Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

Кой съм аз

НОВИНИТЕ ОТ

НОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ

МОЛИТВА

 

 

ДНЕВНИК

сряда, 21.10.2009 г.

Боядисването върви бавно - само през уйкенда и между сбирките с приятели.

Тук е сезонът на панаирите. Всяко градче си има панаир и сега е наш ред. Ядене, пиене и сеир. към Дневника

 


КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари
 


постоянни теми

:: ЗапетаяИзбери в ляво

:: Родна реч

:: Речник

:: Методи

:: Българският път

:: Новото образование


всички МОИ

:: Дугата демокрация*

:: So what? (И какво от това?)

:: За България, Италия, вярата и     благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: Българският път

:: За пътя към прозрението

:: Искам!

:: Цената на енергийната "независимост"

:: Град за всички*


Поръчай сега
 

 Предварително записване за "Пробуждане" - Книгата

 


КРАТКИ РАЗМИСЛИ

:: Разни кратки

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол? 

:: Благодарност

:: Колко сме зле 

 


 

интервюTA и писма

:: До един реформист

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

 

АУДИО

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)


* Преведени автори

:: Енрике Пенялоза

:: Арундхати Рой

:: Амартая Сен

:: Вацлав Хавел

:: Жак Тестар

 

 


Чантата с инструментите


Моята кутия
с инструменти

 


Препоръчвам горещо

За да остане природа!
За да остане природа

 

BGVelikden
Българският Великден
 


Новото образование


 

 

 


КНИГАТА

Предварително записване за "Пробуждане" - Книгата

 

"Пробуждане" - книгата
тeзи книжарници)


 


сряда
, 21 октомври 2009 г.

 

"Пробуждане. За България, Италия, вярата и благоденствието" е вече в някои софийски книжарници.

Резултатът от работата на коректора и художниците е зашеметителен! Събрани на едно място, почистени и подредени, илюстрирани, моите статии съставляват наистина нещо смайващо хубаво. А и контрастът с всичко това наоколо го прави изключително и уникално. Чиста проба светлина! Вече получих и първите ласкателни отзиви (от сестра си :) ).

Имам си и рецензия, в която четем:

"... Най-впечатляващото за читателя вероятно ще бъде позицията на автора, защото той не се прехласва безкритично пред постиженията в материален смисъл в живота на италианците, а забелязва, открива, отразява и анализира и негативите преди всичко в психологически аспект за жителите на Апенините. Защото и там далеч не всичко е наред не само в битов аспект. Дори най-големите и тържествени празници като Богородица на Ботуша предизвикват у автора смесени чувства, защото италианците са консервативни и предпочитат за почивка всяко лято едно и също място.

и още

    ... Интересното и важно в Пробуждане" е това, че проблемите на България, с които ежедневно се сблъскваме живеещите тук, са показани от гледната точка и позицията на българин, живеещ в Италия, но с остро чувство за национална принадлежност. Павел Лазаров е готов да се върне в България и да работи за нейното въздигане. Дано повечето от младите ни емигранти по света мислят като него. Защото в техните ръце и във връстниците им в страната е бъдещето на България.

Книгата е написана с жива емоция, която не ни оставя безучастни, защото е остропроблемна и е напипан пулсът на времето. "
 

Да кажем, че съм съгласен :)

 

***

Можеш да намериш "Пробуждане" в софийските книжарници:

 


 

 

ИДЕИ

 

Малко е хубаво

 

 

Тревизо, 05 август 2009 г.

 

Не е вярно, че не ми се случват интересни неща напоследък. Напротив. Просто не намирам време и вдъхновение да пиша тук за тях. Отдал съм се на търсене и размисъл, и на дебати по Новото образование, което расте и укрепва с всеки изминал ден. (И става чудно хубаво!)

