Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

НОВИНИТЕ ОТ

МОЛИТВА

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ

 

 

 

ДНЕВНИК

вторник, 12.02.2008 г.

Никакви специални емоции: в работата - много работа, извън работата - дом и семейство. Трябва да започна да спортувам нещо, че в София наддадох цели 3 кила.    към Дневника

 


КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари
 



 

Какво да е заглавието на книгта ми?
Пробуждане. За Италия, България, вярата и благоденствието
За Италия, България, вярата и благоденствието
Пробуждане
Емигрантско верую
Време за "Пробуждане"
резултати


постоянни теми

:: ЗапетаяИзбери в ляво

:: Родна реч

:: Речник

:: Методи

:: Българският път

:: Новото образование


всички МОИ

:: За България, Италия, вярата и благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: За пътя към прозрението

:: Искам!

:: Цената на енергийната "независимост"

:: Град за всички*


КРАТКИ РАЗМИСЛИ

:: Пресни "кратки"

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол? 

:: Благодарност

:: Колко сме зле 

 


интервюTA и писма

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

 

АУДИО

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)


* Преведени автори

:: Енрике Пенялоза

:: Арундхати Рой

:: Амартая Сен

:: Вацлав Хавел

:: Ноам Чомски
 

 


Препоръчвам горещо

BGVelikden

Българският Великден

 


 

Българско парти в Милано

 


КРАТКО

Към тема "Кратки размисли"

 

Хубави статии, много коментари, един въпрос:
"Какво правим?"

 

08 януари 2008 г.

Прочитам една изключително приятна статия във "Всеки ден", после една друга в "Дневник", и се вдъхновявам, и хуквам да пусна поне по една препратка и кратичък коментар тук - така както съм правил винаги.

Бързам, отварям програмката и започвам да пиша. Погледът ми неизбежно прелита и над това, дето съм писал последно в "Размисли"* и ... застивам. Резки спирачки на бързащия ми ентусиазъм. СТОП!

- От какво си толкова вдъхновен, Павче? От хапливия език? От гражданската позиция, от професионализма на журналистите, от хубавите думи, или от нещо друго? От коментарите може би?

- Ами, харесва ми.  Написано е искрено, с хъс, и коментарите са хубави. Палитрата от проблеми е пълна, управляващите - Борисов, Етем, Станишев, Първанов и компания - са взети на подбив страшно. Така трябва!

- Дали? Нищо смущаващо ли не усещаш?

- Смущаващо ли?! Защо?! ... О Боже!

- Виждя ли, момчето ми?! Пак щеше да се хванеш на "тяхното хоро". Щеше да направиш онова, което беше заявил, че не ще правиш повече. Радвам се, че се усети!

Тези статии са чудесни, но там пътят го няма. Няма го отговорът на въпроса "Като така седят нещата, ние какво правим?" и още по-малко на онзи от предишния ми размисъл - So what?

 


Размисъл

Към тема "Кратки размисли"

 

So what?!(И какво от това?!)
Въпросът, който си задавам най-често напоследък

 

 

неделя, 30.12.2007 г.

В главата ми отново е безумна каша. Разсъжденията и чувствата ми са се смесили в странна пропорция, образуваща особено избухлива смес. Тя се взривява с всяка искра доловена в статия, книга, новина или коментар. Всяка експлозия пък ражда поредната "гениална идея" - онази, която е "в състояние да промени света из основи" (... или почти из основи ...)! И се започват едни ми ти анализи, едни ми ти хипотези, едно търсене, планиране, че и графици(!), които се сблъскват и стихват с поставянето на ето този неизбежен въпрос: "So what?", "И какво от това?".

- Какво от това, Павче, че знаеш как да разобличиш престъпниците по върховете и да демонстрираш криминалния им заговор пред цял един народ, ... и пред целя свят? Какво от това, какво ще последва? Ще намали ли то силата им? Ще направили нас по-ведри и животът ни по-достоен?  - ... Отговорът ми на тези въпроси се изчерпва с една сричка и обикновено е обезсърчителен. Тогава? ... И се започва отначало: това не работи, онова не работи, не и в сегашните условия на всеобща умствена и нравствена леност.

- Тогава измисли нещо, че даОтвори/ Затвори размърдаш умовете и да стимулираш връщането на хората към извечните морални устои.

- Ух-х-ха-а-а-а, ето това е хубава задачка, но и ... с повишена трудност! Да размърдам умовете!? Да върна морала и критичното мислене на човеците!? ... И тогава ще проработи и онзи фантастична машина, която, след едно подобаващо разобличаване, ще запрати всеки мръсник там, където му е мястото - в калта, далеч завинаги от обществените отговорности!

