Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

Кой съм аз

НОВИНИТЕ ОТ


НОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ

МОЛИТВА

 

 

ДНЕВНИК

вторник, 23.02.2010 г.

В 08:10 ч., докато бързах да излизам от вкъщи, за цяла една минута останах вцепенен в дилемата "Коя от книгите (3-4 на брой) да сложа в чантата си днес?". Там от вчера са си "Образованието и смисълът на живота" и "Управление на общественото". Дали да не напъхам и "Разпадането на нациите"?
- Абе, колко книги мислиш, че можеш да четеш наведнъж, бе идиот?
- Не знам. Не знам за коя от трите ще имам настроение...
 

(цялото в "Дневник")κϊμ Δνεβνθκΰ

 


КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари
 


постоянни теми

:: ЗапетаяИзбери в ляво

:: Родна реч

:: Речник

:: Методи

:: Българският път

:: Новото образование


всички МОИ

:: Образованието и смисълът на живота*

:: Будистка икономика*

:: Дугата демокрация*

:: So what? (И какво от това?)

:: За България, Италия, вярата и     благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: Българският път

:: За пътя към прозрението

:: Искам!

:: Цената на енергийната "независимост"

:: Град за всички*


Поръчай сега
 

 Предварително записване за "Пробуждане" - Книгата

 


КРАТКИ РАЗМИСЛИ

:: Разни кратки

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол? 

:: Благодарност

:: Колко сме зле 

 


 

интервюTA и писма

:: До един реформист

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

 

АУДИО

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)


* Преведени автори

:: Ернст Шумахер

:: Енрике Пенялоза

:: Арундхати Рой

:: Амартая Сен

:: Вацлав Хавел

:: Жак Тестар

 

 


Чантата с инструментите


Моята кутия
с инструменти

 


Препоръчвам горещо

За да остане природа!
За да остане природа

 

BGVelikden
Българският Великден
 


Новото образование


 

 

 


ГЛАС

"Какво повече мога да ти дам"
 


вторник, 23 феруари 2010 г.
 

 


НОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Към "Дневник на Новото образование"

Джиду Кришнамурти
Образованието и смисъла на живота
Глава I
Превод от английски Павел


петък, 05 януари 2010 г.
 

Пътувайки по Земята, човек вижда в каква забележителна степен човешката натура е една и съща навсякъде: в Индия и Америка, в Европа и Австралия. Това е особено вярно за колежите и университетите. Ние произвеждаме като по калъп един вид човешки същества, чийто главен стремеж е да добият сигурност, да станат известни или да се забавляват, влагайки възможно най–малко разум.

Традиционното образование прави свободното мислене крайно трудно. Непрекъснатото съобразяване с утвърдените вече модели на поведение води до посредственост. Да се различаваш от групата или да устояваш на натиска на обкръжението е трудно, понякога дори рисковано, защото ние се прекланяме пред успеха. Усърдното му преследване: търсенето на някакво признание в материалната или в тъй наречената „духовна” сфера, на външна или вътрешна сигурност, и желанието за комфорт; целият този процес потушава недоволството, слага точка на искреността и насажда страх, блокиращ интелигентното разбиране за живота. С годините в сърцето и съзнанието се настанява все по–трайна леност.

В търсенето си на комфорт ние обикновено намираме някой спокоен житейски ъгъл, където конфликтите са възможно най–малко, и после се страхуваме да се покажем „навън”. Този страх от живота, от усилията и новите начинания убива приключенския ни дух. Образованието и цялото ни възпитание са ни превърнали в хора, боящи се да бъдат различни от ближния си, страхуващи се да мислят противоположно на общоприетото, уважаващи престорено и власт, и традиция.

За щастие има хора, устояващи на изкушението за подобен комфорт, които желаят искрено, без предубеждения за ляво и дясно, да изследват нашите човешки проблеми; повечето от нас обаче не демонстрират автентичен бунтарски дух. Когато капитулираме невъзмутимо пред обкръжението си, бунтовническия ни дух започва да умира и скоро след това е довършен окончателно от житейските ни отговорности.Отвори/ Затвори

 

Негодуването е 2 типа. Едното е яростното негодуване, представляващо лишена от дълбоко разбиране ответна реакция на съществуващия ред, другото е дълбокото психологическо разумно негодуване.

