Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

НОВИНИТЕ ОТ

МОЛИТВА

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ

 

 

ДНЕВНИК

Сряда, 08 февр. 2006 г.

Понеделникът ми бе като игрален филм завършил в трудноописуем хотел. Вторникът не беше толкова зле. Днес, сряда, ... всичко изглежда  нормално - дори не се губих повече от два пъти в селцата около Венеция ;) към Дневника

 


КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

 


постоянни темиИзбери в ляво

:: Запетая

:: Родна реч

:: Ефективен
 граждански натиск

:: Речник

 


всички МОИ

:: За България, Италия, вярата и благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: За пътя към прозрението

 


Кратки

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол? 

:: Благодарност

:: Колко сме зле 

 


интервюTA и писма

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

 

АУДИО

:: р. България, януари 2005 г.

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)

 


Преведени автори

:: Енрике Пенялоза

:: Арундхати Рой

:: Амартая Сен

:: Вацлав Хавел

:: Ноам Чомски
 

 


Препоръчвам горещо

BGVelikden

Българският Великден

 

 

ОЩЕ Инфо - храна и надежда за търсещите истината хора!

 

 


РОДНА РЕЧ

Димчо Дебелянов

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...

Димчо Дебелянов


ДНЕВНИК        

Дневник в "Пробуждане"

Понеделник, 06 февруари 2006г.

Седмицата започва кофти: в 7:22 ме събужда изнервена телефонистка - поръчаното такси било чакало долу вече 5 минути. "ОК, ОК! Дайте ми други 5! Кажете, моля ви на шофьора ...". Той пък гузен: "Обикновено съм много дискретен. Моля да ме извините, че ги накарах да Ви безпокоят."

Без обичайния плод и горещо кафе, сетивата ми се активизират чак на гарата под табло на заминаващите влакове. "Какъв съм кретен!" Гледам, че са възстановили моя влак-стрела в 8:13, а аз, заспата, вече съм си купил билет за обикновения в 8:18. Ама нали гледах монитора над автомата!? Я да видя пак. "Мама им тъпа!" На таблото го има, на монитора не!

- Ква е тая работа, бе? Има ли го или го няма тоя влак? - питам бесен една флегматична лелка поседнала в на-а-а-а-ай-далечното кьоше на гарата (вече е 8:05!).

- Я да видя ... Има го, ама да питам колегата. - бавно(!?).

- Можете ли да ми издадете билет за разликата в цената?

- А-а-а-а, не. Долу трябва да идете.

"Долу" е на 2 минути път, а на гишетата има и опашка. Никакъв шанс. А ако се кача на стрелата с този билет? Да, бе-е-е, най-много да доплатя нещо. Ле-ле, а онзи другия ще закъснее с половин час! Тичай, Павче! (Павчето тича) Абе, имам в джоба си 5 евро, няма да стигнат. Ще платя с кредитна карта. Дали може? Тичай! Ще питаш кондуктора.

А, ето на перона една любезна железничарка.

- Може ли - питам - да доплатя във влака?

- С карта не.

- А тука при Вас? - гледам, че на поставката, дето се е подпряла, се мъдри машинка за електронно плащане.

- Тука само цели билети.

- Давайте! (Ще му мисля в Торино как да си получа десетарката от неизползвания билет. 8:12!) 

Пише железничарката на някакво електронно устройство, а около мене тълпа недоумяващи: "Ама тука билети ли ...?"

- Билети, билети. - разсейва се дамата - Тука нещо не става с картата. Ето, анулира ми го.

Тълпата негодува, машинката бълва някакви ленти без да печата нищо на тях. В осем часа и четиринайсет минути, аз се предавам. "Амин!" Ще пристигна в Торино с 2-3 часа закъснение. Никой няма да умре, а и поне две дузини обезумели хора споделят съдбата ми. Ще си правим компания в бавния влак. Я да пия едно кафе ... към Дневника

 


ЕНЕРГИЯ

Сигурните жертви на разразилия се украинско-руския газов конфликт засега са: едно украинско правителство (но това е тема табу за родните продажни медии, да не би да стане у нас същото!); илюзиите за някаква енергийна независимост на Стария континент от Путин и ... и без това мижавото достойнство на правителството на тримата нашенски хитреци (Доган, Станишев и Кобургготски). По вестниците пък се появяват експерти, обясняващи ми уверено, че за България нямало никаква алтернатива на евтиното руско гориво, дори и след неизбежното увеличаване на цената му.

Питам се, само на мен ли прави впечатление, че пак ни будалкат?! Евтини енергийни източници съществуват, но интерес за тяхното оползотворяване не. Нито пък  някой в родината, като великата БАН например, се напъва да разработва някаква алтернатива. За какво ли й е на малка България енергийна независимост?! Не ни ли стига ни това, че братушките са винаги до нас "във труд и в бой"?

Трябва да сме наясно, че цените на традиционните енерго-източници ще растат непрекъснато. Управниците ни трябва да вземат мерки СЕГА, за да създадат предпоставки за оцеляването на бедната ни индустрия и на достойнството ни като нация. Докога си мислите, че може да продължава енергийният диктат на Русия над България, господа министри, депутати и учени? Вечно? Понеже така е с цяла Европа и с половината Азия? Що за идиотски доводи!? Що за глупост?!!

