ДНЕВНИК
Новото образование

www.probujdane.com

сряда, 23.11.2011 г.

Формулирах тези мисли преди 2 седмици, ала намирам време да ги запиша и пусна тук чак сега.

Чета "Workflow Modeling" на Алек Шарп и Патрик Макдермът, докато пътувам във влака Венеция - Триест. Авторите й заявяват: "Ние ще се занимаваме само с описанието на съществуващото положение, а не на бъдещото. Бъдещото е друга работа - изисква малко по-различно описание и още куп сложнотий (като вариации, симулации, оценки и .т.н.). Ние ще моделираме съществуващата реалност с цел разбирането й в дълбочина." За мен е ОК. Аз с бъдещото положение се занимавам последните 7-8 години, т.е. зная вече къде желая да стигна. Бъдещето ми е един вид... ясно, а с техниките за изобразяване на протичането на процесите ще мога да започна да си изяснявам и настоящето.

Естествено много от дейностите в образованието понастоящем произвеждат неща безсмислени за каузата, но много смислени за самата система. С тяхното изобразяване тези криви "произведения" ще излезнат на бял свят. (Голямо разследване ще падне!) Ще лъснат, ще ги напишем, опишем и нарисуваме с дебел фулмастер: "Ето ги нà, резултатите от този, от онзи, от тртети процес."

Един хубав ден, когато ще имам всичките властови инструменти в ръцете си, само трябва да се погрижа да елиминирам онези, които не добавят стойност или са насочени в обратната на моята посока ( на "мисията" ми като... зам.-министър, искам да кажа). Да получа по този начин едно стратегическо подравняване.

С тези думи отварям главата за прехода към "Новото образование" или... за прехода изобщо. Това е новост в моята постановка, която е стимулирана силно от горните автори. Благодаря ви Шарп и Макдермът! Благодаря! :)

понеделник, 21.11.2011 г.

Във Форума на образование пуснах превода си на едно чудно хубаво нещо от "Radical Consultation" - Харта на истинските общности, предписваща 12 дейности/ начини кварталната общност да се сполоти, за да си възвърне властта да взима решения по въпросите, които я засягат пряко. Власт, която по настоящем е иззета и концентриран в ръцете на бюрократи, зависещи изцяло от силните на деня. Този превод се роди след, и е нещо като продължение на, разпаления дебат по темата "Местен училищен борд" вместо "Обществен съвет" пак там.

Ето, аз съм убеден, че промяната ще започне от долу - от сплотената местна общност,... когато тя я пожелае достатъчно силно. За това работя.

сряда, 09.11.2011 г.

Пиша все по-рядко тук. Но не защото активността ми по темата намалява, не. Напротив!

Срещах се на 2 пъти със зам.-министър на образованието, за да илюстрирам моята визия за Всичкото и да настоявам 2-3 съвсем конкретни мои/наши постановки да попаднат в законодателните проекти на министерството. Какви надежди тая за влиянието си върху управленските политики? Умерени. Никакъв прекален ентусиазъм.

Когато не успявам да пиша нещо ново тук, то е защото пиша куп нови неща във Форума "Образование" на BGlog.net (следвай препратката).

Говорих пак по радиото (записът е тук). Този път в програма "Христо Ботев", при Венета Гавраилова, която стартира ново предаване "Всичко за образованието".

петък, 10.06.2011 г.

Занимавам се с разпространението из интернет на книгата: съобщения и покани във форуми, блогове, фейсбук. 20-ина персонални покани. За седмица са си я смъкнали близо 200 човека! Надеждата ми е половината от тях да запалят поне един друг.

Засега публиката, любопитните читатели са главно началони учителки. Голяма радост са ми първите коментари и включването на доброволци в редактирането и корекцията на текста. Означава, че чувстват вече книгата като своя рожба. Това е най хубавото нещо, което можеше да се случи. Най хубавото нещо!

вторник, 31.05.2011 г.

Готово. Книгата ни е готова! Казва се "Визия за Новото образование на България".

Публикувам я за свободно смъкване утре - 01 юни, деня на детето. Само тук, с ден предварително(!), я има препратката, от където става това  след бърза регистрация.

Иначе съм подхванал здраво темата за финансирането, т.е. намирането за парите, и субсидирането, т.е. прехвърлянето на пари от централната власт към училището. Преведох с помощта на нови съратници документът Финансирането на образованието от детската градина до 12 клас (обрaзование „К-12”) в провинция Алберта (Канада) за 2011/2012 учебна година, направих си нова рубрика "Парична грамотност", където вкарах преводите си на статия и половина, говорещи за истинската същност на парите, пък белким започнем да гледаме на тях като на това, което са всъщност - средство, инструмент улесняващ размяната, а не повече като на велика цел. 

сряда, 26.01.2011 г.

Огнено начало на годината. Духовете се раздвижват. Говорих със съмишленици в София и макар, че Изток - Запад сасега отказва да издаде книгата ни "в този й вид", надеждите ми са големи. Утре ще говоря по Радио Хоризонт за "Гражданското образование".

Във Фейсбук тече дебат за "Домашното образование: за и против", във Форума "Образование" обсъждаме становището си на проекта на закон на МОМН - крайно негативно.

вторник, 16.01.2011 г.

Изнамерих много хубав австралийски документ Добри управленски практики в обществения сектор (Better Practice. Public Sector Governance). Оттук идеята, че българската Държава трябва да си изясни веднъж завинаги ролята, която желае да играе, но и която действително е по силите й, в сферата на образованието. Очевидно е, че не може да огрее навсякъде! Така че в стратегията си за умело управление (Governance) трябва да изясни кои области да диктува и държи изкъсо, кои да контролира, кои просто да наблюдава и кои са й безинтересни. Всичкото това по примера на IT Governance, с което се занимавах професионално година и половина.

неделя, 16.01.2011 г.

Направих нова рубрика в сайта си - "Промяната", където писах за първите си стимули да илюстрирам онова, което желая да видя реализирано един хубав ден. Създаде ми ги учителката по литература Деспотова през есента на далечната 1987 г.

четвъртък, 09.12.2010 г.

Откривам с особена радост, че на българския пазар се е появявила книга на Джон Тейлър Гато - "Затъпяване. Скритата цел на държавното образование". Аз бях превел същото заглавие преди около година ето така: "Голямото затъпяване. Невидимият учебен план на задължителното образование". Както и да е, важното е, че българският читател вече може да черпи от идеите на Гато. След него ще дойдат и други автори от неговия калибър, разбрах от преводача. Скоро ще се появи и нашата книга с общата ни визия за прекрасното НОВО. :)

- - -

Писах на Златко Енев - редактора на Либерален Преглед и му изпратих превода си на забележителната статия на Ари Де Гаус "Колективното учене за по-добри решения" (публикувана през 2008 в SOL Review). Да я публикува, ако я счете за интересна и в унисон с линията му. Говори много за ученето, като процес и като понятие, и за процеса на взимане на решение като същински процес на учене (ще я сложа скоро тук).

