Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

МОЛИТВА

ДНЕВНИК

Понеделник, 22.05.2006 г.

Започвам тази седмица със здрави нерви и рядко добро настроение - не се ядосах дори малко на киселия таксиметър, разпенил се, че трябвало поне да го предупреждавам, като ще плащам с 50-арка на цяло толкова рано сутринта; и не се паникьосах като автоматът за билети ми отказа банкомата, понеже съм бил надхвърлил лимита за харчене (Ама нали на 22-ри се занулява, бе бунаци?!). Остатъка от 50-арката щеше да ми стигне за билет до Местре (преди Венеция), но не и за такси до сградата на клиентите. Голяма работа! Ще се дотътря все някак си - с градски транспорт, пеша, на стоп ;). Във влака прочетох един вестник и дадох форма на поредната си "знаменита" мисъл ;)

КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

постоянни теми

:: Запетая

:: Родна реч

:: Речник

:: Методи за граждански натиск

:: Българския път

всички МОИ

:: За България, Италия, вярата и благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: За пътя към прозрението

КРАТКИ РАЗМИСЛИ

:: Пресни "кратки"

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол?

:: Благодарност

:: Колко сме зле

интервюTA и писма

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

АУДИО

:: р. България, януари 2005 г.

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)

Преведени автори

:: Ноам Чомски

Препоръчвам горещо

Българският Великден

РАЗМИСЪЛ

Това е само началото на дълъг размисъл
За правото на щастие

Не бързай с изводите, приятелю!

понеделник, 22.05.2006 г.

Набиват ни ежеминутно в главите, че имаме право да задоволяваме, едва ли не, всичките си желания: „Всеки има право да бъде щастлив! - казват - Какво огромно желание имаш за ... (един куп неща)! Каква страст! ". В процеса на голямото ни задоволяване мнозина от нас задлъжняват по срамен начин. Това често е причината, поради която честни хора загубват ведрината си: "Имам да изплащам къща и хладилник. Тази работа ми трябва. Не мога да мисля да я сменям, колкото и да е гадна." Аз намирам тази сценка за ужасна и намирам цената на неистовото преследване на щастието за прекалено висока, но мисълта ми бе друга: днес ни набиват в главата, че имаме право на това, имаме право на онова: право на равен старт, на равнопоставеност, на безпристрастно правосъдие, на достъп до качествено здравно обслужване и качествено образование; на преследване на собственото щастие, дори на богатство(!); на собствено жилище, на кола, на голям хладилник и часовник от онези, скъпите. Един вид цялата комуникация, средствата за масово осведомяване, обществото ти повтарят непрекъснато „Преследвай щастието си, разполагай! Всичко, което не е забранено е позволено, нали знаеш? Разпростирай се и консумирай, но без да крадеш - това последното малко по-тихичко. - Ти имаш същите права като всички останали”. Обаче това не е истина. Казано направо, това е лъжа!

Никога не сме били равноправни. Никога! За позициите си пред правосъдие е по-добре да не говорим. За „равния достъп” до престижен университет, болница или работа положението е същото. „Не-е-е-е – повтарят ни, – стига само да си способен, силен и знаещ, и ще реализираш мечтите си!” – лъжа! Тези неща в днешния свят не стигат. Не са били, нито ще бъдат някога достатъчни, за вездесъщата равнопоставеност. И после, говорейки за мечтите и целите ни, кой е казал, че имаме еднакви мечти? (Тук се усмихвам кисело) - Телевизията и масовата комуникация, подсилени от нашето нелепо мълчание, престъпна наивност и неграмотност.

„Ти можеш да имаш всичко това!”. Този афиш, тази парадоксално неосъдена до момента идиотска декларация, те подковава така, че да тичаш бързо (и все по-бързо!) в една наложена със сила посока. Лъжите, че имаш равни права като сина на един фабрикант, земевладелец, банкер, крупен финансист, журналист, съдия, строител, актьор, собственик на повече апартаменти/ магазини, политик, кметица, ти слага капаци на очите, подкови на краката и те пришпорват нататък. Посоката обаче е противоположна на онази, която ти - интелигентно и адекватно същество - би следвал ако трябваше да избираш сам, според собствените си здрави нужди и инстинкти.

