Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

МОЛИТВА

ДНЕВНИК

четвъртък, 28.02.2008 г.

(в работно време)

Днес говорих с шефа: силни и слаби страни, желания, изисквания и т.н. Споделих, че имам склонността да се разсейвам в работно време с разни интересни работи, без да уточнявам ;)

КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

постоянни теми

:: Новото образование

всички МОИ

:: So what? (И какво от това?)

:: За България, Италия, вярата и благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: За пътя към прозрението

:: Искам!

:: Цената на енергийната "независимост"

КРАТКИ РАЗМИСЛИ

:: Медиите под контрол?

:: Благодарност

:: Колко сме зле

интервюTA и писма

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

АУДИО

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)

* Преведени автори

:: Ноам Чомски

Препоръчвам горещо

Българският Великден

образование

8 въпроса, 8 отговора

в допитването на Комисия на европейските общности,
в "Работен документ на службите на комисията училищата през 21-ви век"

24 февруари 2008 г.

Ето какво отговорих на Европейската комисия по образованието през месец декември, стимулиран от тяхната нарочна анкета.

Въпрос 1: По какъв начин могат да бъдат организирани училищата, така че да предоставят на всички учащи пълна гама ключови умения?

Училищата трябва да са многофункционални комплекси, включващи задължително градина, спортна площадка, хореографска зала и различни работилници. Ключовите умения ще бъдат усвоени добре тогава, когато преподаденото в час е приложено същият ден в практиката - в някоя от работилниците или оранжерията.

Налага се да направим усилия, за да включим всички сетива на децата във възприемането на знанията. Не само зрението и не само слуха! Основните предмети, изискващи голяма концентрация, трябва да се редуват задължително с предмети по творчество или физкултура, които дават воля на свободния детски дух.

Да намалим или премахнем изцяло домашните работи. Те са един от факторите, създаващи неприязън към уроците. Ако това ви се струва прекалено революционно, тогава домашните задачи да са изключително с творчески характер и по желание.

Въпрос 2: Как училищата могат да предоставят на младите хора умения и мотивация за превръщането на обучението в дейност за цял живот?

Най-напред трябва да премахнем всичко, което отблъсква и отвращава децата в училище. Трябва да направим учебният процес приятен, радостен, почти неусетен; такъв, че да настани трайна любознателност у всяко дете. Тогава придобиването на знания ще е непрестанен повод за радост и ентусиазъм. Тази радост и ...

>> цялото >>

образование

Писмо до един (друг) учител

23 февруари 2008 г.

Някъде в края на октомври 2006 г. получих едно мило писмо от поредната учителка. Отговорих й веднага, ала днес попадам отново на тази кореспонденция и я намирам за удивително актуална и добавяща важни елементи към визията ми за Новото образование. Ето я тук на твоето внимание.

***

Писмото на Е. Петрова (променям името и фактите разкриващи идентичността й):

Здравейте, Павел,

Много се чудех дали да ви безпокоя с тези редове, но все пак желанието ми да ви поздравя надделя.

Попаднах случайно на вашия сайт и истински се впечатлих от отношението ви към третираните от вас теми. Най-вече ме впечатли уважението ви към учителската професия.

Аз съм учител по немски език и в момента се намирам на езиков стаж по програма Коменски в Ерба (Италия, бел. П.). В България съм изпитвала винаги някакъв комплекс по отношение на професията си - никой вече не я уважава. А за мен и съпруга ми, който също е учител (по философия), тя е просто мисия. За съжаление, вследствие на безброй трудности, и ние започваме да се питаме има ли смисъл.

Хора като вас вярват, че има, ето защо искам да ви поздравя. Накарахте ме да се чувствам не толкова самотна в мислите си и във визията за света.

А относно сайта ви - не мисля, че е продукт на суета (виж текста ми "Кой съм аз", бел. П.). Мисля, че и вие като нас търсите съработници, съмишленици.

