Моят виртуален протест!

Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

Кой съм аз

НОВИНИТЕ ОТ

ДНЕВНИК НА
НОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ

МОЛИТВА

 

 

ДНЕВНИК

сряда, 14.01.2009 г.

Днес е ден за протест!

Не мога да съм на площада, затова съм ТУК.

към Дневника   


КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари
 


 

Какво да е заглавието на книгта ми?
Пробуждане. За Италия, България, вярата и благоденствието
За Италия, България, вярата и благоденствието
Пробуждане
Емигрантско верую
Време за "Пробуждане"
резултати

 


постоянни теми

:: ЗапетаяИзбери в ляво

:: Родна реч

:: Речник

:: Методи

:: Българският път

:: Новото образование


всички МОИ

:: So what? (И какво от това?)

:: За България, Италия, вярата и благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: За пътя към прозрението

:: Искам!

:: Цената на енергийната "независимост"

:: Град за всички*


КРАТКИ РАЗМИСЛИ

:: Пресни "Кратки"

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол? 

:: Благодарност

:: Колко сме зле 

 


интервюTA и писма

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

 

АУДИО

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)


* Преведени автори

:: Енрике Пенялоза

:: Арундхати Рой

:: Амартая Сен

:: Вацлав Хавел

:: Ноам Чомски
 

 


Чантата с инструментите


Моята кутия
с инструменти

 


Препоръчвам горещо

За да остане природа!
За да остане природа

 

BGVelikden
Българският Великден
 


Новото образование


 

 

Българско парти в Милано

 


ПИСМО с
Размисъл

Към тема "Кратки размисли"

(Отворено)писмо до един реформист
до Радан Кънев

 

 

неделя, 28.09.2008 г.

 

Радане,

Започвам да ти пиша след прочита на новините и коментарите за пребития в София журналист Огнян Стефанов. Кога ще привърша, не зная.

Допреди време след емоционални вести като горната ми беше много тежко, размишлявах дълго, правех какви ли не хипотези за възможния изход. Днес пак преглеждам „Медиапул”, „Дневник”, „Сега”, „Нюз бг” и „Всеки ден” в търсене на новината, на зрънцата на промяната (но вече без особена надежда и без болка!). Вместо тях се сблъсквам с омраза, с гняв и евтин бабаитлък; с откровена простащина и нелепи призиви за бунт, и пак псувни. Тук-тамеееееееее някое свенливо питане: „Абе, ние кво правим, освен че псуваме?”. (Обаче мен не ме боли повече. Не ме боли повече!) После отивам да видя „дружината” какви ги мисли. „Дружината” това са избраните ми блогери. Сред тях си и ти.

Доколко ще ни стигнат силите

Стимул за това писъмце са ми написаното от теб по повод „случката”1 и коментарът ти при Комитата2, в които говориш, че би се съюзил само с хора, готови да пометат сегашната система за „вътрешна сигурност”, и че едни избори сега едва ли биха подобрили много положението, понеже ни липсвал прецизен план за действие. (Аз го говоря това вече 5 години!) И ето ме нΰ на другата сутрин, с първото си за деня кафе и лист хартия3, за да ти пиша, защото те усещам ... близък и чист, търсещ(!), съзаклятник и колега. Защото виждам, че и аз и ти се сблъскваме с едни и същи гадни въпроси, и изпитваме и двамата същото смесено усещане, че не можем да оставим нещата да продължават така; че борбата има смисъл, но не при всиОтвори/ Затворички обстоятелства и не на всяка цена. И че ни липсва нещо важно - сила ли, информация ли, или достатъчно съюзници ...(?). Може би методи? ...?!
 

Виждам, че и ти се питаш „So what?”, „Какво от това?”. Какво ще последва, ако още утре  ”добрите” - аз и ти, да кажем - вземем всичката власт!? Какво?! Готови ли сме? Достатъчна ли ще ни бъде тя, та да пометем и сложим ред в този квартал/ град/ област/ министерство, в тази държава и този Съюз? Или системата е прекалено силна и по-скоро ще смачка и нас, както е правила прекалено много пъти с други „добри герои”?! (Властта изкривява казват.) И виждам, че и за теб отговорът е една кисела усмивка, говореща „Не зная. Не е изключено ...” Тогава?  ...?

