Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

НОВИНИТЕ ОТ

МОЛИТВА

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ

 

 

 

Сайтът ми беше атакуван и заличен на дата 07 февруари, около 08:00 ч. българско време.

За да възстановя и публикувам наново всичките си текстове, са ми необходими 3-4 дни.

Препратките не работят и много от картинките ги няма.

Моля те за извинение и търпение.

 

 

ДНЕВНИК

Петък, 09.02.2007 г.

Тук са най-хубавите дни на венецианския карнавал. Невероятна работа!

Когато съм си вкъщи работя по малко по възстановяването на сайта си.

към Дневника


КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

 


постоянни теми

:: ЗапетаяИзбери в ляво

:: Родна реч

:: Речник

:: Методи

:: Българският път

:: Новото образование


всички МОИ

:: За България, Италия, вярата и благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: За пътя към прозрението

:: Искам!

 


КРАТКИ РАЗМИСЛИ

:: Пресни "кратки"

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол? 

:: Благодарност

:: Колко сме зле 

 


интервюTA и писма

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

 

АУДИО

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)

 


Преведени автори

:: Енрике Пенялоза

:: Арундхати Рой

:: Амартая Сен

:: Вацлав Хавел

:: Ноам Чомски
 

 


Препоръчвам горещо

BGVelikden

Българският Великден

 


 

Българско парти в Милано

 


ПЪТ

Всичко по темата "Българският път"

 

 

Българският път III

Продължение на темата

 

 

 

понеделник, 05.02.2006 г.

 Признавам, че не съм си и представял, че Българският път минава през Швейцаря, през хълмовете на френската Прованс и през белгийските села. Но през интернет, да - тук дистанциите отпадат.

Съдбата ме среща с нечувани, невиждани методи за производство на първокачествени плодове и зеленчуци на бедна почва и без поливане, и за получаване на енергия от биомаса. Оказва се (и това е сигурно!), че алтернатива на топлото и светлото, произведени от ТЕЦ, ВЕЦ и АЕЦ, има. Има, значи, начини да просъществуваме и без нефт, и газ, и без каквото и да било друго, пробутвано ни на цената на свободата ни от нечистоплътни доставчици - обикновено от "братушките" или самозабравили се азиатски или африкански диктатори, получили височаше позволение от скришния си покровител. И не става въпрос за вятърни турбини, нито за вятърни мелници, въпреки че прилика с онези на Дон Кихот на Сервантес има.

Можем да оживеем и да пребъдем честити, но далеч от големия град - той е обречен на вечна енергийна зависимост. Големият град с прозрачните си сгради; с неистовата си нужда от автомобилен, железопътен и всякакъв там транспорт; с мръсния въздух и още по-мръсната храна е парадокс и престъпна недомислица, унищожаваща ежедневно човешкото ти достоинство. Той е тъжна реалност, раздалечаваща те от земята и, заедно с това, от ведрото ти съществуване. В големия град сме роби на Ваньо Топлото, на Вальо Бензина, на инкасатори и инкасаторки, на фармацефти, на трафиканти на цигари и алкохол, на тъпи управници, на жалки политици, на мръсни журналисти - продажни тръбачи на родни и чужди престъпници. Тук сме роби на посредствеността, на глупостта и на мързела ("Каква хубава работа си си намерила-а-а, Меги! Знаеш ли колко хора чакат за място в тази банка/ адвокатска кантора/ дистрибутор/ дилър?! За година ще събереш пари за кола."). А разполагаме с най-голямото, най-ценно и най-трудно унищожимо съкровище - благодатна земя и  хубави, но заспали, хора. СТАВАЙТЕ!

= следва =

 

 


ГЛАС

Иван Костов

 

Влизането ни в ЕС не е коледен подарък,
то бе изстрадано

Щедрите подаръци получиха руските покровители на управляващите

 

 

петък, 05.01.2007 г.

Въпрос на Силвия Стефанова: Какви подаръци направи коалицията на Станишев, Сакскобургготски и Доган на България и на нейните граждани в края на 2006? Кой ще се обогати и кой ще обеднее от тези дарове?

Иван Костов: Влизането ни в ЕС не е подарък, защото бе изстрадано от българите, заради загубените за реформите години. Управляващите направиха щедри подаръци: на руските си покровители – преразгледан договор за газови доставки и 4 млрд. за АЕЦ „Белене”; на малка група крупни бизнесмени – по-ниско облагане на печалбата и дивидента, отколкото доходите на заетите; на ДПС – от парите за преодоляване на щетите от наводненията. Инфлацията ще бъде над прогнозираната, заради вдигането на цената на енергоизточниците, така че ще обеднеят най-вече по-слабите домакинства и пенсионерите. Ще се обогати безспорно олигархията – повечето министри, членове на политически кабинети и депутати БСП, на ДПС и на НДСВ, както и обръчите от фирми около тях.

С.С.: Защо правителството бързаше толкова много да развали изгодния за нас договор с “Газпром” преди да е изтекъл последният президентски мандат на Путин? Колко ще ни струва това в пропуснати ползи и в “национална сигурност” оттук нататък?

