Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

Кой съм аз

НОВИНИТЕ ОТ

ДНЕВНИК НА
НОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ

МОЛИТВА

 

 

ДНЕВНИК

четвъртък, 15.07.2010 г.

Топло е. Не се диша. А аз ходя пеша от вкъщи до зъболекара, от там до гарата, после други 10-ина минути. А бих могъл да взимам колата. Обаче нали съм с (екологично)чиста съвест... В службата сме с климатик :)))  κϊμ Δνεβνθκΰ

 


КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари
 


постоянни теми

:: ЗапетаяИзбери в ляво

:: Родна реч

:: Речник

:: Методи

:: Българският път

:: Новото образование


всички МОИ

:: Поведението на социалните системи*

:: Българският - езикът на бъдещето

:: Образованието и смисълът на живота*

:: Будистка икономика*

:: Другата демокрация*

:: So what? (И какво от това?)

:: По-голям БВП – по-добро образование? – Нищо подобно!

:: За България, Италия, вярата и     благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: Българският път

:: За пътя към прозрението

:: Искам!

:: Цената на енергийната "независимост"

:: Град за всички*


Поръчай сега
 

 Предварително записване за "Пробуждане" - Книгата

 


КРАТКИ РАЗМИСЛИ

:: Разни кратки

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол? 

:: Благодарност

:: Колко сме зле 

 


 

интервюTA и писма

:: До един реформист

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

 

АУДИО

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)

 


* Преведени автори

:: Джиду Кришнамурти

:: Ернст Шумахер

:: Енрике Пенялоза

:: Арундхати Рой

:: Амартая Сен

:: Вацлав Хавел

:: Жак Тестар

 

 


Чантата с инструментите


Моята кутия
с инструменти

 


Препоръчвам горещо

За да остане природа!
За да остане природа

 

BGVelikden
Българският Великден
 


Новото образование


 

 

 

ТРАФИК

 

Фалшиви решения
за софийския автомобилен трафик

Решения, който нищо не решават

 

вторник, 06 юли 2010 г.

Аааааах, как искам да отговоря пространно на разпалените всезнайковци, вещаещи лесни решения за софийския автомобилен трафик! Колко много имам да им кажа! Как искам да изкрещя, че са неграмотни, ограничени и "късогледи". И после да им забия в главите 5-6 книги и 10-ина статии, та да им дойде акъла в главата, да откриват и проследяват, значи, сами логиката на перфектното медлено убиството на града ни с "така нужните ни" по-широки улици и повече паркинги... !?

"Нещастници!" искам да изрева, но не мога. Не са виновни те. А и  късогледството им, макар и разрушително, още не е считано за престъпление. Тогава кой е виновен? Аз?... !? Абе, не съм виновен, ама побеснявам, че не не съм в състояние да им сипна в кратуните знанието, с което се сдобих напоследък. А дали наистина не мога? Разбира се, че мога, но едната препратка към "Град за всички" и поканата ми да четат "какво казва човек знаещ и можещ, променил облика на града си със смели мерки" не стига. Нужно е повече. Повече! Много повече, че пробуждането е мъчително бавно. Нужна е работа с хората, малки и големи, за да го забързаме, та да не остане нито един, който да си мисли, че по-широката улица, ще донесе нещо положително за града му. Нито един!

Това мое настроение, естествено, е свързано с фантастичните неща, които чета напоследък (например това тук). Те обясняват перверзните механизми, чрез които привидно добри решения на сложен (социален) проблем имат пагубни последици в средносрочен план. Става въпрос за неинтуитивното поведение на сложните (социални) системи, сред които естествено е и всеки град. За големият град са присъщи един вид проблеми и редовните им псевдо решенията, взети и приложени от градската управа, която не знае, че след едно първоначално облекчение ще последва неизбежен провал. Зациклянията от този тип се наричат "трагедия на общото благо". Добрата новина е, че изход от ситуацията има, но е далеч от "очевидните" лесни решения.

Ах, колко много имам да разказвам!...

 


КОМЕНТАР

 

За България, бъдете спокойни!

В отговор на читателско писмо от 13 май 2010 г.

 

понеделник, 17 май 2010 г.

Писмото на Галина Дичева от Чирпан от 11-13 май (в "Книгата ми за гости"):

Днес много ми се иска да ви препратя към Dnes.bg, където: Премиерът смята, че сме най-добре в Европейския Съюз. Моля, кажете нещо.

