Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

МОЛИТВА

ДНЕВНИК

Понеделник, 01 декември 2005 г.

Утре ще ме въвеждат в новата работа. Това ще е у друг клиент в старата фирма. Пак ще пътувам много.

Получих толкова радушно посрещане от старите си колеги, че само дето не се разревах. Там наистина хората ме обичат и там наистина работехме в тим. Е добре, да видим какво ни крои бъдещето заедно.

КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

постоянни теми

>> Запетая

>> Речник

всички МОИ

* За България, Италия, вярата и благоденствието

* Емигрантско Верую I

* Емигрантско Верую II

* За пътя към прозрението

Кратки

* Медиите под контрол?

интервюTA и писма

* Интервю, април 2003 г.

* Война на невежеството

* Оптимизъм и сметки

* Радио България, януари 2005г.

Преведени автори

* Арундхати Рой

* Амартая Сен

* Вацлав Хавел

* Ноам Чомски
* Енрике Пенялоза

Препоръчвам горещо вестник

Българският Великден

ПРОЧЕТЕНО ЗА ТЕБ

Изповед на убиец на национални икономики

Документален разказ за чудовищните механизми за "закопаването" на цели държави

01 декември 2005 г.

Е добре, болката от откриването на нелицеприятната истина беше вкарана в предварителните сметки (за пътуването ми към истината), но от това не ми става много по-леко. След прочита на изповедта на Джон Перкинс, човекът отговорен за погребването на поне две държави под тежестта на безумни дългове, се чувствам като парцал. Търсеше истината, момчето ми? Голата истина? Ето ти я, на ...- по-грозна от всяка измислица!

Дано не останеш с впечатлението, че съм антиамериканец, приятелю, но това, което прочетох, е покъртително, а и имам всички основания да му вярвам - доказателства са и последните мръсни войни. В книгата са описани инструментите и прийомите за заробване на цели държави независимо какви са и какво проповядват ръководителите им. Това е задължително четиво за всички амбициозни мечтатели правещи хипотези за бъдещето на бедната ни родина. Никой ръководител на малка държава като нашата не е имунизиран от чумата на чуждите (ако не са американски, ще са руски) имперски амбиции. Жалко е, но трябва да сме наясно ... Следва откъс от предговора на книгата:

"Днес можем да видим резултатите от тази умопомрачителна система. Най-големите ни компании наемат за жълти стотинки хора, които да се бъхтят при нечовешки условия в някое неприветливо азиатско хале. Петролните компании изхвърлят безмилостно отрови в екваториалните гори, убивайки преднамерено хора, животни и растения; и извършват геноцид над древни местни култури. Фармацевтичната индустрия отказва лекарства на милиони заразени от HIV африканци. 12 милиона американци в нашите Съедини Щати са сериозно притеснени за следващото си ядене. Енергийната индустрия създава Енрон, счетоводната индустрия създава Андерсън (и двете са фалирали компании, осъдени за измами за милиарди долари, бел П.Л.). Съотношението между доходите на 1/5 от световното население в най-богатите и в най-бедните държави се променя от 30:1, през 1960 г., до 74:1, през 1995 г. САЩ харчи повече от 87 милиарда долара за войната в Ирак (цифрата днес, 01 декември 2005 г., е 223 млд. и нараства главоломно, бел. П.Л.), докато ООН твърди, че за по-малко от половината от тази сума можехме да доставим чиста вода, достатъчно храна, медицинско обслужване и базово образование за всеки човек на планетата."

>> повече за Джон Перкинс >>

КОМЕНТАР

Протестите на учителите

Моята солидарност със стачкуващите учители
Българските учители са недостатъчно платени. Управляващите си правят оглушки

мой от 25 ноември 2005 г.

Трудът на българския учител е недостатъчно платен. Грешни са методите за определяне на нормативите му, грешни са критериите за оценяването му, грешна е позицията отредена на редовия учител в образователния процес. Преподавателите не могат и не бива да продължават да бъдат третирани като мижитурки, безропотни изпълнители на идиотски управленски решения.

Управляващите всичките(!), знае се, първо гледат да лапнат, второ, гледат да "го забият" на враговете си, трето, гледат как да се окопаят най-добре, така че да не им го забият на тях и да могат да лапат сладко и другия мандат. Ако им остане време за нещо друго може и да поработят малко за изпълнение на онова дето щедро са обещавали преди избори ... ако имат знания и умения, разбира се.

