Начало > Статии > Харта на истинските общности

 

 

 

 

   

 

Харта на истинските общности

Публикувано в интернет на 05.11.2001 г. на адерес
 http://williamfranklin.com/radicalweb/adobeweb/hansard1.pdf

 

Превод от английски - Павел Лазаров, публикувано на 19 ноември 2011 г. в www.probujdane.com

 

Целта на тази харта е да подкрепя и насърчава разпространението на всички
форми на децентрализирана общностна власт - на ниво квартал или село,
както и в политиката, икономиката и комуникациите.

 

Свидетели сме как вече повече от век продължава интензивното прехвърляне на власт от местните общности, села и квартали, към централното (държавно) управление. Първоначалната хипотеза за ползата от всяка нова "централизираща" мярка е, че така ще се постиганат значителни икономий и някакви трайни положителни резултати, ала нито една от тях не получава реално потвърждение във фактите.

Голям брой услуги, в миналото извършвани от вдъхновени от сплотения общностен дух доброволци, днес са прехвърлени към платени служители на централното управление. Това стимулира разиграването на абсурдна социална трагедия с все по-застрашителни размери. Тази трагедия е подсилена от появата на нови форми на власт, в търговията, комуникациите и транспорта, осъществени вече на над-локално ниво, и служи за допълнителното откъсване на гражданите от реалния контрол върху много от факторите доминиращи градския живот.

Преди два века средният гражданин е разполагал с известен елемент на контрол върху училището и лечителя си; върху полицията, забавленията, магазините, хлебарницата, производството на храни, транспорта, пазаруването, социалните услуги и сигурността на територията си. Днес този контрол е преминал от ръцете на гражданите в ръцете на могъщи централни бюрокрации, назначени от централното управление, или в ръцете на не по малко могъщи икономически гиганти.

Тази трансформация е била защитавана често с аргументите за естественото разрастване на мрежите от лицензирани оператори, ала за пореден път единственото, което е очевидно, е допълнителното свиване на влиянието на обикновения гражданин и неспособността му да контролира такива големи политически партии - самите те подчинени на собствените си крайно централизирани бюрокрации, предопределящи и качеството на работата, и посоката на политическата им линия. Ефектът от това развите на нещата е една невъзможност гражданинът да изкаже предпочитание върху коя партия или управление желае да влияе. Вместо това всичко се подчинява на решенията, взети от силните властови ценрове, поставен пред които обикновеният човек не е в състояние да реагира по начин различен от приемане.

Това е процес, който дава твърде много власт на правителствени и партийни лидери, несъвместим с духа и прилагането на демократичните принципи. Това овластяване е силно оръжие в ръцете на хора, използващи го за задоволяване на собствените си желания, вместо за откликване на онези на гражданите. Крайният ефект от тази липса на граждански контрол е контрол, упражняван от корпоративни магнати, преследващи изключително краткосрочни финансови резултати, задължени от фирмените си правилници и върховенството на акционерите в някои страни. Именно това упражняване на власт – недемократично, безотговорно, повсеместно и нагло, действащо вече на глобално ниво, стимулира все по-задълбочаващата се глобална криза, обсебила днес целия човешки живот. Това е криза, която продължава да унищожава крайно важни елементи от живото-поддържаща система на планетата - големи части от незаменими находища на ограничени природни ресурси,- и е участник в повсеместния упадък на качеството на живота на много нива. Не на последно място, тя е композирала голям брой сили, които предвещават катастрофални последствия: от поредната световна война, през екологичен колапс, до тотален социален разпад, които би трябвало да са основни съображения на всички настоящи обществени политики.

Това е криза, която можеше да произтече единствено от безугледната деформация на правото да се вземат решения в човешките общества, и тя може да бъде преодоляна само ако тази деформация се коригира така, че това право да е действително в ръцете на хората и тяхните квартални общности. Ето защо ние решихме:

Съветът на кварталната общност, излъчен от членовете на самата общност, трябва да упражнява пълна власт над политиките относно:

  • училището

  • поликлиниката

  • магазините

  • полицията

  • банките

  • пътищата

  • кварталното (урбанистично) планиране

  • собствеността

  • ползването на земята

  • въздушно пространство.

Той има също задачата и правото да излъчва свои представители в районните органи, управляващи:

  • храните

  • замеделието

  • пощенските услуги

  • полиция

  • води

  • газ

  • електричество

  • канализация

  • железопътни и автобусни услуги

  • радио

  • телевизия

  • обществено здраве

  • образованието

... и други подобни районни услуги, ослужващи едновременно повече квартали в района.

