Начална > Различна демокрация 

Демокрация и избори

 

 

Софиокрация* - другата демокрация

Тревизо, 03 юли 2009 г.

   

Трябваше да минат 4 години, за да нямеря време и вдъхновение да преведа тази статия, класифицирана сред бумагите ми като "фундаментална". Мисля, че неслучайно вдъхновението ми идва точно сега, просто в България все повече хора се питат: "И какво сега? Това ли е демокрацията, дето била по-добра от татовия тоталитаризъм? И с какво е по-добра?". Приятно четене!
 


 

Жак Тестар, Монд Дипломатик от 20.02.2005 г.

Някои от най-важните решения в областта на генетиката, новите технологии и енергетиката, се взимат на базата на „обективни” „експертни” мнения, без предварително допитване до повечето преки заинтересовани. Това разширява пропастта между желанията на хората и действията на управляващите. Но някои примери на активно гражданско участие показват, че е напълно възможно гражданите да са компетентни и по най-сложни въпроси.

- - -

Сред 10-те най популярни личности във Франция 2-ма са спортисти, 2-ма - вариатетни певци и 2 актриси, но не и политици или синдикални лидери. Нито един писател или изследовател, никакви интелектуалци и инноватори. Всички са наясно с този скандален факт, но никой не го анализира в дълбочина, за да покаже истинското лице на това, в което се е превърнала демокрацията днес. Правим се, че вярваме, че „най-лошата система с изключение на другите” е именно тази, оправдаваща халюцинациите на „мнозинството” и липсата на критично мислене. Заблуждаваме се, че волята на мнозинството има някаква особено голяма тежест („Волята на повечето има силата на закон”, казва Аристотел), но в действителност управляващите са крайно предпазливи, когато решават дали наистина да се допитат до него, особено по въпроси, за които сондажите отчитат нагласи, противоречащи на морал (например съществуването на смъртно наказание) и на намеренията на силни икономически лобита (например ограниченията за генетично модифицираните организми - ГМО). С други думи, властта се ползва от едно политическо устройство, от което черпи легитимност, но чието приложение е свела единствено до политически игри.

Бързото и често необратимо развитие на новите технологии задължава намиращия се на ръководна позиция да решава не само за сметка на сегашните, но и за сметка на бъдещите поколения. Дори той да е съвестен и добронамерен, е подложен на неимоверен натиск от страна на бизнеса, докато вероятността да е достатъчно компетентен по всички  проблеми е нищожна**. Когато става въпрос за развитието и внедряването на нови технологии, обикновените граждани, особено онези, участващи в различни граждански обединения,  могат да се окажат много по-компетентни от политическите фигури, от които се очаква да вземат далновидно решение. Оценките на компетентните граждани обаче почти винаги са противни на интересите на бизнеса и това ги прави неудобни и за официалните „експерти”.

Обвиняването в некомпетентност на гражданите досега е постигало единствения пагубен ефект да убива амбициите на по-голямата част от тях,  докато в същото това време дава необосновано голяма тежест на мненията на малцина, произлизащи от същите социални реалности, но не поемащи каквато и да е отговорност пред останалите. Ето защо е дошло времето да изнамерим и започнем да прилагаме нови техники, с които, стимулирайки активното гражданско участие, да запълним дупките на представителната демокрация. Вече имаме и някои хубави примери.

- - -

Все по-често различни региони заявяват колективните си нужди в публични мероприятия/ допитвания, организирани от местни инициативни комитети. По въпроси от национално значение пък се прибягва до експертни групи (така наречените „съвети на старейшините”) или до въвличане на гражданите директно („дискусионни групи”) или индиректно („граждански конференции”). За да избегнат обвинения в чист опортюнизъм, организаторите на националните инициативи обявяват, че ще вземат предвид събраните мнения за изработването на конкретни обществени политики, но в повечето случаи това така и не се случва. Най-шокиращ е примерът със случаят ГМО. Във Франция отглеждането ГМО в полеви условия, т.е. не в строго определен, защитен периметър, е било осъждано многкратно и последователно от гражданска конференция (през 1998 г.), от Съвета на 4-мата старейшини (2002 г.) и в различни сондажи на общественото мнение в периода 2003-2004 г. Противопоставянето на експериментирането на ГМО в незащитен периметър беше потвърдено и в 90% от имейлите (процеура, търпяща при всички положения критика за демократичността си) в отговор на апела на министрите на земеделието, технологиите и околната среда. При все това, организаторите на целия този цирк стигат до извода, че експериментирането трябвало да продължи. Същото е и с Европейската комисия, която на 19 май 2004 г. премахна мораториума върху вноса на ГМО въпреки постоянните негативни резултати в сондажите на общественото мнение (в Европа са концентрирани повече от 70% от противниците на тези култури) и пренебрегвайки цинично резултатите от лицемерната си покана, написана на английски (Submit a comment by e-mail), за изразяване на мнение по въпроса.
 

