Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

НОВИНИТЕ ОТ

МОЛИТВА

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ

 

 

ДНЕВНИК

Четвъртък, 15.06.2006г.

Къща намерих, но до 1-ви юли аз ще продължавам да живея на хотел в Местре (на практика частта на Венеция на сушата), а же-на ми в Милано.

През двата оставащи уйк-енда от месеца ще трябва да намеря време и вдъх-новение за да ... боядисам апартамента, който оста-вяме. Трябва да извадя куп пари за гаранция, за аген-цията, за регистриране на договор, за първия наем и за ... свестен креват - задължително условие, всъщност ултиматум, за мирното ни преместване.

Обещал съм да направя една фиеста в Милано и една тук, на новото място, но за старите колеги. Предвиждам тактическа вечеря със семейството на човека, благодарение на когото съм в тази фирма, и подарък за шефката от старата фирма. Ще се срещам със съдружниците в дружеството, което оста-вям, и с президента на дружеството, което напус-нах преди 7 месеца. Имам да прехвърлям абонамен-ти, да затварям банкова сметка, да ходя на фиеста на близък приятел и на вечеря със сънарод-ници и, най-важното, трябва да оживея някак си.

Трябваше и да се опери-рам, но го отложих с месец. Представи си каква щеше да е картинката ако вър-шех всичко това на пате-рици!? :-/ към Дневника

 


КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

 


постоянни темиИзбери в ляво

:: Запетая

:: Родна реч

:: Речник

:: Методи

:: Българския път

 

 


всички МОИ

:: За България, Италия, вярата и благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: За пътя към прозрението

 


КРАТКИ РАЗМИСЛИ

:: Пресни "кратки"

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол? 

:: Благодарност

:: Колко сме зле 

 


интервюTA и писма

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

 

АУДИО

:: р. България, януари 2005 г.

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)

 


Преведени автори

:: Енрике Пенялоза

:: Арундхати Рой

:: Амартая Сен

:: Вацлав Хавел

:: Ноам Чомски
 

 


Препоръчвам горещо

BGVelikden

Българският Великден

 


 

Българско парти в Милано

 


МИСИЯ

 

 

Искам

Искам все повече и повече неща

 


 

петък, 16.06.2006 г.

Колкото повече разбирам живота и света, толкова повече искания имам. Смея да твърдя, че са продиктувани от истинска нужда и благороден стремеж. Ето, скъпия часовник или кола не попадат сред обектите на желанието ми. Същото се отнася и за малоумните блондинки, по които принципно мъжете си падаме много. Не искам да вредя никому, не желая чуждите работи, не завиждам, но искам - имам претенции. Желая да имам милион способности и също толкова другари, които да умножават радостите ми и да ми помагат в делата и в несгодите. И също толкова хора да ме обичат.

Започвам да ги записвам тези работи, че току виж Някой ми казал „Ще се погрижа аз,  но дай ми желанията си в писмена форма, че нямам време да те слушам.” Това всъщност е първото ми искане – да си изясня желанията. Ето че още съвсем в началото ме напъват „странични мисли”, които всъщност ме тормозят най-редовно, но обикновено дремят в съзнанието ми, докато не ги възбудя с някоя новина, статия, книга, разговор.

Днешният ми стимул са проектите на учебници по български език за 5-ти клас. Чета и недоумявам. Чета и не мога да повярвам на очите си. Чета и се питам аз ли съм луд или ненормалници се опитват (срещу хилядарки!) да набутат в учениОтвори/ Затворическите чанти нелепите си произведения, примамливо наречени „Учебник по български език за 5-ти клас”. Тези хора нямат срама! 

