Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

НОВИНИТЕ ОТ

МОЛИТВА

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ


 

 

ДНЕВНИК

Сряда, 14 декември 2005 г.

В Торино съм, но дамата, с която трябваше да работя, пак я няма - разболяла се. Не че ми е неприятно да чета вестници по цял ден, но ми неудобно. (Все пак ми плащат.)

Днес в Италия стартира поредната акция за арести на видни личности. Избухва ужасен скандал, в който са замесени половината от миланските банкери и новоизлюпени финансисти, и ... управителя на централната банка. Пак! Уличени са в фалшификации, измисляне и кражба на пари. Цифрите са зашеметителни, фактите смразяващи - та това е италианският елит(!). Този дето води страната! ...!? към Дневника

 


КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

 


постоянни теми

::   Запетая

::   Речник

 


всички МОИ

:: За България, Италия, вярата и благоденствието

:: Емигрантско Верую I

:: Емигрантско Верую II

:: За пътя към прозрението


Кратки

:: Вместо програма

:: В търсене на ...

:: Медиите под контрол? 

:: Благодарност

:: Колко сме зле 

 


интервюTA и писма

:: Оптимизъм и сметки

:: Интервю, април 2003 г.

:: Война на невежеството

 

АУДИО

:: р. България, януари 2005 г.

:: р. Отзвук, декември 2004 г.(8 Mb)


Преведени автори

:: Енрике Пенялоза

:: Арундхати Рой

:: Амартая Сен

:: Вацлав Хавел

:: Ноам Чомски
 

 


Препоръчвам горещо вестник


BGVelikden

Българският Великден

 


 

ОЩЕ Инфо - храна и надежда за търсещите истината хора!

 

 

ДЕЙСТВИЯ

Щракни за увеличение на картинката

За съжаление аз няма да съм в София за коктейла, но ти иди, приятелю.

Българската Коледа
Тържествен коктейл по случай новите народни мерцедеси

 


 

Инициативни млади българи, 13 декември 2005 г., форум "За буквите"

Таня, Калин, Евгени и Приятели ви канят на*:

Време: 07.01.2006 г. (първата събота на Новата), ранен следобед (или 08.01., неделя, ако събота е работен ден!),

Място: градинката до Народно събрание,

Облекло: по ваша преценка - нещо, което да допринася за тържественото ви настроение,

Надслов: Да отпразнуваме заедно чувствително повишаващия се български стандарт на живот: тази година Мерцедес S350 за всеки депутат, догодина - за всеки гражданин!

Организаторите ще осигурят напитки и храна, в пълно съответствие с въпросния повишаващ се стандарт на живот.

За настроението разчитаме на вас!

* концепция от 16.12.2005, версия 1.6 - подлежи на промени... ако ги предложите.

 

предистория

Цената на едни учителски заплати

Диана Найденова в р."Дарик" от 02.12.2005 г.

Колко може да струват 16 000 учителски заплати? На колко са равни 48 бъбречни трансплантации? Или 26 666 месечни сметки за парно? На 15 бронирани мерцедеса разбира се ...комфортни, красиви и купени от нашите пари за умниците, който управляват България. ...

>> цялото >>


ГЛАС

Иво Беров


Този път не съм съвсем съгласен с Иво Беров. Ще разбереш лесно защо

Не сме нация, а родово-задругарско общество
За новата книга на Иво Беров, за шифрите и за българите

 

 

Интервю на Рени Нешкова с Иво Беров, в. "Детонация" от 12 декември 2005 г. (препечатка в Още Инфо)

Р.Н: Твоята книга “Бетонната фея” е много любопитна в жанрово отношение: разсъждения на автора, разкази от трето лице, стихове, задочни спорове с читателите, исторически и библейски препратки. Човек остава с усещането, че във всичко това е заложен някакъв шифър, но не като този от книгата на Дан Браун “Шифърът на Леонардо”. Тоест не разказ за шифър, а шифър в разказа. Има ли наистина някакво скрито послание или само така изглежда?

И.Б: Без да искам да се хваля и без всякакво самомнение, но мисля, че моята книга е по-хубава. В “Шифърът на Леонардо” няма образи, няма живот, залага се на едни изсъхнали схеми. Четеш, за да видиш какво ще се случи по-нататък. Аз лично стигнах донякъде, стана ми скучно и затова прелистих да видя какво има накрая. Видях и толкова. Идеята всъщност не е толкова нова, но е добре изработена, като в една плетка всички бримки и нишки са хванати и обосновани. Но това все пак не е литература.

Р.Н: Пазарът навсякъде обаче е много благосклонен към подобни четива, които не са литература, не са научни или исторически писания, но приличат на всичко това плюс впечатлението, че открехват завесата към някакво тайно познание, крито от човечеството хиляди години.