* * *

Здравейте г-н Лазаров! Вдъхновяващ е Вашият оптимизъм относно българския път и бъдеще. Може би нещата отвън изглеждат по-различно?

Сутринта журналистите ни представиха анализ на работна заплата у нас и резултатът от този анализ бил, че в сферите на хотелиерство, селско стопанство и администрация са най-ниските заплати. (Аз работя в една от тези сфери и знам, че е така) Обикновено анализ на нещо се прави, за да послужи той за някакви действия след това. Обаче ние тук правим само статистика. Да, най-ниски са и какво от това? Само думи, думи... Още, същият анализ посочи, че българите ще са малцинство към 2040 г. (ако го има този свят все още, защото като цяло екологичните му проблеми са огромни, а онези от които зависи решаването им имат поведението на щрауса).

Друг е въпросът, че у нас деца от циганско т.н. малцинство раждат преди да са навършили 14г. А между другото - не могат да четат и пишат, не говорят български. Кому е нужно това? Ние сме бедна страна и би следвало да не се възпроизвеждаме така стремително, защото после се нареждат същите тези хора на опашка за социални помощи. Това е голямо бреме за държавата, да не кажа, че има хиляди деца настанени в домове на издръжка на същата тази държава, която нехае за този процес. В т.н. проспериращи държави семействата не си позволяват по 10 деца, а инвестират в образованието на 1-2 най-много 3 деца.

Противно на Вашият оптимизъм, аз мисля, че България е обречена. Народ без вяра, защото ако имахме такава не бихме правили на другите това, което не искаме да сторят на нас, е обречен. Може би ви предизвиквам за реакция, много бих искала да се заразя от оптимизма Ви по отношение светлото бъдеще на народа ни, но този народ е вече поставен на колене. Съмнявам се в ценностите, които изповядва, защото се сещам за друг абсурд, как бихте коментирали това, че родители подарявали за р.ден на подрастващи момичета имлант на бюст и устни (новина във Vesti.bg, бел Павел)?! Аз наричам това зловещо.

Вие сте много зает човек, но съм разбрала, че сте изключително интелигентен, затова ви пиша, защото очаквам отговор, на който бих имала доверие. На къде сме се запътили? Аз всеки ден се питам как може да се поправи всичко това. Този свят е устроен полярно. Да, има добро и зло и ако го няма злото няма как да оценим доброто. Но историята показва, че когато злото много повече превиши доброто светът се самоунищожава, за да започне наново.

________________________

 

Ако трябва с една дума да обобщя думите ви, г-жа Дичева, тя ще е гняв. Ужасен гняв от неспособността на управляващите, от плодовитостта на циганите и от състоянието на ценностите в обществото ни. Добре ли съм разбрал? Ако съм разбрал добре, ето тук коментарите ми. (Давам си сметка, че някои от тях едва ли ще ви харесат, но както сама се досещате, отвън нещата изглеждат по-различно. Освен това е наложително да започнем да назоваваме нещата с истинските им имена, т.е. да си говорим истината, ако желаем да променим нещо наистина.) И така ...
 

Плодовитостта на циганите

Плодовитостта на циганите у нас не ме притеснява ни най-малко. Те имат съвсем същото право както ние двамата с Вас да съществуват и живеят на парчето земя, наречено България. Те по никакъв начин не са граждани от II качество. Същото се отнася и за етническите турци и за всеки друг обособен етнос на територията на България. Това предопределя и отговора ми на въпроса ви „Кому е нужно те да раждат преди да са навършили 14 години?” – Според мен, този въпрос е построен грешно. Никой няма правото да се изказва за тази нужда! Ние не знаем дали тази раждаемост е добре или зле за България и света! (Преди 70 години имаше един господин, който вярваше, че знае какво е добре и зле за Европа и света, но днес името и символите му са табу и срам за родината му. Сещате ли се за кого говоря?) Ето, за опашките за социални помощи бихме могли да говорим много; за нуждата и ползата от тях, която според мен е под нулата. Но как бихме могли да ги махнем без да създадем буря от недоволство? (Имам една хипотеза, но още не й дошло времето да бъде обявена.) И още: не е вярно, че социалните помощи за циганетата са „голямо бреме за държавата”. По какво съдите? Кои са цифрите, които го доказват?

