Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

Кой съм аз

НОВИНИТЕ ОТ

НОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ

МОЛИТВА

 

 

ДНЕВНИК

11.01.2010 г.

Започнах да правя гимнастика сутрин. намерението ми е да продължа тази практика 41 дни. Оттам нататък се превръщало в навик и изобщо не тежало.κϊμ Δνεβνθκΰ

 


КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари
 


постоянни теми

:: ЗапетаяИзбери в ляво

:: Родна реч

:: Речник

:: Методи

:: Българският път

:: Новото образование


всички МОИ

:: Будистка икономика*

:: Дугата демокрация*

:: So what? (И какво от това?)

:: За България, Италия, вярата и     благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: Българският път

:: За пътя към прозрението

:: Искам!

:: Цената на енергийната "независимост"

:: Град за всички*


Поръчай сега
 

 Предварително записване за "Пробуждане" - Книгата

 


КРАТКИ РАЗМИСЛИ

:: Разни кратки

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол? 

:: Благодарност

:: Колко сме зле 

 


 

интервюTA и писма

:: До един реформист

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

 

АУДИО

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)


* Преведени автори

:: Ернст Шумахер

:: Енрике Пенялоза

:: Арундхати Рой

:: Амартая Сен

:: Вацлав Хавел

:: Жак Тестар

 

 


Чантата с инструментите


Моята кутия
с инструменти

 


Препоръчвам горещо

За да остане природа!
За да остане природа

 

BGVelikden
Българският Великден
 


Новото образование


 

 

 


ИДЕИ

 

5 свързани теми

Първата от от които е за българският език



сряда, 06 януари 2010 г.

 

Петте въпросни теми са:

  • урбанистиката

  • образованието на малки и големи,

  • истината за опазването на човешкото здраве,

  • енергията, ведрото свиване/ смаляване на икономиката и завръщането ни към извечната мъдрост на Твореца.

  • българския език, преводите (ми) на български и яснотата на понятията.

Намерението ми е да вкарам в електронен формат колкото мога повече неща писани в разните ми тетрадки и тефтери. После ще видя как да ги групирам за по-прегледното им публикуване.

В последния месец се занимавах само с образованието, по-точно с коментарите по програмата на просветното министерство за 2009–13 г. Време е да се занимая и с останалото. Отзад напред хронологически.

 

I.    Езикът на бъдещето

Още с първото си за деня кафе препрочитам статията на Рон Милър „Какво означава демократично училище”*. После разглеждам за 15–ти път един от добрите учебници по „Български език за чужденци – комуникативен курс”, колкото да затвърдя усещането си, че сам съм способен да направя нещо далеч по–добро. Въпросният учебник е толкова грозен и нескопосан, че направо недоумявам как изобщо може да бъде полезен някому. Позволявам си да бъда толкова категоричен, защото имам щастието да познавам един друг „учебник за чужденци”, но този път с неоспорима, световна слава; феноменален, перфектен и откъм яснота и последователност на метода, и откъм естетика и живост на страниците му. Поклон пред маестро Катерин Катеринов, автор на най–добрия учебник по италиански език за чужденци. ...

 

>> цялото >>

АНАЛИЗ

 

Будистка икономика
(Първата от серия знаменити статии на Ернст Шумахер)

 

 

вторник, 05 януари 2010 г.

 

„Стабилен поминък” е едно от осемте задължителни условия за последователите на Свещения път на Буда. Следователно е логично да има и такова нещо като Будистка икономика.

Будистките държави от своя страна са заявявали често, че не желаят да изневеряват на традициите си, така например бирманските лидери казват: „Нова Бурма не вижда конфликт между традициите си и икономическия прогрес. Духовното здраве и материално благосъстояние не са врагове, а естествени съюзници.”[2] или „Ние можем да комбинираме  успешно религиозните и духовните си традиционни ценности с предимствата на модерните технологии.” и „Ние, бирманците, имаме свещеното задължение да съобразяваме нашите мечти и действия с вярата си. И никога не ще се откажем от това!”

