Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

Кой съм аз

НОВИНИТЕ ОТ

ДНЕВНИК НА
НОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ

МОЛИТВА

 

 

ДНЕВНИК

неделя, 24.10.2010 г.

Вниманието ми подскача от една тема в друга през час. И все пак нещата, които ме вълнуват повече тези дни, са свързани или с пространния ми коментар за циганските неволи (ще го публикувам скоро), или с темата за ученето и научаването.

По циганските работи имам да пиша още много. Имам да преценявам дали да вкарвам или не там последната си среща с циганин на италианска територия. Случаят е много интересен и показателен, но и деликатен - докосва човешка съдба...

κϊμ Δνεβνθκΰ

 


КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари
 


постоянни РУБРИКИ

:: ЗапетаяИзбери в ляво

:: Родна реч

:: Речник

:: Методи

:: Българският път

:: Новото образование

:: Системни мисли

:: Малко е хубаво

:: Трафик

:: За циганите
 


всички МОИ

:: Общност и красота*

:: Поведението на социалните системи*

:: Българският - езикът на бъдещето

:: Образованието и смисълът на живота*

:: Будистка икономика*

:: Другата демокрация*

:: So what? (И какво от това?)

:: По-голям БВП – по-добро образование? – Нищо подобно!

:: За България, Италия, вярата и     благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: Българският път

:: За пътя към прозрението

:: Искам!

:: Цената на енергийната "независимост"

:: Град за всички*


Поръчай сега
 

 Предварително записване за "Пробуждане" - Книгата

 


КРАТКИ РАЗМИСЛИ

:: Разни кратки

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол? 

:: Благодарност

:: Колко сме зле 

 


 

интервюTA и писма

:: За България, бъдете спокойни

:: До един реформист

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

 

АУДИО

:: р. Хоризонт, юли 2010 г. (5Mb)

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)

 


* Преведени автори

:: Леополд Кохр

:: Джей Форестър

:: Джиду Кришнамурти

:: Ернст Шумахер

:: Енрике Пенялоза

:: Арундхати Рой

:: Амартая Сен

:: Вацлав Хавел

:: Жак Тестар

 

 


Чантата с инструментите


Моята кутия
с инструменти

 


Препоръчвам горещо

За да остане природа!
За да остане природа

 

BGVelikden
Българският Великден
 


Новото образование


 

 

 

КРАТКИ

 

Към "Кратки"

 

Ред или свобода?
Кое е за предпочитане? Кога?

 

 

неделя, 05.09.2010 г. (от дневника ми)

Откакто съм във ваканция, полудявам, че си намам една тетрадчица, в която да пиша. Затова днес грабвам едно блокче с милиметрова хартия (иначе предназначено за скиците на родопската ми къщичка).

От търчането между Кадастър, Община и съд (за важна корекция в кадастралните скици) научих много и за работата на администрацията и съда, и за възможностите на хората от моето планинско село да разбират и следват някакви бюрократични процедури. Срещнах се с техни удивителни интерпретации и съчинения, запълващи логическите им дупки, оставени от обяснимото им неумение да вникват дълбоко в същността на бюрокрацията. Представяха ми добронамерено една безобразно непълна картина от факти, документация, събития и дори настроения, украсени с детайли на границата на човешката фантазия. Така е там, в планината.

Работата е, че животът се усложни много напоследък. Опитите за въвеждане на някакъв ред и у нас – закони, регламенти, кадастър, започнаха да изискват от хората да проявяват умения, които са им далечни и чужди (най-общо някакви познания по частно и административно право, и работата с бюрократи). Традиционният им начин на „уреждане на въпроса“ - с познати, работи само донякъде и е гаранция за страшни бъдещи усложнения. Каналният ред е нещо непознато... И тук аз започвам да се питам длъжни ли са да го познават. Как са живели толкова поколения без кадастър? Как са уреждали наследството и конфликтите си? От какво точно е продиктувана сегашната „въпиюща нужда“ от строг ред? Ами ако не го въведем? Кой ще пострада и кой ще спечели от това?... И така

Кой ще пострада и кой се ще спечели от реда в собствеността на земята

Нека да поясня, че преди 6-7 години имах едни спастрени парици. Щяха да ми стигнат да купя 5 хектара земя близо до град Рила, кюстендилско, с намерение да правя лозе. Не го направих, защото не можах да купя земята: собственост с такива размери не съществуваше. В най-добрия случай се говореше за 4-5 дка. Това означаваше разговори с поне 10 семейства и събирането на всички наследници на починалите стари; после преговори с тях и чак тогава, ако всичко вървеше гладко,  покупка. Естествено не разполагах нито с всичкото това време, нито с допълнителни пари. Бях сметнал, че ще са ми нужни година и половина време за тичане и увещаване, през която не бих имал какъвто и да е доход. Щах да правя инвестиция, да, но спастрените ми парички нямаше да стигнат да живея някак си и да преследвам успешно целта си. Така че – нищо. Останах си с мечтите, но положението щеше да е съвсем различно, ако го имаше редът, раждащ се днес с националния кадастър.

