Чета с удоволствие Деян Енев. Надявам се искрено да харесва и на теб

Всички на носа на гемията

Деян Енев в LiterNet

1. Не знам какво е есе. Съществуват стотици дефиниции, които тръбят, общо-взето, едно - че есето е сплав от мисъл и чувство. До момента, след 25 години писане, съм публикувал най-малко 2 000 текста - разкази, публицистика, репортажи, интервюта, фейлетони, антрефилета, филета и какво ли не - пръснати по вестници и списания. Някои от тях със сигурност могат да минат за есета. Но ако някоя учителка по литература в седми клас ме хване за ушите, изтъпани ме пред класа и каже: Я сега, господин писачо, обяснете на моя клас как се пише есе, аз веднага ще избягам на последния чин при двойкаджиите, ще ги помоля да се сместят и ще си бръкна за по-сигурно в носа като естествена защитна реакция.

2. В четвърти клас учителката ми Калчева, висока и строга като камбанария жена, много хареса моето съчинение за есента. Разведе ме из всички четвърти класове да го прочета на глас. Прибрах се вкъщи надут като пуяк. Похвалих се на мама. Оттогава винаги лесно пиша за есента. Ей сега да ме накараш, ще седна и ще те тресна с такъв радикален текст по главата, че ще започнеш да виждаш жиците на тролеите като петолиние. А носа си - като ключ сол. Ама да ми кажеш - напиши точно есе, есе за есента, няма да стане. Нещо повече, ще запаля три цигари едновременно и ще ти издухам пушека в очите. Пушека на три цигари. В очите. Люти, да знаеш. Ну, заяц, погоди. ...

>> цялото >>

На учителя с любов

Мила Милчва в списание "Родна Реч" от юли 2002 г.

Моята любов към учителя е тръгнала от един висок, много висок балкон. Гушила се е в калъф на цигулка, вървяла е пеша към дома, разгръщала е албуми със стари снимки, смяла се е и е плакала на разни странни истории и е ухаела на мама с една бродирана носна кърпичка.

Любовта ми към учителя е попила в кожата ми, минала е през пръстите, очите и сърцето. Моята любов е родова.

Родена съм в провинцията и трепетно обичам малките селца, ония мили, дъхави и вечно тъжни селца, където (само през ваканциите, разбира се) детството ми измръзна на пързалка, бра диви ягоди, къпа се в реката, буди се от петли и се одраска в шипки и къпини.

В едно такова странно, високо и магьосно село аз често излизах на балкона на старата ни къща. От този подзвезден балкон виждах река Дунав - тънка като лилав конец, изгубена далече в равнината и едновременно с това съзирах Балкана - зелен, голям, с рамене от скали и върхове.

>> цялото >>

Написаната, но непрочетена книга
е само една възможност
Слово на Антон Дончев при получаването на Национална литературна награда "Йордан Йовков"

Антон Дончев, препечатка в "За Буквите" от Dobrich.com

Литературата е съавторство между писателя и читателя. Написаната, но непрочетена книга е само една възможност - едно семе. Хилядите екземпляри от един роман или стихосбирка не са повече от една шепа зърна. Никой не може да каже какъв клас ще се роди от всяко семе, какви плодове ще завърже, какви цветове ще разцъфтят. Дори великият дъб е скрит в дребен жълъд.

Два потока на енергия се срещат и сливат в книгите, за да се роди литературата - мъдростта и въображението на писателя - с жаждата и любовта на читателя. Те са като два електрически проводника, които се срещат в лампата и раждат светлина. А там, където има душевна мощ - и на писателя, но и на читателя, светват прожектори, които пронизват дори тъмните небеса.

Каня ви, скъпи читатели, на големия празник - съавторство с великия Йордан Йовков. Кани ви не писателят, а читателят Антон Дончев. Без нас, читателите, книгите на Йовков в библиотеките ще останат като житни семена, скрити в благодатната майчина земя на Добруджа. Трябва върху тях, като слънце, да огрее читателският поглед. Трябва да ги окъпе дъждът на нашата любов. ...

>> цялото >>