Хилядите деца, захвърлени в „сиропиталищата” са ужасяващ проблем, но не виждам къде е връзката с циганите. Може би искате да кажете, че по-голямата част от децата там са от този етнос? Проблемът аз го виждам в неспособността на държавата да играе ролята, която претендира, че играе: тя заявява, че ще се грижи за захвърлените деца, но не го прави. Проблемат е единствено и само тук! За решаването на този проблем трябва да работим.
 

Примерът на "проспериращите държави"

Трябва да ми обясните кои са „проспериращите” държави, за които ми говорите, че раждали по по-малко деца, и как така мислите, че България трябва да следва точно техния път (предвид трагичната им социална тенденция). Аз не мисля, че България ще следва модела на така наречените „развити държави”. Не е нужно. Ние ще следваме друг път - път, който вече се очертава според мен.

България не е обречена, бъдете спокойна. Засега може би са обречени на изчезване моделите на съществуване в най-големите й градове, но това за мен е добра новина. Искате ли да си говорим по тази тема след... 10 години? Аз бих оприличил процесите у нас с детските болести – задължителни са и, след като преминат, организмът добива имунитет.
 

За вярата и ценностите на българския народ

Както виждате аз вяра имам и се числя към същия този народ. И тъй като далеч не съм единствен, това означава, че народът ни не е без вяра! Дезориентирани сме - това да. И не знаем на кого да вярваме: „Комунизмът си отиде, капитализмът не работи, ами сега?” Отново, ние сме деца, които задават много въпроси; които се спъват, падат, плачат, стават и така разбират какво е животът, как работи и (внимание, внимание!) какъв е смисълът му. Като го разберем това последното, ще сме пораснали достатъчно, за да заживеем ведри. Преди това ще мрънкаме и ще учим. Така мисля аз. (И „развитите държави” са далеч по-безнадеждни в това отношение от нас, вярвайте ми.)

Не се съмнявайте в ценностите на целия народ, когато шепа идиоти са решили да се правят на интересни, моля ви. В България живеят понастоящем 7 милиона човеци, навън сме милион. Наистина ли мислите, че всичките имаме еднакъв набор от ценности? И то такива, като онези описани във Vesti.bg?

Позволете ми да падна на нивото на вестникарите (хартиени или електронни няма значение) и да съобщя една новина: „Комбинациите от ценностите на българите – всички, за които България е родина – е изключително разнообразна. При това свестните хора преобладават.” Аз например съм свестен, а вие? Повечето от моите познати са свестни, а вашите какви са? Престъпници? Идиоти? Извратени?! Това, че масмедиите отразяват повече извращенията, далеч не означава, че извращенията са правилото! Когато спрем да правим лесни обобщения (на базата на скандали като този със силикона), които да оказват такова пагубно влияние върху светоусещането ни, г-жа Дичева, тогава ще сме научили поредния си много важен урок: България, но и светът, и самото ни собствено обкръжение, са много по-„шарени”, отколкото ни ги представят медиите (Не вярвам да се съмнявате в това.) и „осредняването” на каквото и да е е изключително рисковано нещо. Средностатистическият човек е срамно и вредно опростяване на реалността. (Вие средностатистическа ли се чуствате? Аз не. Колко средностатистически човека познавате? Аз нито един!)
 

Накъде сме се запътили?

"Накъде сме се запътили?" И аз се питах това всеки ден, преди да разбера точно накъде сме се запътили. Запътили сме се по „Българският път”. Какво ще да е това чудо? – Всеки ден се опитвам да ви представям по една картинка от него и от бъдещето, както го виждам аз. Мисля, че сме се запътили по един път на осъзнаването. (Иначе защо Вие и аз ще си говорим за тези неща сега!?) Първо ще анализираме това което е, после това което желаем да е, и после ще реализираме последното, и така. Това най-общо. И означава, че „всичко това може да се поправи”. Без никакво съмнение! Но, ако погледнете на ставащото с моите очи, ще разберете, че не става въпрос за "грешки" и "поправки", ами за важен етап от същия този наш път. Етап, който просто не можем да прескочим!

