Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

НОВИНИТЕ ОТ

МОЛИТВА

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ

 

 

ДНЕВНИК

Четвъртък, 15.06.2006г.

Къща намерих, но до 1-ви юли аз ще продължавам да живея на хотел в Местре (на практика частта на Венеция на сушата), а же-на ми в Милано.

През двата оставащи уйк-енда от месеца ще трябва да намеря време и вдъх-новение за да ... боядисам апартамента, който оста-вяме. Трябва да извадя куп пари за гаранция, за аген-цията, за регистриране на договор, за първия наем и за ... свестен креват - задължително условие, всъщност ултиматум, за мирното ни преместване.

Обещал съм да направя една фиеста в Милано и една тук, на новото място, но за старите колеги. Предвиждам тактическа вечеря със семейството на човека, благодарение на когото съм в тази фирма, и подарък за шефката от старата фирма. Ще се срещам със съдружниците в дружеството, което оста-вям, и с президента на дружеството, което напус-нах преди 7 месеца. Имам да прехвърлям абонамен-ти, да затварям банкова сметка, да ходя на фиеста на близък приятел и на вечеря със сънарод-ници и, най-важното, трябва да оживея някак си.

Трябваше и да се опери-рам, но го отложих с месец. Представи си каква щеше да е картинката ако вър-шех всичко това на пате-рици!? :-/ към Дневника

 


КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

 


постоянни теми

:: ЗапетаяИзбери в ляво

:: Родна реч

:: Речник

:: Методи за    граждански натиск

:: Българския път

 

 


всички МОИ

:: За България, Италия, вярата и благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: За пътя към прозрението

 


КРАТКИ РАЗМИСЛИ

:: Пресни "кратки"

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол? 

:: Благодарност

:: Колко сме зле 

 


интервюTA и писма

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

 

АУДИО

:: р. България, януари 2005 г.

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)

 


Преведени автори

:: Енрике Пенялоза

:: Арундхати Рой

:: Амартая Сен

:: Вацлав Хавел

:: Ноам Чомски
 

 


Препоръчвам горещо

BGVelikden

Българският Великден

 


 

Българско парти в Милано

 


 

 

 


ИСТОРИЯ

 

 

Най-старата писменост в света е тракийската

Новата сензационна теза датира тракийско писмо две хилядолетия преди шумерското и египетското

 
 

 

Actualno.com, четвъртък, 07 юни 2006 г. и  Българско национално радио (на английски) от 30 март 2006 г.

Не шумерите и египтяните, а траките, населявали нашите земи, са оставили най-древната открита досега азбука в света. Сензационната теза бе огласена от д-р Стефан Гайд от Института по трансцедентна наука в Лонг Бийч, Калифорния. Той е българин по произход и е сред най-уважаваните учени отвъд океана. В сакрални плочици от петото и четвъртото хилядолетие преди Христа, намерени в България, е декодирано древното тракийско писмо. Те са наречени Карановско писмо по името на мястото, където са открити. Предшестват писмеността на Шумер и Египет с около две хилядолетия, твърди д-р Стефан Гайд. Своите открития той систематизира в книгата си "Тракийското писмо декодирано", част I.

Група варненски интелектуалци и клуб ЮНЕСКО, организират представяне на този научен труд в среща - разговор с автора. Тя ще се проведе на 16 юни - петък, от 18 часа в Пленарната зала на общината. Организаторите канят всички интересуващи се от проблематиката да присъстват на срещата с автора, който за първи път посещава морската столица и ще сподели своите променящи представата за историята идеи.

 


ГЛАС

 

улицата

 

Не политика, а резултати

Всеки да си гледа работата ... и да не бяга от отговорност

 

 

Георги Коновски в. "Черно море", четвъртък, 07.06.2006 г.

Седим в Сандански с Ангел - истинска реклама на този край, жив символ на нерационалното и питателно хранене. Но и сега това не го вълнува. Друго му се иска да каже, така ... натрупано, чакащо някой, който да може го формулира по-точно. И дано ония, дето само себе си слушат в парламента, по коктейли, в медийни студия, поне нему обърнат внимание. А Ангел го вълнува предозирането на живота с политика. Иде му на работа някоя колежка, пък сяда да обсъжда как хубаво рекъл нещо си оня министър, депутат, генерал, кмет. Абе, не се сресала още, не помислила какво ще ядат на обяд нейните, как да свърши работата днес - за политиканствала! Като че нейните преповторки на чужди думи ще омагьосат света и ще го оправят. Хайде, жените са по-лесни - метни им една тема как си видял някой с някоя си - забравят политиката и се отдават на нормални клюки. Ами мъжете? Ти му викаш, че си на без коз, той те пита чул ли си Бат Бойко какво решил за софийския боклук. Ами ще реши я - на него това му е работата! Но нашата кой ще свърши?