Независимо от това тези страни не се съмняват, че биха могли да моделират плановете си за икономическо развитие според правилата на модерната икономика и канят специалисти от така наречените „развити икономики” за съветници при изготвянето на новите си стратегически петилетни, или каквито и да са там, планове. Изглежда никой не се замисля, че будисткият начин на живот се нуждае от будистка икономика, точно както модерният материалистичен начин на живот се нуждае, и е резултат от, модерната икономика. Самите икономисти, както и повечето специалисти изобщо, обикновено страдат от един вид мистична слепота, лишаваща ги от съмнението, че тяхното не е наука боравеща с някакви абсолютни, непроменяеми, безусловни истини. Някои от тях отиват дори още по–далеч, заявявайки че икономическите закони са толкова независими от мистиката и личната преценка, колкото е законът за гравитацията. Но нека не навлизаме в подробностите по аргументирането на тези изявления. Нека вместо това вземем някои основни икономически положения и погледнем как изглеждат те в очите на един модерен и на един будистки икономист.

Общоприето е, че човешкият труд е сред основните източници на богатство. Ала модерният икономист е бил обучаван да приема труда едва ли не за едно необходимо зло, защото от гледна точка на един работодател трудът е само част от разходите, които трябва да свежда до минимум или направо да елиминира чрез автоматизиране например; от гледна точка на работника, трудът е безполезен: да работиш означава да жертваш почивката и комфорта си, а заплатата е един вид компенсация за направената жертва. Следователно идеалната ситуация за един работодател е да произвежда без работници, а за един работник – да получава заплата си без да се помръдва. ...

 

>> цялото >>

 


НОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Към "Дневник на Новото образование"

 

За яснотата на понятията
(в образованието)

 



понеделник
, 23 ноември 2009 г.

 

По тази тема започнах да пиша през март 2009 г., но я доразвивам чак сега, след прочита на великолепните ρςΰςθθ за образованието на Тoлстой и половината от Presence (на Сенги, Шармер, Яворски и Флоуерс).

* * *

Признавам си, че мисълта ми често зацикля около 3–4 понятия, с които се срещам в американски книги, третиращи темата за на непрестанното учене (обикновено във фирмена или научна среда). Опитвам се да си представя как биха звучали на български изречения, които на английски са ми съвършено ясни. Ала на български ...?! И за пореден път се убеждавам, че родните понятия, вкарани в такъв един контекст, изглеждат съвсем не намясто – или са деформирани, или са непълни, или направо сбъркани най–вероятно защото ги използваме съвършено рядко. И ми е много трудно, дори невъзможно, да ги преведа без да осакатя страшно текста, както правят мнозина други. Трудно ми е да предам на родния си език както духа на написаното, т.е. философията му, така и методите на работа на авторите му. Очевидно трябва да направя нещо, че да внеса ред и яснота  по тези въпроси (най–вече за себе си!). Може би един пълен  списък от термини с всичките им тълкувания? Или една табличка с превода им, т.е. българския им еквивалент, в разните там случаи?

Да вземем английското learning. На български го превеждаме учене, но и учещ, и учебен. и нещата започват да се усложняват. А за думичката training ми се струва, че не трениране е най–подходящото, а пък тренировка ми звучи направо тъпо. Най–близкият български еквивалент е обучение, което никак не обичам, защото ми се струва  прекалено... еднопосочно.

Така че подобни въпроси ме тормозят много. Дори да оставим преводите настрана, в българския език си имаме някои странности, които усложняват положението допълнително. Направо се чудя как изобщо продължаваме да допускаме, че бихме могли да се разберем, като използваме толкова обширни и многозначни термини. Предвид точно тези обстоятелства, да не се разберем ми се струва най–естественото нещо на света! Противното щеше да е нелогично.

* * *

Я да видим сега какво означава думичката „уча” –  цяла една вселена. Българското уча може да означава 100 неща, а на английски имаме или learn, или study, които са две доста различни неща, говорейки за действията на учещия, или instruct (преподавам, инструктирам) и train,  говорейки за действията на учителя. На български обаче казваме:

Уча нещо, защото съм ученик.      и     Уча някого, защото съм учител.