Трябва ни план, казваш. Подробен план - стъпка по стъпка, ден по ден за демонтирането на престъпната машина. Съгласен, но ... Коментирах и в блога ти, а тук ще повторя и ще подчертая: нещата са толкова оплетени, мрежата е толкова сложна, че волята и усилията на отбор юнаци днес едва ли ще стигнат за разплитането й в някакви разумни срокове, т.е. без да се оплетем и ние здраво (Това е същото гадно усещане от по-горе, дето ти казва, че не сме достатъчно силни, каквото и да си говорим.) „Тогава?!”

 

Нужна е промяна на мисленето

Аз казвам, че е нужно насаждането на друг вид мислене у нашенеца - първенство на свободата и достойнството вместо парата; любовта вместо властта; ведрото съществуване вместо притежанието и службицата; вечният стремеж към истината вместо зяпане на телевизия, - за да ни бъде той опора в борбата! Но трябва да знаем КАК да му го насадим това ново мислене. Знаем ли как? – Не знаем. Имаме ли хипотеза как би могло да стане? – Да. За това е приказката ми.

„Не можеш да промениш начина на мислене на един човек, но можеш да му дадеш инструменти за работа, които ще го накарат да го промени сам.” Това прочетох вчера и се сетих за теб и реформаторския ти порив. Протестите, лекциите и събранията са ОК, обаче трайната промяна, истинската реформа4 и бленуваното ведро съществуване ще ги достигнем само в следствие на много здрав труд – моя и твоя като начало. Трябват ни търпение, методи и инструменти, Радане5, и увереност, че пътят е този. Търпение, защото промяната на мисленето е задължително условие за всяка трайна реформа и изисква време6. А методи и инструменти ни трябват, първо, за да знаем къде отиваме и, второ, за да държим посоката и отчитаме предвижването си, колкото и бавно и криволичещо да е то.

Промяната на мисленето макар и бавна е възможна. Тя вече е в ход, ако искаш дори само с моите и твоите търсения, но не може да бърза при сегашните обстоятелства. Нужно ни е огромно търпение, вяра и още много учене, непрекъснато и колективно учене, за да открием връзките между нещата и за да се научим как да им въздействаме по най-умелия начин.

 

Какво научихме за 19 години

Какво научихме, Реформисте, в годините „на прехода”? Какво научихме ние, българите, от грешките и успехите си? Какво научих АЗ?

Струва ми се, че последният е въпросът, който българинът си е задавал най-рядко в последните години. Обаче днес откривам с нескрит ентусиазъм, че са започнали да си го задават все повече и повече хора, че търсенето е започнало и че набира сила. Виждам теб и другите търсещи из интернет; виждам будните си другари-учители, с които проектираме „Новото образование”7; виждам непокорните деца на България, отхвърлили категорично вероятността да станат фотокопие на дремещите си родители (или на преподавателите си несретници). Самият аз вървя, блъскам се, търся и изнамирам, чета, питам, уча, формулирам предложения, теории и планове за бъдещето. Записвам и публикувам информация8 за препятствията, отклонявали ме дълго от пътя ми до някой важен резултат. Ето така ще ни е, вярвам, по-малко трудно при всеки следващ опит - мой, твой или нечий друг няма значение. Само така ще учим и ще напредваме постоянно по пътя си към достойното съществуване.

