Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

НОВИНИТЕ ОТ

МОЛИТВА

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ

 

 

 

ДНЕВНИК

петък, 03.08.2007 г.

В отпуска съм от началото на тази седмица. Другата поемам за България.

Почивката ми за сега се изразява в мързелуване, писане на статии (за които ще разбереш скоро), тенис, плуване и екскурзии из венецианските острови.  към Дневника

 


Подписка
Да запазим
благодатната си
земя от унищожение!

Уголеми - Карта на парка

 

ДА СПАСИМ СТРАНДЖА
 

Акция

Съобщенията за поредната акция се появяват на официалния сайт на протестите половин час преди самата акция. Следи редовно http://savestrandja.ludost.net !

 


КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари
 



 

Какво да е заглавието на книгта ми?
Пробуждане. За Италия, България, вярата и благоденствието
За Италия, България, вярата и благоденствието
Пробуждане
Емигрантско верую
Време за "Пробуждане"
резултати


постоянни теми

:: ЗапетаяИзбери в ляво

:: Родна реч

:: Речник

:: Методи

:: Българският път

:: Новото образование


всички МОИ

:: За България, Италия, вярата и благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: За пътя към прозрението

:: Искам!

:: Цената на енергийната "независимост"

:: Град за всички*


КРАТКИ РАЗМИСЛИ

:: Пресни "кратки"

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол? 

:: Благодарност

:: Колко сме зле 

 


интервюTA и писма

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

 

АУДИО

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)


* Преведени автори

:: Енрике Пенялоза

:: Арундхати Рой

:: Амартая Сен

:: Вацлав Хавел

:: Ноам Чомски
 

 


Препоръчвам горещо

BGVelikden

Българският Великден

 


 

Българско парти в Милано

 


ИЗБОРИ

Колеездачи  :)

Местните избори в България са на 28 октомври и ето че пак те моля да отделиш 15 минути за това великолепно

Четиво за избиратели и (кандидат) кметове

Издигни и избери за кмет и местен парламент хора компетентни. Мечтай и изисквай!
И не се прави, че не те интересува! Та твоят град е твоят дом!?

 

Енрике Пенялоза, неделя 05 август 2007 г.

<<... Съставните части на градския модел, който предлагам, са следните: градът трябва да бъде ограден с много терени публична собственост предназначени за реализацията на паркове и домове със социална функция. Трябва де се ограничи използването на личните автомобили в пиковите часове, като се стимулира пътуването с градски транспорт. Градът трябва да е населен с плътност не по-малка от 100 човека на хектар (10.000 m2), но без претъпкани зони, с много паркове, площади и пешеходни зони. Зоните затворени за моторни превозни средства трябва да бъдат в близост до море, езеро, река или поток, и трябва да пресичат града във всички посоки, образувайки мрежа от пешеходни и велосипедни алеи; по всички улици трябва да има широки тротоари, без каквито и да са неравности. Велосипедните алеи трябва да дублират всички основни улични артерии.

Много от тези елементи могат да се въведат в относително кратки сроковете във всички онези градове, чиито застроени площи ще се удвоят в следващите 40 години. Но дори за реализацията да са необходими 100 или 200 години, задължително е да дефинираме незабавно какъв е идеалът ни за град и градски живот. Трите основни елемента на тази дефиниция - трите ключови предизвикателства за създаването на идеалния град - са: земята, публичното пешеходно пространство и транспортните средства. ...

...

Организацията на градския транспорт е много особено предизвикателство. Докато културата, здравето и образованието на хората се подобряват с икономическото развитие, тенденцията при транспорта е противоположна. При доминиращият днес модел, стопанският растеж води до увеличение на автомобилите и все по-тежък трафик. Най лошото е, че още продължават опитите за решаване на този проблем със строежа на повече улици. Истината е, че те само повишават неравноправието в града и деформират структурата му. Това е същото като да се опитваш да разрешиш проблема с корема си отпускайки поредната дупка на колана или като да се опитваш да гасиш огъня с бензин. Предвид че ситуацията се влошава с икономическия растеж, очевидно това не е една устойчива система. >>

>>  цялото >>

 


БЪЛГАРИЯ ...?!

