Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

НОВИНИТЕ ОТ

МОЛИТВА

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ

 

 

ДНЕВНИК

Вторник, 08.11.2006 г.

Никакви случки. Нито приятни, нито неприятни. Дадоха ми новия служебен компютър (на мястото на откраднатия) и веднага ми се отваря работа  към Дневника


КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

 


постоянни теми

:: ЗапетаяИзбери в ляво

:: Родна реч

:: Речник

:: Методи

:: Българският път

:: Новото образование


всички МОИ

:: За България, Италия, вярата и благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: За пътя към прозрението

:: Искам!

 


КРАТКИ РАЗМИСЛИ

:: Пресни "кратки"

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол? 

:: Благодарност

:: Колко сме зле 

 


интервюTA и писма

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

 

АУДИО

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)

 


Преведени автори

:: Енрике Пенялоза

:: Арундхати Рой

:: Амартая Сен

:: Вацлав Хавел

:: Ноам Чомски
 

 


Препоръчвам горещо

BGVelikden

Българският Великден

 


 

Българско парти в Милано

 


ОКТОПОД

Октопод

 

 

 

Цената на енергийната „независимост”

Анализ на атентатa срещу родната икономика
и  едно-две предложения за спасяването й

 


 

четвъртък, 09.11.2006 г.
 

Закопаването на една малка, но прогресираща, икономика под тежестта на непоносим външен дълг е известен и широко прилаган метод за „укротяване” и вкарването й под контрол на ... „когото трябва”. Механизмът е жесток и безотказен. Илюстрирам го тук доколкото ми позволяват времето и мястото, в момент, в който в България се разиграват 4 млд. евро за строителството на втората ни атомна електроцентрала. (За нуждата от нея ще стане въпрос към края.)

 Двете условия за успешното екзекутиране на икономиката ни са 1.  Консултантът, изпълнителят и инвеститорът на проекта да са в комбина 2.   Родните управници да са некомпетентни и продажни, и са на лице, но има и спасение!

--> Чети ТУК <--

 


 БЪЛГАРСКИЯТ ПЪТ

Съдбата ме среща с Ради Панайотов точно в деня на народните будители! (Ще да е някакво предзнаменование!?) Не мога нито да добавя нито да махна нещо от ...

Българският трибагреник

 

 

Недописаната книга за българските будители


 


 сряда, 01.11.2006 г., Ради Панайотов в  panaiotov.hit.bg

... Знаем, че будителите ни са безброй - знайни и незнайни. И когато говорим за някого от тях, единствен и неповторим, ние съзираме как всички останали стоят чинно зад него, слушат и кимат с блага усмивка и светла радост по лицата. А единият е обвеян от вятъра, обгорял от слънцето, прашен и морен, с развети коси и буйна брада, с искрящи очи и огнена уста. Дори и днешните будители, които познаваме лично и слушаме на лекции и сказки, мислено обличаме в раса и тоги. Едната им ръка държи книга, другата прави кръстен знак за благослов, а пространството над главите им светлее  ...

>> цялото >>

Важно! Трябва да се придвижиш на близо 1/4 от долния край на сайта на Ради, за да намериш продължението на именно този текст

 


РАЗМИСЪЛ

Мислител

 

 

В търсене на Истината


 

 

петък, 27.10.2006 г.
 

Вървя си и зяпам. Гледам народа - табиетите му, стойките му, имането му - и от време на време си викам: „Не е това. Не е това!”.

Но „Не е това!” какво, бе дивак? Кой те пита, та да изразяваш мнение под път и над път? Погледни се. Хората си карат луксозните коли, гонят си амбициите, работят си, а ти ги зяпаш и току изстрелваш с кеф присъдата си! Не било това!? ... Кажи ми полудял ли си? Полудяваш  ли? Какво ти става? И за какво изобщо става въпрос? Това „това” за какво се отнася?

