Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

НОВИНИТЕ ОТ

МОЛИТВА

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ

 

 

ДНЕВНИК

Сряда, 03.05.2006 г.

Отново съм в Италия след Великденската "ваканция". Този път ми се случиха 1000 неща кое от кое по-невероятни. Съдбата бе решила, че е време да изкарам наяве и всичката си ярост, па да стана и "медийна звезда" (за голяма радост на мама и татко). С 20 евро в джоба си, без кредитна карта, без банкомат и с отменен полет Милано - София, не ми оставаше друго освен да се пеня пред микрофони и телекамери, и да взема с кола заветните 1500 км.

"Ваканцията" ми бе под знака на гражданската активност и на ... ремонта. Между тях симпатично се вмъкваше някоя роднинска сбирка. А имах толкова голяма нужда от почивка!? ...!

След малко пристигам в Торино с куфар пълен с ... баклавички. Клиентите и колегите ми там са големи ценители на типични сладкиши от цяла Европа. Бях им ги обещал.

    към Дневника

 


КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

 


постоянни теми

:: ЗапетаяИзбери в ляво

:: Родна реч

 : Речник

:: Методи за    граждански натиск

:: Българският път

:

 


всички МОИ

:: За България, Италия, вярата и благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: За пътя към прозрението

 


Кратки

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол? 

:: Благодарност

:: Колко сме зле 

 


интервюTA и писма

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

 

АУДИО

:: р. България, януари 2005 г.

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)

 


Преведени автори

:: Енрике Пенялоза

:: Арундхати Рой

:: Амартая Сен

:: Вацлав Хавел

:: Ноам Чомски
 

 


Препоръчвам горещо

BGVelikden

Българският Великден

 


 

Българско парти в Милано

 


 

 

 


ПОКАНА

Българският Великден
 

Българският Великден 2006

Събота, 22 април, от 9:00 ч. в софийския хотел Хилтън
 

350 общественоактивни българи от цял свят ще обсъждаме приобщаването на България към ЕС, прохождащата пазарна икономика, укрепващото гражданско общество и, особено много, реформите в родното образование. Ще отделим централно място на критики и допълнения към "Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 - 2015 г.)".

Ще се радвам да те имам сред нас, приятелю!

Подробности по програмата на форума и записване на www.bgvelikden.org

 


РАЗМИСЪЛ

 

 

За бързането и претенциите

 

 

 

Има книги, които при всеки прочит ми действат като допинг - като дрога, избухваща в кръвта ми, в мозъка и в сърцето ми. Детонаторът на тази оргазмена експлозия е изумителната искреност, с което е пропито всяко тяхно изречение, всяка дума и запетайка. Лишени от академичност, от остроумия и оригиналничене, тези думи удрят право в целта: възпламеняват пожар от бушуващи мисли, който изпепеляват и най-малкото съмнение в поквареността на този свят. Такива са книгите „Гняв и гордост” на Ориана Фалачи и диаметрално противоположната й идейно „Мрачното зло на запада. Манифест на антимодернизма” на Масимо Фини. Последната е едно книжле от 50-ина странички малък формат, в което се говори за идиотските претенции на „запада” да разполага с „най-добрия възможен обществен строй”, готов за приложение във всички краища на света. Тези претенции са просто сбъркани. Доказателство са невижданото отчуждение, умората и депресията, ширещи се в „развитите” общества.

Накъде тичаме така, закъде бързаме ежедневно? Защо не умеем да се наслаждаваме на това, с което вече разполагаме? Каква е причината съседи и  приятели до вчера, днес да се избиват един-друг като кучета ...(при положение че получат височайше разрешение, де!)? Защо на мнозина в „напредналите” демокрации им е ужасно трудно да направят разлика между една определена религия, съпротива и тероризъм? Дали ще намеря достатъчно време да преведа Масимо Фини? Ще смогна ли преди България да се е хлъзнала по същия кошмарен път, превръщайки се в лудница като тукашната?

Всъщност, въпросите ми не седят точно така: аз съм убеден, че България никога не ще достигне до този идиотизъм. ... И, доколкото ми стигат силите, ще продължавам да работя за това!

 


КРАТКО

 

За опортюнизмът

който ни пречи да живеем достойно

 

 

Човек е опортюнист. Вари го, печи го, такъв е – ако има нещо по-лесно, ще избере по-лесното, независимо дали му се полага или не. Смея да твърдя, че разковничето на проблемите е тук.

Държавното/ общественото е управлявано неефективно, то се знае. За сметка на това, частното си е чиста проба егоизъм. Но и двете са в резултат на същия опортюнизъм. Опортюнисти са дебелакът, който би трябвало да работи на бюрото срещу мен, и връзкарчето малко по-нататък (и сме в държавната телевизия). Опортюнист е акционерът в компания, изстискваща като лимон бачкаторите, и дребният бизнесмен, изискващ от служителите си ефективност и покорство за жълти стотинки. И накрая, опортюнист съм и аз, пишейки тези редове в работно време, а и ти, дето ме четеш от офиса. Това е! Но едните са по-тарикати от другите и този тарикатлък ни пречи да живеем достойно. НА ВСИЧКИ!

