Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

МОЛИТВА

ДНЕВНИК

Вторник, 22 ноември 2005 г.

Цял ден подреждам и архивирам данните от компютъра. Чак сега разбирам, че откакто създадох сайта си, през 2002 година, съм го обновявал близо 170. пъти. Ще рече средно веднъж-два пъти седмично.

КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

постоянни теми

>> Запетая

>> Речник

всички МОИ

* За България, Италия, вярата и благоденствието

* Емигрантско Верую I

* Емигрантско Верую II

* За пътя към прозрението

Кратки

* Медиите под контрол?

интервюTA и писма

* Интервю, април 2003 г.

* Война на невежеството

* Оптимизъм и сметки

* Радио България, януари 2005г.

Преведени автори

* Арундхати Рой

* Амартая Сен

* Вацлав Хавел

* Ноам Чомски
* Енрике Пенялоза

Препоръчвам горещо вестник

Българският Великден

ГЛАС

Вече се бях примирил, че никога не ще разбера причините за популярността на Мартин Карбовски и ... попаднах на този забележителен пътепис. Направи се, че не си чул името на автора му и чети. Чети! (Ще са ти нужни 15-ина минути и пълна тишина)

Мартин Карбовски

BLACK CELEBRATION

М. Карбовски в "Media Times Review" от юли 2005 г.

Раждаме се като богове, живеем като крадци и умираме като вампири: в нашия православен свят сякаш сме създадени да в страдаме в живота, защото отлагаме вярата в Бога за след смъртта – да се уверим, че го има, пък после ще му вярваме, отбелязва не без горчивина разтърсеният до основи Мартин Карбовски в своя пътепис от Атон и тамошния ни манастир Зограф. Пътепис без капка екшън – ако не броим срещите на автора с няколко святи хора.

***

Някой ден ще се наложи да умреш. Неприятна работа, но няма как. Мислил ли си за нея? Знам, знам – в главата на човек има нещо като реле, което му пречи да мисли за смъртта. Неудобно и излишно е някак – точно ти, веселият, чукащият, работещият, пиещият, губещият и печелещият човек да умре – това нормално ли е? Не, нормално то не е. Смъртта е липса на вкус – купонът няма да е свършил, нощните барове ще са претъпкани с онзи тип жени, чийто задници въртят планетата, от вечния намусен барман сякаш струи безсмъртие, въпреки че е толкова близо до алкохола, а ти – мъртъв! Лоша, лоша работа.

>> цялото >>

ТЕМА

През нощта ясно. През деня слънчево

За начините да направим по-ефективен гражданския натиск

понеделник 21 ноември 2005 г.

Днес давам воля на желанието си да разсъждавам по темата за яснотата на идеите ни и яснотата на изказа им, като задължителни условия за упражняването на силен обществен/ граждански натиск върху управляващите. Аз дефинирам обществения натиск като "гражданско въздействие върху институциите, което да е в състояние да ги накара да (про)работят за общото благо" или като "усилия на гражданите за създаване на възможно най-благоприятни предпоставки бюрократи и политици да изпълняват съвестно задълженията си". Знак, че аргументът е узрял за обсъждане са редицата свежи идеи витаещи от година-две в българското обществено пространство и очевидното бездарие на сегашните управляващи. Последните явно не са способни да генерират обосновани оригинални идеи. Те са интелектуални сиромаси, които ние трябва да храним с качествени идеи, ако не желаем в сиромашията си да унищожат и малкото положителни резултати постигнати по времето на прехода.

Ето че без да искам започнах с една дефиниция (за гражданската активност). За да ми е по-лесно от сега нататък и за радост на всички онези, които държат повече на дефинициите отколкото на същността на нещата („Като говорите толкова за гражданско общество, знаете ли какво точно означава?” – изцепват се често самодоволно, ни в клин, ни в ръкав), създавам един речник с моите дефиниции (подчертавам "моите"!).

- следва -

МАСМЕДИЯ

Приятно четене!

понеделник, 21 ноември 2005 г.

С радост, макар и с голямо закъснение, откривам електронното издание "Media Times Review", което се представя с думите:

"Media Times Review е месечно on-line издание за политика, изкуство и идеи. В него се публикуват сериозни материали на български и чужди автори, отпечатани или представени в различни български или световни медии. Амбицията на Media Times Review е да информира българското общество и да помага за разпространяването на демократичните ценности, идеите и културата.

Media Times Review съществува от края на 2001 година, като за това време се изгради като авторитетно периодично издание. Към момента изданието има над 15 000 читатели месечно в България и в целия свят и над 500 редовни абоната. Кои са читателите ни? Мнозинството от тях са млади и образовани хора, студенти, бизнес лидери, държавни служители, журналисти и университетски преподаватели."

>> към изданието >>

в очите на другите

Булгарно и противно

Том Уокър в "Media Times Review" и "Spectator" (UK), ноември 2005 г.

