Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

Кой съм аз

НОВИНИТЕ ОТ

ДНЕВНИК НА
НОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ

МОЛИТВА

 

 

ДНЕВНИК

понеделник, 24.05.2010 г.

Честит празник! :)

Започва празнично тази пълна със събития седмица. Във вторник заминавам за София (ще празнувам абитуриент, ще ходя в Родопите, ще се срещам с ятаци), но преди това трябва да свърша ужасно много работа: половината е в службата, половината у дома.

 


КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари
 


постоянни теми

:: ЗапетаяИзбери в ляво

:: Родна реч

:: Речник

:: Методи

:: Българският път

:: Новото образование


всички МОИ

:: Поведението на социалните системи*

:: Образованието и смисълът на живота*

:: Будистка икономика*

:: Другата демокрация*

:: So what? (И какво от това?)

:: За България, Италия, вярата и     благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: Българският път

:: За пътя към прозрението

:: Искам!

:: Цената на енергийната "независимост"

:: Град за всички*


Поръчай сега
 

 Предварително записване за "Пробуждане" - Книгата

 


КРАТКИ РАЗМИСЛИ

:: Разни кратки

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол? 

:: Благодарност

:: Колко сме зле 

 


 

интервюTA и писма

:: До един реформист

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

 

АУДИО

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)

 


* Преведени автори

:: Джиду Кришнамурти

:: Ернст Шумахер

:: Енрике Пенялоза

:: Арундхати Рой

:: Амартая Сен

:: Вацлав Хавел

:: Жак Тестар

 

 


Чантата с инструментите


Моята кутия
с инструменти

 


Препоръчвам горещо

За да остане природа!
За да остане природа

 

BGVelikden
Българският Великден
 


Новото образование


 

 

 

АНАЛИЗ

 

 

 

Неинтуитивното поведение на социалните системи1

Джей В. Форестър2

 

четвъртък, 19 май 2010 г.

Този доклад третира някои важни теми от социален характер: демографското развитие, качеството на градския живот, политиките за градското развитие и неочакваните, неефективни или направо контропродуктивни резултати от много управленски програми.

Обществeността се разочарова от честите пристъпи на недостатъчност на сегашните социални политики - водещи само до влошаване на положението. Поредните закони се обсъждат и приемат с големи надежди, но много от въведените с тях мерки след време се оказват неефективни. Резултатите са често далеч под очакванията. Поради непознаването на динамичното поведение на социалните системи, правителствените програми водят нерядко до противоположни на желаните резултати.

С постигнатия в последно време прогрес, системната динамика вече е в състояние да обясни как е възможно преприетите управленски мерки да постигат толкова противоположни на желаните резултати. Има някои основни причини, които не позволяват на хората да оценяват правилно поведението на социалните системи. Основни процеси, играещи важна роля във формирането на човешката преценка и интуиция, водят хората до погрешни решения, когато става въпрос за сложни и тясно взаимосвързани системи. Докато не се достигне до едно значително по-добро генерално разбиране на социалните системи, опитите да се разработят програми, коригиращи належащи социални проблеми, ще продължават да бъдат разочароващи.

Този доклад предупреждава за рисковете от продължаващата зависимост на управлението от същите онези методи от миналото, довели ни до днешното усещане за неудовлетвореност. Нови методи, разработени през последните 30 години, ще помогнат за по-доброто разбиране на социалните системи и създаването на по-ефективни политики за оформяне на бъдещето.

 

>> цялото >>

 

_____________________________

1. Този доклад, чиито аторски права са регистрирани за първи път през 1971 г. от Джей В. Форестер, се основава на негова реч пред Подкомисията за градски растеж на "Комисията за банките и валутата" на Камарата на представителите на САЩ, на 7 октомври 1970 година. Оригиналният текст се появява през 1971 г., в януарския брой на "Текнолоджи ривю", публикувано от Асоциацията на бившите студенти от Масачузетския технологичен институт (MIT). Всички данни са взети от "Световната Динамика" от Джей В. Форестер, Pegasus Communications, Waltham MA, осъвременени март, 1995 г.

2. Професор, Масачузетския технологичен институт, Кеймбридж, Масачузетс, САЩ

 

 


КРАТКИ

 

Към  "Малкото е хубаво" в английската Уйкипедия

 

 

Защо малкото е хубаво

 

 

 

понеделник, 17 май 2010 г.

