Начало > Статии > "Поведението на социалните системи" в "Пробуждане"

 

 

 

 

 

 

Неинтуитивно поведение на  
на социалните системи
1

Джей В. Форестър2

 

Резюме

 

Този доклад третира някои важни теми от социален характер: демографското развитие, качеството на градския живот, политиките за градското развитие и неочакваните, неефективни или направо контропродуктивни резултати от много управленски програми.

Обществeността се разочарова от честите пристъпи на недостатъчност на сегашните социални политики - водещи само до влошаване на положението. Поредните закони се обсъждат и приемат с големи надежди, но много от въведените с тях мерки след време се оказват неефективни. Резултатите са често далеч под очакванията. Поради непознаването на динамичното поведение на социалните системи, правителствените програми водят нерядко до противоположни на желаните резултати.

С постигнатия в последно време прогрес, системната динамика вече е в състояние да обясни как е възможно преприетите управленски мерки да постигат толкова противоположни на желаните резултати. Има някои основни причини, които не позволяват на хората да оценяват правилно поведението на социалните системи. Основни процеси, играещи важна роля във формирането на човешката преценка и интуиция, водят хората до погрешни решения, когато става въпрос за сложни и тясно взаимосвързани системи. Докато не се достигне до едно значително по-добро генерално разбиране на социалните системи, опитите да се разработят програми, коригиращи належащи социални проблеми, ще продължават да бъдат разочароващи.

Този доклад предупреждава за рисковете от продължаващата зависимост на управлението от същите онези методи от миналото, довели ни до днешното усещане за неудовлетвореност. Нови методи, разработени през последните 30 години, ще помогнат за по-доброто разбиране на социалните системи и създаването на по-ефективни политики за оформяне на бъдещето.



*  *  *

 

I. Нов подход към социалните системи

 

Човешкият ум е непригоден да тълкува поведението на социалните системи. Социалните системи принадлежат на една категория системи, наречена мулти-циклични нелинеарни системи с обратна връзка. В дългата история на човешката еволюция на хората не им е било необходимо, за разлика от последно време, да разбират сложните системи с обратна връзка. Еволюционните процеси не са ни дали необходимите умствени способности за правилното разтълкуване на динамичното поведение на сложните системи, в които сме вплетени.

Социалните науки, които би трябвало да се занимават с най-големите обществени предизвикателства, са се оттеглили вместо това в най-тесните покрайнини на научните изследвания. Най-различни грешни практики съставляват нашите естествени умствени недостатъци. Компютрите често се използват за неща, които вършат зле, а човешкият ум добре. В същото време човешкият ум се използва за това, което той самият върши зле, а компютрите вършат добре. При това положение се преследват невъзможни задачи, докато се игнорират важни и съвсем постижими цели.

Допреди време, не същестуваше друг начин да се предвиди поведението на социалните системи, освен чрез съзерцание, дискусия, аргументиране и догадки. Като изход от настоящата дилема, ще представя накратко тук един подход, който съчетава силата на човешкия разум със силата на модерните компютри. Подходът е резултат на разработките от последните 60 години, по-значителните и новаторските от които се проведоха в лабораториите на Масачузетския технологичен институт. Общите положения в поведението на системите с обратна връзка се оказват еднакво валидни за физическите и за социалните системи. Идеята за системите с обратна връзка беше разработена и приложена първо в областта на инженерните системи. Последните постижения в познаването на системите със затворен цикъл (или "обратна връзка") вече им позволява да имат практическа пприложимост и в обласста на социалните системи.

Говоря за професионалната сфера на системната динамика.Системната динамика е била прилагана при анализа на корпоративните политики, на поведението на диабета, като сложна медицинска система, на градския растеж и упадък и на глобалните процеси, представляващи взаимодействие между население, замърсяване, индустриализация, природни ресурси и храна.

Разработването на системната динамика започва в Масачузетския технологичен институт през 1956 година. Благодарение на продължаващото си развитие, днес системната динамиката вече е разпространена в много страни. Международната организация "System Dynamics Society", и вестник System Dynamics Review, уеднаквяват стандартите в професионалната работа. Вече съществуват десетки книги и хиляди документи, третиращи системната динамика и нейните приложения3 .

 

II Компютърни модели на Социални системи
 

Хората никога не биха изпратили космически кораб до Луната преди да са изпробвали прототипите му и да са направили компютърни симулации на възможните му траектории. Никоя компания не би започнала серийното производство на нов домакински уред или самолет преди те да са преминали през обстойни лабораторни тестове. Макар че тези тестове не са сигурна гаранция за липсата на дефекти, те успяват да открият много голяма част от тях, за да могат да бъдат коригирани още преди да са предизвикали някоя масова трагедия.