И.Б: В моята книга няма шифър, но има тайно послание, което не посмях да кажа в прав текст. Може би затова имах известен пазарен успех в сравнение с някои други български автори, макар да не съм професионален писател. Но в същата тази книга съм написал съвсем ясно, че има тайно послание и съм го сложил някъде между редовете: който го види – види, който се сети – сети, който го разбере – разбере. ...

>> цялото >>


ДРУГ ГЛАС

Найо Тицин

 

Българските медии бяха “родени в грях”
Медиите ни не играят демократичната роля, която трябва да играят

 

 

 

 

Александър Божков пита .... Найо Тицин, в "Дневник" от 14 декември 2005 г.

А.Б. (въпрос N°9, бел. ПЛ): Тогава значи българите имат такива медии, каквито сами са си пожелали?

- Да! Имам много приятели журналисти, с които от 1993 г. водим този разговор - "Трябва ли журналистиката в България да стане цивилизована, да стане истинска, почтена и работеща за обществото?" - и трябва да си признаем, че поколението млади журналисти, в което се вписвам и аз, не успяхме. Безспорни имена, останали с нещо в медиите - Татяна Ваксберг, Веселин Дремджиев, Мариета Фидосиева, Коко Каменаров, Севда Шишманова, аз - това сме журналисти от новото поколение с различни качества, които не успяхме. А се опитахме да бъдем пример за този тип журналистика, за която говоря, която ми се щеше да успее в България. Ние не успяхме, другите се оказаха по-силни.

А.Б: Ако разширим заключенията върху цялата ни държава, за която се надяваме в рамките на следващите година-две да стане член на Европейския съюз, кога според вас страната ни ще стане нормална и животът ни ще бъде отразяван от нормални медии?

- Много е страшно, че сега се надяваме нещо да се оправи в последната година-две. Нещо, което сме забатачвали 15 години. Този проблем е много неприятно навързан и непрекъснато се подклажда и поддържа. Това е механизъм, система, сигурно измислена не тук и не сега, а отдавна. Това си е цяла мрежа. Един в някакво шоу ще ти говори простотии, друг в някакъв уж сериозен многотиражен вестник ще ти извади “сериозен” коментар - и така се спуска тюлената завеса на “тъмната страна на силата”. Много обичам “Междузвездните войни”, отрасъл съм с тях, и много обичам простите истини, които се казват там, защото те, както при всеки епос, са валидни в различни ситуации. За съжаление тюлът на тъмната страна на силата е покрил повечето български медии. Има отделни джедаи, които се опитват да правят нещо, но все още ...

А.Б: Такава мрачна картина изглежда малко пресилена, след като всеки от нас, който помни какво беше България преди 15 години и вижда какво е сега, може да установи огромна позитивна разлика. Как се връзват тези неща?

- Да, на пръв поглед има положителна промяна. Има плурализъм. Вие ми вземате сега интервю, аз мога да кажа каквото мисля. Но общата среда не е читава. Има много изключения, но те продължават да бъдат само изключения.

>> цялото >>


 

ЯСНО и СЛЪНЧЕВО

мегафон

 

 

През нощта ясно. През деня слънчево

I

За начините да направим по-ефективен гражданския натиск 

 

 

понеделник 05 декември 2005 г.

С времето откривам допълнителни основания за страстта си към писането: оказва се, че то, също както традиционното споделяне на тревогите, е едно от най-добрите противодействия на натрупването на негативна енергия. Лошият комуникатор или неспособният “да се освободи” от вълненията си, често страда от неразположения, започващи с болки в главата или корема, и свършващи със затлъстяване или типичните психически отклонения, като паника, депресия, хронична несигурност и тем подобните.

В резултат а наблюденията и размислите по темата за общуването, започвам да откривам обясненията на наглед твърде раздалечени явления, като общото пристрастяване към футбола или сапунените сериали, и пагубните амбиции на подрастващите да стават фотомодели, жените, и бизнесмени-престъпници, мъжете. Започвам да разбирам също какви са причините все повече актьори и шоумени да навлизат в политиката. Прояснява ми се и скришната роля на митичния Холивуд. „И какво от това?” – ме питаш. От това ... такова, че аз самият ставам все по-малко податлив на промивка на мозък. Дали това ми помага да живея по-добре? Не зная, но знам, че ми е крайно интересно, а жаждата ми за живот е голяма. Колко хора могат да се похвалят със същото?Отвори/ Затвори

Мисля, че колкото по-нормално, т.е. по-отворено и без особени задръжки комуникираме, толкова по-пълноценни индивиди, развили и експлоатиращи талантите си, ще ставаме. Смея да прогнозирам, че общество съставено в по-голямата си част от такива личности е идеалната среда за едно достойно съществуване и лична реализация. То е моята мечта!

