|
Добре дошли в ПРОБУЖДАНЕ сайта на Павел Лазаров! |
|
||||||
|
|
|||||||
|
Неделя, 04.06.2006 г. Започнах новата работа ... и още на втория ден е вече празник. Какъв старт!? :) Но трите поредни почивни дни не ми стигат да свърша и една десета от задачките си. Поне се наспах. Сега съм в процес на подреж-дане на мислите си - много приятна дейност(!).
Имам си един документ, който
съм кръстил "Раз-хвърляни мисли". Там прехвърлям съдържанието на
диктофона си. Инте-ресното е, че веднага щом се превърнат в
написан текст мислите ми престават да бъдат толкова
разхвър-ляни. Класифицирам ги, давам им форма, един вид. А за
мен вече няма никакво съмнение, че формата е част от
съдържанието - съдържание без форма няма!
постоянни теми
::
Запетая :: Родна реч :: Речник :: Методи за граждански натиск
всички МОИ :: За България, Италия, вярата и благоденствието
КРАТКИ РАЗМИСЛИ :: Благодарност
интервюTA и писма
АУДИО :: р. България, януари 2005 г. :: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)
Преведени автори :: Амартая Сен :: Вацлав Хавел
:: Ноам Чомски
Препоръчвам горещо
|
РАЗМИСЪЛ
Това е само началото на дълъг размисъл
Не бързай с изводите, приятелю! понеделник, 22.05.2006 г. (последна редакция на 04.06.2006 г.) Набиват ни ежеминутно в главите, че имаме право да задоволяваме, едва ли не, всичките си желания: „Всеки има право да бъде щастлив! - казват - Какво огромно желание имаш за ... (един куп неща)! Каква страст! ". В процеса на "голямото задоволяване" мнозина от нас срамно задлъжняват. Това често е причината честни хора да загубват ведрината си: "Имам да изплащам къща и хладилник. Тази работа ми трябва. Не мога да мисля да я сменям, колкото и да е гадна." Аз намирам тази сценка за ужасна, а цената на преследването на щастието за прекалено висока, но мисълта ми бе друга. Днес ни набиват в главата, че имаме право на това, имаме право на онова - право на равен старт, на равнопоставеност, на безпристрастно правосъдие, на достъп до качествено здравно обслужване и качествено образование; на преследване на собственото си щастие, дори на богатство(!); на собствено жилище, на кола, на голям хладилник и часовник от онези, скъпите. Един вид, цялата комуникация, средствата за масово осведомяване, обществото ти повтарят непрекъснато „Преследвай щастието си, разполагай! Всичко, което не е забранено е позволено, нали знаеш? Разпростирай се и консумирай, но без да крадеш - това последното малко по-тихичко. - Ти имаш същите права като всички останали”. Обаче това не е истина. Казано направо, това е лъжа! Никога не сме били равноправни. Никога! За позициите си пред правосъдието е по-добре да не говорим. За „равния ни достъп” до престижен университет, болница - също. „Не-е-е-е – повтарят ни, – стига само да си способен, силен и знаещ, и ще реализираш мечтите си!” – лъжа! Тези неща в днешния свят не стигат. Не са били, нито ще бъдат някога достатъчни, за вездесъщата равнопоставеност. И после, говорейки за мечтите и целите ни, кой е казал, че имаме еднакви таланти и еднакви мечти? (Тук се усмихвам кисело) Телевизията и масовата комуникация. Казват го те от последна инстанция. Подсилват идиотското им послание нашето нелепо мълчание, престъпната ни наивност и неграмотност. „Ти можеш да имаш всичко това!” Този афиш, тази парадоксално неосъдена до момента фалшификация, те подковава така, че да тичаш бързо (и все по-бързо!) в една наложена със сила посока. Лъжите, че имаш равни права като сина на един фабрикант, земевладелец, банкер, крупен финансист, журналист, съдия, строител, актьор, собственик на повече апартаменти/ магазини, политик, кметица, ти слага капаци на очите, подкови на краката и те пришпорват нататък. Посоката обаче е противоположна на онази, която ти - интелигентно и адекватно същество - би следвал ако трябваше да избираш сам, според собствените си здрави нужди и инстинкти. С това отварям голямата тема за истинските и фалшивите нужди. За това, колко важно е да сме адекватни и да задоволяваме САМО истинските си нужди; за това, как ще променим света когато синхронизираме нашите желания с истинската си човешка същност.
