил свидетел на тази колкото комична, толкова и тъжна сценка.

Тук в “развитите” държави те бомбардират с реклама. Не само бомбардират - облъчват те, хранят те с реклама. По този начин те убиват. Последната гавра с интелект и достойнство, в този смисъл, е рекламната кампания финансирана от правителството на Република Италия(!), в която един малоумник върви из града и всеки втори човек му благодари, а той бедния не се сеща за причината. В следващия кадър се вижда, че носи пакети с покупки, които карат околните да са му толкова благодарни. Такова е и посланието изречено с басов тон: “Благодарим ти че закупи! С твоята покупка спомогна за развитието на цялата икономика. Така ще бъдем по-добре всички!”. Малоумникът също е с приповдигнато настроение и очаква едно благодаря и от милия човек, комуто е взел подарък (вариантите са два с майка си и жена си), обаче получава само кисел поглед. Авторите - или креативните, както ги наричаме, - познавайки отлично както консуматора, така и многобройните методи за манипулация му, рисуват една пълна картинка на тъжната действителност тук: консуматор малоумник, несхващащ механизмите на проспериращата пазарна икономика и другото, което всъщност е трагичното, всевластващото безразличие непоклатимо дори и при такъв мил жест на човека до теб. Така, доволни са всички наоколо. Всички освен теб, понеже си малоумен и не можеш да разбереш(!), и най-милите ти хора, за които си помислил независимо от мозъчната ти недостатъчност. Ашколсун!!?! Оставям на теб, читателю, гатанката: “кои са всъщност доволните?”. Това е безобразие!

Еттто-о-о-о-о-о-о-о-о-о, че идват и обвиненията в комунизъм.   ;)

Вместо оправдание привеждам една пресна случка. В един Интернет форум бях писал немили думи за една щатска напитка (чието име не споменавам от неприязън), по повод затваряне на цех за бутилирането й близо до София. На страна фактите за разрушителното въздействие на течната благинка (жив пример е моя неразумна приятелка), мнението ми, очевидно в разрез с лозунгите на мощната рекламна машина, ме квалифицира автоматично като … комунист. Те, това ти е! Комунист!?! Значи, разсъждаваш ли, опълчваш ли се срещу една догма, символ или продукт (еле пък американски!) ти лепват етикета комунист. На господата етикетаджии държа да кажа, че или си нямат понятие от това що е комунизъм или че са, което е доста по-вероятно,  с промити вече до дупка мозъци.

Да разсъждаваш съвсем не означава да си комунист! Напротив! Напротив! Напротив!

Така че ...

ДА РАЗСЪЖДАВАМЕ!
ДА РАЗСЪЖДАВАМЕ НА ГЛАС !!!

Павел 

последна редакция декември 2005 г.

 Емигрантско Верую част първа

 

 

 

 


начална страница

обратно горе

www.probuvdane.com

pavel_lazarov@yahoo.it