- Дали?

- Дали какво?!

- А на мястото на престъпника кой ще дойде? Някой свестен, сигурно? А как точно свестният ще се е "издигнал" така нависоко без да се е омърсил и заиграл с някой сивеещ спонсор?

- С народната любов. Тя ще го издигне. Стига той да бъде способен, силен и последователен.

- М-м-м-м-м, не е задължително да бъде способен, силен и последователен, защото популярността (жив пример - столичният кмет), може да компенсира чудесно и уменията, и силата, че и морала. Но, ето, последователността е задължителна - тя, верността към поетата линия и към спонсорите, е най-важната. И няма никакво значение, че методите й и лозунгите й са далеч светлинни годни от реализма. ... Даже по добре! (Става въпрос за изтъркания вече термин, който аз хич не обичам, популизъм.)

***

Въртя се и се лутам в тези си безкрайни монолози. Гледам и чета какво става в България, и се удивлявам на колосаните размери, които е успяла да стигне човешката наглост. Но щом управляващите са толкова нагли и щом не се и опитват вече да крият мръсните си игри, значи, че се чувстват недосегаеми. Значи, че СА(!) недосегаеми! Значи, че тяхната кошница е оплетена при всички положения. При всички положения! Значи, че няма механизъм, който да въведем днес и да проработи утре; нищо което може да ги отпрати далеч от властта и завинаги. Такъв механизъм няма!

Казват ни "Законите!". Закони си имаме, няма кой да ги спазва и няма кой да хване, буквално за яката, някой намиращ се по върховете. Законите са за хората от низините, за които те са толкова сложни, че енергията и времето им не ще стигнат, да бъдат винаги "в час". "Ако искаш да знаеш, плащаш на специалист. Ако не можеш да плащаш, си кютиш и толкоз. И ... само да посмееш да не ги спазваш ...!!!" Това е! Това, казват, е демокрацията и навсякъде е една и съща*: хората с много власт не спазват законите, следователите не ги разследват, съдилищата не ги съдят, средствата за масова информация не ги критикуват. И на хората им писва и нехаят. ...!

Тогава, So what? So what, Павче? Къде е изходът? Не-е-е-е, моля ти се не изпадай и ти в положението на разпенения, но пасивен чичка, чакащ да види  г-н Волен Сидеров в Атака. Потърси изхода, Павче, хайде! Ти ще го намериш. Ти всъщност вече го знаеш и трябва само да си го спомниш**. Спомни си го, опиши го и действай! Други такива, търсещи като теб, ще ти помагат. Започни с една положителна визия, с един прекрасен образ на бъдещето - без сянка дори от гняв, страх или слабост. Започни от Бъдещето на България и давай отзад напред. Нарисувай бъдеща България, очертай ролята си за построяването й и давай подробности - колкото можеш повече подробности и детайли. Те - подробностите, детайлите - ще вдъхнат живот на твоята Нова България!

Зарежи ги престъпниците. Зарежи инициативите им, законите и правилниците им. Зарежи новините за поредните им изпълнения и коментарите им! Поглеждай ги само колкото за статистиката, но не губи време да вникваш, да ги анализираш или пък да се възмущаваш. Пази се особено много от амбицията да ги разобличаваш! Това е само губене на време (публиката, която би могла да те разбере, вече е напълно наясно с всичко това!).

Твори и съграждай бъдещето, Павче! Бъди светлина! Бъди светлина за всички търсещи!

- Великолепно! Ще бъда светлина!  А какво да правя с методите и инструментите за анализ и борба с разбойниците? А с книгите си за Проследяване на връзките в една престъпна мрежа и за Водене на преговори в особено тежки условия? А с бумагите си с наредби, правилници и програми (и електронните ми модели за разкодирането им), а със стотиците хапливи статии, и безумни новини какво да правя?

- Пази ги - не искат ни хляб, ни вода. Бумагите съхранявай, а инструментите за анализ използвай в строежа на Новото. Познаваш стотици хора. Събери ги в мрежа, споделяй с тях визията си за бъдещето, учи ги да боравят с инструментите, които ти си открил.

Бъди светлина и надежда!

Без негативизъм, без критика и без сянка дори от гняв или осъждане! И без борба! Само светлина и само надежда!

 

_____________________________________

Потвърждавам, че в Италия е точно така. Наскоро излязлата книга "Недосегаемите" разкрива продължаващата безнаказаност и чудовищна наглост на хора от високите етажи, въпреки всякакви заявления, скандали или разследвания (... безрезултатни).

