Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

Кой съм аз

НОВИНИТЕ ОТ

ДНЕВНИК НА
НОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ

МОЛИТВА

 

 

ДНЕВНИК

вторник, 15.03.2011 г.

Сменям службата и къщата едновременно. Не е много забавно, но не е и тъжно. κϊμ Δνεβνθκΰ

 


КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари
 


постоянни РУБРИКИ

:: ЗапетаяИзбери в ляво

:: Родна реч

:: Речник

:: Методи

:: Българският път

:: Новото образование

:: Системни мисли

:: Малко е хубаво

:: Трафик

:: За циганите

:: Промяната
 


всички МОИ

:: Общност и красота*

:: Поведението на социалните системи*

:: Българският - езикът на бъдещето

:: Образованието и смисълът на живота*

:: Будистка икономика*

:: Другата демокрация*

:: So what? (И какво от това?)

:: По-голям БВП – по-добро образование? – Нищо подобно!

:: За България, Италия, вярата и     благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: Българският път

:: За пътя към прозрението

:: Искам!

:: Цената на енергийната "независимост"

:: Град за всички*


Поръчай сега
 

 Предварително записване за "Пробуждане" - Книгата

 


КРАТКИ РАЗМИСЛИ

:: Разни кратки

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол? 

:: Благодарност

:: Колко сме зле 

 


 

интервюTA и писма

:: За България, бъдете спокойни

:: До един реформист

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

 

АУДИО

:: р. Хоризонт, юли 2010 г. (5Mb)

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)

 


* Преведени автори

:: Леополд Кохр

:: Джей Форестър

:: Джиду Кришнамурти

:: Ернст Шумахер

:: Енрике Пенялоза

:: Арундхати Рой

:: Амартая Сен

:: Вацлав Хавел

:: Жак Тестар

 

 


Чантата с инструментите


Моята кутия
с инструменти

 


Препоръчвам горещо

За да остане природа!
За да остане природа

 

BGVelikden
Българският Великден
 


Новото образование


 

 

 

СПОМЕН

 

Към "Кратки"

 

"Промяна"-та
 

 


петък,
21.01.2011 г.

Първата ми среща с думичката промяна беше в училище, по-точно в техникума, в най-първия час по литература, в който естествено „литературно“ нямаше нищо. Запознавахме се и говорихме за организация: кой как се казва, какво ще учим и по колко, как ще ни изпитват; колко е важно да учим литература – все неща полезни,... мислех си. Беше есента на обикновена социалистическа година, но не социализъм какъв да е, ами „развит“, който още мъъъъъничко и щеше да ни отведе в комунизма, където животът щеше да е песен, понеже щяхме да имаме „от всекиму според способностите, на всекиму според нуждите“, водени от неуморната БКП, водена от неуморния Тодор Живков. Нищо, което да вещае някаква промяна... обаче...

Още с представянето си другарката Деспотова взе страха на имащите естествено предразположение да се страхуват. Разправяше, че имената не били показателни за човека и че не трябвало да се правят някакви прибързани изводи. Вярно, ала в нейния случай името си беше абсолютно показателно. Първото ми впечатление, колкото й да беше прибързано, беше съвсем точно. За да разсее и сянката от всякакъв деспотизъм, другарката Деспотова направи неочакван въпрос-предложение: „Предвид, че тези методи на преподаване и учене са критикувани постоянно, аз съм готова да ги променя. Още утре! Ето, питам ви как. Как вие виждате новите методи? Споделете ги, че да ги обсъдим, и аз ще се съобразя. Кой иска да каже? (10 секундна гробна тишина!) Никой?“ След други 10 секунди, в които огледа всеки от нас, онемелите средношколци, с многозначителния си поглед, добави: „Предложения за промени няма, значи ще се придържаме към установените правила. Щом нямате възражения преминаваме към... [не си спомням точно какво]”.