   Има много хора, които въстават срещу доминиращата идеология, за да пропадат лесно в следващата „нова” идеология – сред още повече илюзии и завоалирани оправдания. Обикновено ние скъсваме с една група, или дадени идеали, и се присъединяваме към друга група и новите идеали, създавайки по този начин поредното идейно течение, срещу което след време ще се наложи пак да се бунтуваме. Ответната реакция е родила опозиция, а реформата – нужда от допълнителна реформа.

Но съществува и интелигентния бунт. Той, вместо да е ответна реакция, е продукт и следствие на най–дълбоко себепознаване, постигнато чрез осъзнаване на собствените си чувства и мисли; с приемането на случващото се такова, каквото е, и с неизбягването на безпокойствата, поддържащи будна интелигентността ни. Защото другото име на будната интелигентност е интуиция – която е единственият истинския наставник в живота.

И така, какъв е смисълът на живота? Защо  живеем и за какво се борим? Ако сме били обучавани просто да ставаме „нещо повече”, да имаме по–добра работа, да бъдем по–ефективни, да разширяваме влиянието си над останалите, тогава нашият живот ще бъде блудкав и празен. Ако ние сме били образовани да бъдем просто учени или изследователи, сраснали се с книгите, или специалисти, вманиачени в знанието, тогава ние също ще сме дали своя принос за разрухата и мизерията по този свят.

След като животът има по–важен и по–обширен смисъл, каква е ползата от образованието, което до този момент не ни е помогнало да го открием (този смисъл)? Ние можем и да сме високо образовани, но ако ни липсва здравата връзка между мислите и чувствата, нашият живот е непълноценен, противоречив и пропит със страхове. След като не култивира цялостното виждане за живота, смисълът от такова образование е много малък.

В нашата сегашна цивилизация сме раздробили живота на толкова много сектори, че образованието (с изключение на ученето на една определена техника или професия) има наистина много малък смисъл. Вместо да пробужда всеобхватната му интелигентност, образованието насърчава човека да следва само един от многобройните възможни пътища, като по този начин го възпрепятства да се погледне и възприеме като самия всеобхващащ процес. Фактът, че образованието се опитва да реши многобройните проблеми на съществуванието така, както са разделени – всеки на неговото си ниво и в различните им категории,– е свидетелство за тотално неразбиране на естеството на нещата.

Личността е съвкупност от различни същности, заради това наблягането на разликите между тях, и развиването само на част от тях за сметка на другите, предизвиква многобройни усложнения и противоречия. Образованието би трябвало да се грижи за обединяването на тези различни същности, защото когато връзката липсва, животът става поредица от конфликти и страдания. Каква е стойността на обучението на адвокати, ако раздорите не спират? Каква е стойността на знанието, ако продължаваме да сме объркани? Какъв е смисълът от внушителните технически и индустриални постижения, когато ги използваме, за да се убиваме един друг?  Какъв е смисълът от нашето съществувание, щом то предизвиква насилие и толкова голяма мизерия? Въпреки че можем да имаме пари или можем да ги спечелим, въпреки че имаме различни удоволствия и организирани религии, ние все още сме в непрестанен конфликт.

* * *

Трябва да различаваме понятията лично и индивидуално. Личното е случайно. И под случайно аз разбирам условията, в които се раждаме – обкръжението, в което раснем, с неговия национализъм, суеверия, класови разделения и предразсъдъци. Личното или случайното не е нищо друго освен моментно явление, въпреки че този момент за някой може да продължи и цял живот. И тъй като настоящото образование е основано на личното, на случайното, на временното, то води до извращения в мисленето и втълпяването на страх за собственото оцеляване.

Всички ние сме били подготвяни от формалното си образование и обкръжението си да преследваме своите лични ползи и сигурност и да се борим за оцеляването си. И въпреки че го прикриваме с лицеприятни фрази, ние сме били подготвяни професионално в една система, която е базирана на експлоатация и алчност. Такова обучение неизбежно води до объркване и мизерия за нас самите и за целия свят, защото създава у всеки индивид онези психологически бариери, които го разделят и го държат разединен от останалите.