** Това е от убеждението ми, че душата ми знае всичко, бидейки частта от Бог, която е най-близо до мен. На желаещите да научат повече по тази тема препоръчвам "Разговори с Бога" на Нийл Доналд Уолш.

 

 

 


АНАЛИЗ

Анализ

Ето още ясни сигнали-указания за посоката на нашата активност. Аз ги намирам между редовете на този "скръбен" анализ

Икономическите рискове пред България нарастват

 

 

20 декември 2007 г., в. "Дневник"

секи в бившата комунистическа държава България гордо обявява поредния чуждестранен инвестиционен проект на нов мол, голф игрище или жилищен комплекс.

Бумът при имотите създаде нови работни места и правителството докара икономическия ръст до 6% тази година. Но инвестирането само в строителство не може да донесе дългосрочен просперитет на най-бедната страна в Европейския съюз." - Това описва Ройтерс в анализ за състоянието на българската икономика.

Според анализатори проблемите на България включват недостатъчно инвестиции в инфраструктура и производство, голям дял на сивата икономика, западащо образование, растящи потребителски дългове, пълзяща нагоре инфлация и надуващ се дефицит по текущата сметка във времена на глобални кредитни проблеми. Те предупреждават, че за балканската страна предстоят трудни времена, ако бързо не се заеме със задаващите се икономически рискове.

"Виждаме строенето на молове и инвестициите в имоти, но не и в сектори за производство на стоки, което би могло да увеличи потенциала й в бъдеще. Това определено е проблем", казва Ивайло Веселинов, старши икономист в "Дрезднер Клайнворт".

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) също заяви, че инвестиционните тенденции са притеснителни и че в средносрочен план България вероятно ще изпита отрицателни последици. "Би трябвало да има повече усилия за справяне с такива въпроси като човешкия капитал, образованиетно и изтичането на сиво вещество", казва икономистът от банката Фабрицио Коричели. ...

 

>> цялото >>

 


образование

Към тема "Новото образование"


По-голям Брутен вътрешен продукт,
по-добро образование? – Нищо подобно!

 

 

понеделник, 06 август 2007 г.

    Представи си следната ситуация.

Министърът на финансите, застанал пред теб, ти говори почти човешки:

„Зная, зная, за дъщеричката си желаеш най-хубавото училище – близко, приветливо и спокойно – и най-добрите учители – ведри, компетентни и с авторитет. Но не мога да ти дам парите за всичко това. Нямам ги! А и да ги имах, щяха да са ми необходими разрешенията на 10 банки кредитори, което е много сложна работа. Обаче, ако си късметлия, кварталното ти училище може да се окаже много добро. Ако не си, какво да ти кажа, ... Остава ти възможността за едно частно училище, таксата е 4-5-6 хиляди годишно, или ... Я да видим пак сметките ... Ами да, разбира се! След 3 години, за 1 януари 2010 ще ги имаш парите! Естествено има и някои условия ... Значи ...

През идната, решаваща 2008 година трябва:

- да ядеш много повече. До пръсване! (И само купешка храна!);

- да пушиш и пиеш повече (купешки алкохол!);

- да съсипваш природата на България по-чевръсто (Колкото повече дървета изсечеш и повече бетон излееш, толкова по добре!);

- да ти крадат колата и телевизора по-често;

- да седиш повече време задръстен в градския трафик;

- да си болнав, за да си купуваш мно-о-о-о-ого лекарства!

- да има поне 1 наводнение и да паднат поне една сграда и 2 електрически стълба;

- да има пожари; - въздухът да стане отровен.

Споразумяхме ли се? ..."

*

Как се чувстваш, приятелю? Шокиран? Объркан? Гневен? Аз съм бесен! ...

>> цялото >>


ЗАПЕТАЯ

Запетая в "Пробуждане"

 

Запетайката – защо
Увод на бъдещата ми книга

 

 

 

понеделник, 23.04.2007 г.

Ползата от правилната употреба на препинателните знаци е недостатъчно  обяснена в училище – учениците не разбират и недоумяват: „За какво ми е всичко това?!”. Тази книжка е отговор на частта от този въпрос, отнасяща се до запетайката. Тя има претенциите да ти помогне да разбереш в дълбочина, и веднъж завинаги,  за какво ти е тази запетайка.

Ще стане дума за това, в кой случаи се поставя и в кой не; пред какви думички да и пред какви не; какви части на изречението огражда и какви части на изречението разделя, и защо. Защо да я поставяш тук, а не там? Защо изобщо да я поставяш? Какво ще се случи ако не го сториш? До каква степен си свободен да избираш?