Вървя си и зяпам, и редувам едните си мисли с другите. Гледам по морето местните богаташи карат едни ми ти сребърни аудита, като летящи чинии, и все едно че са пипнали ... не знам кой си – „Не е това.” Гледам арогантни господа зависнали над скъпи питиета в един хубав бар – „Не е това.” Гледам изпращяла майчица да тича след отрочето си по плажа и я сравнявам с изпращелите майки в Милано, бутащи бебешките колички, съдържащи безпомощни 4-5-годишни деца - „Не е това.” Гледам хорските лица по пероните на гарите сутрин, гледам ги и в купетата вечер и отсичам „Това не е!”.

Гледам шефовете си и гледам онези над тях. И онези малко по-нагоре, и онези по върховете – „Не, не е това.” Гледам колегите си потънали в дългове. Гледам наляво, гледам надясно и виждам навсякъде едни дъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ълги коловози, в които всеки, беден или богат, работник или служител, българин или италианец (европеец демек) е заел съзнателно позицията си – станал е композиция. Поел е по релсите, които някой друг преди него е положил. „И кво е тва сега? Сигурно и аз трябва да се композирам? Или вече съм се композирал, обаче не си давам сметка?” А като не ми харесва? Като не искам? Като вярвам, че никога не ще бъда една от тези тъжни композиции? Ето какво: ще ги зяпам и ще им се чудя, пък от време на време ще си изстрелвам по едно "Не е това", пък белким по този начин се доближавам още мъничко до онова, което Е.

 


ОБРАЗОВАНИЕ

Писмо

 

 

Писмо до един учител


 

 

петък, 13.10.2006 г.
 

Госпожа Иванова (наричам я така условно и променям текстовете, водещи до самоличността й) се свързва с мен в края на юни с особено гневни думи по повод сайта "Моето даскало", дело на Българският Великден. След моето уверение, че инициативата ни е много добре обмислена и че не е възможно да навреди на работата на добрите преподаватели, и след поканата ми вместо да се чувства "унизена", да ни помогне да бъдем възможно по-полезни на всички страни в образованието, получавам едно много приятно писмо (публикувам тук и него). Трудно ми е да се сдържа да му отговоря веднага.

***

Здравейте, господин Лазаров,

Повече от три месеца мисля по въпросите, по които спорихме. Не съм съгласна с всичко, но може би наистина трябва да Ви има (става въпрос за "Моето даскало", бел. Павел), най-малкото защото сте отдушник на учениците. А и те като че ли в голяма степен най-точно оценяват своите учители. Но какво от това? Какъв е смисълът от тяхната висока Отвори/ Затвориили ниска оценка е тема за дълъг разговор.

Предложихте ми да Ви сътруднича. Ако все още е в сила това предложение, съгласна съм. Даже нещо повече. Работя с прекрасни деца, които имат неограничени възможности. Те също биха се включили с удоволствие. Приемат всяко интересно начинание с голямо желание. Простете моята нескромност, но имам претенции, че мога да ги мотивирам.

Ако решите, че можем да си бъдем полезни - на Ваше разположение сме. Преподавам физика на 161 деветокласници. ...

...

Ще чакам отговор от Вас!

 

Иванова и 161 прекрасни младежи

 

Пловдив, 10.10.2006 г.

***

Здравейте, г-жа Иванова,

Повече от три месеца очаквах тази ваша реакция.

Очаквах я именно такава, защото вашите 26 години в училище за мен означаваха най-малкото, че сте вътре в реалността и че сте наясно за пагубното й въздействие върху децата. Изключено е да не сте се питала „Защо? Какво, по дяволите, става? Как така първокласниците идват в училище сияйни, четвъртокласниците уплашени, седмокласниците агресивни, десетокласниците (в най-добрия случай!) безразлични? Защо? Къде бъркаме?”. Няма начин да не сте се питала тези неща. Всеки нормален, честен учител го прави.

Аз Ви благодаря за честността!