* * *

Чета много и размишлявам, и се удивлявам колко актуални са днес неща, писани преди 40-50 години от непознати нам автори1 - успели да идентифицират фундаменталните проблеми на капитализма и да подскажат още тогава решенията им. Леополд Кохр (Kohr) и Ернст Шумахер (Schumacher) са икономисти, лансирали и защитили брилянтно идеята за Малко е хубаво2. Ето, това е българската посока - Българският път, който бях сигурен, че съществува, но не бях виждал така ясно. Това е нещото, което търсех 6-7 че и повече години. Преди време моето беше само усещане, но сега вече е убеждение -  трябва да работим за развитие с човешки измерения - коренно различно и разкачено от моделите, пробутвани ни така лесно от именити консултанти, масова (дез)информация и нечистоплътни управници (представляващи по-често интересите на шепа престъпници).

Зная, ставащото в България още е продукт на стандартните разбирания3, ала нещата ще се променят. (Ще ги променим ние!) Човек трябва да е сляп, за да не вижда грозотата на бързия градски растеж; трябва да е безчувствен дебил, за да не открие път и надежда в думите "Малко е хубаво"... при положение, че е разбрал за какво става въпрос, де. Аз имам амбицията да илюстрирам целия блясък на тази идея.

До "Малко е хубаво" достигам по подсказване на Тициано Терцани - голям италиански журналисти. Това е една книжка на същите мои годинки (38), съдържаща още по-възрастните статии на Фриц Ернст Шумахер. Темите се разпростират от недалновидността на тогавашната британската енергийна политика, през безумната самонадеяност на модерните икономисти (и специалисти изобщо), до екологичните и социални бедствия, причинени на "развиващия се" свят от напредналите западни технологии. Антиконформист и революционер, но и брилянтен статистик, Шумахер прави паралел между традиционната икономика и една хипотетична "будистка" икономика, за да илюстрира убийствените стремежи на първата и хуманноста на втората; отношението към труда като чисто производствен фактор, при първата, и като към вълнуващ творчески и социален израз при втората. Учениците и последователите на Шумахер са основателите на първите природнозащитни организации.

Кохр е първо учител, после приятел и колега на Шумахер. Неговото кредо е "Където има някакъв проблем, задължително има нещо прекалено голямо" - размерите на една нация, на един град, на улиците, на чуждата икономическа помощ за развиващите се страни. Всичко е въпрос на размери! Всичко! Една федерална държава предлага по-добъри условия за живот от една монолитна. Един голям град по-добре да е федерация от площади, вместо да е мрежа от широки улици; и трябва да е място удобно за живот, т.е. дестинация, вместо да е място удобно за преминаването на автомобили. По настоящем големите градове са задръстени, защото притежават несравнимо по-голяма притегателна сила в сравнение с околностите и защото обитателите им се възползват и от най-малката възможност, за да се придвижват бързо във вътрешността му - характеристики неприсъщи за очарователните средновековни градчета (Флоренция, Венеция, Сиена, Залцбург, но и нашите Несебър, Созопол, Стария Пловдив).

Удивително е, че Шумахер и Кохр са съвършено непознати на българската публика (т.е. бяха преди тази публикация), а са автори, чиито решения прилягат точно на нашата реалност, защото демонстрират привилегиите на "малкото". Намерението ми е да скенирам и пусна тук 2-3 от най-вдъхновяващите им книги4 за радост на всички търсещи земляци, зажаднели за свежи идеи и ентусиазъм.

 

 

__________

1 Те са много добре познати, но са непознати за нас, българите, най-вероятно защото са работели отвъд "желязната завеса. Кохр и Шумахер са сред най-яростните критици на индустриализацията, масовото производство и прилагането на един единствен модел за развитие във всички точки на света.

2 Тезата е колко много по-красиви, човешки, стабилни и дълготрайни са малките структури и градове, малките организации и нации, при положение, че са без комплекси и мания за бърз разтеж, т.е че следват безупречна логика на природата.

3 Доказателство е фактът, че "Расте, но не старее" все още е неоспорван девиз на подпухнала и прашна РАСТЯЩА(!?) София.

4 Те са на английски и с отдавна изчерпани тиражи.

 

 

 

 


Новото
образование

Към тема "Новото образование"


Прокламацията на
"Целите на училищното образование в България"
 


 

27 юли 2009 г.

