Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

Кой съм аз

НОВИНИТЕ ОТ

ДНЕВНИК НА
НОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ

МОЛИТВА

 

 

ДНЕВНИК

сряда, 25.08.2010 г.

На работа съм, но все едно че ме няма. Главата и сърцето ми не са тук. Реят се нейде из книги, новини, филмчета, форуми, фантазии и планове. Не съм тук!

Търсенията ми в последните месеци са изключително резултатни. Отведоха ме до материали, информация и изводи, които затварят кръга ми от усещания и убеждения, предчувствия и факти. Мога ли да претендирам, че съм достигнал до истината?... Да. Мога да заявя, че разполагам с ИСТИНАТА.

Днес усещам по-ясно от всякога пулса на живота и света. Това обаче ми пречи да се занимавам прилежно със служебните си задължения. Понеже разбирам за какво става въпрос, узнавам смисъла на Всичкото и посоката, в която върви човечеството, работните ми задачи ми се струват абсолютно нищожни и съвършено незначими, ако изключим факта (който не е за изключване... засега), че ми дават препитание.

Някой би си помислил, че съм се побъркал. Е добре, нямам никакво намерение да го разубеждавам. Не ме интересува. Този отказ да се аргументирам също е новост - следствие от същата тази моя философска трансформация.

κϊμ Δνεβνθκΰ

 


КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари
 


постоянни РУБРИКИ

:: ЗапетаяИзбери в ляво

:: Родна реч

:: Речник

:: Методи

:: Българският път

:: Новото образование

:: Системни мисли

:: Малко е хубаво

:: Трафик
 


всички МОИ

:: Общност и красота*

:: Поведението на социалните системи*

:: Българският - езикът на бъдещето

:: Образованието и смисълът на живота*

:: Будистка икономика*

:: Другата демокрация*

:: So what? (И какво от това?)

:: По-голям БВП – по-добро образование? – Нищо подобно!

:: За България, Италия, вярата и     благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: Българският път

:: За пътя към прозрението

:: Искам!

:: Цената на енергийната "независимост"

:: Град за всички*


Поръчай сега
 

 Предварително записване за "Пробуждане" - Книгата

 


КРАТКИ РАЗМИСЛИ

:: Разни кратки

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол? 

:: Благодарност

:: Колко сме зле 

 


 

интервюTA и писма

:: За България, бъдете спокойни

:: До един реформист

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

 

АУДИО

:: р. Хоризонт, юли 2010 г. (5Mb)

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)

 


* Преведени автори

:: Леополд Кохр

:: Джей Форестър

:: Джиду Кришнамурти

:: Ернст Шумахер

:: Енрике Пенялоза

:: Арундхати Рой

:: Амартая Сен

:: Вацлав Хавел

:: Жак Тестар

 

 


Чантата с инструментите


Моята кутия
с инструменти

 


Препоръчвам горещо

За да остане природа!
За да остане природа

 

BGVelikden
Българският Великден
 


Новото образование


 

 

 

НОВОСТИ

 

3 нови постоянни рубрики тук

"Трафик", "Малко е хубаво" и "Системни мисли"

 

понеделник, 09 август 2010 г.

Мислих доста преди да подредя публикациите си от типа "системни мисли", "трафик" и "малко е хубаво" в 3 отделни теми. И наистина трафикът е системен феномен, вписващ се чудесно в по-голямата тема "системни мисли", която пък е техническата страна на философската "малко е хубаво". Както и да е, от днес имаме 3 нови рубрики, които да поемат... натоварения ми мисловен трафик ;)) 


СИСТЕМНИ МИСЛИ

 

Стабилен поминък и ентусиазъм

(Размисли в търсенето ми на Пътя)


 

неделя, 01 август 2010 г.