Споменавате, някак си между другото, за нуждата на учениците да имат „отдушник”. Според мен обаче това е единствената Важна тема в родното образование. За жалост по нея се говори малко или нищо. Не е модерна! Аз/ние и вие (с вашите възпитаници) обаче ще я развием и изкараме на бял свят, за да я погледнем от всички страни и да открием най-накрая онова митично нещо, което не върви, но което е в основата на всичко. Налага се да открием какво нагнетява такова напрежение в училище и да го премахнем.

Предложението ми/ни за сътрудничество е все още в сила. Има толкова много работа да се върши, че ... Ние в Българският Великден не разполагаме със списък от задачи за вършене - всеки се включва според настроението си, силите и времето на разположение. Първото нещо, което ми идва на ум, е да ви предложа да се включите с конкретни предложения в другия наш проект - „ПРАГ за по-добро образование”. Хубаво е да се запознаете с неговите цели и с направеното досега на http://www.bgvelikden.org/PRAG-O.

Ако трябва да говоря за личните си усилия в момента, те са концентрирани изключително в търсенето на мерки и методи за определяне на качеството на образованието. В началото си нямах и бегла представа за безумната сложност на тази тема. Сега съм наясно, че когато намеря отговора на въпроса „Какво е качествено образование? Какво образование желая за собствените си деца?”, ще съм открил Истината за живота и света. Разбирам, че въпросът е философски и че отговорът му е в състояние да обясни и много други, наглед необясними, неща. Обяснява например защо политиците създават само проблеми, вместо да помагат (и говоря за ВСИЧКИ политици! Както за българските, така и за италианските, американските, английските и всички останали), и доколко бизнесът може да бъде надежден партньор за хармоничното развитие на подрастващите. Бизнесът и политиката (която е просто инструмент на едрия капитал) по дефиниция са далеч от философския размисъл, значи до Истината за живота и света. Няма какво да се чудим тогава, че техните похвати и резултати в тази област са традиционно катастрофални.

Мога да пиша с часове, г-жа Иванова, но трябва и да работя днес ...

Нужно ми е  време да формулирам конкретните измерения на нашето бъдещо сътрудничество. Но защо не ми ги подскажете вие, които сте „в окопите”? Бих Ви помолил, докато аз размишлявам, да погледнете тази статия, чийто автор е академик Михаил Шчетинин. Тя е част от изумителната му книга „Да обхванеш необятното”, чийто превод в момента редактирам. Моля Ви, отделете й 20-ина минути и споделете какво мислите. Ще намерите статията също в сайта на Българският Великден (www.bgvelikden.org) и на моя личен сайт – www.probujdane.com.  

(Имах намерение да приключа с тези думи, но препрочитам писмото Ви и  ...  :-/  продължавам ...)

Питате „Какво от това?” и казвате, че темата „за смисъла на високата или ниската оценка на учениците” е дълга. Съгласен съм. В светлината на всичко казано по-горе обаче добавям: тя е единствената важна, ИЗНАЧАЛНАТА тема! Тя трябва да ни вълнува, а не вашите заплати, бюджетът за образованието, кифлите и млякото или матурите, или частните уроци! Защо? Поради поне 2 причини: Първата е, защото учениците, онези, които вие квалифицирате като „прекрасни деца с неограничени възможности”, са единствените, чиято оценка за учител/ училище/ предмет/ учебна програма/ учебник заслужава внимание. Те са онези които понасят най-тежко системата. Те са онези, които от „богове” се превръщат в измет! Втората, защото няма човек, който да е роден престъпник, както и няма дете, което да тръгва на училище без възторг. Само че по пътя си „към знанието” му се случва нещо трагично: загубва ведрината си и желанието си за повече знания, озлобява се срещу учителите, срещу родителите си, срещу различните, срещу преуспяващите, и решава и то да стане на всяка цена „преуспяващ/а”. Проблемът е, че децата загубват доверието си във вас (може би защото вие, учителите, също им нямате доверие?) и във възрастните, но нямат начин да противодействат освен с насилие (във всичките му форми, искам да кажа) и това ги превръща в зверове („Но са готови да посрещнат сами изпитанията на живота” – изцепва се някой пишман-педагог. Какви безумни глупости! Каква идиотска позиция само!?!).