* * *

Образованието не е просто въпрос на трениране на ума. С тренирането може да се постигне ефективност, но не и пълнота. Ум, който е бил подложен само на трениране, ще бъде продължение на миналото и не ще може никога да открие новото. Ето защо, за да разберем какво е правилно образование, ще ни се наложи да изследваме в дълбочина цялостния смисъл на живота.

Повечето от нас не отреждат първостепенна важност на откриването на смисъла на живота като цяло, а образованието ни набляга повече на второстепенни ценности, превръщайки ни в хора, компетентни само в определена сфера на знанието. Ала да се набляга предимно на знанията и ефективността – неща без съмнение необходими, но не и достатъчни,– води само до конфликт и объркване.

Съществува ефективност, която е вдъхновена от любовта и която отива далеч отвъд ефективността на амбицията. Освен това без любовта, правеща възможно цялостното осмисляне на живота, ефективността предизвиква само жестокост. Не се ли случва тъкмо това по света в момента? Нашето сегашно образование води към индустриализация и война; неговата първостепенна задача е да развива ефективността; а ние сме заклещени в машината, задвижвана от безмилостна надпревара и взаимно унищожение. Ако едно образование води до войни, ако то ни учи да унищожаваме или да бъдем унищожавани, дали не се е провалило вече тотално?

* * *

За да създадем правилно образование, ние очевидно трябва да разберем смисъла на живота като цяло, и затова се налага да можем да мислим различно от общоприето, директно и искрено. Съобразителният мислител не е разумна личност, защото се нагажда към вече установеното мислене. Той повтаря стандартни фрази и разсъждава без да излиза от утъпканите вече пътеки. Ала ние не можем да разберем съществуванието си просто абстрактно или теоретично. Да разберем живота, означава да разберем себе си и това е началото и краят на образованието.

Образованието не е просто придобиване на знания, събиране и съпоставяне на факти. То е да виждаш смисъла на живота като цяло, а  изучаването на цялото не би могло да започва от изучаването на някоя негова отделна част – което всъщност се опитват да правят и правителствата, и организираните религии, и авторитарните партии.

Функцията на образованието е да създава човешки същества, които да са пълноценни и следователно интелигентни. Възможно е да получаваме образователни степени и да бъдем ефикасни и без да сме интелигентни. Интелигентност не означава повече информация, и далеч не е резултат от  многото изчетени книги, нито се състои от остроумните отговори в защита или нападение. Възможно е един неук човек да е много по–интелигентен от някой учен.

Ние сме превърнали изпитите и образователните степени в критерии за интелигентност и сме създали изключително находчиви мозъци, на които обаче им убягват повечето жизненоважни човешки въпроси. Интелигентност е способност да усещаш същественото – онова, което Е. И да пробуждаш тази способност у себе си и другите, това е то ОБРАЗОВАНИЕ.

Образованието би трябвало да ни помага да откриваме най–трайните ценности, за да не се вкопчваме единствено във формули и изтъркани лозунги; то би трябвало да ни помогне да заличим националните и социалните бариери, вместо да ги подчертава непрекъснато, пораждайки вражди между хората. За нещастие настоящето образование ни прави покорни, механични и крайно безразсъдни. И въпреки, че ни събужда в интелектуално отношение, вътрешно то ни оставя ограничени, блуждаещи и инертни.

Без цялостното осмисляне на живота, нашите индивидуални и колективни проблеми ще се разпростират и задълбочават постоянно. Целта на образованието не е да произвежда просто учени, техници или службогонци, ами пълноценни мъже и жени, свободни от страхове, защото само сред такива хора може да има дълготраен мир.

Нещото, което слага окончателен край на всички страхове, е себепознанието. Ако човек трябва да се бори с живота всеки един момент, ако ще се среща с всичките му мистерии, усложнения и изненади, ще му се наложи да бъде безкрайно гъвкав и следователно свободен от теории и предразсъдъци.

Образованието не трябва да окуражава личността да се нагажда към обществото или да бъде някакво негово отражение. То трябва да й помага да открива истинските ценности в безпристрастно индивидуално изследване. Когато няма себепознаване, изразяването на индивидуалността се превръща във възгордяване, с присъщите й агресивност и амбиции. Образованието би трябвало да събужда способността да бъдеш осъзнат, а не просто удовлетворен от плодовете на собствения творчески израз.