ДАЛЕЧ ОТ ОРГАНИЗИРАНИТЕ МАСКАРАТИ

Някои практики, реализирани предимно в Европа през последните 20-ина години, обаче позволиха на неексперти да намерят решения в ситуации с много неизвестни (най-често свързани с въвеждането на нови технологии - ГМО, енергийни източници, оплождане инвитро, антени за телефонни предаватели и т.н.) В тези случаи една сериозна предварителна подготовка на участниците е наложителна, за да може диалогът им да доведе до стабилно аргументирано мнение.

Различната демокрацията наречена „активна” (или "Софиокрация", бел. Павел) не се допитва до всички, ами до сравнително малък брой граждани. В една от най-обещаващите й форми, "гражданска конференция", групата, макар и съставена от малък брой участници, 15-ина, може да бъде достатъчно представителна за цялата пополация. Статистическите методи правят възможно от една подходяща извадка да бъдат изтеглени на случаен принцип, хора представителни за всички отделни хомогенни категории, съставляващи пополацията (разделението е на възраст, пол, професия, политически пристрастия, произход и т.н.) Целта е, веднъж формирана, групата да произведе такова мнение, до което би стигнала цялата пополация, при положение че разполага с всичко необходимо за качествен информиран избор - нещо очевидно невъзможно в по-голям мащаб. Тук не става въпрос да се прави изследване, а да се направи  всичко възможно за сформирането на група, която е в състояние да вникне, разбере, решава и действа отговорно за запазването на общия интерес. „Приобщаването и солидарността, проявени от участниците, бяха забележителни”,  констатират коментаторите в заключителната пресконференция на групата по използването на ГМО. „Спокойната компетентност, с която всеки можеше да подходи към проблема, създаде атмосфера на сдържана гордост и неподправена откритост. Беше много вълнуващо за всички, включително и за журналистите.”

Задачата, поставена пред групатата, трябва да бъде формулирана възможно най-точно и ясно. На участниците трябва да бъде предоставена всичката налична информация, без каквато и да е деформация, противоречия или завоалиране. Работата на групата е поддържана от психо-социолог и трябва да бъде защитена от всякакви възможни манипулации. Това е причината участниците да са анонимни. За да се избегне създаването на тяло от псевдо-експерти, групата се разпуска след приключването на работата.

Качеството и характеристиките на предоставена на групата информация е може би най-деликатният от всички въпроси. Изглежда, че най-добрата формула за гарантиране на обективност е създаването на организационен комитет, включващ освен инициаторите (онези, които са натоварени институционно с отговорността за решаването на проблема) и  специалисти, изказващи противоположни мнения. Веднъж създаден, комитетът започва да се грижи за подготовката на групата, съставяйки една истинска учебна програма, съдържаща списък на темите и необходимите документи, и имената на форматорите. Тук е и мястото, където асоцираното гражданство намира допълнителни възможности за изява (както в организационния комитет, така и сред лекторите) и прокарването на своите оценки за фактите - най-често контрастиращи ярко с онази на официалните експерти.

Досегашните практки, от една страна, демонстрират как всеки гражданин, съгласил се да участва в работата, в един момент се оказва компетентен (защото е способен да учи, разбира, анализира и формулира аргументирано мнение); от друга страна, показват, че само част - една трета - от хората са готови да направят някакви усилия (сред най-сериозните от които е жертвата на свободното време) за общото благо. Наистина участниците в инициативата трябва да събират и проучват информация; и да разпитват и дискутират, без да очакват в замяна нещо материално или популярност, тъй като имената им не се обявяват публично.

 

Урна или конференция?