 

Теорията на системите

На няколко пъти вече при теб чета неща, които съм откривал с възторг малко преди това в книги, които считам за гениални - такива, дето по изумително ясен начин слагат ред в идеите ми и дават обяснение на интуициите ми (оказали се верни). Сигналните думи при теб бяха (цитирам по памет): „Силата на един политически съюз е определена от най-слабия му съюзник!”, а това е една от известните характеристики на ... системите. Системите или по-скоро теорията на системите, която е в състояние да илюстрира повечето от нещата, които ни се случват. И ето я връзката с коментара ми за сложната нечистоплътна мрежа: оказва се, че всяка система има слабо място. Изследвайки я внимателно и въздействайки върху слабото й място, нещата се преобръщат драматично! Не мигновено, не бързо, но трайно и винаги! Системите показват нагледно защо например българските депутати са толкова постоянни в ползването на луксозни служебни автомобили, каквото и да ни говорят от телевизионния екран, и обясняват какво прави от лидера Лидер и от реформиста Реформист.

Всъщност ти пишех, за да споделя с теб ентусиазма си от изнамирането на Път и да ти разкажа какви ориентири ползвам аз. Ако са ти интересни и им обърнеш внимание, за мен ще е радост. Ако ли не, здраве да е. Знам че си човек зает.

 

Изкуството и практиката на учещата организация

Системното мислене е последната от 5-те дисциплини, предопределящи колективните постижения по пътя към промяната. „Петата дисциплина” е книгата, за която искам да ти говоря. [Зная, че на български я няма, затова ето пълното й заглавие на английски: „The fifth discipline. The Art & Practice of the Learning Organization”9 на Питър Сенги (Peter Senge10).] Там още в началото ще прочетеш за системите и за това, как „малки действия могат да доведат до изключителни резултати, но „лостовете” за такова умело въздействие обикновено се намират на най-неподозираните места” и как „прекалено често усилията ни да въздействаме върху някой негативен феномен водят само до допълнително влошаване”, как прилагането на несистемно решение – „закрепването на положението” – предизвиква само повишена нужда от решения; и как в заблудата си се борим по-често със симптомите, вместо с причините в основата на проблемите11. Говори се за изкуството и практиката на учещата организация, подсказва се как да оценяваме предварително продуктивността на „реформистките” си усилия, за да не ги хвърляме повече на вятъра.

Една от първите стъпки към това „майсторство” е осъзнаването – спирането на обвиненията към другите за това, което ни се случва, и разпознаването на собствената си роля във всичкото. Така най-накрая (което е началото!) ще можем да се видим като част от цялото, като негов основен елемент, от който то зависи. Ще рече: да прозрем, че далеч не сме безпомощни и още по-малко безучастни в случващото се. До този момент ние, българите, не сме успели да си дадем достатъчно ясна сметка за това.

Реформата, значи, започва от душите и сърцата на хората. От осъзнаването на ролята им в случващото се. Това, разбирам днес, освен че е постижимо, има и разнопосочни положителни ефекти, и е върховно усещане за грандиозно колективно израстване - учене (Organizational Learning),- възможно навсякъде, където има минимума свобода и хора с ясна визия за бъдещето, с любов към истината и искрения продуктивен диалог.

Приключвам с един цитат от книгата (стр. 190):

„Ползата от съчетаването на системното мислене и подходящите мисловни схеми ще бъде не само подобряването на мисловните ни схеми (какво мислим), но и промяната на начина ни на мислене (как мислим) – от мисловни схеми, доминирани от конкретните събития, към мисловни схеми, разпознаващи бавните процеси на промяната и структурите в основата им.”

Синджий ни казва еднозначно откъде да започнем – от себе си! Да учим, за да  постигаме лично майсторство, защото колективното израстване е израстване на майстори, на хора свикнали да слушат внимателно и да се аргументират, като говорят; да мълчат, като видят, че от приказки смисъл няма, и да отстъпват, като им става ясно, че бъркат!

Да учим, за да бъдем лидери, създаващи лидери! Това е, според мен, пътят, Реформисте.

Благодаря ти и ...

Бъди здрав! 

 

Павел

07.11.2008 г.

 


[1] http://radankanev.blogspot.com/2008/09/cui-bono.html

[2] http://komitata.blogspot.com/2008/09/blog-post_24.html

[3] Оригиналът на това писмо написах на ръка.

