ДНЕВНИК

2003   2004   2005  2006  2007  2008  2009   2010  2011 2012 2013

www.probujdane.com


 

вторник, 01.04.2014 г.

Ето че преместването ни в Триест е към края си. Подреждам нов дом. Градски!

Новите неща са повече от едно, но са от професионален характер - започват да ме слушат! :)

 

петък, 06.12.2013 г.

Да, не съм писал тук отдавна. Вниманието ми е концентрирано върху служебни работи. Само служебни работи, но пък интересни. Сам измислям с какво да се занимавам, сам се организирам, обаче после трябва да убеждавам шефовете, че се занимавам със смислени неща от които да имаме полза всички.

Ще се местим в Триест!

 

вторник, 10.09.2013 г.

Така се изпльосках като тичах за влака Местре - Триест! Страшно!!!! Грандиозно падане и влачене по корем метър и половина, за ужас на всички дами наоколо! От което панталонът ми е съдран на 2 места, а ризата с измърсен ръкав. Не съм ного изискан днес в службата, обаче това е положението.

За последните 3 седмици това е вторият ми опит да се потроша сериозно. Първият беше на морето, заигравайки се с една наииииииистина голяма вълна, която вместо да ме откара към брега, реши да ме фрасне със страшна сила в пясъка на плиткото. При хрущенето на гърба ми при удъра, си помислих: "Това беше. Загивам си!" Колко тъпо!!? Можех и да си остана там с прекършен гръбнак... Обаче съм жив! :) След месец и болката ще е отшумяла вече.

И така започва първата ми "обиколка" в Триест в подготовка на грандиозен проект. Кураж! Кураж и късмет!

 

петък, 26.07.2013 г.

В службата продължава да бъде напечено, навънка топло. Потя се над прототипа на версия 2.0 на нашата интегрирана информационна система на фирмените ни процеси... след очевидния и предизвестен от мен провал на версията ѝ 1.0 година след старта ѝ.

Гледам, но вече спрях да се чудя на акъла и ценностите на младите си екс шефове, изсрали тези лайна въпреки съпротивата ми(!) и изоставили проекта при първа възможност ("За растеж другаде", казват). Аз казвам "за осиране на друго местенце" и евентуалното повишение след месец-два. За такива мижитурки добре свършената работа няма абсолютно никаква стойност!? За глупавото си повишение биха унищожили 2-3 годишен труд на цял един екип, при това с тъпи извиненийца от типа "Не зависеше от мен. Важните решения ги взеха големите шефове. Какво, по дяволите, можех да направя?!". Мърлячи!

Та ми се налага да говоря с разни директори, да ги убеждавам в нуждата да обърнем курса час по-скоро, че иначе не само ще срамуваме, ами ще сме и крайно затруднени в бъдещата си работа, и в крайна сметка ще го отнесат и те... Представих си за минута как не работя вече за този отдел (един твърде вероятен вариант) и трябва да описвам деловите си процеси в тази система и с тези методи. Мъъъъъъъъъка! И реших да направя каквото е по силите ми да я променя, да и дам посока, шанс за растеж... преди да напусна.

 

понеделник, 24.06.2013 г.

Гледам протестите в България генерират една нелоша Харта, и решавам да публикувам и аз това, което бях пуснал във форума на Общност "Образование" преди година и половина. Може да е полезно някому.
 

понеделник, 17.06.2013 г.

В службата е много напечено. Не, не заради работата за вършене, ами заради разместванията по високите етажи, които започват да се отразяват и на мен самия.

 

неделя, 10.03.2013 г.

Оздравях. Нямам никакви болежки повече. Следите, оставени от отишлата си болест, са само общата ми отпадналост и 3 кила по-малко, което не е зле. От утре на работа. С радост! :)

 

сряда, 06.03.2013 г.

Болен съм. Някакъв стршен грип ме държи в нок-даун вече 4-ти ден.

Температура вече нямам, обаче ме болят всички сухожилия по гърба и врата. Абе все едно ме е блъснал камион... Не мога да лежа. Не мога да ходя като хората. Не мога да седя на стол... Много гадна работа! Баба Марта тази година ми разбива мача... може би и защото съм се отпуснал мноооооооооого, изнежил съм се до крайност с тая моя трескава интелектуална (и само интелектуална!) дейност. Абе, тялото ми си иска своето. Ще ми е за урок. Започвам да планирам диета и гимнастика (за кой ли път??!).

 

петък, 01.03.2013 г.

Кокичетата ми покараха! Не всичките (предпочитам да мисля, че просто не никнат всички едновременно.), но радостта ми и така е голяма. Гоооооооооляма! "Добре дошло, кокиченце! Честита Баба Марта!".

 

четвъртък, 14.02.2013 г.

Кихам и подсмърчам, а утре трябва да съм във форма, че ще ходя на планина. За 4 дни! Такава "ваканция" ми се отдава веднъж на 7 години.

През декември заложих в двора 10 луковички от кокичета, та всеки ден проверявам с нетърпение дали не са покарали. Засега нищо... Странно е това очакване.
 

сряда, 23.01.2013 г.

Годината започва много динамично. В службата е разместване след разместване, а някои хора започват и да превъртат.

Съдбата ме свързва с все повече и повече свестни хора, човеци като мен, милеещи за България и работещи за някаква светла кауза. Безплатно! Усещането е много хубаво и е подвърждение на моето отколешно усещане, че нещо много голямо се случва в момента и че скоро ще избие някъде, не зная къде точно(!), със страшна сила. Ще помете сумати народ, за да почне строежа на НОВОТО...

 

четвъртък, 10.01.2013 г.

До вчера се тюхках, че съм загубил половината от писаното в сайта си. Смяната на сървърите се оказа нещо далеч по-сложно от това, дето си го мислех). Сега всичко е наред обаче след намесата на хостинг администратора. Толкова се бях притеснил, че сега от благодарност слагам логото му.

Днес 2 часа съм лежал на зъболекарския стол. Разби ми се ченето!
 

--- 2013 г. ---

четвъртък, 06.12.2012 г. - Никулден

За много години, вуйчо Коко! Живи и здрави, никоалевци, николовци и николини!

Вижда й се краят на тази странна година - дълга година пълна с пътувания! За Коледните празници ще съм в България противно на очакванията си.

 

четвъртък, 18.10.2012 г.

Имам много работа. В службата и у дома... в най-широкия смисъл на думата.

Съдбата разпореди да се занимавам аз с делата на миланския си вуйчо - жив и здрав, ако не се брои скоростта, с която забравя  събитията. Разправии с икономка, банки, счетоводител и нотариус, медици, неврлози и терапевти разни. Ходене до Милано през 2 седмици.

У дома правим подобрения на термичната изолация, че сметката ни за газ (тук отоплението на повечето семейства е със собствен газов бойлер) за предишния отоплителен сезон беше... 1210, словом хиляда двеста и десет (!?), евро. Така че за тазгодишния предприехме термо-покривка на таванската "плоча", смяна на стъклата и полагане на уплатнения на дървената дограма. Хазяинът вече ще си е помислил, че се гласим да стоим тук цял живот... Нищо подобно. Просто предпочитам да дам парите си на местните занаятчии, вместо на Газпром, и да стоя все пак на топло. Неща банални.

Ще печем цяла тава слънчогледодови сееееееемки! :)

 

четвъртък, 13.09.2012 г.

Ако някой от читателите ми е започнал да се притеснява, че съм спрял да разсъждавам и пиша, държа да го успокоя: притесненията са неоснователни. Мисълта ми работи отлично, т.е. на високи обороти и все по-... нестандартно, пиша и записвам куп неща, но не намирам време да им дам подобаваща форма, че да ги публикувам в сайта си. Това е.

Имам много работа в службата. Трябва да подкараме тези дни една нова информационна система и е напечено.

Простих се с американския си вуйчо, който беше... важна фигура във фамилията ми,- факт, който добавя сложност в живота ми.

 

понеделник, 03.09.2012 г.

На работа съм. Ваканционното ми настроение премина вече окончателно. Поне се занимавам с мнооооооого интересни неща.

 

неделя, 19.08.2012 г.

Последните 2 седмици бях във ваканция. Първата прекарах в Сицилия, втората у дома.

Купихме си нова кола - Тойота. Ама чисто нова! Още не мога да повярвам... сигурно защото винаги съм си мислел, че не ще мога никога да си позволя такъв лук ("нова вместо втора ръка", искам да кажа). Сега само трябва да я изплащам следващите 3 годинки.

 

сряда, 18.07.2012 г.

Довечера пак ще имам гости. В градината!

Изядохме първите домати - майчице мила! :) Точно като онези на баба! Голяма радост. Голяма!

Откакто разполагам с електронен четец (e-reader, да не се бърка с iPad или друг някакъв tablet), съм се разчел на художествена литература. Гледам все да смъкна нещо от интернет гратис. В подходящия формат има много повече на български отколкото на италиански или английски. Обяснението е ясно... и е в ущърб на автори и издатели, обаче това е положението.

 

вторник, 10.07.2012 г.

Слънчогледът ми е висок вече 2 м.! Четивото за отмора са криминалетата на Джеймс Хъдли Чейс. Работата в градината е стихнала до едното поливане. Сега ден подир ден гледам как зреят ония ми ти домати - едните големи другите миньон, а марулите ги подкарахме вече - мед! :)

Написах и изпратих писмото до "Radio 24" (Мисля да го преведа на български. Да видим кога). Реакцията отатък е точно каквато очаквах да бъде - тишина. Сигурно ме мислят за луд. :D И съвсем не са единствените, но на мен изобщо не ми пука.

Утре отивам до Триест по работа. Жалко, че не ще се задържа повече, за да мога да се бухна в морето след приключване на работния ден. Правил съм го веднъж и се чувствах върховно.

 

понеделник, 18.06.2012 г.

Очевидно пак ще размишлявам и пиша едновременно по 2-3 теми. Имам да вкарвам написаното по „Ясно?“ (5-6 страници), да пиша нахакано писмо до журналистите от "Radio 24", да допълвам дневника си, да опиша отколешния си размисъл за хората от един нашенски бостан, дето се вайкаха, че дините им ставали непродаваеми, като вкарали в сметката и разхода за транспорт до града. Как плачеха, горките, че никой не им помагал!? Как се чудеха какво да правят!!? Какво тягостно чувство у мен самия!? Откакто гледах този покъртителен репортаж са минали повече от 20 години, в които желателно или не аз търся изход за раплаканите бостанджии. Къде е решението за тези отрудени хорица? Кое е нещото, което ще им позволи да получават достойна отплата за труда им, вместо мъката да гледат как плодовете им се скапват, понеже са станали непродаваеми (т.е. те са продаваеми, но на някаква унизителна цена... дори под себестойността им)? Каква несправедливост, Бога ми!? ...

Добре де, да карам по ред.

Нещо май попрекалих с четивата за пътя и изхода; за епохалната промяна, добрите практики и доброто управление.

Пренаситих се... Изпитвам нужда да се опъна и разгърна нещо за кеф. Не новини, не анализи, не критика, ами нещо... художествено: роман, криминале, фентъзи или просто „фантастика“. Обаче съм станал тоооооооолкова специален, толкова претенциозен към четивата си, че... усетя ли някакв фалш или преиграване, нещо нелогично или несъответстващо, ела да видиш!? ... Майчице мила!

Станал съм крайно нетолерантен към всякакви повърхностни работи, посредственост и неяснота. Не ги понасям повече! Стигат ми тези в службата и глупостите в новинарските емисии - гримирани повече от нещастните им говорителки. Тези бързи и окончателни заключения, от ляво и дясно ми създават един такъв душевен дискомфорт, че сякаш съм обграден само с малоумници и „играчи“. И затова... нищо – не мога да си намеря една книга, която да ме грабне, па да ме запофичии далеч от анализи и хипотези за спасяването на света! Тъпо. Затова... се занимавам много с градината си. Станал съм градинар. (Ама истински градинар!) Тука фалшификации няма и не може да има. Тука моите амбиции трябва просто да са съвместими с тези на... марулата, иначе - нищо. Да я овещавам, че е много добре, когато не е, или обратното, няма никакъв смисъл. Тука са важни фактическите обстоятелства и действията ми за подобряването им. И доколко преценката ми за „подобряване“ съвпада с тази на самата марула. Ако съм достатъчно наблюдателен и чувствителен ОК, ако ли не съм,... Ето затова природата ме кефи толкова много: или я разбираш и животът продължава, или не я разбираш и предизвикваш смърт. Естествено има го и вариантът да не я разбираш, обаче да си го признаваш чистосърдечно и да се въздържаш да от груба намеса в работите й. Обаче човечеството май още е прекалено далеч от последния вариант. Нали е пълно със "специалисти"! ...?! ...?!

 

сряда, 06.06.2012 г.

Вчера за първи път седнах да изпия чаша вино в градината си, придобила вече завършен вид. Голямо удоволетворение след здрав труд!

Ръцете ми говорят много за това, което ми се случва. В събота и неделя зприличват на отрудени земледелски ръце: със зелени резки от плевенето, пръст под ноктите (независимо от грижливото миене. С четка!), тук таме раничка, тук таме пукнатина, а кожата на дланите ми става като пергамент. Селянин! ;) Понеделник - вторник гледам да не си ги показвам много-много в службата, че ще си помислят... кой знае какво. От сряда нататък обаче започват да възвръщат префинения си вид под въздействието на почивката и крема за ръце.

Единственият оцелял "погрома" в службата слънчоглед (посаден още другия ден в градината ми) скоро ще цъфти. Висок е 1,70 м.!

 

сряда, 16.05.2012 г.

Слънчогледите в службата ми вече ги няма. :(

Послушен градинар ги изтръгна, защото иначе щели да му се карат шефовете. Ненужни се оказаха (както беше предвидимо) обясненията, че това не са треволяци като онези на съседите и че ще стане много красиво за радост на всички. Нищо. Щели да го накажат... Редовното тъпо обяснение на безропотния подчинен. Щяло да стане красиво? Какво му пука, като това само ще му усложни живота... понеже трябва все пак да обясни на шефа, че е преценил, че така е по-добре!? "Преценил"?! Безропотният подчинен не разсъждава, не преценява, само изпълнява. Ей това е гадният механизъм, който ни пречи да живеем достойно всички. Все ще има някоя бюрократична структура (най-малко всички сега съществуващи) и достатъчно мухльовци, които предпочитат да изпълняват инструкции вместо да разсъждават и допринасят за някаква положителна промяна. (Такива са всички бюрократи!) Това е положението, ... докато не го променя. ;)

 

петък, 04.05.2012 г.

Ето го завършекът на тази нетипична работна седмица - с I май по средата. В службата е много интересно, че поставяме основите на важна информационна система. Не смогвам да изчета, че и да науча всичките книги, дето си накупих, за да разбера този и онзи метод как работят, и какво да сторя, че да опростяваме, вместо непрекъснато да усложняваме нещата.

Започнах да чета и "Просто започни. Предприеми действие, прегърни несигурността, създавай бъдещето" и почти привърших "Черният лебед" на Насим Талеб.

 

вторник, 10.04.2012 г.

Пак на работа след 4-дневна почивка във Флоренция. Каква красота, каква вълшебна атмосвера в люлката на Ренесанса!? Музеите и галерията Уфици си ги оставих за следващия път. А! На балкона в службата покарали и 2-3 дъбчета (от жълъди! Забавлявам се страшно много да завъждам разстения, а най-много дървета, от семе! :) ).