... ала без поясненията (горните нещо или някого) настъпва объркване. Уча самò не стига.

Или, може би, трябва да уточним, че всеки, който учи, изпълнява едновременно и ролята на получаващ (ученик), и ролята на даващ (учител), понеже в процеса на ученето не е много ясно в кой момент кой кого точно обогатява?! Дали да не заявим категорично и веднъж за винаги, че когато кажа уча, трябва да се разбира раста заедно с някой друг в резултат на съвместния ни труд? ...?!

Всъщност възможно е (моля историците на българския език да кажат тежката си дума) значението на самичкото българско уча да е объркващо само привидно. Може да се окаже, че в него Творецът мъдро е въплътил една перфектна логика и механизъм, който да ни връща към същността на учене-то винаги, когато изпитваме истинска въпиюща нужда да си я припомним. Тогава спокойно мога да кажа „Уча, защото съм ученик и учител едновременно.” А всеки от нас ще се окаже и учител, и ученик. Винаги! И независимо от предпочитанията му.

 

 



КНИГАТА

Предварително записване за "Пробуждане" - Книгата

 

"Пробуждане" - книгата
тeзи книжарници)


 


сряда
, 21 октомври 2009 г.

 

"Пробуждане. За България, Италия, вярата и благоденствието" е вече в някои софийски книжарници.

Резултатът от работата на коректора и художниците е зашеметителен! Събрани на едно място, почистени и подредени, илюстрирани, моите статии съставляват наистина нещо смайващо хубаво. А и контрастът с всичко това наоколо го прави изключително и уникално. Чиста проба светлина! Вече получих и първите ласкателни отзиви (от сестра си :) ).

Имам си и рецензия, в която четем:

"... Най-впечатляващото за читателя вероятно ще бъде позицията на автора, защото той не се прехласва безкритично пред постиженията в материален смисъл в живота на италианците, а забелязва, открива, отразява и анализира и негативите преди всичко в психологически аспект за жителите на Апенините. Защото и там далеч не всичко е наред не само в битов аспект. Дори най-големите и тържествени празници като Богородица на Ботуша предизвикват у автора смесени чувства, защото италианците са консервативни и предпочитат за почивка всяко лято едно и също място.

и още

    ... Интересното и важно в „Пробуждане" е това, че проблемите на България, с които ежедневно се сблъскваме живеещите тук, са показани от гледната точка и позицията на българин, живеещ в Италия, но с остро чувство за национална принадлежност. Павел Лазаров е готов да се върне в България и да работи за нейното въздигане. Дано повечето от младите ни емигранти по света мислят като него. Защото в техните ръце и във връстниците им в страната е бъдещето на България.

Книгата е написана с жива емоция, която не ни оставя безучастни, защото е остропроблемна и е напипан пулсът на времето. "
 

Да кажем, че съм съгласен :)

 

***

Можеш да намериш "Пробуждане" в софийските книжарници:

 


 

 

ИДЕИ

 

Малко е хубаво

 

 

Тревизо, 05 август 2009 г.

 

Не е вярно, че не ми се случват интересни неща напоследък. Напротив. Просто не намирам време и вдъхновение да пиша тук за тях. Отдал съм се на търсене и размисъл, и на дебати по Новото образование, което расте и укрепва с всеки изминал ден. (И става чудно хубаво!)

* * *

Чета много и размишлявам, и се удивлявам колко актуални са днес неща, писани преди 40-50 години от непознати нам автори1 - успели да идентифицират фундаменталните проблеми на капитализма и да подскажат още тогава решенията им. Леополд Кохр (Kohr) и Ернст Шумахер (Schumacher) са икономисти, лансирали и защитили брилянтно идеята за Малко е хубаво2. Ето, това е българската посока - Българският път, който бях сигурен, че съществува, но не бях виждал така ясно. Това е нещото, което търсех 6-7 че и повече години. Преди време моето беше само усещане, но сега вече е убеждение -  трябва да работим за развитие с човешки измерения - коренно различно и разкачено от моделите, пробутвани ни така лесно от именити консултанти, масова (дез)информация и нечистоплътни управници (представляващи по-често интересите на шепа престъпници).