България. Два пъти съм идвал тук и признавам, че така и не разбрах кой е господар на това място, нито пък защо толкова много британци му се доверяват да се установят като пенсионери тук. Цветан прави всичко възможно да ме осветли какво е НДСВ, БСП, ДПС, СДС, "Атака"... Но няколко журналисти, които срещнах в София през първата ми вечер, споменаваха други абревиатури - СИК и ВИС, организации на престъпния свят, една сенчеста смес от бивши щангисти и борци, основали охранителни фирми след краха на комунизма и купили чрез тези компании политици в МВР и финансовото министерство. СИК например била свързана с БСП. Том Уокър

>> цялото >>

КОМЕНТАР

Честит нов кмет, София!

понеделник, 07 ноември 2005 г.

Честито на всички софиянци!

Казвам го искрено и с явната надежда оценките ми за Борисов да са били сбъркани. (В най-лошия случай, след време пак ще ругая, че съм бил прав.)

Сега коментарите трябва да отстъпят място на градивна критика, предложения и усърден труд за възраждането на столицата ни. Без участието на всички софиянци, или поне на повечето, нищо няма да стане!

И накрая, никому ли не прави впечатление какво става в Парижките предградия тези дни? На какво ли се дължат тези невиждани за благоденстващата "люлка на демокрацията" ярост и омраза? Французи срещу французи!? Дали не породено от срамното разделение, при което богатите стават все по-богати, а бедните все по бедни, значи, принудени да живеят като животни, натикани във всевъзможни ... помещения? Или просто са лумпени, измет, която няма място под слънцето? ... ? (Мене ме ме боли ужасно от отговорите, които си давам. А теб?) Желая София никога да не пада дотам. РАЗБРА ЛИ, БАТ БОЙКО? ... Каквото е по моите сили, аз ще го направя.

ДНЕС СПЕЦИАЛНО ЗА СОФИЙСКИЯ КМЕТ БОРИСОВ

Град за всички

Разрастването на големите градове е полезно за малцина и вредно за мнозина.

Бившият кмет на Богота представя една алтернатива.

Енрике Пенялоза, Интернационале, Италия, юли 2003 г.

Адам Смит, знаменитият философ-моралист, твърдеше, че да бъдеш егоист не е нещо лошо. Обясняваше, че когато една личност се опитва да се сдобие с лични облаги в края на краищата положителния ефект се разпростира върху цялото общество, което може да разполага с все по-добри стоки на все по-ниски цени. Виждането за социалната организация, базирана на личното забогатяване без намесата на държавата, изглежда се възражда по-силно от всякога след падането на комунизма. Но тази формула не винаги е ефикасна: ако корабокрушенците се опитват да се наместят всички в най-близката спасителна лодка просто ще я потопят. По същия начин, ако всички граждани решат да използват колите си в най-натоварените часове, в крайна сметка, само ще влошат качеството на живота в града си. В един голям град е немислимо да се допусне нерегламентираното преследване на личния комфорт. С други думи: наложителна е намесата на градската управа; нужни са правила, които да регулират например височината на сградите или широчината на улиците или на тротоарите. Има и други случаи, в които прилагането на принципите на Адам Смит не би довело до нищо добро. В много случаи колективното потребление е в състояние да произведе повече благосъстояние от индивидуалното: ако купувахме по-малко нови дрехи и автомобили и ако в нашите градове имаше повече паркове, библиотеки и приветливи обществени пространства, вероятно щеше да бъде по-добре за всички. Задача на местната управа е да стимулира колективния начин на потребление посредством данъците и обществените поръчки.

МОДЕЛ И ИДЕАЛ

Почти навсякъде в развиващите се страни, досега се опитвахме да копираме модела на най-развитите градове или нации и особено много на Съединените Щати, чийто растеж се е характеризирал повече с грижи за движението на автомобилите отколкото с грижи за щастието на децата. Но причината нашите градове да не приличат на американските е по-скоро в липсата на средства, отколкото в един съзнателно формулиран различен модел. Нашето относително закъснение може да се окаже предимство, защото позволява да се поучим от чуждите грешки и да строим градове съобразени с нашите желания и дадености.

Градското развитие през последните 90 години е било диктувано в най-голяма степен от високите и средните слоеве в обществото, които са се радвали на преимуществата на от съществуващия модел, но днес е ясно, че ако не се вземат драстични мерки, икономическото развитие, вместо да подобрява качеството на живот и условията за реализация на жителите на един град, ще увеличава още повече изолацията и неравноправието, водейки до преки негативни последици върху самочувствието на всички. С други думи, организацията на градския живот може да бъде силно оръжие за създаване на общество основано върху пълноправието; може да направи възможно надделяването на обществения над егоистичния интерес.

>> ЦЯЛОТО >>