Знам какво ще ми кажете, г-жа Иванова: „Да не искате училището да изземе функциите на семейството? Нали всяко дете си има родители, да му мислят те за възпитанието. Аз ще мисля само за обучението му.” Е, добре. Ето го пред очите Ви резултатът от това мислене. Харесва ли Ви? На мен не (и ще премина през огън и вода, за да го променя, вярвайте ми!).  Затова Ви казвам: „Да, училището трябва да изземе функциите на семейството, защото ако нещата си останат каквито са, вървим към гибел! Всичките!”. Очевидно училището, каквото го познаваме в момента, не е в състояние да поеме в свои ръце и това (на мястото на родителите). Тогава? ... Тогава ни е нужен друг тип училище. Ново, приказно, фантастично училище, което да възпитава и да стимулира, вместо да убива детския творчески порив. Училище, в което децата от 1 до 12 клас да ходят с радост. Училище в което учител и ученик да не са врагове, ами съмишленици, съзаклятници, в името на прекрасния живот. Утопия? :)  Знайте, че такова училище вече съществува!

Прочетете статията на Шчетинин, моля Ви, и после ще продължим този разговор.

Сърдечни поздрави за Вас и вашите „малки богове” и ... до скоро  :)

 

Павел Лазаров

Тревизо, Италия, 11.10.2006 г.

(горе)

 


ПЪТ

Всичко по темата "Българският път"

 

 

Българският път II

Продължение на темата

 

 

 

понеделник, 02 октомври 2006 г.

 Всъщност в първата част на този размисъл направих грешка, като обосновавах оптимизма си за България единствено с възможността ни да се самоизхранваме. Въпросът не опира само до храни, той се отнася до всички ресурси, които използваме. Ние, българите, имаме завиден, уникален отпечатък върху природата си, което ще ни позволи да просъществуваме ведро и устойчиво през идните столетия. Парчето природа наречено България е все още в състояние да се възстановява с темп по-бърз отколкото го консумираме. Трябва да сме абсолютни идиоти, за да позволим с българските земя, планини, гори и води да се случи онова което се е случило на полето, планините и водите в „развитите икономики”. Трябва да сме ненормални, та да започнем да ядем масово червените европейски красоти, нелепо наречени „домати”, вместо нашите истински градински домати! Трябва да сме извратени нещастници, за да сведем отношенията между мъжа и жената до европейската порнография[2] и за да се „забавляваме” според критериите набивани ежедневно в мозъците ни чрез телевизия и цветни картинки. Но за да се опазим са ни необходими незабавно духовно израстване и просвеОтвори/ Затворищение.

 

Забележи, че аз не разполагам с инструкции за изпълнение, които да връча на всеки един нашенец. И съм  далеч от претенциите да налагам един „печеливш” модел на поведение (опазил Бог!). Напротив, убеден съм, че причината за големите проблеми на нашето време е в обезценяването и разрушаването на индивидуалните таланти, в натикването на всички ни в един отвратителен, тесен поведенчески калъп. Мисля, че трябва на всяка цена да стимулираме талантите, така че да израстват истински лидери и истински убедени техни последователи. Това е единственият начин да излезнем от порочния водовъртеж, в който се раждат фамилни бюрократи и лидери „по наследство”.

 Просвещението без училището и без сегашните учители няма как да стане. Затова веднага щом се убедим всички в съществуването на Българският път – една далеч не лека задача, – трябва да се хващаме за работа: да съхраняваме и развиваме талантите на децата си, за да могат да вървят пълноценни по собствения си път, пък и да помагат на нас заблудените им родители. Как точно да сане? (Ето, че провидението ми изпраща книгата на Шчетинин.) Като начало ще събера 100 човека с неподлежащ на съмнение авторитет, обаяние и любов към България (ако познаваш някой такъв, давай го насам!), и ще им кажа „Дами и господа, имам намерение да направя от България най-просветената, най-извисената духовно, най-образованата, най-толерантната, и най-силната всъщност нация. Имате ли идея как да стане?”. После ще напишем книга, ще направим план и ще действаме.

