Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

НОВИНИТЕ ОТ

МОЛИТВА

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ


 

ДНЕВНИК

Четвъртък, 12 януари 2006 г.

Днес съм в Торино. Ако мога да съдя за този град по петте улици, по които се разходих през обедната си почивка, той е много хубав и далеч по-евтин от Милано.

За новия ми стар занаят - установявам, че не съм забравил всичко и това ме прави особено доволен. към Дневника

 


КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

 


постоянни теми

::   Запетая

::   Речник

 


всички МОИ

:: За България, Италия, вярата и благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: За пътя към прозрението

 


Кратки

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол? 

:: Благодарност

:: Колко сме зле 

 


интервюTA и писма

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

 

АУДИО

:: р. България, януари 2005 г.

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)

 


Преведени автори

:: Енрике Пенялоза

:: Арундхати Рой

:: Амартая Сен

:: Вацлав Хавел

:: Ноам Чомски
 

 


Препоръчвам горещо

BGVelikden

Българският Великден

 

 

ОЩЕ Инфо - храна и надежда за търсещите истината хора!

 

 


РОДНА РЕЧ

Станал съм много чувствителен на тема "български език". Поет едва ли ще стана, но изнамирането на хубави текстове, контрастиращи с баналния журналистически език, ми носи едно много интересно удовлетворение.

На твоето внимание едно есе и една забележителна реч. Възхищавам се както на посланията, така и на стила им

 

 

На учителя с любов

 

 

Мила Милчва в списание "Родна Реч" от юли 2002 г.

Моята любов към учителя е тръгнала от един висок, много висок балкон. Гушила се е в калъф на цигулка, вървяла е пеша към дома, разгръщала е албуми със стари снимки, смяла се е и е плакала на разни странни истории и е ухаела на мама с една бродирана носна кърпичка.

Любовта ми към учителя е попила в кожата ми, минала е през пръстите, очите и сърцето. Моята любов е родова.

Родена съм в провинцията и трепетно обичам малките селца, ония мили, дъхави и вечно тъжни селца, където (само през ваканциите, разбира се) детството ми измръзна на пързалка, бра диви ягоди, къпа се в реката, буди се от петли и се одраска в шипки и къпини.

В едно такова странно, високо и магьосно село аз често излизах на балкона на старата ни къща. От този подзвезден балкон виждах река Дунав - тънка като лилав конец, изгубена далече в равнината и едновременно с това съзирах Балкана - зелен, голям, с рамене от скали и върхове.

>> цялото >>


Антон Дончев

 

 

Написаната, но непрочетена книга
е само една възможност
Слово на Антон Дончев при получаването на Национална литературна награда "Йордан Йовков"

 

Антон Дончев, препечатка в "За Буквите" от Dobrich.com

Литературата е съавторство между писателя и читателя. Написаната, но непрочетена книга е само една възможност - едно семе. Хилядите екземпляри от един роман или стихосбирка не са повече от една шепа зърна. Никой не може да каже какъв клас ще се роди от всяко семе, какви плодове ще завърже, какви цветове ще разцъфтят. Дори великият дъб е скрит в дребен жълъд.

Два потока на енергия се срещат и сливат в книгите, за да се роди литературата - мъдростта и въображението на писателя - с жаждата и любовта на читателя. Те са като два електрически проводника, които се срещат в лампата и раждат светлина. А там, където има душевна мощ - и на писателя, но и на читателя, светват прожектори, които пронизват дори тъмните небеса.

Каня ви, скъпи читатели, на големия празник - съавторство с великия Йордан Йовков. Кани ви не писателят, а читателят Антон Дончев. Без нас, читателите, книгите на Йовков в библиотеките ще останат като житни семена, скрити в благодатната майчина земя на Добруджа. Трябва върху тях, като слънце, да огрее читателският поглед. Трябва да ги окъпе дъждът на нашата любов. ...

>> цялото >>


ОПТИМИЗЪМ

Николина Димитрова


 

В България се връщат успели хора със самочувствие
Все по-малко значение има къде се намираш. Има много по-голямо значение как и какво правиш

 

 

Интервю на Ива Рудникова  с Николина Димитрова, в. "Дневник" от 29 декември 2005 г.

Кога "Далекоглед" се фокусира върху българите, които се връщат в България?

- Точно преди година. Първото издание на "Далекоглед", което смени гледната точка и започна да изучава мотивацията на българи, които са били някъде по света и са се върнали, беше на 2 януари 2005 г.

Как се стигна до тази смяна на гледната точка?

- Още със създаването на "Далекоглед" идеята беше това да бъде дългосрочен проект, който да види как изглежда днешна България, затова и започнахме с гледната точка на хора, които идват от други страни. За четирите години, през които правихме онзи "Далекоглед", научих, че думата чужденец няма особено съдържание. Искам да кажа, че много хора с небългарски паспорти са по българи и патриоти от нас, те говорят с много повече емоция за случващото се тук и имат конструктивна гледна точка.