 

четвъртък, 22.03.2012 г.

На балкона в службата са поникнали... слънчогледи! През половин метър. От семенце! Заложихме ги с колежката, между чимширите, с идеята да ни правят сянка от парещото сутрешно слънце лятото. Засега са високи по 7-8 см, но ще достигнат 2 м. Дано не предизвикаме яда на градинарите.

У дома пък са ми покарали чесън, кайсии и череши (от костилки), в едно кьоше на двора в нещо като инкубатор - под една стара рогозка. Правя и разсад за малки доматчета, че били непретенциозни. Насадих сумати дървета, храсти и цветя. Идния уйкенд иде ред на други 3 рози, 2 жасмина, смокиня и череша (3-годишна). Абе, наблегнал съм на градинарството.  Много ме бива! :)

 

сряда, 07.03.2012 г.

В службата е много интересно. Уча много, чета, напъвам се да си представя, пък и опиша цветно, бъдещата работа на раждащия се в момента софтуер. Поел съм и една инициатива за изграждане на по-функционален "Документален архив" за отдела ни, ала се натъквам на неочаквано, но съвсем разбираемо, тотално неразбиране за какво става въпрос... От страна на млади колеги!

Открих градинарския сезон с торенето на рози и лози, и засаждането на последната от тях (от лозите), расла в последните 3 години в саксия. Предвиждам голям гроздобер наесен. :)

 

сряда, 29.02.2012 г.

Големи патаклами, голямо нещо! Големи приказки около новия проект за закон на образователното ни министерство.

Верен на линията си да не коментирам постановки диаметрално противоположни идейно на своите, обяснявам надълго и широко "ама, как така?", "не е ли по-добре да участваме все пак, за да подобрим поне нещо мъничко в проектозакона?". Не. Това е хвърлено на вятъра време! Много по-добре е да обяснявам, защо е хвърлено на вятъра и какво да правим, че да излезнем скоро с наше конкурнетно предложение.

Разни неправителствени организации се съюзават за излизане с общо мнение-предложение. Аз не виждам смисъл освен онзи да се вдиха шум, да се говори и пише за образователната реформа. Това да. За да остане написано и след време да можем да погледнем назад, па да видим какви сме ги мислили и какви сме ги сътворили, на какво сме се надявали и какво е станало, и да си направим изводите за следващия път.

Прочетох "Морската звезда и паякът" на Ори Брейфман и Род Бекстрьом. Много сладка книжка, даваща потвърждение на някои мои отколешни интуции.

 

петък, 03.02.2012 г.

Оказва се, че и новата ми квартира има същия съществен недостатък като предишната - термоизолацията. Откакто тук духа един мрррррразовит вятър, температурата у дома не помръдва от 17°. Твърде малко! И понеже това не стига, и новият ми офис има същия проблем. Докато пиша тези редове съм с 2 пуловера и шушляково елече, а на бедрата си съм сложил пухеното си яке. След 3 дни, в понеделник, очаквам да е още по-студено и тогава ще стане скандал.

Сега разбирам, че името на един мой любим автор не се произнасяло Ацкоф, ами Ейков (на английски е Ackoff) и отивам да поправям де, що съм писал за него.

 

четвъртък, 19.01.2012 г.

Занимавам се с крайно интересни неща в службата. И се оказва, че общественополезната ми дейност е полезна не само за обществото и мен самия, ами и за фирмата ми. Тематиките започват да се припокриват и преплитат страшно.

От години се занимавам с визията си за "Новото образование", а подсказване за схематизирането й намерих първо в книга от фирмената си  библиотека! Като докарах нещата в "Новото" до изграждането и популяризирането на широкосподелена визия, откривам, че в службата такова чудо няма, а е крайно необходимо. Като се опитвам да илюстрирам идеите си по възможно най-добрия и достъпен за аудиторията си начин, от това печелят и гражданската, и професионалната ми активност. Като превеждам "Споделената визия" (глава от "Петата дисциплина" на Питър Сенги), ми е невъзможно да преценя за "Новото [ми] образование" ли ще е по-полезнa тази табота или за последния проект в Компанията ми... При всички положения, ентусиазмът ми е голям. И в службата и извън. :)

 

петък, 13.01.2012 г. - Честита Нова Година!

Отново на работа след 14-дневен престой в София. Много хубави емоции, много ядене и пиене! Много книги си накупих (погледни тук), много материал за размисъл събрах. Написах едно-друго и формулирах една съвършено върховна мисъл! ;)

Разбрах, че разпространителя на книгата ми ме мами вече трета година, и сам се захванах с разпространението й (Ама че тежка работа!).

--- 2012 година ---

 

 

сряда, 23.11.2011 г. (Преписано от Дневник на Новото образование)

Чета "Workflow Modeling" на Алек Шарп и Патрик Макдермът, докато пътувам във влака Венеция - Триест. Авторите й заявяват: "Ние ще се занимаваме само с описанието на съществуващото положение, а не на бъдещото. Бъдещото е друга работа - изисква малко по-различно описание и още куп сложнотий (като вариации, симулации, оценки и .т.н.). Ние ще моделираме, в смисъл "описваме", съществуващата реалност с цел разбирането й в дълбочина." За мен е ОК. Аз с бъдещото положение се занимавам последните 7-8 години, т.е. зная вече къде желая да стигна. Бъдещето ми е един вид... ясно, а с техниките за изобразяване на протичането на процесите ще мога да започна да си изяснявам и настоящето.

Естествено много от дейностите в образованието понастоящем произвеждат неща безсмислени за каузата, но много смислени за самата система. С тяхното изобразяване тези криви "произведения" ще излезнат на бял свят. (Голямо разследване ще падне!) Ще лъснат, ще ги напишем, опишем и нарисуваме с дебел фулмастер: "Ето ги нà, резултатите от този, от онзи, от тртети процес."

Един хубав ден, когато ще имам всичките властови инструменти в ръцете си, само трябва да се погрижа да елиминирам онези, които не добавят стойност или са насочени в обратната на моята посока (на "мисията" ми като... зам.-министър, искам да кажа). Да получа по този начин едно стратегическо подравняване.

С тези думи отварям главата за прехода към "Новото образование" или... за прехода изобщо. Това е новост в моята постановка, която е стимулирана силно от горните автори. Благодаря ви Шарп и Макдермът! Благодаря! :)

 

четвъртък, 10.11.2011 г.

Съжалявам много, че човек като Мартин Заимов не намира място в новия Столичен общински съвет.

Четох покъртителното му писмо-равносметка "Сам срещу всички". Но ти не си сам, човече! Не си сам!

 

събота, 29.10.2011 г.
 

Истинските неща стават бавно!

Пиша това под въздействието на едно представяне на Бернард Летаер на конференция за търсенето на пътища за оцеляването в кризата на Ирландия.

Държавата не е повече в състояние да преразпределя адекватно, т.е. в полза на цялото управлявано множество, финансовите ресурси събирани чрез данъци. Държавата е роб на хората с парите: банките, монополни или монопсонни индустриалци или доставчици на услуги - собственици на всички традиционни информационни канали. Дори политичеките избори, в които толкова вярвах преди 10-ина години, са се превърнали в едно надцакване пак единствено между хората с парите – ония горните.

Дълговата криза вместо да е криза между лукавия кредитор и нещастния кредитополучател - управник, хронически неспособен да харчи пари за смислени общественополезни дейности, е криза пак на хората от средна ръка, единствените плащащи още данъци. Еба ти оправията!?

Гледам какафонията в българските избори „2 в 1“, как те отвращават и малкото свестни, осмелили се да се занимават с нещо общественополезно (имам предвид избоните комисари), под контрола на некъдърни нещастници на важни постове в Централни и регионални комисии. Последните без съмнение са поставени там именно, защото са некъдърни и именно с цел да убиват всякакъв демократичен зачатък. Но... Що делать? Що делать? Предвид, че положението е такова, какво да правим? Какво да правя аз? Ето отговорът ми: продължавам по своя път за съграждането и тържеството на „Новото образование“. Да работя за ведрината и опазването на детския творчески порив. Само децата, пълноценното ново поколение, необременено с днешните ни предразсъдъци и болки, ще може да ни изкара от това положение. Само децата и никой друг! Ние възрастните така сме се оплели в проблемите, лъжите и дълговете си, че размотаването ни (говорейки за общото, а не за размотаването поединично) ми се струва невъзможно.

И ето, че Новото ми образование набира скорост. Като всички истински неща то не може да набере висока скорост и да натрупа голяма маса бързо. Крехкият му скелет не би издържал натоварването. Затова бавно. Бавно, но с постоянство и все в зададената посока.

 

 

вторник, 20.09.2011 г.

Имам си гости. От Англия. Говоря повече английски, отколкото всякакъв друг език сега, а маниерите на гостите ми са ми крайно  интересни... с техния следобеден чай...

 

понеделник, 12.09.2011 г.

Кенефът е готов. И бидето. А също и закачалките разни, и шкафа за обувки, и лампата-вентилатор, и кухненския отдушник! Прекопах и 2 кв.м. от градината си. Изобщо... много работа свърших. Много ме бива! :)

 

понеделник, 05.09.2011 г.

Отново на работа. Почернял, отпочинал и вдъхновен за атакуване и покоряване на нови върхове. ;)

У дома пък с влизането си се захванах с размонтиране и монтиране на... кенеф.

 

понеделник, 08.08.2011 г.

Ваканция! :)))

 

понеделник, 18.07.2011 г.

Купих си и си инсталирах био-компостер. От днес нататък ще връщам хранителните и растителните си отпадъци отново в земята, където след 6 месеца те отново ще са част животворния кръговрат под формата на хумус. Усещането, че няма повече да унищожавам със смрадливия си болкук земята, на която живея, е много приятно.

 

сряда, 06.07.2011 г.

Независимо от всичките си грижи се чувствам бомба. Обзел ме е някакъв странен (или може би съвсем закономерен?) ентусиазъм от това, което правя; от откриването и научаването на супер-интересни неща вече всеки Божи ден; от плановете и идеите си; от отношенията ми с хората (повече от тяхното отношение към мен, май); от привилегията да мога да спра да бързам - да кажа "Майната му!", тъкмо когато закъснявам.

 

понеделник, 13.06.2011 г.

Лансирам книгата за Новото образование. Всичко останало е на втори план.

 

вторник, 31.05.2011 г.

Станал съм 93 кила! Обаче нямам нито шкембе, нито някакви допълнителни тлъстини. Заякнал съм. Да, да, това е - заякнал съм. Помагат волският труд, честата пица и многото бира. Включих отново сладките неща. (Ай, ай, ай!) Обещах си, че като приключа трудоемките дейности по новия си дом (до 2-3 седмици), ще правя диета. Никога не съм бил толкова тежък!

 

петък, 27.05.2011 г.

На новата си работа се чувствам добре - запознах се със сумати хора, уча интересни (и нови за всички тук) неща. Виждам, че има много работа за вършене, обаче първото нещо за изясняване са... желанията. Къде желаем да стигнем и защо? Оказва се, че и тук на хората им е доста трудно да го формулират ясно. ... Може би защото игрите са политически и по дефиниция се заявява едно (за да задоволиш шефа), а се върши друго, защото би било лудост да се придържаш към заявеното.

 

четвъртък, 26.05.2011 г.

Получавам отново потвърждение на способността си да... предизвиквам, да накарам нещо да се случи, появи, прояви, реализира. Трудно ми е обаче да опиша какво точно става, затова давам само един пример: публикувах размисъла си  статията си "Доверие и действие" и днес Георги Ангелов изтипосва свой анализ във в.Сега с почти същото име и същото подзаглавие "Доверието, а не парите движат икономиката". Имаме ли си доверие, ще имаме пари! Засега имаме абсолютно потвърждение за обратното: нямаме ли си доверие, нямаме пари.

 

понеделник, 16.05.2011 г.

В офиса си се чувствам все едно на ваканция: седнал съм удобно в ергономичния си стол, гледам интернет, пия спокойно кафе. Тези неща у дома, в "чисто новия" ми дом, няма как да се случат - още го оправяме и време за разтакаване няма.

Вчера 3 часа набивах едни метални шишове в прогизналата земя (на тях ще кацнат колоните на перголата ми). То не беше млатене (с една кирка), то не беше кал! Толкова кален никога не съм бил! Това беше и моментът на промяната на арогантното ми отношение към селските гумени цървули - които се нахлузват и изхлузват бързо и се измиват от калта за нула време. "Хайде да те видим сега, баровец, с планинските ти обущета с дълбоките им грайфери!" - Мъъъъъъъъка. А ефектът от здравото стискане на кирката е смешен - дланта ми е подпухнала и безчувстена, едвам успявам да движа мишката.

 

сряда, 11.05.2011 г.

Приключва цяла епоха от моето земно съществуване: издадох предишната си къща, настаних се (някак си) в новата си и се зарекох следващото ми местене, което по груби сметки ще е след 4-5 години, да е в окончателен свой дом. Усилията и емоциите ми от последния месец не ще се повторят никога повече, защото ще доведат със сигурност до лудост или някаква болест. Ще е крайно глупаво да го допусна. Мускулите ми (считано за последните 18 години) са най-здрави от всякога, обаче ръцете ми, дланите и пръстите ми са като на каменоделец - с по 10 белези.

В новата работа е ОК. Много ми е интересно и имам свобода за развихрянето на фантазията си. Има неща, които ме озадачават, обаче поемат лека-полека в желаната от мен посока, има и доста други, които за радост не съвпадат с хорските приказки. И... така. Перспективата тук е въодушевляваща! И не толкова заради възможностите за бляскава кариера, колкото заради мащаба и естеството на работите, дето ще ги вършим.

 

понеделник, 25.04.2011 г.

Смених службата и се скъсвам от учене и пътуване насам-натам. В ход е и преместването на къщата ми. Тук се скъсвам от боядисване, монтаж и демонтаж, мъкнене и транспорт на мебели, дрехи и всичко останало. За да организират и направят това вместо нас 2-3 специализирани фирми поискаха 1000 евро и бяха отпратени неособено любезно. В последните 20 дни съм смъкнал 2 кила.

 

вторник, 22.03.2011 г.

Към сложността на положението се добавя и здравословното състояние на миланския ми вуйчо. Странен период.

Странен!

 

18 февруари 2011 г.
(... докато закъснявам за работа. Ще си взема 1 час разрешение)

Синхронизирал съм се със вселената, казва колегата Маритан. Случват ми се вълшебни работи: предусещам новините от деня а инициативите ми започват да носят реални резултати. За оповестяването на рецептата на Кока-кола и Горбачов (появили ми се като идея изневиделица) ми беше много интересно, забавно, в известна степен шокиращо, но за спирането на проектозакона за училищното образование на МОМН съм направо въодушевен, окрилен и затова изключително мотивиран да продължаа в същия дух, ритъм и посока.

*

Ето, със сутрешното си кафе прехвърям в главата си прочетеното от Ръсел Ейкоф и го комбинирам с нещата на Гато и Суровиецки. Ейкоф прави стълбицата на нещата, които нашият мозък обработва, т.е. онези, които (можем да) учим и научаваме в училище и извън. Завършва с мъдростта като най-високото постижение. Обаче Гато казва „Бъди нащрек когато някой се опитва да те научи на мъдрост“, то е като индоктриниране, амалгамиране, промивка на мозък, изравняване и подравняване към някаква идея, философия, цел. Така се създават фанатиците.

