Събота, 22 април, от 9:00 ч. в софийския хотел Хилтън

Ще се радвам да те имам сред нас, приятелю!

Подробности по програмата на форума и записване на www.bgvelikden.org

РЕТРО

КРАТКО

Човек е опортюнист. Вари го, печи го, такъв е – ако има нещо по-лесно, ще избере по-лесното, независимо дали му се полага или не. Смея да твърдя, че разковничето на проблемите е тук.

Държавното/ общественото е управлявано неефективно, то се знае. За сметка на това, частното си е чиста проба егоизъм. Но и двете са в резултат на същия опортюнизъм. Опортюнисти са дебелакът, който би трябвало да работи на бюрото срещу мен, и връзкарчето малко по-нататък (и сме в държавната телевизия). Опортюнист е акционерът в компания, изстискваща като лимон бачкаторите, и дребният бизнесмен, изискващ от служителите си ефективност и покорство за жълти стотинки. И накрая, опортюнист съм и аз, пишейки тези редове в работно време, а и ти, дето ме четеш от офиса. Това е! Но едните са по-тарикати от другите и този тарикатлък ни пречи да живеем достойно. НА ВСИЧКИ!

Мисля, че онова, което може да се противопостави на разрушителният опортюнизъм, е едно адекватното основно и средно образование - образование в състояние да открие и развие естествените заложби,- но и едно обществено мнение, залагащо на достойнството и свободата, вместо на покупката.

Да можех да направя една класация на професиите по критерий „опортюнизъм”, в нея учителят щеше да е далеч назад. Да можех да класирам и нациите, и градовете, българите и малкият град щяха да бъдат също дале-е-е-е-еч назад. Това са нещата, които крепят вярата ми в светлото бъдеще на България.

Вече чувам някой всезнайко: „Утопи-и-и-и-и-и-и-ист! Задръстеня-я-я-я-я-як! Смешни-и-и-и-и-и-и-ик!”. Гледай си работата, драги!

ВИЗИЯ

Българският път

Единственият ни шанс да заживеем достойно

България е малка и бедна на полезни изкопаеми страна. Естествените ни ресурси са благодатната ни земя и хората. Следователно единственият ни шанс да постигнем едно мирно, достойно съществуване е да работим благодатната си земя с усърдие, любов и вещина.

Виждаш ли, България никога няма да достигне техническото съвършенството на най-развитите държави. И никога не ще разполага с богати находища на нефт, земен газ, злато и диаманти^*. Ние никога не ще достигнем покупателната способност на западно-европейците и не ще приближим дори смешната себестойност на азиатските стоки. Единственият ни шанс (подчертавам „единственият”!) е да създаваме, да възпитаваме и отглеждаме достойни нормални хора, преследващи щастието си без комплекси, без модели и без престъпления. Утопия? Не. Това е единственият ни шанс! Друг няма!

На света не са много народите, които имат всички условия, за да се самоизхранват. Ние, българите, ги имаме - можем да добиваме достатъчно селскостопански, горски и морски продукти дори без прилагането на разрушителни интензивни методи, но трябва да работим земята си. Това няма как да стане докато следваме нечии инструкции какво да произвеждаме, какво да купуваме, какво да обличаме; от какво да се срамуваме и с какво да се гордеем; кого да обичаме или кого да мразим. С други думи, докато сме невежи и продължаваме да прегръщаме идиотски идеи и фалшиви ценности. Необходими са ни духовно просвещение, за да прозрем, че имаме вече всичко, и силни добронамерени лидери, които да спрат още днес разграбването и унищожаването на богатството ни - земята и хората. От къде да започнем? От убеждението, че това е нашият, българският(!), път и че нашите цели са общо просвещение и световно духовно лидерство: България – най-просветената и извисена духовно нация! После ще говорим, ще се караме и, ако се наложи, ще се бием, но целта и посоката ще са ясни.