 

Фундаментална цел

Училищното образование в България има за цел да запазва и развива детския творчески порив така, че всяко дете да живее пълноценно и да придобива с радост допълнителни знания и умения, както и да спомага за израстването на детето като самостоятелно мислеща и социално отговорна личност, която се отнася към живота с ведрина, ентусиазъм и значителен обществен ангажимент 

Успешното преследване на Фундаменталната цел изисква всяка инициатива и дейност в сферата на образованието да преследва 1 или повече цели, попадащи в тези 3 направления:

 

Развиване на уменията и умножаване на знанията на учащите

 

Създаване на предпоставки
за успешно учене

 

Създаване на отзивчива и
устойчива учебна среда

 
 

 

Целият текст на Прокламацията е на разположение в сайта на "Новото образование" на www.novoobrazovanie.org.

 

 


ИЗБОРИ

 

Софиокрация* - другата демокрация

 

 

Тревизо, 03 юли 2009 г.

 

Ето че намерих време и вдъхновение да преведа тази много хубава статия на Жак Тестар от 2005 г.. Мисля, че неслучайно вдъхновението ми идва точно сега, преди изборите, когато все повече хора се питат: "И какво сега? Това ли е демокрацията, дето била по-добра от татовия тоталитаризъм? И с какво е по-добра?". Ето с какво.

Приятно четене!
 


 

Жак Тестар, Монд Дипломатик от 20.02.2005 г.

Някои от най-важните решения в областта на генетиката, новите технологии и енергетиката, се взимат на базата на обективни експертни мнения, без предварително допитване до повечето преки заинтересовани. Това разширява пропастта между желанията на хората и действията на управляващите. Но някои примери на активно гражданско участие показват, че е напълно възможно гражданите да са компетентни и по най-сложни въпроси.

- - -

Сред 10-те най популярни личности във Франция 2-ма са спортисти, 2-ма - вариатетни певци и 2 актриси, но не и политици или синдикални лидери. Нито един писател или изследовател, никакви интелектуалци и инноватори. Всички са наясно с този скандален факт, но никой не го анализира в дълбочина, за да покаже истинското лице на това, в което се е превърнала демокрацията днес. Правим се, че вярваме, че най-лошата система с изключение на другите е именно тази, оправдаваща халюцинациите на мнозинството и липсата на критично мислене. Заблуждаваме се, че волята на мнозинството има някаква особено голяма тежест (Волята на повечето има силата на закон, казва Аристотел), ....

>> цялото >>

 


ПИСМО

Евала!
"Пътят" в еднa кореспонденция със земляк от Германия

 

 

Малечко,
 

Евала и за стила, и за приказката, и за мисълта и анализа ти в коментарите ти под статията във в."Сега"! Прав си ... за повечето неща. Естествено с не мога да се съглася с всичко, което казваш, но не това е главното. Главното е да открием какво можем да направим ние сега, предвид, че така седят нещата.

 Имам сайт, на който публикувам мои разсъждения за живота, за света и България. Смея да твърдя, че съм стигнал до някои много важни изводи и че съм близко до формулирането на ясна идея за Българският път. Той е всичко друго, освен следствие на далновидна официална политика - политиците са ... това което казваш ти. Политиката също. Това е покана да ми дойдеш на гости.

Надявам се гледната ми точка ти допадне (защото, честно казано, припокрива твоята от форума) и да поддържаме някаква връзка.  Без да планираме грандиозни неща, хубаво е да знаем, че ние, будните българи, не сме някакви самотни идиоти, ами сме все повече и повече, и че нещо положително се случва напук на криминалното статукво.

Не се чувствай в никакъв случай задължен да ми отговаряш.