Нямам никакъв страх от самоунищожението, т.е. от самоунищожението на човешкия вид. Планетата ще оцелее и ще заживее „олекотена”. Може и да звучи цинично, но с всичкото това разрушение, което й предизвикваме, ние, човеците, заслужаваме унищожението си. Погледнете каква смрад, колко цемент, кръв, шум, отрови произвеждаме. Или ще се променим, потегляйки по „Българският път”, или край - който да е ново начало обаче без нас (... поне не в тази форма).

 

За статистиките, анализите и базираните на тях прогнози

Съгласявам се с Вас, че едни факти би трябвало да водят до базирани на тях действия. Но обърнете внимание, че оповестените статистики могат да послужат на мен или на Вас. Липсата на смислени управленски ходове до момента съвсем не означава, че ползата от данните е никаква!

Ето, аз не съм сигурен в ползата от прогнозите за 2040-та година и изводите, до които Ви водят. Бих искал да ви успокоя и тук: не се притеснявайте за България и българите, какъвто и да е етническият ни състав, и колкото и да сме след 30 години. То, бъдещето, зависи и от нас, от мен и Вас! (Как – Това е дълга тема.) Кажете ми защо се притеснявате, че българският етнос ще е малцинство през 2040 г.? Сега нали е мнозинство? И добре ли живее?... Кое Ви кара да мислите, че при онази, другата бъдеща ситуация ще живее по-зле? Колко по зле?

Въпросите ми естествено са провокация, аз демографски рискове (каквото и да означава това) за България и българите не виждам. Затова Ви моля да бъдете искрена и обективна и да ми кажете наистина ли мислите, че е възможно ситуацията да се влоши и в каква посока.

 

Бъдете здрава!      :)

 

 


 

АНАЛИЗ

 

 

 

Неинтуитивното поведение на социалните системи1

Джей В. Форестър2

 

четвъртък, 19 май 2010 г.

Този доклад третира някои важни теми от социален характер: демографското развитие, качеството на градския живот, политиките за градското развитие и неочакваните, неефективни или направо контропродуктивни резултати от много управленски програми.

Обществeността се разочарова от честите пристъпи на недостатъчност на сегашните социални политики - водещи само до влошаване на положението. Поредните закони се обсъждат и приемат с големи надежди, но много от въведените с тях мерки след време се оказват неефективни. Резултатите са често далеч под очакванията. Поради непознаването на динамичното поведение на социалните системи, правителствените програми водят нерядко до противоположни на желаните резултати.

С постигнатия в последно време прогрес, системната динамика вече е в състояние да обясни как е възможно преприетите управленски мерки да постигат толкова противоположни на желаните резултати. Има някои основни причини, които не позволяват на хората да оценяват правилно поведението на социалните системи. Основни процеси, играещи важна роля във формирането на човешката преценка и интуиция, водят хората до погрешни решения, когато става въпрос за сложни и тясно взаимосвързани системи. Докато не се достигне до едно значително по-добро генерално разбиране на социалните системи, опитите да се разработят програми, коригиращи належащи социални проблеми, ще продължават да бъдат разочароващи.

Този доклад предупреждава за рисковете от продължаващата зависимост на управлението от същите онези методи от миналото, довели ни до днешното усещане за неудовлетвореност. Нови методи, разработени през последните 30 години, ще помогнат за по-доброто разбиране на социалните системи и създаването на по-ефективни политики за оформяне на бъдещето.

 

>> цялото >>

 

_____________________________

1. Този доклад, чиито аторски права са регистрирани за първи път през 1971 г. от Джей В. Форестер, се основава на негова реч пред Подкомисията за градски растеж на "Комисията за банките и валутата" на Камарата на представителите на САЩ, на 7 октомври 1970 година. Оригиналният текст се появява през 1971 г., в януарския брой на "Текнолоджи ривю", публикувано от Асоциацията на бившите студенти от Масачузетския технологичен институт (MIT). Всички данни са взети от "Световната Динамика" от Джей В. Форестер, Pegasus Communications, Waltham MA, осъвременени март, 1995 г.

2. Професор, Масачузетския технологичен институт, Кеймбридж, Масачузетс, САЩ

 

 


КРАТКИ

 

Към  "Малкото е хубаво" в английската Уйкипедия

 

 

Защо малкото е хубаво

 

 

 

понеделник, 17 май 2010 г.

