Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

НОВИНИТЕ ОТ

МОЛИТВА

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ


 

 

ДНЕВНИК

Понеделник 05 декември 2005 г.

Нещо нямам настроение, затова пък мисля много подредено. Възползвах се, за да подредя всичките си  разпиляни  записки по 1000 теми.

Имам много за писане. Много!към Дневника

 


КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

 


постоянни теми

>>  Запетая

>>  Речник

 


всички МОИ

* За България, Италия, вярата и благоденствието

* Емигрантско Верую I

* Емигрантско Верую II

* За пътя към прозрението


Кратки

* Медиите под контрол? 

* Благодарност

* Колко сме зле 

* Вместо програма

* В търсене на ...


интервюTA и писма

* Интервю, април 2003 г.

* Война на невежеството

* Оптимизъм и сметки

* Радио България, януари 2005г.

 


Преведени автори

* Арундхати Рой

* Амартая Сен

* Вацлав Хавел

* Ноам Чомски
* Енрике Пенялоза

 


Препоръчвам горещо вестник


BGVelikden

Българският Великден

 


 

ОЩЕ Инфо - храна и надежда за търсещите истината хора!

 

 


ТЕМА

мегафон

 

 

През нощта ясно. През деня слънчево

I

За начините да направим по-ефективен гражданския натиск 

 

 

понеделник 05 декември 2005 г.

С времето откривам допълнителни основания за страстта ми към писането. Оказва се, че то, също както простото споделяне тревогите, е един от най-добрите начини да не натрупваш негативна енергия. Лошият комуникатор или неспособният (или нежелаещ) да се “освободи” вълненията си, често страда от неразположения, започващи с болки в главата или корема, и свършващи със затлъстяване или и типичните психически отклонения, като паника, депресия, хронична несигурност и тям подобните.

В резултат а наблюденията и размислите си по темата за способността да комуникираме, започвам да откривам обясненията на наглед твърде раздалечени явления, като общото пристрастяване към футбола, или сапунените сериали, и пагубните амбиции на подрастващите да стават фотомодели (жените) и бизнесмени-престъпници (мъжете). Започвам да разбирам също какви са причините все повече актьори и шоумени да навлизат в политиката. Прояснява ми се и скришната роля на магическия Холивуд. „И какво от това?” – ме питаш. От това такова, че аз самият ставам все по-малко податлив на промивка на мозък. Дали това ми помага да живея по-добре? Не зная, но знам, че животът ми е крайно интересен, а жаждата ми за живот голяма. Колко хора могат да се похвалят със същото?Отвори/ Затвори

Мисля, че колкото по-нормално, т.е. по-отворено и без особени задръжки комуникираме, толкова по-пълноценни индивиди, развили и експлоатиращи талантите си, ще ставаме. Смея да прогнозирам, че общество съставено в по-голямата си част от такива личности е идеалната среда за едно достойно съществуване и лична реализация. То е моята мечта!

Сега е моментът да направя поредното си признание: аз съм щастлив, защото мога да споделям тук с теб всичко, което пожелая. Но моите колеги и клиенти, и изобщо хората от които завися професионално (чети “материално”), нямат идея за какво става въпрос, или по-скоро - не знаят какво точно пише тук, а то може и да не им хареса. С две думи, моите доходи не зависят по какъвто и да е начин от написаното в този сайт; свободата на идеите ми е безусловна(!), а това винаги е било лукс. Почти съм сигурен, че едвам стъпил трайно на българска земя свободата ми ще престане да бъде така безгранична. Журналистите го наричат “автоцензура” – въздържание от изказване на всичкото с цел да не ядосаш някого, от когото зависиш или би могъл да зависиш. Тъй че знай, че си давам точна сметка какъв съм щастливец и поради това съм далеч от мисълта да претендирам от теб прямота като моята. Зная, че зависиш от поне един идиот (това на майтап) и с това се връщам на темата.

Ако всички умеехме да комуникираме добре още от малки, щеше да има по-малко комплексари, защото всеки щеше да работи онова, за което го бива най-много, и по-малко измамници, понеже нямаше да се налага да мамят или премазват противника си с груба сила, поради наличието на други легитимни преимущества. Ако се изразявахме по най-лесния и разбираем начин щяхме да избегнем недоразуменията в работата, в личните и обществените си контакти, и информационната асиметрия от типа “Аз знам, той не знае. Ще го измамя, та да му лапна паричките/ имотчето/ момичето/ момчето ...”. Оттук и това желание да работя за подобряване на комуникацията между теб и мен, между теб и нея, между нас и вас, и между всеки един и многото, без да съм рекламна или ПиАр агенция (опазил Бог!).