Не, бе - не е Ангел против политиката, знае, че всичко е политика, да се измъкнеш вечер от жената и люснеш едно юзче в кръчмата също иска политика. Но някак си предозираме нещата. Сега само за Евросъюза приказват. Едно време те беше страх да включиш ютията - да не заговори я за юбилея на Ленин, я за поредния партиен конгрес, я за неспирните успехи на единените партия и нейния народ. Сетне заупойваха хората с демокрация, пазарна икономика, права, свободи, избори, обещания... А на Ангел и сега не му е интересно. Ходил някакъв министър нейде си, пък наводнява телевизора с ...

>> цялото >>

 


ПРОБУЖДАНЕТО

 

гневен

 

Срамота!

Eмоционален изблик по време на последното ми пътуване с влак

 

 

сряда, 07.06.2006 г.

От доста време не чувам някой да каже някому: „Срамота е да се прави така!” или „Не те ли е срам, бе?!”

Да не би думите срамота и срам да изчезват вече от нашия речник? Да не би срамните постъпки да ги няма или ... нещо се е случило на критериите, на мерките, де? М-м-м-м да, май те са: вече срамното не е срамно – лъжата не е осъдителна;  олигофренско поведение е шик; скъсаните дрехи, натътрузените панталони и гащичките на показ са модерни. „Времената се менят” – казваш. Вярно е, менят се, обаче аз не виждам причина да се възхищавам на един олигофрен, на един престъпник или на една красавица/ красавец, дето си подлага гъза на разни баровци, та да расте в кариерата. За мен тези неща са срамни. И ми е ужасно тъжно, като гледам как всички момиченца искат да стават фотомоделки и всички момченца футболисти или бизнесмени, т.е. хора с много пари и малко скрупули. Не си ли съгласен, че има нещо сбъркано? Не забелязваш ли, че това е моделът набиван в детските глави от масовата комуникация? Не забелязваш!? Е добре, аз съм луд.

А, щях да пропусна да кажа нещичко за неграмотността: забелязал ли си, че неграмотността вече не прави лошо впечатление? Защо ли пък да прави лошо впечатление, като не е нужно да си грамотен, за да станеш примерно министър председател или депутат в България?! Ето, това е духът в който расне новото поколение българи, по това то прилича много на  италианското. Отврат! (Духът, не децата!) А духа го правим ние, ние сме ненормалните строители на този морал и този модел. Защо, по дяволите, го допускаме?! Докога ще си правим оглушки и ще прехвърляме отговорността? „Слаби сме! Гадовете са много по-силни.” Не, драги! Така е по-лесно. Това е обяснението.

Ти искаш Бойко Борисов да те оправи! Прехвърляш топката сега на Борисов. Но преди него  пробва със Сакскобурготски и Костов (Станишев го оставям настрана, че направо ме е срам да го коментирам). Ти си неграмотен, приятелю! Извинявай, но ти си склонен да посочиш един управник, който да действа от твое име и за воя сметка, докато ти самият се поставяш там нейде встрани, после се пèниш, че лошо управлявал. Събуди се! Без теб няма как да стане!

За съжаление демокрацията не е това, което си мислиш ти и което ти набиват ежедневно в главата. Демокрацията изисква от теб да си компетентен и силен, но никой не ти го казва. Обяснението на странното мълчание е просто – „елитът” няма много сметка да ти отваря очите, та да му се бъркаш в работата, да му мътиш водата, един вид. Дори напротив, казва ти: „Стой си неграмотен, дреми там в кьошето. Псувай си, възмущавай се колкото искаш.” Пояснявам: докато не знаеш как да формулираш исканията си и как да следиш за изпълнението им от твоите избраници - пък и сам да работиш, - ангел да дойде от небето да те управлява, пак същото ще е. Ти ще си недоволен, разбойникът не.

Повтарям се - говоря ти така, защото ти си свестен и добър, и те чувствам близък. Аз бих станал твой представител във властта, но докато не проумееш, че отговорностите ти далеч не се изчерпват с отиването ти до изборната урна и докато не се размърдаш, ще те ръчкам и ще те хокам. Преди, а не след(!), като си ме хвърлил на кучетата! Това е.

Прощавай, но не ме бива по увъртанията. ... Знаеш.

 


РАЗМИСЪЛ

 

Това е само началото на дълъг размисъл
За правото на щастие

 Не бързай с изводите, приятелю!

 

понеделник, 22.05.2006 г. (последна редакция на 04.06.2006 г.)

Набиват ни ежеминутно в главите, че имаме право да задоволяваме, едва ли не, всичките си желания: „Всеки има право да бъде щастлив! - казват - Какво огромно желание имаш за ... (един куп неща)! Каква страст! ".

В процеса на "голямото задоволяване" мнозина от нас срамно задлъжняват. Това често е причината честни хора да загубват ведрината си: "Имам да изплащам къща и хладилник. Тази работа ми трябва. Не мога да мисля да я сменям, колкото и да е гадна." Аз намирам тази сценка за ужасна, а цената на преследването на щастието за прекалено висока, но мисълта ми бе друга. Днес ни набиват в главата, че имаме право на това, имаме право на онова - право на равен старт, на равнопоставеност, на безпристрастно правосъдие, на достъп до качествено здравно обслужване и качествено образование; на преследване на собственото си щастие, дори на богатство(!); на собствено жилище, на кола, на голям хладилник и часовник от онези, скъпите. Един вид, цялата комуникация, средствата за масово осведомяване, обществото ти повтарят непрекъснато „Преследвай щастието си, разполагай! Всичко, което не е забранено е позволено, нали знаеш? Разпростирай се и консумирай, но без да крадеш - това последното малко по-тихичко. - Ти имаш същите права като всички останали”. Обаче това не е истина. Казано направо, това е лъжа!

