Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

МОЛИТВА

Някои препратките още не работят и много от картинките ги няма.

Моля те за извинение и за търпение, скъпи приятелю.

ДНЕВНИК

Сряда, 21.02.2007 г.

След дълго размотаване тръгвам на плуване - два пъти седмично. "Завръщане към живота!" - мислех си тържествено с първото си потопяване във водата. Планът ми е да отслабна с 4-5 кила преди да премина към кънките и сериозната физическа подготовка.

КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

постоянни теми

:: Новото образование

всички МОИ

:: За България, Италия, вярата и благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: За пътя към прозрението

:: Искам!

КРАТКИ РАЗМИСЛИ

:: Пресни "кратки"

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол?

:: Благодарност

:: Колко сме зле

интервюTA и писма

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

АУДИО

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)

Преведени автори

:: Ноам Чомски

Препоръчвам горещо

Българският Великден

ПЪТ

Българският път III

Продължение на темата

понеделник, 05.02.2006 г.

Признавам, че не съм си и представял, че Българският път минава през Швейцаря, през хълмовете на френската Прованс и през белгийските села. Но през интернет, да - тук дистанциите отпадат.

Съдбата ме среща с нечувани, невиждани методи за производство на първокачествени плодове и зеленчуци на бедна почва и без поливане, и за получаване на енергия от биомаса. Оказва се (и това е сигурно!), че алтернатива на топлото и светлото, произведени от ТЕЦ, ВЕЦ и АЕЦ, има. Има, значи, начини да просъществуваме и без нефт, и газ, и без каквото и да било друго, пробутвано ни на цената на свободата ни от нечистоплътни доставчици - обикновено от "братушките" или самозабравили се азиатски или африкански диктатори, получили височаше позволение от скришния си покровител. И не става въпрос за вятърни турбини, нито за вятърни мелници, въпреки че прилика с онези на Дон Кихот на Сервантес има.

Можем да оживеем и да пребъдем честити, но далеч от големия град - той е обречен на вечна енергийна зависимост. Големият град с прозрачните си сгради; с неистовата си нужда от автомобилен, железопътен и всякакъв там транспорт; с мръсния въздух и още по-мръсната храна е парадокс и престъпна недомислица, унищожаваща ежедневно човешкото ти достоинство. Той е тъжна реалност, раздалечаваща те от земята и, заедно с това, от ведрото ти съществуване. В големия град сме роби на Ваньо Топлото, на Вальо Бензина, на инкасатори и инкасаторки, на фармацефти, на трафиканти на цигари и алкохол, на тъпи управници, на жалки политици, на мръсни журналисти - продажни тръбачи на родни и чужди престъпници. Тук сме роби на посредствеността, на глупостта и на мързела ("Каква хубава работа си си намерила-а-а, Меги! Знаеш ли колко хора чакат за място в тази банка/ адвокатска кантора/ дистрибутор/ дилър?! За година ще събереш пари за кола."). А разполагаме с най-голямото, най-ценно и най-трудно унищожимо съкровище - благодатна земя и хубави, но заспали, хора. СТАВАЙТЕ!

= следва =

ГЛАС

Влизането ни в ЕС не е коледен подарък,
то бе изстрадано

Щедрите подаръци получиха руските покровители на управляващите

петък, 05.01.2007 г.

Въпрос на Силвия Стефанова: Какви подаръци направи коалицията на Станишев, Сакскобургготски и Доган на България и на нейните граждани в края на 2006? Кой ще се обогати и кой ще обеднее от тези дарове?

Иван Костов: Влизането ни в ЕС не е подарък, защото бе изстрадано от българите, заради загубените за реформите години. Управляващите направиха щедри подаръци: на руските си покровители – преразгледан договор за газови доставки и 4 млрд. за АЕЦ „Белене”; на малка група крупни бизнесмени – по-ниско облагане на печалбата и дивидента, отколкото доходите на заетите; на ДПС – от парите за преодоляване на щетите от наводненията. Инфлацията ще бъде над прогнозираната, заради вдигането на цената на енергоизточниците, така че ще обеднеят най-вече по-слабите домакинства и пенсионерите. Ще се обогати безспорно олигархията – повечето министри, членове на политически кабинети и депутати БСП, на ДПС и на НДСВ, както и обръчите от фирми около тях.