(следва)


СИСТЕМНИ МИСЛИ

 

 

Завръщането на дърветата
За индивидуалната инициатива в Африка

 

 

петък, 17.09.2010 г.

В последния Монд дипломатик на италиански има много хубава статия за възкръсването на земята в някои африкански страни благодарение на... завръщането на дърветата: на благодатната им сянката; на листопада, хранещ постоянно почвата; на корените им, разрохкващи спечения терен и задържащи животворната влага. Българското издание на вестника (излизащо като притурка на вестник „Дума“) е счело, че въпросният репортаж едва ли ще е интересен за българския читател и не го е включил в последния си брой. Грешка. „Раззеленяването на Сахел” (на английски тук, на италиански тук) е фундамнетална и изключително поучителна статия, трасираща Път. Тя показва важни системни зависимости, които е хубаво да се научим да виждаме и разпознаваме ясно, ако желаем да разберем в дълбочина причините за случващото се, в желанието си да му влияем. Тя говори за индивидуални инициативи и успешното им копиране от дестетки хиляди други, което по същността си е колосална спонтанна, неорганизирана революция... на една земя, забравена от Бога.

Неслучайно Шумахер, Мидоуз и Бъри са били поне от един момент нататък земеделци. Не би могло да е друго яче. Веднъж достигнали до същността на нещата,  до разберането на системите, системните връзки и великолепната логика на природата, притегателната сила на земята става неудържима. Това се случва с мен в момента: набирам информация за методите за отглеждане на коноп – щедра култура доста популярна у нас допреди 50 години, и производството на тъкани и изолационни материали от влакната му. В Италия започват да стават все по-търсени.

 


СИСТЕМНИ МИСЛИ

 

 

За... циганите

 

 

вторник, 13.09.2010 г.

С радост откривам, че българската редакция на Дойче Веле е доста активна по темата и изразява със съвсем минимални различия моята позиция (щракни тук).

* * *

петък, 27.08.2010 г.

Темата за циганите ми е много на сърце. Може би защото целият този расизъм, омраза и плиткоумие по форумите (тук, тук и тук например) са израз на тотална липса на дълновидност, на системно мислене.

Аз решения готови за приложение нямам. Но не се срамувам да го кажа, да го призная, демек. Обаче по нашенско не е модерно да се правят такива признания. Изстрелват се познатите хитлеристки решения, в ответ на които наивни хуманисти изкарват редовните си аргументи... И все същата работа. Дали пък да не напиша аз една книга за възможните решения на циганската сага? ... За разбиване на предразсъдъците, за размонтиране на конструкциите на лесните решения, с една-две хипотези как би могло да стане или поне какво би ни доближило до едно по-хуманно съществъване и за нас и за циганите. (Аз не мисля, че те държат да живеят като скотове. Това е абсурд!)

Да разкажа за моите допири до циганите с очарованията и разочарованията.

Да бъда максимално искрен! Да наричам нещата с истинските им имена! Ако ще има мерки срещу/относно циганите, да се казват именно „Политика за циганите“ или „Политика за намаляване на раждаемостта на циганите“, а не някакви завоалирани шмекерии. Ето, заради смелосттта и прямотата му, французинът Саркози заслужава адмирации. Не, че не можеше тихомълком да депортира към София и Варна по някой друг катун. Но има куража да заяви какво ще прави (добре де, то е и за събиране на вътрешни симпатии на радикализираната маса) и да извика „Имаме проблем с циганите“ и „Ще го решаваме без много много да се съобразяваме с когото и да било“ - типично по френски, бих казал.

„Непознатите познати“ ще се казва книгата ми. Ще говори и за системната истина, че игнорирането на проблемите на този етнос е гаранция, за периодични изригвания на расистки вулкани. Не можем да живеем добре, ако циганите не живеят добре. Гетΰ и концлагери не може да има. Те не са решения. Не и системни!

Книгата ще информира:

  • колко са и къде са отседнали

Според последното официално преброяване от 2001 г. броят на циганите в България е около 375.000. Някой казваше, че това преброяване не било международно признато. Според италианския вестник "Corriere della sera" от петък, 30 юли, Съветът на Европа счита (без данните да са официални!), че циганската популация в българия е 650.000 човека.