Ще карам бавно и последователно, днес е ред на яснотата на претенциите ни към ... управляващите (без значение дали те са червени, зелени или пембени!).

 ***

В едно предишно мое писание твърдях, че за 15 години преход българското обществено мнение не е успяло да формулира смислени желания-претенции към властта. Днес потвърждавам тогавашното си твърдение и му прибавям следното: дори и да ги е генерирало, то (общественото мнение) не показва с нищо, че е способно да ги представи в подреден, завършен и лесен за ползване вид и да ги адресира до точния им получател. Дори да бяхме генерирали хубави претенции и свежи идеи, трябваше да ги изкажем в подобаващ, удобен за ползване вид. До този момент това така и не се случва или е ужасна рядкост. Така идеите ни остават трудни за възприятие, а това, прибавено към традиционната антипатия на управляващите към гражданските проекти, ги обрича на провал - трудът е бил напразен, ентусиазмът и времето – хвърлени на вятъра. Това обезкуражава, но също ни кара да се замислим над оптималната комбинация между съдържание и форма на нашите претенции.

Неправителствените организации или, ако предпочиташ, общественото мнение, трябва да започнем да гледаме на властта като на клиент, не повече като на враг! Враждуващи и враждебно-настроени колкото искаш, но ако желаем да постигнем нещо градивно е време да изоставим това настроение. И така, властта е наш „безценен клиент”, комуто трябва да пласираме идеите си. Необходимо е да направим пазарен анализ на процеса на „покупката” на една общественозначима идея, да разберем точно какви са неговите стадии, кои са и какво желаят главните действащи лица в него. До един момент анализът ще е общ, впоследствие всеки казус ще поеме своя специфичен път.

Хубаво е да се примирим веднага с истината, че в политиката е като на пазара (покупко-продажба) - ако има предлагане на повече хубави идеи подплатени с прецизни разчети и план за действие, един бюрократ едва ли би устоял на изкушението да си припише авторството им. Това трябва да е нашето кредо и то да определя поведението ни. Дори бюрократът отсреща да е много тъп, предубеден и недобросъвестен, хубавият проект може да го извади от равновесие, но може също да намери друг силен инициатор-поддръжник (често наричан спонсор, макар да не става дума просто за финансиране) дори в същото ведомство. С това не преоткривам топлата вода, корупцията работи на същия принцип – човекът с парите претендира, натиска все повече, ако не стане при единия отива при другия.

- следва -

 


ПРОЧЕТЕНО ЗА ТЕБ

Изповед на убиец на национални икономики

 

 

 

Изповед на убиец на национални икономики

Документален разказ за чудовищните механизми за "закопаването" на цели държави

 

 

 

 

 

01 декември 2005 г.

Е добре, болката от откриването на нелицеприятната истина беше вкарана в предварителните сметки (за пътуването ми към истината), но от това не ми става много по-леко. След прочита на изповедта на Джон Перкинс, човекът отговорен за погребването на поне две държави под тежестта на безумни дългове, се чувствам като парцал. Търсеше истината, момчето ми? Голата истина? Ето ти я, на ...- по-грозна от всяка измислица!

Дано не останеш с впечатлението, че съм антиамериканец, приятелю, но това, което прочетох, е покъртително, а и имам всички основания да му вярвам - доказателства са и последните мръсни войни. В книгата са описани инструментите и прийомите за заробване на цели държави независимо какви са и какво проповядват ръководителите им. Това е задължително четиво за всички амбициозни мечтатели правещи хипотези за бъдещето на бедната ни родина. Никой ръководител на малка държава като нашата не е имунизиран от чумата на чуждите (ако не са американски, ще са руски) имперски амбиции. Жалко е, но трябва да сме наясно ... Следва откъс от предговора на книгата: 

"Днес можем да видим резултатите от тази умопомрачителна система. Най-големите ни компании наемат за жълти стотинки хора, които да се бъхтят при нечовешки условия в някое неприветливо азиатско хале. Петролните компании изхвърлят безмилостно отрови в екваториалните гори, убивайки преднамерено хора, животни и растения; и извършват геноцид над древни местни култури. Фармацевтичната индустрия отказва лекарства на милиони заразени от HIV африканци. 12 милиона американци в нашите Съедини Щати са сериозно притеснени за следващото си ядене. Енергийната индустрия създава Енрон, счетоводната индустрия създава Андерсън (и двете са фалирали компании, осъдени за измами за милиарди долари, бел П.Л.). Съотношението между доходите на 1/5 от световното население в най-богатите и в най-бедните държави се променя от 30:1, през 1960 г., до 74:1, през 1995 г. САЩ харчи повече от 87 милиарда долара за войната в Ирак (цифрата днес, 01 декември 2005 г., е 223 млд. и нараства главоломно, бел. П.Л.), докато ООН твърди, че за по-малко от половината от тази сума можехме да доставим чиста вода, достатъчно храна, медицинско обслужване и базово образование за всеки човек на планетата."