Проблемите с автомобилния трафик са  "Решения, които се провалят" - типичен случай на системи, в които имаме зацикляне от типа решението предизвиква (нужда от) още по-голямо количество от "решението". Автомобилите първо правят дистанциите достижими, после достижимите дистанции изискват автомобили и така до полуда. Същото е с по-широките улици в града, които привличат повече трафик, след което по-интензивния трафик повишава нуждата от по-широки улици. Други примери за същия тип системна зависимост са наркоманията, алкохолизма, затлъстяването, а във фирмения живот - зависимостта от консултанти. (Всичко това си мислех, докато карах колата към службата днес.)

- - -

Една обществена структура е полезна само до момента, в който е разбираема за хората, които засяга. Стане ли прекалено трудно разбираема за хората, тази първоначално полезна структура става вредна, а външността й става параван за множество провали, тровещи и творците им и потърпевшите им, т.е. всички нас. Завихря се водовъртеж от страх, дребни сметки и некомпетентност, който може да бъде спрян само с премахването на въпросната структура или, в много редки случаи, с раздробяването й на части с по-прозрачно поведение.

Ето защо или ще се научим всички да разбираме тези сложнотии, или ще се наложи да ги раздробяваме. Но едното не изключва другото :). Малкото е хубаво, защото е разбираемо.

 

 


КНИГИ

Към книгата в Google

 

Малкото е хубаво

 


 

 

понеделник, 22 март 2010 г.

Когато пътувам до работата с влак, успявам да прочета страничка-две (днес от "Разпадането на нациите"). Средновековните европейски държави, както и държавиците на древна Гърция, били малки и това им позволявало да постигат върховни културни постижения. В големите държави, без разлика модерни или древни, такова нещо не можело да се случи, защото  вниманието било приковано изцяло към социалните и икономическите теми... Но защо ли преразказвам? Ето думите на Кохр:

Не е чудно, че модерното общество - обсебено от грижата за физическото си оцеляване в условията на задръстващо стълпотворение (което само си е създало!) - отчита постигнатото в сферата на социалните науки, технологиите, хигиената и пр. за върхово постижение на цивилизацията. Ала цивилизацията няма нищо общо с всички тези неща. Каналите, фурните и баните са неща необходими и полезни за материалния комфорт и колективната жизненост, но те не са постижения на това, което наричаме култура. Култура е един портрет на ангел или гаврош, който, за да бъде признат на един днешен творец, задължително трябва да носи значителен социален заряд, но пък който истинският творец рисува единствено заради себе си. Културата е вплетена в катедрали и кули, чиято единствена цел е да бъдат красиви. От социална гледна точка те са съвършено ненужни: човек не може да използва покрива им за паркинг, нито пък брулените им от вятъра помещения за офиси, или великолепните им улуци за чешмички със студена вода. Следователно изграждането им не е повече позволено дори някой в нашия забързан век да намери време и вдъхновение да създаде нещо подобно - единствено за собствено удоволетворение или за възвеличаване на своя Бог.

 


АНАЛИЗ

 

Будистка икономика
(Първата от серия знаменити статии на Ернст Шумахер)

 

 

вторник, 05 януари 2010 г.

 

Да има стабилен поминък е едно от осемте задължения за всеки последовател на Свещения път на Буда. Следователно е логично да има и такова нещо, като Будистка икономика. Будистките държави, от друга страна, са заявявали неведнъж, че не желаят да изневеряват на традициите си. Така например бирманските лидери заявяват, че Нова Бурма не вижда конфликт между традициите си и икономическия прогрес. Духовното здраве и материално благосъстояние не са врагове, а естествени съюзници.2 и Ние можем да комбинираме  успешно традиционните си религиозни и  духовни ценности с предимствата на модерните технологии. [...] Ние, бирманците, имаме свещения дълг да съобразяваме мечтите и действия си с вярата си и не ще се откажем никога от това. Независимо от всичко това тези страни не се съмняват, че биха могли да моделират плановете си за развитие според правилата на модерната икономика, и канят специалисти от така наречените развити икономики за съветници при изготвянето на петилетните си, или каквито и да са там, стратегически планове.