Статията в "Corriere della sera" е придружена от графика показваща европейските страни с популация (предполагаема!) над 100.000:

---------------------

Държава - Попул.ром ---- Население

UK - 300.000 --- 61.565.422

Германия - 100.000 --- 82.166.671

Чехия - 225.000 --- 10.368.946

Словакия - 420.000 --- 5.405.743

Русия - 725.000 --- 140.873.647

Франция - 400.000 --- 62.342.668

Унгария - 600.000 --- 9.992.662

Италия - 140.000 --- 59.870.123

Испания - 700.000 --- 44.903.659

Сърбия - 600.000 --- 8.045.008

Албания - 100.000 --- 3.639.453

Румъния - 1.800.000 --- 21.274.730

Македония - 165.000 --- 2.042.484

Украйна - 225.000 --- 45.708.081

България - 650.000 --- 7.544.581

Гърция - 215.000 --- 11.161.335

 

Източник: Съвета на Европа

  • с какво се препитават

  • какво предпочитат да правят

  • поп колко деца и аборти правят и защо /статията на Илонка Томова/

  • ще има и снимки от гетата, от просяците и сополивите хлапета.

 Ще лансирам и една хипотеза за излизане от дупката - да изпращаме цигани да учат в чужбина. Да видят съвсем сами, а не с катуна каква е хавата. Дали ще се навият?


БЪЛГАРСКИЯТ ПЪТ

 

 

Българският път IV
Устойчивостта на българското съществуване

 

 

събота, 21.08.2010 г.

Днес е знаменателен ден! Открих важна информация и факт, доказващ правотата на онова ми усещане за Българският път. Това е обясняснението, защо България ще пребъде и ще бъде за пример на цял свят! (Всъщност България би могла още утре да бъде взета за пример, но все още не можем да защитим подобаващо тази моя теза.)

Трябва да действаме без бавене, да доведем до знанието на всички българи, независимо къде по света се намират, тази новина! За мнозина от земляците на българска територия моето въодушевление ще се стори щуротия („Ние сме гладни, болни и на студено, а тоя ми се прави на интересен!? На света пример сме щели да даваме?! Ай, мани се от тука, бе!!“). Не им се сърдя. Погледнато от там, където са, с информацията, с която разполагат, с чувствителността им относно глобалните проблеми и световните тенденции, реакцията им е нормална. Но аз зная неща, които те не знаят!

Хората не знаят - понятие си нямат с какво богатство разполагаме. И през акъла им не минава хипотезата, че парчето земя, наречено България, с природните си ресурси и населението си, с навиците на неговите хора, представлява уникална и завидна комбинация от фактори, която се нарича устойчив модел за съществуване. Ще рече, че ако всички индустриализирани държави сведат икономиките (и консумацията си!) до българските, човечеството ще оцелее. Ако ли не - ще се самоунищожи или ще достигне момент, в който ще се ограничи само да оцелява в агония (няма никакво значение дали това ще се случи след 50, 100 или 200 години). На мен се пада честта да направя достояние на сънародниците си тази новина и аргументите си в нейна защита. Ще ми е нужно време, но ще се справя.

Ще им съобщя новината, ще им разкажа, но ще трябва да им дам и книгите, и информацията, които обясняват феномените. Книгите на Елинор Острьом, Донелла Мидоуз, Сенги, Бърри, Фукуока, Шумахер и Кохр. Ще ги разберат ли? - Да. Може би не веднага... За да им помогна ще ги уча както подсказват Толстой, Нийл, Илич, Херн, Хект и Грийнбърг, та ако не това поколение, то поне следващото да прогледне и разбере за какво точно става въпрос.

* * *

Знаех си, усещах, че Български път има, но не знаех точните му очертания. Правех хипотези и догатки, ала днес вече зная кой е той и откъде точно минава! Минава първо през сърцата и душите на хората, позволявайки им да открият сами смисъла на живота си; после завива към осъзнаването и разбирането на света, и се спуска във фактите, статистиките и тенденциите, които говорят ясно, че така повече не може да продължава (при положение, че желаем да оцелеем като вид, естествено). След това лъкатуши из методите и формулите за устойчиво съществуване („съществуване“, а не „развитие“!), които като по чудо българският народ познава и практикува от време оно,... навсякъде другаде освен в големите градове и  курортите.

Ще ми се наложи да превеждам премного книги, ала моментът е този, не мога да се бавя. С тази генерация ще трябва да работя, а няма време тепърва тя да учи масово чужди езици. Ще намерая помощници, ще превеждаме на български! Ще се учим! И така, ако не нашата генерация, то децата ни да разполагат с всичкото знание и самочувствието, дето ни липсва толкова много днес - то е самочувствие на спасителен пример за цялото човечество! ... Луд ти се струвам?... Ще видим.  B-)

----

Ще пиша писмо на Мартин Лес, баща на моя екс колега Стефан, който разбира много от тези работи, понеже е голяма работа – консултант на 3 правителства и член на Римския клуб. Започнал да пише книга, че хората да се осъзнаели час по-скоро накъде сме се запътили. Ще му пиша, че да се пишат повече книги и да се говори на политиците и на международните организации, за мен е само загуба на ценно време и сили. Да заложим на България, да въздигнем хората й, които да опазят (като начало) земята си такава, каквато е, и да я развеем като байрак пред очите на цялото човечество, като пример и донор на метод. Тогава наистина ще можем да променим нещо. Тогава да!