Не мога да правя пари от превод и продажби на хубавите книги, дето съм ги насъбрал в библиотеката си. [Внимание! А ако са повече книги? А ако са всичките? Ако работим повече доброволци ентусиасти в един хубав офис (или дом, предоставен гратис?!), където да превеждаме, редактираме и вършим всичката издателска работа?] И защо американците да могат, а аз не? ...?!! Ето защо: break even point[1] на търговската им инициатива е по-малък. Т.е. е по-малък, защото е отнесен към широкия американски пазар, който е естествената им търговска арена. Да продаваш една книга на англоезичния свят е едно, да я продаваш на българоезичния е съвсем друго. За англоезичния бизнес хипотезата, да разхвърляш фиксираните разходи (за авторски права, превод, редактор, коректор и предпечат) върху потенциален пазар от стотици милиони потребители, е реалистичен, докато за българския е ... (дори не зная каква думичка да използвам) химера (?).

Но какво означава това? Че ние, българите, сме обречени на изолация от събраното във великолепните книги на английски знание? Достатъчно основание ли е малкият ни брой? (Да не би да се шегуваме, бе?!!) Бихме могли да черпим от оригиналните източници, както го правя аз, но това би означавало добро познаване на английски (и чужди езици изобщо). За жалост това не е реалистична хипотеза, поне не в някакво обозримо бъдеще и при липсата на въпросното знание. Цикълът се затваря. Тогава?

... Нужна е друга логика, която да ни позволи и оправдае превода и разпространението на това знание. Нужно ни е сътресение! (Виж системите в перманентно равновесие и ключовата точка, въздействие, което да я извади от това равновесие!) Въпросът е Каква е тази логика, как се казва и позволява ли тя ведро достойно съществуване на вдъхновения „предприемач“ и екипа му донори?

Въпросът е, ако говорим с икономическите термини, за възвращаемостта на капитала. Нужна е една нормална - минимална, но достатъчна възвращаемост! Всемогъщият ROI – Return on investment[2]! Обаче видяхме, че да се търсим един нормален ROI в случая е немислимо. За инициативи разпространяващи фундаментално знание – такова за осъзнаването, пробуждането и отпушването на ентусиазъм (изваждането на системата от равновесното и положение!), е нужно е „намаление“, „сконто“ на вложението. Откъде да дойде това сконто? Вариантите не са много – трябват донори: един - даващ парици, втори отказващ се от авторските си права, трети работещ безплатно в издателството, четвърти печатащ, пети разпространяващ изданието гратис. Възможно ли е да организираме такова нещо? Какво пречи? ...?!

Ето да какъв извод стигам: донорите трябва задължително да разполагат със стабилен поминък и ентусиазъм. В противен случай ще жертват нещо, за да придвижват инициативата напред. А това не може да продължава дълго, защото е крайно изтощително и хората се побъркват, с което предизвикват проблеми, които ксумират допълнително енергията и ентусиазма ни. Не става.

Всички трябва да имаме стабилен поминък. Стабилен поминък... Стабилен поминък!

Де го стабилният поминък?! Земята? Дребното земеделие? В България – земя бол! ... Това си е една голяма тема за размисъл.

____________________________

1. Минимума продадени бройки, който да покрие направените разходи по производството и пласмента. Или продадените бройки, при които печалбата, но и загубата са нулеви.

2. Съвсем грубо, ROI е печалбата (приходи - разходи) от една бизнес инициатива, разделена на вложения капитал.

 


СИСТЕМНИ МИСЛИ

 

Всичко е свързано

За разбирането на сложното цяло и на ограничеността на
собствените си интелектуални възможности


 

събота, 26 юни 2010 г. (от дневника ми)

Пристигнаха ми наведнъж цели 3 книги на Донела Мидоуз. Говорят за системните зависимости между нещата, хората, явленията. Казват, че всичко е свързано, че нищо не е изолирано от всичкото, и да внимаваме много какво правим, какво мислим, какво ядем, че... А се събудих с размисли как да рационализирам една програма (в службата), та да не се налага повече да се бъхтам като идиот цяла седмица, за да поправям дребни грешки.

