Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

МОЛИТВА

ДНЕВНИК

Петък, 25 ноември 2005 г.

Поемам курс към промяна! (За кой ли път!?).

Като няма задачи какво да правя? В офиса ми е много комфортно и мога да се занимавам със сто неща - да подреждам сайта си, да чета пресата, да уча, и това наистина бяха основните ми занимания последните седмици. Но да продължава така и в близките 4-5 е недопустимо. Ще ме извиняват, плащат ми за свършена работа!

Жена ми е права - липсата на нови големи проекти прави колегите ми скъперници. А статуса ми на свободен професионалист (а не служител на заплата!) ме прави за другите повече конкурент, отколкото сътрудник. При такива обстоятелства е много лесно да ме обявят за недостатъчно инициативен или компетентен. М-м-м-м-м, да. Вече се опитаха ... неуспешно. B-)

КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

постоянни теми

>> Запетая

>> Речник

всички МОИ

* За България, Италия, вярата и благоденствието

* Емигрантско Верую I

* Емигрантско Верую II

* За пътя към прозрението

Кратки

* Медиите под контрол?

интервюTA и писма

* Интервю, април 2003 г.

* Война на невежеството

* Оптимизъм и сметки

* Радио България, януари 2005г.

Преведени автори

* Арундхати Рой

* Амартая Сен

* Вацлав Хавел

* Ноам Чомски
* Енрике Пенялоза

Препоръчвам горещо вестник

Българският Великден

КОМЕНТАР

Протестите на учителите

Моята солидарност със стачкуващите учители
Българските учители са недостатъчно платени. Управляващите си правят оглушки

мой от 25 ноември 2005 г.

Трудът на българския учител е недостатъчно платен. Грешни са методите за определяне на нормативите му, грешни са критериите за оценяването му, грешна е позицията отредена на редовия учител в образователния процес. Преподавателите не могат и не бива да продължават да бъдат третирани като мижитурки, безропотни изпълнители на идиотски управленски решения.

Управляващите - всичките(!), знае се - първо гледат да лапнат, второ, гледат да "го забият" на враговете си, трето, гледат как да се окопаят най-добре, така че да не им го забият на тях и да лапат сладко и другия мандат. Ако им остане време за нещо друго може и да поработят малко за изпълнение на онова дето щедро са обещавали преди избори ... ако имат знания и умения, разбира се.

На мен министър Вълчев не ми е антипатичен и го намирам далеч по-добронамерен и подготвен от 3-ма/4-мата му предшественици, но се съмнявам искрено, че ще може да оправи системата. Аз (заедно със съмишленици, естествено) съм му събрал цели 336 готови за употреба решения на 30 проблема в неговия ресор. Дал съм му ги и съм казал на него и на половината му министерство да ги ползват, за да работят по-добре. (Авторите на предложенията също са на разположение за работа и реален принос по реализацията на предложението си, което е точно обратното на голите приказки!). Дали и доколко го правят виждаме с очите си - не върви. Някакви слаби сигнали за промяна има, но не вършат работа. Нужна е драстична промяна, но преди драстичната промяна е нужен задълбочен анализ, за да не унищожим и малкото останали хубави неща. Кои са те? Не мога да зная всичко. Не е моя работа, не съм отговорен, не съм и подготвен. ... Не още. ;) Докато да стана сам зам-министър на образованието ще мине още малко време, а трябва да навия и Юлиан Попов да се кандидатира за министър, па и да спечели.

Не знам колко те топли това, български учителю, но аз съм с теб! Искай и изисквай!

И този път до дупка, че много се гавриха с теб!

ГЛАС

Вече се бях примирил, че никога не ще разбера причините за популярността на Мартин Карбовски и ... попаднах на този забележителен пътепис. Направи се, че не си чул името на автора му и чети. Чети! (Ще са ти нужни 15-ина минути и пълна тишина)

Мартин Карбовски

BLACK CELEBRATION

М. Карбовски в "Media Times Review" от юли 2005 г.

Раждаме се като богове, живеем като крадци и умираме като вампири: в нашия православен свят сякаш сме създадени да в страдаме в живота, защото отлагаме вярата в Бога за след смъртта – да се уверим, че го има, пък после ще му вярваме, отбелязва не без горчивина разтърсеният до основи Мартин Карбовски в своя пътепис от Атон и тамошния ни манастир Зограф. Пътепис без капка екшън – ако не броим срещите на автора с няколко святи хора.