Ако приемем, че тези факти очертават добре линиите на истинското демократично функциониране, тогава бихме могли да се обединим около идеята за една друга демокрация - "софиокрация" (добавката на термина "софиокрация" е моя, бел. Павел) - следваща, да, волята на мнозинството, но на мнозинството от гражданите, изразили изричната си готовност да учат и разбират нещата в дълбочина. Дошло е времето да приключим с онзи мит за демокрацията, внушаващ, че всеки може да има мнение и по най-сложния проблем без да се е погрижил предварително да придобие достатъчно информация, методи и инструменти за разшифроването й.  Когато декларацията за правата на човека заявява, че „законът е израз на общата воля”, предполага, че той е израз на доброволната политическа дейност на гражданите, а не на пасивността им!

Тези твърдения рискуват да бъдат обвинени в елитаризъм, изхождайки от аргумента, че „народ” са всички граждани, и че никой не може да бъде изключен така лесно. Това е вярно. Но тогава как да определим нарастващото не упражняване на правото на глас в официални избори? Не е ли това недемократично изключване на 30%, 50%, че и повече процента от избирателите? Това изключване обаче е набедено за „доброволно” и, като такова, не се счита за израз на недемократичност и следователно не е повод за тревога. Но гаранция за демократичност на новата демокрация има. Гаранцията е липсата на някакво окончателно класифициране на едни части от обществото като маргинални и на други като пълноправни. Призвани са да се явят пред своеобразните урни всички, т.е. всеки има еднакъв шанс да бъде изтеглен случайно, за да участва в гражданската конференция.

Много е интересен фактът, че макар и процентът на направилите си самоотвод (заради жертвите наложени от естеството на работата) да е сравним с въздържалите се да гласуват на избори, хората, въздържали се да гласуват, изразяват по-голямо желание да се включат в работа на конференция, отколкото да отидат до урните. Софиокрацията не създава противопоставяне между парламента „на народните представители” и парламента „на изтеглените с жребий”. Преди всичко защото гражданският форум се разпуска веднага, след като е изразил мнението си по даден въпрос, след което други граждани, също толкова „некомпетентни”, ще се изкават по други проблеми (или, ако е необходимо, пак по същия). Освен това, тъй като никой не мисли, че законите могат да бъдат писани и приемани без специален изборен мандат, не става въпрос да се премахне парламентарната функция изобщо (приемайки, че допринася нещо за доброто на нацията), а  да се определят принципи, според които политическите решения изискват одобрението на жребийното национално представителство. Регламентирането на гражданските конференции, нуждаещи се от прецизно дефиниране на процедурите и правилата за функционирането си, би трябвало да предвижда фигурите на ръководна изборна длъжност да обнародват и да се съобразяват със заключенията на конференцията.

Както представителните (демократични) функции, така и тези с реално (жребийно) гражданско участие могат да се прилагат и на планетарно ниво. Което означава, че оценката на глобалните заплахи (климатични промени, екологични сътресения, научна етика) не са изключителен прерогатив на експертите и, като следствие, международните организации биха могли да изработят процедури за софиокрация валидна на световно ниво.

Тези практики, все още в ембрионален стадии, са революционни, защото очертават профила на една друга демокрация, способна да признае лигитимността на съзнателното решение на отговорна група от граждани и на справедливостта произведена чрез диалог. Защото една справедлива мярка е нещо, до което се достига, когато всички действащи лица са убедени, че тя е полезна и, че не вреди някому повече, отколкото на всеки друг, т.е. е справедлива и адекватна.

По всичко личи, че тези практики са приложими както за отговорното третиране на сложните въпроси по разпространението и използването на научнотехнически новости, така и за решаването на сложни етнически или политически конфликти.

 

-------

Терминът софиокрация си е мой и означава управление на и чрез онази част от народа, която е готова да търси и разбира, т.е. да учи и знае (Софиа, Σοφία, е знание на гръцки! И София означава именно знание!). Разликата между софиокрация и демокрация, е съществена и очевидна. При демокрацията властта - κράτος, кратос - е на народа - δήμος, демос  - както се "убеждаваме" многократно напоследък... Навсякъде, където се появява терминът софиокрация, съм го поставял аз, за да заменя оригиналното френско многословие. (бел. Павел)
 

**  За жалост времето не оправдава надеждите ни, че едно по-добро масово образование ще произведе по-добро всеобщо хуманистично знание. Липсват доказателства, че решенията взети от по-образованите поколения, са по-качествени от онези на по-малко образованите.

 

 

 

 

 


начална страница

обратно горе

www.probujdane.com

пощата ми