Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

НОВИНИТЕ ОТ

МОЛИТВА

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ

 

 

ДНЕВНИК

Четвъртък, 28.09.2006 г.

Отново в Тревизо.

Пристигнах още в неделя, но силиците ми не стигаха и да пиша тук.

Приключение, след приключение! Животът ми е интересен колкото искаш, но тези истории започват да ми тежат доста. То не бяха болници, то не бяха самолети, то не бяха сватби и преместваници, ремонти и чудесии!!! Липсваше ми наводнение и ... воала наводнение. Изхвърлих половината си книги, към които бях много привързан (седяха си в кашоните от преместването в гаража ми). Сега ще правя опити да сглобявам мебелите, които си взехме преди ваканцията и които също бяха плували в гаража в наше отсъствие. Изобщо ...  към Дневника


КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

 


постоянни темиИзбери в ляво

:: Запетая

:: Родна реч

:: Речник

:: Методи

:: Българския път

 


всички МОИ

:: За България, Италия, вярата и благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: За пътя към прозрението

 


КРАТКИ РАЗМИСЛИ

:: Пресни "кратки"

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол? 

:: Благодарност

:: Колко сме зле 

 


интервюTA и писма

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

 

АУДИО

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)

 


Преведени автори

:: Енрике Пенялоза

:: Арундхати Рой

:: Амартая Сен

:: Вацлав Хавел

:: Ноам Чомски
 

 


Препоръчвам горещо

BGVelikden

Българският Великден

 


 

Българско парти в Милано

 


ПРОЧЕТЕНО ЗА ТЕБ

Учител и ученик


 

От къде започва учителят

Ако страниш от живота, ако борбата за преустройството на живота и света ти е чужда, ти изпълняваш лошо учителския си дълг

 

неделя, 01 октомври 2006 г.

Ето че вече мога да публикувам тази статия на Михаил Шчетинин, която е част от изумителната му книга "Да обхванеш необятното". Трябваше ми доста време докато редактирам ужасния й превод. Тъжно е когато една безценна книга, като тази, бива осакатявана така жестоко от преводача. Препратката по-горе е към текста й на руски. На български я има, но е невъзможна за четене. Невъзможна! Това е причината да не желая да те препращам към нея. Прогнозирам, че ако започнеш да я четеш в сегашния й вид, ще я захвърлиш на третата страница, а тя е евангелие! Имай търпение и изчакай да я подредя малко.

Шчетинин е педагог-новатор създал училище от нов тип, в което отношението към децата е като отношение към възрастен; в което децата сами проектират, изграждат и ремонтират сградата на училището си; в което уроците се "учат" в групи, съставени от различни по възраст ученици; в което трудните материи се редуват по специфичен начин с игри, разходки, танци, труд или пеене. Училище, в което децата от 1-ви до 8-ми клас до едно ходят с удоволствие. Училище, чиито възпитаници са едновременно най-добрите по математика и по баскетбол, по литературно съчинение и пеене. Училище, каквото повечето любящи родители търсят за своите деца. Училище, което избирам аз за моите собствени. (Но понеже в България такова още няма, ще трябва да го градя аз!)

Достигам до този автор чрез Владимир Мегре и неговите книги за Анастасия. Откривам у него един гениален и любящ педагог, изричащ много истини, подкрепящи всички мои надежди и усещания относно нуждата да спасим децата, които после да спасят нас. Намирам в "Да обхванеш необятното" надежда, упование и указания за действие от сега нататък. Намирам с възторг посоката, която винаги съм се надявал да открия!!! Дано да успееш да изпиташ и ти онова нещо, което изпитвам аз в момента, приятелю! То е невероятно, неописуемо!

А, една препоръка преди да си преминал към четенето, ако ми позволиш: в текста ще срещнеш възхвали, цитати от комунистически лидери и мили думи свързани с комунизма. Имай предвид, че книгата излиза от печат през 1986 г., значи статията е писана около 84-5-та. Тогава още е имало ... "определени стандарти", без задоволяването на които не е могла да се публикува и прогнозата за времето, тъй че ... Освен това комунистическият идеал, лишен от величието на "диктатурата на пролетариата" и от колективизирането на частната собственост, има известен чар. Авторът говори именно за тези очарователни елементи, когато говори за "комунистическия морал и нравственост". Повече обяснения не са ти нужни. В хода на четенето ще разбереш сам, със сърцето си, доколко авторът е марксист-ленинист и доколко гениален, любящ педагог.

Приятно четене!