Поздравявам ви сърдечно

Е. Петрова

***

Здравейте г-жа Петрова,

Много се радвам, първо, да ви доставя мъничко оптимизъм и, второ, да намеря още един съмишленик и, защо не, добър съветник. Аз от даскалуване разбирам малко, но достатъчно, за да съм наясно, че вашият е най-важният труд - вие сте в състояние да изваете или унищожите една личност, докато всички останали сякаш са се специализирали само във второто. (Моля да ме извинят политиците, военните, бизнесмените и индустриалците, и особено много „духовниците”. )

Моля ви, не се двоумете да ме „притеснявате” с коментар, въпрос или идея по познатите ви вече теми. Те, освен че ще ми бъдат много полезни, ще са и храна за моя ентусиазъм. ...

...

>> цялото >>

БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ

За да остане природа в България

За нашето най-силно оръжие срещу престъпниците

13 февруари 2008 г.

Изчетох целия списък - този, към който води препратката в долната картинка. - От сега нататък не ще купувам нито ще ползвам услугите на цитираните лица и фирми.

Може да изглежда малко, но, вярвай ми, това е единственият начин да ги спрем... Естествено трябва да сме много и да сме ВСИЧКИ ЗАЕДНО!

Моля те да разпространяваш този списък, като апелираш и прилагаш бойкот по отношение на цитираните разрушителни стоки и услуги.

образование

По-голям Брутен вътрешен продукт,
по-добро образование? – Нищо подобно!

понеделник, 06 август 2007 г.

Представи си следната ситуация.

Министърът на финансите, застанал пред теб, ти говори почти човешки:

„Зная, зная, за дъщеричката си желаеш най-хубавото училище – близко, приветливо и спокойно – и най-добрите учители – ведри, компетентни и с авторитет. Но не мога да ти дам парите за всичко това. Нямам ги! А и да ги имах, щяха да са ми необходими разрешенията на 10 банки кредитори, което е много сложна работа. Обаче, ако си късметлия, кварталното ти училище може да се окаже много добро. Ако не си, какво да ти кажа, ... Остава ти възможността за едно частно училище, таксата е 4-5-6 хиляди годишно, или ... Я да видим пак сметките ... Ами да, разбира се! След 3 години, за 1 януари 2010 ще ги имаш парите! Естествено има и някои условия ... Значи ...

През идната, решаваща 2008 година трябва:

- да ядеш много повече. До пръсване! (И само купешка храна!);

- да пушиш и пиеш повече (купешки алкохол!);

- да съсипваш природата на България по-чевръсто (Колкото повече дървета изсечеш и повече бетон излееш, толкова по добре!);

- да ти крадат колата и телевизора по-често;

- да седиш повече време задръстен в градския трафик;

- да си болнав, за да си купуваш мно-о-о-о-ого лекарства!

- да има поне 1 наводнение и да паднат поне една сграда и 2 електрически стълба;

- да има пожари; - въздухът да стане отровен.

Споразумяхме ли се? ..."

*

Как се чувстваш, приятелю? Шокиран? Объркан? Гневен? Аз съм бесен! ...

>> цялото >>

ЗАПЕТАЯ

Запетайката – защо
Увод на бъдещата ми книга

понеделник, 23.04.2007 г.

Ползата от правилната употреба на препинателните знаци е недостатъчно обяснена в училище – учениците не разбират и недоумяват: „За какво ми е всичко това?!”. Тази книжка е отговор на частта от този въпрос, отнасяща се до запетайката. Тя има претенциите да ти помогне да разбереш в дълбочина и веднъж завинаги за какво ти е тази запетайка.

Ще стане дума за това, в кои случаи се поставя и в кои не; пред какви думички да и пред какви не; какви части на изречението огражда и какви части на изречението разделя, и защо. Защо да я поставяш тук, а не там? Защо изобщо да я поставяш? Какво ще се случи ако не го сториш? До каква степен си свободен да избираш?

Моят първи контакт със запетайката беше някъде към 5-6-ти клас. В съзнанието ми, както и в съзнанието на всичките ми връстници, вярвам, тя е свързана завинаги с един съюз – че, и с едно местоимение – който, и неговите различни форми за род и число. Понеча ли да напиша че или който, в главата ми светва червената лампа „Запетайката!”. За жалост този автоматизъм е сбъркан! (Такива са до един автоматизмите, създавани в училище!) Той е плод на зазубряне, на повърхностно разбиране, свеждащо всяка по-обширна тема до две-три лесни, но очевидно недостатъчни правила. ...

...

>> цялото >>