Децата в 5-ти клас са на 11 години. На децата на 11 години трябва да се говори като на 11-годишни, защото в противен случай те пращат по дяволите; спираш да си им интересен; „не важиш!”. Децата са същите като мен и теб на онази възраст. Аз в основното училище „българския език” не го понасях. Не го понасях! Не ми бяха понятни причините поради които трябваше да подчертавам подлозите така, сказуемите онака, определенията не знам как си. Да не говорим за преразказите, за диктовките, ЗА ЗАПЕТАЙКИТЕ! „За какъв дявол ми е всичко това? За какво ми е? Та да не би да не мога да си говоря с приятелите на чист български или да не мога да оставя една бележка на нашите?! Нямам нужда тези глупости! Нямам нужда.” Ето я вълшебната думичка – нужда. Без осъзната нужда от нещо – внимание, истинската нужда! – т.е. без здрав стимул, усилията на децата не дават резултати. Или по-точно, дават, но са противоположни на търсените от неграмотния педагог.

Сега съм на 35 години, и чак сега изпитвам нужда да пиша правилно. Чак сега разбирам, че не пиша ли правилно, никой няма да ме чете. Ако пропускам препинателните знаци или ако ги поставям където ми скимне, читателят ми ще се мъчи-мъчи; ще прочете десет-петнайсет реда; пък ще ме прати на майната си ... с пълно право. Така че желая ли хората да ме четат, пък и да ме разбират, трябва да пиша правилно. Желанието ми го има, нуждата е осъзната, стимулът да се науча е голям и (прости ми нескромността) резултатите са на лице.

Дали пишман-авторите на учебниците по български език за 5-ти клас са се замисляли за миг за мотивацията на децата да ги четат? Твърдо не!

Дали някой в системата на родното образование се старае да разбере децата, па да им подсказва и да ги води, така че да са по-мотивирани в изучаването на българския език (и който и да е друг предмет всъщност)? (Тук само дето не плача ...) Мене ме боли ужасно! Боли ме, защото неграмотници осакатяват ежедневно децата ни – режат крилата им и убиват детския им порив, пълнят главите им с телевизионни кумири, а чантите им с глупости, пораждащи отвращение към родната реч и знанието изобщо.

Кажи ми, виждал ли си дете, което да не обича приказките; дете, което да не врънка татко си, майка си (или баба си, дядо си) да му прочете приказка. Децата са злато, попивателна за нещата, които са им интересни. Те са жадни за знание и са способни да възпроизведат наученото веднага, но само при положение, че им е интересно. В училище им е интересно до един момент – до момента, в който учителката ги накара да учат морфология и синтаксис. Морфология и синтаксис?!? На 11 години?!? Ти, дето си на повечко, помниш ли какво е морфологичен анализ? Знаеш ли с какво с занимава синтаксиса, а да ти говори нещо термина „синтактична стойност на думата”? Убийствено! Убийствено!

„Добре, тарикатче, като си толкова умен и като така седят нещата – приемайки, че си прав, което съвсем не е сигурно, – ти какво правиш? Пèниш се, правиш се на важен, боля-я-я-яло те!? А, гледам, че и от правописни грешки не си имунизиран. Да имаш някаква идея? Да се помръднеш нещо да направиш?” – кефиш се ехидно на гениалната си затапка. Имам! Имам идея, имам и план за действие. Да ти ги кажа ли? А ще ми помагаш ли или само аз да се напъвам, докато ти ехидничиш? Няма значение – ще пиша учебници. За V, VI, VIII клас. За всички класове! „Ей, тоя се побърка!?” Не съм. Ти ще ми помагаш и ще доведеш и други, които да ми помагат. Ще ги преписваме проклетите учебници. С добър усет и с любов към децата. Гратис! Работата ще е дълга и нелека, но ще го правим за нашите деца! С цялата любов на този свят! Ако не сме малоумни ще се справим. Имаме възможно най-големия стимул – да работим за достойното съществуване на нашите потомци, на бъдещите поколения българи!

Какъв е планът ми?  Сега събирам инструменти и дружина, ако имаш аргументирана идея споделяй я.