Проблемите с автомобилния трафик са  "Решения, които се провалят" - типичен случай на системи, в които имаме зацикляне от типа решението предизвиква (нужда от) още по-голямо количество от "решението". Автомобилите първо правят дистанциите достижими, после достижимите дистанции изискват автомобили и така до полуда. Същото е с по-широките улици в града, които привличат повече трафик, след което по-интензивния трафик повишава нуждата от по-широки улици. Други примери за същия тип системна зависимост са наркоманията, алкохолизма, затлъстяването, а във фирмения живот - зависимостта от консултанти. (Всичко това си мислех, докато карах колата към службата днес.)

- - -

Една обществена структура е полезна само до момента, в който е разбираема за хората, които засяга. Стане ли прекалено трудно разбираема за хората, тази първоначално полезна структура става вредна, а външността й става параван за множество провали, тровещи и творците им и потърпевшите им, т.е. всички нас. Завихря се водовъртеж от страх, дребни сметки и некомпетентност, който може да бъде спрян само с премахването на въпросната структура или, в много редки случаи, с раздробяването й на части с по-прозрачно поведение.

Ето защо или ще се научим всички да разбираме тези сложнотии, или ще се наложи да ги раздробяваме. Но едното не изключва другото :). Малкото е хубаво, защото е разбираемо.

 

 


КНИГИ

Към книгата в Google

 

Малкото е хубаво

 


 

 

понеделник, 22 март 2010 г.

Когато пътувам до работата с влак, успявам да прочета страничка-две (днес от "Разпадането на нациите"). Средновековните европейски държави, както и държавиците на древна Гърция, били малки и това им позволявало да постигат върховни културни постижения. В големите държави, без разлика модерни или древни, такова нещо не можело да се случи, защото  вниманието било приковано изцяло към социалните и икономическите теми... Но защо ли преразказвам? Ето думите на Кохр:

Не е чудно, че модерното общество - обсебено от грижата за физическото си оцеляване в условията на задръстващо стълпотворение (което само си е създало!) - отчита постигнатото в сферата на социалните науки, технологиите, хигиената и пр. за върхово постижение на цивилизацията. Ала цивилизацията няма нищо общо с всички тези неща. Каналите, фурните и баните са неща необходими и полезни за материалния комфорт и колективната жизненост, но те не са постижения на това, което наричаме култура. Култура е един портрет на ангел или гаврош, който, за да бъде признат на един днешен творец, задължително трябва да носи значителен социален заряд, но пък който истинският творец рисува единствено заради себе си. Културата е вплетена в катедрали и кули, чиято единствена цел е да бъдат красиви. От социална гледна точка те са съвършено ненужни: човек не може да използва покрива им за паркинг, нито пък брулените им от вятъра помещения за офиси, или великолепните им улуци за чешмички със студена вода. Следователно изграждането им не е повече позволено дори някой в нашия забързан век да намери време и вдъхновение да създаде нещо подобно - единствено за собствено удоволетворение или за възвеличаване на своя Бог.

 


АНАЛИЗ

 

Будистка икономика
(Първата от серия знаменити статии на Ернст Шумахер)

 

 

вторник, 05 януари 2010 г.

 

„Да има стабилен поминък” е едно от осемте задължения за всеки последовател на „Свещения път на Буда”. Следователно е логично да има и такова нещо, като Будистка икономика. Будистките държави, от друга страна, са заявявали неведнъж, че не желаят да изневеряват на традициите си. Така например бирманските лидери заявяват, че „Нова Бурма не вижда конфликт между традициите си и икономическия прогрес. Духовното здраве и материално благосъстояние не са врагове, а естествени съюзници.”2 и „Ние можем да комбинираме  успешно традиционните си религиозни и  духовни ценности с предимствата на модерните технологии. [...] Ние, бирманците, имаме свещения дълг да съобразяваме мечтите и действия си с вярата си и не ще се откажем никога от това.” Независимо от всичко това тези страни не се съмняват, че биха могли да моделират плановете си за развитие според правилата на модерната икономика, и канят специалисти от така наречените „развити икономики” за съветници при изготвянето на петилетните си, или каквито и да са там, стратегически планове.