- - -

Бях изоставил малко книгата на Херн - не е четиво за всеки ден. Но вчера я подхванах отново, че да препрочета какво са си писали с Гато (предвид шума около последния с излизането на книгата му в България). Отворих на една случайна страница и се зачетох - говореше за същността на понятията уча и преподавам. (И той!?) После разсъждава за рисковете да се залага само на играта като образователен метод в "свободните училища". Подчертава, че играта е ОК, ако е комбинирана с труд - обикновено усилие за опазване и възстановяване на природната среда и за добруването на локалната си общност. Цитира Уендъл Бъри, което за мен е поредната приятна изненада.

неделя, 21.11.2010 г.
 

Преведох и пуснах този откъс от "Малко е хубаво" в "Образование":

Образованието не може да помогне, докато не отреди подобаващо място на духовното. Преподаването на научни дисциплини, които са непромокаеми за нещата, отиващи отвъд материалното, т.е. за основните принципи на съществуването ни, не е в състояние да образова човека, и, като следствие от това, не може да бъде полезно за обществото.

Някои твърдят, че неуспехът на образованието се дължи на суперспециализацията. Ала това е само частична и неточна диагноза. Специализацията сама за себе си не е сбъркан образователен принцип, защото каква би могла да е алтернативата? Повърхностно нахвърляне на всички основни теми? Или продължително генерално/общо учене, при което всеки да бъде задължен да прекарва времето си, прелитайки над предмети, в които не държи изобщо да се задълбава, докато е принуден да стои далеч от нещата, които го интересуват истински? Това не може да бъде правилният отговор, защото може да произвежда единствено типа интелектуалец критикуван като "всезнайко" - имащ мнение по всички въпроси на съвремието. Това имане на отношение е по-скоро свидетелство за неграмотност, отколкото за сериозно знание. Казва Конфуции: "Желаете да ви кажа определението си за знание? То е да признаеш, че знаеш нещо, когато го знаеш, и да признаеш, че не знеш, когато не го знаеш. Това е то знанието."

Само 57 прочита и нито един коментар! Очевидно темата за същността на знанието не е интересна - тук всичко е ясно.   :-/

неделя, 15.08.2010 г.

Чета Мат Херн. Бива си го! Но много повече като критик и активист в образованието, отколкото като урбанист. В последанта област не успява да бъде чак толкова оригинален.

Във „Field dey. Getting Society Out of School” (което на нашенски би звучало „Ден за практика. Измъкване на обществото от лапите на училището“) говори много хубаво за смисъла от образованието и за дефиницията за „образован човек“; цитира Лев Толстой и някакви американски учени. По една случайност до тази книга се мъдреше разпечатката на „Meaning of Education” на Даниел Грийнбърг – създателя на Sudburry Valley School, която излапах веднага щом изоставих Херн. (Чета по сто неща наведнъж. Така че подхващам и изоставям някоя книга без особени причина и ред.)

Доводите за безсмислието от задължителното образование са силни. Подсилват ги смръзяващите кръвта статистики и описания на лесното предписване на психо-медикаменти на деца с диагноза „Повишена активност“ или „Липса на концентрация“ в северноамериканските училища. Чудовищно!!!
 

четвъртък, 12.08.2010 г.
 

Ражда се книгата ни "Новото образование според 10 образователни визионери". Докъде сме я докарали? ...

Като начало, заданието ми беше достатъчно прецизно. После, седмица след формулирането му, забелязах, че на практика то е покана за обявяването на визия, мисия и следващи конкретни стъпки на всеки от авторите. За однаквяването на понятията написах дефинициите на последните понятия и ги публикувах в интернет форума ни, с цел да предизвикам дискусия, в "Речник" тук и в Речник на образователните термини, та при нужда просто да препращам към тях. Дискусията първо ме стъписа с многообразието на тълкуванията, но после изясни окончателно нещата.

С получаването на текстовете откривам, че оеднаквяването на понятията така и не се е състояло. Аз говорех за симпатичен текст описващ прекрасно бъдеще, текст, от който да блика заразителен ентусиазъм, а получавах ръководство за... ; трактат, описващ проблемите, но съобщаващ, че можем; статистика за..., т.е. неща интересни, но не и вдъхновяващи. Всичко друго освен вдъхновяващи... Очевидно беше трудно и за тези хора – неуморни труженици за каузата, да си представят бъдещето и да изкажат смело идеите си. Оказваше се, че да имаш визия е нещо необичайно и изключително, едва ли не феноменално?! Онези от нас, на които тя не идваше спонтанно, трябваше да се напъват за да погледнат в мечтите си. Ами сега?! ...

неделя, 18.07.2010 г.

Ето го и гениалното ми откритие за днес :)

Някой ученик/човек може да предпочете да не учи четене и писане, ами да наблегне на изразяването, сиреч комуникацията чрез... танц.  Фактически сегашното училище е предпочело да набляга само на един от комуникативните канали – този на писаното слово. Но това далеч не означава, че той е най-добрият или най-добре работещият, не и във всички ситуации.

Та изкуството е другият начин за комуникация!?!! Рисунките на Вальо комуникират ли? Танцът на Елинка комуникира ли? А статуите на Микеланджело? Картините на Бокачо? Концерт N°6 на Чайковски? Момчета, всичко това е КОМУНИКАЦИЯ! Неречева комуникация. Нека да оставим на всеки свободния избор дали да комуникира, чрез писаното слово, или чрез нещо друго, а? :)  (Фантастично! Фантастичнооооооооо! :)))

В целите на училищното образование тогава да напишем, че то стимулира и подпомага пълноценното развитие на комуникативните умения. А дали това ще е писаното или говоримото слово, танцът или музиката, изобразотелното изкуство или пантомимата, това  да е въпрос на личен избор. ОК?

-----

Ето ти и други 2 теми за писане, Павче :)

Как да въведем дисциплината в училище

Аз не мисля, че това чудо, дисциплината, може да „се въведе“ в училище, т.е. би могло, но би означавало връщане към „оная“ система, което ми се струва неуместно. В училището на новото образование дисциплината, т.е. нормалното общуване между достойни свободни човеци, ще е продукт на сполучлива организация, а не на министерско или директорско разпореждане. Ако ще въвеждаме нещо свързано с дисциплината, аз съм да въведем в училище организационни механизми и структури, които ще я постигнат по естествен, а не по насилствен начин. Липсата на дисциплина в училище е досущ като корупцията – тя е най-видимата част на огромен айсберг от проблеми и системни зависимости. 