Заключенията на другарката ми сеструваха толкова логични, че направо й се възхищавах. Бях на 15 години. За мен, както и за всичките ми връстници, вярвам, думата „промяна“ не означаваше нищо (за демокрация не се споменаваше). Никога не ми се беше налагало да променям каквото и да било и още по-малко да разсъждавам как бих желал да променя ученето на литертура в техникума. Не ми се беше налагало да вземам решения, защото разполагах с мама и татко, и куп баби и дядовци, които ги взимаха вместо мен. За в училище да не говорим. За мен животът се състоеше в едно ежедневно откриване на нови и нови неща и хора, и състезание, в което побеждаваше най-добрият, затова тренирах по 2-3 часа на ден. Точка.

Промяната не съществуваше, нито като дума нито като факт. Другарката Деспотова обаче я беше изкарала на бял свят... , за да се легитимира и да получи позволение да практикува учителството си както винаги. Беше ни питала и ние бяхме замълчали. Значи бяхме дали съгласието си. Ако ни беше предложила да се подпишем под позицията си, най-вероятно щяхме да го направим, и пак щяхме продължим посатарому. Нямахме повече основания да не се подчиняваме. Така беше през 1987 г.

Днес, 23 години по-късно (последните 7 от които в непрестанно търсене), вече мога да отговоря на другарката Деспотова, но моят отговор едва ли ще й хареса. Ето, в образованието, за което работя, никой - нито дете, нито възрастен - ще бъде толкова арогантен, че да изисква от някой друг да отговори толкова бързо на толкова сложен въпрос. Напротив, всеки ще е достатъчно съобразителен, искрен и отворен за чуждото мнение, за да чака търпеливо. Всеки е наясно, че търсенето на най-доброто става бавно, но че друг начин освен диалог на практика няма. Новото образование е съградено на базата на непрекъснат искрен диалог – това, което ни беше забранено по „онова“ време и на което се учим вече повече от 20 години.

 


ПОДАРЪК ЗА ТЕБ

 

Наръчник по Природно лекуване и живеене

 

 

Наръчник по природно лекуване и живеене

Петър Димков

 

 

сряда, 12.01.2011 г.

Ето го новогодишният ми подарък за теб, скъпи читателю. Това са 50 страници от безценния оригинален "Наръчник по природно лекуване и живеене" на Петър Димков в 3 тома, издание 1939 г. Книга е преследвана и унищожавана безмилостно от болшевишкия режим, на власт след 1944 г. Ще рече, че от нея са останали единици (за сметка на многобройните й фалшификати). И ето, че една "единица", измъкната кой знае как от болшевишката клада и пропита още с пушека й, ме намира 60 години по-късно на кьошето на "Патриарха" и "Витошка" в София, за да ми каже нещо важно. Нещо много важно, може би жизнено важно - за изцеляването на тялото ми, за да може чрез него духът ми да се материализира и твори възможно най-пълноценно.

Съвестта не ми позволява да задържа за себе си този паметник на човеколюбието. Ето защо сега ти сервирам тези страници, а по-нататък ще добавям и другите, за да застигнат и изцелят и теб, и децата ти. Тези странички обясняват как да преобразиш живота си, посвещавайки всеки ден по 15 минути от времето си само на себе си. Гимнастика + измиване за 15 минути дневно, за да си здрав и пълноценен винаги! Изпитах го, работи безотказно!

Корицата и първите 4 странички са тук. Следващите 45 са тук.

 


НАСТРОЕНИЕ
 

Настроение

 

Честита Нова Година!
Да сме здрави, да сме живи!

 

събота, 08.01.2011 г.