И наистина Суровиецки говори за груповите предразсъдъци, за зацикляне и „водовъртеж“, традициите, идеологията, инерцията, неразбиваемите стереотипи, повтарянето на старите грешки до безкрай. Обаче казва „групата е по-интелигентна и по-мъдра от всеки индивид взет отделно“ и подсказва трите условия необходими за избягването на зациклянето:

  • нехомогенност на индивидите, следователно независимост и разнообразие на мненията

  • децентрализация – липса на водещ идеологически център, единствена та идеология би могла да бъде „свободата!“, позволявам си да добавя аз,

  • свобода на действията и израза,

  • съществуването на някакъв колектор на изказаното мнение.

Ейкоф: "Интелигентността не е да имаш информация или да знаеш как да. Интелигентността е умението да учиш, а не мярка за наученото (до момента)". :)))

Още от Ейкоф – стълбицата:

  1. Данни - символи, отражение на нещо си;

  2. Информация – Обработени данни описващи добре един феномен. "Зная отговорите на журналистическите въпроси: кой, какво, къде, кога";

  3. Обяснения/ умения – зная как да...

  4. Разбиране – Зная защо. Какво кара нещата да се случват точно в този ред и, евентуално, каква е собствената ми роля тук.

  5. Мъдрост – Зная, умея да различавам „правилните“ от „сбърканите“ неща (и да преследвам само правилните макар и „грешно“). Следователно имам прецизна идея за смисъла на "Цялото" и на собственото си съществуване (мисията си). Наясно съм със целите си и спрямо тях оценявам фактите като "в полза" или "във вреда", т.е. приближаващи или отдалечаващи ме към целта ми.

 

вторник, 17.03.2011 г.

Сменям службата и къщата едновременно. Не е много забавно, но не е и тъжно.

 

понеделник, 07.02.2011 г.

Занимавам се с коментарите по проектозакона за училищното образование на Министерство на образованието. Получават се много хубави. :)

 

понеделник, 31.01.2011 г.

Писах един коментар-питане до Николай Слатински. И ето, че днес, след близо месец получих хубав отговор.

 

вторник, 26.01.2011 г.

Главата ми пуши.

Занимавах се с издирването на един липсващ документ, необходим за погребението на вуйна ми в България. До момента идея си нямах колко е сложно да пренесеш през граница (праха на) покойник. Сега, след изнамирането и изпращането на документа към София, си казвам, че ме бива много в... разследването. Бяха ми достатъчни 4-5 часа проучване из интернет и 5-6 телефонни обаждания. Обаче сега главата ми пуши... Не мога да работя.

 

четвъртък, 13.01.2011 г.

Започва вторият "сериал" за моето зъболечение. Бях подложен на процедури вчера и днес по 1 час, след седмица - пак. Не е много забавно, а и да се смея не мога, че не ме е отпуснала още опойката.

 

сряда, 12.01.2011 г.

Случва ми се нещо странно и нетипично: сякаш съм в очакване на нещо голямо и важно - някакво неприсъщо за мен нетърпение... трепет може би?... Но какво ли очаквам? Промяна в службата, развитие на проекта ми в образованието? Новини от издателството? И 3-те, но и още нещо.

 

събота, 08.01.2010 г.

Хороскопите са единодушни: това ще е фантастична за мен година. Разбира се, че ще е фантастична. Разбира се, само че започва със смъртта на много близки хора - хора, които са ме отгледали и оформяли като личност. Плаках но не по гробища или при новините от „Пирогов“ и Милано, не. Плаках при вида на агонизиращата си леля – занулена къде от рàка, къде от нечовешкото му „лечение“: „Господи, каквото и да е посланието ти към мен в момента, то е по най-жестокия възможен начин. Стига! Моля ти се, стига!“ И Той ме чу. ... За мен смъртта вече е престанала да бъде нещо трагично и тъжно. „Когато разбереш смъртта, ще обикнеш живота.“ бях чел с удивление в една книга. Трагична е болестта, тъжно е изпразненото от смисъл съществуване. Та... да си опичаме главите ние, „живите“! (Но на кого ли ги разправям тези работи?...)

Тази коледна ваканция бе странна, нетипична, крайно емоционална. В първите дни на годината не знаех какаво да казвам при срещите с близки хора: „За много години!“ или „Бог да прости.“ Тъжните работи се заредуваха с хубавите от Бъдни вечер: юбилей на мама - леля в болница, Коледа сред най-мили хора; инсултът на вуйна и Нова година, после смърт (на 1-ви и на 2-ри), но междувременно срещи (една, че 2, че 3) с лудите глави от „Новото образование“ и с издателството, дето ще издава книгата ни. Тъга и ентусиазъм, тъга и ентусиазъм, тъга и ентусиазъм... нещо се ражда и друг(о) умира. Някакъв полет сред канска мъка.

*

„Защо, за Бога, човек не може да си отиде без да се мъчи?“ Разбира се, че може и се е случвало. И не пропуснахме да си спомняме как дядо ... си легнал и не се събудил, как баба ... работила-работила в градина пък полегнала и с това се приключило. Обаче такава сладка смърт си е рядкост. Много по-често са агониите предизвикани от незнайно какво. Карма? Изкупление на греховете още приживе? Послание към младите?! Опитвали са се да го обяснят половината от 1000-та религии по земята. Има по едно удобно обяснение за всеки, стига да го потърси, ала болката си е болка.

При всички положения на мен ми се струва, че отношенията ни към здравето, болестта и смъртта са доста първобитни, примитивни, варварски дори: нехаем за първото, борим се отчаяно с второто и се страхуваме панически от третото.

Атмосферата беше подходяща да разкажа за споделеното от Маестро Тициано Терцани за неговата борба със „страшната болест“ в „Още едно кръгче не въртележката“ - епохална книга, променила мирогледа и хода на живота ми. „Преведи я на български, Павче! Хората имат нужда от такива четива.“- говори вътрешният ми глас. „Ами, преведи я, де.“ - казва майка ми, „Ще ми се. Ще видим“ – казвам аз.

 

сряда, 15.12.2010 г.

Събрах всичките си увивни растения от терасата (5 на брой) на снопове – някои дълги по 4 метра, че на пролет ни предстои местене в друга къща. (Представи си как щях да си тръгна от тук без жасмините и лозите си!?)

 

неделя, 12.12.2010 г.

Иде Коледа. Седнал съм до елхата си като хипнотизиран от 100 светлинки, червените и златните топки, стъклените играчки и кристалния връх. Никой няма такава елха! :) ... Като съм вън от хипнозата и пропадам във фантазиите си. Там на първо място е лансирането на книгата ми за визията за бъдещото образование: пред кого, кога, как и кога да стане, и още 10 въпроса, очакващи ясен отговор в близките месеци: на 28-и имам среща с хората от издателството. Ще им я предствям заедно с целия контекст около нея, за да мога да ги спечеля за постоянно. Ще им говоря и за Мат Хърн, предвид, че с Гато имат много общо (включително и кореспонденция), а те вече го издават успешно; после за Яков Хект, Лев Толстой и Александър Нийл – от чистите образователи, но и за „Петата дисциплина“ на Сенги, „Нещата като системи“ на Мидоуз, „Малко е хубаво“ на Шумахер и „Разчленяването на нациите“ на Кохр - от системните мислители. Колко станаха? ... 6-7.

- - -

Ето една истинска находка: списанието Wired Italia. То е, обявяват, списание за хората, които работят, за истинските новатори. Ще се абонирам за него веднага... с 1 SMS(!). Така в пощенската ми кутия в началото идния месец ще се срещат Wired (на български свързан с кабел, обжичен), говорещ за супер-иновативните технологии в действие, и "Terra Nuova" (Нова земя) – супер-консервативно, чийто символ верую е свиването, смаляването и завръщането към природните неща, отношения, храни. Един колега ми се чудеше: „Нещо не мога да разбера: ти си минималист и противник на машините, а се кефиш на новаторите от Wired!”. Няма никакво противоречие. Моето е желание, значи и непрестанно търсене на свободата, невъзможна без завръщането ни към естествените, природни механизми за поддържане на динамично равновесие (в естествената природа няма нищо прекалено голямо и няма организъм, който да доминира трайно всички останали!). Новаторството и новите технологии са част от масовото ни осъзнаване и завръщането ни там. Стига да помислим за енергоспестяващите технологии и за ролята на интернет за свободата на общуването ни.

 

четвъртък, 09.12.2010 г.

Тази седмица е нетипична, с почивен ден по средата. Използвах го да сглобя елхата и да пиша книгата ни (авторите сме 5-6) за визията по прииждащото "Ново образование". Става много хубава! :)

В службата успявам да се концентрирам рядко върху някоя конкретна задача. За сметка на това формулирам методи, и изнамирам инструменти, за картографиране на протичащите тук процеси. Харесва ми страшно много и виждам страхотна полза от такава една "карта". Подсказах на шефа, че ще вложа малко от времето си да създам един прототип.

 

четвъртък, 25.11.2010 г.

Задава се повече от една промяна в живота ми :) ... Виждам, че натъжават шефа ми, за което съжалявам. Обаче това е положението.

 

понеделник, 22.11.2010 г.

В службата е все по-интересно: занимавам се предимно с темата за разпространяването на знанието в нашия тим. B-)

След спокоен уйкенд сред книгите, започва тази интензивна седмица.

Ще имам ходене до Триест, да видя дали ще ме запалят достатъчно, за да сменя занаята.

 

неделя, 07.11.2010 г.

С първото си неделно кафе се замислям как статиите на ДеГаус и Шейн се вписват и допълват хубаво раждащата се книжка „За циганите и гаджè”. После фантазирам за съдържанието и вида на книгата ни за „Новото образование”, и за лансирането й сред българската публика. И формулирам една върховна мисъл. :)            (Чети началната страница)

 

неделя, 24.10.2010 г.

Вниманието ми подскача от една тема в друга през час. И все пак нещата, които ме вълнуват повече тези дни, са свързани или с пространния ми коментар за циганските неволи (ще го публикувам скоро), или с темата за ученето и научаването.

По циганските работи имам да пиша още много. Имам да преценявам дали да вкарвам или не там последната си среща с циганин на италианска територия. Случаят е много интересен и показателен, но и деликатен - докосва човешка съдба.

Темата за ученето и научаването пък ми я активира Шери Имедиато от Society for Organisational Learning (SOL) с редовния си тримесечен бюлетин – канеше ме да се абонирам за Reflections и предлагаше 2 забележителни, публикувани там през минали години, статии на Едгар Шейн и Ари Де Гаус. Прочита им възпламени отново размислите ми и желанието ми да представя на българската публика повече съждения от този тип.

Шейн говори за процесите на възприемане на реалността, за раждането на убежденията  и за насилствената им промяна, Де Гаус – за значението и същността на думите уча и научавам. Последният говори за английското learning, което аз до този момент не съм успял да преведа еднозначно. Интересното е, че говори именно за трудността и за неразбирането на значението на тези думи и обяснява, че трудността ми не е нито ненормална, нито случайна: ние просто не знаем. Превода - скоро.

 

вторник 12.10.2010 г.

Върнах една книга във фирмената библиотека и веднага ме изкуши една друга - казва се Change by disign, Промяна чрез дизайн, на Тим Браун. Ако можех да имам 20 свободни часа, в които само да чета!....

 

петък 01.10.2010 г.

Отива си много интензивна седмица. Не, че съм изморен, ама имаше пътуване, здрава работа, учене, разпалена полемика.

Имам 1000 неща за вършене.

 

събота, 25.09.2010 г.

Заел съм се пак да вкарвам в електронен формат нещата изписани из тефтерите през последните месеци. Оказва се, че са доста и че датират дори декември 2009 г. (виж коледните ми мисли от София тук). Но за днес приключих, че навън е приказно - отивам да се разходя до съботния пазар.

 

сряда 22.09.2010 г.

Ден обикновен. :)

 

петък 17.09.2010 г.

... Краят на една трудна седмица.

Заредените през ваканцията ми батерии се бяха изтощили още вчера сутринта... И тази кафеварка или се е скапала, или кафето,  дето й слагам е нещо сбъркано. Не става като хората....

Стигам до извода, че повечето от балконските ми саксии са с изчерпана почва, т.е. че нямат достатъчно хранително вещество, колкото и да ги блъскам с течни торове. Видно беше и от преждевременното им есенно оцветяване. Ако трябва да подменям почвата, ще е много интересно.

 

сряда, 15.09.2010 г.

Отново на работа след лятната ваканция.

 

неделя, 12.09.2010 г.

Пак на италианска територия.

Пътуването ми натук беше толкова бързо и безпрепятствено, че по едно време ми се стори нереално, измислено някак си. Като се започне с купуването на билетите, през чекин в интернет и паспорт контрола (т.е. контрол на самоличността, понеже пътувам с лична карта) и се приключи с прибирането у дома с градски транспорт. Преместването ми от София до Пловдив би ми отнело същото време и би ми струвало почти толкова. Зашеметително! Толкова безболезнено, че ми се струва измислица!

А как ставаше това през 1993-та!... Колко време, нерви и сили, колко документи, пари, че и връзки!? Как съм висял (с дни и нощи!) пред италианското посолство и полицията в Милано!? Как правихме резервации и купувахме самолетни билети на цената на 2-месечни заплати!? Какви комбинации и висене по летища, като минавах през Мюнхен, Виена, Прага, Варшава или... Париж, само и само да стигна на някаква поносима цена!

Разликата с ония времена е шокираща. Трябваше ми денонощие, за да  излезна от този шок. Иначе седнах да пиша за нещата, които ме вълнуваха през моето пребиваване в Родината. Вълнения – дал Бог.

- - -

За първи път в историята на моите прибежки в България не наддавам, ами губя килограми - по-точно 2 кг.! Това е забележително. Роднинските софри този път бяха малко: за 2 седмици 4-5, месото беше рядкост, захарта и захарните изделия липсваха и хлябът бе черен. Единствената пробойна беше... бирата :) Обаче с мярка. През ден-два правех традиционната си гимнастика по Петър Димков.

Мога ли да кажа, че това е исторически прелом? Мисля, че да. Това е исторически момент.

 

понеделник, 06.09.2010 г. /денят на Съединението/

Няма да пиша за Съединението, въпреки че имам какво да кажа. Най-общо то е, че макар този историческият факт да ни е мил по ред причини (най-значимите сред които били, казват, това, че е чисто българско, т.е. самостоятелно, дело; постигане на национално единство; събиране на брат с брата и т.н.), има неща, които едно съединение принципно само влошава.

Така че „Съединението прави силата“, обаче я и концентрира в прекалено малко ръце, което от един момент нататък създава непреодолими препятствия пред свободната инициатива. Стига да се огледаме къде е концентрирана днес силата - властта и парите, и доколко са свободни хората на България да стартират и реализират свои идеи, да се противопоставят и възпират  откровени управленски глупости. То е въпрос и на индивидуален усет и предприемчивост, да. Но кой официално се е наел да се грижи и стимулира тези умения? Оппппала, същите онези, с парите и властта (което понастоящем е същото!). Това обяснява и тази тяхна неохота да го правят (дали са способни, това е друг въпрос).

 

неделя, 05.09.2010 г.

Откакто съм във ваканция, полудявам, че си намам една тетрадчица, в която да пиша. Затова днес грабвам едно блокче с милиметрова хартия (иначе предназначено за скиците на родопската ми къщичка).