Бъди здрав и силен! Сърдечни поздрави

Павел

***

Здравей Павел,
 

Бързам да ти пиша един коментар относно това, кой ще оправи България. Да, българите. Прав си, но мисля, че българите извън България могат много по-лесно да го направят, отколкото тези, които са там, поради една проста причина. Тя е, че там човек много по-трудно се бори и много по-лесно се отпуска на течението и поддържа статуквото. И това е така, според мен, защото там инициативния човек (по презумпция един от тези, които ще оправят България) много по-трудно вирее. Натиска го средата и в един момент се  отказва да се бори, просто се примирява ... вижда че усилията му са напразни.Отвори/ Затвори

 

Точно затова тази социална енергия за промяна вътре в България е много по-трудно да бъде използвана, отколкото тази на тези като нас, които са отвън. Тук  знаем, че много неща зависят от нас самите, затова и сме много по-склонни за промяна, и имаме желание за такава. По-друг начин казано (в духа на текстовете ти за образованието), по-свободните деца по-лесно предприемат нещо, защото знаят от собствен опит, ЧЕ ТЕ САМИТЕ могат да бъдат двигател на промените, а не нещо отвън. Т.е. говорим за личната активност, която много от хората,  напуснали България, имат и това е много по-силна социална енергия, отколкото пасивната инертна маса на повечето българи живеещи в България. Изобщо темата тук е  много дълга, но мисля, че знаеш за какво говоря.

Иска ми се да разбера какво е това твое усещане за това, че  българите сме различни и уникални. Може би наистина Златният век не е бил напразен? 

Ще ти пиша още много, надявам се само да не ти досаждам. (Нали  пишеш, че се радваш на всяко мнение.) Иначе и аз искам да помагам обаче ОТ ТУК. Темата за завръщането е една мнооого дълга и лична, та затова не ми се иска  да я засягам.

Поздрав и очаквам с нетърпение няколко реда

Малечко

20.06.2007 г.

 

П.П.

В деня на изборите, когато царя победи, аз и семейството ми се  върнахме в България след 1-годишен престой в Милано.Не се върнахме по икономически причини. Просто проекта по които работех не беше някак перспективен за мен професионално, та за Италия и Милано може със сигурност много да говорим, също за и  против емигрантството и живота в чужбина.
 

* * *

 

Много се радвам на положителната ти реакция на моите ... виждания, Малечко. Пожелавах си именно такъв отзвук. И ти благодаря! :)

И така, по коментара ти за по-голямата сила и ентусиазъм на нас, забегналите, отколкото на хората в България -  прав си. Не се бях замислял, но вече започвах да усещам нещо такова, не без твоя помощ (с написаното в Сега).

Вярвам, вече си разбрал, че аз съм много по усещанията. Що се отнася до онова, че  българите сме различни и уникални това е усещане, но и вяра. Избор! Откъде идва? Преди не знаех, но си намирам постоянно потвърждения, които идват от различни и най-неочаквани места. Ето основните:

 

        1.  България има най-благодатната земя в Европа. Едва ли знаеш, но естествено-плодородната почва в Европа изчезва. Ето какво намирам днес в един официален документ на Европейската комисия:

  • 12% от сушата на континента е обект на водна ерозия, 2% са обект на вятърна ерозия;

  • на 45% от европейската (ЕС) земя й липсва достатъчно органична материя - хумус;

  • от 18 до 38% от земите са обект на прекалено уплътняване;

  • 9% са покрити с бетон или асфалт, т.е. са непромокаеми, и този феномен ще стигне скоро 15% .

В България няма такова нещо. Просто ние сме малко. Ние сме на предпоследно място в Европа по плътност на населението, а и тенденцията е все такава. Което означава, че гъза да си скъсаме, и ако ще продажните Кобурги, Догановци, Станишевци, да са не 3-ма ами 3.000, и половината народ да са дървосекачи, не можем да стигнем европейците в близките 100 години по критерий Унищожаване на земята. Това е статистически невъзможно, а ще има и отпор, защото ...

 

         2.   Новата българска интелигенция ние придобиваме изключителна сила от ден на ден. И още, формирането на новата българска интелигенция става в момент, в който лъжите за демокрацията са очевидни. С толкова много информация на разположение един мислещ и търсещ човек стига неизбежно до изводите, че демокрацията не работи. Аз и ти помним и времената на тоталитаризъм, и това ни прави невероятно силни, защото знаем много. Мен и теб вече никой не може да ни излъже лесно. Ако не ми вярваш, огледай се какво става около теб в Мюнхен. Колко са човеците, които са толкова ... осъзнати и толкова търсещи и знаещи? ( Мене колегите са ме кръстили Философа  :)  )

Ние търсим, борим се, опитваме се. Бъркаме и се поправяме, и се учим. И ОТКРИВАМЕ фантастични неща! Неща, за които западняците не се замислят вече, но които са есенцията, същността, смисъла на Всичкото. (Видя ли главното В?) Това е от разнообразието на битието ни.
 