Ето, с Новото образование ще имаме преминаване от училища, които (желаят да) въвеждат дисциплината, към училища, в която тя е естествено следствие на пълноженния училищен живот, т.е. на всичко, ставащо там. От училища наблягащи на четенето и писането (и пълния член!), към училища развиващи специфичния индивидуален начин за изразяване, който при едни ще е писането и говоренето, но при други ще е танцът,  склуптурата или тенисът например.

При всички положения Новото ще предлага и тук свобода на избор. Родителите на най-малките ще могат да избират между едните и другите училища: между такива, които наблягат на писането, говоренето и математиката, и онези които целят развитието на уникалната индивидуална естествена заложба (по-големите ще избират сами). Ще има свобода! Свобода на избор! Ще е доволен и Валери, който иска да фиксира онези 5 задължителни предмета, ще са доволни и хората като мен, за които постановката на Валери е като че ли прекалено претенциозна. От сега прогнозирам, че едва ли децата ни, на Влери и моите, ще бъдат съученици.

И още за комуникацията. Чалгатата, както и голотата, е най-ясният и универсален начин за комуникация. Посланието й, което е покана за немедлена наслада с възможно най-малко усилие, стига до всеки без каквато и да е трудност. На другия край на комуникативния спектър стои самотно писменото слово, което е твърде трудно за декодиране (когато не съдържа същото чалгаджийско посланние, искам да кажа), защото..., защото просто не е за всеки. Едни го разбират, а други не. Вторите са заклеймени като простаци и ... Познай какво им остава на „простаците“ като убежище и някаква що-годе комфортна зона. Позна – чалга и футбол – нещата с най-лесни за асимилиране послания.

----

За красотата и финеса

... Като елегантна покана и израз на максимално уважение и, обратното, на грозотата (на човешките творби) като арогантно отношение и декларация на „Тук командвам аз!“. Красотата е дар за наблюдателя, грозотата - бич.

четвъртък, 08.07.2010 г.

Днес се събудих много рано. В 7:45 ч. Вече бях на третото си кафе.

От ранни зори мисля за раждщата се в момента книга на българските образователни визионери. Думичката визионери може и да я няма, но е време да я проима в българския речник. Както има мисионер, така ще има и визионер, че имаме много нужда да преориентираме посоката, фокуса на мисленето към... бъдещето. Бъдещето каквото го желаем или по-точно каквото днес сме решили да бъде!

Книгата ще има резюме на английски, може би и на италиански, и на някой друг познат език.

Мислех си, че без да звуча наставнически, трябва да настоявам съавторите да опишат, а не да разсъждават върху, светлото бъдещо образование. Така Румен, например, да пише за съдържанието на новите учебни програми, вместо за нуждата от нови учебни програми. ОК?

четвъртък, 01.07.2010 г.

А може би образованието е толкова сложно защото е изражение и резултат, пресечна (обща?) точка на повече системи, всяка от които със собствена цел?!

Всичко е система, казва Мидоуз, къде ще положим границата на разглежданата от нас (под)система е въпрос на избор и на широтата на анализа, на неговата цел. Ето защо ми беше толкова трудно да нарисувам образованието... Обаче от сега нататък на хората (и мен самият) ще им е ясно, че е нужно първо да положим границите на системата, после да започваме да я анализираме, разграждаме, проектираме, влияем и ремонтираме. До същия извод мисля, че достига и Острьом в Управление на общественото благо.

Как да преведа най-правилно „Thinking in Systems” ?    „За нещата като системи“  ?

петък, 18.06.2010 г.

Върховен извод

Ето че припирнята с Валери във форума на BgLog.net/obrazovanie ме довежда до едно гениално заключение, до един върховен и основополагащ извод!

Валери е добронамерен и интелигентен, но... има друго виждане за живота, за вечната човешка същност. Децата за него са по-скоро празна кофа за пълнене с полезни за тях (според нас, големите!) неща. За него децата са само инстинкти, без разум. За мен човеците в най-ранна детска възраст са най-разумни от всички, защото са с най-чиста душа. Валери не е стигнал до моите изводи за дълбоката, изначалната човешка натура – като пълноправна част от Бог. Нашите виждания за живота, смъртта и света, т.е. философските ни убеждения са различни, и имаме различни амбиции. На мен ми се струва, че неговите възгледи са малко повърхностни. На него сигурно съм му смешен с моите приказки за духовното и с доверието си в малките.

Работата е там, че аз не мога да променя философските му изводи каквото и да правя. А и той не би се съгласил. Но е вярно и обратното: няма начин как за относително кратко време човек със самочувствие, като мен, да преобърне наопаки философския си мироглед. Това не е възможно освен на накаква непоносима и за двете страни „цена“. Тогава? Какъв е изводът тук?

Изводът е, че докато аз и Валери сме на толкова различни философски позиции, докато  толкова различни са убежденията ни за смисъла на живота, раждането и смъртта, на труда и дълбоката човешка същност, той ще желае за детето си едно, аз за своето друго. Затова ще е най-добре всички родители да могат да избират измежду различни училища: хем да има и такова, в което Валери да задължава ученето на „най-важните 5 материи“; хем да го има моето, в което аз ще съм верен помощник, а не командир на децата. Това е. Трябва да има избор – свобода да избираш и множество предложения, сред които да направиш своя най-добър избор.

сряда, 03.03.2010 г.

В 08:10 ч., докато бързах да излизам от вкъщи, за цяла една минута останах вцепенен от дилемата "Коя от книгите (3-4 на брой) да сложа в чантата си днес?". Там от вчера са си "Образованието и смисълът на живота" и "Управление на общественото". Дали да не напъхам и "Разпадането на нациите"?

- Абе, колко книги мислиш, че можеш да четеш наведнъж, бе идиот?

- Не знам. Не знам за коя от трите ще имам настроение...

Това, дето ми ми е непрекъснато в главата, е образованието, то се знае. Ама Кришнамурти ("Образованието и смисълът на живота") е прекалено философ, прекалено взискателен към човеците. С него мислим по един и същи начин, обаче като стане дума за действие, за това "какво да правим понеделник сутринта", ползата от него е малка. Липсва му прагматизъм... поне в тази книга.