Никога не сме били равноправни. Никога! За позициите си пред правосъдието е по-добре да не говорим. За „равния ни достъп” до престижен университет, болница - също. „Не-е-е-е – повтарят ни, – стига само да си способен, силен и знаещ, и ще реализираш мечтите си!” – лъжа! Тези неща в днешния свят не стигат. Не са били, нито ще бъдат някога достатъчни, за вездесъщата равнопоставеност. И после, говорейки за мечтите и целите ни, кой е казал, че имаме еднакви таланти и еднакви мечти? (Тук се усмихвам кисело) Телевизията и масовата комуникация. Казват го те от последна инстанция. Подсилват идиотското им послание нашето нелепо мълчание, престъпната ни наивност и неграмотност.

„Ти можеш да имаш всичко това!” Този афиш, тази парадоксално неосъдена до момента фалшификация, те подковава така, че да тичаш бързо (и все по-бързо!) в една наложена със сила посока. Лъжите, че имаш равни права като сина на един фабрикант, земевладелец, банкер, крупен финансист, журналист, съдия, строител, актьор, собственик на повече апартаменти/ магазини, политик, кметица, ти слага капаци на очите, подкови на краката и те пришпорват нататък. Посоката обаче е противоположна на онази, която ти - интелигентно и адекватно същество - би следвал ако трябваше да избираш сам, според собствените си здрави нужди и инстинкти.

С това отварям голямата тема за истинските и фалшивите нужди. За това, колко важно е да сме адекватни и да задоволяваме САМО истинските си нужди; за това, как ще променим света когато синхронизираме нашите желания с истинската си човешка същност.

 

- следва -

 


ОКТОПОДЪТ

Мислехме си, че сме се сбогували с комунистическата мръсотия, но ето че едно "движение" покрива успешно функциите на "онази партия"

Октоподът задушаващ България

 

 

 

Мрежа от сътрудници, мрежа от агенти, мрежа от престъпници

Методи Андреев: Доган и Лютфи - агенти на ДС

 

 


 

четвъртък, 25.05.2006 г., сайт "Всеки ден"

"Лидерът на ДПС Ахмед Доган, както и заместник-председателят на парламента Юнал Лютфи имат досиета на агенти в архивите на бившата Държавна сигурност. Това обяви днес пред бТВ бившият председател на комисията за класифицирана информация Методи Андреев. Доган е работел за структурата под името Сава, а Лютфи се е наричал агент Сидер. Според Андреев основна вина за скандалите в момента около отварянето на досиетата носи бившия вътрешен министър и настоящ правосъден Георги Петканов. Той увери, че Доган има напълно запазено лично и работно дело в НРС, а Лютфи дори е получавал пари за своите доноси.

Андреев обясни, че всички агенти, които в последствие са работели като сътрудници на Първо главно управление, са започнали своята агентурна дейност във вътрешните управления, а в последствие, след като израснат в кариерата и получат достъп до чужбина, ги прехвърляли в Първо главно управление. Бившият председател на Комисията по досиетата беше категоричен, че тези хора са работели за свой собствен интерес, а не в полза на държавата, защитавали са кариеристичния си нагон да добият позиции в съответни служби. “Ще излязат много политици, журналисти, учени и хора, които са на важни места, но и цялата гнусотия, че Народна Република България е подкрепяла международния тероризъм и е участвала в незаконен трафик на оръжие и наркотици, и именно офицерите на Държавна сигурност са организирали престъпността в България”, каза още Методи Андреев.

Пред "Всеки ден" Андреев допълни, че журналистите трябва да поискат досиетата на Доган и Лютфи, защото в крайна сметка единият е мандатоносител, а другият заема поста зам-шеф на Народното събрание. Всичко, което е събрано за тях от службите, трябва да се публикува в Интернет, каза още Андреев. ..."

>> цялото >>

 

 

Новините от:

БТА

Дневник

News.bg

Черно море

Всеки ден

Aktualno.com

 

Анализи и коментари от:

 

MEDIA TIMES REVIEW

 

Investor.bg

Econ.bg

Коментари

други връзки




 

Специално внимание:

Демократи за Силна България

ДСБ

  ОЩЕ Инфо - храна и надежда за търсещите истината хора!

 

 Полезни връзки : Генерално консулство
на България в Милано

Изпрати SMS в
България с M-Tel
Обръщане на кирилица
Да имам предвид Инструментариум

 

 

 Statistiche sito,contatore visite, counter web invisibile

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч.

 

за сигнали, коментари и идеи пишете ми на
pavel_lazarov@yahoo.it