*

Моят първи контакт със запетайката беше някъде към 5-6-ти клас. В съзнанието ми, както и в съзнанието на всичките ми връстници вярвам, тя е свързана завинаги с един съюз – че,  и с едно местоимение – който, и неговите различни форми за род и число. Понеча ли да напиша че или който, в главата ми светва червената лампа „Запетайката!”. За жалост този автоматизъм е сбъркан! (Такива са до един автоматизмите създавани в училище!) Той е плод на зазубряне, на повърхностно разбиране, свеждащо всяка по-обширна тема до две-три лесни, но очевидно недосОтвори/ Затворитатъчни, правила.

С илюзията за „лесното” живеем обикновено от 6-ти до 12-ти клас, след което който от нас иска да продължи да учи филология, право, или някаква друга хуманитарна наука, се усеща колко се е лъгал и че всяка запетайка, освен послушен придружител на съюза че, “тежи” 25 (или колкото са там) стотни в оценката на кандидатстудентския изпит. И започва голямото търсене: „Тука пише ли се, не се ли пише?! Ама, винаги ли  или има изключения?”. Останалите от нас - онези, които не желаят или не могат да кандидатстват във ВУЗ - си оставаме с простото, но грешно, правило забодено в главите. То, и без друго, едва ли би влезнало някога в употреба: „Представи си, кога някой ще ми даде думата да се изкажа! И прави сметка за писането ...!? ...?”.

Следвайки тази „убедителна” логика, знаещите знаят, останалите не. Знаещите са взели някой друг частен урок, дискутирали са, питали са някой още по-знаещ, прочели са нещичко. Другите са полегнали на старите си „знания” и ги използват все по-рядко и както дойде (и без това, да се оплачат от някого или нещо, или да заплашат някого, че ще му счупят главата, стигат), зяпат  телевизия и се убеждават, че за да успееш, много-много знания не се изискват. А и да дефинират това, що е това "успех", не се налага („Ето го нà, Слави Трифонов. Това е!”).

*

Запетайката обикновено е пауза в потока от думи, изразяващ една стройна мисъл. (Но мисълта май не е много на мода вече, а? ... „Мисъл!? Ха-ха-а-а-а-а-а! Браво, бе умник! Мисъл! Колко мислители като тебе мога да купя. Колко учени мижитурки като тебе работят в офисите ми, знаеш ли? Айде, иди изкарай пари с мислите си, бе  задръстеняк!!?”)

Една запетайка, поставена на точното мястото, е опит да бъдеш възможно най-ясен за читателите си. Тя е израз на уважение (... „Абе, ти луд ли си, бе? Кажи! Ха-ха-ха-ха-а-а-а ...!” ...)  и е истинска необходимост в по-сложните изречения. („Абе. Тоя ше ме скъса от смях, бе! Ха-ха-ха-а-а-а-а, аааааааааааа-а-а! А, а, а-а-а-а-а!!!”) Но нека да караме по ред и да оставим настрана дебелашките подхвърляния. 

40 понятия! (виж тук)

Специалистите (по български език) едва ли си дават сметка, че понятията, които използват в инструкциите си за запетайките, са близо 40 и че повечето от тях са изключително сложни. За пример ето това пояснение в едно престижно издание „... Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи.”. Само то използва 3 от тези сложнотии! Но непознаването на една единствена от тях вече стига, за да бъдеш неприятно несигурен. А колко от нас знаят какво е подчинено изречение?! И колко от нас могат да определят кои думи са вметнати и кои обособени?

Материята е сложна и това като че ли е оправдавало още по-сложното й представяне през годините. Нещата са сложни - да, но именно заради това, трябва да бъдат представяни ясно и възможно най-просто, а там, където е използван сложен термин, задължително трябва да има и препратка към задълбоченото му обяснение. Това мое убеждение предопределя и формата, и отправната точка на този труд. Той съдържа също списък на всички термини, имащи някакво отношение към запетайката, и  примери там, където не утежняват прекалено нещата.

 

(горе)

 

 

 

 

Новините от:

БТА

Дневник News.bg

Черно море

Всеки ден

Aktualno.com

 

                     
Анализи и коментари от:

 

MEDIA TIMES REVIEW

 

Investor.
bg

Econ.
bg

Obshtestvo.
net

други връзки

 

Специално внимание:

Демократи за Силна България

ДСБ

 ОЩЕ Инфо - храна и надежда за търсещите истината хора!

Философия на ежедневието Форум "Образование" в Bglog.net

 

 Полезни връзки : Генерално консулство на България в Милано Изпрати SMS в
България с M-Tel
Обръщане на кирилица Да имам предвид Инструмен-
тариум

 

 

since
15-08-02
visits
21,179
online
1

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч.

 

за сигнали, коментари и идеи ми пиши на
пощата ми