Ние сме по-големи критикари. Не знам дали думата е мотивация, но ни липсва действеността, нужна, за да видим нещата такива, каквито искаме да бъдат. Много говорим, а не действаме. Докато хората, които идват от други страни и са се постарали да научат езика ни, станали са част от нашето общество, освен че казват какво не им харесва, се опитват и да го поправят.

И така, първата част на проекта беше да видим какво мислят тези хора. След което решихме, че "Далекоглед" трябва да потърси и другата гледна точка. Тъй като много мои приятели се върнаха, реших да видя дали наистина има вълна от хора, които се връщат, или просто някакво стечение на обстоятелствата е върнало мои близки. И се оказа, че моите близки са част от един процес, който още не е осъзнат от голяма част от обществото, но, слава Богу, е един абсолютно реален процес.

(...)

Какви хора се връщат?

- Ами готини. Връщат се успели хора. ...

>> цялото >>


ЯСНО и СЛЪНЧЕВО

мегафон

 

 

През нощта ясно. През деня слънчево

I

За начините да направим по-ефективен гражданския натиск 

 

 

понеделник 05 декември 2005 г.

С времето откривам допълнителни основания за страстта си към писането: оказва се, че то, също както традиционното споделяне на тревогите, е едно от най-добрите противодействия на натрупването на негативна енергия. Лошият комуникатор или неспособният “да се освободи” от вълненията си, често страда от неразположения, започващи с болки в главата или корема, и свършващи със затлъстяване или типичните психически отклонения, като паника, депресия, хронична несигурност и тем подобните.

В резултат а наблюденията и размислите по темата за общуването, започвам да откривам обясненията на наглед твърде раздалечени явления, като общото пристрастяване към футбола или сапунените сериали, и пагубните амбиции на подрастващите да стават фотомодели, жените, и бизнесмени-престъпници, мъжете. Започвам да разбирам също какви са причините все повече актьори и шоумени да навлизат в политиката. Прояснява ми се и скришната роля на митичния Холивуд. „И какво от това?” – ме питаш. От това ... такова, че аз самият ставам все по-малко податлив на промивка на мозък. Дали това ми помага да живея по-добре? Не зная, но знам, че ми е крайно интересно, а жаждата ми за живот е голяма. Колко хора могат да се похвалят със същото?Отвори/ Затвори

Мисля, че колкото по-нормално, т.е. по-отворено и без особени задръжки комуникираме, толкова по-пълноценни индивиди, развили и експлоатиращи талантите си, ще ставаме. Смея да прогнозирам, че общество съставено в по-голямата си част от такива личности е идеалната среда за едно достойно съществуване и лична реализация. То е моята мечта!

Сега е моментът да направя поредното си признание: аз съм щастлив, защото мога да споделям тук с теб всичко, което пожелая. Но моите колеги и клиенти, и изобщо хората от които завися професионално (чети “материално”), нямат идея за какво става въпрос, или по-скоро - не знаят какво точно пише тук, а то може и да не им хареса. С две думи, моите доходи не зависят по какъвто и да е начин от написаното в този сайт; свободата на идеите ми е безусловна(!), а това винаги е било лукс. Почти съм сигурен, че едвам стъпил трайно на българска земя свободата ми ще престане да бъде така безгранична. Журналистите го наричат “автоцензура” – въздържание от изказване на всичкото с цел да не ядосаш някого, от когото зависиш или би могъл да зависиш. Тъй че знай, че си давам точна сметка какъв съм щастливец и поради това съм далеч от мисълта да претендирам от теб прямота като моята. Зная, че зависиш от поне един идиот (това на майтап) и с това се връщам на темата.

Ако всички умеехме да комуникираме добре още от малки, щеше да има по-малко комплексари, защото всеки щеше да работи онова, за което го бива най-много, и по-малко измамници, понеже нямаше да се налага да мамят или премазват противника си с груба сила, поради наличието на други легитимни преимущества. Ако се изразявахме по най-лесния и разбираем начин щяхме да избегнем недоразуменията в работата, в личните и обществените си контакти, и информационната асиметрия от типа “Аз знам, той не знае. Ще го измамя, та да му лапна паричките/ имотчето/ момичето/ момчето ...”. Оттук и това желание да работя за подобряване на комуникацията между теб и мен, между теб и нея, между нас и вас, и между всеки един и многото, без да съм рекламна или ПиАр агенция (опазил Бог!).

Ще карам бавно и последователно, днес е ред на яснотата на претенциите ни към ... управляващите (без значение дали те са червени, зелени или пембени!).

 ***

В едно предишно мое писание твърдях, че за 15 години преход българското обществено мнение не е успяло да формулира смислени желания-претенции към властта. Днес потвърждавам тогавашното си твърдение и му прибавям следното: дори и да ги е генерирало, то (общественото мнение) не показва с нищо, че е способно да ги представи в подреден, завършен и лесен за ползване вид и да ги адресира до точния им получател. Дори да бяхме генерирали хубави претенции и свежи идеи, трябваше да ги изкажем в подобаващ, удобен за ползване вид. До този момент това така и не се случва или е ужасна рядкост. Така идеите ни остават трудни за възприятие, а това, прибавено към традиционната антипатия на управляващите към гражданските проекти, ги обрича на провал - трудът е бил напразен, ентусиазмът и времето – хвърлени на вятъра. Това обезкуражава, но също ни кара да се замислим над оптималната комбинация между съдържание и форма на нашите претенции.