После, като ще третирам образованието като "общо благо", трябва да изуча в детайли Острьом ("Управление на общественото"), ама не съм я пипал от близо седмица... Кохр пък ("Разпадането на нациите") показва, че именно гигантизма - прекалените размери на нации, институции, обществени формации, компании и градове - е онова нещо, което е в основата на социалните трагедии: "Едно нещо създава проблеми, защото е пораснало прекалено много". Като отнеса тези думи към националната ни Система "Образование", ето че откривам причините за нейното трагично състояние*. Общото образование - първоначално полезно и хубаво (преди 2-3 века), с времето се е превърнало в машина за потискане на любознателността и талантите на децата, станало е могъщ пропаганден инструмент. Системата е станала самоцел. Нейната първа задача вече е самосъхранението, убиващо всякакво критично мислене и свежи идеи (опазил Бог!). "Благоденствието на обществото" е само поизтъркан лозунг и параван за системните игри. А една-две, че и повече, добронамерени личности не са в състояние да променят нищо в системата дори и да се намират на ключови позиции. Системата ги смачква. И така било с всичко разрастнало се отвъд определени размери.

Но тогава проблемът не е проблем на образованието, ами е проблем на обществените дела изобщо. Чудесно! Изводът е много важен! Значи не сме ние, българите, идиоти, ами сме подвластни на сложна и съвсем логична схема - именно СИСТЕМА. Къде е изходът тогава? - Смаляване, разчленяване на "мамута". Възможно ли е това, как и на каква цена обяснява Острьом. Тя говори, че цената на мониторинга, контрола и санкционирането на провинилите се, се оказва много често непосилна, затова... (е не съм стигнал още до там).

Измъкнах "Образованието и смисълът на живота" от чантата си, вмъкнах "Разпадането на нациите" и се втурнах към гарата.

_________________

*Или не е много редно да говоря за "трагично състояние"?... Та нали кризата идва именно, за да сложи край на тази агония...

вторник, 23.02.2010 г.

Преведох първата глава на "Образованието и смисълът на живота" на Кришнамурти (тук). Преведох и "Будистка икономика" на Ернст Шумахер (тук). Връзката между двете теми е очевидна: "Будистка икономика" подема темата за смисъла на Всичкото и й дава конкретни измерения. Показва как разсъждава един модерен човек, лишен от духовност, и как разсъждава един духовен човек (само за леснота наречен "будистки икономист"). И заявява Докато продължаваме да консумираме безогледно ресурсите на тази Земя, ще продължаваме да страдаме! и Докато продължаваме да следваме сляпо икономическите и социалните модели на богатите страни, ще продължаваме да страдаме! На нас изборът!

Написах едно нещо за "Доброто училище" и "Добър учител. Лош учител". Май ще ги последват "Добър директор. Лош директор" и "Добър ученик. Лош ученик" и после "Добър родител. Лош родител", и после Министър на ученето, Министър на финансите, общински съветник, кмет, търговец и т.н.

сряда, 20.01.2010 г.

Пристигат ми новините на ЮНЕСКО за образованието. Картинките ме накараха да формулирам мнението, че общи неща между проблемите на образованието в България и индийчетата, учещи усмихнати таблицата за умножение на пода на глинена постройка, няма. Проблемите тук и там са от съвсем различни! Под образование тук и там едва ли се разбира едно и също нещо!

неделя, 17.01.2010 г.

Чета книгата на Джиду Кришнамурти за "Образованието и смисъла на живота" (в оригинал, на английски). Това е една книжка, която ако не бях намерил, щях да седна и да напиша сам аз. Удивителна работа!

Изкоментирах в "Образование" колко съм разочарован от превода й на български и сам започнах да я превеждам. Защото мисля, че тя трябва да стигне до всеки разумен човек!

неделя, 10.01.2010 г.

Отношениението по "Програмата на министерството" за идните 4 години е готово (и изпратено в МОМН още преди Коледа). То се състои се от 4 документа:

1. Пълния текст на отворената дискусия, състояла се в Общност "Образование" на BGlog.net,  

2. Документа "Силни и слаби страни на Програмата", съдържащ възможно най-кратката ни оценка.

3. Преработен от мен вариант на министерската Програма.
     (Защото според мен МОМН са искали да кажат именно това. Очаквах от тях потвърждение или опровержение.)

4. Моите коментари директно върху оригиналния текст на МОМН.

Споделих в какво се състои смисъла на действията ми с философа Ангел Грънчаров (и читателите на неговия блог). С това се опитах да смекча неговия жесток скептицизъм (тази препратка тук е направо към коментарите под статията на Грънчаров).

вторник, 24.11.2009 г.

Пишем отношение по Програмата на министерството за идните 4 години. Върви бавно, защото цялата постановка е сбъркана. Ако зависеше от мен, документът щеше да е съвсем различен.

Този ангажимент е в противоречие с основната ми теза да не се занимавам с настоящите управленски дела и документи, ами да си копая моето лозе, да си работя по Новото без да гледам много-много къде какво става. Но се налага. Усещам, че този път смисъл има.

Междувременно написах и публикувах на първа страница в "Пробуждане" едно съждение за "Яснотата на понятията (в образованието)". Там между другото пише:

"Опитвам се да си представя как биха звучали на български изречения, които на английски са ми съвършено ясни, ала на български ...?! И за пореден път се убеждавам, че родните понятия, вкарани в такъв един контекст, изглеждат съвсем не намясто – или деформирани, или непълни, или направо сбъркани (най–вероятно защото ги използваме съвършено рядко). И ми е много трудно, дори невъзможно, да ги преведа без да осакатя страшно текста, както правят мнозина други..."

сряда, 30.09.2009 г.

На 25-ти се срещнах със зам.-министъра на образованието Ломева, за да й представя постановката и идеите на "Новото образование". По мое мнение тя вижда за първи път такава всеобхватна и същевременно подредена визия за родното образование. Мисля, че се получи. Ще разберем скоро.

понеделник, 14.09.2009 г.

Ангел Грънчаров е интелектуалецът, който за момента се доближава най-много до моята позиция за образованието. Ето какво написах в коментар на неговата статия "Днешното училище у нас е перфектно действаща система за тотално насилие над личността - и на учениците, и на учителите":

вторник, 08.09.2009 г.

Целите на училищното образование в България са готови и прокламирани. (Вариантът за отпечатване (в PDF формат) е направо великолепен!) На дневен ред е популяризирането им по всички възможни начини, включително и с поддържането на рубрика "Въпроси и отговори". Изпратих ги и на зам.-министър на образованието, с който ще се срещна скоро за да изясня всички позиции на Новото.

Срещах се на два пъти с Франческо Кодело - изключително приятен човек, с който говорим на един и същи език. Ще помага за популяризирането в България на италианския опит в създаването на демократични училища и ще ме свърже с Екхт (с който са приятели). Ще ме покани на работна среща с неговия екип. Оказва се, че книгата му "Добро училище" се е изчерпала окончателно и няма изгледи за преиздаването й. Затова пък прочетох последната му - "Ваза, глина или цвете", говореща пак за утвърдили се вече и работещи демократични училища.