Сега е моментът да направя поредното си признание: аз съм щастлив, защото мога да споделям тук с теб всичко, което пожелая. Но моите колеги и клиенти, и изобщо хората от които завися професионално (чети “материално”), нямат идея за какво става въпрос, или по-скоро - не знаят какво точно пише тук, а то може и да не им хареса. С две думи, моите доходи не зависят по какъвто и да е начин от написаното в този сайт; свободата на идеите ми е безусловна(!), а това винаги е било лукс. Почти съм сигурен, че едвам стъпил трайно на българска земя свободата ми ще престане да бъде така безгранична. Журналистите го наричат “автоцензура” – въздържание от изказване на всичкото с цел да не ядосаш някого, от когото зависиш или би могъл да зависиш. Тъй че знай, че си давам точна сметка какъв съм щастливец и поради това съм далеч от мисълта да претендирам от теб прямота като моята. Зная, че зависиш от поне един идиот (това на майтап) и с това се връщам на темата.

Ако всички умеехме да комуникираме добре още от малки, щеше да има по-малко комплексари, защото всеки щеше да работи онова, за което го бива най-много, и по-малко измамници, понеже нямаше да се налага да мамят или премазват противника си с груба сила, поради наличието на други легитимни преимущества. Ако се изразявахме по най-лесния и разбираем начин щяхме да избегнем недоразуменията в работата, в личните и обществените си контакти, и информационната асиметрия от типа “Аз знам, той не знае. Ще го измамя, та да му лапна паричките/ имотчето/ момичето/ момчето ...”. Оттук и това желание да работя за подобряване на комуникацията между теб и мен, между теб и нея, между нас и вас, и между всеки един и многото, без да съм рекламна или ПиАр агенция (опазил Бог!).

Ще карам бавно и последователно, днес е ред на яснотата на претенциите ни към ... управляващите (без значение дали те са червени, зелени или пембени!).

 ***

В едно предишно мое писание твърдях, че за 15 години преход българското обществено мнение не е успяло да формулира смислени желания-претенции към властта. Днес потвърждавам тогавашното си твърдение и му прибавям следното: дори и да ги е генерирало, то (общественото мнение) не показва с нищо, че е способно да ги представи в подреден, завършен и лесен за ползване вид и да ги адресира до точния им получател. Дори да бяхме генерирали хубави претенции и свежи идеи, трябваше да ги изкажем в подобаващ, удобен за ползване вид. До този момент това така и не се случва или е ужасна рядкост. Така идеите ни остават трудни за възприятие, а това, прибавено към традиционната антипатия на управляващите към гражданските проекти, ги обрича на провал - трудът е бил напразен, ентусиазмът и времето – хвърлени на вятъра. Това обезкуражава, но също ни кара да се замислим над оптималната комбинация между съдържание и форма на нашите претенции.

Неправителствените организации или, ако предпочиташ, общественото мнение, трябва да започнем да гледаме на властта като на клиент, не повече като на враг! Враждуващи и враждебно-настроени колкото искаш, но ако желаем да постигнем нещо градивно е време да изоставим това настроение. И така, властта е наш „безценен клиент”, комуто трябва да пласираме идеите си. Необходимо е да направим пазарен анализ на процеса на „покупката” на една общественозначима идея, да разберем точно какви са неговите стадии, кои са и какво желаят главните действащи лица в него. До един момент анализът ще е общ, впоследствие всеки казус ще поеме своя специфичен път.

Хубаво е да се примирим веднага с истината, че в политиката е като на пазара (покупко-продажба) - ако има предлагане на повече хубави идеи подплатени с прецизни разчети и план за действие, един бюрократ едва ли би устоял на изкушението да си припише авторството им. Това трябва да е нашето кредо и то да определя поведението ни. Дори бюрократът отсреща да е много тъп, предубеден и недобросъвестен, хубавият проект може да го извади от равновесие, но може също да намери друг силен инициатор-поддръжник (често наричан спонсор, макар да не става дума просто за финансиране) дори в същото ведомство. С това не преоткривам топлата вода, корупцията работи на същия принцип – човекът с парите претендира, натиска все повече, ако не стане при единия отива при другия.

- следва -


КОМЕНТАР

Протестите на учителите

 

Моята солидарност със стачкуващите учители
Българските учители са недостатъчно платени. Управляващите си правят оглушки

 

 

мой от 25 ноември 2005 г.

Трудът на българския учител е недостатъчно платен. Грешни са методите за определяне на нормативите му, грешни са критериите за оценяването му, грешна е позицията отредена на редовия учител в образователния процес. Преподавателите не могат и не бива да продължават да бъдат третирани като мижитурки, безропотни изпълнители на идиотски управленски решения.

