|
Добре дошли в ПРОБУЖДАНЕ сайта на Павел Лазаров! |
|
||||||
|
петък, 29.06.2007 г. Днес съм именяк и празнувам! :)
Откривам, че
апостол Павел бил роден с името Савел и първоначално изповядва
юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път от
Галилея за Дамаск той е ослепен от видение на Господа. Завеждат
го обратно от където тръгнал и след три дни оздравява по чудо.
От яростен противник той става най-ревностен разпространител на
Христовото учение.
Подписка постоянни теми
::
Запетая :: Родна реч :: Речник :: Методи всички МОИ :: За България, Италия, вярата и благоденствието :: Искам! :: Цената на енергийната "независимост" КРАТКИ РАЗМИСЛИ :: Благодарност
интервюTA и писма
АУДИО :: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb) Преведени автори :: Амартая Сен :: Вацлав Хавел
:: Ноам Чомски
Препоръчвам горещо
|
ГЛАС
България – страната, в която невъзможното става възможно
" ... Българите преживяха 17 изпълнени с лишения години, а краят на прехода така и не се вижда. Кой можеше да предположи, че символът на бъдещето, СДС, ще се разпадне напълно, че партията на турците ДПС ще влезе в коалиция с бившите комунисти, вдъхновители на техните преследвания и на т.н. възродителен процес? Кой можеше да си представи в зората на промените, че властта ще попадне в ръцете на олигархическа прослойка от бившата номенклатура, от служители на Държавна сигурност и от престъпници, която ще вкара България в тресавището по времето на Жан Виденов? Днес същата прослойка управлява иззад кулисите. Можеше ли в зората на промените на някой да му мине през ум, че бившият цар ще се върне и ще управлява не като цар, а като премиер? В коя друга страна е възможно на три пъти да се създават и само за месеци да придобиват сензационно национално значение съвършено нови партии – НДСВ, Атака и ГЕРБ? Можеше ли в далечната 1990 някой да допусне, че екскомунистите ще управляват България и през 2007 година и то в коалиция с онзи, когото бяха ограбили и прогонили от страната през 1946-та? ... "
ПРАЗНИК
Честит празник, детенце!
петък, 01.06.2007 г. - Ден на детето Честит празник, и прости! Прости на нас възрастните, че се държим с теб като с малоумно. Прости ни за издевателствата и за мъченията, на които те подлагаме. Прости на нас идиотите, егоистите, невежите, които искаме да възпроизведем себе си за твоя сметка. За сметка на твоите таланти и на всичко свято, дадено ти от Бога. Разбери ни, ако можеш. На нас в училище са ни пълнили главите с какви ли не глупости, от телевизията са ни говорили на руски, у дома са ни казвали “Каквото си говорим вкъщи, да не излиза от тука!”. Разни луди са ни дърпали ушите и са ни плашили с Детски педагогически стаи, и са ни пращали на манифестации да танцуваме пред други луди. Редили сме се на опашки за портокали и банани. Сега, като ги няма вече тези работи, се чудим какво да правим. Чувстваме се странно и затова си измисляме куп други дивотии: гледаме телевизия и мислим, че животът е това, което виждаме там. Пращаме те на училище, та и твоята глава да бъде напълнена хубаво с глупости, и да говориш от рано английски, немски и испански, а в ученическата ти чанта слагаме 5 кила хартия, повечето от която боклук.