Българският път, читателю, минава през ученията на Дънов и на Лидия Ковачеа, и включва нещо много важно - реабилитацията на смъртта като неразделна и необходима част от кръговрата на живота. На запад хората са откачили, защото все някой заплашва живота им с нещо, а пропагандата им казва, че не бива в никакъв случай да умират. Те пък си умират от страх и разбиват психика си (но купуват много, което е и целта на занятието!). Това не бива да се случва с България! Българският път е друг и предвижда едно мирно съседство и доброто познаване на съседските езици. Децата ни ще могат да прекарват семестър-два-три в съседската държава. Средношколците ще бъдат значително по-мотивирани да учат, когато държавата поеме разноските им по обучението в чужбина. Българският път не минава по магистрали от стоманобетон и асфалт, струващи "майка си и баща си", понеже предвижда наличието на достатъчно компетентни, събудени хора във всяко кътче на страната. Това обстоятелство ще елиминира необходимостта от преместването на армия от обезумели професионалисти (консултанти или бизнесмени), примерно от София до Русе и обратно, и класифицира като абсурд нуждата да пиеш хисарска минерална вода в София и ... горнобанска в Пловдив[3]. Нашият път хвърля мостове между сърцата и душите на хората, а не над стръмни клисури откъдето после да минават камиони.

По Нашият път ще се сблъскаме неизбежно с телевизията. Тя заедно с родните недалновидни образователни "експерти", е отговорна за разрушаването на детския ентусиазъм и за комплексирането на младите. Нека сме наясно, че телевизията е в състояние да разврати и светец - веднъж хванал дистанционното, човек (всеки човек, дори аз!) е в примката на най-умели и безскрупулни манипулатори. Дори едно единствено дете, изоставено пред телевизора, е вече нещастие за целия ни народ. Да воюваш институционално с телевизията обаче е безсмислено. Няма забрана или закон, или заплаха, които да издържат. Необходимо друго - индивидуално прозрение. ПРОБУЖДАНЕ!

 

То е близко! По-близко отколкото можеш да си представиш, приятелю! То идва фатално, неизбежно и драматично!

 

_________________________

[2] Порнография са всякакви картинки, клипове, филмчета, текстове и песнички свеждащи жената до гъз, гърди, влагалище и устни; мъжът до пенис и мускули; съвкуплението до спорт, агресия или демонстрация на ... каквото и да било.

[3] Хисаря е на 30 км от Пловдив и на 170 км от София. Горна Баня е на 7 км от София и на 165 от Пловдив.

 

= следва =

(горе)

 


ПРОЧЕТЕНО ЗА ТЕБ

Учител и ученик


 

От къде започва учителят

Ако страниш от живота, ако борбата за преустройството на живота и света ти е чужда, ти изпълняваш лошо учителския си дълг

 

 

неделя, 01 октомври 2006 г.

Ето че вече мога да публикувам тази статия на Михаил Шчетинин, която е част от изумителната му книга "Да обхванеш необятното". Трябваше ми доста време докато редактирам ужасния й превод. Тъжно е когато една безценна книга, като тази, бива осакатявана така жестоко от преводача. Препратката по-горе е към текста й на руски. На български я има, но е невъзможна за четене. Невъзможна! Това е причината да не желая да те препращам към нея. Прогнозирам, че ако започнеш да я четеш в сегашния й вид, ще я захвърлиш на третата страница, а тя е евангелие! Имай търпение и изчакай да я подредя малко.