Имам намерение да отида на следващата годишна конференция на IDEC - International Democratic Education Conference, която ще е през април 2010, за да завържа връзки и да привлека съюзници.

вторник, 14.07.2009 г.

Запалил съм се да откривам има ли връзка между по-доброто образование и по-добрата работа, или няма. Американският професор Ивар Бърг в публикацията си от 1971 г. твърди, че нямало: работодателите само заявявали, че имат нужда от много образовани млади хора, ала всъщност нямали. Давали мижави задачи, които пò прилягали на по-малко образовани, с което ги обезсърчавали и демотивирали.

Объркването ще да е голямо... Ако е вярно, че връзка няма или че е от друг тип, ще ми се разбият всичките теории, но ще съм разбрал, че повече образование далеч не е решението на всички проблеми (както си мислех допреди време) и ще трябва да го търся другаде (решението). Може би пак в образованието, ала не в това формалното, институционалното, ами в образованието извън училище - у дома, на двора, в киното, при баба и дядо, пред телевизора, в бандата...

петък, 10.07.2009 г.

Целите на училищното образование в България са готови. Смъкнахме бройката им до 14, разпределени в 3 направления:

• Развиване на уменията и умножаване на знанията на учащите

• Създаване на предпоставки за успешно учене

• Създаване на отзивчива и устойчива учебна среда

В момента правя сайта, в който ще ги публикуваме. Едновременно с това измислям какъв да е видът им в хартиения формат.

До обявяването на новия министър на образованието трябва всичко да е готово, за да му бъде връчено със заповед да се придържа стриктно към волята на народа, описана в 12 страници. Да, точно "народа"! По този документ за 2 години и половина работиха около 50 човека с различни професии и допирни точки с образованието. Взели сме предвид и 170 предложения, събрани в ПРАГ за по-добро образование; в момента е разпратен с молба за коментар или допълнение до 10-ина други човека. Това го прави уникален и безценен, отразяващ волята на народа така, както никой друг документ за образованието.

---

В интернет откривам великолепни материали за алтернативни училища. От дума на дума, от сайт на сайт попаднах на книгата на италианеца Франческо Кодело "Добро училище", от там пък на една негова конференция в Швейцария. От швейцарската конференция - право в сайта на www.educationrevolution.org, после на гениалния Яков Екхт, с който рано или късно ще се запозная лично, за да го привлека за каузата.

Откривам озадачен, че моите разсъждения и търсения са на най-малко 147 години и че един от пионерите в тази област се казва Толстой - Лев Толстой - гениалният романист, който се занимавал и с учителство. Работил значи с нечувани, скандални дори, методи. Ще го превеждам, какво да правя... Човекът е казал всичко, което може да се каже, според мен, по темата за образование и възпитание. Няма нужда да преоткриваме наново топлата вода с философски съждения, изчерпани гениално преди 150 г. Иначе добронамерената скорошна покана на (вече бивш) зам.-министър да отворим широк дебат по темата ми звучеше наистина уместна.

Купих си 4 книги - тази на Кодело и

• Повишаване на професионализма на учителите чрез подобаващото им оценяване

• Образование и заетост. Голямата измама с професионалната квалификация

• Поврати. Опитът на 27 образователни пионери

петък, 08.05.2009 г.

Приключих работата по първата версия на "Целите на училищното образование в България". Това е колекция от (по настоящем) 18 картона като този тук

... всеки говорещ и изчерпващ една от 18-те цели.

Всяка една цел в окончателния си вариант трябва да отговаря на следните изисквания, да :

1.  Допринася за постигането на фундаменталната цел,

2.  Е кратка и ясна,

3.  Е защитена със солидни доводи,

4.  Попада в обявения периметър на действие -
     училищното образование,

5.  Не подлежи на тълкуване,

6.  Не диктува „как” да бъде преследвана,

7.  Отразява стабилни и дълготрайни стремежи,

8.  Е формулирана така, че да бъде еднозначна и достатъчна отправна точка за програмите, плановете и дейностите в образованието.

Идеята е документът за Обявяването на Целите да представи конкретните измерения на преследването на фундаменталната цел. Сега ще ги обсъждаме и най-вероятно ще намалим бройката им, че 18 може да се окажат прекалено много.

Опитах се да илюстрирам смисълът на обявяването или прокламирането, както обичам да казвам аз, на фундаменталната цел и конкретизиращите я цели така:

Една добре дефинирана, ясна и популярна фундаментална цел води до дефинирането на ясни цели и насоки за работа. Тези насоки ще ръководят движението ни в точно определена посока, т.е. ще правят трудно изместването на фокуса на усилията ни. Освен това ще са основа за прецизното отчитане на постигнатите резултати.  От друга страна постигането на една, или повече, от целите ще е сигурен знак и за придържането към и постигането на фундаменталната цел.

четвъртък, 23.04.2009 г.

Видях се пак с екипа на Новото в малко по-разширен състав. Половината от учителите там не са вече учители, ала по дух и маниери си остават такива. Както бях обещал, заведох и нов човек - неучител, за да обогатим мирогледа на групата.

Говорихме за това дали сме готови, или не да излезнем пред публиката с нещо цялостно, разбираемо и готово за консумация, но също и стабилно и издръжливо на евентуални недружелюбни коментари. Засега не, но фиксирахме следващата много важна конкретна стръпка: изясняването, публикуването и популяризирането на Целите на българското образование, тръгвайки от желанията и надеждите ни (от философията ни демек) за бъдещето. Засега е ясна фундаменталната цел на училищното образование, която ще бъде естествен резултат от преследването на въпросните цели (на брой 16, които скоро ще сведем до 6-7). Ето я тук отново:

---

 

Фундаментална цел на училищното образование*

Фундаменталната цел на училищното образование е, първо, да запазва и развива детския творчески порив така, че всяко дете да живее пълноценно и придобива с радост допълнителни знания и умения, и второ, да спомага за израстването на детето като самостоятелно-мислеща и социално отговорна личност, която се отнася към живота с ведрина, ентусиазъм и значителен обществен ангажимент.

----

* Под образование или училищно образование да се разбира „предучилищна подготовка и училищно образование”.
 

---

 

петък, 27.02.2009 г.

Започвам да записвам отделните елементи на системата в един голям списък. После ще ги групирам и ще ги подредя така че да попадат в една от 3-те големи категории.