* * *

Отплеснах се и пропуснах да ти разкрия важното откритие, което ме въодушеви толкова много днес. То е статистика за консумацията, но по-точно за вноса на „виртуална вода“ в страните по света.

 

Един хранителен продукт има нужда от вода за да порасне и озрее, нали така. Та статистиката е за вноса на хранителните продукти барабар с количествата вода, които са „погълнали“. България е на последно място в Европа! Всички други черпят от световните водни ресурси повече отколкото им се полага. Така, макар че пълнят здраво търбуси и банкови сметки, унищожават земята на другите, дето изнасят „виртуалната вода“ като за световно. Така планетата умира. Точка!


 

За еду-дневник

 

неделя, 15.08.2010 г.

Чета Мат Херн. Бива си го! Но много повече като критик и активист в образованието, отколкото като урбанист. В последанта област не успява да бъде чак толкова оригинален. Във „Field dey. Getting Society Out of School” (което на нашенски би звучало „Ден за практика. Измъкване на обществото от лапите на училището“) говори много хубаво за смисъла от образованието и за дефиницията за „образован човек“; цитира Лев Толстой и някакви американски учени. По една случайност до тази книга се мъдреше разпечатката на „Meaning of Education” на Даниел Грийнбърг – създателя на Sudburry Valley School, която излапах веднага щом изоставих Херн. (Чета по сто неща наведнъж. Така че подхващам и изоставям някоя книга без особени причина и ред.)

Доводите за безсмислието от задължителното образование са силни. Подсилват ги смръзяващите кръвта статистики и описания на лесното предписване на психо-медикаменти на деца с диагноза „Повишена активност“ или „Липса на концентрация“ в северноамериканските училища. Чудовищно!!!

 


 

Ферагосто

 

неделя, 15.08.2010 г.

За първи път библиотеката ми добива някакъв по-окончателен вид. След половин ден работа книгите ми изглеждат подередени по теми. Случва за първи път!

Имаме значи по една секция за

·        Системното мислене и Малко е хубаво,

·        Хумусът, опазването на почвата и устойчивото земеделие,

·        Българският език и граматика,

·        Властта и журналистиката;

·        Ефективната комуникация,

·        Фалшификацията на българската история,

·        Политически манипулации и фалшификации,

·        Безмерното човеколбие на Петър Дънов, Лидия Ковачева, Петър Димков и Ванга,

·        Смисълът и същността на живота в Разговори с Бога и  Анастасия,

·        същото в една поредица на Д-р Морели,

·        Образователната революция по света и у нас,

·        Пасивен дом, възобновими енергии и урбанистика.

 После една лавици с художествена литература, речници и... готварски книги.


СИСТЕМНИ МИСЛИ

 

Стабилен поминък и ентусиазъм

(Размисли в търсенето ми на Пътя)


 

неделя, 01 август 2010 г.

Не мога да правя пари от превод и продажби на хубавите книги, дето съм ги насъбрал в библиотеката си. [Внимание! А ако са повече книги? А ако са всичките? Ако работим повече доброволци ентусиасти в един хубав офис (или дом, предоставен гратис?!), където да превеждаме, редактираме и вършим всичката издателска работа?] И защо американците да могат, а аз не? ...?!! Ето защо: break even point[1] на търговската им инициатива е по-малък. Т.е. е по-малък, защото е отнесен към широкия американски пазар, който е естествената им търговска арена. Да продаваш една книга на англоезичния свят е едно, да я продаваш на българоезичния е съвсем друго. За англоезичния бизнес хипотезата, да разхвърляш фиксираните разходи (за авторски права, превод, редактор, коректор и предпечат) върху потенциален пазар от стотици милиони потребители, е реалистичен, докато за българския е ... (дори не зная каква думичка да използвам) химера (?).

Но какво означава това? Че ние, българите, сме обречени на изолация от събраното във великолепните книги на английски знание? Достатъчно основание ли е малкият ни брой? (Да не би да се шегуваме, бе?!!) Бихме могли да черпим от оригиналните източници, както го правя аз, но това би означавало добро познаване на английски (и чужди езици изобщо). За жалост това не е реалистична хипотеза, поне не в някакво обозримо бъдеще и при липсата на въпросното знание. Цикълът се затваря. Тогава?