Шчетинин е педагог-новатор създал училище от нов тип, в което отношението към децата е като отношение към възрастен; в което децата сами проектират, изграждат и ремонтират сградата на училището си; в което уроците се "учат" в групи, съставени от различни по възраст ученици; в което трудните материи се редуват по специфичен начин с игри, разходки, танци, труд или пеене. Училище, в което децата от 1-ви до 12-ти клас до едно ходят с удоволствие. Училище, чиито възпитаници са едновременно най-добрите по математика и по баскетбол, по литературно съчинение и пеене. Училище, каквото повечето любящи родители търсят за своите деца. Училище, което избирам аз за моите собствени. (Но понеже в България такова още няма, трябва да го Отвори/ Затвориградя аз!)

 

Достигам до този автор чрез Владимир Мегре и неговите книги за Анастасия. Откривам у него един гениален и любящ педагог, изричащ много истини, подкрепящи всички мои надежди и усещания относно нуждата да спасим децата, които после да спасят нас. Намирам в "Да обхванеш необятното" надежда, упование и указания за действие от сега нататък. Намирам с възторг посоката, която винаги съм се надявал да открия!!! Дано да успееш да изпиташ и ти онова нещо, което изпитвам аз в момента, приятелю! То е невероятно, неописуемо!

А, една препоръка преди да си преминал към четенето, ако ми позволиш: в текста ще срещнеш възхвали, цитати от комунистически лидери и мили думи свързани с комунизма. Имай предвид, че книгата излиза от печат през 1986 г., значи статията е писана около 84-5-та. Тогава още е имало ... "определени стандарти", без задоволяването на които не е могла да се публикува и прогнозата за времето, тъй че ... Освен това комунистическият идеал, лишен от величието на "диктатурата на пролетариата" и от колективизирането на частната собственост, има известен чар. Авторът говори именно за тези очарователни елементи, когато говори за "комунистическия морал и нравственост". Повече обяснения не са ти нужни. В хода на четенето ще разбереш сам, със сърцето си, доколко авторът е марксист-ленинист и доколко гениален, любящ педагог.

Приятно четене!

 

***

 

"... Какви качества трябва да притежава учителят? Ето го едно от основните - честността. "Да живееш честно - казва Толстой, - това е да се дърпаш, да се луташ, да грешиш, да започваш и да зарязваш, и отново да започваш, и отново да зарежеш, и вечно да се бориш и да се луташ." Това е!  Вечно да се бориш и да се луташ е нашата учителска съдба. Противопоказни са всякаква мекушавост или самодоволство. Ако ние вложим грижата за детето, грижата за развитието на неговите духовни и физически заложби, в основата на всичките си педагогически постройки. Ако ние вярваме на ученика при всякакви, дори безнадеждни, обстоятелства, ще успеем да го водим по пътя към успеха.

Ако бъдем честни пред своя народ. Ако всяка стъпка, дума, действие, възглед, усмивка, съобразяваме с целта на възпитанието. Ако се ръководим от нея в нашата съвместна (заедно с ученика) дейност, нашият педагогически талант не ще пресъхне, а напротив, ще укрепва и ще се усъвършенства постоянно. И изведнъж ще ни осени онази удивително проста, но изключително важна истина, че за да си умел водач, трябва първо да си повел себе си неуморно по своя път към собствените си "върхове". ..."

М. Шчетинин

 

>> цялото >>

 

 

 

 

Новините от:

БТА

Дневник News.bg

Черно море

Всеки ден

Aktualno.com

 

Анализи и коментари от:

 

MEDIA TIMES REVIEW

 

Investor.bg

Econ.bg

Коментари

други връзки




 

       

 

Специално внимание:

Демократи за Силна България

ДСБ

 ОЩЕ Инфо - храна и надежда за търсещите истината хора!

Философия на ежедневието

 

 Полезни връзки : Генерално консулство
на България в Милано

Изпрати SMS в
България с M-Tel
Обръщане на кирилица
Да имам предвид Инструмен-
тариум

 

 

 
since
15-08-02
visits
21,179
online
1

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч.

 

за сигнали, коментари и идеи ми пиши на
pavel_lazarov маймунско "а" yahoo точка it