Една лоша и една добра новина.
Първата е, че комунистите мислят, че могат да управляват по старому. Втората е, че се лъжат.

Здравей, ченге!


(Авторът е Йовко, но все едно, че съм аз! Поводът за този материал е малко по-долу.)

 

неделя, 15 юли 2007 г.,

Здравей, ченге!

Да, ти същия, който следиш блогосферата по нареждане на твоите шефове и дебнеш кой блогър ще се издъни, че да бъде привикан и посплашен, за да не му знае много устата занапред! И двамата знаем за какво говоря, нали? Знам, че ти е некомфортно - четеш по задължение, а не защото ти е интересно. Нямам идея колко сте тези, които са нахендрили да четат блогове заедно с теб, нито дали се забавлявате, споделяйки помежду си кой какво е писал. Със сигурност ти е досадно вместо да сънуваш ракийка и салатка и спокойно да си чоплиш носа на бюрото да те занимаваме с дълбокомъдри теми, със стихове, с лични емоции, с мечтите си, да ни четеш простотиите (защото те не са само твоя запазена марка). Всъщност, сетих се, че вероятно докато ни четеш можеш съвсем успешно да си чоплиш носа, ако не те разконцентрира твърде много да се занимаваш с две неща едновременно, разбира се - и ако това може да ти бъде утеха! Прости ми, това май се получи твърде сложно изречение… Ще се постарая да съм по-семпъл занапред… Нали имаш някаква идея какво означава семпъл?…

Знаеш ли, съжалявам те! Преди малко, преди да започна да пиша това, смятах да ти тегля една - и то грубичко, специално за теб. После си помислих, че те и шефовете ти не са за пропускане, и техните началници и ако почна така няма да се спра дорде не подмина и президента и премиер-министъра. Защото всички напоследък се държат като мижитурки. Защото това, което се случва хич не се връзва с мечтата ми за моята България! Да, аз съм мечтател и това ми харесва - а ти си някакъв средностатистически нещастник, защото и двамата знаем, че щом са те натирили за редови читател, не те бръснат много за слива. Но пък и това си има добрите страни ...

>> цялото >>
 

***

Полицията привиква блогъри заради протестите за Странджа

петък, 13 юли 2007 г., в. "Дневник"

Полицията проверява блогъри и ги привиква за справка в Столичната дирекция на вътрешните работи. Проверките са във връзка с информация, която те са публикували в личните си интернет страници за протестите в подкрепа на Странджа.

Според един от привиканите, Мишел Бозгунов, полицаите са му обяснили, че е незаконно да публикува информация, която призовава към нарушаване на обществения ред. Той е бил предупреден да спре да го прави с протокол.

"Аз само цитирах сайта http://savestrandja.ludost.net", обяснява Мишел. "Не съм искал да призовавам към незаконни действия и не съм организатор на протестите, а ги отразявах и ги коментирах", допълва той. "Не съм призовавал към безредици, незаконни прояви, насилие или анархия! Прочетете внимателно всичко, което съм изписал за "Странджа" последните дни, и намерете дори и един ред, който да намеква за такива призиви", възмущава се блогърът.

"Сега искам да замина оттук, може би завинаги. И вече не ми се пише за "Странджа", макар да подкрепям каузата в сърцето си. Не защото се боя от закона, не защото съм престъпник, а защото ме е срам", обяснява Мишел. По думите му той е видял в участъка разпечатки от сайтовете на други от най-активните блогъри, които също се проверяват и наблюдават по същия повод.

 >> цялото >>

 

Това, което ще направя аз е да изпратя едно протестно писмо до Европейския комисар за правата на човека.

Адресът е

Office of the Commissioner for Human Rights
Council of Europe
F-67075 Strasbourg Cedex, FRANCE
+ 33 (0)3 88 41 34 21
+ 33 (0)3 90 21 50 53
commissioner@coe.int

 

А ти?