(горе)

 

 


 

ИДЕИ

 

5 свързани теми

Първата от от които е за българският език



сряда, 06 януари 2010 г.

 

Петте въпросни теми са:

  • урбанистиката

  • образованието на малки и големи,

  • истината за опазването на човешкото здраве,

  • енергията, ведрото свиване/ смаляване на икономиката и завръщането ни към извечната мъдрост на Твореца.

  • българския език, преводите (ми) на български и яснотата на понятията.

Намерението ми е да вкарам в електронен формат колкото мога повече неща писани в разните ми тетрадки и тефтери. После ще видя как да ги групирам за по-прегледното им публикуване.

В последния месец се занимавах само с образованието, по-точно с коментарите по програмата на просветното министерство за 2009–13 г. Време е да се занимая и с останалото. Отзад напред хронологически.

 

I.    Езикът на бъдещето

Още с първото си за деня кафе препрочитам статията на Рон Милър „Какво означава демократично училище”*. После разглеждам за 15–ти път един от добрите учебници по „Български език за чужденци – комуникативен курс”, колкото да затвърдя усещането си, че сам съм способен да направя нещо далеч по–добро. Въпросният учебник е толкова грозен и нескопосан, че направо недоумявам как изобщо може да бъде полезен някому. Позволявам си да бъда толкова категоричен, защото имам щастието да познавам един друг „учебник за чужденци”, но този път с неоспорима, световна слава; феноменален, перфектен и откъм яснота и последователност на метода, и откъм естетика и живост на страниците му. Поклон пред маестро Катерин Катеринов, автор на най–добрия учебник по италиански език за чужденци. ...

 

>> цялото >>

АНАЛИЗ

 

Будистка икономика
(Първата от серия знаменити статии на Ернст Шумахер)

 

 

вторник, 05 януари 2010 г.

 

„Да има стабилен поминък” е едно от осемте задължения за всеки последовател на „Свещения път на Буда”. Следователно е логично да има и такова нещо, като Будистка икономика. Будистките държави, от друга страна, са заявявали неведнъж, че не желаят да изневеряват на традициите си. Така например бирманските лидери заявяват, че „Нова Бурма не вижда конфликт между традициите си и икономическия прогрес. Духовното здраве и материално благосъстояние не са врагове, а естествени съюзници.”2 и „Ние можем да комбинираме  успешно традиционните си религиозни и  духовни ценности с предимствата на модерните технологии. [...] Ние, бирманците, имаме свещения дълг да съобразяваме мечтите и действия си с вярата си и не ще се откажем никога от това.” Независимо от всичко това тези страни не се съмняват, че биха могли да моделират плановете си за развитие според правилата на модерната икономика, и канят специалисти от така наречените „развити икономики” за съветници при изготвянето на петилетните си, или каквито и да са там, стратегически планове.

Изглежда никой не се замисля, че будисткият начин на живот се нуждае от своя собствена будистка икономика. Пренебрегва се огромното влияние на икономиката върху начина на живот, което е съвсем очевидно в модерния материалистичен свят, обусловен от модерната икономика. Самите икономисти (както и повечето специалисти изобщо) страдат от един вид мистична слепота, която ги лишава от съмненията, че тяхното не е прецизна наука, боравеща с някакви абсолютни, непроменяеми, безусловни истини. Някои от тях дори отиват още по-далеч, като заявяват, че икономическите закони били толкова независими от мистиката и личната преценка, колкото законът за гравитацията. Но нека не навлизаме в подробности по аргументирането на тези твърдения, а вместо това погледнем за момент някои основни икономически положения през очите на един модерен и на един будистки икономист.

Общоприето е, че човешкият труд е сред основните източници на богатство. Обаче модерният икономист е бил обучаван да гледа на труда едва ли не като на необходимо зло, защото от гледна точка на работодателя трудът е само част от разходите, които трябва да се свеждат до минимум или елиминират чрез автоматизиране например. От гледна точка на работника трудът е безполезен: да работиш означава да жертваш почивката и комфорта си, а заплатата е един вид компенсация за направената жертва. Следователно идеалната ситуация за един работодател е да произвежда без работници, а за един работник – да получава заплата си без да се помръдва.