Не можем да очакваме, че ще променим продължаващото оскверняване на демокрацията, от страна на бюрокрацията и пазара, от днес за утре. Твърде често ние дори не поддържаме контакт със съседите си. В търсене на промяната сме по-склонни да се влеем в масови политически организации – самите те част от проблема вместо от решението му, или в доброволчески инициативи като "кампании за мир”, за бездомните, или за спасяването на тропическите гори, където будни личности се опитват да открият себе си в едно морално гето, предимно приказвайки един с друг.

Един нов подход за повишаване влиянието на квартала изисква той, кварталът, да се концентрира първо върху собствените си проблеми и възможности за локална или по-широка социална промяна. Никой не може да е по-здрав от клетките, които го съставляват! Ние не ще можем да започнем промяната, ако не започнем да контактуваме пълноценно с хората в квартала си, и това означава, че имаме нужда да изнамерим и предприемем такива мерки, които правят възможно създаването и поддържането на пълноженни и живи общностни отношения.

За постигането на горното препоръчваме реализацията на възможно повече от следните инициативи:

  • Поставете квартално информационно табло. Открийте го с шумна церемоня „с фанфари” с важното послание към хората от квартала, че това е тяхната медия, която да ползват винаги, когато желаят да разменят, продават или предоставят нещо за ползване; да съобщават за изгубени домашни животни, календара на кварталния спортен живот, работно време на черквата, социални или културни събития и т.н.

  • Издавайте вестник на кварталната общност, отрязяващ мненията и проблемите на общността, включващ теми като работа, здраве, училищно образование, транспорт, бедност, и т.н. Трите ключови фигури тук са човек с добри писмени умения, човек изнамиращ рекламодатели и човек, който не би приел „не“ за отговор.

  • Събирайте се редовно на седмица-две или веднъж месечно в кафенето или кръчмата с цел да поддържате контакт, да обсъждате кварталните дела и проблемите около поемането и упражняването на властта.

  • Рекламирайте и привличайте участници в кварталните социални, спортни и културни клубове.

  • Пазарувайте от местни търговци. Приканвайте към бойкот на всякакви вериги - от супермаркети, заведения и ресторанти.

  • Отглеждайте сами храната си или я купувайте от местен (еко)производител. Включете се и помагайте въвеждането на паралелна локална валута (вижте тази дискусия в интернет общност "Образование" и секцията "Парична грамотност" тук).

  • Поддържайте местна взаимоспомагателна каса или локална банка. Бойкотирайте големите банки.

  • Давайте пример за семпло съществуване и избирайте възобновими енергийни източници. Рециклирайте буклуците, компостирайте хранителните отпадъци. Икономисвайте електричеството, газа, водата и горивата.

  • Като представител на съседите от квартала си, поддържайте контакти с представителите на други квартали, за формирането на реформи „отдолу“ и групов натиск и отпор на безкрайните злоупотреби на централната власт.

  • Станете сами център и катализатор на политическата и икономическа промяна. Грижете се кварталният ви вестник да се съсредоточава наистина върху реалните проблеми, особено много върху бедността, замърсяването и безсилието, вместо върху истерични пристъпи, отвлечени желания и последните клюки.

  • Поощявайте общото отпразнуване на всеки удобен повод в кварталния живот. Тържествен банкет или танци за рождените дни на изявени квартални фигури или на специални за квартала дати.

  • Организирайте годишен ден на квартала, на който да изберете кмет и съветници, отпразнуван с процесия, спортни събития, танци, банкет и наздравици.

Самата масова анонимност е вид масово безсилие. Властта не може да се намира на две места едновременно. Ако централизираното управление, контролиращо масовия електорат, държи властта, то тогава гражданинът по никакъв начин не може да разполага с нея, и обратното.

Взета самичка властта на един квартал може да му бъде отнета като „2 и 2, 4“. Но умножена по широкия свят, както трябва да бъде (и както със сигурност ще бъде не след дълго!), нейната способност да се налага и оцелява, като всяка друга жива многоклетъчна структура, ще бъде недостижима.

 

Питър Едердин и Антон Пиншоф (Peter Etherden, Аnton Pinschof)

26 октомври 2001 г.

  Превод Павел

 

 

 


начална страница

обратно горе

www.probujdane.com