 


КНИГА

Към електронната книжарница, предлагаща "История на България от античността до днес"

 


Една хубава новина: Нов прочит на българската история ... - на италиански

История на България от античноста до днес
Автор Димитрина Асланян

 

 

четвъртък, 12 юли 2007 г.,

На италианския пазар излиза преводът на "История на България от античноста до днес". В оригинал това звучи "Storia della Bulgaria dall’antichità ai giorni nostri".

Описани са събитията и фактите от VII в. до наши дни. Авторката, Димитрина Асланян, е по професия биофизик, но с особено голям интертес към историята. Книгата се ражда в Париж, а преводът й на италиански и редакцията й са дело на Д-р Гаврил Ненов и Леонардо Пампури (които имам щастието да познавам от Милано).

Да си пожелаем този да труд да зареди със самочувствие сънародниците тук и да направи фактите за славното ни минало достояние на много повече италианци!

 


ГЛАС

Клаус ШрамайерМ-м-м-м-м да, като по нашенско и в Брюксел висички си правят оглушки в Берлин един дипломат казва цялата нелицеприятна истина. (Да имаше кой да я чуе ...)

България – страната, в която невъзможното става възможно
Горчив анализ на посланик Клаус Шрамайер

 

 

Милен Радев в Медиапул от вторник, 26 юни 2007 г.,

" ... Българите преживяха 17 изпълнени с лишения години, а краят на прехода така и не се вижда. Кой можеше да предположи, че символът на бъдещето, СДС, ще се разпадне напълно, че партията на турците ДПС ще влезе в коалиция с бившите комунисти, вдъхновители на техните преследвания и на т.н. възродителен процес? Кой можеше да си представи в зората на промените, че властта ще попадне в ръцете на олигархическа прослойка от бившата номенклатура, от служители на Държавна сигурност и от престъпници, която ще вкара България в тресавището по времето на Жан Виденов?

Днес същата прослойка управлява иззад кулисите. Можеше ли в зората на промените на някой да му мине през ум, че бившият цар ще се върне и ще управлява не като цар, а като премиер? В коя друга страна е възможно на три пъти да се създават и само за месеци да придобиват сензационно национално значение съвършено нови партии – НДСВ, Атака и ГЕРБ? Можеше ли в далечната 1990 някой да допусне, че екскомунистите ще управляват България и през 2007 година и то в коалиция с онзи, когото бяха ограбили и прогонили от страната през 1946-та? ... "

>> цялото >>


ЗАПЕТАЯ

Запетая в "Пробуждане"

 

Запетайката – защо
Увод на бъдещата ми книга

 

 

 

понеделник, 23.04.2007 г.

Ползата от правилната употреба на препинателните знаци е недостатъчно  обяснена в училище – учениците не разбират и недоумяват: „За какво ми е всичко това?!”. Тази книжка е отговор на частта от този въпрос, отнасяща се до запетайката. Тя има претенциите да ти помогне да разбереш в дълбочина, и веднъж завинаги,  за какво ти е тази запетайка.

Ще стане дума за това, в кой случаи се поставя и в кой не; пред какви думички да и пред какви не; какви части на изречението огражда и какви части на изречението разделя, и защо. Защо да я поставяш тук, а не там? Защо изобщо да я поставяш? Какво ще се случи ако не го сториш? До каква степен си свободен да избираш?

*

Моят първи контакт със запетайката беше някъде към 5-6-ти клас. В съзнанието ми, както и в съзнанието на всичките ми връстници вярвам, тя е свързана завинаги с един съюз – че,  и с едно местоимение – който, и неговите различни форми за род и число. Понеча ли да напиша че или който, в главата ми светва червената лампа „Запетайката!”. За жалост този автоматизъм е сбъркан! (Такива са до един автоматизмите създавани в училище!) Той е плод на зазубряне, на повърхностно разбиране, свеждащо всяка по-обширна тема до две-три лесни, но очевидно недосОтвори/ Затворитатъчни, правила.

