Тази статия е
в книгата

Поръчай "Пробуждане" - Книгата

 

 

 

ЕМИГРАНТСКО ВЕРУЮ
част първа
 

Милано, март 2003 г.

ОЧЕРК ИЛИ ДНЕВНИК

Ето, че сядам да пиша тази втора (след "За България, Италия, вярата и благоденствието") част от моя очерк, ... за да не го нарека "дневник".

Все съм на път, затова черновата написах в служебния си тефтер, а беловата се ражда в експреса Триест - Венеция. “А-а-а-а-а-а-а, Венеция, Венеция!” – възкликваш. Венеция, Венеция! -  възкликвам и аз, но с малко по-различно  чувство, защото я познавам доста по-добре и, както става винаги с всичко добре познато, й намирам такива кусури, че ... Тук е мястото да направя една уговорка: аз не ще говоря за красотите, за културата, за храната и курортите на италианците - за тези неща има изписани куп книжки, рекламни брошурки, справочници и пътеводители -, аз  ще говоря за това, което никой друг не ти казва, читателю, в желанието си да бъда оригинален и с амбицията да те накарам да размишляваш ... без да е задължително да се съгласяваш с мен. Откъде тази идиотска амбиция? Противно на това което си мислиш, от ЕГОИЗЪМ. Желая да видя реакцията ти, да обсъдим, да поспорим, та да разбера и аз най-после истината за тоя живот, за тези политици, за тези комунисти, капиталисти, журналисти, интелектуалци, артисти, юристи ... за всички тези, които се бъркат по най-безобразен начин в живота ми, за да ме подчинят в собствена угода. Изпитвам нужда, също така, да излея нейде всичките си бушуващи мисли; да ги връча някому, та да ми олекне. Ще дам тези страници и интернет линк и на приятели и познати, за да не се налага да повтарям безброй пъти какво мисля и какво ме тревожи тук в сърцето на “цивилизования” свят.

Ако ти не се чувстваш подчинен и лъган, чудесно. Попадам на човек, който ще ми даде рецептата за това бленувано съществуване. Моля те, бъди алтруист и сподели!  Това, което следва, и без друго няма да ти е интересно.

И не ми се сърди, че съм толкова прям - на мен ми е омръзнало тотално от игри на криеница, от превземки, от лицемерие, от “политическа коректност”, от комплекси и PR (пи ар!), и от всякакви такива увъртания само и само да не си кажем истината, да не наречем нещата с истинските им имена; и от увъртания, които всъщност се наричат ЛЪЖИ. Лъжи отляво, лъжи отдясно, лъжи стари и лъжи чисто нови, лъжи малки големи и още по-големи. Лъжи, толкова често повтаряни, че се приемат за истини ... Омръзна ми и от безобразното самозалъгване за благоденствие, когато благоденствието е далеч светлинни години от тук. Затова знай, че няма да си кривя душата и че ще съм безкрайно прям, понякога злъчен.

МОЯТА вяра

В едно мое предишно писание критикувах липсата на вяра в нещо и в някого. Оттогава се мина време, случиха се неща, които започнаха да рушат и моята вяра. ДА РУШАТ И МОЯТА ВЯРА !?!!?  Така в един трагичен момент се усещам, че вярвам във все по-малко неща и само на най-близките си хора. Не вярвам на вестници;не вярвам на телевизия, защото всъщност не я гледам повече; не вярвам на това правосъдие; не вярвам на политици, дори на онези комуто съм гласувал доверие; не вярвам на синдикатите, нито пък на църквата и още по-малко пък на католическата църква с несметните и богатства; не вярвам на руснаците по понятни причини, нито пък вярвам на американците (опазил Бог!). Ето, вярвам в Бог. И вярвам също, че истината е по-силна от лъжата! И че тази гавра с човешкото достойнство, на която сме свидетели сега и в която сме замесени всички, не може да продължава вечно. Кой обаче ще прекъсне тази отврат?!? Какво е онова нещо и онези обстоятелства, които ще я спрат?!  

БЪЛГАРИЯ ПРЕД ИЗПИТ

В България е много тежко, нали така? А аз, като добър егоист, ти казвам - много e добре. Много e добре, защото като говориш на хората, като се опитваш да коментираш, да им подсказваш някоя идея, да ги караш да мислят, най-много да те напсуват и да излезнат с редовното “Абе, кой си ти, та да ми отваряш очите на мене?”.

Хората вярваха на тия, вярваха на ония, или на другите преди тях, докато откриха, че са били винаги лъгани. Лъгани, мамени и ограбвани поголовно. “Няма оправия. Всички са маскари!”, “няма да гласувам повече” – Разбираема позиция, която обаче означава да се предадеш и да играеш точно по свирката на маскарите. И все пак позиция плод на (внимание!) размисъл.  Р а з м и с ъ л! Размисъл, за да стигнеш до извода, че не желаеш да се гаврят повече с твоето доверие!? Това е забележително! Това е! Тук е разковничето на проблемите.

Злото е творческият принцип в живота. Не е възможно да накараш сития да се замисли над глада, свободния да се замисли над робството или обичания над мъката от несподелените чувства. Няма начин да обясниш на един цял народ нещо. Първо, защото не е речено, че твоята теория е истината и, второ, защото ще станеш за смях веднага. Затова съм убеден, че човек трябва да изпита теглото на собствения си гръб. Да остане гладен, с разбити чувства и със съсипано здраве, ограбен, излъган и поруган за да започне да разсъждава. Това е! Изключенията са малко (моя случай не ще коментирам, поне за сега). Та народът вече започва да проумява, че не разсъждава ли, доверява ли се сляпо на продажни медии и самозвани политици-спасители, продава ли вота си за кебапчета (или какво там беше?), който и от където и да дойде ще го “яха” и налага жестоко. И стига до това заключение  с а м , защото на приказка така и не вярва повече. И само на приказка не бива никога повече да вярва. Това е изключително ценно и много важно явление, но е само едно от условията които са необходими на България за излизане от дупката. Кои са другите? Според мен, това са генерирането смислена позиция и политическата представителност. Иначе казано  г р а ж д а н с к а т а   а к т и в н о с т.