На нас, големите, телевизията ни казва
какво трябва да купим, за да сме добре, и кои са най-важните хора, и какви
са най-хубавите професии, и къде на света се живее по-добре, и кой кого
заплашва, и кой заплашва нас (това е особено важно!). И къде има война, и
къде паднала къща, и кой гръмнали вчера, и колко силен
ЗАПЕТАЯ
Запетайката – защо
Ползата от правилната употреба на препинателните знаци е недостатъчно обяснена в училище – учениците не разбират и недоумяват: „За какво ми е всичко това?!”. Тази книжка е отговор на частта от този въпрос, отнасяща се до запетайката. Тя има претенциите да ти помогне да разбереш в дълбочина, и веднъж завинаги, за какво ти е тази запетайка. Ще стане дума за това, в кой случаи се поставя и в кой не; пред какви думички да и пред какви не; какви части на изречението огражда и какви части на изречението разделя, и защо. Защо да я поставяш тук, а не там? Защо изобщо да я поставяш? Какво ще се случи ако не го сториш? До каква степен си свободен да избираш? *
Моят първи
контакт със запетайката беше някъде към 5-6-ти клас. В съзнанието ми, както
и в съзнанието на всичките ми връстници вярвам, тя е свързана завинаги с
един съюз – че, и с едно местоимение – който, и
неговите различни форми за род и число. Понеча ли да напиша че или
който, в главата ми светва червената лампа „Запетайката!”. За жалост
този автоматизъм е сбъркан! (Такива са до един автоматизмите създавани в
училище!) Той е плод на зазубряне, на повърхностно разбиране, свеждащо всяка
по-обширна тема до две-три лесни, но очевидно недос
С илюзията за „лесното” живеем
обикновено от 6-ти до 12-ти клас, след което който от
нас иска да продължи да учи филология, право, или
някаква друга хуманитарна наука, се усеща колко се е
лъгал и че всяка запетайка, освен послушен придружител
на съюза че, “тежи” 25
Следвайки тази „убедителна” логика, знаещите знаят, останалите не. Знаещите са взели някой друг частен урок, дискутирали са, питали са някой още по-знаещ, прочели са нещичко. Другите са полегнали на старите си „знания” и ги използват все по-рядко и както дойде (и без това, да се оплачат от някого или нещо, или да заплашат някого, че ще му счупят главата, стигат), зяпат телевизия и се убеждават, че за да успееш, много-много знания не се изискват. А и да дефинират това, що е това "успех", не се налага („Ето го нà, Слави Трифонов. Това е!”). * Запетайката обикновено е пауза в потока от думи, изразяващ една стройна мисъл. (Но мисълта май не е много на мода вече, а? ... „Мисъл!? Ха-ха-а-а-а-а-а! Браво, бе умник! Мисъл! Колко мислители като тебе мога да купя. Колко учени мижитурки като тебе работят в офисите ми, знаеш ли? Айде, иди изкарай пари с мислите си, бе задръстеняк!!?”) Една запетайка, поставена на точното мястото, е опит да бъдеш възможно най-ясен за читателите си. Тя е израз на уважение (... „Абе, ти луд ли си, бе? Кажи! Ха-ха-ха-ха-а-а-а ...!” ...) и е истинска необходимост в по-сложните изречения. („Абе. Тоя ше ме скъса от смях, бе! Ха-ха-ха-а-а-а-а, аааааааааааа-а-а! А, а, а-а-а-а-а!!!”) Но нека да караме по ред и да оставим настрана дебелашките подхвърляния. Специалистите (по български език) едва ли си дават сметка, че понятията, които използват в инструкциите си за запетайките, са близо 40 и че повечето от тях са изключително сложни. За пример ето това пояснение в едно престижно издание „... Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи.”. Само то използва 3 от тези сложнотии! Но непознаването на една единствена от тях вече стига, за да бъдеш неприятно несигурен. А колко от нас знаят какво е подчинено изречение?! И колко от нас могат да определят кои думи са вметнати и кои обособени? Материята е сложна и това като че ли е оправдавало още по-сложното й представяне през годините. Нещата са сложни - да, но именно заради това, трябва да бъдат представяни ясно и възможно най-просто, а там, където е използван сложен термин, задължително трябва да има и препратка към задълбоченото му обяснение. Това мое убеждение предопределя и формата, и отправната точка на този труд. Той съдържа също списък на всички термини, имащи някакво отношение към запетайката, и примери там, където не утежняват прекалено нещата.
(горе)
|
| Новините от: | Дневник |
|
News.bg | Черно море |
| Анализи и коментари от: |
|
| Специално внимание: | ДСБ |
![]() |
![]() |
| Полезни връзки : | Генерално консулство на България в Милано | Изпрати SMS в
България с M-Tel |
Обръщане на кирилица | Да имам предвид |
Инструмен- тариум |
|
Последно актуализиране на 29.06.2007 22.54 ч. |
за сигнали, коментари и идеи ми
пиши на
![]()