А, още нещо: аз мечтая за деня, в който всички българи ще бъдат ... учители. Да не ми разправят, че учителите такова, учителите онакова! Ако хитруват или ако са откачени, то не е от добро. Аз не познавам нито едно дете или внук на учител, който да е престъпник. Това вече е основателна причина да свалям шапка на всеки учител. Всеки! Колкото повече учители в България, толкова по-добре (няма значение по каква материя). 8 милиона учители – това е моят блян! За това ще работя и ще се боря! Ако ще помагаш обаждай се сега, ако ли не и теб ще преборя, да знаеш! :)

 


ДРЕВНА ИСТОРИЯ

 

 

Най-старата писменост в света е тракийската

Новата сензационна теза датира тракийско писмо две хилядолетия преди шумерското и египетското

 
 

 

Actualno.com, четвъртък, 07 юни 2006 г. и  Българско национално радио (на английски) от 30 март 2006 г.

Не шумерите и египтяните, а траките, населявали нашите земи, са оставили най-древната открита досега азбука в света. Сензационната теза бе огласена от д-р Стефан Гайд от Института по трансцедентна наука в Лонг Бийч, Калифорния. Той е българин по произход и е сред най-уважаваните учени отвъд океана. В сакрални плочици от петото и четвъртото хилядолетие преди Христа, намерени в България, е декодирано древното тракийско писмо. Те са наречени Карановско писмо по името на мястото, където са открити. Предшестват писмеността на Шумер и Египет с около две хилядолетия, твърди д-р Стефан Гайд. Своите открития той систематизира в книгата си "Тракийското писмо декодирано", част I.

Група варненски интелектуалци и клуб ЮНЕСКО, организират представяне на този научен труд в среща - разговор с автора. Тя ще се проведе на 16 юни - петък, от 18 часа в Пленарната зала на общината. Организаторите канят всички интересуващи се от проблематиката да присъстват на срещата с автора, който за първи път посещава морската столица и ще сподели своите променящи представата за историята идеи.

>> всичко по откритието >>

 


ГЛАС

 

улицата

 

Не политика, а резултати

Всеки да си гледа работата ... и да не бяга от отговорност

 

 

Георги Коновски в. "Черно море", четвъртък, 07.06.2006 г.

Седим в Сандански с Ангел - истинска реклама на този край, жив символ на нерационалното и питателно хранене. Но и сега това не го вълнува. Друго му се иска да каже, така ... натрупано, чакащо някой, който да може го формулира по-точно. И дано ония, дето само себе си слушат в парламента, по коктейли, в медийни студия, поне нему обърнат внимание. А Ангел го вълнува предозирането на живота с политика. Иде му на работа някоя колежка, пък сяда да обсъжда как хубаво рекъл нещо си оня министър, депутат, генерал, кмет. Абе, не се сресала още, не помислила какво ще ядат на обяд нейните, как да свърши работата днес - за политиканствала! Като че нейните преповторки на чужди думи ще омагьосат света и ще го оправят. Хайде, жените са по-лесни - метни им една тема как си видял някой с някоя си - забравят политиката и се отдават на нормални клюки. Ами мъжете? Ти му викаш, че си на без коз, той те пита чул ли си Бат Бойко какво решил за софийския боклук. Ами ще реши я - на него това му е работата! Но нашата кой ще свърши?

Не, бе - не е Ангел против политиката, знае, че всичко е политика, да се измъкнеш вечер от жената и люснеш едно юзче в кръчмата също иска политика. Но някак си предозираме нещата. Сега само за Евросъюза приказват. Едно време те беше страх да включиш ютията - да не заговори я за юбилея на Ленин, я за поредния партиен конгрес, я за неспирните успехи на единените партия и нейния народ. Сетне заупойваха хората с демокрация, пазарна икономика, права, свободи, избори, обещания... А на Ангел и сега не му е интересно. Ходил някакъв министър нейде си, пък наводнява телевизора с ...

>> цялото >>

 


ПРОБУЖДАНЕТО

 

гневен

 

Срамота!

Eмоционален изблик по време на последното ми пътуване с влак

 

 

сряда, 07.06.2006 г.

От доста време не чувам някой да каже някому: „Срамота е да се прави така!” или „Не те ли е срам, бе?!”