>>  повече за Джон Перкинс >>


КОМЕНТАР

Протестите на учителите

 

Моята солидарност със стачкуващите учители
Българските учители са недостатъчно платени. Управляващите си правят оглушки

 

 

мой от 25 ноември 2005 г.

Трудът на българския учител е недостатъчно платен. Грешни са методите за определяне на нормативите му, грешни са критериите за оценяването му, грешна е позицията отредена на редовия учител в образователния процес. Преподавателите не могат и не бива да продължават да бъдат третирани като мижитурки, безропотни изпълнители на идиотски управленски решения.

Управляващите всичките(!), знае се, първо гледат да лапнат, второ, гледат да "го забият" на враговете си, трето, гледат как да се окопаят най-добре, така че да не им го забият на тях и да могат да лапат сладко и другия мандат. Ако им остане време за нещо друго може и да поработят малко за изпълнение на онова дето щедро са обещавали преди избори ... ако имат знания и умения, разбира се.

На мен министър Вълчев не ми е антипатичен и го намирам далеч по-добронамерен и подготвен от 3-ма/4-мата му предшественици, но се съмнявам искрено, че ще може да оправи системата. Аз (заедно със съмишленици, естествено) съм му събрал цели 336 готови за употреба решения на 30 проблема в неговия ресор. Дал съм му ги и съм казал на него и на половината му министерство да ги ползват, за да работят по-добре. (Авторите на предложенията също са на разположение за работа и реален принос по реализацията на предложението си, което е точно обратното на голите приказки!). Дали и доколко го правят виждаме с очите си - не върви. Някакви слаби сигнали за промяна има, но не вършат работа. Нужна е драстична промяна, но преди драстичната промяна е нужен задълбочен анализ, за да не унищожим и малкото останали хубави неща. Кои са те? Не мога да зная всичко. Не е моя работа, не съм отговорен, не съм и подготвен. ... Не още. ;)  Докато да стана сам зам-министър на образованието ще мине още малко време, а трябва да навия и Юлиан Попов да се кандидатира за министър, па и да спечели.

Не знам колко те топли това, български учителю, но аз съм с теб! Искай и изисквай!

И този път до дупка, че много се гавриха с теб!


ГЛАС

Вече се бях примирил, че никога не ще разбера причините за популярността на Мартин Карбовски и ... попаднах на този забележителен пътепис. Направи се, че не си чул името на автора му и чети. Чети! (Ще са ти нужни 15-ина минути и пълна тишина)

Мартин Карбовски

 

 

BLACK CELEBRATION

 

 

 

 

М. Карбовски в "Media Times Review" от юли 2005 г.

Раждаме се като богове, живеем като крадци и умираме като вампири: в нашия православен свят сякаш сме създадени да в страдаме в живота, защото отлагаме вярата в Бога за след смъртта – да се уверим, че го има, пък после ще му вярваме, отбелязва не без горчивина разтърсеният до основи Мартин Карбовски в своя пътепис от Атон и тамошния ни манастир Зограф. Пътепис без капка екшън – ако не броим срещите на автора с няколко святи хора.

***

Някой ден ще се наложи да умреш. Неприятна работа, но няма как. Мислил ли си за нея? Знам, знам – в главата на човек има нещо като реле, което му пречи да мисли за смъртта. Неудобно и излишно е някак – точно ти, веселият, чукащият, работещият, пиещият, губещият и печелещият човек да умре – това нормално ли е? Не, нормално то не е. Смъртта е липса на вкус – купонът няма да е свършил, нощните барове ще са претъпкани с онзи тип жени, чийто задници въртят планетата, от вечния намусен барман сякаш струи безсмъртие, въпреки че е толкова близо до алкохола, а ти – мъртъв! Лоша, лоша работа.

>>  цялото >>

 


 

 

 

Новините от:

БТА

Дневник

News.bg

Черно море

Всеки ден

Aktualno.com

 

Анализи и коментари от:

 

MEDIA TIMES REVIEW

 

Investor.bg

Econ.bg

Коментари

други връзки




 

Специално внимание:

Демократи за Силна България

ДСБ

 

Полезни връзки: Изпрати SMS в България с M-Tel
Обърни на кирилица български текст написан на латиница


 Statistiche sito,contatore visite, counter web invisibile

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч

 

за сигнали, коментари и идеи пишете ми на
pavel_lazarov@yahoo.it