С това отварям голямата тема за истинските и фалшивите нужди. За това колко важно е да сме адекватни и да задоволяваме САМО истинските си нужди; за това как ще променим света когато синхронизираме нашите желания с истинската ни човешка същност.

- следва -

ГЛАС

Българско мнозинство и турското малцинство съществуват в хармония

Рядко компетентно мнение! Един светъл лъч в мрака на общото невежество

Мендерес Кунгюн

неделя, 07.05.2006 г., във "Всеки ден"

Има ли в България етническо напрежение?

По-скоро бих казал, че има етническа криза. Българската общност и турската общност, българско мнозинство и турското малцинство в държавата не се противопоставят едно на друго. Те съществуват в хармония в пределите на националната българска държава. Проблемът дойде от изкуственото регистриране на етническа партия. Уплашени от проведения през 1985 година Възродителен процес, бившата БКП и нейният репресивен апарат създадоха тази партия, за да отклонят турското малцинство от демократичните реформи в страната. С това беше заложена бомба със закъснител за цялата българска общественост.

Мислите, че това беше отмъщението на комунистите в тяхната агония?

Отивайки си, те ни оставиха в наследство...

Кои те – архитектите на прехода ли?

Да, архитектите на прехода в лицето на Андрей Луканов, Петър Младенов, Александър Лилов. Оставиха ни тази бомба със закъснител, която е пречка за демократизирането на страната.

Защо?

Защото тя (ДПС – бел.а.) създаде монопол върху десет процентното население от турски произход, манипулирайки го, че то е част от тъй наречените други. Ние сме едни, а вие сте други, затова малцинството трябва да гласува за себе си, за свои хора. А манипулацията успя заради ниския културен уровен на това население и ниския му образователен ценз; заради манталитета на българския турчин, който е толерантен и трудолюбив селянин.

Каква партия е ДПС?

Ако сте следили последния конгрес на тази партия, сигурно сте почувствали как ...

>> цялото >>

ГАВРА

Милано - София с Myair

Нито отиване, нито връщане

сряда, 03.05.2006 г.

Чувал бях за измами с полети, ваканции и хотелски резервации, но не предполагах, че ще се случи на мен и то точно в този момент - в навечерието на Великден.

Измамата е на лице: последното разрешение за кацане на българска земя на господата е изтекло през февруари. Ето тук обяснението им как са кацали от тогава на летище София. Как не ги е срам да продават билети до там и обратно за мен е непонятно. Паричките си няма да видим, но затова пък пристигат извинения и ваучери за 2 х 100 евро, които да използваме по друга линия на същата компания. Типично безсрамие и надеждата да минат метър.

Я да видим дали разбирам простичката схема:

1. Балъците си купуват билет менте, компанията е наясно, че такъв полет няма да има, но не и пука,

2. Паричките ни са на разположение на компанията от момента на покупката (или след месец, когато им ги привеждат от банката на кредитната карта). Господата финансират бизнеса си без да платят стотинка лихва,

3. На балъците се изпращат ваучери за стойността на билета (в нашия случай двойно понеже вдигнахме шум до небето!). Ако искат да летят, да пробват пак, когато поискат, но не по късно от 28 ноември 2006 г.

Повдигнахме официално обвинение.

Дочух за какви ли не версии, обясняващи престъпното поведение на компанията от Виченца. Повечето обвиняват българските власти в некоректно отношение и неизпълнени обещания с цел скришна подкрепа за българските аеролинии. От България еър пък ми съобщиха още същия ден (21 април), че срещу билет на Май еър получавам еднопосочен билет Милано - София за 65 евро и София - Милано за 100. Очевидно играта е сложна, но прецаканите сме, при всички положения, аз и 150 другите нещастници. Да не ти разправям какво ми костваше пътуването с кола до София обратно.

Новините от:

БТА

Дневник