С илюзията за „лесното” живеем обикновено от 6-ти до 12-ти клас, след което който от нас иска да продължи да учи филология, право, или някаква друга хуманитарна наука, се усеща колко се е лъгал и че всяка запетайка, освен послушен придружител на съюза че, “тежи” 25 (или колкото са там) стотни в оценката на кандидатстудентския изпит. И започва голямото търсене: „Тука пише ли се, не се ли пише?! Ама, винаги ли  или има изключения?”. Останалите от нас - онези, които не желаят или не могат да кандидатстват във ВУЗ - си оставаме с простото, но грешно, правило забодено в главите. То, и без друго, едва ли би влезнало някога в употреба: „Представи си, кога някой ще ми даде думата да се изкажа! И прави сметка за писането ...!? ...?”.

Следвайки тази „убедителна” логика, знаещите знаят, останалите не. Знаещите са взели някой друг частен урок, дискутирали са, питали са някой още по-знаещ, прочели са нещичко. Другите са полегнали на старите си „знания” и ги използват все по-рядко и както дойде (и без това, да се оплачат от някого или нещо, или да заплашат някого, че ще му счупят главата, стигат), зяпат  телевизия и се убеждават, че за да успееш, много-много знания не се изискват. А и да дефинират това, що е това "успех", не се налага („Ето го нà, Слави Трифонов. Това е!”).

*

Запетайката обикновено е пауза в потока от думи, изразяващ една стройна мисъл. (Но мисълта май не е много на мода вече, а? ... „Мисъл!? Ха-ха-а-а-а-а-а! Браво, бе умник! Мисъл! Колко мислители като тебе мога да купя. Колко учени мижитурки като тебе работят в офисите ми, знаеш ли? Айде, иди изкарай пари с мислите си, бе  задръстеняк!!?”)

Една запетайка, поставена на точното мястото, е опит да бъдеш възможно най-ясен за читателите си. Тя е израз на уважение (... „Абе, ти луд ли си, бе? Кажи! Ха-ха-ха-ха-а-а-а ...!” ...)  и е истинска необходимост в по-сложните изречения. („Абе. Тоя ше ме скъса от смях, бе! Ха-ха-ха-а-а-а-а, аааааааааааа-а-а! А, а, а-а-а-а-а!!!”) Но нека да караме по ред и да оставим настрана дебелашките подхвърляния. 

40 понятия! (виж тук)

Специалистите (по български език) едва ли си дават сметка, че понятията, които използват в инструкциите си за запетайките, са близо 40 и че повечето от тях са изключително сложни. За пример ето това пояснение в едно престижно издание „... Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи.”. Само то използва 3 от тези сложнотии! Но непознаването на една единствена от тях вече стига, за да бъдеш неприятно несигурен. А колко от нас знаят какво е подчинено изречение?! И колко от нас могат да определят кои думи са вметнати и кои обособени?

Материята е сложна и това като че ли е оправдавало още по-сложното й представяне през годините. Нещата са сложни - да, но именно заради това, трябва да бъдат представяни ясно и възможно най-просто, а там, където е използван сложен термин, задължително трябва да има и препратка към задълбоченото му обяснение. Това мое убеждение предопределя и формата, и отправната точка на този труд. Той съдържа също списък на всички термини, имащи някакво отношение към запетайката, и  примери там, където не утежняват прекалено нещата.

 

 

(горе)

 

 

 

 

 

Новините от:

БТА

Дневник News.bg

Черно море

Всеки ден

Aktualno.com

 

                     
Анализи и коментари от:

 

MEDIA TIMES REVIEW

 

Investor.
bg

Econ.
bg

Obshtestvo.
net

други връзки

 

Специално внимание:

Демократи за Силна България

ДСБ

 ОЩЕ Инфо - храна и надежда за търсещите истината хора!

Философия на ежедневието Форум "Образование" в Bglog.net

 

 Полезни връзки : Генерално консулство на България в Милано Изпрати SMS в
България с M-Tel
Обръщане на кирилица Да имам предвид Инструмен-
тариум

 

 

since
15-08-02
visits
21,179
online
1

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч.

 

за сигнали, коментари и идеи ми пиши на
пощата ми