Формулиране на мнение и отстояването му!

Безспорен факт е, че политиката при демокрацията е следствие на способността на масите да генерират мнение. У нас за 14 години масата не е успяла да генерира позитивна конструктивна позиция, която да реализира чрез свои представители. Дали е случайно, че Гошо Тъпото е висш държавен чиновник? Чии представителки са, питам, царските красавици в Парламента? На българските жени ли?! …?! Чии? Дали не са представителки на престъпниците, на политическите ченгета, на икономическата върхушка? Не са ли те послушни инструменти в ръцете на разбойници, които са (забележи!) единствените, които са формулирали собствена позиция? Случайно ли е това?

Повечето българи нямат критичен поглед върху нещата. Тук не става въпрос за познаване на закони или икономически механизми. Става въпрос за изразяване на мнение от типа “желая да развивам собствен бизнес, за което в момента ми пречи лицензионния режим, в частност процедурите за получаване на сертификатите А, Б и В”. Или пък “желая престижно и стабилно образование за децата си, но в момента ми пречат объркването с множеството учебници за 5 и 6 клас и  липсата на средно училище в близост, и т.н.”. Подчертавам, че не говоря за решението на проблемите, а просто за изразяване на мнение-желание, в което, поне една малка част, представлява следствена връзка - разсъждение.

Нашите родители не са способни да го формулират защото цял живот в главите им е било набивано, директно или не, че не могат да изразяват желания, с които да участват в общественозначимо решение от типа “Трябва ни един мост над тази река, защото ще ни спести много време, път, пари”. Ако решеше партийния секретар или кмета - ОК, ако ли не – нищо не се случваше. Реалният социализъм забраняваше изразяването на мнение, различно от партийната повеля, еле пък противоречащи! Това в продължение на 50 години - цялото поколение на нашите родители и последните години на бабите и дядовците ни, преживели някак си болшевишките репресии!?! При такива обстоятелства не бива да се чудим, че все още българите не знаем да формулираме мнение.

Не бива да очакваме, че тези … загубени поколения ще създават нова България. Не е възможно - промивката на мозъците и болшевишкият терор са унищожили критичното мислене. Така единствените мнения, които обществото е в състояние да произведе са: “Примирявам се, нищо не мога да направя”, “някой друг ще ни оправи” (някой мадридски герой, примерно), “Европейската Общност ще ни оправи”, “преди беше много по-добре”, “всички са маскари”, “всички са корумпирани” – само пасивни констатации, статични снимки, носталгия. Нищо, което да намеква за собствено участие, заслуга, вина, идея. Хората все още не знаят правата си и не умеят да изказват мнение различно от … желанието да се оправят бързо. Показаха го и в последните парламентарни избори, като повярваха на нелепо обещание на нереализирал се монарх да оправи този хаос за 800 дни. (Човек нямащ понятие от управление!. С парламент пълен с телевизионни говорителки?!)

Политическа активност и представителност

Хората не ще започнат да разсъждават под натиска на словото на политически активисти. Хората трябва да изпитват на гърба си бездарието на фигури, комуто се доверяват сляпо (заради някаква носталгия, например), за да разберат, ако изобщо им е останал някакъв здрав разум, че ако продължават да изпращат в парламента народни представители които НЕ СА никакви техни представители, и още по-малко “народни” (на целия народ!), положението ще е все такова.  Хората, които не разсъждават стигат лесно до извода, че няма да гласуват и че ни е нужна … диктатура. Диктатура!? Това пък е върховна глупост и безумна алтернатива, която дори не заслужава коментар. Тези “мислители” си нямат понятие от това, което е ставало в Камбоджа и Индонезия, в Тобаго и в Бряг на слоновата кост, Салвадор, Колумбия и Чили.

И така, докато народът формулира отвлечени и глупави мнения, докато представителите народни са далечен благородник, невръстна красавица и никому познат бизнесмен или ,изобщо, господин никой (да ме извинят дамите ;)), разбойници ще ни управляват. Мекотелите в парламента са там именно защото са мекотели и продажни, в услуга на … който плаща. Това е. Тук идеите нямат никакво значение. Левица, десница, център, етнически турци са само етикети, зад които се крият корумпирани защитници  на шепа престъпници. Затова мисля, че на нас са ни нужни зрели и способни лидери говорещи разбираем народен език. Лидери с особена чувствителност, морал и способност да се изразяват добре. Да се изразяват така, че да ги разбере и простичкия човек. (Кой, по дяволите, разбира Филип Димитров с безкрайните му сложнотии?!)

Който се чувства представител на интересите на група свестни граждани, трябва да се покаже. Да се обяви като изразител на тяхното общо мнение. Такъв човек не бива да остава пасивен и не бива да бяга от тежестта на представителността. В противен случай на предна позиция  отново са подмазвачите, интригантите и кариеристите, които не страдат от подобни скрупули. Обществото трябва да окуражава своите ИСТИНСКИ представители, за да преодолеят себеубийствения си свян и страх. Пасивността на такива хора е тъжна и много опасна, защото създава благоприятни предпоставки за оцеляването на недемократичен режим, като сегашния.

Павел 

последна редакция декември 2005 г.

 Емигрантско Верую част втора

 

 

 

 


начална страница

обратно горе

www.probuvdane.com

pavel_lazarov@yahoo.it