Мисля, че онова, което може да се противопостави на разрушителният опортюнизъм, е едно адекватното основно и средно образование - образование в състояние да открие и развие естествените заложби,- но и едно обществено мнение, залагащо на достойнството и свободата, вместо на покупката.

Да можех да направя една класация на професиите по критерий „опортюнизъм”, в нея учителят щеше да е далеч назад. Да можех да класирам и нациите, и градовете, българите и малкият град щяха да бъдат също дале-е-е-е-еч назад. Това са нещата, които крепят вярата ми в светлото бъдеще на България.

Вече чувам някой всезнайко: „Утопи-и-и-и-и-и-и-ист! Задръстеня-я-я-я-я-як! Смешни-и-и-и-и-и-и-ик!”. Гледай си работата, драги!


ВИЗИЯ

 

 

Българският път

Единственият ни шанс да заживеем достойно

 

 

 

 

България е малка и бедна на полезни изкопаеми страна. Естествените ни ресурси са благодатната ни земя и хората. Следователно единственият ни шанс да постигнем едно мирно, достойно съществуване е да работим благодатната си земя с усърдие, любов и вещина.

Виждаш ли, България никога няма да достигне техническото съвършенството на най-развитите държави. И никога не ще разполага с богати находища на нефт, земен газ, злато и диаманти*. Ние никога не ще достигнем покупателната способност на западно-европейците и не ще приближим дори смешната себестойност на азиатските стоки. Единственият ни шанс (подчертавам „единственият”!) е да създаваме, да възпитаваме и отглеждаме достойни нормални хора, преследващи щастието си без комплекси, без модели и без престъпления. Утопия? Не. Това е единственият ни шанс! Друг няма!Отвори/ Затвори

На света не са много народите, които имат всички условия, за да се самоизхранват. Ние, българите, ги имаме - можем да  добиваме достатъчно селскостопански, горски и морски продукти дори без прилагането на разрушителни интензивни методи, но трябва да работим земята си. Това няма как да стане докато следваме нечии инструкции какво да произвеждаме, какво да купуваме, какво да обличаме; от какво да се срамуваме и с какво да се гордеем; кого да обичаме или кого да мразим. С други думи, докато сме невежи и продължаваме да прегръщаме идиотски идеи и фалшиви ценности. Необходими са ни духовно просвещение, за да прозрем, че имаме вече всичко, и силни добронамерени лидери, които да спрат още днес разграбването и унищожаването на богатството ни - земята и хората. От къде да започнем? От убеждението, че това е нашият, българският(!), път и че нашите цели са общо просвещение и световно духовно лидерство: България най-просветената и извисена духовно нация! После ще говорим, ще се караме и, ако се наложи, ще се бием, но целта и посоката ще са ясни.

Тук е мястото да подскажа на скептиците, че в европейската история България на няколко пъти е играла вече подобна роля, но ще спра дотук. Няма да привеждам факти. Нихилистите и присмехулниците и без друго ще донесат от десет кладенеца вода само и само да ме оборят. (Да бяхте впрегнали енергията си в някоя друга посока, а, драги ...?! Ала ...нейсе. ...). Желая да оповестя и един радостен извод, до който стигнах след продължително (и  продължаващо) наблюдение: мислещите като мен хора са все повече и повече, и нещо невидимо, истинско и много хубаво вече се случва. То набира скорост и потвърждава убеждението ми, че не съм единствен, че не съм някакъв странен първенец или гений. Нещо се движи душите на хората са все по-неспокойни и все по-търсещи. Натрупва се страшна енергия, породена от съзидателно търсене, и това няма как да не избие някъде! Не веднага. Полека. Бавно, но с изключително  разрушителна за унизителното статукво сила. 


* За щастие! Наличието дори на оскъдна златна руда в близост до Челопеч предизвиква вече невиждани гняв и недоволство. Причините са известните всекиму принципи за преразпределение на богатството от всяка природна благинка: за политици, комисари, министри и зам.-министри – тлъсти подкупи; за "чуждите специалисти" – правото да добиват и пласират продукцията; за хората, живеещи до находището – отрова, обещания, тъпи препоръки и жалки подаяния.

следва

 

 

Новините от:

БТА

Дневник

News.bg

Черно море

Всеки ден

Aktualno.com

 

Анализи и коментари от:

 

MEDIA TIMES REVIEW

 

Investor.bg

Econ.bg

Коментари

други връзки




 

Специално внимание:

Демократи за Силна България

ДСБ

  ОЩЕ Инфо - храна и надежда за търсещите истината хора!

 

 Полезни връзки : Генерално консулство на България
в Милано

Изпрати SMS в България с
M-Tel
Обърни на кирилица български текст написан на латиница
Да имам предвид

 

 

 Statistiche sito,contatore visite, counter web invisibile

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч.

 

за сигнали, коментари и идеи пишете ми на
pavel_lazarov@yahoo.it