 ...

 

>> цялото >>

 


НОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Към "Дневник на Новото образование"

 

За яснотата на понятията
(в образованието)

 



понеделник
, 23 ноември 2009 г.

 

По тази тема започнах да пиша през март 2009 г., но я доразвивам чак сега, след прочита на великолепните статии на Тoлстой за образованието и половината от Presence (на Сенги, Шармер, Яворски и Флоуерс).

* * *

Признавам си, че мисълта ми често зацикля около 3–4 понятия, с които се срещам в американски книги, третиращи темата за на непрестанното учене (обикновено във фирмена или научна среда). Опитвам се да си представя как биха звучали на български изречения, които на английски са ми съвършено ясни. Ала на български ...?! И за пореден път се убеждавам, че родните понятия, вкарани в такъв един контекст, изглеждат съвсем не намясто – или са деформирани, или са непълни, или направо сбъркани най–вероятно защото ги използваме съвършено рядко. И ми е много трудно, дори невъзможно, да ги преведа без да осакатя страшно текста, както правят мнозина други. Трудно ми е да предам на родния си език както духа на написаното, т.е. философията му, така и методите на работа на авторите му. Очевидно трябва да направя нещо, че да внеса ред и яснота  по тези въпроси (най–вече за себе си!). Може би един пълен  списък от термини с всичките им тълкувания? Или една табличка с превода им, т.е. българския им еквивалент, в разните там случаи?

Да вземем английското learning. На български го превеждаме учене, но и учещ, и учебен. и нещата започват да се усложняват. А за думичката training ми се струва, че не трениране е най–подходящото, а пък тренировка ми звучи направо тъпо. Най–близкият български еквивалент е обучение, което никак не обичам, защото ми се струва  прекалено... еднопосочно.

Така че подобни въпроси ме тормозят много. Дори да оставим преводите настрана, в българския език си имаме някои странности, които усложняват положението допълнително. Направо се чудя как изобщо продължаваме да допускаме, че бихме могли да се разберем, като използваме толкова обширни и многозначни термини. Предвид точно тези обстоятелства, да не се разберем ми се струва най–естественото нещо на света! Противното щеше да е нелогично.

* * *

Я да видим сега какво означава думичката „уча” –  цяла една вселена. Българското уча може да означава 100 неща, а на английски имаме или learn, или study, които са две доста различни неща, говорейки за действията на учещия, или instruct (преподавам, инструктирам) и train,  говорейки за действията на учителя. На български обаче казваме:

Уча нещо, защото съм ученик.      и     Уча някого, защото съм учител.

... ала без поясненията (горните нещо или някого) настъпва объркване. Уча самò не стига.

Или, може би, трябва да уточним, че всеки, който учи, изпълнява едновременно и ролята на получаващ (ученик), и ролята на даващ (учител), понеже в процеса на ученето не е много ясно в кой момент кой кого точно обогатява?! Дали да не заявим категорично и веднъж за винаги, че когато кажа уча, трябва да се разбира раста заедно с някой друг в резултат на съвместния ни труд? ...?!

Всъщност възможно е (моля историците на българския език да кажат тежката си дума) значението на самичкото българско уча да е объркващо само привидно. Може да се окаже, че в него Творецът мъдро е въплътил една перфектна логика и механизъм, който да ни връща към същността на учене-то винаги, когато изпитваме истинска въпиюща нужда да си я припомним. Тогава спокойно мога да кажа „Уча, защото съм ученик и учител едновременно.” А всеки от нас ще се окаже и учител, и ученик. Винаги! И независимо от предпочитанията му.

 

 



КНИГАТА

Предварително записване за "Пробуждане" - Книгата

 

"Пробуждане" - книгата
тeзи книжарници)


 


сряда
, 21 октомври 2009 г.

 

"Пробуждане. За България, Италия, вярата и благоденствието" е вече в някои софийски книжарници.

Резултатът от работата на коректора и художниците е зашеметителен! Събрани на едно място, почистени и подредени, илюстрирани, моите статии съставляват наистина нещо смайващо хубаво. А и контрастът с всичко това наоколо го прави изключително и уникално. Чиста проба светлина! Вече получих и първите ласкателни отзиви (от сестра си :) ).

