ВИЗИЯ

Българският път

Единственият ни шанс да заживеем достойно

България е малка и бедна на полезни изкопаеми страна. Естествените ни ресурси са благодатната ни земя и хората. Следователно единственият ни шанс да постигнем едно мирно, достойно съществуване е да работим благодатната си земя с усърдие, любов и вещина.

Виждаш ли, България никога няма да достигне техническото съвършенството на най-развитите държави. И никога не ще разполага с богати находища на нефт, земен газ, злато и диаманти^*. Ние никога не ще достигнем покупателната способност на западно-европейците и не ще приближим дори смешната себестойност на азиатските стоки. Единственият ни шанс (подчертавам „единственият”!) е да създаваме, да възпитаваме и отглеждаме достойни нормални хора, преследващи щастието си без комплекси, без модели и без престъпления. Утопия? Не. Това е единственият ни шанс! Друг няма!

На света не са много народите, които имат всички условия, за да се самоизхранват. Ние, българите, ги имаме - можем да добиваме достатъчно селскостопански, горски и морски продукти дори без прилагането на разрушителни интензивни методи, но трябва да работим земята си. Това няма как да стане докато следваме нечии инструкции какво да произвеждаме, какво да купуваме, какво да обличаме; от какво да се срамуваме и с какво да се гордеем; кого да обичаме или кого да мразим. С други думи, докато сме невежи и продължаваме да прегръщаме идиотски идеи и фалшиви ценности. Необходими са ни духовно просвещение, за да прозрем, че имаме вече всичко, и силни добронамерени лидери, които да спрат още днес разграбването и унищожаването на богатството ни - земята и хората. От къде да започнем? От убеждението, че това е нашият, българският(!), път и че нашите цели са общо просвещение и световно духовно лидерство: България – най-просветената и извисена духовно нация! После ще говорим, ще се караме и, ако се наложи, ще се бием, но целта и посоката ще са ясни.

Тук е мястото да подскажа на скептиците, че в европейската история България на няколко пъти е играла вече подобна роля, но ще спра дотук. Няма да привеждам факти. Нихилистите и присмехулниците и без друго ще донесат от десет кладенеца вода само и само да ме оборят. (Да бяхте впрегнали енергията си в някоя друга посока, а, драги ...?! Ала ...нейсе. ...). Желая да оповестя и един радостен извод, до който стигнах след продължително (и продължаващо) наблюдение: мислещите като мен хора са все повече и повече, и нещо невидимо, истинско и много хубаво вече се случва. То набира скорост и потвърждава убеждението ми, че не съм единствен, че не съм някакъв странен първенец или гений. Нещо се движи – душите на хората са все по-неспокойни и все по-търсещи. Натрупва се страшна енергия, породена от съзидателно търсене, и това няма как да не избие някъде! Не веднага. Полека. Бавно, но с изключително разрушителна за унизителното статукво сила.

* За щастие! Наличието дори на оскъдна златна руда вблизост до Челопеч предизвиква вече невиждани гняв и недоволство. Причините са известните всекиму принципи за преразпределение на богатството от всяка природна благинка: за политици, комисари, министри и зам.-министри – тлъсти подкупи; за "чуждите специалисти" – правото да добиват и пласират продукцията; за хората, живеещи до находището – отрова, обещания, тъпи препоръки и жалки подаяния.

– следва –

А! Каква новина!? Каква изненада! Ние пък не бяхме забелязали израждането на родната журналистика. Не бяхме забелязали, че се занимава повече с престрелки, бицепси и лимузини, отколкото с разследвания, достоверно представяне на събитията и формиране на критично мислене! ... !? Ситуацията е лоша. Тази лавина от страх и мръсна посредственост е в състояние да помете и, без друго, оскъдните ни демократични завоевания.

Гледах филма "Лека нощ и късмет" ("Good night and Good luck"). Препоръчвам го на всеки, за когото личната свобода и достойно съществуване са малко над всичко. Спасение по единично няма! Разбери, приятелю!

Качеството на българската журналистика се влошава
Медиите са в капана на бизнес - обвързаности и добре платени политически кампании

... Качеството на журналистиката и съответствието с професионалните стандарти през 2005 г. са на по-ниски нива в сравнение с предишни години. В най-голяма степен това се дължи на автоцензурата както сред репортерите, така и редакторите. Автоцензурата е била посочвана като проблем при всички досегашни проучвания, но засилването й през 2005 г. се отдава основно на икономически, а не на политически причини. “Журналистиката запада. Има симптоми на цензура. Автоцензурата е вездесъща”, заявява Весела Табакова, преподавател във факултета по журналистика в Софийския университет.

Независимо от съществуващите норми за свобода на словото, автоцензурата сред журналистите и менажерите се засилва, тъй като някои медии са или собственост на определени бизнес-групировки или собственикът на медията има определени бизнес или политически обвързаности. Затова редакционните политики и плановете за продажба са съобразени с необходимостта от защита на тези интереси, се посочва в изследването. В резултат на това се възпират критичните репортажи или журналистически разследвания по отношение на бизнес партньори, докато нередностите около конкурентите биват широко отразени. Тези практики не са толкова забележими при националните медии. Автоцензурата е по-видима при малките медии, особено в градове с по-развит бизнес. Автоцензурата е обезпокоително постоянна практика за последните години и изглежда невъзможно да бъде преодоляна.

В доклада се признава, че едва ли има опити за директно корупционно влияние върху журналистите. Подобни практики почти никога не се реализират чрез директни плащания. Въпреки това има други прийоми, като покриване на транспортните разходи на журналисти или други привилегии, в това число наемане на роднини и приятели на журналисти. Докладът констатира, че националните медии не са излъчили нито едно сериозно разследване за корупция през 2005 г. В изследването се посочва, че медиите се стремят да осигурят отразяване на всички ключови събития, да обогатят информационното съдържание и да бъдат по-конкурентни. Това се потвърди по време на предизборната кампания през 2005 година. ...