         3.   Най-опасната запомнена ерес, т.е. непочитане на нечия власт и авторитет, е родена по българските земи. Това е богомилството. Преди него е бил Орфей с орфеизма си, но там е смесица от история и митология. И все пак тук, в България. Има някаква цикличност в нашето неподчинение. Разбираш ли, че сред нас са и 400.000 цигани, който както и да ги третира, пак ще си останат такива анти-системни. Това са антитела на системата, която познаваш от Милано и Мюнхен. Това са хора без поглед към бъдещето, защото се ограничават да живеят ДНЕС. В някои източни култури това е определението за мъдрост. Но ако циганите не са ти много симпатични,  остави този довод.
 

         4.   Българският е езикът, на който децата се научават да четат и пишат най-бързо. Информацията ми е с източник Ради Панайотов на http://panaiotov.hit.bg и не е проверена, но на мен проверки не ми трябват. Ради е истинска находка! Той пише още ...

"... За особения потенциал на българския език говори и следното (което Вселенският закон за неунищожимостта на информацията няма да позволи да остане още дълго в секретните архиви).

Известно е, че след 5 - 6 последователни превода на различни езици даден текст изцяло променя смисъла си. През 60-те години в САЩ е бил организиран колектив от специалисти от различни страни за работа по технически проект. Практиката сочи, че и в такива случаи, колкото и добре да се владее даден общоприет език, комуникацията е затруднена и информацията също се изкривява. В тази връзка решили да установят, кой е езикът, при който информацията остава най-непроменена. За целта изследвали около 200 езика, поръчвайки на специалисти преводи на един и същи основен текст. След всеки превод се извършвал обратен превод на изследвания език за сравняемост. При най-издръжливите езици информацията се изгубила към 15-ия превод, подобно на играта развален телефон. А българският език понесъл близо 70! ..."

Ради Панайотов на http://panaiotov.hit.bg

 

5.   Има един метод за обучение на деца и възрастни, който съкращава времето за научаването на повечето материи от 5 до 10 пъти, а на някои други, като чуждите езици и четенето, до 20 пъти. Казва се Сугестопедия и е формулиран от Д-р Георги Лозанов преди 40 години

"Сугестопедията е метод на скритите до сега у нас резерви на личността.

Резултатите са толкова неочаквано положителни, че надхвърлят многократно всички други методики, както и експертите на ЮНЕСКО посочиха. И при необичайно положителните допълнителни ефекти на методиката - спокойно можем да кажем, че всъщност се работи в областта на резервите на личността, непознати до сега.
А задължителната за методиката подчертана истинска хуманизация на обучението и на взаимоотношенията в групата - създават надежди за нова култура в обществото - сега и в бъдеще. Защото без тези хуманистични взаимоотношения, без тази нова култура - няма нови свърхрезултати. Това е един положителен "капан" на природата ...."

Лозанов Г. 2006 г. Сугестопедия. Десугестивно обучение

 

Видях с очите си официален документ на ЮНЕСКО (датиран декември 1980 г.), който препоръчва незабавното стартиране на курсове за обучение на учители по този метод. Лозанов обаче е арестуван на път за Ню Йорк, малко след излизането на тази препоръка. Курсовете така и не  стартират, института на учения е унищожен, а той самия натирен да прави наука в едно софийско мазе ... :(

Ти представяш ли си какво щеше да стане, ако препоръчаното от ЮНЕСКО беше реализирано? Представяш ли си какво може да стане сега, ако този метод бъде въведен повсеместно?
 

6.  И към края на този .... непълен списък от аргументи, ето най-важният от тях: така съм решил аз!

Може и да ме помислиш за луд, но аз не се съмнявам ни най-малко в светлото бъдеще на България и българите. Така съм решил, така ще стане! Това е изборът ми и нищо друго няма значение! Тази постановка е една от последните ми открития всичко онова, което избирам за бъдещето се реализира. Без нарочни усилия. Става и толкоз.