Хороскопите са единодушни: това ще е фантастична за мен година. Разбира се, че ще е фантастична. Разбира се, само че започва със смъртта на много близки хора - хора, които са ме отгледали и оформяли като личност. Плаках но не по гробища или при новините от „Пирогов“ и Милано, не. Плаках при вида на агонизиращата си леля – занулена къде от рΰка, къде от нечовешкото му „лечение“: „Господи, каквото и да е посланието ти към мен в момента, то е по най-жестокия възможен начин. Стига! Моля ти се, стига!“ И Той ме чу. ... За мен смъртта вече е престанала да бъде нещо трагично и тъжно. „Когато разбереш смъртта, ще обикнеш живота.“ бях чел с удивление в една книга. Трагична е болестта, тъжно е изпразненото от смисъл съществуване. Та... да си опичаме главите ние, „живите“! (Но на кого ли ги разправям тези работи?...)

Тази коледна ваканция бе странна, нетипична, крайно емоционална. В първите дни на  годината не знаех какаво да казвам при срещите с близки хора: „За много години!“ или „Бог да прости.“ Тъжните работи се заредуваха с хубавите от Бъдни вечер: юбилей на мама - леля в болница, Коледа сред най-мили хора; инсултът на вуйна и Нова година, после смърт (на 1-ви и на 2-ри), но междувременно срещи (една, че 2, че 3) с лудите глави от „Новото образование“ и с издателството, дето ще издава книгата ни. Тъга и ентусиазъм, тъга и ентусиазъм, тъга и ентусиазъм... нещо се ражда и друг(о) умира. Някакъв полет сред канска мъка. Честита Нова Година! Да сме здрави, да сме живи!...

„Защо, за Бога, човек не може да си отиде без да се мъчи?“ Разбира се, че може и се е случвало. И не пропуснахме да си спомняме как дядо ... си легнал и не се събудил, как баба ... работила-работила в градина пък полегнала и с това се приключило. Обаче такава сладка смърт си е рядкост. Много по-често са агониите предизвикани от незнайно какво. Карма? Изкупление на греховете още приживе? Послание към младите?! Опитвали са се да го обяснят половината от 1000-та религии по земята. Има по едно удобно обяснение за всеки, стига да го потърси, ала болката си е болка. При всички положения на мен ми се струва, че отношенията ни към здравето, болестта и смъртта са доста първобитни, примитивни, варварски дори: нехаем за първото, борим се отчаяно с второто и се страхуваме панически от третото.

Атмосферата беше подходяща да разкажа за споделеното от Маестро Тициано Терцани за неговата борба със „страшната болест“ в „Още едно кръгче не въртележката“ - епохална книга, променила мирогледа и хода на живота ми. „Преведи я на български, Павче! Хората имат нужда от такива четива.“- говори вътрешният ми глас. „Ами, преведи я, де.“ - казва майка ми, „Ще ми се, ще видим“ – казвам аз.


СИСТЕМНИ МИСЛИ

 

 

Завръщането на дърветата
За индивидуалната инициатива в Африка

 

 

петък, 17.09.2010 г.

В последния Монд дипломатик на италиански има много хубава статия за възкръсването на земята в някои африкански страни благодарение на... завръщането на дърветата: на благодатната им сянката; на листопада, хранещ постоянно почвата; на корените им, разрохкващи спечения терен и задържащи животворната влага. Българското издание на вестника (излизащо като притурка на вестник „Дума“) е счело, че въпросният репортаж едва ли ще е интересен за българския читател и не го е включил в последния си брой. Грешка. „Раззеленяването на Сахел” (на английски тук, на италиански тук) е фундамнетална и изключително поучителна статия, трасираща Път. Тя показва важни системни зависимости, които е хубаво да се научим да виждаме и разпознаваме ясно, ако желаем да разберем в дълбочина причините за случващото се, в желанието си да му влияем. Тя говори за индивидуални инициативи и успешното им копиране от дестетки хиляди други, което по същността си е колосална спонтанна, неорганизирана революция... на една земя, забравена от Бога.