Управляващите всичките(!), знае се, първо гледат да лапнат, второ, гледат да "го забият" на враговете си, трето, гледат как да се окопаят най-добре, така че да не им го забият на тях и да могат да лапат сладко и другия мандат. Ако им остане време за нещо друго може и да поработят малко за изпълнение на онова дето щедро са обещавали преди избори ... ако имат знания и умения, разбира се.

На мен министър Вълчев не ми е антипатичен и го намирам далеч по-добронамерен и подготвен от 3-ма/4-мата му предшественици, но се съмнявам искрено, че ще може да оправи системата. Аз (заедно със съмишленици, естествено) съм му събрал цели 336 готови за употреба решения на 30 проблема в неговия ресор. Дал съм му ги и съм казал на него и на половината му министерство да ги ползват, за да работят по-добре. (Авторите на предложенията също са на разположение за работа и реален принос по реализацията на предложението си, което е точно обратното на голите приказки!). Дали и доколко го правят виждаме с очите си - не върви. Някакви слаби сигнали за промяна има, но не вършат работа. Нужна е драстична промяна, но преди драстичната промяна е нужен задълбочен анализ, за да не унищожим и малкото останали хубави неща. Кои са те? Не мога да зная всичко. Не е моя работа, не съм отговорен, не съм и подготвен. ... Не още. ;)  Докато да стана сам зам-министър на образованието ще мине още малко време, а трябва да навия и Юлиан Попов да се кандидатира за министър, па и да спечели.

Не знам колко те топли това, български учителю, но аз съм с теб! Искай и изисквай!

И този път до дупка, че много се гавриха с теб!

 


ПРОЧЕТЕНО ЗА ТЕБ

Изповед на убиец на национални икономики

 

 

 

Изповед на убиец на национални икономики

Документален разказ за чудовищните механизми за "закопаването" на цели държави

 

 

 

 

 

01 декември 2005 г.

Е добре, болката от откриването на нелицеприятната истина беше вкарана в предварителните сметки (за пътуването ми към истината), но от това не ми става много по-леко. След прочита на изповедта на Джон Перкинс, човекът отговорен за погребването на поне две държави под тежестта на безумни дългове, се чувствам като парцал. Търсеше истината, момчето ми? Голата истина? Ето ти я, на ...- по-грозна от всяка измислица!

Дано не останеш с впечатлението, че съм антиамериканец, приятелю, но това, което прочетох, е покъртително, а и имам всички основания да му вярвам - доказателства са и последните мръсни войни. В книгата са описани инструментите и прийомите за заробване на цели държави независимо какви са и какво проповядват ръководителите им. Това е задължително четиво за всички амбициозни мечтатели правещи хипотези за бъдещето на бедната ни родина. Никой ръководител на малка държава като нашата не е имунизиран от чумата на чуждите (ако не са американски, ще са руски) имперски амбиции. Жалко е, но трябва да сме наясно ... Следва откъс от предговора на книгата: 

"Днес можем да видим резултатите от тази умопомрачителна система. Най-големите ни компании наемат за жълти стотинки хора, които да се бъхтят при нечовешки условия в някое неприветливо азиатско хале. Петролните компании изхвърлят безмилостно отрови в екваториалните гори, убивайки преднамерено хора, животни и растения; и извършват геноцид над древни местни култури. Фармацевтичната индустрия отказва лекарства на милиони заразени от HIV африканци. 12 милиона американци в нашите Съедини Щати са сериозно притеснени за следващото си ядене. Енергийната индустрия създава Енрон, счетоводната индустрия създава Андерсън (и двете са фалирали компании, осъдени за измами за милиарди долари, бел П.Л.). Съотношението между доходите на 1/5 от световното население в най-богатите и в най-бедните държави се променя от 30:1, през 1960 г., до 74:1, през 1995 г. САЩ харчи повече от 87 милиарда долара за войната в Ирак (цифрата днес, 01 декември 2005 г., е 223 млд. и нараства главоломно, бел. П.Л.), докато ООН твърди, че за по-малко от половината от тази сума можехме да доставим чиста вода, достатъчно храна, медицинско обслужване и базово образование за всеки човек на планетата."

>>  повече за Джон Перкинс >>

 


 

 

 

Новините от:

БТА

Дневник

News.bg

Черно море

Всеки ден

Aktualno.com

 

Анализи и коментари от:

 

MEDIA TIMES REVIEW

 

Investor.bg

Econ.bg

Коментари

други връзки




 

Специално внимание:

Демократи за Силна България

ДСБ

 

 Полезни връзки : Изпрати SMS в България с M-Tel
Обърни на кирилица български текст написан на латиница


 Statistiche sito,contatore visite, counter web invisibile

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч

 

за сигнали, коментари и идеи пишете ми на
pavel_lazarov@yahoo.it