[4] Да не се бърка с „революция”, което, според мен, е драматична промяна в полза на нов елит!

[5] По-нататък ще стане въпрос за начините за промяна на мисленето/ „мисловните схеми”.

[6] До вчера си мислех, че е направо невъзможен, но днес мисля друго.

[7]  www.novoobrazovanie.org

[8] http://www.probujdane.com/new_edu_dnevnik.htm

[9] http://www.solonline.org/FifthDiscipline

[10] Първоначално бърках, като го произнасях Сенджий, бел. Павел 14.01.2009 г.

[11] За мен борбата с корупцията е такава една борба със симптоми вместо с истинските проблеми: страх, криворазбрано благоденствие, комплекси и т.н. Все неща личностни а не колективни! Същото е и с борбата за очистване на МВР от бандитите. В една държава с толкова много бандити и с такова ... отношение към престъплението, според мен е изключено да успеем.

 

 


Новото
образование

Към тема "Новото образование"


Дебатът за Новото образование
Вместо пожелание за "На добър час!"


 

15 септември 2008 г.

Разхвърлял съм из вкъщи всичките си разпечатки и записки, добавящи по нещичко в рисунката на образованието. От една папка и купищата листове сега ще се получат 4 папчици, озаглавени:

1.      Мои схеми

2.      Финландия

3.      Фирмени архитектури

4.      ...? ...?!

Гледам четвъртата и се чудя как да я нарека ... Съдържа нови и стари документи на ЮНЕСКО за качеството на образованието. В тях преди 4 години за първи път  видях  някакъв опит за графичното му изобразяване.

***

Образованието, образованието! Удивително е, как още не сме разбрали що е това нещо! Супер удивително е, че още не знаем почти нищо за задължителното,  доминиращо живота на нашите деца поне от 6-тата до 14-тата им година!?

И какво е задължително за всяко българско дете до 14-тата му година? Ходенето на училище? И с какво това му помага да расте пълноценно и ведро? ...?! Дори да успеем да намерим някакъв смислен отговор на последния въпрос, ще сме изминали само половината от пътя до пълното разбиране на образованието. Ще ни остава частта за ползите за обществото и човечеството изобщо. До този момент ние за тези работи не сме се замисляли и не ги знаем[1]. Говорим повече за организацията и финансирането на образованието, отколкото за ученето и научаването - за допълнителните знания и умения, което то би трябвало да дава.

И така, от нас се изисква да пращаме децата си на училище без обаче да знаем защо и какви са ползите от това. Правим го по инерция – понеже така правят всички. ...!? Ние, хората на България, българското общество, още не сме отговорили изчерпателно и ясно на основния въпрос „Кои са целите на образованието?”, а то е задължително в тези бурни времена. Задължително е да знаем накъде отиваме и накъде бутаме децата си ежедневно, но не го знаем! (И може би и затова сме именно там, където сме?!) А децата ни се подчиняват все по-малко и по-малко.

Всъщност, кое ни кара да мислим, че имаме право ние, възрастните, а не те? Кое ни кара да се възмущаваме от факта, че други 14.000 момчета и момичета са изоставили училището тази година? Защо близо 14.000 семейства са счели ученето за безсмислено (аз на тезата за „непосилното” не вярвам)? Къде е причината? Пита ли ги изобщо някой? .. А да, статистиката ... - „семейни” били причините ... Но защо „семейните причини” са предпочитани пред училището? Ето това наистина никой никого не е питал, нито пък някой е питал „безотговорните родители” какви мислят, че са ползите от ходенето на училище за малките.

Едно е сигурно, наказанията - глобите, отнемането на децата от „нехайните” родители - сами не ще върнат малките в училище. Негативните стимули не са работели никога, а и държавата със сигурност ще е много лоша мащеха, както го е доказвала многократно. Освен това по настоящем България не разполага с механизми и структури за отглеждане на „отдалечени от родителите им деца”. Може пък да е дошло времето да ги създадем, но това трябва да стане далеч преди въвеждането на такава най-крайна санкция.