От търчането между Кадастър, Община и съд (за важна корекция в кадастралните скици) научих много и за работата на администрацията и съда, и за възможностите на хората от моето планинско село да разбират и следват някакви бюрократични процедури. Срещнах се с техни удивителни интерпретации и съчинения, запълващи логическите им дупки, оставени от обяснимото им неумение да вникват дълбоко в същността на бюрокрацията. Представяха ми добронамерено една безобразно непълна картина от факти, документация, събития и дори настроения, украсени с детайли на границата на човешката фантазия. Така е там в планината.

Таботата е, че животът се усложни много напоследък. Опитите за въвеждане на някакъв ред и у нас – закони, регламенти, кадастър, започнаха да изискват от хората да проявяват умения, които са им далечни и чужди (най-общо някакви познания по частно и административно право, и работата с бюрократи). Традиционният им начин на „уреждане на въпроса“ - с познати, работи само донякъде и е гаранция за страшни бъдещи усложнения. Каналният ред е нещо непознато... И тук аз започвам да се питам длъжни ли са да го познават. Как са живели толкова поколения без кадастър? Как са уреждали наследството и конфликтите си? От какво точно е продиктувана сегашната „въпиюща нужда“ от строг ред? Ами ако не го въведем? Кой ще пострада и кой ще спечели от това?

 

събота, 28.09.2010 г.

Ваканция! :)

Заминавам за България!


сряда, 25.08.2010 г.

На работа съм, но все едно че ме няма. Главата и сърцето ми не са тук. Реят се нейде из книги, новини, филмчета, форуми, фантазии и планове. Не съм тук!

Търсенията ми в последните месеци са изключително резултатни. Отведоха ме до материали, информация и изводи, които затварят кръга ми от усещания и убеждения, предчувствия и факти. Мога ли да претендирам, че съм достигнал до истината?... Да. Мога да заявя, че разполагам с ИСТИНАТА.

Днес усещам по-ясно от всякога пулса на живота и света. Това обаче ми пречи да се занимавам прилежно със служебните си задължения. Понеже разбирам за какво става въпрос, узнавам смисъла на Всичкото и посоката, в която върви човечеството, работните ми задачи ми се струват абсолютно нищожни и съвършено незначими, ако изключим факта (който не е за изключване... засега), че ми дават препитание.

Някой би си помислил, че съм се побъркал. Е добре, нямам никакво намерение да го разубеждавам. Не ме интересува. Този отказ да се аргументирам също е новост - следствие от същата тази моя философска трансформация.

 

четвъртък, 12.08.2010 г.

Вчера правих гроздобер! %-))

Първите 3 грозда от асмата на терасата ми! Каква радост! Каква сладост!!!

 

понеделник, 09.08.2010 г.

Събота и неделя бях в Болония. Много красив град! Много зелен!

Сега обаче са ми разбити краката от ходене. :(

 

вторник, 03.08.2010 г.

В службата е спокойно. Повечето от колегите и клиентите ми са в отпуска. Аз все още не изпитвам голяма нужда от почивка, именно защото не ми е особено натоварено. Имам време за спокоен размисъл и размишлявам много. Всеки ден по много!

Ето вчера четох за народа Хунза, жевеещ нейде из Северен Пакистан и непознаващ болестите. Никаква болест. Никога! Никой! Хей сега ще си купя една книжка за него.

 

неделя, 01.08.2010 г.

Още докато бях в леглото, а може и на сън да е било, формулирах идея: да създам организация подпомагаща фундаментални за осъзнаването инициативи. Такава каквато е италианската Segretario Europeo per le Pubblicazioni Scientifiche. Той има принос за издаването на Capitalizmo naturale – Natural capitalism на Пол Холкен, Амори Ловинс и Л. Ловинс.

Организацията търси и намира фондове, после ги влага в публикации, инсталации и събития, стимулиращи осъзнаването, а? :)

Да погледна www.seps.it или да пиша на seps@unibo.it с въпрос дали ще финансират издаването на български „Малкото е хубаво“ или „Демократичното образование“ или „Регионалните валути“.

 * * *

Имаме един фундаментален проблем – този, че човек трудно казва „достатъчно“, „Достатъчно ми е. Стига.“ Това важи и за обществените структури (Софиийска община, например), където феноменът е още по-вреден. Няма граница на събиранката на пари и на харченето за какво ли не „в името на общото благоденствие“. Срещу извинението, че има още много какво да се прави като че ли няма, и не би могло да има, никакви възражения. То е като обективна даденост, и именно тук е проблемът. Нужно е значи да развенчаем този мит.

Публичната администрация понастоящем върши куп ненужни неща, предприема идиотски проекти само и само, за да развърти едни пари, които да „движат пазара“, хранейки корупцията. Тази практика ще приключи скоро, за да отстъпи място на решения взети от хората в низините – от местните (квартални, ако искаш) общности, - които се събират и решават, ако е нужно дали да предприемат или не инициативата за изграждане на по-голяма инфраструктура. Скоро с централизираните решения ще е свършено.

* * *

За истериите около циганите

Те са емблематичен пример за лавинообразно системно зацикляне от типа „ескалация“. Какво може да озапти тази ескалация? Подаването на повече информация, мисля... За броя на циганите в България, в съответния град, в еди коя си махала, за да могат хората сами да осъзнаят, че е въпрос на изкривена информация. Ето, сега си давам сметка, че Corriere della serra има точно такъв подход – да подава балансирана информация. Балансирана, достоверна информация, за... балансиране на ескалацията. И съобщения за протестите на цигански и други антирасистки организации по повод на генерализирането и подклаждането на расова нетърпимост, и на репликите на България и Румъния, че ако има проблем с циганите, то той е общоевропейски, а не просто български или румънски. Това е... като начало: повече балансирана информация.

Това е то голямата журналистика!

 

 

събота, 24.07.2010 г.

Пристигнаха ми 3 книги на Уендел Бъри. 2 от тях, „Дарът благодатна земя“ и „Тялото и земята“, са книжлета с по една статия на Бъри и досадни предговори на някакви италиански автори. „Възкресението на розата“ обаче е друго нещо - пак е сбор от статии, ала 10-ина и подредени логически.

В общи линии идеите на Бъри ми бяха ясни и преди това. Сега откривам някои вълнуващи детайли и фермерски тънкости. Лайт мотивът е един – загубили сме чувството си за мярка. Не сме способни да кажем „достатъчно“ и „стига“. Мъдростта на здравата логика се е предала на пошлото „повече е по-добре“, което обаче унищожава и земята, и хората. Нужно е пробуждане, за което Бъри дава указания как би могло да стане.

Повече не е по-добре! Красноречиви доказателства за това са изтощената земя, изродените домашни животни, планините с говна и болните хора, войните за петрол и поголовното изсичане на вековни гори. Повече доказателства не са нужни. Както не ни е нужно повече от това „решение“, което първо ни е дрогирало и после ни е направило болезнено зависими и нуждаещи се от него във все по-големи дози.

Чета и виждам как думите на Бъри описват и се вписват в архитиповете динамични системи. Великолепно! :))) „повече от същото“, „границите на растежа“, „прехвърляне на топката“ и решенията им подсказани вече от Мидоуз: приближаване на последствията до причинителя им (замърсителят на реката да черпи вода от по-ниска точка, от тази в която замърсява например), информираност, равняване по постоянни/абсолютни цели, и т.н. (Това си е тема за доразвиване, Павче. Нали виждаш?)

-- след съботния пазар --

По едно време из града ми стана много хубаво. Формулирах една идея, т.е. дадох си сметка за нещо важно. Запитах се защо едни квартали са толкова хубави, други по-малко, а трети са направо грозни. Зависи от зеленината, от наличието или не на дървета, на зелени площи и прохладата, която е в сянката им. Затова ще работя за градската зеленина и за горите, и за градските гори :)

В София ще направя така, че на мястото на гадните работнически квартали да изникнат паркове и гори!

Нови жилища не ще се строят повече. Има достатъчно. Има и много празни, които да поемат хората от работническите квартали, които ще стинем, за да строим отгоре паркове. (Виж темата за Жайме Лернер от събота, 14.08.2010 г.)

 

петък, 23.07.2010 г.

Ще пускам кандидатурата си за една друга позиция все в периметъра на сегашния си работодател. Подсказа ми го един колега, дето се оглежда за някаква друга работа, че му било писнало, понеже знае колко са ми интересни процесите и системите, и представянето им.

На мен не ми е писнало, но отчитам, че е много полезно да си сверяваш часовника с външния свят от време на време. А и 4 годишният ми мораториум върху промените, автоналожен през юли 2006 г., вече изтича. ;)

 

понеделник, 19.07.2010 г.

След огнена събота - празникът на Реденторе във Венеция, и спокойна неделя, започва новата седмица.

 

неделя, 18.07.2010 г.

Вчера бях на празника Реденторе (Redentore) във Венеция. Половин час главозамайваща заря и внушителна процесия на хиляди лодки по Канал гранде, oбаче после прибирането..., с ходенката до Пиацале Рома (от където се взимат рейсовете за „континента“) в тълпата, наблегнала здраво на алкохол и дрога последните 5-6 часа... Картинката припокри хубавото ми впечатление от огненото шоу.

След дотътрянето си до колата ме чакаха 30 км път до Тревизо... Изглежда съм отвикнал да ги правя тези среднощни изпълнения – лягането ми в 4:00 ч. ме извади от драгоценното ми равновесие. Днес е ден за въстановяване - само почивка!

 

петък, 16.07.2010 г.

Ето я днешната ми гениална идея! :)

"Квадратен метър бетон изложен на слънце" – МеБИС, е основата на данък „Прогрес“ или „Унищожена природа“. Данъкът удря собствениците или ползвателите на бетоновото съоръжение. Под „бетон“ се разбира всякаква конструкция изникнала над нивото на земята на мястото на потенциално плодородна почва, т.е. не камък.

Данъкът ще стимулира I. строеж на по ниски съоръжения, II. засаждането и отглеждането на дървета. Във всеки градски квартал ще има поне по един разсадник!  :)

 

четвъртък, 15.07.2010 г. - вечерта

Вчерашните ми мисли се оказват по-трайни от обикновено, та мога и да ги запиша с ден закъснение. Ставаше въпрос за неща по книгата ни „Новото образование според 10 образователни визионери“. Установих, че както съм формулирал заданието си към съавторите, то фактически изисква изказването, обявяването на визия, мисия и първи конкретни стъпки по реализацията на мисията... Много интересно!

Последната ми среща с кривото разбиране по нашенско на логиката и ползването на тези понятия – визия и мисия (при полагането и преследването на важна цел), беше онзиден с прочита на първа страница на проект за важна национална стратегия („стратегия“, пак!?). От тук и идеята да напиша дефинициите им и да ги вкарам в речник-а си и в Речник на образователните термини. После, като коментирам нечия нескопосана формулировка, само да препращам към тях.

И така...

Що е визия

Визия е описание на образа на бъдещето, какъвто е той в най-смелите мечти на автора й. Тя е едно съкровено желание, но и твърдо, неподлежащо на съмнение решение по отношение на бъдещото положение. Визията очертава периметъра на нещото, за чиято реализация авторът е решил да работи. Тя е обява за прииждащото ново, изказана в сегашно време. Визията предизвиква у читателите си пълна картина и образи. Внимание! Не извика ли образи, никаква визия не е!

Що е мисия

Мисия е ролята, която авторът заема в реализацията на визията си. Тя е обявена след визията, защото е нейно отражение и следствие. Говори в сегашно време и първо лице – аз или ние (правим...) Изказана е не толкова като желание, колкото като факт, произтичащ от взето вече решение. Описана е стегнато и по начин, извикащ (отново!) образи в съзнанието на читателя. Не извика ли образи, никаква мисия не е.

 

четвъртък, 15.07.2010 г.

Топло е. Не се диша. А аз ходя пеша от вкъщи до зъболекаря, от там до гарата, после още 10-ина минути. А бих могъл да взимам колата. Обаче нали съм с (екологично)чиста съвест... В службата сме с климатик :)))

 

сряда, 14.07.2010 г.

Изгубих половин час от скъпоценното си сутрешно време в опити да оправя кирилицата на новото си компютърче. Имах 2-3 неща, които държах да запиша, ала ... Реших проблема вечерта.

Сърдечни благодарности и поздравления за чудесната работа на Добри, който в блога си предоставя бърза инсталация на фонетична кирилица в Windows Vista!

 

петък, 09.07.2010 г.

Гледам в службата, всички са облечени спортно (както се обличам аз винаги) а не с риза и вратовръзка:

 - А! Какво става, бе?! Лятото?

 - Не, бе. Петък е. ;)

Тази седмица се изниза много бързо, неусетно даже, може би защото върша много интересни работи... извън службата. Може би и заради разчупването на работното ми време - започвах на два пъти по-рано от обикновеното.

 

събота, 03.07.2010 г.

Пия си кафето и се двоумя да пиша ли нещо, да не пиша ли. И си взимам червеното тефтерче, ако реша да пиша да ми е под ръка. От там изпадат някакви хвърчащи листове, на които съм писал преди месец. Прочитам двете неща (от две различни дати) и започвам пак с двоуменето: да ги набирам ли на компютъра или не, че малко овехтяли ми изглеждат - вече съм написал или прочел продължението, тогавашните ми догатките съм покрил вече с пласт от аргументи и доказателства. Тогава? - Решавам да ги набирам, като ги датирам. Струва ми се, че само така емоционалната и философската ми картина ще са достатъчно пълни за читателите ми и за мен самия.

На работа!

 

петък, 02.07.2010 г.

Темпото в службата поспадна малко. Ала в началото на седмицата беше убийствено.

А  размислите си записвам най-редовно, но в новото си компютърче или в едно червено тефтерче. Преди да ги публикувам в сайта ще се наложи да ги оформя подобаващо.

Реших да пиша книга за "Новото образование", обаче се оказа, че за него ще трябва да напиша най-малко 2: една за раждането и развитието на идеята до днес (която разказва май прекалено много за... Павел Лазаров :-/ ), друга за текущите работи и прекрасното бъдеще, както го виждаме ние, главните "работници". Реших и да преведа 2 чужди книги. С други думи: не скучая.

---

Аз уча - ти учиш - Така ще се казва издателството ми, което ще издаде (като начало) книгите на Сенги, Мидоуз, Хект, Кохр и Шумахер. Решението взех, докато пиех сутрешното си кафе и четях за „създаването на споделена визия“ в „The fifth dicscipline field book”, за опита на южноафриканците със създаването на "Общоафрикански форуми". ... Фантастична работа!

Ще издам първо „Запетая“, за да получа някакви стартови парички, ОК? ;)

 

вторник, 29.06.2010 г.

Днес съм именяк. Празнувам!  :)

Вече виждам края на дъъъъъългото монтиране на кухненски мебели у дома. Остават ми някакви си 2 вратички. Ако не правех редовно гимнастика, сигурно сега щях да съм схванат в ужасна мускулна треска - такова вдихане, смъкване, дърпане, пренасяне, пробиване и завинтване падна. Сега страдат само накои отделни мускулчета (например сгъвача на палеца на дясната ми ръка). А в службата не можех да дишам последните 10 дни.

Пристигнаха ми цели 3 книги на Донела Мидоуз. Започнах да ги чета веднага. И трите! Великолепни!!! Май ще ги превеждам... B-)

 

понеделник, 04.05.2010 г.

Имам страшно много работа... и не изглежда да намалява каквото и да правя и колкото и да съм продуктивен. Но поне със сглобяването на мебелите си от Икеа имам прогрес. Събота и неделя бях отдаден на това.

 

петък, 04.05.2010 г.

Пак в службата.