Имам си и рецензия, в която четем:

"... Най-впечатляващото за читателя вероятно ще бъде позицията на автора, защото той не се прехласва безкритично пред постиженията в материален смисъл в живота на италианците, а забелязва, открива, отразява и анализира и негативите преди всичко в психологически аспект за жителите на Апенините. Защото и там далеч не всичко е наред не само в битов аспект. Дори най-големите и тържествени празници като Богородица на Ботуша предизвикват у автора смесени чувства, защото италианците са консервативни и предпочитат за почивка всяко лято едно и също място.

и още

    ... Интересното и важно в „Пробуждане" е това, че проблемите на България, с които ежедневно се сблъскваме живеещите тук, са показани от гледната точка и позицията на българин, живеещ в Италия, но с остро чувство за национална принадлежност. Павел Лазаров е готов да се върне в България и да работи за нейното въздигане. Дано повечето от младите ни емигранти по света мислят като него. Защото в техните ръце и във връстниците им в страната е бъдещето на България.

Книгата е написана с жива емоция, която не ни оставя безучастни, защото е остропроблемна и е напипан пулсът на времето. "
 

Да кажем, че съм съгласен :)

 

***

Можеш да намериш "Пробуждане" в софийските книжарници:

 


ИДЕИ

 

Малко е хубаво

 

 

Тревизо, 05 август 2009 г.

 

Не е вярно, че не ми се случват интересни неща напоследък. Напротив. Просто не намирам време и вдъхновение да пиша тук за тях. Отдал съм се на търсене и размисъл, и на дебати по Новото образование, което расте и укрепва с всеки изминал ден. (И става чудно хубаво!)

* * *

Чета много и размишлявам, и се удивлявам колко актуални са днес неща, писани преди 40-50 години от непознати нам автори1 - успели да идентифицират фундаменталните проблеми на капитализма и да подскажат още тогава решенията им. Леополд Кохр (Kohr) и Ернст Шумахер (Schumacher) са икономисти, лансирали и защитили брилянтно идеята за Малко е хубаво2. Ето, това е българската посока - Българският път, който бях сигурен, че съществува, но не бях виждал така ясно. Това е нещото, което търсех 6-7 че и повече години. Преди време моето беше само усещане, но сега вече е убеждение -  трябва да работим за развитие с човешки измерения - коренно различно и разкачено от моделите, пробутвани ни така лесно от именити консултанти, масова (дез)информация и нечистоплътни управници (представляващи по-често интересите на шепа престъпници).

Зная, ставащото в България още е продукт на стандартните разбирания3, ала нещата ще се променят. (Ще ги променим ние!) Човек трябва да е сляп, за да не вижда грозотата на бързия градски растеж; трябва да е безчувствен дебил, за да не открие път и надежда в думите "Малко е хубаво"... при положение, че е разбрал за какво става въпрос, де. Аз имам амбицията да илюстрирам целия блясък на тази идея.

До "Малко е хубаво" достигам по подсказване на Тициано Терцани - голям италиански журналист. Тази книжка е на същите мои годинки (38) и съдържа още по-възрастните статии на Фриц Ернст Шумахер. Темите се разпростират от недалновидността на тогавашната британската енергийна политика, през безумната самонадеяност на модерните икономисти (и специалисти изобщо), до екологичните и социални бедствия, причинени на "развиващия се" свят от напредналите западни технологии. Антиконформист и революционер, но и брилянтен статистик, Шумахер прави паралел между традиционната икономика и една хипотетична "будистка" икономика, за да илюстрира убийствените стремежи на първата и хуманноста на втората; отношението към труда като към чисто производствен фактор, при първата, и като към вълнуващ творчески и социален израз при втората4. Учениците и последователите на Шумахер са основателите на първите природнозащитни организации.

Кохр е първо учител, после приятел и колега на Шумахер. Неговото кредо е "Където има някакъв проблем, задължително има нещо прекалено голямо" - размерите на една нация, на един град, на улиците, на чуждата икономическа помощ за развиващите се страни. Всичко е въпрос на размери! Всичко! Една федерална държава предлага по-добъри условия за живот от една монолитна. Един голям град по-добре да е федерация от площади, вместо да е мрежа от широки улици; и трябва да е място удобно за живот, т.е. дестинация, вместо да е място удобно за преминаването на автомобили. По настоящем големите градове са задръстени, защото притежават несравнимо по-голяма притегателна сила в сравнение с околностите и защото обитателите им се възползват и от най-малката възможност, за да се придвижват бързо във вътрешността му - характеристики неприсъщи за очарователните средновековни градчета (Флоренция, Венеция, Сиена, Залцбург, но и нашите Несебър, Созопол, Стария Пловдив).