Изглежда никой не се замисля, че будисткият начин на живот се нуждае от своя собствена будистка икономика. Пренебрегва се огромното влияние на икономиката върху начина на живот, което е съвсем очевидно в модерния материалистичен свят, обусловен от модерната икономика. Самите икономисти (както и повечето специалисти изобщо) страдат от един вид мистична слепота, която ги лишава от съмненията, че тяхното не е прецизна наука, боравеща с някакви абсолютни, непроменяеми, безусловни истини. Някои от тях дори отиват още по-далеч, като заявяват, че икономическите закони били толкова независими от мистиката и личната преценка, колкото законът за гравитацията. Но нека не навлизаме в подробности по аргументирането на тези твърдения, а вместо това погледнем за момент някои основни икономически положения през очите на един модерен и на един будистки икономист.

Общоприето е, че човешкият труд е сред основните източници на богатство. Обаче модерният икономист е бил обучаван да гледа на труда едва ли не като на необходимо зло, защото от гледна точка на работодателя трудът е само част от разходите, които трябва да се свеждат до минимум или елиминират чрез автоматизиране например. От гледна точка на работника трудът е безполезен: да работиш означава да жертваш почивката и комфорта си, а заплатата е един вид компенсация за направената жертва. Следователно идеалната ситуация за един работодател е да произвежда без работници, а за един работник да получава заплата си без да се помръдва.

 ...

 

>> цялото >>



КНИГАТА

Предварително записване за "Пробуждане" - Книгата

 

"Пробуждане" - книгата
тeзи книжарници)


 


сряда
, 21 октомври 2009 г.

 

"Пробуждане. За България, Италия, вярата и благоденствието" е вече в някои софийски книжарници.

Резултатът от работата на коректора и художниците е зашеметителен! Събрани на едно място, почистени и подредени, илюстрирани, моите статии съставляват наистина нещо смайващо хубаво. А и контрастът с всичко това наоколо го прави изключително и уникално. Чиста проба светлина! Вече получих и първите ласкателни отзиви (от сестра си :) ).

Имам си и рецензия, в която четем:

"... Най-впечатляващото за читателя вероятно ще бъде позицията на автора, защото той не се прехласва безкритично пред постиженията в материален смисъл в живота на италианците, а забелязва, открива, отразява и анализира и негативите преди всичко в психологически аспект за жителите на Апенините. Защото и там далеч не всичко е наред не само в битов аспект. Дори най-големите и тържествени празници като Богородица на Ботуша предизвикват у автора смесени чувства, защото италианците са консервативни и предпочитат за почивка всяко лято едно и също място.

и още

    ... Интересното и важно в Пробуждане" е това, че проблемите на България, с които ежедневно се сблъскваме живеещите тук, са показани от гледната точка и позицията на българин, живеещ в Италия, но с остро чувство за национална принадлежност. Павел Лазаров е готов да се върне в България и да работи за нейното въздигане. Дано повечето от младите ни емигранти по света мислят като него. Защото в техните ръце и във връстниците им в страната е бъдещето на България.

Книгата е написана с жива емоция, която не ни оставя безучастни, защото е остропроблемна и е напипан пулсът на времето. "
 

Да кажем, че съм съгласен :)

 

***

Можеш да намериш "Пробуждане" в софийските книжарници:

 


ИДЕИ

 

Малкото е хубаво

 

 

Тревизо, 05 август 2009 г.

 

Не е вярно, че не ми се случват интересни неща напоследък. Напротив. Просто не намирам време и вдъхновение да пиша тук за тях. Отдал съм се на търсене и размисъл, и на дебати по Новото образование, което расте и укрепва с всеки изминал ден. (И става чудно хубаво!)

* * *

Чета много и размишлявам, и се удивлявам колко актуални са днес неща, писани преди 40-50 години от непознати нам автори1 - успели да идентифицират фундаменталните проблеми на капитализма и да подскажат още тогава решенията им. Леополд Кохр (Kohr) и Ернст Шумахер (Schumacher) са икономисти, лансирали и защитили брилянтно идеята за Малкото е хубаво2. Ето, това е българската посока - Българският път, който бях сигурен, че съществува, но не бях виждал така ясно. Това е нещото, което търсех 6-7 че и повече години. Преди време моето беше само усещане, но сега вече е убеждение -  трябва да работим за развитие с човешки измерения - коренно различно и разкачено от моделите, пробутвани ни така лесно от именити консултанти, масова (дез)информация и нечистоплътни управници (представляващи по-често интересите на шепа престъпници).