В България свърших много работа! Видях се със съучениците и с класния ни от техникума. След 20 години! %-)

Срещнах се и с много хубави хора - радетели за същата като моята кауза! Започва да става все по-интересно. :)

 

понеделник, 24.05.2010 г.

Честит празник! :)

Започва празнично тази пълна със събития седмица. Във вторник заминавам за София (ще празнувам абитуриент, ще ходя в Родопите, ще се срещам с ятаци), но преди това трябва да свърша ужасно много работа: половината е в службата, половината у дома.

 

сряда, 19.05.2010 г.

Вуйчо ми си е вече вкъщи! :)

В службата имам толкова много работа, че ми се гади, не зная кое първо да подхвана. А трябва да организирам и отпуската и пътуването си до България.

Запалих се страшно по "Системната динамика" на Джей Форестър и Донела Мидоуз.

 

понеделник, 17.05.2010 г.

Вуйчо ми - човекът, помогнал ми да дойда и остана тук, в Италия, получи инфаркт в четвъртък. За щастие, от всички злини от този род му се е случила най-малката.

Заминах за Милано веднага щом разбрах за тази работа и прекарах там 4 дни, за да бъда опора и на вуйна си. Сега съм отново на работа, но за почивка в последните дни не можеше и да се мисли.

 

четвъртък, 13.05.2010 г.

Пристигнаха ми 2 книги наведнъж. Говорят за "Пътят", за чуждия опит, който ще копирам. (От тях едната е онази на немски.) Трябваше вече да е пристигнала и книгата на Форестър. Докато я чакам, започнах да превеждам една негова фундаментална статия.

 

понеделник, 10.05.2010 г.

Главата ми се е подпалила: чета паралелно 10 книги, купувам други 2, едната от тях дори е на немски, а аз немски не зная. Обаче предусещам нещо велико! Разкриването на път - нашия български път! :) 

Работя усилено по Закона за училището на "Новото образование". Става страшно хубаво!

 

вторник, 04.05.2010 г.

Първата ми хроника от новото малко компютърче. :) Работи. Но май ще му сменям оперативната система, че се включва прекалено бавно. Мисля за Ubuntu. Сега се информирам прилежно дали мога да пиша с новата без проблеми на кирилица.

Пдхващам отново сутришната си гимнастика. Тя е обявена като 7-минутна, но на практика ми отнема повече от половин час, защото след същинската гимнастика си правя лек масаж, студен душ и изчеткване (да бе, като конете ;)) Идеята ми е, че с окрепването на тялото ми ще се засили и имунната ми система и така ще преборя мъчителната пролетна алергия.

 

събота, 01.05.2010 г.

Днеска имаме гости. Първото парти на терасата за сезона! :)

 

понеделник, 26.04.2010 г.

За 3 дни се случиха интересни и важни неща. Петък беше ден за пазарлъци в буквалния смисъл на думата. Спазарих се хазяинът да подмени прозорците у дома и се сдобих, с наддаване в търг, с едно компютърче, което ми беше подпалило главата, понеже е суперкомпактно и ще може да ми е под ръка винаги (за записването и публикуването на поредната ми гениална мисъл например ;)). Съботата беше спокойна за разлика от неделята, когато участвах в Националния форум на Мрежа на демократичните училища в Италия. Мнооооооооооооого интересно! Много хубави хора, твърдо решени да не пращат децата си в традиоционно училище. Направих много ценни контакти.

 

сряда, 21.04.2010 г.

Купих си по интернет книгата на Джей Форестър Urban dynamics и открих софтуера, с чиято помощ се симулира поведението на динамични системи - струва 2.000 евро :-/

Вчера излезна интервюто ми за Mediapool.bg. Приемът му е точно такъв, какъвто го очаквах - малко хора разбират за какво говоря; който го разбира, го одобрява. За мен е много добре така.

 

събота, 17.04.2010 г.

Кога един човек достига до критичния момент и грабва химикалката, за да напише сам нещо смислено по проблемите, които го вълнуват? Не зная, но мога да опиша как е с мен...

Ето, наред с организацията на училищното образование, ме тормозят типичните въпроси за причините за упадъка на моя град. И чета, и търся,  и изнамирам 1000 неща - кое от кое по-интересни. Обаче не спирам да чета: една статия е извикала друга, трета пък препраща към книга, цитираща други 2. И се оказвам затрупан с книги, едни погледнати и изоставени, други привършени, трети със захабени от постоянно прелистване страници. Ала отговорът на оня, началния ми въпрос така и го няма. Или по-точно го няма формулиран достатъчно ясно, убедително и изчерпателно - така, както ми харесва на мен.

И какво сега? Означава ли, че съм единственият, който си задава този въпрос?! Или съм единственият, който е толкова претенциозен към яснотата и убедителността на отговора му?! - Предпочитам да е второто, но дори да е така, това не ме успокоява особено много. Въпросителната си остава болезнено забодена в главата ми. „Какво, за Бога, да направя?!“ Да се ровя в още 100 книги и да ходя на конференции, че току-виж съм срещнал някой знаещ?... Неубедителна работа.

Така въпросите пораждат много други въпроси и еднствената констатация, че нещата са безумно сложни и взаимосвързани... А може и точно на мен да се пада честта да ги изчистя и илюстрирам простичко, и да публикувам изводите си... пък белким стане малко по-ясно как така?!... Може да се окаже, че това е един наложителен етап и че е мой ред да допринеса за разгадаването на загатката. Ето тази хипотеза ме приковава днес над този лист хартия. МОЙ РЕД Е! 

 

петък, 16.04.2010 г.

Източник на днешния ми ентусиазъм е едно четиво, анализиращо и прогнозиращо динамиките в градското развитие (Urban dynamics). Намерих го след усилено търсене из интернет с ключовата фраза социална морфология (която, ако съм разбрал добре, изучава състава и поведението на масите). Автор му е Джей Форрестер, основоположникът на науката Системна динамика.

 

вторник, 13.04.2010 г.

В службата има реорганизация: ставам официално Change Agent - Агент на постоянната промяна :)

Отношението ми към работата неизбежно е повлияно от непрофесионалните ми занимания и интереси, и очевидно това не е останало незабелязано. В момента, в който ме натоварват с новата ми функция, чета 4-5 книги говорещи именно за това: за промяната, за невъзможността да останем статични в днешния динамичен свят, за методите и техниките за непрестанно учене и разбиране на цялото и връзките между елементите му, за създаване на учеща организация.

И ето, че се връщам към "Петата дисциплина" на Питър Сенги, за да направя аналог между типичните системни зацикляния и моята организация и да предприема нещо за подобряване на работата ни. Говори се много за "Споделена визия"... и най-вероятно ще започна от тук.

 

неделя, 11.04.2010 г.

Великденските празници прекарах в България, то се знае. Но както винаги, не успях да почивам пълноценно: все нещо ще има да се прави, да се организира, мъкне, ремонтира, доизкусурява; близък и роднина да се навестява; софри, ядене и пиене и повтаряне по 100 пъти на едно и също, понеже хората питат: "И как е сега там? Вие как сте? Работата върви ли?". "Криза е - отговарям,- хората са умърлушени, но ние, благодаря, сме много добре. Работата върви и е все по-интересна. В България е тежко, да, но всичко ври и кипи, чувства се пулса на живота. А отатъка сме в такива едни гадни коловози, че хората изпадат много лесно в депресия."

Сега отивам да оправям терасата, че зимният вятър отнесе рогозките от лозницата ми...

 

понеделник, 22.03.2010 г.

Когато пътувам до работата с влак, успявам да прочета страничка-две (днес от "Разпадането на нациите"). Средновековните европейски държави, както и държавиците на древна Гъция, били малки и това им позволявало да постигат върховни културни постижения. В големите държави, без разлика модерни или древни, такова нещо нямало, защото  вниманието било приковано изцяло към социалните и икономическите теми... Но защо ли преразказвам? Ето думите на Кохр:

"Не е чудно, че модерното общество - така обсебено от грижата за физическото си оцеляване в условията на задръстващото го стълпотворение (което само си е създало) - отчита постигнатото в сферата на социалните науки, технологиите, хигиената и пр. за най-високото постижение на цивилизацията. Ала цивилизацията няма нищо общо с всички тези неща. Каналите, фурните и баните са неща необходими и полезни за материалния комфорт и колективната жизненост, но те не са постижения на онова, което наричаме култура. Култура е един портрет на ангел или гаврош, който, за да бъде признат на един днешен творец, трябва задължително да съдържа значителен социален заряд, но пък който истинският творец рисува единствено за себе си. Културата е вплетена в катедрали и кули, чиято единствена цел е да бъдат красиви. От социална гледна точка те са съвършено ненужни: човек не може да използва покрива им за паркинг, нито пък брулените им от вятъра помещения за офиси, или великолепните им улуци за чешмички със студена вода. Следователно построяването им вече не е позволено, дори и някой в нашия забързан век намери време и вдъхновение да създаде подобно нещо, чиято единствена стойност е удовлетворението, на собствения му създател или на неговия Бог."

 

сряда, 17.03.2010 г.

Сдобих се с портативно устройство за възпроизвеждане на музика и глас (такова със слушалки). Сега се мъкна из града с него и старото си, което е само диктофон. Като имам настроение и възможност, слушам коментарите и идеите си, които съм записвал преди 5-6 години. После или ги изтривам, или ги преформулирам и ги записвам на новото. (Някои все още са  супер!) Хубавото е, че оттук мога да го прехвърля и съхраня на компютъра си.

Мислех си вместо да пиша на хартия и след това да набирам текста на компютър, да говоря на диктофончето и после да плащам на някого да ми го трансформира в текстов формат. Ще видим.

 

четвъртък, 11.03.2010 г.

Днес бях на едно информационно-търговско мероприятие, организирано от предишния ми работодател. Беше приятно да видя стари колеги. Не ми беше приятно да открия, че представянето им, т.е. комуникативните им умения, са далеч под професионалните. Бившите ми колеги са много по-добри да вършат самата работа, отколкото да обясняват какво вършат. И наистина това са две съвършено различни неща.

---

Вече седмица не правя гимнастика, че ме болят ребрата. И благодатните ефекти от едномесечното ми постоянство започват да си отиват. Жалко... Но пък методът вече е на лице - зная какво да правя, веднага щом се оправя.

 

понеделник, 08.03.2010 г.

Не почетох 3-ти март, няма да почета и 8-ми. Нямам настроение.

Фраснах се много глупаво (и много силно) в един уличен дирек. Крачейки бързо за работа, докато се бях извърнал, да гледам в една витрина дали... джакпотът е още този или не е, понеже можеше да го е спечелил един колега с числата, дето му дадох аз, и... Прассссс! Сега виждам не звезди, ами "старс" (има такива числа в тукашния тото фиш). И ме болят 2-3 ребра, като се движа много или кихам. Страшно тъпа работа! Но ще да е знак да не гледам повече тото-милионите, ами да си копая моята нива.

Вчера ходих да гледам сериозен волейболен мач. Бихме! :)

 

сряда, 03.03.2010 г.

В 08:10 ч., докато бързах да излизам от вкъщи, за цяла една минута останах вцепенен в дилемата "Коя от книгите (3-4 на брой) да сложа в чантата си днес?". Там от вчера са си "Образованието и смисълът на живота" и "Управление на общественото". Дали да не напъхам и "Разпадането на нациите"?

- Абе, колко книги мислиш, че можеш да четеш наведнъж, бе идиот?

- Не знам. Не знам за коя от трите ще имам настроение...

Това, дето ми ми е непрекъснато в главата, е образованието, то се знае. Ама Кришнамурти ("Образованието и смисълът на живота") е прекалено философ, прекалено взискателен към човеците. С него мислим по един и същи начин, обаче като стане дума за действие, за това "какво да правим понеделник сутринта", ползата от него е малка. Липсва му прагматизъм... поне в тази книга.

После, като ще третирам образованието като "общо благо", трябва да изуча в детайли Острьом ("Управление на общественото"), ама не съм я пипал от близо седмица... Кохр пък ("Разпадането на нациите") показва, че именно гигантизма - прекалените размери на нации, институции, обществени формации, компании и градове - е онова нещо, което е в основата на социалните трагедии: "Едно нещо създава проблеми, защото е пораснало прекалено много". Като отнеса тези думи към националната ни Система "Образование", ето че откривам причините за нейното трагично състояние*. Общото образование - първоначално полезно и хубаво (преди 2-3 века), с времето се е превърнало в машина за потискане на любознателността и талантите на децата, станало е могъщ пропаганден инструмент. Системата е станала самоцел. Нейната първа задача вече е самосъхранението, убиващо всякакво критично мислене и свежи идеи (опазил Бог!). "Благоденствието на обществото" е само поизтъркан лозунг и параван за системните игри. А една-две, че и повече, добронамерени личности не са в състояние да променят нищо в системата дори и да се намират на ключови позиции. Системата ги смачква. И така било с всичко разраснало се отвъд определени размери.

Но тогава проблемът не е проблем на образованието, ами е проблем на обществените дела изобщо. Чудесно! Изводът е много важен! Значи не сме ние, българите, идиоти, ами сме подвластни на сложна и съвсем логична схема - именно СИСТЕМА. Къде е изходът тогава? - Смаляване, разчленяване на "мамута". Възможно ли е това, как и на каква цена обяснява Острьом. Тя говори, че цената на мониторинга, контрола и санкционирането на провинилите се, се оказва много често непосилна, затова... (е не съм стигнал още до там).

Измъквам "Образованието и смисълът на живота" и вмъквам "Разпадането на нациите".

 

_________________

*Или не е много редно да говоря за "трагично състояние"?... Та нали кризата идва именно, за да сложи край на тази агония...

 

 

вторник, 23.02.2010 г.

Гимнастиката ме прави железен! :) От 7 мин. я увеличих на 15, като тенденцията е тя да стане 30 мин.

Сдобих се с други мебелчета от Икеа (и вече могат да ме броят сред официалните си монтажисти ;).

Карам курс (дистанционен) за рисуване на... комикси. Просто докато се чудех откъде да изнамеря толкова добър илюстратор за учебника си по "Български език за чужденци", провидението ми изпрати и тази вълшебна възможност.

 

вторник, 16.02.2010 г.

Споделих с електронното издание "Клуб 50+" своите "20 години промени"... Суета.

 

вторник, 09.02.2010 г.

Вкъщи е строителна площадка. Правим изолация на тавана, че да стоплим най-накрая хола си (позициониран на север). В службата приключваме баланса за 2009 г, та са полудели всички. Ситуацията е типична.

Аз съм побеснял да си купувам едно малко компютърче, на което да си пиша винаги, когато ме навести вдъхновението, обаче... ми се струва малко изхвърляне. Та нали си имам един служебен и един личен компютър!? За трети ли да харча пари сега? Не ми стига, че ремонтът на колата ще ми струва майка си и баща си...

 

петък, 05.02.2010 г.

Ежедневната гимнастика ми се отразява фантастичнно. Леките упражнения по 10-ина минути сутрин и вечер, и студената вода са ме стегнали много. И всяка седмица добавям по едно ново упражнение. Вече нама съмнение, че това е точната система за мен. Формулирал я е Петър Димков преди... 80 години!

Благодаря, учителю!

 

понеделник, 11.01.2010 г.

Започнах да правя гимнастика сутрин. намерението ми е да продължа тази практика 41 дни. Оттам нататък се превръщало в навик и изобщо не тежало.

четвъртък, 31.12.2009 г.

