|
Добре дошли в ПРОБУЖДАНЕ сайта на Павел Лазаров! |
|
||||||
|
Петък, 30.03.2007 г.
Мислех да ходя на
плуване днес, но ме навести музата, та написах много в сайта си.
постоянни теми
::
Запетая :: Родна реч :: Речник :: Методи всички МОИ :: За България, Италия, вярата и благоденствието :: Искам!
КРАТКИ РАЗМИСЛИ :: Благодарност
интервюTA и писма
АУДИО :: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)
Преведени автори :: Амартая Сен :: Вацлав Хавел
:: Ноам Чомски
Препоръчвам горещо
|
ОБРАЗОВАНИЕ
Какво е качествено образование Кои са критериите и кои са мерните единици
петък, 30.03.2007 г.
Все по-често
попадам на новини, инициативи, сайтове третиращи темата за "новото образование".
(... Обаче
*** Ето, докато търсех една картинка, която да стане символ и изображение, емблема на тема "Новото образовние" тук, в този сайт, се случва нещо невероятно: търся в Гугъл, търся в Яху, ... м-м-м-м-м-м, все нещо не ми харесва - я учителката, я позата на дечицата, я постановката изобщо. Или ще е нещо изтъркано, от типа на "грижовната другарка пред черната дъска", или ще е нещо изкуствено, или нещо прекалено оригинално. "Но какво точно търсиш, Павче?" - Нещо семпло, недвусмислено, нещо за училището и учениците, нещо ведро.
Отивам на един хубав сайт, търгуващ с всякакви
картинки, и започвам да ровя из разните там категории: в образование
- не намирам нищо; в учители - не, нищо; в училище -
блудкава работа; в домът на мечтите - картинките са много весели,
но новодомците са все без деца; в поливане на цветя - а, това е
свежо - какво друго е образованието, ако не е грижа за растежа на новото
поколение? Я да видим дали няма някой, дето полива дечица ... Ъ-ъ, не.
Има бизнесмен, дето полива сгради в лехи по 8, после друг дето полива
долари, но дечица не. Жалко, идеята наистина
беше хубава, продължавам нататък: продължаващо обучение - мама
миа(!?); приятелство - не, новата генерация - м-м-м-м-м,
не; човекът и книгите - нищо ... Абе, трябва ми нещо искрено и
... непринудено; нещо пълно с любов, с
ведрина, със свобода и с ентусиазъм. Ентусиазъм? Да, ентусиазъм. Новото
образование е образование, което вместо да унищожава, запазва детския
ентусиазъм и детския творчески порив! Това е! ТОВА Е!? ТОВА-А-А-А-А-А
е-е-е-е-е-е-е-е !
Един момент - спирам се на картинка с някакъви
весели дребосъци! Ето такива герои ми трябват,
обаче да има нещо да ги свързва с образованието, иначе ... Отивам и
започвам да разглеждам цялата категория със ... "сладури", и намирам.
Намирам едно,
Изумително е как търсенето на една картинка, ме довежда до такъв колосален резултат! Та аз току що открих критерия за качествено образование, момчета и момичета!!!? Уточнявам, че търсенето бе дълго! Дълго, но не и неприятно. Колко книги изчетох, колко доклади, колко сайтове пребродих, колко жални викове "изслушах" по форумите, колко псувни (чужди!); колко писма и колко обяснения изписах!? Сега вече зная! Никой да не ми обяснява повече колко добри били учителите, ако убиват детския ентусиазъм! Никой да не обвинява училищен колектив, който го съхранява! Това е критерият и няма нищо, което да е в състояние да ме разубеди! "Ама, знанията?!" - Знанията са нищо, ако не са придружени от ентусиазъм. "Ама, техническите умения?" - Също! "Ама, прогресът? Икономическият растеж?" - А-а-а-а-а, икономическият растеж!? БВП (Брутен вътрешен продукт)!? Аз не вярвам в икономическия растеж, който убива ентусиазма на хората. А пък за БВП ... по-добре да не отварям приказка, че рискувам да стана вулгарен.