 

***

 

"... Какви качества трябва да притежава учителят? Ето го едно от основните - честността. "Да живееш честно - казва Толстой, - това е да се дърпаш, да се луташ, да грешиш, да започваш и да зарязваш, и отново да започваш, и отново да зарежеш, и вечно да се бориш и да се луташ." Това е!  Вечно да се бориш и да се луташ е нашата учителска съдба. Противопоказни са всякаква мекушавост или самодоволство. Ако ние вложим грижата за детето, грижата за развитието на неговите духовни и физически дадености, в основата на всичките си педагогически постройки. Ако ние вярваме на ученика при всякакви, дори в безнадеждни, обстоятелства, ще успеем да го водим по пътя към успеха. Ако бъдем честни пред своя народ. Ако всяка стъпка, дума, действие, възглед, усмивка съобразяваме с целта на възпитанието. Ако се ръководим от нея в нашата съвместна (заедно с ученика) дейност, нашият педагогически талант не ще пресъхне, а напротив - ще укрепва и ще се усъвършенства постоянно. И изведнъж ще ни осени онази удивително проста, но изключително важна истина, че за да си умел водач, трябва първо да си повел себе си неуморно по своя път към собствените си "върхове". ..."

М. Шчетинин

 

>> цялото >>


РАЗМИСЪЛ

мислител


Развръзка

Още малко и ...

 

 

вторник, 05 септември 2006 г.

Моите търсения са близко до "голямата развръзка". Усещането ми за това предстоящо неминуемо събитие ме възбужда и изпълва с ентусиазъм и въодушевление; очертанията на сложната ни действителност започват да добиват вид.  Стигам например до извода, че ведрото  достойно съществуване е едно просто съществуване, съставено от малко на брой, гениално свързани  ПРОСТИ  елементи (противно на посланията на мощната пропагандната машина, която цели да ти пробута от всичко колкото е възможно повече!).

Откривам, че има неразривна връзка между отношението ни към земята и отглеждането и израстването на добро, здраво и лишено от комплекси поколение. Ще рече, че  нашето отношение към земята влияе пряко на здравето и хармоничното развитие на децата ни. Едно здраво, добро ново поколение и неговото подобаващо отношение към земята, като към светиня(!), са, мисля, задължителни условия за създаването на бленуваното "завихряне", което да ни издигне като човеци и нация. Но кои са средствата и как точно да стане? Как да променим отношението си към земята? Как да не убиваме безценния детски порив? Кои са инструментите, методите? Отговорите са близо.

 


ПРЕСТЪПНИЦИ

Валентин Димитров


Оп-п-п-па!

Престъпникът замъкнал софиянци с милиони левове е спонсор на управляващата партия

 

 

четвъртък 10 август 2006 г.

Гледай ти!? Социалистите били лапали за сметка на софиянци покрай ... (топло, топло, ...) "Топлофикацията", човек на Шулева (НДСВ) бил източил 5 млн. лева от държавна фирма, а други, от обръча на ДПС, били източили 600 милиона от Държавния резерв (поне според "Всеки ден" от четвъртък, 10.08.2006 г.).

 Но това са повече инсинуации на журналисти незаслужаващи внимание. Важното е, че държавата върви добре и още по-добре и скоро ще цъфнем и ще вържем. Казват ни го вчера тримката от управляващата коалиция под диригентството на президента Седефчов. Не бива да се съмняваме в искреността на Доган, Сакскобурготски и Станишев, и още по-малко на онази на президента. Защо ли да се съмняваме, да не би другарчетата да са лидери на БСП, ДПС и НДСВ? Защо ли да вярваме на това, което усещаме със сетивата и джобовете си, като можем да вярваме на сладките приказки на финансираните от престъпници и така да спим съвсем спокойно?

Наглостта на управляващите е удивителна, но ..., милите, какво друго могат да прявят освен да се мъчат да замажат положението с лъжите си. Да управляват така и така не умеят ...

А софиянци трябва да ги одерат още със стотици милиони, та белким им оврат главите, че с гледане на телевизия, с четене на вестник "Труд" (или "24 часа") и със свенливо възмущение сред приятели, промени не се осъществяват. "Не бе, осъществяват се. Ето, Бойко Борисов ще ги осъществи. Не виждаш ли как запълва дупки? Това не е ли промяна?!" ... Остай се!

