Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

МОЛИТВА

ДНЕВНИК

Понеделник, 29.05.2006 г.

Каква веселба! Колко хубави емоции в името на любовта! Какво изпитвах като виждах най-милите ми хора, разплакани от радост; скъпи приятели във вихъра на танца; стари и млади заедно на хоро, после на сиртаки; младо-женецът и кумът в риту-ален гръцки ритъм, с посипващи се по главите им карамфили (с хиляди!), полудели дечица, музикан-ти, певци - какви певци!?

Сватбата не можеше да бъде по-хубава, булката - по-красива! Бяхме близо 200 екзалтирани човека, от които поне половината, даващи мило и драго за младоженците.

На мен всъщност не ми стигат думите да обясня какво преживях и колко съм щастлив! Случва ми се рядко! ... Невероятно е хубаво!

Ето какво ще направя - ще се напъвам. Ако трябва ще се напъвам много, но ще намеря начин да опиша всичко това. Случаят е върховен! "Ама нали ще има филм и снимки!?" - ще каже някой. Разбира се, че ще има, но словото минава през душата. То увекове-чава емоцията по уника-лен, несравним с всеки друг начин; то е в състо-яние да извика преживя-ната емоция 100 пъти без да я деформира. Дано да съм на ниво.

КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

постоянни теми

:: Запетая

:: Родна реч

:: Речник

:: Методи за граждански натиск

:: Българския път

всички МОИ

:: За България, Италия, вярата и благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: За пътя към прозрението

КРАТКИ РАЗМИСЛИ

:: Пресни "кратки"

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол?

:: Благодарност

:: Колко сме зле

интервюTA и писма

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

АУДИО

:: р. България, януари 2005 г.

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)

Преведени автори

:: Ноам Чомски

Препоръчвам горещо

Българският Великден

ОКТОПОДЪТ

Мислехме си, че сме се сбогували с комунистическата мръсотия, но ето че едно "движение" покрива успешно функциите на "онази партия"

Октоподът задушаващ България

Мрежа от сътрудници, мрежа от агенти, мрежа от престъпници

Методи Андреев: Доган и Лютфи - агенти на ДС

четвъртък, 25.05.2006 г., сайт "Всеки ден"

"Лидерът на ДПС Ахмед Доган, както и заместник-председателят на парламента Юнал Лютфи имат досиета на агенти в архивите на бившата Държавна сигурност. Това обяви днес пред бТВ бившият председател на комисията за класифицирана информация Методи Андреев. Доган е работел за структурата под името Сава, а Лютфи се е наричал агент Сидер. Според Андреев основна вина за скандалите в момента около отварянето на досиетата носи бившия вътрешен министър и настоящ правосъден Георги Петканов. Той увери, че Доган има напълно запазено лично и работно дело в НРС, а Лютфи дори е получавал пари за своите доноси.

Андреев обясни, че всички агенти, които в последствие са работели като сътрудници на Първо главно управление, са започнали своята агентурна дейност във вътрешните управления, а в последствие, след като израснат в кариерата и получат достъп до чужбина, ги прехвърляли в Първо главно управление. Бившият председател на Комисията по досиетата беше категоричен, че тези хора са работели за свой собствен интерес, а не в полза на държавата, защитавали са кариеристичния си нагон да добият позиции в съответни служби. “Ще излязат много политици, журналисти, учени и хора, които са на важни места, но и цялата гнусотия, че Народна Република България е подкрепяла международния тероризъм и е участвала в незаконен трафик на оръжие и наркотици, и именно офицерите на Държавна сигурност са организирали престъпността в България”, каза още Методи Андреев.

Пред "Всеки ден" Андреев допълни, че журналистите трябва да поискат досиетата на Доган и Лютфи, защото в крайна сметка единият е мандатоносител, а другият заема поста зам-шеф на Народното събрание. Всичко, което е събрано за тях от службите, трябва да се публикува в Интернет, каза още Андреев. ..."

>> цялото >>

ПРАЗНИК

"Напред народността не пада там,
гдето знанието живей!"

Честит празник български просветители!

(щракни тук, за да чуеш химна на Кирил и Методий)

сряда, 24.05.2006 г.

Знанието, търсенето и любовта ни към истината ще ни изведат скоро на полагащото ни се място в световната култура. Няма никакво съмнение, че България ще възвърне позициите си на световен културен и духовен лидер! Въпросът е колко скоро.

Търсенето, любознателността и гения на българчетата са от Бога. А задачата на нас, големите, е просто да не им пречим много.

Знанието ще ни измъкне от това унизително положение да бъдем управлявани от престъпници. Знанието, единствено то(!), е в състояние да ни приближи до бленуваното достойно съществуване. То е нашето спасение - нашето знание!

Ако все още не живеем добре, това е, защото все още не знаем достатъчно много. Истината днес лежи под гнусната тиня от низки ценности и фалшиви нужди, оплетена е в мрежата на престъпниците и техните жалки слуги. Но е жива! Нашето растящо знание, то, ще я очисти, за да блесне пак за ужас на мръсната паплач, помислила си безсрамно, че с парите си може да купи всичко.