Мислех си да организирам едно театро - една игра с 3 прозрачни кутии досущ като нашите категории Философия, Правила и методи, Ресурси, и да поканя хората да пускат това, което им дойде на ум, написано на едно листче (и вкарано в една топчица, за да е по забавно) в съответната кутия. На края на деня резултатите се описват, форматират и излагат в обобщен вид до кутиите. Върховно! Трябва ми някой артист по нашенско. Кутиите да са големи 1,5 на 1,5 м., да се преплитат обаче! Да са от прозрачен плексиглас! Всеки метнал топчица, да получава един фиш - бон за участие в общонародния събор за обнародване на резултатите и за официалното обявяване на линията на "Новото образование". Това ще е и нашето допитване до човеците. Не е изключено в близост о урните да се развива дискусия, да има оратор. Може и да се получи спонтанно.

четвъртък, 26.02.2009 г.

Последните месеци внесоха яснота по много въпроси. "Системата образование" вече има графичен образ - този тук.

На тази "карта" ще намери точното си място всяко едно нещо, касаещо образованието: от интересите на заинтересованиете, през целите на образованието, учебниците, учебните програми, до оценката на качеството на преподаване и научаване и ... всичко останало. (Щтракни отгоре за презентацията PowerPoint.)

понеделник, 01.02.2009 г.

Дебатът за Фундаменталната цел на училищното образование в България даде чудесен резултат. Стигнахме до една пълна и изчистена формула, но вместо овации (очаквано) получих  въпроси и коментари. Не толкова по същността и формулата на Целта, ами по нещата пак от ежедневието на учители и родители: "Цели си имаме, управлението е скапано", "Няма пари. И не сме способни на градивен диалог, защото тук е ужас."

Разговорът по адекватността на Фундаменталната цел показва още веднъж невъзможността на масовия български учител да се включи във ведър диалог. От това следват поне 2 неща: 1. налага се, както предвиждах, да му сервирам цялостна, издържана отвсякъде концепция - един лесносмилаем пакет идеи и планове. На измъчените хора трябва да изложим идеите си по начин, не оставящ място за въпроси. Никакво място за въпроси. Никаква несигурност! Само отговори и решения. Еднозначни и ясни! Завършени картини, втъкани в цялостния образ на бъдещето. Само така ще можем да ги прокараме и да ги обявим за общи. 2. Алтернативата е да се откажем да въвличаме широката общественост в този диалог, т.е. да се откажем от нашето верую. Следователно алтернатива няма.

Ще представяме цялостни картини, старателно вписани в Образа на бъдещето! (Кой ще ми помага обаче? Де ги ведрите знаещи хора?)

Конкретно за целите

В цялостната картина те отговарят на въпроса Защо? Сами за себе си обаче те отговарят на въпроса Къде? - Накъде сме се запътили. Не сме ли се запътили към едно бленувано съществуване, в което деца и възрастни работят и растат ведри и можещи, помагайки си един на друг?

Какво още става в този прекрасен свят? Всички ли ходят на училище, или само който иска? Защо? Не е ли защото им харесва на всички - малки и големи, с песен и ентусиазъм? Кои са учителите? Не са ли учители всички, сред които главни са онези усетили учителството като призвание, и открили себе си в тази професия? ...

вторник, 28.10.2008г.

Намерих изключително хубави графики, илюстриращи нагледно композирането и дестинацията на всякакви потоци. Ще ги включа в инструментариума за построяване на Новото. С тях могат да се обяснят много феномени в енергетиката или в търговията с енергоносители (енергийния баланс на една нация например). Забележителна е илюстрацията на разхищението на енергия по пътя от енергийната централа (ТЕЦ, ВЕЦ) до мястото, на което се проявява "полезното действие" (Статията тук).

Работя по официалния сайт на Новото образование. Не е готов на 100%, обаче е отворен за публиката. ... Без фанфари и камбанен звън, без фоерверги, пресконференции и интервюта ... за сега.

Срещнах се на живо с хората от Екипа. Много полезно и вълнуващо! Какви хора само!? Колко положителна енергия и плам!!?

понеделник, 27.10.2008 г.

Откривам с ентусиазъм, че подхода ми - за оставяне на следа за пътя дотук, този дневник - е подчертан като един от най-добрите начини за създаване на учеща организация. Отговорите на въпроса "Какво научихме от стореното дотук?" или още по конкретно: "Какво научих аз от последното събитие?" дава съвсем истински принос за постигането на високите ни цели. Защо е така? - Обяснението е сложно, но най-общо високите резултати могат да се постигнат само колективно, в тим. Атмосферата в тима е обусловена от личното майсторство на членовете му, а търсенето на отговорите на горния въпрос са знак за постигнато такова майсторство. Всичко това чета в "Петата дисциплина" на Питър Сенги.

понеделник, 29.09.2008 г.

Ааааааа, нямама време. ....

четвъртък, 18.09.2008 г.

Сметнах, че преди да обявя на целия свят върховното си творение, е хубаво да оставя един ... регистър на това, което затрудняваше раждането му. Със сигурност ще ми бъде полезен при следващото ми подобно изследване. Фундаменталните фактори бяха 3. От тях 2 бяха препядствия и 1 беше помощник. Ето ги тук:

I.  Липсваше ми категоричност на понятията ( Която внесох тази сутрин!)

Ако са мъгляви понятията, обект на рисунката, и ако веднъж ги използвам с единия им смисъл, друг път - с другия, нарисуването им е изключено! Разбрах, че трябва да съм категоричен в избора си на това, кое как да наричам и кое от тях да изобразявам. Дали това да е:

а) Образованието,

б) Образователната система   или

в) Системата "Образование" ?

Въпросът беше фундаментален, защото само със задаването му ми просветна, че Системата "Образование" съдържа и Образованието, т.е. научаването, и Образователната система, т.е. организацията на цялото това чудо на национално ниво!

Синоним на образование е учене, получаване и даване на знания! (На образовам - уча.)

Синоним на образователна система  е просвета, образователни структури, практики и механизми!

Синоним на системата "Образование"  е просвещение или системата и точка!

В образователната система освен образование има и възпитание, и правила. В системата "Образование" ( ... като начало ...) освен образователната система влизат и мотивацията, и обществения дебат по целите, и циркулирането на информацията.

II.   Липсваха ми най-мащабните категории

Най-мащабните категории си проличаха по време на на дебата. Това са нещата, които за 6-7 месеца изплуваха на повърхността на обществената дискусия и нито за момент не загубиха актуалността си. Това са нещата, с които се занимавах и аз през повечето от времето си. Без тази проверка на времето, без това натрупване на "тежест", тези категории нямаше да могат да се обособят така ясно.

III.  Липсваха ми познания по поведението на системите

Познаването на теорията за системите получих от книгите, които четох тези месеци. Темата е за системите и системното мислене, ако трябва да съм точен. Без наученото от книгите още щях да се блъскам за "образователната система" вместо да разсъждавам за "системата "образование".

IV. ( .... Ще дописвам тези дни. Нямам време! )

сряда, 17.09.2008 г.