Социалните системи са далеч по-сложни и по-трудни за разбиране от механичните. Защо тогава не използваме същия подход - изготвянето на модели и провеждането на лабораторни експерименти още преди приемането на закони и нови управленски програми? Редовният отговор е, че познанията ни за социалните системи не са достатъчни, за да можем да направим техни полезни симулационни модели.

Но какво е тогава обяснението на факта, че признаваме, че не знаем достатъчно за социалните системи, за да правим техни модел, и в същото време претендираме да ги познаваме достатъчно, че да прекрояваме направо, без симулации и тестове, чрез нови закони и програми? Ето, аз съм на мнение, че ние днес вече знаем достатъчно, за да правим полезни модели на социалните системи. И обратното, ние не знаем как да проектираме възможно най-ефективните социални политики без да сме ги прекарали първо през експерименталната фаза на моделите им. Вече разполагаме със солидни доказателства за това, че едно умело използване на модели на социални системи води до далеч по-добри системи, закони и програми. Вече сме способни да конструираме реалистични лабораторни модели и на социалните системи. Те наистина са твърде опростен вариант на реалните системи, но пък компютърните модели могат да бъдат далеч по-разбираеми от мисловните модели, които се използват най-редово вместо тях.

Преди да продължим нататък, бих искал да обърна внимание на следното -  няма нищо ново в използването на модели за представянето на социалните системи. Всеки от нас използва такива модели ежедневно. Всеки човек използва модели инстинктивно при вземането на решения в личния си живот и в работата. Мисловните картини на обкръжаващия ни свят в главите ни не са нищо друго освен модели. Главата не съдържа реални семейства, предприятия, градове, правителства или държави. Човек използва само ограничен набор от понятия и логически взаимовръзки за представянето на реалните системи. Една мисловна картина е модел. Всички решения се взимат на базата на модели. Всички закони се приемат на базата на модели. Всички управленски решения се взимат на базата на модели. Така че въпросът е не дали трябва или не трябва да се използват модели. Въпросът е кой измежду съществуващите типове модели да бъде използван.

Мисловните модели са неясни, непълни и неточно формулирани. Освен това мисловните модели на същия индивид се променят с времето, дори и в хода на един разговор. Човешкият разум комбинира само малък брой от всички съществуващи взаимовръзки по начин че да се впишат добре в контекста на дискусията. Със свърването на дебата в една или друга посока, същото се случва и с мисловните модели. Дори в случаите, в които в един дебат е била разисквана една единствена тема, всеки от участниците в него е използвал различен мисловен модел за осмислянето й. Предположенията в основата на индивидуалните разсъждения се различават, но това просто никога не излиза наяве. Целите се оказват различни, ала това остава неразбрано.

Ето защо не е никак чудно, че лутането и компромисните решения (закърпването на положението, вместо една радикална промяна) са толкова чести. Дори и да се стигне до консенсус, предположенията в неговата основа могат да се окажат толкова несъстоятелни, че това да доведе до поредните закони и програми, които се провалят съвсем скоро. Не е по силите на човешкия мозък да разбира изцяло последствията, до които водят мисловните модели. Един мисловен модел може и да е с правилни структура и първоначални предположения, но независимо от това, и без значение дали става въпрос за индивидуални, или групови решения, човешкият мозък клони(apt) да създава грешни хипотези за бъдещите последствия.

Неспособността на човешкия мозък да осъзнава собствените си мисловни модели става съвсем ясна, когато се създаде един компютърен модел, възпроизвеждащ предположенията в основата на даден човешки мисловен модел: компютърният модел се прецизира докато не съвпадне напълно с представите на определен човек или група, но после, в симулациите, поведението на системата се оказва съвсем различно от очакванията. В мисловните модели съществуват вътрешни противоречия между предполагаемата структура на системата и предполагаемото и поведение, т.е. бъдещите последствия. Обикновените предположения относно структурата и принципните управляващи поведението й, разглеждани поотделно, са правилни по-често в сравнение с предполагаемото общо желано поведение.

За разлика от мисловните модели, предположенията и взаимовръзките в симулационните модели на системната динамика са завени ясно. Всяка концепция, която може да се изрази ясно с думи, може да бъде закодирана в прецизен компютърен модел. Конструирането на такъв модел налага също изясняването на идеите и така излизат наяве многобройни неясноти или неосезаеми предположения, които да бъдат анализирани и обсъдени.

Основното предимство на компютърния симулационен модел пред мисловния се състои в точността, с която компютърният модел отчита взаимодействията между бъдещите динамични последствия. Няма никакво съмнение в акуратността на компютърното симулиране на явленията, произтичащи от заявените и залегнали в модела структура и принципи.