Зная, ставащото в България още е продукт на стандартните разбирания3, ала нещата ще се променят. (Ще ги променим ние!) Човек трябва да е сляп, за да не вижда грозотата на бързия градски растеж; трябва да е безчувствен дебил, за да не открие път и надежда в думите "Малко е хубаво"... при положение, че е разбрал за какво става въпрос, де. Аз имам амбицията да илюстрирам целия блясък на тази идея.

До "Малко е хубаво" достигам по подсказване на Тициано Терцани - голям италиански журналисти. Това е една книжка на същите мои годинки (38), съдържаща още по-възрастните статии на Фриц Ернст Шумахер. Темите се разпростират от недалновидността на тогавашната британската енергийна политика, през безумната самонадеяност на модерните икономисти (и специалисти изобщо), до екологичните и социални бедствия, причинени на "развиващия се" свят от напредналите западни технологии. Антиконформист и революционер, но и брилянтен статистик, Шумахер прави паралел между традиционната икономика и една хипотетична "будистка" икономика, за да илюстрира убийствените стремежи на първата и хуманноста на втората; отношението към труда като към чисто производствен фактор, при първата, и като към вълнуващ творчески и социален израз при втората. Учениците и последователите на Шумахер са основателите на първите природнозащитни организации.

Кохр е първо учител, после приятел и колега на Шумахер. Неговото кредо е "Където има някакъв проблем, задължително има нещо прекалено голямо" - размерите на една нация, на един град, на улиците, на чуждата икономическа помощ за развиващите се страни. Всичко е въпрос на размери! Всичко! Една федерална държава предлага по-добъри условия за живот от една монолитна. Един голям град по-добре да е федерация от площади, вместо да е мрежа от широки улици; и трябва да е място удобно за живот, т.е. дестинация, вместо да е място удобно за преминаването на автомобили. По настоящем големите градове са задръстени, защото притежават несравнимо по-голяма притегателна сила в сравнение с околностите и защото обитателите им се възползват и от най-малката възможност, за да се придвижват бързо във вътрешността му - характеристики неприсъщи за очарователните средновековни градчета (Флоренция, Венеция, Сиена, Залцбург, но и нашите Несебър, Созопол, Стария Пловдив).

Удивително е, че Шумахер и Кохр са съвършено непознати на българската публика (т.е. бяха преди тази публикация), а са автори, чиито решения прилягат точно на нашата реалност, защото демонстрират привилегиите на "малкото". Намерението ми е да скенирам и пусна тук 2-3 от най-вдъхновяващите им книги4 за радост на всички търсещи земляци, зажаднели за свежи идеи и ентусиазъм.

 

 

__________

1 Те са много добре познати, но са непознати за нас, българите, най-вероятно защото са работели отвъд "желязната завеса. Кохр и Шумахер са сред най-яростните критици на индустриализацията, масовото производство и прилагането на един единствен модел за развитие във всички точки на света.

2 Тезата е колко много по-красиви, човешки, стабилни и дълготрайни са малките структури и градове, малките организации и нации, при положение, че са без комплекси и мания за бърз разтеж, т.е че следват безупречна логика на природата.

3 Доказателство е фактът, че "Расте, но не старее" все още е неоспорван девиз на подпухнала и прашна РАСТЯЩА(!?) София.

4 Те са на английски и с отдавна изчерпани тиражи.

 

 

 

 


Новото
образование

Към тема "Новото образование"


Прокламацията на
"Целите на училищното образование в България"
 


 

27 юли 2009 г.

 

Фундаментална цел

Училищното образование в България има за цел да запазва и развива детския творчески порив така, че всяко дете да живее пълноценно и да придобива с радост допълнителни знания и умения, както и да спомага за израстването на детето като самостоятелно мислеща и социално отговорна личност, която се отнася към живота с ведрина, ентусиазъм и значителен обществен ангажимент 

Успешното преследване на Фундаменталната цел изисква всяка инициатива и дейност в сферата на образованието да преследва 1 или повече цели, попадащи в тези 3 направления:

 

Развиване на уменията и умножаване на знанията на учащите

 

Създаване на предпоставки
за успешно учене

 

Създаване на отзивчива и
устойчива учебна среда

 
 

 

Целият текст на Прокламацията е на разположение в сайта на "Новото образование" на www.novoobrazovanie.org.