... Нужна е друга логика, която да ни позволи и оправдае превода и разпространението на това знание. Нужно ни е сътресение! (Виж системите в перманентно равновесие и ключовата точка, въздействие, което да я извади от това равновесие!) Въпросът е Каква е тази логика, как се казва и позволява ли тя ведро достойно съществуване на вдъхновения „предприемач“ и екипа му донори?

Въпросът е, ако говорим с икономическите термини, за възвращаемостта на капитала. Нужна е една нормална - минимална, но достатъчна възвращаемост! Всемогъщият ROI – Return on investment[2]! Обаче видяхме, че да се търсим един нормален ROI в случая е немислимо. За инициативи разпространяващи фундаментално знание – такова за осъзнаването, пробуждането и отпушването на ентусиазъм (изваждането на системата от равновесното и положение!), е нужно е „намаление“, „сконто“ на вложението. Откъде да дойде това сконто? Вариантите не са много – трябват донори: един - даващ парици, втори отказващ се от авторските си права, трети работещ безплатно в издателството, четвърти печатащ, пети разпространяващ изданието гратис. Възможно ли е да организираме такова нещо? Какво пречи? ...?!

Ето да какъв извод стигам: донорите трябва задължително да разполагат със стабилен поминък и ентусиазъм. В противен случай ще жертват нещо, за да придвижват инициативата напред. А това не може да продължава дълго, защото е крайно изтощително и хората се побъркват, с което предизвикват проблеми, които ксумират допълнително енергията и ентусиазма ни. Не става.

Всички трябва да имаме стабилен поминък. Стабилен поминък... Стабилен поминък!

Де го стабилният поминък?! Земята? Дребното земеделие? В България – земя бол! ... Това си е една голяма тема за размисъл.

____________________________

1. Минимума продадени бройки, който да покрие направените разходи по производството и пласмента. Или продадените бройки, при които печалбата, но и загубата са нулеви.

2. Съвсем грубо, ROI е печалбата (приходи - разходи) от една бизнес инициатива, разделена на вложения капитал.

 


СИСТЕМНИ МИСЛИ

 

Всичко е свързано

За разбирането на сложното цяло и на ограничеността на
собствените си интелектуални възможности


 

събота, 26 юни 2010 г. (от дневника ми)

Пристигнаха ми наведнъж цели 3 книги на Донела Мидоуз. Говорят за системните зависимости между нещата, хората, явленията. Казват, че всичко е свързано, че нищо не е изолирано от всичкото, и да внимаваме много какво правим, какво мислим, какво ядем, че... А се събудих с размисли как да рационализирам една програма (в службата), та да не се налага повече да се бъхтам като идиот цяла седмица, за да поправям дребни грешки.

Замислям се, че отдавна не ми се е случвало у дома да мисля за служебни работи. Очевидно този път съм се развълнувал повечко. ... И наистина, недоумявам как някой може да измисли и наложи такава схема на работа, при която за поправката на една... „глупост“ в една компютърна програма (добре де, част от сложна процедура за осчетоводяване на един вид бизнес), да се изисква въвличането на 4 различни отдела при изпробването на поправката. Това са невероятни тъпизми - усложнения, за които аз не виждам никакво основание. ... А в службата вече съм станал „тоя, дето се възмущава често“, че сме усложнили, и продължаваме да усложняваме съвсем безотговорно(!) нещата. Прекалено много, ужасно, отвратително, непоносимо много! За какъв дявол?! За да си създаваме повече работа? За да си пазим местенцата?! ...?!!

Ето, такива са първите ми съботни мисли. И всъщност са плод на същата онази логика за неизбежната, изначална и вечна взаимосвързаност между на нещата, за която пише Мидоуз. Та, ние първо създаваме чудеса от сложност без да се замисляме за ефектите им в дългосрочен план (понеже бързаме, или не сме в състояние да правим дългосрочни предвиждания, или не сме способни да ги правим, или не виждаме смисъл от тях), после, с първите проявления на проблемите започваме да се бъхтаме да ги оправяме, обаче затъваме все повече и повече в кашата, която сами сме си  забъркали. Така е докато не си дадем ясна сметка за „всичкото“, за цялото, и частното вписано в него, за последствията във времето и пространството колкото и да са далечни. И до когато по-голямата част от нас започне да осъзнава какво предизвикава на себе си, бъдещите поколения и планетата си с днешното си ограничено мислене. Тогава може би ще станем всички малко по-малко егоисти, ще заживеем по-добре. Това е! За това работя.

Или ще я разбираме всички тази пущина с цялата й сложност(!), или ще ни се наложи да признаем смирено, че не сме в състояние да я разбираме, значи и да я управляваме. Ще рече, да признаем, че ни е необходимо опростяване на нещата, възможно само с раздробяването йм, с прехвърлянето на отговорностите за решенията от „великия мозък“, от „най-силния човек  (или структура) на света“ към хората, които те засягат непосредствено; със смаляването и разчленяването на мастодонските структури, градове и държави!