Неслучайно Шумахер, Мидоуз и Бъри са били поне от един момент нататък земеделци. Не би могло да е друго яче. Веднъж достигнали до същността на нещата,  до разберането на системите, системните връзки и великолепната логика на природата, притегателната сила на земята става неудържима. Това се случва с мен в момента: набирам информация за методите за отглеждане на коноп – щедра култура доста популярна у нас допреди 50 години, и производството на тъкани и изолационни материали от влакната му. В Италия започват да стават все по-търсени.


БЪЛГАРСКИЯТ ПЪТ

 

 

Българският път IV
Устойчивостта на българското съществуване

 

 

събота, 21.08.2010 г.

Днес е знаменателен ден! Открих важна информация и факт, доказващ правотата на онова ми усещане за Българският път. Това е обясняснението, защо България ще пребъде и ще бъде за пример на цял свят! (Всъщност България би могла още утре да бъде взета за пример, но все още не можем да защитим подобаващо тази моя теза.)

Трябва да действаме без бавене, да доведем до знанието на всички българи, независимо къде по света се намират, тази новина! За мнозина от земляците на българска територия моето въодушевление ще се стори щуротия („Ние сме гладни, болни и на студено, а тоя ми се прави на интересен!? На света пример сме щели да даваме?! Ай, мани се от тука, бе!!“). Не им се сърдя. Погледнато от там, където са, с информацията, с която разполагат, с чувствителността им относно глобалните проблеми и световните тенденции, реакцията им е нормална. Но аз зная неща, които те не знаят!

Хората не знаят - понятие си нямат с какво богатство разполагаме. И през акъла им не минава хипотезата, че парчето земя, наречено България, с природните си ресурси и населението си, с навиците на неговите хора, представлява уникална и завидна комбинация от фактори, която се нарича устойчив модел за съществуване. Ще рече, че ако всички индустриализирани държави сведат икономиките (и консумацията си!) до българските, човечеството ще оцелее. Ако ли не - ще се самоунищожи или ще достигне момент, в който ще се ограничи само да оцелява в агония (няма никакво значение дали това ще се случи след 50, 100 или 200 години). На мен се пада честта да направя достояние на сънародниците си тази новина и аргументите си в нейна защита. Ще ми е нужно време, но ще се справя.

Ще им съобщя новината, ще им разкажа, но ще трябва да им дам и книгите, и информацията, които обясняват феномените. Книгите на Елинор Острьом, Донелла Мидоуз, Сенги, Бърри, Фукуока, Шумахер и Кохр. Ще ги разберат ли? - Да. Може би не веднага... За да им помогна ще ги уча както подсказват Толстой, Нийл, Илич, Херн, Хект и Грийнбърг, та ако не това поколение, то поне следващото да прогледне и разбере за какво точно става въпрос.

* * *

Знаех си, усещах, че Български път има, но не знаех точните му очертания. Правех хипотези и догатки, ала днес вече зная кой е той и откъде точно минава! Минава първо през сърцата и душите на хората, позволявайки им да открият сами смисъла на живота си; после завива към осъзнаването и разбирането на света, и се спуска във фактите, статистиките и тенденциите, които говорят ясно, че така повече не може да продължава (при положение, че желаем да оцелеем като вид, естествено). След това лъкатуши из методите и формулите за устойчиво съществуване („съществуване“, а не „развитие“!), които като по чудо българският народ познава и практикува от време оно,... навсякъде другаде освен в големите градове и  курортите.