С.С.: Защо правителството бързаше толкова много да развали изгодния за нас договор с “Газпром” преди да е изтекъл последният президентски мандат на Путин? Колко ще ни струва това в пропуснати ползи и в “национална сигурност” оттук нататък?

И.К.: Първанов и управляващите избързаха, за да не би ЕС да успее да накара Русия да подпише Европейската енергийна харта и транзитния протокол към нея, защото тогава Кремъл нямаше да може да ни принуди да преразгледаме сегашния много изгоден за България договор за доставка и транзит на газ. Вследствие на това, икономиката ни и българските домакинства ще загубят около един милиард и половина. Новите цени на газта ще доведат до повишаване на цените на повечето стоки. Това ще повиши инфлацията и ще бръкне в джоба на всички. Поправките в договора и новите цени са в ущърб на българина и са изгодни единствено за Русия. Москва ще може оттук нататък по всяко време да спре да изпълнява подписания нов договор, ако реши да поиска нещо от България. За национална сигурност у нас ще може да се говори само, ако Русия не пожелае да ни заплаши. Ако те построят АЕЦ „Белене”, за българска сигурност ще може да се говори само в условно наклонение.

>> цялото >>

ОКТОПОД

Цената на енергийната „независимост”

Анализ на атентатa срещу родната икономика
и едно-две предложения за спасяването й

четвъртък, 09.11.2006 г.

Закопаването на една малка, но прогресираща, икономика под тежестта на непоносим външен дълг е известен и широко прилаган метод за „укротяване” и вкарването й под контрол на ... „когото трябва”. Механизмът е жесток и безотказен. Илюстрирам го тук доколкото ми позволяват времето и мястото, в момент, в който в България се разиграват 4 млд. евро за строителството на втората ни атомна електроцентрала. (За нуждата от нея ще стане въпрос към края.)

Двете условия за успешното екзекутиране на икономиката ни са 1. Консултантът, изпълнителят и инвеститорът на проекта да са в комбина 2. Родните управници да са некомпетентни и продажни. Те са на лице, но има и спасение!

--> Чети ТУК <--

Изрази протеста си от
подготвената колосална измама
ТУК, в сайта "ОЩЕ Инфо"

РАЗМИСЪЛ

В търсене на Истината

петък, 27.10.2006 г.

Вървя си и зяпам. Гледам народа - табиетите му, стойките му, имането му - и от време на време си викам: „Не е това. Не е това!”.

Но „Не е това!” какво, бе дивак? Кой те пита, та да изразяваш мнение под път и над път? Погледни се. Хората си карат луксозните коли, гонят си амбициите, работят си, а ти ги зяпаш и току изстрелваш с кеф присъдата си! Не било това!? ... Кажи ми полудял ли си? Полудяваш ли? Какво ти става? И за какво изобщо става въпрос? Това „това” за какво се отнася?

Вървя си и зяпам, и редувам едните си мисли с другите. Гледам по морето местните богаташи карат едни ми ти сребърни аудита, като летящи чинии, и все едно че са пипнали ... не знам кой си – „Не е това.” Гледам арогантни господа зависнали над скъпи питиета в един хубав бар – „Не е това.” Гледам изпращяла майчица да тича след отрочето си по плажа и я сравнявам с изпращелите майки в Милано, бутащи бебешките колички, съдържащи безпомощни 4-5-годишни деца - „Не е това.” Гледам хорските лица по пероните на гарите сутрин, гледам ги и в купетата вечер и отсичам „Това не е!”.

Гледам шефовете си и гледам онези над тях. И онези малко по-нагоре, и онези по върховете – „Не, не е това.” Гледам колегите си потънали в дългове. Гледам наляво, гледам надясно и виждам навсякъде едни дъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ълги коловози, в които всеки, беден или богат, работник или служител, българин или италианец (европеец демек) е заел съзнателно позицията си – станал е композиция. Поел е по релсите, които някой друг преди него е положил. „И кво е тва сега? Сигурно и аз трябва да се композирам? Или вече съм се композирал, обаче не си давам сметка?” А като не ми харесва? Като не искам? Като вярвам, че никога не ще бъда една от тези тъжни композиции? Ето какво: ще ги зяпам и ще им се чудя, пък от време на време ще си изстрелвам по едно "Не е това", пък белким по този начин се доближавам още мъничко до онова, което Е.

Новините от:

БТА

Дневник