Нещата, които ще върнат децата в училище, са други. Това са:

  • убедеността на родителите и общностите, към които се числят, че то е полезно не заради безплатните си кифли, ами за пълноценното развитие на децата им, и

  • желанието на малките – радостта от великолепните ежедневни открития и научаването на куп полезни неща.

Обществото ни и всичките му обособени общности, ние(!) първо трябва да сме убедени, че има смисъл. Когато сме сигурни, че, пращайки децата си на училище, им правим добро; че там живеят ведри и растат силни, че учителите са Учители, че ученето развива естествените им заложби, вместо да ги убива! Тогава да! Тогава и деца и родители ще сме щастливи и през ум не ще ни мине да изоставим училището. Тогава да! ... А до тогава?


 

 

[1]  За всички ни е ясно, че писането, четенето и математиката отдавна вече не изчерпват темата.


 

Още по темата в "Новото образование"


 


КРАТКО
 

Към тема "Кратки"
Н
ужда от нещо светло

 

17 юли 2008 г.

Въртя се из интернет и се суча. Мотая се и чета едни ми ти ... такива новини ... Ум да ти зайде! И ми се повдига. Тягост!

Не от новините всъщност, ами от мръсотията, дето откриват: измами за милиони, инфлации, неграмотност, омраза, лъжи и контро-лъжи, политици нарочени за покровители на престъпници, престъпници нарочени за покровители на партии, спонсори, журналистки, боклукджии и генерали. И едни ми ти такива ... нови партии на същите тези мръсници. И едни ми ти такива декларацийки с пожелателни обяснения на държавен глава, нагазил здравата в лайната този път. И една стрина, дето се мисли за премиер. И един премиер, дето се мисли за ... (За какво ли се мисли? А дали мисли нещо изобщо?!) Пари, дето не пристигат, и пари, дето ще ги връщаме. И пари дето са в излишък, но ги харчат за ... федерацията по автомобилизъм, докато учителите изнемогват. Курорти вместо природа и перачи на пари вместо курортисти. Министри обслужващи мафията, мафията подчиняваща държавата. Възможно ли е всичко това да е истина?!! Абе, накъде вървим, бе?

- Накъде вървим, накъде вървим. Все нататък, Павче. Откакто сме тръгнали, все нататък вървим. Нататък, накъдето гледаме. Точно нататък и на никъде другаде! Пътуваме 20 години в един раздрънкан трамвай, чиято посока не знаем, и псуваме. Обаче се спукваме от смях, че румънците заявили пред цял свят своята. Спим. Още спим ...

- Спим, ... но не всички, повярвай ми!

Понеже не намирам нищо положително и ведро в цялото това бунище от новини, а имам неистова нужда(!), ето че си се прибирам тук, в моя сайт, и си препрочитам някоя друга "стара" публикация. И ми става хубаво, и топло: "Ето го положителното, Павче! Ти!". Аз! "Сполай ти, човече! Бъди здрав и все така светъл!" - казвам си и си благодаря.

 

 

 

 

Новините от:

БТА

Дневник News.bg

Черно море

Всеки ден

Aktualno.com

 

                     
Анализи и коментари от:

 

MEDIA TIMES REVIEW

 

Investor.
bg

Econ.
bg

Obshtestvo.
net

други връзки

                     
"Дружината":

"В беседката" на
Иво Инджев

"Записки на реформиста"
Радан Кънев

 

   

 

       

 

Специално внимание:

Демократи за Силна България

ДСБ

 ОЩЕ Инфо - храна и надежда за търсещите истината хора!

Философия на ежедневието Форум "Образование" в Bglog.net

 

 Полезни връзки : Генерално консулство на България в Милано Изпрати SMS в
България с M-Tel
Обръщане на кирилица ... Инструмен-
тариум

 

 

since
15-08-02
visits
21,179
online
1

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч.

 

за сигнали, коментари и идеи ми пиши на
пощата ми