Изглежда никой не се замисля, че будисткият начин на живот се нуждае от своя собствена будистка икономика. Пренебрегва се огромното влияние на икономиката върху начина на живот, което е съвсем очевидно в модерния материалистичен свят, обусловен от модерната икономика. Самите икономисти (както и повечето специалисти изобщо) страдат от един вид мистична слепота, която ги лишава от съмненията, че тяхното не е прецизна наука, боравеща с някакви абсолютни, непроменяеми, безусловни истини. Някои от тях дори отиват още по-далеч, като заявяват, че икономическите закони били толкова независими от мистиката и личната преценка, колкото законът за гравитацията. Но нека не навлизаме в подробности по аргументирането на тези твърдения, а вместо това погледнем за момент някои основни икономически положения през очите на един модерен и на един будистки икономист.

Общоприето е, че човешкият труд е сред основните източници на богатство. Обаче модерният икономист е бил обучаван да гледа на труда едва ли не като на необходимо зло, защото от гледна точка на работодателя трудът е само част от разходите, които трябва да се свеждат до минимум или елиминират чрез автоматизиране например. От гледна точка на работника трудът е безполезен: да работиш означава да жертваш почивката и комфорта си, а заплатата е един вид компенсация за направената жертва. Следователно идеалната ситуация за един работодател е да произвежда без работници, а за един работник – да получава заплата си без да се помръдва.

 ...

 

>> цялото >>



КНИГАТА

Предварително записване за "Пробуждане" - Книгата

 

"Пробуждане" - книгата
тeзи книжарници)


 


сряда
, 21 октомври 2009 г.

 

"Пробуждане. За България, Италия, вярата и благоденствието" е вече в някои софийски книжарници.

Резултатът от работата на коректора и художниците е зашеметителен! Събрани на едно място, почистени и подредени, илюстрирани, моите статии съставляват наистина нещо смайващо хубаво. А и контрастът с всичко това наоколо го прави изключително и уникално. Чиста проба светлина! Вече получих и първите ласкателни отзиви (от сестра си :) ).

Имам си и рецензия, в която четем:

"... Най-впечатляващото за читателя вероятно ще бъде позицията на автора, защото той не се прехласва безкритично пред постиженията в материален смисъл в живота на италианците, а забелязва, открива, отразява и анализира и негативите преди всичко в психологически аспект за жителите на Апенините. Защото и там далеч не всичко е наред не само в битов аспект. Дори най-големите и тържествени празници като Богородица на Ботуша предизвикват у автора смесени чувства, защото италианците са консервативни и предпочитат за почивка всяко лято едно и също място.

и още

    ... Интересното и важно в „Пробуждане" е това, че проблемите на България, с които ежедневно се сблъскваме живеещите тук, са показани от гледната точка и позицията на българин, живеещ в Италия, но с остро чувство за национална принадлежност. Павел Лазаров е готов да се върне в България и да работи за нейното въздигане. Дано повечето от младите ни емигранти по света мислят като него. Защото в техните ръце и във връстниците им в страната е бъдещето на България.

Книгата е написана с жива емоция, която не ни оставя безучастни, защото е остропроблемна и е напипан пулсът на времето. "
 

Да кажем, че съм съгласен :)

 

***

Можеш да намериш "Пробуждане" в софийските книжарници:

 


ИДЕИ

 

Малкото е хубаво

 

 

Тревизо, 05 август 2009 г.

 

Не е вярно, че не ми се случват интересни неща напоследък. Напротив. Просто не намирам време и вдъхновение да пиша тук за тях. Отдал съм се на търсене и размисъл, и на дебати по Новото образование, което расте и укрепва с всеки изминал ден. (И става чудно хубаво!)

* * *

Чета много и размишлявам, и се удивлявам колко актуални са днес неща, писани преди 40-50 години от непознати нам автори1 - успели да идентифицират фундаменталните проблеми на капитализма и да подскажат още тогава решенията им. Леополд Кохр (Kohr) и Ернст Шумахер (Schumacher) са икономисти, лансирали и защитили брилянтно идеята за Малкото е хубаво2. Ето, това е българската посока - Българският път, който бях сигурен, че съществува, но не бях виждал така ясно. Това е нещото, което търсех 6-7 че и повече години. Преди време моето беше само усещане, но сега вече е убеждение -  трябва да работим за развитие с човешки измерения - коренно различно и разкачено от моделите, пробутвани ни така лесно от именити консултанти, масова (дез)информация и нечистоплътни управници (представляващи по-често интересите на шепа престъпници).

