Начало > Статии > "Доверие и действие" в "Пробуждане"

 

 

 

 

 

 

Доверие и действие!

 

 Тревизо, 23.05.2011 г.

 

Един духовно извисен човек никога не се чувства, нито би се квалифицирал някога, като беден. Той никога не би се почувствал в нищета, защото се задоволява със съвършено малко, защото има мъдростта да каже "Стига ми това, което вече имам." Следователно, когато се извисим духовно, автоматически спираме да бъдем бедни. И това е единият от начините да изкореним бедността, другият, който не изключва първия, е да имаме едновременно:

а) достатъчно качествена информация,

б) умения да я интерпретираме и разбираме правилно, и

в) умения да действаме адекватно за подобряване на положението си.

Тогава също ставаме мигом богати!

 

В основата на това мое убеждение са следните 4 фундаментални, ала невидими за простото око, зависимости:

1. Разполагането с качествена информация е задължително условие за доверието между хората в една обособена общност (клуб, квартал, село, град, държава).

2. Доверието между хората в една обособена общност е задължително условие, за да разполага тя с достатъчно пари. Механизмът е прост: паралелно с националната валута са в обръщение и добре функциониращи локални пари. За да работи добре договорът за локалната валута, хората трябва да му имат безрезервно доверие (виж статиите в рубриката ми “Парична грамотност”). У тях не трябва да има и сянка от съмнение в това, за което са се договорили да бъде тяхна обща "разменна монета".

3. За да има ефективно действаща локална валута, освен доверието в "договора", е нужно на местния пазар да има и достатъчно разнообразни стоки и услуги за размяна благодарение на този договор. (Внимание! Долнокачествената информация освен, че намалява доверието между хората (виж т.1), ограничава неимоверно разнообразието на предлаганите  стоки и услуги, защото стандатризира нагласите, т.е. плановете, на производителите.)

4. При сегашното положение на фактически информационен монопол* човек може да разполага с качествена информаця само на някакво локално ниво, на някаква ограничена територия и то за близки във времето събития. Защото колкото по-обширна е територията, т.е. колкото получателят на информацията е далеч в пространството и времето от събитието, толкова повече му се налага да разчита на информационен посредник. Последната зависимост е гаранция, че получава изкривена, непълна или направо подправена информация. (Познаването на собствениците на най-влиятелните телевизии, радио и ежедневници е много полезно за осъзнаването на този факт.)

 

С други думи:

- колкото по-некачествена е информацията, толкова по-малко е доверието на човека в ближния,

- колкото по-малко е доверието в ближния, толкова по-невъзможно е раждането и оцеляването на договора "локална валута".

- без локална валута, ни се налага да използваме надлокална валута. Този факт поддържа мита, че парите са някаква даденост - неща, с които някои разполагат, ала други не, и затова на последните им се налага да умилостивяват първите да им ги дадат срещу някаква услуга ли стока.

- (митът за) липсата на пари генерира стремеж да произвеждаш нещо, което да разменяш на пазара, за да си ги набавиш. Внимание! Стоката или услугата ти трябва задължително да са търсени на пазара, иначе не става.

- погледът ти, вторачен в пазара, предопределя изборът ти на продаваемо, т.е. стандартно професионално поприще. Тук  долнопробната информация деформира нагласите и стандартизира предпочитанията: "най-котирани са днес, казва тя, икономистите, програмистите и адвокатите, а от стоките пшеницата и лук (примерно)". Цигарите, алкохолът, хлябът и лесната женска плът са вечните добре продаваеми стоки поради спецификата на консумацията им.

- стандартният ти избор те вкарва в стандартния пазар, където е вече пренаселено. Тук предлаганата гама стоки и услуги е твърде ограничена. Тук условията диктуват големите компании,  наместили се здраво - говорим за олигопол, и конкуренцията е само на база цена. Това обяснява защо продаваемостта на новите играчи/стоки на стандартния масов пазар е толкова слаба и на такава унизителна цена. Просто са издигнати непреодолими бариери за влизне и оцеляване на пазара на новичките (помисли си как би оживяла някоя чисто нова марка бира).

- липсата на богат, или поне "достоен", избор кара младите хора да се трудят без да са удоволетворени от работата си. От тук е липсата на радост от живота.

- без жизнерадост желанието у младите за бягство е най-нормалното нещо на света, докато у по възрастните реакциите са депресия и патологии.

- жланието за бягство е фактически търсене на решение поединично.

От тук зацикляме в пагубния цикъл на търсене на изхода поединичнонедовериебедностдемотивация и желание за бягство - търсене на изхода по единично и т.н.

 

Ето и въпросите, които възникват спонтанно:

Кому е изгодно всичко това? Къде ще му излезне краят? Но по-важното: Какво да правим, че да излезнем от това зацикляне? Моята хипотеза е, че можем да прекъснем депресиращият цикъл като:

I.   Спрем да се информираме от традиционните инфо-канали – загасваме или направо изхвърляме телевизорите си и не четем всекидневници, т.е. живеем с информацията/новините от първа ръка, от най-близкото ни обкръжение;

II.  Спираме да се доверяваме сляпо на специалистите - търсим изход от всяко едно нежелано положение заедно с най-близките си хора, или в малки групи от по 3-4 човека/семейства.

III. Действаме локално - за подобряването на положението си. Действаме първо във входа си, после в квартала си и съвсем бавно разрастваме радиуса си на действие, който никога не надхвърля много най-близкото ни обкръжение, (защото „Малкото е хубаво”! Повече материали за размисъл и действие на локално ниво тук ).

По този начин ще възстановим така жестоко разкъсаната си социална тъкан. Скоро улицата ни ще придобие истински човешки вид: като начало ще си възвърнем и тротоарите. Ще проработят добре местното училище и поликлиниката. Ще има място за хлебарница с истински хлебар и истински хляб и млекарница с истински млекар и истинско мляко.

Ето защо някои основни инициативи за подобряването на градските условия за живот, според мен, са:

- Организирането на квартален информационен бюлетин – стенвестник поставен на най-посещаваните места - входовете към квартала, площада, кафенето.

- Организиране на множество общоквартални културни, познавателни/информационни и развлекателни събития.

- Организирането на кооператив за пренасяне в друго/ново жилище, когато това доближава преместваните до местоработата им.

- Общото притежаване и управление на малките търговски помещения, малките магазини на територията на квартала. Следователно и съществуването на колективен квартален орган за тяхното управление.

- Общото управление на училището и поликлиниката. Следователно колективен квартален орган и за тяхното управление.

 

______________________

*Хипотезата ми е, че собствениците на всички влиятелни национални медии са хора подчинени на шепа нечистоплътни бизнесмени.

 

Последна добавка на 24.06.2013 16.45 ч.

 

 

 


начална страница

обратно горе

www.probujdane.com