Да не би думите срамота и срам да изчезват вече от нашия речник? Да не би срамните постъпки да ги няма или ... нещо се е случило на критериите, на мерките, де? М-м-м-м да, май те са: вече срамното не е срамно – лъжата не е осъдителна;  олигофренско поведение е шик; скъсаните дрехи, натътрузените панталони и гащичките на показ са модерни. „Времената се менят” – казваш. Вярно е, менят се, обаче аз не виждам причина да се възхищавам на един олигофрен, на един престъпник или на една красавица/ красавец, дето си подлага гъза на разни баровци, та да расте в кариерата. За мен тези неща са срамни. И ми е ужасно тъжно, като гледам как всички момиченца искат да стават фотомоделки и всички момченца футболисти или бизнесмени, т.е. хора с много пари и малко скрупули. Не си ли съгласен, че има нещо сбъркано? Не забелязваш ли, че това е моделът набиван в детските глави от масовата комуникация? Не забелязваш!? Е добре, аз съм луд.

А, щях да пропусна да кажа нещичко за неграмотността: забелязал ли си, че неграмотността вече не прави лошо впечатление? Защо ли пък да прави лошо впечатление, като не е нужно да си грамотен, за да станеш примерно министър председател или депутат в България?! Ето, това е духът в който расне новото поколение българи, по това то прилича много на  италианското. Отврат! (Духът, не децата!) А духа го правим ние, ние сме ненормалните строители на този морал и този модел. Защо, по дяволите, го допускаме?! Докога ще си правим оглушки и ще прехвърляме отговорността? „Слаби сме! Гадовете са много по-силни.” Не, драги! Така е по-лесно. Това е обяснението.

Ти искаш Бойко Борисов да те оправи! Прехвърляш топката сега на Борисов. Но преди него  пробва със Сакскобурготски и Костов (Станишев го оставям настрана, че направо ме е срам да го коментирам). Ти си неграмотен, приятелю! Извинявай, но ти си склонен да посочиш един управник, който да действа от твое име и за воя сметка, докато ти самият се поставяш там нейде встрани, после се пèниш, че лошо управлявал. Събуди се! Без теб няма как да стане!

За съжаление демокрацията не е това, което си мислиш ти и което ти набиват ежедневно в главата. Демокрацията изисква от теб да си компетентен и силен, но никой не ти го казва. Обяснението на странното мълчание е просто – „елитът” няма много сметка да ти отваря очите, та да му се бъркаш в работата, да му мътиш водата, един вид. Дори напротив, казва ти: „Стой си неграмотен, дреми там в кьошето. Псувай си, възмущавай се колкото искаш.” Пояснявам: докато не знаеш как да формулираш исканията си и как да следиш за изпълнението им от твоите избраници - пък и сам да работиш, - ангел да дойде от небето да те управлява, пак същото ще е. Ти ще си недоволен, разбойникът не.

Повтарям се - говоря ти така, защото ти си свестен и добър, и те чувствам близък. Аз бих станал твой представител във властта, но докато не проумееш, че отговорностите ти далеч не се изчерпват с отиването ти до изборната урна и докато не се размърдаш, ще те ръчкам и ще те хокам. Преди, а не след(!), като си ме хвърлил на кучетата! Това е.

Прощавай, но не ме бива по увъртанията. ... Знаеш.

 

 

 

 

Новините от:

БТА

Дневник News.bg

Черно море

Всеки ден

Aktualno.com

 

Анализи и коментари от:

 

MEDIA TIMES REVIEW

 

Investor.bg

Econ.bg

Коментари

други връзки




 

Специално внимание:

Демократи за Силна България

ДСБ

  ОЩЕ Инфо - храна и надежда за търсещите истината хора!

 

 Полезни връзки : Генерално консулство
на България в Милано

Изпрати SMS в
България с M-Tel
Обръщане на кирилица
Да имам предвид Инструментариум

 

 

 Statistiche sito,contatore visite, counter web invisibile

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч.

 

за сигнали, коментари и идеи пишете ми на
pavel_lazarov@yahoo.it