Тук е мястото да подскажа на скептиците, че в европейската история България на няколко пъти е играла вече подобна роля, но ще спра дотук. Няма да привеждам факти. Нихилистите и присмехулниците и без друго ще донесат от десет кладенеца вода само и само да ме оборят. (Да бяхте впрегнали енергията си в някоя друга посока, а, драги ...?! Ала ...нейсе. ...). Желая да оповестя и един радостен извод, до който стигнах след продължително (и продължаващо) наблюдение: мислещите като мен хора са все повече и повече, и нещо невидимо, истинско и много хубаво вече се случва. То набира скорост и потвърждава убеждението ми, че не съм единствен, че не съм някакъв странен първенец или гений. Нещо се движи – душите на хората са все по-неспокойни и все по-търсещи. Натрупва се страшна енергия, породена от съзидателно търсене, и това няма как да не избие някъде! Не веднага. Полека. Бавно, но с изключително разрушителна за унизителното статукво сила.

* За щастие! Наличието дори на оскъдна златна руда вблизост до Челопеч предизвиква вече невиждани гняв и недоволство. Причините са известните всекиму принципи за преразпределение на богатството от всяка природна благинка: за политици, комисари, министри и зам.-министри – тлъсти подкупи; за "чуждите специалисти" – правото да добиват и пласират продукцията; за хората, живеещи до находището – отрова, обещания, тъпи препоръки и жалки подаяния.

– следва –

ГЛАС (мой)

Написах долното становище с надеждата да бъде одобрено, подкрепено и обявено от Българският Великден, в който членувам, ала ... Текстът бил много рязък и едва ли не политически, но иначе отразявал точно усещането на съмишлениците ми. За да не иде на халос хъсът и трудът ми, го публикувам тук от свое име, макар и да говоря в трето лице (ние вместо аз).

... Всъщност сигурен съм, че все някой от земляците по света ще се съгласи както с думите ми, така и с тона им, така че ... съвестта ми е чиста - присвоявам си правото да говоря от името на всички!

Не виждам защо да не съм рязък с политици, които се гаврят с мен без особена свян. Писнало ми е също от еднопосочната политическа коректност понеже е все от нас, обикновените граждани, към политиците. Аман!

Кои българи да могат да гласуват
Протест

Ние, българите в чужбина, които не сме прекъснали контактите си с родината, които милеем за България и желаем един ден да се завърнем в нея, и които работим за нейния просперитет в чужбина, независимо от чуждо си гражданство, сме възмутени и обидени от опита на депутата Яни Янев да спечели симпатиите на най-реактивната част от сънародниците ни с нескопосан проектозакон, предвиждащ отнемането на правото ни на глас в парламентарни и президентски избори.

Уверени, че този закон не ще намери достатъчна парламентарна подкрепа, за да стане ефективен закон, ние обещаваме да направим всичко необходимо инициаторите на обидния проектозакон да осъзнаят грешката си час по-скоро.

Очевидно идеята на депутата Янев, която не е никак нова, е да отреже правата на българските граждани в съседна Турция и с това да намали влиянието на ДПС. Нека да припомним обаче, че българите в Турция са там защото, в болшинството си, те бяха прогонени от комунистическия режим. Припомняме също, че прогонен от комунистическия режим беше и Симеон Сакскобугготски, тогава монарх, но днес партньор на социалистите (наследници на комунистите) и българските турци в управлението на България. Времената са други - говорим за глобализация и за европейска интеграция, които на Янев и дружина явно нищо не говорят.

Неспособните да мобилизират електорат с конструктивна позиция, днес решават да го печелят с евтин национализъм. Той можеше да бъде опасен ако можеше да намери подходящи условия за развитие. В България обаче ще си остане традиционно нищожен.

Препоръчваме на политиците, мислещи като Янев да имат повече смелост, да заявят на висок глас и да уточнят в проекта си за закон, че желаят да премахнат правото на глас на българите в Турция. Така, докато продължават да плуват в морето от обществена апатия, поне за малко ще изглеждат искрени.

ПОКАНА

РЕТРО

КРАТКО

ВИЗИЯ

ГЛАС (мой)