В София е ядене и пиене с най-близки хора, и разходки из "стария град" - за мен улиците от "Пиротска" (около "Опълченска") до "Руски паметник" и НДК.

Градът е украсен, ала има нещо твърде тъжно в безлюдието на луксозните централни магазини и в мизерията в подлеза на ЦУМ.

вторник, 29.12.2009 г.

Без да съм планирал срещам стари приятели. За ден срещнах трима! Единият в градската градинка, другите двама в модерен магазин. Също без да съм планирал минах да видя антикварния магазин на Сашо Алексиев на "Цар Асен", където отново разлистих книгата "Преимуществата на българския език пред другите езици". Неописуемо усещане! Да можех някак си да се сдобия с нея, пък и да я популяризирам... Мога да преснимам това-онова, ала цялата... сашо не дава. можело да я даде само ако ще я издавам, цалата. Значи набиране на компютър, оформяне, печат, разпространение - сложна работа.

Но напоследък мисля често да взема да отворя едно издателство. Издателство, което да превежда и публикува "непопулярни" книги. Като начало онези, които съм събрал в библиотеката си, а?... И в гърдите ми става пак топло. Появява се онази вълшебна топлина, която едва ли ще мога да опиша някога с думи; усещане, което ми казва, че това е моето поприще, моята най-дълбока и истинска същност, истинското ми Аз, моето призвание и път. Чудесно! Но какво от това? В състояние ли съм да предприема нещо подобно? И това си е цяла обширна тема за размисъл. Една регистрация на "Издателство Пробуждане" не би трябвало да е нещо много сложно или да струва много. Въпросите са колко точно, кой ще ми помага (доброволно в началото), къде ще се помещава и как ще пласира книгите... и идеите всъщност. Един дюкян е задължителен. Собствен или в сдружение с някой друг? Тези неща са важни: не може фактът, че дюкянът не е твоя собственост, да упражнява познатия паричен натиск: "продажби, та продажби!". Не!

 

петък, 25.12.2009 г. - Коледа

Дядо Коледа ми донесе ръкавици, шал, чантичка и книга ("Гласът на интуицията" на Гиренцер). Отделно от тях в София ме очакваха 3 стари, но подвързани и добили вид на нови книги по български език: за гимназии, за "общообразователни трудово политехнически училища" и за... чуждестранни студенти, и новото списание "Идеи", поместило и моя преводна статия ("Прииждащата образователна революция" на Рон Милър). Колко много подаръци?! какви хубави емоции! Сигурно съм слушал много през изминалата година ;)).

Тъй като послушанието не ми хич е присъщо, май ще да съм слушал в смисъл че ушите, очите и всичките ми сетива са били широко отворени, за да прихванат и най малките сигнали, знаци или едва забележими зависимости - проявление на протичащата промяна.

Слушах много, да, и чух, усетих и намерих ценни подсказвания и истински доказателства за неща предусещани, ала още необясними. Срещнах се с много нови хора и с... истината. Самата Истина, която мнозина казват, че не съществувала и че била неоткриваема, недостижима. През тази година се роди книгата ми - несъмнено много истинска, умряха близки хора - застигнати от окончателната истина, слагаща точка на земната ни книга, но отваряща нова глава в нечия друга. Тук фалшификации не са възможни и тук си  изправен пред безупречната логика на живота, пред самата истина, че всяко твое действие, мисъл, дума, жест води след себе си последствия; и че сме оплетени здраво в мрежа от последствия, чиято плетка заплитаме с раждането си.

 

неделя, 20.12.2009 г.

Наваля един такъв сняг...!?!

Със събуждането си вчера, и преди да съм погледнал още навън, си казах "Натрупал е сняг." - шесто чувство :)

Толкова сняг, откакто живея в Тревизо има за първи път. Много е красиво!

 

сряда, 16.12.2009 г.

Днес ядене и пиене :)

Банкет във Венеция.

 

понеделник, 31.11.2009 г.

Ходя навсякъде с една оранжева папчица, съдържаща програмата на образователното ни министерство за близките 4 години. Чета я и си записвам, веднъж във влака, веднъж в кафенето, забележките и коментарите си с амбицията да я направя поне малко по-ясна и достъпна за хората. Вечер набирам на компютър и доизпипвам писаното през деня. (Скоро ще пратя всичко това на зам.-министърката.) Така от 4 седмици насам.

 

петък, 27.11.2009 г.

Във Facebook ми писа един земляк от Милано. Напълни ми душата с коментар за сайта и книгата ми.

Благодаря ти Митко! :)

 

понеделник, 23.11.2009 г.

На работа съм след кратък престой в София по тъжен повод - отиде си скъпата ни Даниела, Д-р Кривошийкова.
 

сряда, 21.10.2009 г.

Боядисването върви бавно - само през уйкенда и между сбирките с приятели.

Тук е сезонът на панаирите. Всяко градче си има панаир и сега е наш ред. Ядене, пиене и сеир.

 

сряда, 07.10.2009 г.

Боядисвам. Вкъщи е военна обстановка, но пък започва да става много хубаво :)
 

сряда, 30.09.2009 г.

Измина изключително интензивна седмица - за 4 дни (от вторник до петък) трябваше да прибера тиража от печатницата и да лансирам книгата си, да се срещна с ятаци и зам.-министър и да си оправя зъбите. Успях и в трите неща, но колко много се изморих...

 

сряда, 05.08.2009 г.

Гледам да ходя на работа с влак или автобус. Така не се налага да внимавам, да се оглеждам, да натискам педали и да въртя волан, и мога да прочета някоя друга страничка от новите си книги. Днес бях пред дилемата да грабна Толстой или Кодело, които пишат за образованието, или Кохр, който говори за тежестта на прекомерния растеж. Надделя последният.

 

четвъртък, 30.07.2009 г.

Днес е чудно хубав ден! Празнувам :)

 

вторник, 14.07.2009 г.

Сутринта съм станал в 04:30 ч. Трябваше да изпратя на летището едни приятели.

Работя без охота. В главата ми е пак дъндания - чета 10 книги, чакам да ми дойдат по пощата други 2, от интернет ежедневно смъквам по нещо интересно. (Кога ли ще мога да асимилирам всичката тази информация?) Сега съм се запалил да откривам има ли връзка между по-доброто образование и по-добрата работа, или няма. Един професор твърди, че нямало, понеже работодателите заявявали, че имат нужда от много образовани млади хора, ала в крайна сметка им давали мижави задачи, които пò прилягали на по-малко образовани. Объркването ще да е голямо... Ако е вярно, че връзка няма или че е от друг тип, ще ми се разбият всичките теории, но ще съм разбрал, че повече образование далеч не е решението на всички проблеми (... както си мислех допреди време) и ще трябва да го търся другаде. Може би пак в образованието, ала не в това формалното, институционалното, ами в образованието извън училище - у дома, на двора, в киното, при баба и дядо, пред телевизора, в бандата...

 

петък, 04.07.2009 г.

Заминавам за Милано, за да гласувам утре.

 

петък, 11.06.2009 г.

Снощи се разходих до Венеция. Каква красота само! Колко много туристи! Какви грейнали лица! Сега там е най-хубавият сезон, ... ала аз се радвам прекалено рядко на тази чудна красота (може би, защото е прекалено близко?! ... Глупава работа). А венецианците са хора странни. Представи си, островитяни :)

 

сряда, 27.05.2009 г.

Имам много работа. В службата, у дома, в интернет. Навсякъде!

В службата гоним едни срокове, а в интернет строим "Новото образование". У дома - 100 неща.

Чета пак много книги. Толкова много, че не мога да ги преброя точно колко са - може би 6, или 8? Авторите са 2-3-ма, сред които главните са Ернст Шумахер и Иван Илич.

 

четвъртък, 30.04.2009 г.

На работа съм, но все едно ме няма. В момента в главата ми пак е претъпкано с училищно образование, "институции" и  книги, сред които е и моята.

 

петък, 24.04.2009 г.

До Родопите отидох, но с "тишината на планината" не се получи нещо.

В Италия се прибрах в сряда. Тактиката бе да работя само 2 дни преди отново да почивам през уйкенда. Работи.

 

петък, 17.04.2009 г. (разетипетък)

Потеглям за Родопите. :) Да видя състоянието на къщичката си, да се разхождам в тишината на планината, да дишам на воля. Този път взимам със себе си и един приятел, та ако може да си станем съседи.

Като се върнем занасям книгата си за печатане.

 

вторник, 31.03.2009 г.

Пак чета по 5 книги наведнъж. Събудих се сутринта и още с първото си кафе сграбчих едната от тях (онази за света без бедност). Поглъщам страниците й с особена охота, защото откривам там пътя. Пътя! Пътя!

Пак съм на пости, обаче в олекотен вариант. Откакто ми се разхлопа сърцето, точно преди година, си позволявам капка мляко и риба. Всъщност вече не следвам никакъв канон.

 

събота, 07.03.2009 г.

Почивка и четене. Размисли. Размисли. Търся Пътя. Чета една книжка написана като съм бил на 3 годинки и ми е едно такова ... странно. Казва се "Малко е хубаво. Икономиката като че ли хората означаваха нещо", авторът й е Ернст Шумахер - гениален!

Продължавам работата по Новото образование. Диалогът се разраства.

По Великден мисля да съм в София. А! Ама, Майеър спряли полетите от Венеция, моля ти се ... :-/

 

вторник, 17.02.2009 г.

Имам много работа и много идеи, и съм пълен с ентусиазъм, обаче нямам време.

В службата е ужас, работя много и по "Новото образование". Събирам дружина, ... да си събираме акъла и да действаме.

 

четвъртък, 23.01.2009 г.

Като наелектризиран съм.

Подготвям печата на книгата си - "Пробуждане", та всичко останало ми е малко ... в периферното зрение.

Рисувам образованието. Още! Прерисувам го, че ми дойде нов акъл от една страшно хубава книжка (The back of the napkin).

 

сряда, 14.01.2009 г.

Днес е ден за протест!

Не мога да съм на площада, затова съм ТУК.

 

събота, 10.01.2009 г.

Странен ден вчерашният. До обяд нещата бяха нормални, следобяд сякаш всички полудяха, аз включително.

Трябваше да съм си тръгнал от работа в 14:00 ч., задържаха ме до 15:30, понеже било "страшно важно". После, тъкмо преди да тръшна вратата на офиса, се сещам, че съм пропуснал да направя едни операции, без които блокирам работата на половината фирма на другия ден. Събличай се, Павче, пускай компютъра и ... допълнителен час работа.

В библиотеката е пълно с превъзбудени дечурлига (студенти). Все пак успявам да продължа срока на книгата си и да почета малко, въпреки досадния шепот и ритниците, застигащи ме от време на време под масата.

По пътя за вкъщи, незнайно защо и с риск да закъснея за срещата с жена си, решавам да се отбия до един магазин, където бих могъл да открия (вероятността е супермалка!) една машинка за подвързване на документи. Стигам навреме на срещата. Без машинка, но поизнервен. В кварталния ни ресторант шеф и персонал са подивели, може би защото половината от последните са нови. Студено е, а спагетите не се ядат, винцето обаче е добро. Решаваме да отидем на кино без да сме сигурни, че има прожекция по това време. Отиваме и това е. Забравил съм обаче абонаментната си картата, та плащаме "майка си и баща си". Висим 40 мин. с билетите в ръка, а филмът - бедна ти е фантазията! Тя-я-я-я-я-ягост. Мъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъка. "Абе, ква е тая работа, бе?", "... Дали да не си ходим, а?". На 30-тата минута: "Айде чао" с болки в главата и настроение под нулата.  Лудница е. Лудница!

 

 

понеделник, 05.01.2009 г.

Нова година, нов късмет. Много хубав!

Годината ми почва изключително приятно. Без особени усилия и подготовка новогодишната нощ изкарах супер,  неочаквано срещнах хубави хора, веселба. После сняг, почивка, безпроблемно връщане в Италия.

Днес съм на работа. Изненади няма.

сряда, 23.12.2008 г.

Заминавам за България. Ще празнувам там.

 

четвъртък, 04.12.2008 г.

Пак* съм разхвърлял бумагите си из вкъщи, и пак целта е същата - да сложа ред. Очевидно всичко трябва да е пред очите ми, за да съм на ясно с какво разполагам и къде да го слагам. Това преобръщане, прегрупиране, сортиране на материалите по любимите ми теми е станало нещо необходимо и периодично. Откривам също, т.е. преоткривам някое друго интересно четиво.

 

четвъртък, 13.11.2008 г.

Случват ми се вълшебни работи! :)   Хора или неща, за които мисля, се материализират като че ли от нищото!

Вървях си към офиса и си мислех колко е красива есента. И от колко много време не съм обръщал внимание на изяществото на изпопадалите листа. Съзерцавах ги и се наслаждавах на цветовете и грациозния им полет към земята. Реших да събера няколко и да ги закача в офиса си за радост на всички, като в детските години. Замислих се, че нямам скоч. Ай-ай-ай, трябва ми скоч. "От оня най-безцветния!"  Още две крачки и ... ето ти го скоча в тревата! Щях да се побъркам от радост ... и от смях! "Благодаря Ти!" Нищо друго не можах да мисля в онзи момент. Благодаря Ти!

 

неделя, 09.11.2008 г.

Вървя из Тревизо и отбелязвам липсата на далновидност на архитекти и урбанисти - половината от къщите са загърбили юга! В моето идеално градче това не е възможно, както не възможно някоя постройка да засенчва някоя друга!

Следва мързеливо неделно кафе в центъра. ... Пълно равновесие! А имам да работя по градината (обаче това е нещо постоянно) и да боядисвам едно мебелче. Имам да превеждам и редактирам 2 закона, две важни писма до ятаци и едно друго до един учен. Трябва да пиша обясненията за "Схемата на Системата Образование" - от причините за забавянето на нарисуването й до разполагането на всички нейни елементи на точното им място и на отношенията между тях.

 

сряда, 29.10.2008 г.

Сутринта бързах, бързах и, като видях, че закъснявам много, спрях да бързам. "Какво от това, че ще закъснея (за работа)?! Никой няма да умре." Това изречение внесе окончателно спокойствие в душата ми. После бавно-бавно се отправих към службата, отбих се при обущаря, пих капучино ... и така. 

Всеки път като тичам за влака (случва ми се 2-3 пъти в седмицата) си казвам "Абе, Павче бе, тръгни 2 минути по-рано, бе! Как успяваш всеки път да се замотаеш с нещо!? Кажи!" и започвам едни ми ти анализи (пак!)- ум да ти зайде: как човек се напиня максимално само при условие, че счита целта си за достижима: "Щееееее го хвана пустия влак. Само още малко по-бързо да тичам ... Тъпо е да го изпусна за някакви си секунди ... Газ!"

 

понеделник, 20.10.2008 г.

В офиса си съм, но все едно ме няма. Главата ми е другаде - нейде из Родопите, и колегите ми забелязват. ... А аз не крия. Трудно ми е да включа на скорост и това си е.

 

четвъртък, 16.10.2008 г.

Ето ме отново в Италия след 10-дневна почивка в България.

Освен 1.000-та задачки ми се наложи да бъда и екскурзовод (много нескопосан) в "нощна София" за двама колеги италианци. За тях е ясно, но беше впечатляващо и за мен, как се забавляват в столицата в делничните нощи. Истинското откритие бяха дискотеките в Студентски град. (... "Студентски" ?! На хора, учещи във висше училище?! Учещи?! ... ?)

 

понеделник, 06.10.2008 г.