 

 


ИЗБОРИ

 

Софиокрация* - другата демокрация

 

 

Тревизо, 03 юли 2009 г.

 

Ето че намерих време и вдъхновение да преведа тази много хубава статия на Жак Тестар от 2005 г.. Мисля, че неслучайно вдъхновението ми идва точно сега, преди изборите, когато все повече хора се питат: "И какво сега? Това ли е демокрацията, дето била по-добра от татовия тоталитаризъм? И с какво е по-добра?". Ето с какво.

Приятно четене!
 


 

Жак Тестар, Монд Дипломатик от 20.02.2005 г.

Някои от най-важните решения в областта на генетиката, новите технологии и енергетиката, се взимат на базата на „обективни” „експертни” мнения, без предварително допитване до повечето преки заинтересовани. Това разширява пропастта между желанията на хората и действията на управляващите. Но някои примери на активно гражданско участие показват, че е напълно възможно гражданите да са компетентни и по най-сложни въпроси.

- - -

Сред 10-те най популярни личности във Франция 2-ма са спортисти, 2-ма - вариатетни певци и 2 актриси, но не и политици или синдикални лидери. Нито един писател или изследовател, никакви интелектуалци и инноватори. Всички са наясно с този скандален факт, но никой не го анализира в дълбочина, за да покаже истинското лице на това, в което се е превърнала демокрацията днес. Правим се, че вярваме, че „най-лошата система с изключение на другите” е именно тази, оправдаваща халюцинациите на „мнозинството” и липсата на критично мислене. Заблуждаваме се, че волята на мнозинството има някаква особено голяма тежест („Волята на повечето има силата на закон”, казва Аристотел), ....

>> цялото >>

 


ПИСМО

Евала!
"Пътят" в еднa кореспонденция със земляк от Германия

 

 

Малечко,
 

Евала и за стила, и за приказката, и за мисълта и анализа ти в коментарите ти под статията във в."Сега"! Прав си ... за повечето неща. Естествено с не мога да се съглася с всичко, което казваш, но не това е главното. Главното е да открием какво можем да направим ние сега, предвид, че така седят нещата.

 Имам сайт, на който публикувам мои разсъждения за живота, за света и България. Смея да твърдя, че съм стигнал до някои много важни изводи и че съм близко до формулирането на ясна идея за Българският път. Той е всичко друго, освен следствие на далновидна официална политика - политиците са ... това което казваш ти. Политиката също. Това е покана да ми дойдеш на гости.

Надявам се гледната ми точка ти допадне (защото, честно казано, припокрива твоята от форума) и да поддържаме някаква връзка.  Без да планираме грандиозни неща, хубаво е да знаем, че ние, будните българи, не сме някакви самотни идиоти, ами сме все повече и повече, и че нещо положително се случва напук на криминалното статукво.

Не се чувствай в никакъв случай задължен да ми отговаряш.

Бъди здрав и силен! Сърдечни поздрави

Павел

***

Здравей Павел,
 

Бързам да ти пиша един коментар относно това, кой ще оправи България. Да, българите. Прав си, но мисля, че българите извън България могат много по-лесно да го направят, отколкото тези, които са там, поради една проста причина. Тя е, че там човек много по-трудно се бори и много по-лесно се отпуска на течението и поддържа статуквото. И това е така, според мен, защото там инициативния човек (по презумпция един от тези, които ще оправят България) много по-трудно вирее. Натиска го средата и в един момент се  отказва да се бори, просто се примирява ... вижда че усилията му са напразни.Отвори/ Затвори

 

Точно затова тази социална енергия за промяна вътре в България е много по-трудно да бъде използвана, отколкото тази на тези като нас, които са отвън. Тук  знаем, че много неща зависят от нас самите, затова и сме много по-склонни за промяна, и имаме желание за такава. По-друг начин казано (в духа на текстовете ти за образованието), по-свободните деца по-лесно предприемат нещо, защото знаят от собствен опит, ЧЕ ТЕ САМИТЕ могат да бъдат двигател на промените, а не нещо отвън. Т.е. говорим за личната активност, която много от хората,  напуснали България, имат и това е много по-силна социална енергия, отколкото пасивната инертна маса на повечето българи живеещи в България. Изобщо темата тук е  много дълга, но мисля, че знаеш за какво говоря.

