Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

НОВИНИТЕ ОТ

МОЛИТВА

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ

 

 

ДНЕВНИК

Вторник, 16.05.2006 г.

В полезрението ми попадат два фантастични инстру-мента за събиране и полз-ване на човешкото позна-ние. Първият е Уйкипедия, най-голямата енциклопе-дия на света, попълвана и редактирана ежедневно от най-различни хора (Бъл-гарското й издание е доста мижаво в сравнение с английския й вариант, но с общи усилия ще я отгле-даме, та да порасне голяма за радост на всички търсещи.); вторият е анке-ти в мрежата (или websurwey), които вече ползвам за събиране  на интересни данни в подреден вид.

Животът ми е супер-интензивен - занимавам се със 100 неща. В четвъртък сутринта поемам за Вене-ция, но още утре вечер ще ... цялото  към Дневника

 


КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

 


постоянни теми

:: ЗапетаяИзбери в ляво

:: Родна реч

:: Речник

:: Методи за    граждански натиск

:: Българския път

 

 


всички МОИ

:: За България, Италия, вярата и благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: За пътя към прозрението

 


Кратки

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол? 

:: Благодарност

:: Колко сме зле 

 


интервюTA и писма

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

 

АУДИО

:: р. България, януари 2005 г.

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)

 


Преведени автори

:: Енрике Пенялоза

:: Арундхати Рой

:: Амартая Сен

:: Вацлав Хавел

:: Ноам Чомски
 

 


Препоръчвам горещо

BGVelikden

Българският Великден

 


 

Българско парти в Милано

 


 

 

 


ГЛАС

Мендерес Кунгюн

 

 

Българско мнозинство и турското малцинство съществуват в хармония

Рядко компетентно мнение! Един светъл лъч в мрака на общото невежество
 


 

Мендерес Кунгюн

неделя, 07.05.2006 г., във "Всеки ден"

Има ли в България етническо напрежение?

По-скоро бих казал, че има етническа криза. Българската общност и турската общност, българско мнозинство и турското малцинство в държавата не се противопоставят едно на друго. Те съществуват в хармония в пределите на националната българска държава. Проблемът дойде от изкуственото регистриране на етническа партия. Уплашени от проведения през 1985 година Възродителен процес, бившата БКП и нейният репресивен апарат създадоха тази партия, за да отклонят турското малцинство от демократичните реформи в страната. С това беше заложена бомба със закъснител за цялата българска общественост.

Мислите, че това беше отмъщението на комунистите в тяхната агония?

Отивайки си, те ни оставиха в наследство...

Кои те – архитектите на прехода ли?

Да, архитектите на прехода в лицето на Андрей Луканов, Петър Младенов, Александър Лилов. Оставиха ни тази бомба със закъснител, която е пречка за демократизирането на страната.

Защо?

Защото тя (ДПС – бел.а.) създаде монопол върху десет процентното население от турски произход, манипулирайки го, че то е част от тъй наречените други. Ние сме едни, а вие сте други, затова малцинството трябва да гласува за себе си, за свои хора. А манипулацията успя заради ниския културен уровен на това население и ниския му образователен ценз; заради манталитета на българския турчин, който е толерантен и трудолюбив селянин.

Каква партия е ДПС?

Ако сте следили последния конгрес на тази партия, сигурно сте почувствали как ...

>> цялото >>

 


ГАВРА

Измамниците
Милано - София с Myair

Нито отиване, нито връщане
 

сряда, 03.05.2006 г.

Чувал бях за измами с полети, ваканции и хотелски резервации, но не предполагах, че ще се случи на мен и то точно в този момент - в навечерието на Великден.

Измамата е на лице: последното разрешение за кацане на българска земя на господата е изтекло през февруари. Ето тук обяснението им как са кацали от тогава на летище София. Как не ги е срам да продават билети до там и обратно за мен е непонятно. Паричките си няма да видим, но затова пък пристигат извинения и ваучери за 2 х 100 евро, които да използваме по друга линия на същата компания. Типично безсрамие и надеждата да минат метър.

Я да видим дали разбирам простичката схема:

1. Балъците си купуват билет менте, компанията е наясно, че такъв полет няма да има, но не и пука,

2. Паричките ни са на разположение на компанията от момента на покупката (или след месец, когато им ги привеждат от банката на кредитната карта). Господата финансират бизнеса си без да платят стотинка лихва,

3. На балъците се изпращат ваучери за стойността на билета (в нашия случай двойно понеже вдигнахме шум до небето!). Ако искат да летят, да пробват пак, когато поискат, но не по късно от 28 ноември 2006 г.

Повдигнахме официално обвинение.