Може пък да се учим да разбираме едновременно ужасната сложнотия и собствената си слабост?...?! И като следствие да придобием така липсващите ни адекватност и смиреност!?...? За щастие имаме пътеводна светлина, запалена от Аристотел и Св. Августин, донесена до наши дни от Леополд Кохр,  Ернст Шумахер, Иван Илич, Джей Форест, Уендел Бъри, Донела Мидоуз, и подържана днес от хора като Питър Сенги. На нас честта да я следваме и разпростираме, да се съберем със себеподобни, да приобщим останалите и да извървим този път ведри и знаещи, за да опазим себе си, и Земята за идните поколения.

 

Да бъдем на висота!

 


 

ТРАФИК

 

Общност и красота

Истинските решения на градския трафик в публикация от 1973 г.

Леополд Кохр

 

понеделник, 19 юли 2010 г.
 

Градската безизходица
 

Едно нещо изглежда сигурно, системите за бърз автомобилен транзит - вътрешноградски магистрали и кръстовища на повече нива, не са в състояние да решат по никакъв начин проблема със задръстванията. Те всъщност го влошават допълнително, както е ставало навсякъде, където е била въвеждана подобна система. Може ли някой да ми каже името на град, чието автомобилно движение се е подобрило в последната година? Или в последните 5 години, или 50 години? Няма такъв град.

Причината за това е, че повече пътни артерии неизбежно водят не до по-малък, ами до по-голям автомобилен натиск. И тъй като автомобилният натиск нараства с геометрична прогресия с всяко разширяване на пътната инфраструктура, следователно, вместо да облекчава отровния градски трафик, нововъведението не само го утежнява, ами го утежнява повече от пропорционално.

Нарекох принципа, илюстриращ тази закономерност, „Скоростна теория на пополацията”. Теорията е аналогична на „Количествената теория на парите” и гласи, че масата на пополацията расте не само с прибавянето на нова единица към числеността й, но и с повишаването на скоростта, с която циркулира стабилната й в количествено отношение пополация.

Подчертавал съм неведнъж, че истинският проблем на нашето време не е този с числовото, ами със скоростното пренаселване. И това обяснява как така прогнозите на урбанистите за растежа на която и да е градска пополация, са били винаги и безнадеждно сбъркани, дори когато са предвиждали някакво повишение на числеността й: урбанистите не престават да игнорират далеч по-значителната ефективна или ускорена пополация - което е числовата пополация умножена по скоростта, с която се движи.

Едно повишаване на ефективната пополация означава повишаване на автомобилния натиск. Повишен автомобилен натиск повишава нуждата от допълнителни системи за бърз транзит. Новите системи за бърз транзит водят до още по-голямо увеличение на ефективните/ ускорените размери на пополацията. В резултат на това, веднъж навлезли в този спираловиден процес, никакви допълнителни съоръжения не могат да се справят с постоянно повишаващата се нужда, създадена от... същите тези съоръжения. Това е причината всяка нова система за бърз транзит в градовете, разрастнали се отвъд определена граница, не само да не подобрява, ами да влошава още повече пътните условия - същите тези, които е трябвало да подобри.

 

>> цялото >>

 


ТРАФИК

 

Фалшивите решения
за софийския автомобилен трафик

Решения, който нищо не решават

 

вторник, 06 юли 2010 г.

Аааааах, как искам да отговоря пространно на разпалените всезнайковци, вещаещи лесни решения за софийския автомобилен трафик! Колко много имам да им кажа! Как искам да изкрещя, че са неграмотни, ограничени и "късогледи". И после да им забия в главите 5-6 книги и 10-ина статии, та да им дойде акъла в главата, да откриват и проследяват, значи, сами логиката на перфектното медлено убиството на града ни с "така нужните ни" по-широки улици и повече паркинги... !?

"Нещастници!" искам да изрева, но не мога. Не са виновни те. А и  късогледството им, макар и разрушително, още не е считано за престъпление. Тогава кой е виновен? Аз?... !? Абе, не съм виновен, ама побеснявам, че не не съм в състояние да им сипна в кратуните знанието, с което се сдобих напоследък. А дали наистина не мога? Разбира се, че мога, но едната препратка към "Град за всички" и поканата ми да четат "какво казва човек знаещ и можещ, променил облика на града си със смели мерки" не стига. Нужно е повече. Повече! Много повече, че пробуждането е мъчително бавно. Нужна е работа с хората, малки и големи, за да го забързаме, та да не остане нито един, който да си мисли, че по-широката улица, ще донесе нещо положително за града му. Нито един!