Зная, ставащото в България още е продукт на стандартните разбирания3, ала нещата ще се променят. (Ще ги променим ние!) Човек трябва да е сляп, за да не вижда грозотата на бързия градски растеж; трябва да е безчувствен дебил, за да не открие път и надежда в думите "Малко е хубаво"... при положение, че е разбрал за какво става въпрос, де. Аз имам амбицията да илюстрирам целия блясък на тази идея.

До "Малко е хубаво" достигам по подсказване на Тициано Терцани - голям италиански журналист. Тази книжка е на същите мои годинки (38) и съдържа още по-възрастните статии на Фриц Ернст Шумахер. Темите се разпростират от недалновидността на тогавашната британската енергийна политика, през безумната самонадеяност на модерните икономисти (и специалисти изобщо), до екологичните и социални бедствия, причинени на "развиващия се" свят от напредналите западни технологии. Антиконформист и революционер, но и брилянтен статистик, Шумахер прави паралел между традиционната икономика и една хипотетична "будистка" икономика, за да илюстрира убийствените стремежи на първата и хуманноста на втората; отношението към труда като към чисто производствен фактор, при първата, и като към вълнуващ творчески и социален израз при втората4. Учениците и последователите на Шумахер са основателите на първите природнозащитни организации.

Кохр е първо учител, после приятел и колега на Шумахер. Неговото кредо е "Където има някакъв проблем, задължително има нещо прекалено голямо" - размерите на една нация, на един град, на улиците, на чуждата икономическа помощ за развиващите се страни. Всичко е въпрос на размери! Всичко! Една федерална държава предлага по-добъри условия за живот от една монолитна. Един голям град по-добре да е федерация от площади, вместо да е мрежа от широки улици; и трябва да е място удобно за живот, т.е. дестинация, вместо да е място удобно за преминаването на автомобили. По настоящем големите градове са задръстени, защото притежават несравнимо по-голяма притегателна сила в сравнение с околностите и защото обитателите им се възползват и от най-малката възможност, за да се придвижват бързо във вътрешността му - характеристики неприсъщи за очарователните средновековни градчета (Флоренция, Венеция, Сиена, Залцбург, но и нашите Несебър, Созопол, Стария Пловдив).

Удивително е, че Шумахер и Кохр са съвършено непознати на българската публика (т.е. бяха преди тази публикация), а са автори, чиито решения прилягат точно на нашата реалност, защото демонстрират привилегиите на "малкото". Намерението ми е да скенирам и пусна тук 2-3 от най-вдъхновяващите им книги5 за радост на всички търсещи земляци, зажаднели за свежи идеи и ентусиазъм.

 

 

__________

1 Те са много добре познати, но са непознати за нас, българите, най-вероятно защото са работели отвъд "желязната завеса. Кохр и Шумахер са сред най-яростните критици на индустриализацията, масовото производство и прилагането на един единствен модел за развитие във всички точки на света.

2 Тезата е колко много по-красиви, човешки, стабилни и дълготрайни са малките структури и градове, малките организации и нации, при положение, че са без комплекси и мания за бърз разтеж, т.е че следват безупречна логика на природата.

3 Доказателство е фактът, че "Расте, но не старее" все още е неоспорван девиз на подпухнала и прашна РАСТЯЩА(!?) София.

4 Те са на английски и с отдавна изчерпани тиражи.

5  Преведох и публикувах тази статия през януари 2010 г. Ето я тук.

 

 

 

 

Новините от:

БТА

Дневник News.bg

Черно море

Всеки ден

Aktualno.com

 

                     
Анализи и коментари от:

 

MEDIA TIMES REVIEW

 

Investor.
bg

Econ.
bg

Obshtestvo.
net

други връзки

                     
"Дружината":

"В беседката" на
Иво Инджев

"Записки на реформиста"
Радан Кънев

 

   

 

       

 

Специално внимание:

Демократи за Силна България
ДСБ

Новото образование - Официален сайт

Философия на ежедневието Форум "Образование" в Bglog.net

 

 Полезни връзки : Генерално консулство на България в Милано Изпрати SMS в
България с M-Tel
Обръщане на кирилица ... Инструмен-
тариум

 

 

since
15-08-02
visits
21,179
online
1

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч.

 

за сигнали, коментари и идеи ми пиши на
пощата ми