Замислям се, че отдавна не ми се е случвало у дома да мисля за служебни работи. Очевидно този път съм се развълнувал повечко. ... И наистина, недоумявам как някой може да измисли и наложи такава схема на работа, при която за поправката на една... „глупост“ в една компютърна програма (добре де, част от сложна процедура за осчетоводяване на един вид бизнес), да се изисква въвличането на 4 различни отдела при изпробването на поправката. Това са невероятни тъпизми - усложнения, за които аз не виждам никакво основание. ... А в службата вече съм станал „тоя, дето се възмущава често“, че сме усложнили, и продължаваме да усложняваме съвсем безотговорно(!) нещата. Прекалено много, ужасно, отвратително, непоносимо много! За какъв дявол?! За да си създаваме повече работа? За да си пазим местенцата?! ...?!!

Ето, такива са първите ми съботни мисли. И всъщност са плод на същата онази логика за неизбежната, изначална и вечна взаимосвързаност между на нещата, за която пише Мидоуз. Та, ние първо създаваме чудеса от сложност без да се замисляме за ефектите им в дългосрочен план (понеже бързаме, или не сме в състояние да правим дългосрочни предвиждания, или не сме способни да ги правим, или не виждаме смисъл от тях), после, с първите проявления на проблемите започваме да се бъхтаме да ги оправяме, обаче затъваме все повече и повече в кашата, която сами сме си  забъркали. Така е докато не си дадем ясна сметка за „всичкото“, за цялото, и частното вписано в него, за последствията във времето и пространството колкото и да са далечни. И до когато по-голямата част от нас започне да осъзнава какво предизвикава на себе си, бъдещите поколения и планетата си с днешното си ограничено мислене. Тогава може би ще станем всички малко по-малко егоисти, ще заживеем по-добре. Това е! За това работя.

Или ще я разбираме всички тази пущина с цялата й сложност(!), или ще ни се наложи да признаем смирено, че не сме в състояние да я разбираме, значи и да я управляваме. Ще рече, да признаем, че ни е необходимо опростяване на нещата, възможно само с раздробяването йм, с прехвърлянето на отговорностите за решенията от „великия мозък“, от „най-силния човек  (или структура) на света“ към хората, които те засягат непосредствено; със смаляването и разчленяването на мастодонските структури, градове и държави!

Може пък да се учим да разбираме едновременно ужасната сложнотия и собствената си слабост?...?! И като следствие да придобием така липсващите ни адекватност и смиреност!?...? За щастие имаме пътеводна светлина, запалена от Аристотел и Св. Августин, донесена до наши дни от Леополд Кохр,  Ернст Шумахер, Иван Илич, Джей Форест, Уендел Бъри, Донела Мидоуз, и подържана днес от хора като Питър Сенги. На нас честта да я следваме и разпростираме, да се съберем със себеподобни, да приобщим останалите и да извървим този път ведри и знаещи, за да опазим себе си, и Земята за идните поколения.

 

Да бъдем на висота!

 


 

ТРАФИК

 

Общност и красота

Истинските решения на градския трафик в публикация от 1973 г.

Леополд Кохр

 

понеделник, 19 юли 2010 г.
 

Градската безизходица
 

Едно нещо изглежда сигурно, системите за бърз автомобилен транзит - вътрешноградски магистрали и кръстовища на повече нива, не са в състояние да решат по никакъв начин проблема със задръстванията. Те всъщност го влошават допълнително, както е ставало навсякъде, където е била въвеждана подобна система. Може ли някой да ми каже името на град, чието автомобилно движение се е подобрило в последната година? Или в последните 5 години, или 50 години? Няма такъв град.

Причината за това е, че повече пътни артерии неизбежно водят не до по-малък, ами до по-голям автомобилен натиск. И тъй като автомобилният натиск нараства с геометрична прогресия с всяко разширяване на пътната инфраструктура, следователно, вместо да облекчава отровния градски трафик, нововъведението не само го утежнява, ами го утежнява повече от пропорционално.

Нарекох принципа, илюстриращ тази закономерност, „Скоростна теория на пополацията”. Теорията е аналогична на „Количествената теория на парите” и гласи, че масата на пополацията расте не само с прибавянето на нова единица към числеността й, но и с повишаването на скоростта, с която циркулира стабилната й в количествено отношение пополация.

