Пробуждане

Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

МОЛИТВА

ДНЕВНИК

Петък, 24.02.2006 г.

Не ми е до писане тук. По цял ден съм в болницата при жена си. Благодаря Богу, че операцията мина много добре. Сега започ-ваме вече да оздравяваме.

КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

постоянни теми

:: Запетая

:: Родна реч

:: Ефективен
граждански натиск

:: Речник

всички МОИ

:: За България, Италия, вярата и благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: За пътя към прозрението

Кратки

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол?

:: Благодарност

:: Колко сме зле

интервюTA и писма

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

АУДИО

:: р. България, януари 2005 г.

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)

Преведени автори

:: Ноам Чомски

Препоръчвам горещо

Българският Великден

СУЕТА

Среща с теб

ТВ България, неделя 19 февруари

Ако нямаш по-интересни занимания в неделя, 26 февруари, в 12:30 ч., българско време, и ловиш ТВ България, заповядай. Аз ще съм там в предаването "Не носталгично" .

МЕДИИТЕ ПОД КОНТРОЛ

А! Каква новина!? Каква изненада! Ние пък не бяхме забелязали израждането на родната журналистика. Не бяхме забелязали, че се занимава повече с престрелки, бицепси и лимузини, отколкото с разследвания, достоверно представяне на събитията и формиране на критично мислене! ... !? Ситуацията е лоша. Тази лавина от страх и мръсна посредственост е в състояние да помете и, без друго, оскъдните ни демократични завоевания.

Гледах филма "Лека нощ и късмет" ("Good night and Good luck"). Препоръчвам го на всеки, за когото личната свобода и достойно съществуване са малко над всичко. Спасение по единично няма! Разбери, приятелю!

Качеството на българската журналистика се влошава
Медиите са в капана на бизнес - обвързаности и добре платени политически кампании

Mediapool от 01 февруари

... Качеството на журналистиката и съответствието с професионалните стандарти през 2005 г. са на по-ниски нива в сравнение с предишни години. В най-голяма степен това се дължи на автоцензурата както сред репортерите, така и редакторите. Автоцензурата е била посочвана като проблем при всички досегашни проучвания, но засилването й през 2005 г. се отдава основно на икономически, а не на политически причини. “Журналистиката запада. Има симптоми на цензура. Автоцензурата е вездесъща”, заявява Весела Табакова, преподавател във факултета по журналистика в Софийския университет.

Независимо от съществуващите норми за свобода на словото, автоцензурата сред журналистите и менажерите се засилва, тъй като някои медии са или собственост на определени бизнес-групировки или собственикът на медията има определени бизнес или политически обвързаности. Затова редакционните политики и плановете за продажба са съобразени с необходимостта от защита на тези интереси, се посочва в изследването. В резултат на това се възпират критичните репортажи или журналистически разследвания по отношение на бизнес партньори, докато нередностите около конкурентите биват широко отразени. Тези практики не са толкова забележими при националните медии. Автоцензурата е по-видима при малките медии, особено в градове с по-развит бизнес. Автоцензурата е обезпокоително постоянна практика за последните години и изглежда невъзможно да бъде преодоляна.

В доклада се признава, че едва ли има опити за директно корупционно влияние върху журналистите. Подобни практики почти никога не се реализират чрез директни плащания. Въпреки това има други прийоми, като покриване на транспортните разходи на журналисти или други привилегии, в това число наемане на роднини и приятели на журналисти. Докладът констатира, че националните медии не са излъчили нито едно сериозно разследване за корупция през 2005 г. В изследването се посочва, че медиите се стремят да осигурят отразяване на всички ключови събития, да обогатят информационното съдържание и да бъдат по-конкурентни. Това се потвърди по време на предизборната кампания през 2005 година. ...

>> цялото >>

РОДНА РЕЧ

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...

Димчо Дебелянов

ДНЕВНИК

Понеделник, 06 февруари 2006г.

Седмицата започва кофти: в 7:22 ме събужда изнервена телефонистка - поръчаното такси било чакало долу вече 5 минути. "ОК, ОК! Дайте ми други 5! Кажете, моля ви на шофьора ...". Той пък гузен: "Обикновено съм много дискретен. Моля да ме извините, че ги накарах да Ви безпокоят."

Без обичайния плод и горещо кафе, сетивата ми се активизират чак на гарата под табло на заминаващите влакове. "Какъв съм кретен!" Гледам, че са възстановили моя влак-стрела в 8:13, а аз, заспата, вече съм си купил билет за обикновения в 8:18. Ама нали гледах монитора над автомата!? Я да видя пак. "Мама им тъпа!" На таблото го има, на монитора не!

- Ква е тая работа, бе? Има ли го или го няма тоя влак? - питам бесен една флегматична лелка поседнала в на-а-а-а-ай-далечното кьоше на гарата (вече е 8:05!).

- Я да видя ... Има го, ама да питам колегата. - бавно(!?).

- Можете ли да ми издадете билет за разликата в цената?

- А-а-а-а, не. Долу трябва да идете.

"Долу" е на 2 минути път, а на гишетата има и опашка. Никакъв шанс. А ако се кача на стрелата с този билет? Да, бе-е-е, най-много да доплатя нещо. Ле-ле, а онзи другия ще закъснее с половин час! Тичай, Павче! (Павчето тича) Абе, имам в джоба си 5 евро, няма да стигнат. Ще платя с кредитна карта. Дали може? Тичай! Ще питаш кондуктора.

А, ето на перона една любезна железничарка.

- Може ли - питам - да доплатя във влака? ... ...