Удивително е, че Шумахер и Кохр са съвършено непознати на българската публика (т.е. бяха преди тази публикация), а са автори, чиито решения прилягат точно на нашата реалност, защото демонстрират привилегиите на "малкото". Намерението ми е да скенирам и пусна тук 2-3 от най-вдъхновяващите им книги5 за радост на всички търсещи земляци, зажаднели за свежи идеи и ентусиазъм.

 

 

__________

1 Те са много добре познати, но са непознати за нас, българите, най-вероятно защото са работели отвъд "желязната завеса. Кохр и Шумахер са сред най-яростните критици на индустриализацията, масовото производство и прилагането на един единствен модел за развитие във всички точки на света.

2 Тезата е колко много по-красиви, човешки, стабилни и дълготрайни са малките структури и градове, малките организации и нации, при положение, че са без комплекси и мания за бърз разтеж, т.е че следват безупречна логика на природата.

3 Доказателство е фактът, че "Расте, но не старее" все още е неоспорван девиз на подпухнала и прашна РАСТЯЩА(!?) София.

4 Те са на английски и с отдавна изчерпани тиражи.

5  Преведох и публикувах тази статия през януари 2010 г. Ето я тук.

 

 


ИЗБОРИ

 

Софиокрация* - другата демокрация

 

 

Тревизо, 03 юли 2009 г.

 

Ето че намерих време и вдъхновение да преведа тази много хубава статия на Жак Тестар от 2005 г.. Мисля, че неслучайно вдъхновението ми идва точно сега, преди изборите, когато все повече хора се питат: "И какво сега? Това ли е демокрацията, дето била по-добра от татовия тоталитаризъм? И с какво е по-добра?". Ето с какво.

Приятно четене!
 


 

Жак Тестар, Монд Дипломатик от 20.02.2005 г.

Някои от най-важните решения в областта на генетиката, новите технологии и енергетиката, се взимат на базата на „обективни” „експертни” мнения, без предварително допитване до повечето преки заинтересовани. Това разширява пропастта между желанията на хората и действията на управляващите. Но някои примери на активно гражданско участие показват, че е напълно възможно гражданите да са компетентни и по най-сложни въпроси.

- - -

Сред 10-те най популярни личности във Франция 2-ма са спортисти, 2-ма - вариатетни певци и 2 актриси, но не и политици или синдикални лидери. Нито един писател или изследовател, никакви интелектуалци и инноватори. Всички са наясно с този скандален факт, но никой не го анализира в дълбочина, за да покаже истинското лице на това, в което се е превърнала демокрацията днес. Правим се, че вярваме, че „най-лошата система с изключение на другите” е именно тази, оправдаваща халюцинациите на „мнозинството” и липсата на критично мислене. Заблуждаваме се, че волята на мнозинството има някаква особено голяма тежест („Волята на повечето има силата на закон”, казва Аристотел), ....

>> цялото >>

 

 

 

 

Новините от:

БТА

Дневник News.bg

Черно море

Всеки ден

Aktualno.com

 

                     
Анализи и коментари от:

 

MEDIA TIMES REVIEW

 

Investor.
bg

Econ.
bg

Obshtestvo.
net

други връзки

                     
"Дружината":

"В беседката" на
Иво Инджев

"Записки на реформиста"
Радан Кънев

 

   

 

       

 

Специално внимание:

Демократи за Силна България
ДСБ

Новото образование - Официален сайт

Философия на ежедневието Форум "Образование" в Bglog.net

 

 Полезни връзки : Генерално консулство на България в Милано Изпрати SMS в
България с M-Tel
Обръщане на кирилица ... Инструмен-
тариум

 

 

since
15-08-02
visits
21,179
online
1

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч.

 

за сигнали, коментари и идеи ми пиши на
пощата ми