***

Някой ден ще се наложи да умреш. Неприятна работа, но няма как. Мислил ли си за нея? Знам, знам – в главата на човек има нещо като реле, което му пречи да мисли за смъртта. Неудобно и излишно е някак – точно ти, веселият, чукащият, работещият, пиещият, губещият и печелещият човек да умре – това нормално ли е? Не, нормално то не е. Смъртта е липса на вкус – купонът няма да е свършил, нощните барове ще са претъпкани с онзи тип жени, чийто задници въртят планетата, от вечния намусен барман сякаш струи безсмъртие, въпреки че е толкова близо до алкохола, а ти – мъртъв! Лоша, лоша работа.

>> цялото >>

ТЕМА

През нощта ясно. През деня слънчево

За начините да направим по-ефективен гражданския натиск

понеделник 21 ноември 2005 г.

Днес давам воля на желанието си да разсъждавам по темата за яснотата на идеите ни и яснотата на изказа им, като задължителни условия за упражняването на силен обществен/ граждански натиск върху управляващите. Аз дефинирам обществения натиск като "гражданско въздействие върху институциите, което да е в състояние да ги накара да (про)работят за общото благо" или като "усилия на гражданите за създаване на възможно най-благоприятни предпоставки бюрократи и политици да изпълняват съвестно задълженията си". Знак, че аргументът е узрял за обсъждане са редицата свежи идеи витаещи от година-две в българското обществено пространство и очевидното бездарие на сегашните управляващи. Последните явно не са способни да генерират обосновани оригинални идеи. Те са интелектуални сиромаси, които ние трябва да храним с качествени идеи, ако не желаем в сиромашията си да унищожат и малкото положителни резултати постигнати по времето на прехода.

Ето че без да искам започнах с една дефиниция (за гражданската активност). За да ми е по-лесно от сега нататък и за радост на всички онези, които държат повече на дефинициите отколкото на същността на нещата („Като говорите толкова за гражданско общество, знаете ли какво точно означава?” – изцепват се често самодоволно, ни в клин, ни в ръкав), създавам един речник с моите дефиниции (подчертавам "моите"!).

- следва -

в очите на другите

Булгарно и противно

Том Уокър в "Media Times Review" и "Spectator" (UK), ноември 2005 г.

България. Два пъти съм идвал тук и признавам, че така и не разбрах кой е господар на това място, нито пък защо толкова много британци му се доверяват да се установят като пенсионери тук. Цветан прави всичко възможно да ме осветли какво е НДСВ, БСП, ДПС, СДС, "Атака"... Но няколко журналисти, които срещнах в София през първата ми вечер, споменаваха други абревиатури - СИК и ВИС, организации на престъпния свят, една сенчеста смес от бивши щангисти и борци, основали охранителни фирми след краха на комунизма и купили чрез тези компании политици в МВР и финансовото министерство. СИК например била свързана с БСП. Том Уокър

>> цялото >>

КОМЕНТАР

Честит нов кмет, София!

понеделник, 07 ноември 2005 г.

Честито на всички софиянци!

Казвам го искрено и с явната надежда оценките ми за Борисов да са били сбъркани. (В най-лошия случай, след време пак ще ругая, че съм бил прав.)

Сега коментарите трябва да отстъпят място на градивна критика, предложения и усърден труд за възраждането на столицата ни. Без участието на всички софиянци, или поне на повечето, нищо няма да стане!

И накрая, никому ли не прави впечатление какво става в Парижките предградия тези дни? На какво ли се дължат тези невиждани за благоденстващата "люлка на демокрацията" ярост и омраза? Французи срещу французи!? Дали не породено от срамното разделение, при което богатите стават все по-богати, а бедните все по бедни, значи, принудени да живеят като животни, натикани във всевъзможни ... помещения? Или просто са лумпени, измет, която няма място под слънцето? ... ? (Мене ме ме боли ужасно от отговорите, които си давам. А теб?) Желая София никога да не пада дотам. РАЗБРА ЛИ, БАТ БОЙКО? ... Каквото е по моите сили, аз ще го направя (чети тук).