Това мое настроение, естествено, е свързано с фантастичните неща, които чета напоследък (например това тук). Те обясняват перверзните механизми, чрез които привидно добри решения на сложен (социален) проблем имат пагубни последици в средносрочен план. Става въпрос за неинтуитивното поведение на сложните (социални) системи, сред които естествено е и всеки град. За големият град са присъщи един вид проблеми и редовните им псевдо решенията, взети и приложени от градската управа, която не знае, че след едно първоначално облекчение ще последва неизбежен провал. Зациклянията от този тип се наричат "трагедия на общото благо". Добрата новина е, че изход от ситуацията има, но е далеч от "очевидните" лесни решения.

Ах, колко много имам да разказвам!...

 


 

СИСТЕМНИ МИСЛИ

 

 

 

Неинтуитивното поведение на социалните системи1

Джей В. Форестър2

 

четвъртък, 19 май 2010 г.

Този доклад третира някои важни теми от социален характер: демографското развитие, качеството на градския живот, политиките за градското развитие и неочакваните, неефективни или направо контропродуктивни резултати от много управленски програми.

Обществeността се разочарова от честите пристъпи на недостатъчност на сегашните социални политики - водещи само до влошаване на положението. Поредните закони се обсъждат и приемат с големи надежди, но много от въведените с тях мерки след време се оказват неефективни. Резултатите са често далеч под очакванията. Поради непознаването на динамичното поведение на социалните системи, правителствените програми водят нерядко до противоположни на желаните резултати.

С постигнатия в последно време прогрес, системната динамика вече е в състояние да обясни как е възможно преприетите управленски мерки да постигат толкова противоположни на желаните резултати. Има някои основни причини, които не позволяват на хората да оценяват правилно поведението на социалните системи. Основни процеси, играещи важна роля във формирането на човешката преценка и интуиция, водят хората до погрешни решения, когато става въпрос за сложни и тясно взаимосвързани системи. Докато не се достигне до едно значително по-добро генерално разбиране на социалните системи, опитите да се разработят програми, коригиращи належащи социални проблеми, ще продължават да бъдат разочароващи.

Този доклад предупреждава за рисковете от продължаващата зависимост на управлението от същите онези методи от миналото, довели ни до днешното усещане за неудовлетвореност. Нови методи, разработени през последните 30 години, ще помогнат за по-доброто разбиране на социалните системи и създаването на по-ефективни политики за оформяне на бъдещето.

 

>> цялото >>

 

_____________________________

1. Този доклад, чиито аторски права са регистрирани за първи път през 1971 г. от Джей В. Форестер, се основава на негова реч пред Подкомисията за градски растеж на "Комисията за банките и валутата" на Камарата на представителите на САЩ, на 7 октомври 1970 година. Оригиналният текст се появява през 1971 г., в януарския брой на "Текнолоджи ривю", публикувано от Асоциацията на бившите студенти от Масачузетския технологичен институт (MIT). Всички данни са взети от "Световната Динамика" от Джей В. Форестер, Pegasus Communications, Waltham MA, осъвременени март, 1995 г.

2. Професор, Масачузетския технологичен институт, Кеймбридж, Масачузетс, САЩ

 

 


КРАТКИ

 

Към  "Малкото е хубаво" в английската Уйкипедия

 

 

Защо малкото е хубаво

 

 

 

понеделник, 17 май 2010 г.

Проблемите с автомобилния трафик са  "Решения, които се провалят" - типичен случай на системи, в които имаме зацикляне от типа решението предизвиква (нужда от) още по-голямо количество от "решението". Автомобилите първо правят дистанциите достижими, после достижимите дистанции изискват автомобили и така до полуда. Същото е с по-широките улици в града, които привличат повече трафик, след което по-интензивния трафик повишава нуждата от по-широки улици. Други примери за същия тип системна зависимост са наркоманията, алкохолизма, затлъстяването, а във фирмения живот - зависимостта от консултанти. (Всичко това си мислех, докато карах колата към службата днес.)

- - -

Една обществена структура е полезна само до момента, в който е разбираема за хората, които засяга. Стане ли прекалено трудно разбираема за хората, тази първоначално полезна структура става вредна, а външността й става параван за множество провали, тровещи и творците им и потърпевшите им, т.е. всички нас. Завихря се водовъртеж от страх, дребни сметки и некомпетентност, който може да бъде спрян само с премахването на въпросната структура или, в много редки случаи, с раздробяването й на части с по-прозрачно поведение.

Ето защо или ще се научим всички да разбираме тези сложнотии, или ще се наложи да ги раздробяваме. Но едното не изключва другото :). Малкото е хубаво, защото е разбираемо.

 

 


КНИГИ

Към книгата в Google

 

Малкото е хубаво

 


 

 

понеделник, 22 март 2010 г.