- следва -
ОКТОПОДЪТМислехме си, че сме се сбогували с комунистическата мръсотия, но ето че едно "движение" покрива успешно функциите на "онази партия"
Мрежа от сътрудници, мрежа от агенти, мрежа от престъпници Методи Андреев: Доган и Лютфи - агенти на ДС
четвъртък, 25.05.2006 г., сайт "Всеки ден" "Лидерът на ДПС Ахмед Доган, както и заместник-председателят на парламента Юнал Лютфи имат досиета на агенти в архивите на бившата Държавна сигурност. Това обяви днес пред бТВ бившият председател на комисията за класифицирана информация Методи Андреев. Доган е работел за структурата под името Сава, а Лютфи се е наричал агент Сидер. Според Андреев основна вина за скандалите в момента около отварянето на досиетата носи бившия вътрешен министър и настоящ правосъден Георги Петканов. Той увери, че Доган има напълно запазено лично и работно дело в НРС, а Лютфи дори е получавал пари за своите доноси. Андреев обясни, че всички агенти, които в последствие са работели като сътрудници на Първо главно управление, са започнали своята агентурна дейност във вътрешните управления, а в последствие, след като израснат в кариерата и получат достъп до чужбина, ги прехвърляли в Първо главно управление. Бившият председател на Комисията по досиетата беше категоричен, че тези хора са работели за свой собствен интерес, а не в полза на държавата, защитавали са кариеристичния си нагон да добият позиции в съответни служби. “Ще излязат много политици, журналисти, учени и хора, които са на важни места, но и цялата гнусотия, че Народна Република България е подкрепяла международния тероризъм и е участвала в незаконен трафик на оръжие и наркотици, и именно офицерите на Държавна сигурност са организирали престъпността в България”, каза още Методи Андреев. Пред "Всеки ден" Андреев допълни, че журналистите трябва да поискат досиетата на Доган и Лютфи, защото в крайна сметка единият е мандатоносител, а другият заема поста зам-шеф на Народното събрание. Всичко, което е събрано за тях от службите, трябва да се публикува в Интернет, каза още Андреев. ..." ГЛАС
Българско мнозинство и турското малцинство съществуват в хармония
Рядко компетентно мнение! Един светъл лъч в мрака на
общото невежество
Мендерес Кунгюн неделя, 07.05.2006 г., във "Всеки ден" Има ли в България етническо напрежение? По-скоро бих казал, че има етническа криза. Българската общност и турската общност, българско мнозинство и турското малцинство в държавата не се противопоставят едно на друго. Те съществуват в хармония в пределите на националната българска държава. Проблемът дойде от изкуственото регистриране на етническа партия. Уплашени от проведения през 1985 година Възродителен процес, бившата БКП и нейният репресивен апарат създадоха тази партия, за да отклонят турското малцинство от демократичните реформи в страната. С това беше заложена бомба със закъснител за цялата българска общественост. Мислите, че това беше отмъщението на комунистите в тяхната агония? Отивайки си, те ни оставиха в наследство... Кои те – архитектите на прехода ли? Да, архитектите на прехода в лицето на Андрей Луканов, Петър Младенов, Александър Лилов. Оставиха ни тази бомба със закъснител, която е пречка за демократизирането на страната. Защо? Защото тя (ДПС – бел.а.) създаде монопол върху десет процентното население от турски произход, манипулирайки го, че то е част от тъй наречените други. Ние сме едни, а вие сте други, затова малцинството трябва да гласува за себе си, за свои хора. А манипулацията успя заради ниския културен уровен на това население и ниския му образователен ценз; заради манталитета на българския турчин, който е толерантен и трудолюбив селянин. Каква партия е ДПС? Ако сте следили последния конгрес на тази партия, сигурно сте почувствали как ...
|
| Новините от: |
| Анализи и коментари от: |
|
| Специално внимание: | ДСБ |
| Полезни връзки : |
Генерално
консулство на България в Милано |
Изпрати SMS в
България с M-Tel |
Обръщане на кирилица |
Да имам предвид | Инструментариум |
| |
Последно актуализиране на 21.02.2007 22.17 ч. |
за сигнали, коментари и идеи пишете ми на
pavel_lazarov@yahoo.it