Зная, ставащото в България още е продукт на стандартните разбирания3, ала нещата ще се променят. (Ще ги променим ние!) Човек трябва да е сляп, за да не вижда грозотата на бързия градски растеж; трябва да е безчувствен дебил, за да не открие път и надежда в думите "Малко е хубаво"... при положение, че е разбрал за какво става въпрос, де. Аз имам амбицията да илюстрирам целия блясък на тази идея.

До "Малко е хубаво" достигам по подсказване на Тициано Терцани - голям италиански журналист. Тази книжка е на същите мои годинки (38) и съдържа още по-възрастните статии на Фриц Ернст Шумахер. Темите се разпростират от недалновидността на тогавашната британската енергийна политика, през безумната самонадеяност на модерните икономисти (и специалисти изобщо), до екологичните и социални бедствия, причинени на "развиващия се" свят от напредналите западни технологии. Антиконформист и революционер, но и брилянтен статистик, Шумахер прави паралел между традиционната икономика и една хипотетична "будистка" икономика, за да илюстрира убийствените стремежи на първата и хуманноста на втората; отношението към труда като към чисто производствен фактор, при първата, и като към вълнуващ творчески и социален израз при втората4. Учениците и последователите на Шумахер са основателите на първите природнозащитни организации.

Кохр е първо учител, после приятел и колега на Шумахер. Неговото кредо е "Където има някакъв проблем, задължително има нещо прекалено голямо" - размерите на една нация, на един град, на улиците, на чуждата икономическа помощ за развиващите се страни. Всичко е въпрос на размери! Всичко! Една федерална държава предлага по-добъри условия за живот от една монолитна. Един голям град по-добре да е федерация от площади, вместо да е мрежа от широки улици; и трябва да е място удобно за живот, т.е. дестинация, вместо да е място удобно за преминаването на автомобили. По настоящем големите градове са задръстени, защото притежават несравнимо по-голяма притегателна сила в сравнение с околностите и защото обитателите им се възползват и от най-малката възможност, за да се придвижват бързо във вътрешността му - характеристики неприсъщи за очарователните средновековни градчета (Флоренция, Венеция, Сиена, Залцбург, но и нашите Несебър, Созопол, Стария Пловдив).

Удивително е, че Шумахер и Кохр са съвършено непознати на българската публика (т.е. бяха преди тази публикация), а са автори, чиито решения прилягат точно на нашата реалност, защото демонстрират привилегиите на "малкото". Намерението ми е да скенирам и пусна тук 2-3 от най-вдъхновяващите им книги5 за радост на всички търсещи земляци, зажаднели за свежи идеи и ентусиазъм.

 

 

__________

1 Те са много добре познати, но са непознати за нас, българите, най-вероятно защото са работели отвъд "желязната завеса. Кохр и Шумахер са сред най-яростните критици на индустриализацията, масовото производство и прилагането на един единствен модел за развитие във всички точки на света.

2 Тезата е колко много по-красиви, човешки, стабилни и дълготрайни са малките структури и градове, малките организации и нации, при положение, че са без комплекси и мания за бърз разтеж, т.е че следват безупречна логика на природата.

3 Доказателство е фактът, че "Расте, но не старее" все още е неоспорван девиз на подпухнала и прашна РАСТЯЩА(!?) София.

4 Те са на английски и с отдавна изчерпани тиражи.

5  Преведох и публикувах тази статия през януари 2010 г. Ето я тук.

 

 

 

 

Новините от:

БТА

Дневник News.bg

Черно море

Всеки ден

Aktualno.com

 

                     
Анализи и коментари от:

 

MEDIA TIMES REVIEW

 

Investor.
bg

Econ.
bg

Obshtestvo.
net

други връзки

                     
"Дружината":

"В беседката" на
Иво Инджев

"Записки на реформиста"
Радан Кънев

 

   

 

       

 

Специално внимание:

Демократи за Силна България
ДСБ

Новото образование - Официален сайт

Философия на ежедневието Форум "Образование" в Bglog.net

 

 Полезни връзки : Генерално консулство на България в Милано Изпрати SMS в
България с M-Tel
Обръщане на кирилица ... Инструмен-
тариум

 

 

since
15-08-02
visits
21,179
online
1

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч.

 

за сигнали, коментари и идеи ми пиши на
пощата ми