Когато пътувам до работата с влак, успявам да прочета страничка-две (днес от "Разпадането на нациите"). Средновековните европейски държави, както и държавиците на древна Гърция, били малки и това им позволявало да постигат върховни културни постижения. В големите държави, без разлика модерни или древни, такова нещо не можело да се случи, защото  вниманието било приковано изцяло към социалните и икономическите теми... Но защо ли преразказвам? Ето думите на Кохр:

Не е чудно, че модерното общество - обсебено от грижата за физическото си оцеляване в условията на задръстващо стълпотворение (което само си е създало!) - отчита постигнатото в сферата на социалните науки, технологиите, хигиената и пр. за върхово постижение на цивилизацията. Ала цивилизацията няма нищо общо с всички тези неща. Каналите, фурните и баните са неща необходими и полезни за материалния комфорт и колективната жизненост, но те не са постижения на това, което наричаме култура. Култура е един портрет на ангел или гаврош, който, за да бъде признат на един днешен творец, задължително трябва да носи значителен социален заряд, но пък който истинският творец рисува единствено заради себе си. Културата е вплетена в катедрали и кули, чиято единствена цел е да бъдат красиви. От социална гледна точка те са съвършено ненужни: човек не може да използва покрива им за паркинг, нито пък брулените им от вятъра помещения за офиси, или великолепните им улуци за чешмички със студена вода. Следователно изграждането им не е повече позволено дори някой в нашия забързан век да намери време и вдъхновение да създаде нещо подобно - единствено за собствено удоволетворение или за възвеличаване на своя Бог.

 


АНАЛИЗ

 

Будистка икономика
(Първата от серия знаменити статии на Ернст Шумахер)

 

 

вторник, 05 януари 2010 г.

 

„Да има стабилен поминък” е едно от осемте задължения за всеки последовател на „Свещения път на Буда”. Следователно е логично да има и такова нещо, като Будистка икономика. Будистките държави, от друга страна, са заявявали неведнъж, че не желаят да изневеряват на традициите си. Така например бирманските лидери заявяват, че „Нова Бурма не вижда конфликт между традициите си и икономическия прогрес. Духовното здраве и материално благосъстояние не са врагове, а естествени съюзници.”2 и „Ние можем да комбинираме  успешно традиционните си религиозни и  духовни ценности с предимствата на модерните технологии. [...] Ние, бирманците, имаме свещения дълг да съобразяваме мечтите и действия си с вярата си и не ще се откажем никога от това.” Независимо от всичко това тези страни не се съмняват, че биха могли да моделират плановете си за развитие според правилата на модерната икономика, и канят специалисти от така наречените „развити икономики” за съветници при изготвянето на петилетните си, или каквито и да са там, стратегически планове.

Изглежда никой не се замисля, че будисткият начин на живот се нуждае от своя собствена будистка икономика. Пренебрегва се огромното влияние на икономиката върху начина на живот, което е съвсем очевидно в модерния материалистичен свят, обусловен от модерната икономика. Самите икономисти (както и повечето специалисти изобщо) страдат от един вид мистична слепота, която ги лишава от съмненията, че тяхното не е прецизна наука, боравеща с някакви абсолютни, непроменяеми, безусловни истини. Някои от тях дори отиват още по-далеч, като заявяват, че икономическите закони били толкова независими от мистиката и личната преценка, колкото законът за гравитацията. Но нека не навлизаме в подробности по аргументирането на тези твърдения, а вместо това погледнем за момент някои основни икономически положения през очите на един модерен и на един будистки икономист.

Общоприето е, че човешкият труд е сред основните източници на богатство. Обаче модерният икономист е бил обучаван да гледа на труда едва ли не като на необходимо зло, защото от гледна точка на работодателя трудът е само част от разходите, които трябва да се свеждат до минимум или елиминират чрез автоматизиране например. От гледна точка на работника трудът е безполезен: да работиш означава да жертваш почивката и комфорта си, а заплатата е един вид компенсация за направената жертва. Следователно идеалната ситуация за един работодател е да произвежда без работници, а за един работник – да получава заплата си без да се помръдва.

 ...

 

>> цялото >>

 

 

 

 

Новините от:

БТА

Дневник News.bg

Черно море

Всеки ден

Aktualno.com

 

                     
Анализи и коментари от:

 

 

MEDIA TIMES REVIEW

 

Investor.
bg

Econ.
bg

Гласове

други връзки

                     
"Дружината":

"В беседката" на
Иво Инджев

"Записки на реформиста"
Радан Кънев

 

"Свободата"
Едвин Сугарев
 

 

       

 

Специално внимание:

Демократи за Силна България
ДСБ

Новото образование - Официален сайт

Философия на ежедневието Форум "Образование" в Bglog.net

 

 Полезни връзки : Генерално консулство на България в Милано Изпрати SMS в
България с M-Tel
Обръщане на кирилица ... Инструмен-
тариум

 

 

 

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч.

 

за сигнали, коментари и идеи ми пиши на
пощата ми