Тръгвам за София. ... Болен :(

Имам да оправям 1.000 неща и да се видя с верни другари.
 

петък, 12.09.2008 г.

Трябваше да съм си тръгнал вече от работа, ала навън се изсипва такъв дъжд че ...! ...!?!

Измина тежка работна седмица. Макар че се прибирах рано у дома, в службата бях на пълни обороти ... за първи път след ваканцията.

Имам да чета 50 книги, да рисувам образованието, да смъквам една маса в гаража.

Много съм горд от новата си библиотека. Ще я пълня с четивата си, по настоящем разхвърляни по всички ъгли на къщата ми.

 

понеделник, 08.09.2008 г.

И този уйкенд бях дърводелец. И градинар! И сега съм с мускулна треска и ... килограм по-лек :)

Терасата ми е джунгла, ... рай. Рай! И всичко това съм го замъкнал до 3-тия етаж аз! ... !? А, ето ги и новите съседи. Дано да са готини.

 

понеделник, 01.09.2008 г.

Уйкендът бях дърводелец. Направих една чудесна голяма библиотека - комбинация от стандартни и нестандартни части. (Беше едно ми ти резане, едно ми ти дупчене, чукане, монтиране, ...!) Тя вече приютява гловоломно растяща маса от нови и нови книги.

Работата е там, че колкото повече търся, уча и разбирам, толкова повече дупки в познанията си откривам. И това стимулира търсенето ми, и ... цикълът се затваря - разпечатките и книгите ми се множат. Последните от тях говорят именно за циклите  акция - реакция*, в основата на всички събития. Темата е за "системното мислене", за взаимодействието на елементите на една система - много сложна и интересна материя, до която стигам в търсенето си на начин да изобразя Системата "образование".

________________

* Намирам, че акция - реакция звучи много по-добре от нашенското действие - ответно действие.

 

понеделник, 18.08.2008 г.

Мислите ми отново се преориентират към обичайните теми - дом, служба, проектите ми за "Новото образование".

На работа потеглям с 2 книги и половината от записките си по темата за Схематизирането на образователната система. Сигурно е, че не ще мога да ги чета всичките, но имам усещането, че съм съвсем близко до "затварянето на кръга"; че ми липсва нещо мъничко, което ще открия ... неочаквано, но с което ще скрепя всичкото. Не желая да пропускам този вликолепен момент, понеже ми липсва някоя от бумагите ми.

 

неделя, 17.08.2008 г.

Ето ме почернял и отпочинал (... и наддал кило и половина).

Ваканцията беше чудесна, неочаквана и богата на впечатления. Открих другото лице на Италия и разбрах, че богатството й съвсем не е съсредоточено на север.

Днес съм на работа, въпреки че е неделя, но пък съм със здрави нерви и приповдигнато настроение.

 

вторник, 29.07.2008 г.

Отивам на море. :)

На море за повече от един ден!
За първи път лятната ми почивка няма да е в България. (Ама май се повтарям нещо.) Не защото съм я разлюбил Българията, ами защото наистина имам нужда от почивка, т.е. никаква организация. Ни-как-ва!

Имам да чета 3-4 книги и да почернявам. :)

 

сряда, 16.07.2008 г.

Бях на кратка ваканция в ... Рим - Вечния град.

Не мога да опиша каква лудница беше и колко километри извървях по толкова типичните му черни павета (ад за всяка жена на токчета!), и ... колко сладолед изядох.

Пътуването до там и обратно пък си беше истинско преживяване. За него май ще пиша друг път. 

 

понеделник, 07.07.2008 г.

Лято - слънце и море ... през уйкенда. През седмицата труд.

За първи път не ще бъда в България през лятната ваканция! За първи път в моя живот!

Отивам в южна Италия при мой приятел. Не е изключено да формулираме и ... бизнес идея. ;)

 

събота, 12.07.2008 г.

Седя в едно хубаво кафене на входа на Тревизо, сърбам ароматно кафе и охлаждам с ледено студена вода, размишлявам без да искам варху това, което ми се случва, и това, което сам създавам.

Върша едновременно 1000 неща, чета 2 списания и 8 книги, пиша 3. Ежедневно преравям интернет в търсене на следа и вдъхновение (още вдъхновение!) за влагане в проектите си. И намирам! Намирам и още как(!), но вниманието ми рядко се задържа върху един аргумент повече от 2-3 часа. След ... физиологичното прекъсване, рядко подхващам същата тема. А нещото, което допреди ден ми се е струвало "разковничето на всички проблеми", отстъпва водещата позиция на друго "страшно важно" нещо, с което ще променям света. Когато решавам да чета например, се намествам удобно и чак тогава посягам към купа от книги. А там са 4-5! ... ! Същото е и с писането: "ОК, за какво ще пишем днес?".

Мисля, че това е състоянието на истинския творец - минимално усилие, никакво напрежение или задължение, само интуиция, въодушевление, усещане за нещата, може би ... любов! Върховно удоволствие от поредното откритие или гениално творение! Фантастично!

 

вторник, 01.07.2008 г.

Нещо не ми се работи...

Лято е и желанието ми за работа никакво го няма. ... Но пък по образованието пиша с удоволствие - въпрос на стимул.

Днес ме пра голям дъжд на тръгване за работата. Наложи се да се връщам вкъщи, за да се преобличам и да ... попивам води. Използвах закъснението си за службата да си платя сметките за ток и газ, смет и телевизията - сумати пари! Сумати пари!?!

 

събота, 14.06.2008 г.

Спокойна събота в края на ужасно интензивна седмица. Едва днес следобед наваксах продължилата месец липса на сън.

В службата бе ад. Сега съм на излизане от тунела, обаче колко тежко ми беше ... Гонихме срокове, а софтуерът запецваше на всяка възможна крачка! Клиентите мрънкат, някои направо се мръщят, но това е положението - с толкова хора, толкова работа. Казах на шефа, че не мога да се справям повече сам с всичко това. Скоро ще му кажа, че спирам да работя повече от полагащите ми часове. Не издържам.

 

понеделник, 02.06.2008 г.

Намирам се в рая :)

Кварталът и къщата ми са парфюмирани от цъфналите жасмини, липи, зокуми и други 10 непознати растения. Косовете пеят от 4 ч. през нощта. Към 8 ч. към тях се включват гугутките и врабците. Терасата ми е една слънчева цветна приказка. Рай! Очаквах тази пролет както никоя друга (може би защото зимата беше доста неприятна и дълга) и сега съм в еуфория.

За вчерашния ден на детето исках да публикувам Схемата на образованието, обаче не стана. Схематизирането на нещата се оказва по-сложно, отколкото си мислех, но пък започва да се получава много хубаво. Предполагам, че Менделеев се е чувствал като мен преди да направи прословутата таблица на химичните елементи - уверен, че едно подредено представяне на всичкото е възможно и неизбежно, и че той е този, на когото се пада честа да го направи точно  сега.

 

вторник, 27.05.2008 г.

Проектирането на Новото образование не ми оставя никакво свободно време. (Дотолкова че се питам дали не започвам да се вманячавам. ... Не-еееееееееее.) Създавам нещо велико! Велико!!!

Посрещам гости - близки хора, които внaсят нови хубави емоции в ежедневието ми. Първо приятели, пристигнали да получат важна творческа награда (събитието заслужаваше по широко отразяване, ала нали ми липсва време ...), после, роднини.

 

четвъртък, 03.04.2008 г.

Хазяинът се вживя прекалено много в ролята си градинар.

В събота ме събуди писъкът на моторна резачка, отнесла вече половината от дърветата около настоящия ми дом. Сега слънцето ще влиза необезпокоявано във всичките ми прозорци. Мъчно ми е за хубавите дървета ... Но какво да се прави!? ... Докато съм под наем ще е така.

Интересна е мотивацията на хазяина. Иска да си постригва тревата с косачката през уйкендите (далеч от жена и деца!). Дърветата правели сянка и пречели на тревата да расте както трябва. ... ?!.

 

петък, 22.03.2008 г.

Днес за мен е почивен ден. Използвам го да напиша нещичко в сайта си, да прочета поне една глава от някоя от започнатите 5 книги и ... да се пострижа. Имам да сглобявам сандък и да лепя ... едни звезди.

Довечера отивам на кино.

 

понеделник, 10.03.2008 г.
Седмицата започва ... дъждовно - пролетна работа. С повишаването на температурите се раздвижва и кръвта ми, смръзнала се бедната от лепкавия тукашен студ. Тази зима ми беше много тежко.

 

понеделник, 03.03.2008 г.

Голям ден и ново начало!

Днес е празник и новостите са 3! Начало на седмицата (но това е банално), начало на живота на окрупнената ни компания с ново име; начало за жена ми - на нова работа.

Използвам случая да започна да идвам в службата на време.

 

четвъртък, 28.02.2008 г. (в работно време)

Днес говорих с шефа: силни и слаби страни, желания, изисквания и т.н. Споделих, че имам склонността да се разсейвам в работно време с разни интересни работи, без да уточнявам ;)

 

неделя, 24.02.2008 г.

С тъга установявам, че 50-те кедрови семенца, които бях насадил в края на декември, са измръзнали всичките. Следвах едни ми ти указания за стратифициране, за изкарване от дълбок покой, за изкарване навън, но май подраних здраво с последната операция. Но може и от типа почва да е - задържа много вода ...

Колко много може да се научи от едно малко семенце обаче! Сякаш ги чувам да ми казват в хор "Всичко с времето си, Павче. Препираш ли се много, бързаш ли прекалено ще оплескаш работата, като с нас." Разбирам, разбирам. Благодаря за урока!

Започвам пак да плувам 2-3 пъти седмично.

 

четвъртък, 21.02.2008 г.

Днес се борих с бюрократите. Подготовката ми се състоеше в събиране на всички книжа, които биха могли да им минат през ум, и в издокарването ми с риза, вратовръзка и тъмносив костюм. На този прийом се научих в Милано, когато ме препращаха по 1.000 пъти от една служба на друга, без да знаят каква точно е процедурата. Това облекло кара един бюрократ да те взима на сериозно: първо да те изслуша внимателно и, второ, да не ти разправя глупости, ако не е сигурен.

Свърших хубава работа и, ако ги нямаше опашките, щях да приключа за 20 мин.

 

вторник, 19.02.2008 г.

Днес празнувам! :)

От ранни зори ми се обаждат скъпи хора, за да ми честитят. Колко е хубаво!?!

Благодаря ви, скъпи мои! Благодаря! 

 

вторник, 12.02.2008 г.

Никакви специални емоции: в работата - много работа, извън работата - дом и семейство. Трябва да започна да спортувам нещо, че в София наддадох цели 3 кила.

 

петък, 08.02.2008 г.

Бях си до България за 10 дни. Времето ми стигна да монтирам новата си кухня; да видя мама, татко и сестрица, и тъщата; да си оправя що-годе зъбите; да си купя 2-3 антикварни книжки и да ... подам жалба до "Паркинги и гаражи" ЕАД за неправомерно налагане на санкция "поставяне на скоба" и ... да получа отговор от изпълнителния му директор Александров, че всичко си е съвсем правомерно.

Ето я и редовната ми сенна хрема.

 

понеделник, 21.01.2008 г.

Излъгах*, т.е. не излъгах, но не бях вкарал в сметките организаторските уменията на жена си. В крайна сметка, отидох и до Болцано, и още по-нататък; видях и панаира, и други интересни места из Южен Тирол (Sьdtirol). Формално бях в Италия, но потопен в култура, архитектура и администрация по-близка до австрийската. Тук всички говорят и италиански, и немски (даже повече немски). Всичко е написано и указано и на двата езика.

Панаирът беше чуден! "Ето - казвах си,- нашият Български път минава именно от тук!" Но за това ще пиша подробно в нарочната тема.

_________

* ... като казвах, че съм се отказал от ходенето на панаира в Болцано.

 

понеделник, 14.01.2008 г.

Мислех да ходя на един много интересен панаир, но се отказвам. Цените на хотелите в Болцано са прекалено високи по това време на годината. Жалко ...

 

понеделник, 07.01.2008 г.

Очевидно ми идва доста нанагорно - не съм си взимал почивка от лятото, имам 10 семейни проекта; служебна и обществена работа - колкото искаш. Идва ми нанагорно! ...!

Пиша това, а сърцето ми пропуска по едно туптене от време на време.

Имах такова нещо (наричах го трепет) като очаквах резултатите си от кандидат-студентския си изпит. От тогава нищо подобно.

Утре отивам на лекар.

 


 

четвъртък, 20.12.2007 г.

Бях стегнал багажа си за пътуването си до София за Коледа и Нова година, но ... трезвата преценка за обема и важността на служебните задачки ме "приземи" - тази година никаква Коледна ваканция. ... И не е изключено и догодина да е така. Такъв е занаятът.

Мъчно ми е за нашите и за снежните софийски улици, обаче ми е спокойно на душата.

 

четвъртък, 15.11.2007 г.

Бях занемарил доста служебните си задачи покрай стачката и сега наваксвам.

Вкъщи лепя стиропор по северните страни, че да не отива зян топлото. Работи!  :)

 

събота, 01.11.2007 г.

Не зная дали съм се вълнувал някога толкова силно за толкова продължително време в моя живот.

Участвах в учителската стачка макар и от дистанция. 1 месец -  равен на години!

Какви емоции само!? Какво израстване, какво неистово търсене на истината, каква солидарност и човечност! Каква сила и какъв дух!? Колко нови приятели и съмишленици!

Роди се нещо великолепно и могъщо!

Благодаря ти Боже!

 

събота, 13.10.2007 г.

Днес обаче боядисвах и чистих, и лепих разни изолации по стените, че зима иде.

Отива си много интензивна седмица. В службата ме товарят с допълнителни задачи, учителите имат нужда от подкрепа, и аз се опитвам да им помагам колкото сили имам. Писма, апели, интервюта ... Идат горещи дни!

 

събота, 06.10.2007 г.

Трябваше да боядисвам прозорци, ама ми се размина :)  Вали!

Използвам случая да подредя идеите в главата си и да напиша нещичко в сайта си.

Събитията в България - учителската стачка и предизборните напъни - монополизират вниманието ми и не ми оставят дори минута време! Забелязва го жена ми, забелязват го и читателите ми (Почти цял месец мълчание!), и някой друг колега.

 

сряда, 26.09.2007 г.

Аз такъв дъжд никога не съм виждал през живота си. И никога не съм бил в центъра на едно истинско наводнение.

Потеглих за работа с колата, но като стигнах на 2 км до офиса, вече се чувствах не в кола, ами в лодка. Казвам си, "Майната му, взимам си половин ден отпуск. Главното е сега да си намеря едно сухо местенце." Но водата е и отпред и отзад. Да се върна вкъщи е немислимо. И ето ме в общинската библиотека, която желаех да посетя откакто я зърнах. Там се залисвах 5 часа с четивата за "Най-добрата образователна система на света".

 

вторник, 18.09.2007 г.

Занимавам се с мъките на учителите. Кой как ги оценява и не ги дооценява. Кой ги псува, защо ги псува. Кои са добрите учители и кои са лошите. Кой са критериите за оценката им. Кои са стимулаторите за добрата им работа.

Това е безкрайна тема!

 

неделя, 26.08.2007 г.

Гладувам. Не от нямане, а за отслабване и прочистване на организма по метода на Лидия Ковачева. Днес е третият ден (от общо 10).

Дневната ми дажба храна е от 800 гр. плодове и 6-7 билкови чая. Олекнал съм с 4 кила.