Готово!! Готов съм с рисунката на образованието! :)

В един вълшебен момент на просветление, с първото ми кафе за днес! Ето я тук 

сряда, 15.09.2008 г.

Докато се занимавах с проучванията си по схемата, ми се наложи да коментирам на няколко пъти ставащото днес в образованието. Синтезирах размислите си в "Дебатът за Новото образование".

вторник, 09.09.2008 г.

Търсенето ми на начин да изобразя графично и изчерпателно системата "Образование" ме отвежда до Питър Сенги и неговия забележителен труд "Петата дисциплина". Във всяка една от страниците му откривам обяснение на моите ... "нерационални" усещания за подредбата на този свят - за нещото сбъркано още в основата на тези отношения, на тази икономика, на това образование. В нетърпението си да разбера повече и по-бързо прескачам от 5 на 17 глава, където се говори за ... Новото образование. "Новото образование"! Така го натича и Сенги!?

Темите са "учещи организации", "системи" и "системно мислене": как действията и предизвиканите от тях реакции се преплитат в циклични отношения. И как нищо и никого не съществува изолирано от цялото. Затрудняват изследването и прогнозирането на поведението на системите два типа сложност - типична и динамична.  Типичната е обусловена от големият брой елементи, отношения и цикли в системата. Динамичната - от характеристиките на отношенията между елементите. Имаме повишена динамична сложност, когато:

1. локалната реакция на едно действие е една, а тази далеч от него във времето и пространството - съвсем друга

2. реакциите са неочевидни и неочаквани

3. реакцията на едно слабо действие е несъразмерно по-голяма.

Има няколко познати типа системи, които, комбинирани помежду си, описват и обясняват по-голямата част от състещвуващите отношения. Уча как да ги разпознавам и къде и как да им въздействам (говорим за "лостове"), за да ги придвижвам в желаната посока. За момента разпознавам "лимит на растежа", обясняваща рисковете от бързия растеж, и "отлагане на решението" - късогледството, борбата със симптомите, вместо с причините в основата на проблема.

Зная, че изглежда много сложно и отвлечено, обаче ... Неслучайно книгата е 450 страници.

сряда, 27.08.2008 г.

Предложих на учителите и деятелите в "Образование" да направим едно "Училище за учители". И да кандидатстваме за европейски пари по програмата "Развитие на човешкия ресурс".

Разпечатах си основния документ, който обяснява как става тая работа и как става оценяването на кандидатурите. Нужно ми е повечко време, за да го декодирам и форматирам прилежно, и да разбера точно кое как е. За момента зная, че документите за прилагане при кандидатстването са 15-ина. ... !

Междувременно пак се отваря дума за учителските заплати. Имаме яко зацикляне и истерия всеки 2-3 месеца. Наложи ми се да пиша в 2-3 вестникарски форума, че от допълнителните 44 милиона, така гръмко провъзгласени от министерството, само една нищожна част ще стигне до джобовете на учителите, защото ... ( Ето разбивката на учителската заплата, която публикувах тук-там ). "Милионите" ще отидат за повишаването на перо "Разходи за заплащането на учителския труд", а не за повишаване на брутната или нетната им заплата. Пак прах в очите. ...

понеделник, 25.08.2008 г.

Добавих нещичко в "Речника на образователните термини", който започнах през юли в "Образование". Уточних това, което учителите наричат "тематичен план" или "годишно разпределение". Ясно е, че докато не уеднаквим речника си, е немислимо да построим каквото и да е заедно. Интерпретациите с понятията е невероятна!

Схемата, публикувана в сряда, не се посреща нито с ентусиазъм, нито със скръб.

сряда, 20.08.2008 г.

Публикувах първия работен вариант на Схемата за оценяване на един учител, която обсъждахме в общност "Образование" на BGlog.net. Виж тук. Направих обстоен коментар за качествата на един директор. Той ще ми е нужен отново като започна да правя училището за училищни директори ... или "училищни лидери"(?).

вторник, 19.08.2008 г.

Започвам този дневник в желанието си да записвам и проследявам емоциите си; откритията си, плановете и разработките си по пътя на създаването на Новото образование. Това е втория ми опит да направя такъв дневник. Първият, не особено успешен, беше в BGlog.net/Obrazovoanie (изкопирвам текста и най-долу тук). Обяснението е, че технологията, с която е направен този сайт, отпраща в архива една "стара" публикация. Това не бива да става с всеки уважаващ се дневник.

Както винаги колкото по-навътре в нещата навлизам, толкова повече разбирам колко сложни са те и колко много още имам и да уча. И търся, и намирам. И научавам(!), но от това ситуацията изобщо не се опростява, дори напротив. Ето, имам ясното усещане, че картината става все по-пълна, т.е. че посоката е тази, но й липсват още важни елементи, и че така, както е в главата и душата ми, е абсолютно неразбираема за който и да е мой събеседник. Какво да правя тогава? - ... Ще продължавам търсенето и ученето, а  днес отварям този дневник, за да си записвам и споделям с теб. Той ще трасира пътя както за мен, така и за всеки друг поел в тази посока. Всяка моя грешка ще ни бъде фар, издигнат над подводен камък, всеки мой успех - трамплин.

* * *

Схемата, Рисунката на Образователната система се оказва нещо изключително сложно. Не че не го знаех и преди, но си мислех, че с общи усилия и с малко повече проучване на световния опит ще се получи за ... 2-3 месеца, а копая вече 4(!). И така ...:

• Изясних, че образованието е една система. Значи се подчинява на общите за всички системи правила. (Тази констатация е всичко друго освен банална. Стига да видим колко често се говори за "системата" без точна представа за същността на това понятие!) Но как се изобразява графично една система? ...?!

• Събрал съм списък на повече от сто елемента, които съставят Образователната система, и съм ги разположил на едно табло. Пробвах да ги групирам някакси - веднъж в концентрични кръгове около ядрото (отношенията учител-ученик); после в таблица, поставяща човешкия елемент (основно мотивацията и стартовите умения на учител и ученик) на една страна, системнния на друга, и в пресечната им точка училището, класната стая. Последната подредба ми харесва повече, но имам да я дооправям ... Да видим дали има смисъл.

• В книгата на Макдермът и О'Конър "Системното мислене" намирам потвърждение на интуицията си, че в една система трябва да различавам  обектите от отношенията между тях. Ще рече, че не бива да ги смесвам, защото графичното им изобразяване е различно. Продължавам с проучването на теорията за системите. Ще чета "Петата дисциплина" на Питър Сенги (Peter Senge) в търсене на съвети как се изобразяват. Междувременно открих фантастичния сайт на "Общество за организационно учене" (Society for Organizational Learning) на горния автор. Там се говори за "учещи организации". На български това звучи смешно и този факт говори вече много.