Иска ми се да разбера какво е това твое усещане за това, че  българите сме различни и уникални. Може би наистина Златният век не е бил напразен? 

Ще ти пиша още много, надявам се само да не ти досаждам. (Нали  пишеш, че се радваш на всяко мнение.) Иначе и аз искам да помагам обаче ОТ ТУК. Темата за завръщането е една мнооого дълга и лична, та затова не ми се иска  да я засягам.

Поздрав и очаквам с нетърпение няколко реда

Малечко

20.06.2007 г.

 

П.П.

В деня на изборите, когато царя победи, аз и семейството ми се  върнахме в България след 1-годишен престой в Милано.Не се върнахме по икономически причини. Просто проекта по които работех не беше някак перспективен за мен професионално, та за Италия и Милано може със сигурност много да говорим, също за и  против емигрантството и живота в чужбина.
 

* * *

 

Много се радвам на положителната ти реакция на моите ... виждания, Малечко. Пожелавах си именно такъв отзвук. И ти благодаря! :)

И така, по коментара ти за по-голямата сила и ентусиазъм на нас, “забегналите”, отколкото на хората в България -  прав си. Не се бях замислял, но вече започвах да усещам нещо такова, не без твоя помощ (с написаното в “Сега”).

Вярвам, вече си разбрал, че аз съм много по усещанията. Що се отнася до онова, че  българите сме различни и уникални – това е усещане, но и вяра. Избор! Откъде идва? – Преди не знаех, но си намирам постоянно потвърждения, които идват от различни и най-неочаквани места. Ето основните:

 

        1.  България има най-благодатната земя в Европа. Едва ли знаеш, но естествено-плодородната почва в Европа изчезва. Ето какво намирам днес в един официален документ на Европейската комисия:

  • 12% от сушата на континента е обект на водна ерозия, 2% са обект на вятърна ерозия;

  • на 45% от европейската (ЕС) земя й липсва достатъчно органична материя - хумус;

  • от 18 до 38% от земите са обект на прекалено уплътняване;

  • 9% са покрити с бетон или асфалт, т.е. са непромокаеми, и този феномен ще стигне скоро 15% .

В България няма такова нещо. Просто ние сме малко. Ние сме на предпоследно място в Европа по плътност на населението, а и тенденцията е все такава. Което означава, че гъза да си скъсаме, и ако ще продажните Кобурги, Догановци, Станишевци, да са не 3-ма ами 3.000, и половината народ да са дървосекачи, не можем да стигнем европейците в близките 100 години по критерий “Унищожаване на земята”. Това е статистически невъзможно, а ще има и отпор, защото ...

 

         2.   Новата българска интелигенция – ние – придобиваме изключителна сила от ден на ден. И още, формирането на новата българска интелигенция става в момент, в който лъжите за демокрацията са очевидни. С толкова много информация на разположение един мислещ и търсещ човек стига неизбежно до изводите, че демокрацията не работи. Аз и ти помним и времената на тоталитаризъм, и това ни прави невероятно силни, защото знаем много. Мен и теб вече никой не може да ни излъже лесно. Ако не ми вярваш, огледай се какво става около теб в Мюнхен. Колко са човеците, които са толкова ... осъзнати и толкова търсещи и знаещи? ( Мене колегите са ме кръстили Философа  :)  )

Ние търсим, борим се, опитваме се. Бъркаме и се поправяме, и се учим. И ОТКРИВАМЕ фантастични неща! Неща, за които западняците не се замислят вече, но които са есенцията, същността, смисъла на Всичкото. (Видя ли главното В?) Това е от разнообразието на битието ни.
 