Ето я статията от "Всеки ден".  Прави си изводите, приятелю, и ... формулирай, ако ти е възможно, една идея за действие, защото ако продължава така загиваме. Загиваш ти, загивам и аз, загива милата ни България ... Ако не ти е възможно, ще я формулирам аз вместо теб, но ти ще трябва да ми помагаш. Разбрахме ли се? ;)

 

''Топлофикация'' спонсорира БСП

Валентин Димитров подарил компютри на червената централа

Дружество "Топлофикация" София е подарило на БСП 10 компютъра по време на кампанията за кметските избори миналата година. Това съобщи пред "Всеки ден" инж. Ваньо Петров, който е работи в направление "Експлоатационна и ремонтна дейност" на дружеството. Той разказа, че има подписан приемно-предавателен протокол за дарението. В него фигурирало името на Стояна Тодорова, която работела в щаба на Татяна Дончева. Инж. Петров обясни, че става дума за нови конфигурации компютри.

Пак по време на изборите е имало заповед от ръководството служители на "Топлофикация" да присъстват на събрание на БСП в салона на топлорайон "София Изток". Това е станало след договорка на Димитров с шефа на столичните социалисти Румен Овчаров. Част от хората не са искали да присъстват, но е имало изрично нареждане хората, които ще присътват, да бъдат определени със специален списък. След събранието ръководството е поискало имената на тези, които са се осмелили да си тръгнат от червената сбирка. ...

>> цялото >>

 

 


СЕРИАЛ

Венеция нощем

Поредната серия от живота ми, приличащ на телефилм
(от дневника ми)


 

 

понеделник, 31.07.2006 г.

За да спазя традицията от последните месеци, този понеделник съм пак като парцал - вчера цял ден монтирах една пергола (на нашенски асма), като се нядявах надвечер да я "поднеса" на жена си за подарък по случай годишнината от сватбата ни. Надцених се ... и сбърках реда на монтажа, та се оказах с оная ми ти тежка решетка, монтирана цялата, но ... на земята. Никакъв шенс да я вдигна на височина от 2,40 м сам. След двата неуспешни опита и счупената от падаща греда саксия ― което приех за знак, ― се оттеглих от битката. Чувствах се като след загубена партия шах. "Да знаеш да губиш, приятелче!" - казвах си, без да се успокоявам особено много. Останах си с умората и с резервацията за мускулна треска за сутринта. Междувременно закъснявахме за другата резервация - ресторанта във Венеция за празника.

Венеция, Венеция!

Не знам кой от двама ни, аз или жена ми, беше по-бесен от венецианското "гостоприемство":

- Заповядайте, колко време ще ползвате паркинга?

- 3-4 часа - казвам

- Ето как функционира - 20 евро понеже е за денонощие. Дали ще стоите 3 или 24 часа на практика няма значение.Expand/Collapse Item

- А?! 20 евро за 3 часа?! ...? (Пише го с най-малкия възможен шрифт, на възможно най-отдалеченото табло, което виждаш чак когато си вътре в гаража!)

- Ако пък искате да ви таксуват на час, ето го паркинга "Сант Андреа". Открития.

- Довиждане.

След неуспешни опити да минем тънко - вероятността наистина беше близо до нула - сме пред пркинга "Сант Андреа". Там се влиза през бариера, дето се вдига като си вземеш електронна карта - автоматизирана работа. Натискам, натискам, електрониката ни приема, ни предава. Като не става с бутона за картата, натискам бутона "HELP". Никакъв хелп, братчето ми, - лелята зад стъклото малко по-натък е заета да прибира парите на групичка щастливи туристи. Загасвам двигателя и зависвам също като електрониката, която сега ме информира, че е в процес "Проверка". (Закъсняваме вече близо час!) Проверката тече повече от 3 минути, лелята така и не се обажда, въпреки че сега се занимава само с дъвката си. Отивам при нея бесен и питам:

- Обяснете ми, ако обичате, каква е тая работа. Наистина ли проверява нещо онзи апарат или място просто няма.

- Място няма - отговаря ми без да ме погледне, но очите й блесват при приближаването на поредната групичка щастливи туристи.

- Ние сега излизаме, та ако почакате 2 минути, можете да влезете на нашето място - предлага млада дама, дочула отговора на лелята и усетила моето отчаяние.

- Благодаря много! Ще чакам. (И без това отзад са ме затиснали други отчаяни като мен. Мърдане няма... Ле-ле, в ресторанта ще да са бесни и те вече!)

След други 2 минути електрониката се пробужда и изплюва заветната карта. Не знам нищо за  почасовата ставка, но чета, че който си затрие картата, плаща 15-арка. Правя си сметката, че от онези тарикати така и така е по-евтино, но вече спира да ми пука. Газ към свободното местенце.