• В рисунката основен елемент са Целите на образованието. И там е една каша! ...! Преведох хонгкогските, вмъкнах и финландски, после нещо чисто българско. Получиха се 15-16 цели, най-деликатната от които е тази за езика, на преподаване и учене. Български, майчин, друг?! ...? Аз съм на мнение, че детето трябва да учи на езика, който познава най-добре ... като начало. Ала циганчетата как се вписват в тази теза? Как се пише на цигански? На кирилица или ...?!

16.07.2008 г.

Казват ми: "Павка, за повечето от учителите тези неща са непонятни."

Разбирам, т.е. виждам. Ще се учим едни други. Аз ще ви подсакзвам едно, вие на мен друго. И така.

Тази сутрин ми се роди идеята за курс за учители/ директори по темите за:

• Елементите на образователната система

• Управление на човешки ресурс

• Мотивация, мотивиране и резултати

• Отношение и управление на промяната

Там ще обсъждаме и изясняваме заедно неизясненото.

Но курс или ... училище? Училище за учители? ...?! (Защо не?) Не е ли това университет? Специализация?

Да спретнем заедно един университет ... или един факултет? Леллллллееееее!

07. 07.2008 г. 

Рисунката на Образователната система се забавя. Сега отново на дневен ред излизат учителите и тяхното оценяване. Върнах се към нещата, които бях изнамирал и писал из интернет преди година - малко преди стачката.

Пак скок от една тема на друга, но това е доказателство за тясната им обвързаност.

Сега в разговора с учителите излиза на бял свят колко е важна мотивацията на учениците за резултатите на учителите. Но е вярно и обратното - мотивацията на учителите влияе изключително много на резултатите на учениците. Трябва да я мерим и да я вкараме в Схемата. Вече имам ... повече от една идея.  

24.06.2008 г.

Рисувам схемата и внимавам никой от елементите й да не звучи като "добро познаване на български език" или "добра квалификация на учителите". Елементите трябва да са неутрални и да ги има всяка една образователна система на света.

Така вместо "добро познаване на български език" в схемата ще поставя "език за пълноценна комуникация" и вместо "добра квалификация" поставям простото "подготовка на учителите".

Това прави моделът на системата универсален. Какви са формите, размерите и качествата на елементите в българската (или финландската, или руската) образователна система е предмет на друг разговор и друг анализ.

25 Юни 2008, 12:10

Изпуснах влака, но в автобуса до работата написах следната знаменателна фраза:

Системата разполага със структури и ресурси, и е регулирана от правила. От нея се очакват добри условия за учене; гаранции и доказателства за  качеството й; и прилежна финансова отчетност.

От тук нататък пътят е песен!

23.06.2008 г. в Образование

В центъра на Картината на Образователната система са отношенията учител-ученик. Те са толкова сложни, че не се наемам (сега) да ги анализирам. Там се раждат знанията и уменията. Всичко друго е обкръжаваща среда, която е или стимулираща или потискаща, но никога неутрална.

Първо нарисувах едни кръгове и вихри около ядрото. После на отделно листче написах всяко нещо, което прочетох из интернет, по форуми, проекти и имейли. Всичко! И се опитах да групирам тези листчета. Едните са пò в центъра, т.е. влияят по-отблизо на "прегръдката" между учител и ученик, другите са пò в периферията. Но кръговете ... Какво са кръговете? Какви са тези периметри около ядрото? - Първоначално мислех, че са:
                                        - мотивационна среда,
                                        - учебна среда,
                                         - административна среда,
                                        - политическа среда,
                                        - обществена/ културна среда.

(Но среда или сфера? Кое понятие е по-подходящо? ...) ---> Снимка на сферите (оголемена) (2 Mb)

Светът на ученика е в дясно, светът на учителя - в ляво. Системата прониква в ученика откъм учителя - той е носителя на "системния" натиск. ...

Тези вихри ме вихриха ... 2 месеца. Всеки ден по малко. Жена ми вече полудява, като ги види  по стените на хола ми: "Не се ли нарисува, бе Павка?! Къщата е заприличала на офис. Хайде разкарай ги малко." После минах на таблиците - таблици, в които кръстосах интересите на всички заинтересовани страни в образованието. Там, където има най-големи конфликти, там ще е нужна специална политика. ( Снимка на "политиките" 1,6 Mb) ... А защо това подскачане от аргумент на аргумент? - Не зная. Въпрос на усещане, ... мисля, т.е. със сигурност. Нещата са много тясно свързани!

После си викам: "Ама тука са намесени нуждите на човеците!" И ето ти графика на нуждите на мало и голямо според модела на Маслоу (който аз познавах като Маслов). И как се променят с времето според мен. И как се намесва образованието като е хармонично, демек добро, и като е сбъркано.

Заинтересованите страни са най-малко 6. Те формират един диамант, който прави образованието бляскаво, ако страните - интересите на заинтересованите - са балансирани, и деформирано, ако страните му са изкривени в полза на един или друг.

------------

За целите на графичното представяне на Образователната система

Първата цел на графичното изображение на образованието е да открием невралгичните точки, за да концентрираме там усилията си при стартирането на реализацията на Новото образование.

Втората е да пресечем всяко (повърхностно) мение от типа "Оправете това и това, вместо да се занимавате с глупости, и ще стане работата!". С една картинка ще си спестим обясненията за всеки неподготвен или недобронамерен критик. Ще кажем: "Ето драги, ти се акцентираш върху това, но имай предвид, че разглеждаш само част от една много сложна галактика. Тази тук! ..."

Третата е да не забравим нещо важно. Мисля, че един от големите проблеми на нашите реформи е и в това, че никой не е виждал до момента цялостната  картина, в която те би трябвало да се впишат. Така се работи на парче и неуспехът е гарантиран още в началото, ... дори да е имало някакво добро желание.

Уточнение за "бурята" в графиката

Завихрянето като циклон е моя манипулация, с която целя да подчертая деформацията.

Преплитането на линиите от първата картинка (без диаманта и без тайфуна) се получи от самосебеси.

Старт - 23 Юни 2008 г. в общност "Образование" на BGlog.net

Имам нужда да пиша, да споделям, да разпръсквам (или посявам?!) семенцата на Новото образование. Изпитвам неистова нужда да го правя, а когато чувството е толкова силно, то е безпогрешно. ... Така е било винаги. Не предендирам да коментираш, приятелю!

Рисувам Схематичната рамка на образованието. "И какво от това - ще кажеш. - И преди месец пак рисуваше. Не се ли нарисува вече?" - Очевидно не. Картината е по-сложна отколкото си я представях.

Ще пиша тук нещо като монолог. Дано помага и на теб, и на мен да подредим идеите си.