         3.   Най-опасната запомнена ерес, т.е. непочитане на нечия власт и авторитет, е родена по българските земи. Това е богомилството. Преди него е бил Орфей с орфеизма си, но там е смесица от история и митология. И все пак тук, в България. Има някаква цикличност в нашето неподчинение. Разбираш ли, че сред нас са и 400.000 цигани, който както и да ги третира, пак ще си останат такива – анти-системни. Това са антитела на системата, която познаваш от Милано и Мюнхен. Това са хора без поглед към бъдещето, защото се ограничават да живеят ДНЕС. В някои източни култури това е определението за мъдрост. Но ако циганите не са ти много симпатични,  остави този довод.
 

         4.   Българският е езикът, на който децата се научават да четат и пишат най-бързо. Информацията ми е с източник Ради Панайотов на http://panaiotov.hit.bg и не е проверена, но на мен проверки не ми трябват. Ради е истинска находка! Той пише още ...

"... За особения потенциал на българския език говори и следното (което Вселенският закон за неунищожимостта на информацията няма да позволи да остане още дълго в секретните архиви).

Известно е, че след 5 - 6 последователни превода на различни езици даден текст изцяло променя смисъла си. През 60-те години в САЩ е бил организиран колектив от специалисти от различни страни за работа по технически проект. Практиката сочи, че и в такива случаи, колкото и добре да се владее даден общоприет език, комуникацията е затруднена и информацията също се изкривява. В тази връзка решили да установят, кой е езикът, при който информацията остава най-непроменена. За целта изследвали около 200 езика, поръчвайки на специалисти преводи на един и същи основен текст. След всеки превод се извършвал обратен превод на изследвания език за сравняемост. При най-“издръжливите” езици информацията се “изгубила” към 15-ия превод, подобно на играта “развален телефон”. А българският език “понесъл” близо 70! ..."

Ради Панайотов на http://panaiotov.hit.bg

 

5.   Има един метод за обучение на деца и възрастни, който съкращава времето за научаването на повечето материи от 5 до 10 пъти, а на някои други, като чуждите езици и четенето, до 20 пъти. Казва се Сугестопедия и е формулиран от Д-р Георги Лозанов преди 40 години

"Сугестопедията е метод на скритите до сега у нас резерви на личността.

Резултатите са толкова неочаквано положителни, че надхвърлят многократно всички други методики, както и експертите на ЮНЕСКО посочиха. И при необичайно положителните допълнителни ефекти на методиката - спокойно можем да кажем, че всъщност се работи в областта на резервите на личността, непознати до сега.
А задължителната за методиката подчертана истинска хуманизация на обучението и на взаимоотношенията в групата - създават надежди за нова култура в обществото - сега и в бъдеще. Защото без тези хуманистични взаимоотношения, без тази нова култура - няма нови свърхрезултати. Това е един положителен "капан" на природата ...."

Лозанов Г. 2006 г. – „Сугестопедия. Десугестивно обучение”

 

Видях с очите си официален документ на ЮНЕСКО (датиран декември 1980 г.), който препоръчва незабавното стартиране на курсове за обучение на учители по този метод. Лозанов обаче е арестуван на път за Ню Йорк, малко след излизането на тази препоръка. Курсовете така и не  стартират, института на учения е унищожен, а той самия – натирен да прави наука в едно софийско мазе ... :(

Ти представяш ли си какво щеше да стане, ако препоръчаното от ЮНЕСКО беше реализирано? Представяш ли си какво може да стане сега, ако този метод бъде въведен повсеместно?
 

6.  И към края на този .... непълен списък от аргументи, ето най-важният от тях: така съм решил аз!

Може и да ме помислиш за луд, но аз не се съмнявам ни най-малко в светлото бъдеще на България и българите. Така съм решил, така ще стане! Това е изборът ми и нищо друго няма значение! Тази постановка е една от последните ми открития – всичко онова, което избирам за бъдещето се реализира. Без нарочни усилия. Става и толкоз.