*

- Абе, тука е много гадно - жално проплаква жена ми, прелестна в празничния си тоалет.

- Кво да ти кажа, ... автогарите по цял свят са гадни - опитвам се да замажа положението, докато прекосяваме пияцале (голяма пяца) Рома, за да влезнем по каналите. (Вече е 22:20, резервацията ни беше за 21:30. Потта ми е студена - тези ще вземат да откажат да ни приемат. Обаче жена ми е на висок ток и не може да тича. Да тичаме из Венеция на сватбения ни ден?! Абе, какъв си такъв кретен, бе, с тези идеи?) Телефонен звън от венециански номер слага край на обработката на хипотези в мозъка ми:

- Синьор Павел?

- Си. Близко сме на 10-15 мин. от вас - бързам да кажа.

- Кухнята ни приключва в 22:30 ...

- Можем ли да поръчаме сега в момента и докато идваме вие да готвите? - вече ми се плаче.

- Съжалявам. Собственика потвърждава, че няма да стане.

- ...?! ...?

- Обаче щом сте по пътя към нас, можете да ядете в ресторанта веднага след моста "Дуджа". Отворен е до 2 ч. през нощта.

- Еми ... - измънквам.

- Буона сера. (Хубава вечер.)

Буона сера?! Тая ебава ли се? Какви ми ги разправя, че след 22:30 във Венеция нямало работещ ресторант?!

- Ще намерим, слънчице - заявявам, имитиращ надежда.

- Павка, тука мирише лошо. - и аз вече умирам - И тези музиканти на всеки ъгъл... Не ми харесва.

*

- Съжалявам, затворени сме - заявява поредния уял се ресторантьор - Трябва да знаете, че по това време е невъзможно да намерите отворен ресторант във Венеция. Не-въз-мож-но.

На малката пяца пред заведението му е някакъв ужас: възбуден музикант обяснява нещо за автора на следващата си песен и започва соло. Усилвателя е на макс, тълпата въодушевена, ние ... - остай се. Връщаме се към гарата. Там са възможно най-туристическите - разбирай "неоправдано скъпи" - ресторанти, но са единствените отворени. Измамата е гарантирана, да видим размера й.

Седнали сме на открито, каналът понамирисва, но яденето е добро. Арогантният келнер омеква само изпод изпепеляващия поглед на моята госпожа: "Кво ми се е заправил на интересен тоя?!". Виното е от класа - Просеко, местно, пенливо, бяло. Настроението ни се подобрява и ние му се радваме понеже знаем, че е нещо краткотрайно. Сметката ще е убийствена. Предвиждането ни се сбъдва - обясняват, че имало и 12% върху тотала за обслужването. Аз не се разправям, защото съм сигурен, че нейде в менюто го пише с най-малките възможни буквички. Жена ми прави опит да се разпени като виното което сме изпили с кеф.

- Остави, бе жена, гледай положителната страна на нещата. Яде ли вкусна рибка? Пи ли Просеко? Във Венеция си!

- Добре де, ама ти казвам, че не ми харесва. Тука не е за мен. Не е за нас.

- Я да идем в някое барче. Те поне са всичките отворени - предлагам.

- М-м-м-м, може. Ще пием по едно лимончелло (типичен ликьор от южна Италия).

Сервитьорите като чуват такова нещо и италианска реч се вкисват: "Не-е-е, лимончелло нямаме". Все пак един симпатичен бар с лимончелло има - сервитьорчето е любезно, явно е от скоро. Изпиваме по три и Венеция започва да изглежда по-малко недружелюбна. Обаче е време е да се разплащаме и с лелята на паркинга. Чао, Венеция. А, на касата намираме някакъв чичка: "9 евро и буона ноте (лека нощ)".

(горе)

 

 

 

 

Новините от:

БТА

Дневник News.bg

Черно море

Всеки ден

Aktualno.com

 

Анализи и коментари от:

 

MEDIA TIMES REVIEW

 

Investor.bg

Econ.bg

Коментари

други връзки




 

       

 

Специално внимание:

Демократи за Силна България

ДСБ

 ОЩЕ Инфо - храна и надежда за търсещите истината хора!

Философия на ежедневието

 

 Полезни връзки : Генерално консулство
на България в Милано

Изпрати SMS в
България с M-Tel
Обръщане на кирилица
Да имам предвид Инструмен-
тариум

 

 

 Statistiche sito,contatore visite, counter web invisibile

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч.

 

за сигнали, коментари и идеи пишете ми на
pavel_lazarov маймунско "а" yahoo точка it