С това се връщам към текста, с който се бях заел
*** Днес новината е, че социалните партньори били приели критери за диференцираното заплащане на учителския труд. Ето ги тук:
В светлината на горния ми коментар, приятелю, как мислиш, че гледам на тези критерии? По-добре са от нищо, ама ... (А дали наистина са по-добре от нищо?) Добре де, ето ти друга хубава новина. Макар и тихомълком, отваря врати сайтът на Център за контрол и оценка на качеството на образованието (ЦКОКО) към Министерството на образованието и науката. Иди на "За нас" --> "Основни дейности", за да се развеселиш истински. ПЪТ
Продължение на темата
понеделник, 05.02.2007 г. Признавам, че не съм си и представял, че Българският път минава през Швейцаря, през хълмовете на френската Прованс и през белгийските села. Но през интернет, да - тук дистанциите отпадат. Съдбата ме среща с нечувани, невиждани методи за производство на първокачествени плодове и зеленчуци на бедна почва и без поливане, и за получаване на енергия от биомаса. Оказва се (и това е сигурно!), че алтернатива на топлото и светлото, произведени от ТЕЦ, ВЕЦ и АЕЦ, има. Има, значи, начини да просъществуваме и без нефт, и газ, и без каквото и да било друго, пробутвано ни на цената на свободата ни от нечистоплътни доставчици - обикновено от "братушките" или самозабравили се азиатски или африкански диктатори, получили височаше позволение от скришния си покровител. И не става въпрос за вятърни турбини, нито за вятърни мелници, въпреки че прилика с онези на Дон Кихот на Сервантес има.
Можем да оживеем и да пребъдем честити, но
далеч от големия град - той е обречен на вечна енергийна зависимост.
Големият град с прозрачните си сгради; с неистовата си нужда от
автомобилен, железопътен и всякакъв там транспорт; с мръсния въздух и
още по-мръсната храна е парадокс и престъпна недомислица, унищожаваща
ежедневно човешкото ти достоинство. Той е тъжна реалност, раздалечаваща
те от земята и, заедно с това, от ведрото ти съществуване. В големия
град сме роби на Ваньо Топлото, на Вальо Бензина, на инкасатори и
инкасаторки, на фармацефти, на трафиканти на цигари и алкохол, на тъпи
управници, на жалки политици, на мръсни журналисти - продажни тръбачи на
родни и чужди престъпници. Тук сме роби на посредствеността, на
глупостта и на мързела ("Каква хубава работа си си намерила-а-а, Меги!
Знаеш ли колко хора чакат за място в тази банка/ адвокатска кантора/
дистрибутор/ дилър?! За година ще събереш пари за кола.").
ЧОВЕК
Във вечността Отиде си от този свят Любо Данчев - един голям Човек
сряда, 28.02.2007 г. В началото на 2003 година пишех: Четете електронното издание "ОЩЕ" - единствената независима българска медия ! Тук списват обикновени свестни хора наред с журналисти останали верни на своя дълг да ИНФОРМИРАТ народа български и да КРИТИКУВАТ БЕЗКОМПРОМИСНО силните на деня. Това е храна и надежда за прохождащата едва сега, истиска българска интелигенция и за тези които се чувстват обидени, мамени и погнусени от политици-бизнесмени без морал и тяхната престъпната пропагандна машина.
Бащата на едниствената българска честна, чиста медия бе Любо Данчев. Неговото дело даваше утеха и надежда на всички нас, в България и в чужбина, които гледаха обезсърчени завръщането на престъпните орди на власт.
Любо беше светлина и топлина, беше родител и
приятел, и неуморен борец. Беше будител! От онези истинските! Заради
това името му е толкова трудно съвместимо с всякакви глаголи в минало
време. Любо е! Любо е жив и ще продължава да живее, докато е жива жаждата за свобода у онези, които го обичаме като родител! Любо е жив! |
| Новините от: | Дневник |
|
News.bg | Черно море |
| Анализи и коментари от: |
|
| Специално внимание: | ДСБ |
![]() |
| Полезни връзки : |
Генерално
консулство на България в Милано |
Изпрати SMS в
България с M-Tel |
Обръщане на кирилица |
Да имам предвид |
Инструмен- тариум |
|
Последно актуализиране на 30.03.2007 16.09 ч. |
за сигнали, коментари и идеи ми
пиши на
![]()