Ще ми се наложи да превеждам премного книги, ала моментът е този, не мога да се бавя. С тази генерация ще трябва да работя, а няма време тепърва тя да учи масово чужди езици. Ще намерая помощници, ще превеждаме на български! Ще се учим! И така, ако не нашата генерация, то децата ни да разполагат с всичкото знание и самочувствието, дето ни липсва толкова много днес - то е самочувствие на спасителен пример за цялото човечество! ... Луд ти се струвам?... Ще видим.  B-)

----

Ще пиша писмо на Мартин Лес, баща на моя екс колега Стефан, който разбира много от тези работи, понеже е голяма работа – консултант на 3 правителства и член на Римския клуб. Започнал да пише книга, че хората да се осъзнаели час по-скоро накъде сме се запътили. Ще му пиша, че да се пишат повече книги и да се говори на политиците и на международните организации, за мен е само загуба на ценно време и сили. Да заложим на България, да въздигнем хората й, които да опазят (като начало) земята си такава, каквато е, и да я развеем като байрак пред очите на цялото човечество, като пример и донор на метод. Тогава наистина ще можем да променим нещо. Тогава да!

* * *

Отплеснах се и пропуснах да ти разкрия важното откритие, което ме въодушеви толкова много днес. То е статистика за консумацията, но по-точно за вноса на „виртуална вода“ в страните по света.

 

Един хранителен продукт има нужда от вода за да порасне и озрее, нали така. Та статистиката е за вноса на хранителните продукти барабар с количествата вода, които са „погълнали“. България е на последно място в Европа! Всички други черпят от световните водни ресурси повече отколкото им се полага. Така, макар че пълнят здраво търбуси и банкови сметки, унищожават земята на другите, дето изнасят „виртуалната вода“ като за световно. Така планетата умира. Точка!

 


 

ТРАФИК

 

Общност и красота

Истинските решения на градския трафик в публикация от 1973 г.

Леополд Кохр

 

понеделник, 19 юли 2010 г.
 

Градската безизходица
 

Едно нещо изглежда сигурно, системите за бърз автомобилен транзит - вътрешноградски магистрали и кръстовища на повече нива, не са в състояние да решат по никакъв начин проблема със задръстванията. Те всъщност го влошават допълнително, както е ставало навсякъде, където е била въвеждана подобна система. Може ли някой да ми каже името на град, чието автомобилно движение се е подобрило в последната година? Или в последните 5 години, или 50 години? Няма такъв град.

Причината за това е, че повече пътни артерии неизбежно водят не до по-малък, ами до по-голям автомобилен натиск. И тъй като автомобилният натиск нараства с геометрична прогресия с всяко разширяване на пътната инфраструктура, следователно, вместо да облекчава отровния градски трафик, нововъведението не само го утежнява, ами го утежнява повече от пропорционално.

Нарекох принципа, илюстриращ тази закономерност, „Скоростна теория на пополацията”. Теорията е аналогична на „Количествената теория на парите” и гласи, че масата на пополацията расте не само с прибавянето на нова единица към числеността й, но и с повишаването на скоростта, с която циркулира стабилната й в количествено отношение пополация.

Подчертавал съм неведнъж, че истинският проблем на нашето време не е този с числовото, ами със скоростното пренаселване. И това обяснява как така прогнозите на урбанистите за растежа на която и да е градска пополация, са били винаги и безнадеждно сбъркани, дори когато са предвиждали някакво повишение на числеността й: урбанистите не престават да игнорират далеч по-значителната ефективна или ускорена пополация - което е числовата пополация умножена по скоростта, с която се движи.

Едно повишаване на ефективната пополация означава повишаване на автомобилния натиск. Повишен автомобилен натиск повишава нуждата от допълнителни системи за бърз транзит. Новите системи за бърз транзит водят до още по-голямо увеличение на ефективните/ ускорените размери на пополацията. В резултат на това, веднъж навлезли в този спираловиден процес, никакви допълнителни съоръжения не могат да се справят с постоянно повишаващата се нужда, създадена от... същите тези съоръжения. Това е причината всяка нова система за бърз транзит в градовете, разрастнали се отвъд определена граница, не само да не подобрява, ами да влошава още повече пътните условия - същите тези, които е трябвало да подобри.

 

>> цялото >>


КРАТКИ

 

Към  "Малкото е хубаво" в английската Уйкипедия

 

 

Защо малкото е хубаво

 

 

 

понеделник, 17 май 2010 г.