Неправителствените организации или, ако предпочиташ, общественото мнение, трябва да започнем да гледаме на властта като на клиент, не повече като на враг! Враждуващи и враждебно-настроени колкото искаш, но ако желаем да постигнем нещо градивно е време да изоставим това настроение. И така, властта е наш „безценен клиент”, комуто трябва да пласираме идеите си. Необходимо е да направим пазарен анализ на процеса на „покупката” на една общественозначима идея, да разберем точно какви са неговите стадии, кои са и какво желаят главните действащи лица в него. До един момент анализът ще е общ, впоследствие всеки казус ще поеме своя специфичен път.

Хубаво е да се примирим веднага с истината, че в политиката е като на пазара (покупко-продажба) - ако има предлагане на повече хубави идеи подплатени с прецизни разчети и план за действие, един бюрократ едва ли би устоял на изкушението да си припише авторството им. Това трябва да е нашето кредо и то да определя поведението ни. Дори бюрократът отсреща да е много тъп, предубеден и недобросъвестен, хубавият проект може да го извади от равновесие, но може също да намери друг силен инициатор-поддръжник (често наричан спонсор, макар да не става дума просто за финансиране) дори в същото ведомство. С това не преоткривам топлата вода, корупцията работи на същия принцип – човекът с парите претендира, натиска все повече, ако не стане при единия отива при другия.

- следва -

 

 


ПРОЧЕТЕНО ЗА ТЕБ

Изповед на убиец на национални икономики

 

 

 

Изповед на убиец на национални икономики

Документален разказ за чудовищните механизми за "закопаването" на цели държави

 

 

 

 

 

01 декември 2005 г.

Е добре, болката от откриването на нелицеприятната истина беше вкарана в предварителните сметки (за пътуването ми към истината), но от това не ми става много по-леко. След прочита на изповедта на Джон Перкинс, човекът отговорен за погребването на поне две държави под тежестта на безумни дългове, се чувствам като парцал. Търсеше истината, момчето ми? Голата истина? Ето ти я, на ...- по-грозна от всяка измислица!

Дано не останеш с впечатлението, че съм антиамериканец, приятелю, но това, което прочетох, е покъртително, а и имам всички основания да му вярвам - доказателства са и последните мръсни войни. В книгата са описани инструментите и прийомите за заробване на цели държави независимо какви са и какво проповядват ръководителите им. Това е задължително четиво за всички амбициозни мечтатели правещи хипотези за бъдещето на бедната ни родина. Никой ръководител на малка държава като нашата не е имунизиран от чумата на чуждите (ако не са американски, ще са руски) имперски амбиции. Жалко е, но трябва да сме наясно ... Следва откъс от предговора на книгата: 

"Днес можем да видим резултатите от тази умопомрачителна система. Най-големите ни компании наемат за жълти стотинки хора, които да се бъхтят при нечовешки условия в някое неприветливо азиатско хале. Петролните компании изхвърлят безмилостно отрови в екваториалните гори, убивайки преднамерено хора, животни и растения; и извършват геноцид над древни местни култури. Фармацевтичната индустрия отказва лекарства на милиони заразени от HIV африканци. 12 милиона американци в нашите Съедини Щати са сериозно притеснени за следващото си ядене. Енергийната индустрия създава Енрон, счетоводната индустрия създава Андерсън (и двете са фалирали компании, осъдени за измами за милиарди долари, бел П.Л.). Съотношението между доходите на 1/5 от световното население в най-богатите и в най-бедните държави се променя от 30:1, през 1960 г., до 74:1, през 1995 г. САЩ харчи повече от 87 милиарда долара за войната в Ирак (цифрата днес, 01 декември 2005 г., е 223 млд. и нараства главоломно, бел. П.Л.), докато ООН твърди, че за по-малко от половината от тази сума можехме да доставим чиста вода, достатъчно храна, медицинско обслужване и базово образование за всеки човек на планетата."

>>  повече за Джон Перкинс >>

 

 

 

Новините от:

БТА

Дневник

News.bg

Черно море

Всеки ден

Aktualno.com

 

Анализи и коментари от:

 

MEDIA TIMES REVIEW

 

Investor.bg

Econ.bg

Коментари

други връзки




 

Специално внимание:

Демократи за Силна България

ДСБ

 

 Полезни връзки : Изпрати SMS в България с M-Tel
Обърни на кирилица български текст написан на латиница

 

 

 Statistiche sito,contatore visite, counter web invisibile

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч.

 

за сигнали, коментари и идеи пишете ми на
pavel_lazarov@yahoo.it