Подчертавал съм неведнъж, че истинският проблем на нашето време не е този с числовото, ами със скоростното пренаселване. И това обяснява как така прогнозите на урбанистите за растежа на която и да е градска пополация, са били винаги и безнадеждно сбъркани, дори когато са предвиждали някакво повишение на числеността й: урбанистите не престават да игнорират далеч по-значителната ефективна или ускорена пополация - което е числовата пополация умножена по скоростта, с която се движи.

Едно повишаване на ефективната пополация означава повишаване на автомобилния натиск. Повишен автомобилен натиск повишава нуждата от допълнителни системи за бърз транзит. Новите системи за бърз транзит водят до още по-голямо увеличение на ефективните/ ускорените размери на пополацията. В резултат на това, веднъж навлезли в този спираловиден процес, никакви допълнителни съоръжения не могат да се справят с постоянно повишаващата се нужда, създадена от... същите тези съоръжения. Това е причината всяка нова система за бърз транзит в градовете, разрастнали се отвъд определена граница, не само да не подобрява, ами да влошава още повече пътните условия - същите тези, които е трябвало да подобри.

 

>> цялото >>

 


ТРАФИК

 

Фалшивите решения
за софийския автомобилен трафик

Решения, който нищо не решават

 

вторник, 06 юли 2010 г.

Аааааах, как искам да отговоря пространно на разпалените всезнайковци, вещаещи лесни решения за софийския автомобилен трафик! Колко много имам да им кажа! Как искам да изкрещя, че са неграмотни, ограничени и "късогледи". И после да им забия в главите 5-6 книги и 10-ина статии, та да им дойде акъла в главата, да откриват и проследяват, значи, сами логиката на перфектното медлено убиството на града ни с "така нужните ни" по-широки улици и повече паркинги... !?

"Нещастници!" искам да изрева, но не мога. Не са виновни те. А и  късогледството им, макар и разрушително, още не е считано за престъпление. Тогава кой е виновен? Аз?... !? Абе, не съм виновен, ама побеснявам, че не не съм в състояние да им сипна в кратуните знанието, с което се сдобих напоследък. А дали наистина не мога? Разбира се, че мога, но едната препратка към "Град за всички" и поканата ми да четат "какво казва човек знаещ и можещ, променил облика на града си със смели мерки" не стига. Нужно е повече. Повече! Много повече, че пробуждането е мъчително бавно. Нужна е работа с хората, малки и големи, за да го забързаме, та да не остане нито един, който да си мисли, че по-широката улица, ще донесе нещо положително за града му. Нито един!

Това мое настроение, естествено, е свързано с фантастичните неща, които чета напоследък (например това тук). Те обясняват перверзните механизми, чрез които привидно добри решения на сложен (социален) проблем имат пагубни последици в средносрочен план. Става въпрос за неинтуитивното поведение на сложните (социални) системи, сред които естествено е и всеки град. За големият град са присъщи един вид проблеми и редовните им псевдо решенията, взети и приложени от градската управа, която не знае, че след едно първоначално облекчение ще последва неизбежен провал. Зациклянията от този тип се наричат "трагедия на общото благо". Добрата новина е, че изход от ситуацията има, но е далеч от "очевидните" лесни решения.

Ах, колко много имам да разказвам!...

 


 

СИСТЕМНИ МИСЛИ

 

 

 

Неинтуитивното поведение на социалните системи1

Джей В. Форестър2

 

четвъртък, 19 май 2010 г.

Този доклад третира някои важни теми от социален характер: демографското развитие, качеството на градския живот, политиките за градското развитие и неочакваните, неефективни или направо контропродуктивни резултати от много управленски програми.

Обществeността се разочарова от честите пристъпи на недостатъчност на сегашните социални политики - водещи само до влошаване на положението. Поредните закони се обсъждат и приемат с големи надежди, но много от въведените с тях мерки след време се оказват неефективни. Резултатите са често далеч под очакванията. Поради непознаването на динамичното поведение на социалните системи, правителствените програми водят нерядко до противоположни на желаните резултати.