В известно отношение компютърните модели приличат изумително много на мисловните. Те произлизат от един и същи източник и могат да бъдат разисквани по същия начин. Но между компютърните и мисловните модели има и много съществени разлики: компютърните модели за заявени ясно, "математическите" понятия, използвани в описанията на компютърните модели, са еднозначни, т.е. не подлежащи на интерпретации. Езикът на компютърната симулация е по-изчистен, по-ясен и по-прецизен от говоримите езици. В компютърните инструкции има яснота на значението и простота на синтаксиса. Езикът на компютърните модели може да бъде разбран от почти всеки, независимо от образованието му. От друга страна всяка концепция, която може да бъде изречена ясно, може да бъде преведена на езика на компютърното моделиране.

Има много методи за компютърно моделиране. Някои са наивни, други са несъвместими с натурата на настоящите системи. Някои са базирани на методологии за извличане закономерности от множество данни в първично/сурово състояние, чийто модели обаче пропускат най-съществените взаимовръзки - онези в сферата на психологическите и човешките отношения. С толкова голяма активност в компютърното моделиране и с терминологията, имаща различно значение в различните методи, случайният наблюдател е объркан. Очевидно ключът към успеха не е в разполагането с компютър, а в това как този компютър се използва. По отношение на моделите ключът не толкова да компютризираш един модел, колкото да разполагаш с онези структури и зависимости между възможните решения, които пресъздават точно разглежданата реална система.

Аз говоря тук за моделите на системната динамика - един вид компютърни модели, чието широко приложение в социалните системи се случва едва сега. Моделите на системната динамика не са извлечени от статистически серии данни, те представляват комбинация от твърденията относно структурата на системата и за принципите в основата на вземането на решения; те съдържат предположенията за поведението на тази система. Моделът е толкова по-добър, колкото е по-богат опитът, на чиято база е построен. Добрият компютърен модел се различава от лошия единствено по степента, в която отразява истинската същност на системата, която претендира да възпроизвежда в лабораторни условия. Останалите видове  математически модели са ограничени, защото те не признават циклите с множествена обратна връзка и нелинейната натура на реалните системи.

От друга страна компютърните модели на системната динамика са в състояние да отразяват поведението на днешните системи. Моделите на системната динамика могат да покажат как се появяват трудностите в социалните системи и да обяснят защо толкова много от усилията за решаването им са се проваляли. Можем да създадем модели, които са далеч по-добри от интуитивните модели в човешките глави - изградили основата на сегашните национални социални програми.

Системната динамика се различава от обичайните практики в социологическите науки и социалното управление по две много важни характеристики. Тези обичайни методи предполагат, първо, че основните трудности в разбирането на системите се крият в основно липсата на достатъчно информация и данни; второ, че веднъж събрани достатъчно данни, специалистите ставали далеч по-уверени в интерпретацията на фактите. Аз се различавам и в двете отношения.

Проблемът не е в липсата на данни, а е по-скоро в невъзможността да разберем последствията и взаимовръзките в информацията, с която вече разполагаме. Методът на системната динамика започва с концепции/понятия и информация, на чиято база хората вече действат. Обикновено е достатъчна наличната вече информация за системната структура и начините за вземането на решения. Наличната информация се събира в компютърен модел, който може да покаже последствията от поведението на добре позната част от системата. Обикновено това поведение е съвсем различно от това, което хората са предполагали.

 

III Неинтуитивната натура на социалните системи
 

Първите си уроци в сложните социални системи получихме в света на фирменото управление. Случваше се да ходим в корпорации, които имаха тежки и добре познати проблеми.

 

--- следва ---

 

 

1.    Този доклад, чиито авторски права са регистрирани за първи път през 1971 г. от Джей В. Форестер, се основава на негова реч пред Подкомисията за градски растеж на Комисията за банките и валутата на Камарата на представителите на САЩ, на 7 октомври 1970 година.Оригиналният текст се появява през 1971 г., в януарския брой на "Текнолоджи ривю", публикувано от Асоциацията на бившите студенти от Масачузетския технологичен институт.Всички данни са взети от Световната Динамика от Джей В. Форестер, Pegasus Communications, Waltham MA, осъвременени през март, 1995 г.

 

2.    Професор в Масачузетския технологичен институт, Кеймбридж, Масачузетс, САЩ 
 

3.    Библиография с над 3000 записа в електронен формат е на разположение в System Dynamics Society, Milne 300, Rockefeller College, University at Albany, SUNY, Albany, NY 1222, USA

 

 

Последна добавка на 09.01.2013 04.49 ч.

 

 

 

 


начална страница

обратно горе

www.probujdane.com