Проблемите с автомобилния трафик са  "Решения, които се провалят" - типичен случай на системи, в които имаме зацикляне от типа решението предизвиква (нужда от) още по-голямо количество от "решението". Автомобилите първо правят дистанциите достижими, после достижимите дистанции изискват автомобили и така до полуда. Същото е с по-широките улици в града, които привличат повече трафик, след което по-интензивния трафик повишава нуждата от по-широки улици. Други примери за същия тип системна зависимост са наркоманията, алкохолизма, затлъстяването, а във фирмения живот - зависимостта от консултанти. (Всичко това си мислех, докато карах колата към службата днес.)

- - -

Една обществена структура е полезна само до момента, в който е разбираема за хората, които засяга. Стане ли прекалено трудно разбираема за хората, тази първоначално полезна структура става вредна, а външността й става параван за множество провали, тровещи и творците им и потърпевшите им, т.е. всички нас. Завихря се водовъртеж от страх, дребни сметки и некомпетентност, който може да бъде спрян само с премахването на въпросната структура или, в много редки случаи, с раздробяването й на части с по-прозрачно поведение.

Ето защо или ще се научим всички да разбираме тези сложнотии, или ще се наложи да ги раздробяваме. Но едното не изключва другото :). Малкото е хубаво, защото е разбираемо.

 

 


КНИГИ

Към книгата в Google

 

Малкото е хубаво

 


 

 

понеделник, 22 март 2010 г.

Когато пътувам до работата с влак, успявам да прочета страничка-две (днес от "Разпадането на нациите"). Средновековните европейски държави, както и държавиците на древна Гърция, били малки и това им позволявало да постигат върховни културни постижения. В големите държави, без разлика модерни или древни, такова нещо не можело да се случи, защото  вниманието било приковано изцяло към социалните и икономическите теми... Но защо ли преразказвам? Ето думите на Кохр:

Не е чудно, че модерното общество - обсебено от грижата за физическото си оцеляване в условията на задръстващо стълпотворение (което само си е създало!) - отчита постигнатото в сферата на социалните науки, технологиите, хигиената и пр. за върхово постижение на цивилизацията. Ала цивилизацията няма нищо общо с всички тези неща. Каналите, фурните и баните са неща необходими и полезни за материалния комфорт и колективната жизненост, но те не са постижения на това, което наричаме култура. Култура е един портрет на ангел или гаврош, който, за да бъде признат на един днешен творец, задължително трябва да носи значителен социален заряд, но пък който истинският творец рисува единствено заради себе си. Културата е вплетена в катедрали и кули, чиято единствена цел е да бъдат красиви. От социална гледна точка те са съвършено ненужни: човек не може да използва покрива им за паркинг, нито пък брулените им от вятъра помещения за офиси, или великолепните им улуци за чешмички със студена вода. Следователно изграждането им не е повече позволено дори някой в нашия забързан век да намери време и вдъхновение да създаде нещо подобно - единствено за собствено удоволетворение или за възвеличаване на своя Бог.

   

 

 

 

Новините от:

БТА

Дневник News.bg

Черно море

Всеки ден

Aktualno.com

 

                     
Анализи и коментари от:

 

 

MEDIA TIMES REVIEW

 

Investor.
bg

Econ.
bg

Гласове

други връзки

                     
"Дружината":

"В беседката" на
Иво Инджев

"Записки на реформиста"
Радан Кънев

 

"Свободата"
Едвин Сугарев
 

 

       

 

Специално внимание:

Демократи за Силна България
ДСБ

Новото образование - Официален сайт

Философия на ежедневието Форум "Образование" в Bglog.net

 

 Полезни връзки : Генерално консулство на България в Милано Изпрати SMS в
България с M-Tel
Обръщане на кирилица ... Инструмен-
тариум

 

 

 

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч.

 

за сигнали, коментари и идеи ми пиши на
пощата ми