С постигнатия в последно време прогрес, системната динамика вече е в състояние да обясни как е възможно преприетите управленски мерки да постигат толкова противоположни на желаните резултати. Има някои основни причини, които не позволяват на хората да оценяват правилно поведението на социалните системи. Основни процеси, играещи важна роля във формирането на човешката преценка и интуиция, водят хората до погрешни решения, когато става въпрос за сложни и тясно взаимосвързани системи. Докато не се достигне до едно значително по-добро генерално разбиране на социалните системи, опитите да се разработят програми, коригиращи належащи социални проблеми, ще продължават да бъдат разочароващи.

Този доклад предупреждава за рисковете от продължаващата зависимост на управлението от същите онези методи от миналото, довели ни до днешното усещане за неудовлетвореност. Нови методи, разработени през последните 30 години, ще помогнат за по-доброто разбиране на социалните системи и създаването на по-ефективни политики за оформяне на бъдещето.

 

>> цялото >>

 

_____________________________

1. Този доклад, чиито аторски права са регистрирани за първи път през 1971 г. от Джей В. Форестер, се основава на негова реч пред Подкомисията за градски растеж на "Комисията за банките и валутата" на Камарата на представителите на САЩ, на 7 октомври 1970 година. Оригиналният текст се появява през 1971 г., в януарския брой на "Текнолоджи ривю", публикувано от Асоциацията на бившите студенти от Масачузетския технологичен институт (MIT). Всички данни са взети от "Световната Динамика" от Джей В. Форестер, Pegasus Communications, Waltham MA, осъвременени март, 1995 г.

2. Професор, Масачузетския технологичен институт, Кеймбридж, Масачузетс, САЩ

 

 


КРАТКИ

 

Към  "Малкото е хубаво" в английската Уйкипедия

 

 

Защо малкото е хубаво

 

 

 

понеделник, 17 май 2010 г.

Проблемите с автомобилния трафик са  "Решения, които се провалят" - типичен случай на системи, в които имаме зацикляне от типа решението предизвиква (нужда от) още по-голямо количество от "решението". Автомобилите първо правят дистанциите достижими, после достижимите дистанции изискват автомобили и така до полуда. Същото е с по-широките улици в града, които привличат повече трафик, след което по-интензивния трафик повишава нуждата от по-широки улици. Други примери за същия тип системна зависимост са наркоманията, алкохолизма, затлъстяването, а във фирмения живот - зависимостта от консултанти. (Всичко това си мислех, докато карах колата към службата днес.)

- - -

Една обществена структура е полезна само до момента, в който е разбираема за хората, които засяга. Стане ли прекалено трудно разбираема за хората, тази първоначално полезна структура става вредна, а външността й става параван за множество провали, тровещи и творците им и потърпевшите им, т.е. всички нас. Завихря се водовъртеж от страх, дребни сметки и некомпетентност, който може да бъде спрян само с премахването на въпросната структура или, в много редки случаи, с раздробяването й на части с по-прозрачно поведение.

Ето защо или ще се научим всички да разбираме тези сложнотии, или ще се наложи да ги раздробяваме. Но едното не изключва другото :). Малкото е хубаво, защото е разбираемо.

 

 


КНИГИ

Към книгата в Google

 

Малкото е хубаво

 


 

 

понеделник, 22 март 2010 г.

Когато пътувам до работата с влак, успявам да прочета страничка-две (днес от "Разпадането на нациите"). Средновековните европейски държави, както и държавиците на древна Гърция, били малки и това им позволявало да постигат върховни културни постижения. В големите държави, без разлика модерни или древни, такова нещо не можело да се случи, защото  вниманието било приковано изцяло към социалните и икономическите теми... Но защо ли преразказвам? Ето думите на Кохр:

Не е чудно, че модерното общество - обсебено от грижата за физическото си оцеляване в условията на задръстващо стълпотворение (което само си е създало!) - отчита постигнатото в сферата на социалните науки, технологиите, хигиената и пр. за върхово постижение на цивилизацията. Ала цивилизацията няма нищо общо с всички тези неща. Каналите, фурните и баните са неща необходими и полезни за материалния комфорт и колективната жизненост, но те не са постижения на това, което наричаме култура. Култура е един портрет на ангел или гаврош, който, за да бъде признат на един днешен творец, задължително трябва да носи значителен социален заряд, но пък който истинският творец рисува единствено заради себе си. Културата е вплетена в катедрали и кули, чиято единствена цел е да бъдат красиви. От социална гледна точка те са съвършено ненужни: човек не може да използва покрива им за паркинг, нито пък брулените им от вятъра помещения за офиси, или великолепните им улуци за чешмички със студена вода. Следователно изграждането им не е повече позволено дори някой в нашия забързан век да намери време и вдъхновение да създаде нещо подобно - единствено за собствено удоволетворение или за възвеличаване на своя Бог.

 


АНАЛИЗ

 

Будистка икономика
(Първата от серия знаменити статии на Ернст Шумахер)

 

 

вторник, 05 януари 2010 г.

 

„Да има стабилен поминък” е едно от осемте задължения за всеки последовател на „Свещения път на Буда”. Следователно е логично да има и такова нещо, като Будистка икономика. Будистките държави, от друга страна, са заявявали неведнъж, че не желаят да изневеряват на традициите си. Така например бирманските лидери заявяват, че „Нова Бурма не вижда конфликт между традициите си и икономическия прогрес. Духовното здраве и материално благосъстояние не са врагове, а естествени съюзници.”2 и „Ние можем да комбинираме  успешно традиционните си религиозни и  духовни ценности с предимствата на модерните технологии. [...] Ние, бирманците, имаме свещения дълг да съобразяваме мечтите и действия си с вярата си и не ще се откажем никога от това.” Независимо от всичко това тези страни не се съмняват, че биха могли да моделират плановете си за развитие според правилата на модерната икономика, и канят специалисти от така наречените „развити икономики” за съветници при изготвянето на петилетните си, или каквито и да са там, стратегически планове.

Изглежда никой не се замисля, че будисткият начин на живот се нуждае от своя собствена будистка икономика. Пренебрегва се огромното влияние на икономиката върху начина на живот, което е съвсем очевидно в модерния материалистичен свят, обусловен от модерната икономика. Самите икономисти (както и повечето специалисти изобщо) страдат от един вид мистична слепота, която ги лишава от съмненията, че тяхното не е прецизна наука, боравеща с някакви абсолютни, непроменяеми, безусловни истини. Някои от тях дори отиват още по-далеч, като заявяват, че икономическите закони били толкова независими от мистиката и личната преценка, колкото законът за гравитацията. Но нека не навлизаме в подробности по аргументирането на тези твърдения, а вместо това погледнем за момент някои основни икономически положения през очите на един модерен и на един будистки икономист.

Общоприето е, че човешкият труд е сред основните източници на богатство. Обаче модерният икономист е бил обучаван да гледа на труда едва ли не като на необходимо зло, защото от гледна точка на работодателя трудът е само част от разходите, които трябва да се свеждат до минимум или елиминират чрез автоматизиране например. От гледна точка на работника трудът е безполезен: да работиш означава да жертваш почивката и комфорта си, а заплатата е един вид компенсация за направената жертва. Следователно идеалната ситуация за един работодател е да произвежда без работници, а за един работник – да получава заплата си без да се помръдва.

 ...

 

>> цялото >>

 

 

 

 

Новините от:

БТА

Дневник News.bg

Черно море

Всеки ден

Aktualno.com

 

                     
Анализи и коментари от:

 

 

MEDIA TIMES REVIEW

 

Investor.
bg

Econ.
bg

Obshtestvo.
net

други връзки

                     
"Дружината":

"В беседката" на
Иво Инджев

"Записки на реформиста"
Радан Кънев

 

   

 

       

 

Специално внимание:

Демократи за Силна България
ДСБ

Новото образование - Официален сайт

Философия на ежедневието Форум "Образование" в Bglog.net

 

 Полезни връзки : Генерално консулство на България в Милано Изпрати SMS в
България с M-Tel
Обръщане на кирилица ... Инструмен-
тариум

 

 

since
15-08-02
visits
21,179
online
1

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч.

 

за сигнали, коментари и идеи ми пиши на
пощата ми