Начало > Статии > Писмо до Мартин Заимов

 

 

 

 

   

 

Писмо до Мартин Заимов
 

Тревизо, 10 ноември 2011 г.

 

Здравей Мартине!

 

Пиша ти с въпрос: Имаш ли намерение след софийска община да се занимаваш още с обществени дела, или не? Останало ли ти е желание да правиш нещо общественополезно, или...?

Питам, защото ми се иска да те спечеля, та да работим заедно по „Новото образование” – нещото, в което намирам все повече и повече здрав смисъл. Мисля, че е дошло времето моят ентусиазъм да срещне прагматизма и опита на повече хора „вряли и кипяли” и все пак оцеляли ( ... с жива съвест и доброта, искам да кажа), на хора като теб, за да позволим на 1000 деца да пораснат свободни... че после те да освободят нас, безрасъдните им родители, от напастта на „Омерта”-та и неграмотността.

План нямам. Имам визия и идеи. Желая да направя училище за (аспиранти) учители, в които  ние, свестните търсещи хора, да споделяме опита си свободно, да преподаваме и учим едновременно. Да се поддържаме един друг, докато преследваме нещо светло и доставящо хубави емоции, независимо от всичко. Без ангажименти! Всъщност ние вече го правим... във виртуалното пространство (тук , избери филтър „всички”). Ето... ще продължаваме да бъдем твърде малко хора. Колкото сме, толкова! И като ни има и като съществуваме е по-добре да се познаваме пък и... вършим нещо „правилно”, макар и нескопосано (отколкото перфектно нещо тотално сбъркано, ... какъвто е общия случай).

Мисля, че разбирам настроението ти след общинарския ти опит и... съжалявам за тези ти емоции. Моля те все пак да ти споделя какво виждам аз сега, в момента – то е един парадокс:  мъка, но и невероятна възможност.

Парадоксът е в това, че свестни хора (по света и у нас) има и естествено всеки от тях има нужда от нещо светло. Тези хора нямат и никога не биха могли да имат свои истински представители в политиката, както я познаваме (no way!): никаква партия или звено, което да ги представлява и защитава здравия им интерес. Те са толкова са малобройни и самонадеяни, с такова самочувствие и толкова оскъдно свободно време, че никога не биха могли да направят своя партия, понеже за целта е нужно единомислие (което им е твърде чуждо), сляпо покорство, ежедневна полит-агитация, лицемерие и много пари.  Предпочитат да се изолират и живеят в тяхното си (тясно!) обкръжение, вместо да се хвърлят в някакви си борби за общото благо, макар че си дават сметка колко е важно обръжението, колко е невъзможно оцеляването поединично. Не гласуват на избори, няма за кого. И са пълни с гняв,... което е енергия, която трябва само да бъде впрегната някъде, но не виждат къде и с кого. Нужно им е нещо светло и чисто, и амбициозно, но не политическо. Междувременно светът се сгромолясва.

Сгромолясват се банки, съединени и отделни държави, технологични гиганти, европейски проекти и общности. Всички европейски и щатски политици, зад които седят партии с шанс за „успех”, погледнати по-внимателно са като 2 капки вода, защото са дирижирани от едни и същи скришни хора/прослойки, изпуснали обаче юздите на собствените си интереси. Тогава? Да легнем и да умираме? Поединично!? Докато неграмотници и нечистоплътници унищожават де що има нещо красиво и истинско?! Не-не! Защо да не се съберем около „идиотските” си идеи за „Малко е хубаво”, да прокламираме и демонстрираме любовта си към тротоара, улицата и квартала си, да направим стенвестник, да отпразнуваме 2 посадени дървета и поправения със собствени сили бордюр? Защо не? Според мен енергията, необходима за тези работи и витаааааааааеща в пространството е предостатъчно. Не можем ли да я канализираме лекичко? *(Помниш ли този документ на Питър Едердин и Антон Пиншоф (иди на страница 5) с 12-те начини за незабавно гражданско действие? Харесват ми страшно много! Виж тук докъде съм го докарал с превода на български.)

Ето, аз работя за измъкването на образованието от ръцете на политиците. Правя го без прекалено много усилия. С още 5- 6 луди глави, за освобождаването (първо) на децата ни от хватката на безпомощността. Питат ме дали не съм политик, дали не бих влезнал в политиката. Че аз върша чудесна  работа и без да съм в политиката! Така че... Нека вършим хубава работа заедно, а? За собствена и обща радост! Като начало ще са приказки, приказки, приказки. После все ще избие някъде (..., клуб, училище,...).  Какво ще кажеш?

Ето тук Визията ми за прииждащото Ново.

Бъди здрав!

 

  Павел

 

 

 


начална страница

обратно горе

www.probujdane.com