На мен министър Вълчев не ми е антипатичен и го намирам далеч по-добронамерен и подготвен от 3-ма/4-мата му предшественици, но се съмнявам искрено, че ще може да оправи системата. Аз (заедно със съмишленици, естествено) съм му събрал цели 336 готови за употреба решения на 30 проблема в неговия ресор. Дал съм му ги и съм казал на него и на половината му министерство да ги ползват, за да работят по-добре. (Авторите на предложенията също са на разположение за работа и реален принос по реализацията на предложението си, което е точно обратното на голите приказки!). Дали и доколко го правят виждаме с очите си - не върви. Някакви слаби сигнали за промяна има, но не вършат работа. Нужна е драстична промяна, но преди драстичната промяна е нужен задълбочен анализ, за да не унищожим и малкото останали хубави неща. Кои са те? Не мога да зная всичко. Не е моя работа, не съм отговорен, не съм и подготвен. ... Не още. ;) Докато да стана сам зам-министър на образованието ще мине още малко време, а трябва да навия и Юлиан Попов да се кандидатира за министър, па и да спечели.

Не знам колко те топли това, български учителю, но аз съм с теб! Искай и изисквай!

И този път до дупка, че много се гавриха с теб!

ГЛАС

Вече се бях примирил, че никога не ще разбера причините за популярността на Мартин Карбовски и ... попаднах на този забележителен пътепис. Направи се, че не си чул името на автора му и чети. Чети! (Ще са ти нужни 15-ина минути и пълна тишина)

Мартин Карбовски

BLACK CELEBRATION

М. Карбовски в "Media Times Review" от юли 2005 г.

Раждаме се като богове, живеем като крадци и умираме като вампири: в нашия православен свят сякаш сме създадени да в страдаме в живота, защото отлагаме вярата в Бога за след смъртта – да се уверим, че го има, пък после ще му вярваме, отбелязва не без горчивина разтърсеният до основи Мартин Карбовски в своя пътепис от Атон и тамошния ни манастир Зограф. Пътепис без капка екшън – ако не броим срещите на автора с няколко святи хора.

***

Някой ден ще се наложи да умреш. Неприятна работа, но няма как. Мислил ли си за нея? Знам, знам – в главата на човек има нещо като реле, което му пречи да мисли за смъртта. Неудобно и излишно е някак – точно ти, веселият, чукащият, работещият, пиещият, губещият и печелещият човек да умре – това нормално ли е? Не, нормално то не е. Смъртта е липса на вкус – купонът няма да е свършил, нощните барове ще са претъпкани с онзи тип жени, чийто задници въртят планетата, от вечния намусен барман сякаш струи безсмъртие, въпреки че е толкова близо до алкохола, а ти – мъртъв! Лоша, лоша работа.

>> цялото >>

ТЕМА

През нощта ясно. През деня слънчево

За начините да направим по-ефективен гражданския натиск

понеделник 21 ноември 2005 г.

Днес давам воля на желанието си да разсъждавам по темата за яснотата на идеите ни и яснотата на изказа им, като задължителни условия за упражняването на силен обществен/ граждански натиск върху управляващите. Аз дефинирам обществения натиск като "гражданско въздействие върху институциите, което да е в състояние да ги накара да (про)работят за общото благо" или като "усилия на гражданите за създаване на възможно най-благоприятни предпоставки бюрократи и политици да изпълняват съвестно задълженията си". Знак, че аргументът е узрял за обсъждане са редицата свежи идеи витаещи от година-две в българското обществено пространство и очевидното бездарие на сегашните управляващи. Последните явно не са способни да генерират обосновани оригинални идеи. Те са интелектуални сиромаси, които ние трябва да храним с качествени идеи, ако не желаем в сиромашията си да унищожат и малкото положителни резултати постигнати по времето на прехода.

Ето че без да искам започнах с една дефиниция (за гражданската активност). За да ми е по-лесно от сега нататък и за радост на всички онези, които държат повече на дефинициите отколкото на същността на нещата („Като говорите толкова за гражданско общество, знаете ли какво точно означава?” – изцепват се често самодоволно, ни в клин, ни в ръкав), създавам един речник с моите дефиниции (подчертавам "моите"!).

- следва -

Новините от:

БТА

Дневник