 

сряда, 22.08.2007 г.

Отново в Тревизо и пак на работа.

Тази година се случи нещо много интересно - като затръгвах за София ми беше малко мъчно, като си затръгвах от София - също?! Дали ще рече, че ми е еднакво добре и тук и там?

 

понеделник, 06.08.2007 г.

Заминавам за България! :)

 

петък, 03.08.2007 г.

В отпуска съм от началото на тази седмица. Другата поемам за България.

Почивката ми за сега се изразява в мързелуване, писане на статии (за които ще разбереш скоро), тенис, плуване и екскурзии из венецианските острови.

 

четвъртък, 26.07.2007 г.

Търся. Експериментирам нещо непрекъснато.

Днес експериментирах нов начин да стигам до службата и, както се случва обикновено, разбирам, че съм пропуснал да взема предвид поне две неща: лятното разписание на рейсовете, липсата на сянка и ... отровния въздух на спирката сутрин. Сега закъснявам за работа прегрял и обгазен, но знаещ наизуст пустото разписание.

 

понеделник, 23.07.2007 г.

Тук е непоносима жега.

Влагам цялата си фантазия в конструирането на ... охлаждащи изобретения у дома - "устройствата" са две покривки "небрежно" метнати на первазите на прозорците, гледащи на запад. По този начин правя сянка и спирам акумулирането на топлината в тухлите през деня. В противен случай те се нагряват до 40-50° C и греят неприятно дома ми докъм 2-3 часа през нощта. За сетен път откривам гениалната непрозорливост на архитект и конструктор!

Чета пак много книги и една от тях говори именно за тези теми. Казва се "Въведение в пермакултурата", авторът е Бил Молисън - австралиец. Поглъщам с особена охота страниците, говорещи за планирането на домашното стопанство, на градината и жилището, така, че да не се налага да харчиш пари за отопление и вентилация. Нито зиме, нито лете! - Върховно!

 

вторник, 17.07.2007 г.

В главата ми е голяма каша. Жена ми казва, че съм гледал като слънчасал, но аз не съм.

Занимавам се с българското образование - търся, питам, чета и обяснявам, и пак търся. И намирам! Намирам и изненади, и фантастични материали дело на истински експерти ... канадски, шведски, английски, български, руски.

Чета 4 книги едновременно. Толкова едновременно, че половин час чета едната, един час другата и докато си почивам прелиствам другите 2.

В главата ми е каша, но усещането за близостта на решенията, които търся с такава страст, е особено стимулиращо. ... Оставил съм се на интуицията си. Събирам информацията и я оставям в главата си да отлежава, ... докато не ме осени поредното гениално откритие. ;)

 

четвъртък, 12.07.2007 г.

Нямам настроение. В София са стреляли по човек, който познавам - Мони Велев. Аз вярвам, че ще оживее!

 

петък, 29.06.2007 г.

Днес съм именяк и празнувам! :)

Откривам, че апостол Павел бил роден с името Савел и първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път от Галилея за Дамаск той е ослепен от видение на Господа. Завеждат го обратно от където тръгнал и след три дни оздравява по чудо. От яростен противник той става най-ревностен разпространител на Христовото учение.

 

сряда, 27.06.2007 г.

Съзнанието и времето ми са заети от темата за учителските претенции за увеличаването на заплатите им. Имат право. Имат право, но не знаят как да си го поискат ... Не че аз знам с точност, но поне се опитвам да отгатна контраудара на некадърните ни управници.

Изписах много в един форум, сега ще публикувам резултатите от дискусиите в сайта си.

 

неделя, 10.06.2007 г.

Пиша много работи. Сега съм подхванал и критериите за неравномерно повишение на учителските заплати, което е много деликатна работа. Получава се много хубаво :)

След малко отивам на екскурзия до близкото градче.

 

петък, 01.06.2007 г.

Тъкмо изпратих едните си гости, ето че пристигат другите. :) Напоследък съм нещо като екскурзовод.
Искаше ми се обаче да имам повече време, за да редактирам и подредя окончателно първата си книга, която най-вероятно ще се казва Най-доброто от “Пробуждане” или Избрано от “Пробуждане” (не съм решил още).

 

четвъртък, 24.05.2007 г.

Пиша книга. ... Тоест събирам всичко публикувано в сайта си на едно място. Подреждам, оформям го графично, редактирам тук-там. Получават се 70 машинописни страници. Това са близо 140 страници, ако са във формат на една стандартна книга. Дали да започна да търся издател? Кой ще ме издава, като му обясня, че същият този материал го има и безплатно в интернет? 

Работа в службата колкото искаш, обаче нямам никакво желание да се занимавам с нея.

 

Милан. Милан! :)

 

понеделник, 21.05.2007 г.

Започвам ведър и отпочинал тази нова седмица.

На резултатите от изборите за европейски парламент гледам с удивително безразличие. Вече е ясно, че тази политическа система и тази демокрация нямат нищо общо с това, което прокламират. Нищо! Ще продължават да печелят лъжци, подляри и мръсници, опиращи се на други мръсници, неграмотници и страхливци, на шизофреници и несретници. (Каква картинка само, а!?) Може би така е по-добре. Не зная, но вярвам, че нещо положително в цялата тази история има. Аз съм на път да го открия. И когато го сторя, ще променя света :)

 

понеделник, 14.05.2007 г.

Имам си скъпи гости от България. Програмата е пълна, но мно-о-о-о-го приятна - днес е ред на кръгчето из Венеция. 

 

понеделник, 07.05.2007 г.

Вече съм здрав :)

Събота и неделя успях да си почина хубаво. Допрочетох една книга, превеждах неща за качеството на образованието, чистих и ... боядисвах ... малко.

 

вторник, 02.05.2007 г.

Вече съм почти здрав. 4-те дни почивка ми се отразиха много добре.

Дойде ми забележително творческо вдъхновение, за което ще се разбере ... скоро, ... вярвам.

 

петък, 27.04.2007 г.

Херпесът ми е добре, в смисъл че си стои необезпокояван и продължава да ме мъчи. Докторът прогнозира 7 дни тормоз. Пак добре че сега се задават 4 поредни почивни дни. (Състрадателни колеги ми обясниха, че херпесът избивал на нервна почва.)

 

четвъртък, 26.04.2007 г.

Херпес дзостер е вирусът на варицела събудил се от дълга дрямка. Спотаил се, разбираш ли, там нейде в тъканите ти (обикновено в костния ти мозък) и се пробужда подмолно като забележи, че си с отпаднал. Цак, и захапва някой твой нерв, с което те кара да умираш от болка. Кожата ти, обслужвана от нещастния нерв, е хипер чувствителна (както като изгориш много здраво на слънце).

Ето, това ми се случва от 4-5 дни насам. Гадното херпесче е на гърба ми, но ме боли цялата дясна страна - от гръбнака до слънчевия сплит, широчината на болезнената зона е една педя. Само да мръдна малко и ... Докторът ми не ми даде болнични, та съм се подпря-я-я-я-ял на бюрото си в службата. Не смея да мръдна.

 

понеделник, 23.04.2007 г.

Почивните дни си ... почивах :)

Четох с възторг една от новите си книжки; опитвах се да внеса ред в библиотеката си (изрезки от вестници, книги, разпечатки, папки, мои статии); градинарствах на терасата си и се разхождах.

 

сряда, 19.04.2007 г.

Отново в Италия - у дома.

Великденската ми ваканция протече както очаквах - повече организация, отколкото почивка. Но отхвърлих много работа. Видях се с близки, контролирах и организирах майстори (... дадох им сумати пари!). Сега успокоявам отново топката ... на собствен терен.

В София се чувствам ... добре, но не особено адекватен. Бързо променящите се условия "на живот" там (повече в негативен смисъл) са направили родния ми град неузнаваем. Затова за София не ще мога да използвам повече думите моята София и моят град. Намирам я ... изпростяла, задръстена с ненормалници и мутри и стотиците им хиляди автомобили. Жалко.

 

четвъртък, 04.04.2007 г.

Потеглям за България!  :)

Какво щастие! 

 

вторник, 03.04.2007 г.

Тази седмица в службата е спокойно. Това ми позволява да прескоча днес до басейна.

Покрай пости и плуване съм отслабнал 4-5 кила;  до заветната кота 83 ми остават други 5.

 

неделя, 01.04.2007 г.

(Не се получи с плуването в събота.)

Днешният ми ден започна с кафе и прегледа на списание "Дом енергия". Исках да си запиша някой от адресите на по-интересните сайтове там, но ... едва пипнал химикалката, мисълта ми се подхлъзва пак към темата за образованието. Изписах 3 странички, но сега е времето за разходката из Тревизо. (Всеки път се изумявам как можахме да изберем такъв хубав град и ... благодаря Богу.)

 

петък, 30.03.2007 г.

Мислех да ходя на плуване днес, но ме навести музата, та написах много в сайта си.

Ще плувам утре. И без това този уйкенд съм сам в Тревизо.

 

вторник, 27.03.2007 г.

Последните седмици полудях от работа. За компенсация в края на седмицата посрещах гости - нови приятели от Япония и Америка. Времето за възстановяването ми е недостатъчно, прекъснах и плуването. Затова предвиждам 10 дни отпуска покрай Великден.

 

сряда, 21.03.2007 г.

Усещам, че натрупвам повече умора, отколкото мога да отработя. А и ходенето ни до Милано в края на седмицата (плюс понеделник) не ми остави достатъчно време за любимата ми мързелива почивка. Сега съм пълен с работа.

 

петък, 09.03.2007 г.

Имам много работа. На практика не се прибирам вкъщи по-рано от 19:30 ч.

Иначе пролетта ми се отразява много стимулиращо: някоя градинарска дейност, редовно плуване за заякване, 1000 идеи и 3 проекта - резултат от неспиращото търсене.

 

сряда, 28.02.2007 г. 

Липсва ми вдъхновение да пиша в сайта си, но не и това да размишлявам. Дори напротив - в следствие на размислите си достигам до изумителни изводи, до прозрения и формулировки, с които вече променям света в желаната от мен посока. Усещането е върховно! Пожелавам го всекиму. 

 

сряда, 21.02.2007 г.

След дълго размотаване тръгвам на плуване - два пъти седмично. "Завръщане към живота!" - мислех си тържествено с първото си потопяване във водата. Планът ми е да отслабна с 4-5 кила преди да премина към кънките и сериозната физическа подготовка.

 

петък, 16.02.2007 г.

Тук са най-хубавите дни на венецианския карнавал. Невероятна работа!

Когато съм си вкъщи, работя по малко по възстановяването на сайта си.

 

понеделник, 12.02.2007 г.

Възстановяването на сайта ми върви бавно. Прекалено бавно.

Тази история с изчезването му може обаче да е за добро - така най-накрая подреждам прилежно всичко написано от мен и ... започвам да мисля за публикуването му на хартия. КНИГА!  В-)

 

петък, 09.02.2007 г.

Незнайни злодеи затриха сайта ми.

Смятам да го възстановя до 2-3-4 дни.

 

сряда, 07.02.2007 г.

Сайтът ми го няма! Не знам защо, но зная, че заедно с него изчезва част от мен. Връзката ми с читателите, с хората които търсят, които се надяват, е прекъсната. Настроението ми е "под нулата". И ..., понеже това не стига, в службата имам други 100 проблема за решаване.

 

понеделник, 05.02.2007 г.

В събота цял ден подреждах една база данни. (Помагах на жена си, милата, затрупана с работа.)

В неделя - една хубава разходка, оправяне вкъщи и ... потопяване в приказния свят на един швейцарец, успял да отгледа първокачествени плодове и зеленчуци на долнопробна почва и без поливане(!). Понеже това не стига, разработил методи за добиване на био-компост (хумус), топла 60° вода с дебит 4 лт на минута и газ метан, достатъчни на едно домакинство, за отопление и готвене, за период от ... 18 месеца. Всичко това постигнал с две ръце, бистър ум, любов към природата и хората, и ... биомаса (клонки, съчки , попадали иглички и други листа) събрана в близката гора. ... !!!!

 

понеделник, 29.01.2007 г.

Главата ми се е подпалила!

Чета по интернет едни ми ти чудесии за постигане на нечувана енергийна ефективност на жилищните сгради, и не мога да си намеря място. Значи можело!? Имало начини да не изразходваме толкова много енергия! (... Да де, ама руснаците тогава? На кой ще пробутват ядрените си електроцентрали и природен газ на такива цени?!) Имало прототипи и изобретения за електроенергия от морска вода, с феноменална производителност. Имало и електрически автомобил с характеристиките на Порше (за жалост и на същата цена), който харчел по стотинка(!) на километър. (Да де, ама нефта тогава? Бензина и нафтата кво ше ги правим? С Лукойл как ше се разберем? А с другите мръсници, дето сеят смърт по земята, за да се докопат до нефтените кладенци?!)

Де да знам ?! ... Де да знам ...!? Главата ми се е подпалила!

 

събота, 27.01.2007 г.

За днес съм обявил забрана (по-модерната дума е "мораториум") върху изискващите усилия дейности. Ако случайно ми се прииска да свърша нещо, добре. Ако ли не, ще се помотвам цял ден както си искам: ще си чета каквото искам, ще се излежавам, ще се занимавам със сайта си, ще се разхождам, ще тъпея или ще размишлявам.

Януари е много дълъг месец. Дълъг и студен, и пълен с работа. Дойде ми малко множко!

 

Понеделник, 22.01.2007 г.

От работа вкъщи, от вкъщи на работа.

Еднообразието и пасивността ми обаче са само привидни - в главата ми съзряват дузина грандиозни проекта (както винаги!), а ръцете ми произвеждат нещо невиждано  – “Запетайката”. За стотен път получавам потвърждение, че погледнато в дълбочина, нищо не е просто. Еле пък препинателните знаци! Но започва да става много, много хубаво.

 

петък, 12.01.2007 г.

Отива си една много интензивна седмица. Нямаше сутрин, в която да не си помисля "Само да дойде събота, ще му се отспя!".

Новият ни дом е една енергийна недомислица, но си давам сметка за това чак сега. Той заема цял един последен етаж на къща. Стените са външни във всички посоки - север, юг, изток, запад - и са съвсем тънки, но са най-тънки зад радиаторите(!?). Стъклата на прозорците са единични; холът е на север; на юг е терасата, но южни прозорци няма, а само врата; от дограмата вее като за световно; в банята има голям прозорец, но няма отдушник - парата кондензира, стича се по прозореца и прави весели локвички. Изобщо ... Тези факти, и прогнозата ми за сметките за газ и ток, ме стимулираха да потърся информация за методите за спестяване на енергията използвана за отопление. Попадам на фантастични неща, с които ще променя света :)

 

четвъртък, 11.01.2007  г.

Имам много работа, имам да пиша много, имам хиляди идеи.

Годината започва много интензивно. Имам усещането, че от нова година до днес са минали месец и половина!??!

 

четвъртък, 04.01.2007  г.

На работа съм и е доста напечено.

На Коледа бях с роднини, на връх Нова година - с пенсионерите от околията на Тревизо в банкетната зала на хубав хотел. Да бях се напъвал, нямаше да мога да подредя нещата така. Просто като се каже празненство по нашенско, означава млади и стари, но повече млади. Тука - ... акъла ми се взе.

По ирония на съдбата, в първите минути на тази първа за България европейска година танцувах валс, вместо Дунавското хоро.

 


2003   2004   2005  2006  2007  2008  2009   2010  2011