Вие, просветителите, и ние, будителите, днес имаме особено отговорна задача – да продължим започнатото делото за тържеството на истината. В тези странни времена колкото по-безсрамни са разбойниците, толкова повече е сбраната в нас положителна, градивна енергия. Ние сме като вулкан, който ще помете със страшна сила онези, които се опитват да спират прогреса на нацията ни. Ще ги пометем! Така е било винаги - българската култура и дух са цъфтели и са давали благодатни плодове и в далеч по трудни условия. Унинието е забранено!

Смелост и вяра, приятели!

Честит празник работници на знанието и просветата! Честит празник любознателни българчета!

РАЗМИСЪЛ

Това е само началото на дълъг размисъл
За правото на щастие

Не бързай с изводите, приятелю!

понеделник, 22.05.2006 г.

Набиват ни ежеминутно в главите, че имаме право да задоволяваме, едва ли не, всичките си желания: „Всеки има право да бъде щастлив! - казват - Какво огромно желание имаш за ... (един куп неща)! Каква страст! ".

В процеса на "голямото задоволяване" мнозина от нас задлъжняват срамно. Това често е причината честни хора да загубват ведрината си: "Имам да изплащам къща и хладилник. Тази работа ми трябва. Не мога да мисля да я сменям, колкото и да е гадна." Аз намирам тази сценка за ужасна, а цената на преследването на щастието за прекалено висока, но мисълта ми бе друга: днес ни набиват в главата, че имаме право на това, имаме право на онова - право на равен старт, на равнопоставеност, на безпристрастно правосъдие, на достъп до качествено здравно обслужване и качествено образование; на преследване на собственото щастие, дори на богатство(!); на собствено жилище, на кола, на голям хладилник и часовник от онези, скъпите. Един вид, цялата комуникация, средствата за масово осведомяване, обществото ти повтарят непрекъснато „Преследвай щастието си, разполагай! Всичко, което не е забранено е позволено, нали знаеш? Разпростирай се и консумирай, но без да крадеш - това последното малко по-тихичко. - Ти имаш същите права като всички останали”. Обаче това не е истина. Казано направо, това е лъжа!

Никога не сме били равноправни. Никога! За позициите си пред правосъдието е по-добре да не говорим. За „равния достъп” до престижен университет, болница или работа положението е същото. „Не-е-е-е – повтарят ни, – стига само да си способен, силен и знаещ, и ще реализираш мечтите си!” – лъжа! Тези неща в днешния свят не стигат. Не са били, нито ще бъдат някога достатъчни, за вездесъщата равнопоставеност. И после, говорейки за мечтите и целите ни, кой е казал, че имаме еднакви мечти? (Тук се усмихвам кисело) Телевизията и масовата комуникация. Казват го те от последна инстанция. Подсилват идиотското послание нашето нелепо мълчание, престъпната ни наивност и неграмотност.

„Ти можеш да имаш всичко това!”. Този афиш, тази парадоксално неосъдена до момента идиотска декларация, те подковава така, че да тичаш бързо (и все по-бързо!) в една наложена със сила посока. Лъжите, че имаш равни права като сина на един фабрикант, земевладелец, банкер, крупен финансист, журналист, съдия, строител, актьор, собственик на повече апартаменти/ магазини, политик, кметица, ти слага капаци на очите, подкови на краката и те пришпорват нататък. Посоката обаче е противоположна на онази, която ти - интелигентно и адекватно същество - би следвал ако трябваше да избираш сам, според собствените си здрави нужди и инстинкти.

С това отварям голямата тема за истинските и фалшивите нужди. За това колко важно е да сме адекватни и да задоволяваме САМО истинските си нужди; за това как ще променим света когато синхронизираме нашите желания с истинската ни човешка същност.

- следва -

ГЛАС

Българско мнозинство и турското малцинство съществуват в хармония

Рядко компетентно мнение! Един светъл лъч в мрака на общото невежество

Мендерес Кунгюн

неделя, 07.05.2006 г., във "Всеки ден"

Има ли в България етническо напрежение?

По-скоро бих казал, че има етническа криза. Българската общност и турската общност, българско мнозинство и турското малцинство в държавата не се противопоставят едно на друго. Те съществуват в хармония в пределите на националната българска държава. Проблемът дойде от изкуственото регистриране на етническа партия. Уплашени от проведения през 1985 година Възродителен процес, бившата БКП и нейният репресивен апарат създадоха тази партия, за да отклонят турското малцинство от демократичните реформи в страната. С това беше заложена бомба със закъснител за цялата българска общественост.

Мислите, че това беше отмъщението на комунистите в тяхната агония?

Отивайки си, те ни оставиха в наследство...

Кои те – архитектите на прехода ли?

Да, архитектите на прехода в лицето на Андрей Луканов, Петър Младенов, Александър Лилов. Оставиха ни тази бомба със закъснител, която е пречка за демократизирането на страната.

Защо?

Защото тя (ДПС – бел.а.) създаде монопол върху десет процентното население от турски произход, манипулирайки го, че то е част от тъй наречените други. Ние сме едни, а вие сте други, затова малцинството трябва да гласува за себе си, за свои хора. А манипулацията успя заради ниския културен уровен на това население и ниския му образователен ценз; заради манталитета на българския турчин, който е толерантен и трудолюбив селянин.

Каква партия е ДПС?

Ако сте следили последния конгрес на тази партия, сигурно сте почувствали как ...

>> цялото >>

Новините от:

БТА

Дневник