КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари
 

Новото
образование

Дебатът за Новото образование
Вместо пожелание за "На добър час!"

15 септември 2008 г.

Разхвърлял съм из вкъщи всичките си разпечатки и записки, добавящи по нещичко в рисунката на образованието. От една папка и купищата листове сега ще се получат 4 папчици, озаглавени:

1.      Мои схеми

2.      Финландия

3.      Фирмени архитектури

4.      ...? ...?!

Гледам четвъртата и се чудя как да я нарека ... Съдържа нови и стари документи на ЮНЕСКО за качеството на образованието. В тях преди 4 години за първи път  видях  някакъв опит за графичното му изобразяване.

***

Образованието, образованието! Удивително е, как още не сме разбрали що е това нещо! Супер удивително е, че още не знаем почти нищо за задължителното,  доминиращо живота на нашите деца поне от 6-тата до 14-тата им година!?

И какво е задължително за всяко българско дете до 14-тата му година? Ходенето на училище? И с какво това му помага да расте пълноценно и ведро? ...?! Дори да успеем да намерим някакъв смислен отговор на последния въпрос, ще сме изминали само половината от пътя до пълното разбиране на образованието. Ще ни остава частта за ползите за обществото и човечеството изобщо. До този момент ние за тези работи не сме се замисляли и не ги знаем^[1]. Говорим повече за организацията и финансирането на образованието, отколкото за ученето и научаването - за допълнителните знания и умения, което то би трябвало да дава.

И така, от нас се изисква да пращаме децата си на училище без обаче да знаем защо и какви са ползите от това. Правим го по инерция – понеже така правят всички. ...!? Ние, хората на България, българското общество, още не сме отговорили изчерпателно и ясно на основния въпрос „Кои са целите на образованието?”, а то е задължително в тези бурни времена. Задължително е да знаем накъде отиваме и накъде бутаме децата си ежедневно, но не го знаем! (И може би и затова сме именно там, където сме?!) А децата ни се подчиняват все по-малко и по-малко.

Всъщност, кое ни кара да мислим, че имаме право ние, възрастните, а не те? Кое ни кара да се възмущаваме от факта, че други 14.000 момчета и момичета са изоставили училището тази година? Защо близо 14.000 семейства са счели ученето за безсмислено (аз на тезата за „непосилното” не вярвам)? Къде е причината? Пита ли ги изобщо някой? .. А да, статистиката ... - „семейни” били причините ... Но защо „семейните причини” са предпочитани пред училището? Ето това наистина никой никого не е питал, нито пък някой е питал „безотговорните родители” какви мислят, че са ползите от ходенето на училище за малките.

Едно е сигурно, наказанията - глобите, отнемането на децата от „нехайните” родители - сами не ще върнат малките в училище. Негативните стимули не са работели никога, а и държавата със сигурност ще е много лоша мащеха, както го е доказвала многократно. Освен това по настоящем България не разполага с механизми и структури за отглеждане на „отдалечени от родителите им деца”. Може пък да е дошло времето да ги създадем, но това трябва да стане далеч преди въвеждането на такава най-крайна санкция.

Нещата, които ще върнат децата в училище, са други. Това са:

• убедеността на родителите и общностите, към които се числят, че то е полезно не заради безплатните си кифли, ами за пълноценното развитие на децата им, и

• желанието на малките – радостта от великолепните ежедневни открития и научаването на куп полезни неща.

Обществото ни и всичките му обособени общности, ние(!) първо трябва да сме убедени, че има смисъл. Когато сме сигурни, че, пращайки децата си на училище, им правим добро; че там живеят ведри и растат силни, че учителите са Учители, че ученето развива естествените им заложби, вместо да ги убива! Тогава да! Тогава и деца и родители ще сме щастливи и през ум не ще ни мине да изоставим училището. Тогава да! ... А до тогава?

Още по темата в "Новото образование"

ПОДПИСКА

Подписах това
Кампанията е повече за преброяване на "нашите",
отколкото за въздействие върху правителството

08 септември 2008 г.

Както винаги напоследък си задавам въпроса "Какво ще последва от това?", "So what?". Какво ще последва от това  Станишев-Доган-Сакскобурготски да си идат още утре? Какво ще направят инициаторите на подписката, ако дойдат сега на власт? А ако аз съм част от властта? Какво? Какво ще направим първо, второ, трето? Какво ще направим с образованието?

С подписването си на тази "Заповед за уволнение" аз казвам само едно: "Не ми харесвате. Отивайте си!". Моят проект на Новото е в процес на изработване. Като съм готов, ще се разбере. Ще започна реализацията му и с него ще променя света, а не с днешния си подпис. Ето, ако имам повече съюзници и приятели, които да ми помагат, ще е по-добре. ... Убеден съм, че сред хората от ДСБ ще ми е по-лесно да ги открия.

Новото
образование

Дневник на раждането на
Новото образование

19 август 2008 г.

Започвам този дневник, защото желая да записвам и проследявам емоциите си; откритията си, плановете и разработките си по пътя на създаването на Новото образование.

Както винаги колкото по-навътре в нещата навлизам, толкова повече разбирам колко сложни са те и колко много още имам и да уча. И търся, и намирам. И научавам(!), но от това ситуацията изобщо не се опростява, дори напротив. Ето, имам ясното усещане, че картината става все по-пълна, т.е. че посоката е тази, но й липсват още важни елементи, и че така, както е в главата и душата ми, е абсолютно неразбираема за който и да е мой събеседник. Какво да правя тогава? - ... Ще продължавам търсенето и ученето, а днес отварям този дневник, за да си записвам и споделям с теб. Той ще трасира пътя както за мен, така и за всеки друг поел в тази посока. Всяка моя грешка ще ни бъде фар, издигнат на подводен камък, всеки мой успех - трамплин.

>> към дневника >>
 

КРАТКО
 

Нужда от нещо светло

17 юли 2008 г.

Въртя се из интернет и се суча. Мотая се и чета едни ми ти ... такива новини ... Ум да ти зайде! И ми се повдига. Тягост!

Не от новините всъщност, ами от мръсотията, дето откриват: измами за милиони, инфлации, неграмотност, омраза, лъжи и контро-лъжи, политици нарочени за покровители на престъпници, престъпници нарочени за покровители на партии, спонсори, журналистки, боклукджии и генерали. И едни ми ти такива ... нови партии на същите тези мръсници. И едни ми ти такива декларацийки с пожелателни обяснения на държавен глава, нагазил здравата в лайната този път. И една стрина, дето се мисли за премиер. И един премиер, дето се мисли за ... (За какво ли се мисли? А дали мисли нещо изобщо?!) Пари, дето не пристигат, и пари, дето ще ги връщаме. И пари дето са в излишък, но ги харчат за ... федерацията по автомобилизъм, докато учителите изнемогват. Курорти вместо природа и перачи на пари вместо курортисти. Министри обслужващи мафията, мафията подчиняваща държавата. Възможно ли е всичко това да е истина?!! Абе, накъде вървим, бе?

Понеже не намирам нищо положително и ведро в цялото това бунище от новини, а имам неистова нужда(!), ето че си се прибирам тук, в моя сайт, и си препрочитам някоя друга "стара" публикация. И ми става хубаво, и топло: "Ето го положителното, Павче! Ти!". Аз! "Сполай ти, човече! Бъди здрав и все така светъл!" - казвам си и си благодаря.

Новото
образование

В търсене на модел и вдъхновение

16 юли 2008 г.