Дори да се сепнеш от последните ми думи, позволи ми да продължа да живея комфортно в “лудостта” си.
 

7.   Ето и последният: ти ще помагаш. :))) 
Работата ми по реализацията на горното ми решение ми доставя истинско удоволствие и не ми коства и минимално усилие (за жертва да не говорим). Получава се спонтанно и се получава много хубаво!

 - - -

Изписах почти 3 страници, Малечко, а исках да ти нахвърлям накратко за какво става въпрос ... ;)

За емигрантските въпроси няма да говорим. Съгласявам се с теб - нещата са лични, а и няма какво толкова да обсъждаме – човек за това е свободен, за да избира.

За Милано не ми се говори много. Докато учех там не съм се забавлявал изобщо. Като започнах да работя, започнаха да ми се сгромолясват и последните илюзии относно хуманността на капитализма, благоденствието и оцеляването на човешкото достойнство.

Как ще стане това с учебниците за 5-ти клас? – За сега не зная точно.  Но разбирането в дълбочина на мястото на запетайката в едно изречение ми се струва едно добро начало (Видя ли какво съм написал по темата?). Поне няма да бъркам пунктуацията в моите учебници ;)))))) 

Знаеш ли, събудих се с една идея (А първата ми идея за деня е винаги гениална! ;) ) : предметът Български език такъв, какъвто е в момента, е убийствено недоразумение! Той няма основание да продължава да съществува. Ще го разчленим на четене, писане и говорене/ обсъждане, както е в Холандия. Учебните програми по Български език и литература (БЕЛ) запращаме в кофите за боклук, където трябваше да са отишли отдавна.

 

Хайде да приключвам вече. Ще държим връзка ..., ако не съм те изплашил прекалено много, а?  ;)

 

Очаквам отзиви.

Сърдечни поздрави  :)

 

Павката

* * *

 

Здравей Павка,
 

Изобщо не си ме уплашил, хората които променят света са поне малко ... "луди", а може би и трябва да бъдат такива.

Със сигурност ще поддържаме контакт, а дано и аз (а и жена ми) можем да бъдем в полза на България!

Ти си се съсредоточил в образованието, а аз вярвам че много повече усилия трябва да се положат в семейството не само за децата, а изобщо. Но и това е дълга тема, за която мисля да ти пиша по-нататък. Изобщо промените трябва да са в различни посоки (аспекти), за да е максимално въздействието.

Наскоро много ми хареса подхода (не само целта) на една благотворителна организация, а именно с много малко средства ефектът да е толкова голям и това е тук  http://www.smiletrain.org/site/PageServer. Много простичко като идея, но ефектът е невероятен. Та ми се ще и ние, ако можем така. Не казвам да си минимизираме усилията, а да търсим начини за най-голямо въздействие.

За Милано си прав, маи и аз не държа много да си спомням, макар че не съм останал с лоши впечатления.

 Със сигурност сте поддържаме връзка, аз искам да включа и жена ми в нашата дейност (това е една друга тема) но това предполагам сте става бавно (нали хубавите неща стават бавно?)

 

Поздрав най-сърдечен

 

Малечко  ;)

22.06.07 г.

 

 

 

 

Новините от:

БТА

Дневник News.bg

Черно море

Всеки ден

Aktualno.com

 

                     
Анализи и коментари от:

 

MEDIA TIMES REVIEW

 

Investor.
bg

Econ.
bg

Obshtestvo.
net

други връзки

                     
"Дружината":

"В беседката" на
Иво Инджев

"Записки на реформиста"
Радан Кънев

 

   

 

       

 

Специално внимание:

Демократи за Силна България
ДСБ

Новото образование - Официален сайт

Философия на ежедневието Форум "Образование" в Bglog.net

 

 Полезни връзки : Генерално консулство на България в Милано Изпрати SMS в
България с M-Tel
Обръщане на кирилица ... Инструмен-
тариум

 

 

since
15-08-02
visits
21,179
online
1

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч.

 

за сигнали, коментари и идеи ми пиши на
пощата ми