И.К.: Първанов и управляващите избързаха, за да не би ЕС да успее да накара Русия да подпише Европейската енергийна харта и транзитния протокол към нея, защото тогава Кремъл нямаше да може да ни принуди да преразгледаме сегашния много изгоден за България договор за доставка и транзит на газ. Вследствие на това, икономиката ни и българските домакинства ще загубят около един милиард и половина. Новите цени на газта ще доведат  до повишаване на цените на повечето стоки. Това ще повиши инфлацията и ще бръкне в джоба на всички. Поправките в договора и новите цени са в ущърб на българина и са изгодни единствено за Русия. Москва ще може оттук нататък по всяко време да спре да изпълнява подписания нов договор, ако реши да поиска нещо от България. За национална сигурност у нас ще може да се говори само, ако Русия не пожелае да ни заплаши. Ако те построят АЕЦ „Белене”, за българска сигурност ще може да се говори само в условно наклонение.

>> цялото >>  

 


ОКТОПОД

Октопод

 

 

 

Цената на енергийната „независимост”

Анализ на атентатa срещу родната икономика
и  едно-две предложения за спасяването й

 


 

четвъртък, 09.11.2006 г.
 

Закопаването на една малка, но прогресираща, икономика под тежестта на непоносим външен дълг е известен и широко прилаган метод за „укротяване” и вкарването й под контрол на ... „когото трябва”. Механизмът е жесток и безотказен. Илюстрирам го тук доколкото ми позволяват времето и мястото, в момент, в който в България се разиграват 4 млд. евро за строителството на втората ни атомна електроцентрала. (За нуждата от нея ще стане въпрос към края.)

 Двете условия за успешното екзекутиране на икономиката ни са 1.  Консултантът, изпълнителят и инвеститорът на проекта да са в комбина 2.   Родните управници да са некомпетентни и продажни. Те са на лице, но има и спасение!

--> Чети ТУК <--

Изрази протеста си от
подготвената колосална измама
ТУК, в сайта "ОЩЕ Инфо"

 


РАЗМИСЪЛ

Мислител

 

 

В търсене на Истината


 

 

петък, 27.10.2006 г.
 

Вървя си и зяпам. Гледам народа - табиетите му, стойките му, имането му - и от време на време си викам: „Не е това. Не е това!”.

Но „Не е това!” какво, бе дивак? Кой те пита, та да изразяваш мнение под път и над път? Погледни се. Хората си карат луксозните коли, гонят си амбициите, работят си, а ти ги зяпаш и току изстрелваш с кеф присъдата си! Не било това!? ... Кажи ми полудял ли си? Полудяваш  ли? Какво ти става? И за какво изобщо става въпрос? Това „това” за какво се отнася?

Вървя си и зяпам, и редувам едните си мисли с другите. Гледам по морето местните богаташи карат едни ми ти сребърни аудита, като летящи чинии, и все едно че са пипнали ... не знам кой си – „Не е това.” Гледам арогантни господа зависнали над скъпи питиета в един хубав бар – „Не е това.” Гледам изпращяла майчица да тича след отрочето си по плажа и я сравнявам с изпращелите майки в Милано, бутащи бебешките колички, съдържащи безпомощни 4-5-годишни деца - „Не е това.” Гледам хорските лица по пероните на гарите сутрин, гледам ги и в купетата вечер и отсичам „Това не е!”.

Гледам шефовете си и гледам онези над тях. И онези малко по-нагоре, и онези по върховете – „Не, не е това.” Гледам колегите си потънали в дългове. Гледам наляво, гледам надясно и виждам навсякъде едни дъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ълги коловози, в които всеки, беден или богат, работник или служител, българин или италианец (европеец демек) е заел съзнателно позицията си – станал е композиция. Поел е по релсите, които някой друг преди него е положил. „И кво е тва сега? Сигурно и аз трябва да се композирам? Или вече съм се композирал, обаче не си давам сметка?” А като не ми харесва? Като не искам? Като вярвам, че никога не ще бъда една от тези тъжни композиции? Ето какво: ще ги зяпам и ще им се чудя, пък от време на време ще си изстрелвам по едно "Не е това", пък белким по този начин се доближавам още мъничко до онова, което Е.

 

 

 

 

 

Новините от:

БТА

Дневник News.bg

Черно море

Всеки ден

Aktualno.com

 

Анализи и коментари от:

 

MEDIA TIMES REVIEW

 

Investor.bg

Econ.bg

Коментари

други връзки




 

Специално внимание:

Демократи за Силна България

ДСБ

 ОЩЕ Инфо - храна и надежда за търсещите истината хора!

Философия на ежедневието

 

 Полезни връзки : Генерално консулство
на България в Милано

Изпрати SMS в
България с M-Tel
Обръщане на кирилица
Да имам предвид Инструмен-
тариум

 

 

since
15-08-02
visits
21,179
online
1

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч.

 

за сигнали, коментари и идеи ми пиши на
пощата ми