Оптимистка съм, но знам и да броя и смятам

 

Здравейте, драги Павел,

 

Плача горчиво и ръцете ми треперят. Колко сте прав! Благодаря ви най-сърдечно за написаното тук. Дано да имате добрината да прочетете това писмо, дори при трудното му разчитане (оригиналът бе с латински букви, бел П.Л.).

Държа да ви кажа, че отдавна не бях срещала толкова вълнуващи думи за България и българите във и извън България!

Извън България съм само от 4 години и вече мисля само как да се завърна в родината. Намерих най-после идея която да "държи пътя", както казват французите, но ще ми трябват поне 5 години да събера минимума парични средства за това и още......! Но съм твърдо решена и ще го направя, защото не искам и не мога да се превърна в едно намусено западноевропейско чучело. Дано Бог ми дава сила да се преборя и поправя грешката си отпреди 4 години.

Едно е ясно, трябват пари и уважение. Да, уважение към бай Иван* от варненския квартал. Много е страдал народът ни и е нормално да е объркан и да не знае нито за какво, нито за кого да гласува, нито пък къде да се дене по света. Аз, ако е рекъл Господ, ще се прибера един ден и ще опитам да вложа парите изкарани тук в едно дребно и скромно предприятие. Да наема на работа двама-трима души и да ги уважавам, да им плащам коректно, да имат здравна и социална осигуровка, да работят само до определеният от работното им време час. Няма да им искам "допълнителни услуги" след работно време. Накратко: няма да ги експлоатирам. Да видим тогава няма ли да знаят от къде изгрява слънцето.

Оптимистка съм и мечтателка, но знам и да броя и смятам. Знам също, че милият ми брат, които в момента тича на три работи, за да успее да си плати квартирата и храната, минава за глупак понеже единственото нещо, което знае да прави, е да работи съвестно. На него не мога да му обясня, че тука е по-лошо отколкото в България. А Вие не можете да обясните на родителите ни как да го вразумят така, че да престане да мисли как да замине от България. Ако имате идея обаче как да обясните на шефовете му да му плащат каквото заслужава, вместо да се чудят как да тупат брашнения чувал ..., ето тук ще ударите силно. И ако можете също да обясните на прекупвачите на мляко, дето го купуват на безценица от майка ми и го продават прескъпо на гърците или на когото и да е там ..., ето, тук пак ще ударите силно. Това е, мисля, важно: едните българи да престанат да крадат и убиват другите българи, та да я родим накрая тая средна класа и тя да има покупателна способност да ходи да произвежда "вътрешен продукт". Да си го купува сама с цел да съживи "българския пазар".

Ако звуча малко цинична моля да ме извините, но толкова ми е акъла. Дори да не съм разбрала как точно средната класа вади България от тунела, мисля, че вие ме разбирате. Ще съм ви много благодарна ако си направите труда да напишете нещичко по въпроса, понеже сте много по-наясно от мен и понеже се изразявате много по-добре от мен. Политиците кучета ги яли, обяснете, моля ви, на по-едрите българи да не наказват по-слабото си другарче по родина, защото утре и неговите деца може да пострадат.

Благодаря ви предварително.

 

С уважение

Поли

#

И друг един и-мейл, след молбата ми за търпеливо изчакване на по-обстойния ми коментар:

 

Честно казано, не вярвах, че ще ми отговорите.

Писмото ви ме зарадва много и подсили още повече уважението ми към Вас (това не е “четкане” на самочувствието Ви!).

Междувременно прочетох почти всичко публикувано във вашия сайт поне по 3 пъти, опитвайки се да намеря някой кусур или да достигна до конкретна идея за разрешаване на проблемите. Не знам защо реших, че аз ще успея, за разлика от 7 милиона българи. ... суета, както казвате Вие. Намерих само няколко правописни грешки, но това е нормално, както ги намира, все по-често(!), и моята майка в писмата ми до нея .

Напълно разбирам, че сте много зает. Аз самата, с моята скромна професия, трудно намирам време, та си представям какво ви е на Вас. Ще чакам с нетърпение отговорът ви и вземете времето, което ви е нужно, защото ви повярвах. Защото запалихте онзи огън, които почти беше загаснал у мен, защото думите ви са една голяма отговорност и защото 22000 лястовици тази година и следващата, и по-следващата могат да полетят в обратна посока и да направят пролет. Щом аз ви повярвах значи и други ще го сторят. Вярвам най-искрено и отчаяно в това.

 

Сърдечни поздрави

Поли

 

07 Юни 2004


* Повече за Бай Иван от варненския квартал в "Кой съм аз"