Темата е дълга и деликатна, и засяга най-много "новите" енергии, както ще ги наричам отсега нататък, и енергийната ефективност на жилища, административни сгради, производства и транспорт. Като за начало един въпрос: някой да се е замислял над енергийната ефективност на всичките стъклени (повечето безумно грозни!) сгради в градовете ни? Някой да е сметнал как един прозрачен офис обвързва България с Великата Рус? ... Смея се, но ми се плаче! Нямам думи да опиша отвращението си от престъпното безхаберие на всичките там видове власти. На тези хора просто не им пука. Не им пука! Не им пука минимално за бъдещето на България! (Хей земляк, не продавай земята си, че тя ще се окаже единствения ни шанс!). Ето един свеж материал, отразяващ и моите тревоги.

 

Евтината енергия. За и против

сайт Askom beta от януари 2006 г.

Искам да поразсъждаваме с моите верни четци, които не са много, но, надявам се, са достатъчно, по темата за т.нар. евтина или свободна енергия.

В медийното пространство постоянно се появяват факти за това как еди-кой си е получил енергия по съвсем нов принцип, как енергоизточниците били с много голямо КПД, как това било революция, която ще освободи хората от енергийната зависимост, в която сме. Така и си остава. Сензацията отминава и се чува нещо за набедения откривател. Спомням си, имаше един българин, който бе подкарал автомобила си с вода + някаква добавка, после отиде човека в Америка и повече не се видя, ни чу. Дали е било само слух или е имало и частица истина аз и вие не знаем. Все още си караме колите със скъп и прескъп бензин, все още си плащаме сметките, ако сме с бял цвят на кожата :-). В интернет пространството е пълно с подобни факти и даже указания как да се направи това или онова, за да има всеки един едно евтино устройство вкъщи, което да задоволява неговите нужди от енергия. Засега всичко е в зоната на мечтите. Дали има начини да се направи такова устройство? Видно има някакви изобретения в областта, но те така или иначе не виждат бял свят. Светът на индустрията и конвенционалната наука се бори всячески тези изобретения да бъдат скрити и потулени. Техните създатели се включват в екипи, които да бъдат контролирани - пример нашия роден откривател на тайната добавка към водата. :-)

Дали големите корпорации могат да изгубят контрол върху този процес? Разбира се, че с глобализацията техния контрол ще отслабва все повече и повече. Все повече хора ще имат равноправен достъп до най-новата разменна монета - информацията. И ще дойде момент, когато контролът ще бъде "извън контрол". Въпросът е до къде би довело изобретяването на такъв енергоизточник. Първото, което ми идва наум е, че ще фалира енергото. ... ...

>> цялото >>

 


ПРОЧЕТЕНО ЗА ТЕБ

Изповед на убиец на национални икономики

 

 

 

Изповед на убиец на национални икономики

Документален разказ за чудовищните механизми за "закопаването" на цели държави

 

 

 

 

 

01 декември 2005 г.

Е добре, болката от откриването на нелицеприятната истина беше вкарана в предварителните сметки (за пътуването ми към истината), но от това не ми става много по-леко. След прочита на изповедта на Джон Перкинс, човекът отговорен за погребването на поне две държави под тежестта на безумни дългове, се чувствам като парцал. Търсеше истината, момчето ми? Голата истина? Ето ти я, на ...- по-грозна от всяка измислица!

Дано не останеш с впечатлението, че съм антиамериканец, приятелю, но това, което прочетох, е покъртително, а и имам всички основания да му вярвам - доказателства са и последните мръсни войни. В книгата са описани инструментите и прийомите за заробване на цели държави независимо какви са и какво проповядват ръководителите им. Това е задължително четиво за всички амбициозни мечтатели правещи хипотези за бъдещето на бедната ни родина. Никой ръководител на малка държава като нашата не е имунизиран от чумата на чуждите (ако не са американски, ще са руски) имперски амбиции. Жалко е, но трябва да сме наясно ... Следва откъс от предговора на книгата: 

"Днес можем да видим резултатите от тази умопомрачителна система. Най-големите ни компании наемат за жълти стотинки хора, които да се бъхтят при нечовешки условия в някое неприветливо азиатско хале. Петролните компании изхвърлят безмилостно отрови в екваториалните гори, убивайки преднамерено хора, животни и растения; и извършват геноцид над древни местни култури. Фармацевтичната индустрия отказва лекарства на милиони заразени от HIV африканци. 12 милиона американци в нашите Съедини Щати са сериозно притеснени за следващото си ядене. Енергийната индустрия създава Енрон, счетоводната индустрия създава Андерсън (и двете са фалирали компании, осъдени за измами за милиарди долари, бел П.Л.). Съотношението между доходите на 1/5 от световното население в най-богатите и в най-бедните държави се променя от 30:1, през 1960 г., до 74:1, през 1995 г. САЩ харчи повече от 87 милиарда долара за войната в Ирак (цифрата днес, 01 декември 2005 г., е 223 млд. и нараства главоломно, бел. П.Л.), докато ООН твърди, че за по-малко от половината от тази сума можехме да доставим чиста вода, достатъчно храна, медицинско обслужване и базово образование за всеки човек на планетата."

>>  повече за Джон Перкинс >>

 

 

 

Новините от:

БТА

Дневник

News.bg

Черно море

Всеки ден

Aktualno.com

 

Анализи и коментари от:

 

MEDIA TIMES REVIEW

 

Investor.bg

Econ.bg

Коментари

други връзки




 

Специално внимание:

Демократи за Силна България

ДСБ

 

 Полезни връзки : Изпрати SMS в България с M-Tel
Обърни на кирилица български текст написан на латиница

 

 

 Statistiche sito,contatore visite, counter web invisibile

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч.

 

за сигнали, коментари и идеи пишете ми на
pavel_lazarov@yahoo.it