Дори да се сепнеш от последните ми думи, позволи ми да продължа да живея комфортно в лудостта си.
 

7.   Ето и последният: ти ще помагаш. :))) 
Работата ми по реализацията на горното ми решение ми доставя истинско удоволствие и не ми коства и минимално усилие (за жертва да не говорим). Получава се спонтанно и се получава много хубаво!

 - - -

Изписах почти 3 страници, Малечко, а исках да ти нахвърлям накратко за какво става въпрос ... ;)

За емигрантските въпроси няма да говорим. Съгласявам се с теб - нещата са лични, а и няма какво толкова да обсъждаме човек за това е свободен, за да избира.

За Милано не ми се говори много. Докато учех там не съм се забавлявал изобщо. Като започнах да работя, започнаха да ми се сгромолясват и последните илюзии относно хуманността на капитализма, благоденствието и оцеляването на човешкото достойнство.

Как ще стане това с учебниците за 5-ти клас? За сега не зная точно.  Но разбирането в дълбочина на мястото на запетайката в едно изречение ми се струва едно добро начало (Видя ли какво съм написал по темата?). Поне няма да бъркам пунктуацията в моите учебници ;)))))) 

Знаеш ли, събудих се с една идея (А първата ми идея за деня е винаги гениална! ;) ) : предметът Български език такъв, какъвто е в момента, е убийствено недоразумение! Той няма основание да продължава да съществува. Ще го разчленим на четене, писане и говорене/ обсъждане, както е в Холандия. Учебните програми по Български език и литература (БЕЛ) запращаме в кофите за боклук, където трябваше да са отишли отдавна.

 

Хайде да приключвам вече. Ще държим връзка ..., ако не съм те изплашил прекалено много, а?  ;)

 

Очаквам отзиви.

Сърдечни поздрави  :)

 

Павката

* * *

 

Здравей Павка,
 

Изобщо не си ме уплашил, хората които променят света са поне малко ... "луди", а може би и трябва да бъдат такива.

Със сигурност ще поддържаме контакт, а дано и аз (а и жена ми) можем да бъдем в полза на България!

Ти си се съсредоточил в образованието, а аз вярвам че много повече усилия трябва да се положат в семейството не само за децата, а изобщо. Но и това е дълга тема, за която мисля да ти пиша по-нататък. Изобщо промените трябва да са в различни посоки (аспекти), за да е максимално въздействието.

Наскоро много ми хареса подхода (не само целта) на една благотворителна организация, а именно с много малко средства ефектът да е толкова голям и това е тук  http://www.smiletrain.org/site/PageServer. Много простичко като идея, но ефектът е невероятен. Та ми се ще и ние, ако можем така. Не казвам да си минимизираме усилията, а да търсим начини за най-голямо въздействие.

За Милано си прав, маи и аз не държа много да си спомням, макар че не съм останал с лоши впечатления.

 Със сигурност сте поддържаме връзка, аз искам да включа и жена ми в нашата дейност (това е една друга тема) но това предполагам сте става бавно (нали хубавите неща стават бавно?)

 

Поздрав най-сърдечен

 

Малечко  ;)

22.06.07 г.

 

 

 

 

Новините от:

БТА

Дневник News.bg

Черно море

Всеки ден

Aktualno.com

 

                     
Анализи и коментари от:

 

MEDIA TIMES REVIEW

 

Investor.
bg

Econ.
bg

Obshtestvo.
net

други връзки

                     
"Дружината":

"В беседката" на
Иво Инджев

"Записки на реформиста"
Радан Кънев

 

   

 

       

 

Специално внимание:

Демократи за Силна България
ДСБ

Новото образование - Официален сайт

Философия на ежедневието Форум "Образование" в Bglog.net

 

 Полезни връзки : Генерално консулство на България в Милано Изпрати SMS в
България с M-Tel
Обръщане на кирилица ... Инструмен-
тариум

 

 

since
15-08-02
visits
21,179
online
1

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч.

 

за сигнали, коментари и идеи ми пиши на
пощата ми