Дочух за какви ли не версии, обясняващи престъпното поведение на компанията от Виченца. Повечето обвиняват българските власти в некоректно отношение и неизпълнени обещания с цел скришна подкрепа за българските аеролинии. От България еър пък ми съобщиха още същия ден (21 април), че срещу билет на Май еър получавам еднопосочен билет Милано - София за 65 евро и София - Милано за 100. Очевидно играта е сложна, но прецаканите сме, при всички положения, аз и 150 другите нещастници. Да не ти разправям какво ми костваше пътуването с кола до София  обратно.


РАЗМИСЪЛ

 

 

За бързането и претенциите

 

 

 

Има книги, които при всеки прочит ми действат като допинг - като дрога, избухваща в кръвта ми, в мозъка и в сърцето ми. Детонаторът на тази оргазмена експлозия е изумителната искреност, с което е пропито всяко тяхно изречение, всяка дума и запетайка. Лишени от академичност, от остроумия и оригиналничене, тези думи удрят право в целта: възпламеняват пожар от бушуващи мисли, който изпепеляват и най-малкото съмнение в поквареността на този свят. Такива са книгите „Гняв и гордост” на Ориана Фалачи и диаметрално противоположната й идейно „Мрачното зло на запада. Манифест на антимодернизма” на Масимо Фини. Последната е едно книжле от 50-ина странички малък формат, в което се говори за идиотските претенции на „запада” да разполага с „най-добрия възможен обществен строй”, готов за приложение във всички краища на света. Тези претенции са просто сбъркани. Доказателство са невижданото отчуждение, умората и депресията, ширещи се в „развитите” общества.

Накъде тичаме така, закъде бързаме ежедневно? Защо не умеем да се наслаждаваме на това, с което вече разполагаме? Каква е причината съседи и  приятели до вчера, днес да се избиват един-друг като кучета ...(при положение че получат височайше разрешение, де!)? Защо на мнозина в „напредналите” демокрации им е ужасно трудно да направят разлика между една определена религия, съпротива и тероризъм? Дали ще намеря достатъчно време да преведа Масимо Фини? Ще смогна ли преди България да се е хлъзнала по същия кошмарен път, превръщайки се в лудница като тукашната?

Всъщност, въпросите ми не седят точно така: аз съм убеден, че България никога не ще достигне до този идиотизъм. ... И, доколкото ми стигат силите, ще продължавам да работя за това!

 


КРАТКО

 

За опортюнизмът

който ни пречи да живеем достойно

 

 

Човек е опортюнист. Вари го, печи го, такъв е – ако има нещо по-лесно, ще избере по-лесното, независимо дали му се полага или не. Смея да твърдя, че разковничето на проблемите е тук.

Държавното/ общественото е управлявано неефективно, то се знае. За сметка на това, частното си е чиста проба егоизъм. Но и двете са в резултат на същия опортюнизъм. Опортюнисти са дебелакът, който би трябвало да работи на бюрото срещу мен, и връзкарчето малко по-нататък (и сме в държавната телевизия). Опортюнист е акционерът в компания, изстискваща като лимон бачкаторите, и дребният бизнесмен, изискващ от служителите си ефективност и покорство за жълти стотинки. И накрая, опортюнист съм и аз, пишейки тези редове в работно време, а и ти, дето ме четеш от офиса. Това е! Но едните са по-тарикати от другите и този тарикатлък ни пречи да живеем достойно. НА ВСИЧКИ!

Мисля, че онова, което може да се противопостави на разрушителният опортюнизъм, е едно адекватното основно и средно образование - образование в състояние да открие и развие естествените заложби,- но и едно обществено мнение, залагащо на достойнството и свободата, вместо на покупката.

Да можех да направя една класация на професиите по критерий „опортюнизъм”, в нея учителят щеше да е далеч назад. Да можех да класирам и нациите, и градовете, българите и малкият град щяха да бъдат също дале-е-е-е-еч назад. Това са нещата, които крепят вярата ми в светлото бъдеще на България.

Вече чувам някой всезнайко: „Утопи-и-и-и-и-и-и-ист! Задръстеня-я-я-я-я-як! Смешни-и-и-и-и-и-и-ик!”. Гледай си работата, драги!

 

 

Новините от:

БТА

Дневник

News.bg

Черно море

Всеки ден

Aktualno.com

 

Анализи и коментари от:

 

MEDIA TIMES REVIEW

 

Investor.bg

Econ.bg

Коментари

други връзки




 

Специално внимание:

Демократи за Силна България

ДСБ

  ОЩЕ Инфо - храна и надежда за търсещите истината хора!

 

 Полезни връзки : Генерално консулство на България
в Милано

Изпрати SMS в България с
M-Tel
Обърни на кирилица български текст написан на латиница
Да имам предвид

 

 

 Statistiche sito,contatore visite, counter web invisibile

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч.

 

за сигнали, коментари и идеи пишете ми на
pavel_lazarov@yahoo.it